Един млад човек… Ще нарисуваме портрета му само с едно драсване на перото – представете си Дон Кихот на осемнадесет години. Дон Кихот без оръжие, без ризница и набедреници, Дон Кихот, облечен във вълнена връхна дреха, чийто син цвят бе придобил неуловимия нюанс на нещо средно между винена утайка и небесен лазур. Издължено и мургаво лице, изпъкнали скули – признак на хитрост, силно развити челюстни мускули – сигурен белег за разпознаване на гасконеца, дори ако не носи барета, а нашият млад човек носеше барета със забучено но нея перо; огромни и умни очи; гърбав, но фино очертан нос; твърде едър за юноша, но дребен за зрял мъж. Неопитният наблюдател би го сметнал за пътуващ син на чифликчия, ако не беше дългата шпага, която висеше на кожен ремък и удряше прасците на собственика си, когато той вървеше пеша, и щръкналите косми на коня му, когато той яздеше.
Из „Тримата мускетари”
Александър Дюма
ИК „Д. Яков” и др., 1992
Подбор на описанието:
Валерия Вълева