Задъхано момиче тича по следите.
Закъсняла е. Изпуснала е нещо по-важно от живота си. Дали ще успее да догони другите?
…
Спуща се още по-упорито по дирите, искайки да избяга от този вразумителен глас, който я плаши повече от суровата планина.
…
Най-глухата самотност.
Дара губи следите.
Лута се из преспите. Озърта се.
…
Тръгваш пак, преследвана от шума на собствените си стъпки. Да би ти пошушнал някой какво те чака там при другите, ти не би се изплашила. Защото няма нищо по-страшно от това да останеш сам, да се откъснеш от своите, да изостанеш, пък дори и от общата беда.
…
В зимния алпийски екип, с въжето, навито на обръчи и стегнато с възел на лявата й ръка, с пикела, с ъгловати момчешки жестове, които се стрелкат в най-неочаквани посоки, тя е безподобна.
Из „Лавина”
Блага Димитрова
Златна колекция ХХ век, 2005
Описание:
Валерия Вълева