„Да имаш и да нямаш“ из „Ние, врабчетата“ от Йордан Радичков

„Племенникът на Фр. Т. Мититаки замина за птичата ривиера и остана там месец време, ако не и малко повече… Той ходи и се върна, ама важен, важен, целият мирише на водорасло, на единия си крак турил пръстен и с тоя крак, дето е пръстенът, стъпва само на пръсти, та важността му става още по-безпределна…“

Фр. Т. Мититаки се завръща при врабчетата след гостуване при чичо си в Птичата ривиера. Горд, той споделя за преуспелия си роднина и за важните дейности с които се занимава там. Водни велосипеди, кораби, тераси на хотели, летни ресторанти, булеварди и какво ли още не управлявал или поддържал чичото. Врабчето разказва колко хубаво е да се возиш на воден велосипед, за огромния булевард, контролиран и поддържан под вещото наставление на чичото. А той бил строг, взискателен и усърден, и затова спечелил одобрението дори на едно кралско семейство, посетило булеварда. Отговорните задачи не свършвали дотук. Те били множество: почистване, редене на бордюри, изграждане на летни ресторанти, контрол и надзор на вредителите насекоми, както и унищожаването им. Врабецът продължил разказа си и споделил за познанството на роднината си с учени, а сетне с гордост показал лъскавия метален пръстен на крака си. Него получил след посещение на станцията в която те работели. Врабчетата слушали захласнато, недоумяващи как може едно врабче да притежава дори и египетска пирамида. Те попитали Мититаки, защо не им е изпратил подарък от тази богата Ривиера. Той споделил, че за такава работа бил нужен доверен човек, а такъв не намерил. След целия разговор врабците попитали къде е гнездото на чичото и с учудване разбрали, че нямало такова. Всички останали крайно изненадани от факта, че чичото има всичко, но всъщност няма нищо щом му липсва най-важното –дом. След целия разказ на Мититаки, те стигнали до заключението, че нищо не може да замени родното гнездо и че то не е съпоставимо с никакви други блага.

Изображение:
Картинката е черно-бяла. В центъра е нарисуван куфар в правоъгълна форма, но с леко разкривени линии и с голяма дръжка, стоящ на четири колела. Явно съдържанието му е доста обемисто и го изпъва. През средата му преминава дълга лента стигаща до дръжката с която е закопчан допълнително. От външната му страна е изрисуван с още един правоъгълник, а в него два по-малки с изобразено по едно врабче в тях. На куфара са кацнали Фр. Т. Мититаки и друг врабец. Мититаки важно държи една тънка и дълга пръчка, приличаща на показалка, явно за да привлече вниманието на околните, докато врабчето срещу му наднича към куфара и размахва развълнувано опашка. Запетайчето и едно друго врабче стоят от ляво и дясно на куфара и също го гледат с любопитство. Е,не всеки ден врабчетата виждат куфар и то от чужда страна, нито пък знаят за живота по далечните страни, затова е сигурно че всички са насочили вниманието си към Мититаки. Над тях летят четири врабчета, които са загубили интерес към случващото се и летят на воля.

ИК. „ НИКЕ“
Художник: Йордан Радичков, Виктор Паунов
Описание: Ивелина Дамянова