Черен щъркел

Черният щъркел е Гнездещо-прелетен, преминаващ и отчасти зимуващ вид птица. В средата на XX в. е на изчезване. Тридесет и пет години по-късно популацията е оценена на 50 двойки, като 30 от тях гнездят по долината на р. Арда. В края на XX в., при специални проучвания е установено, че популацията наброява 200–220 двойки. Около 48% от тях гнездят в Родопите, в Среднотунджанското поречие – 19%, в Дунавската равнина – 10% и т. н..През последните години популацията се оценява на 300–550 гнездещи двойки. В оризищата северно от Пловдив няколко десетки птици редовно зимуват от 1978 г. досега, което е първото известно зимовище на вида в Западна Палеарктика . Местообитания- Равнинни и планински широколистни гори, скални комплекси, проломи на реки, язовири, микроязовири, рибарници, оризища и др. Най-много гнездови находища (31%) са отбелязани при надморска височина от 600 до 800 m, а най-малко (0,5%) – от 1200 до 1300 m н. в. Видът е включен в Червената книга на Република България като защитен.

На фотографията са заснети двойка представители на птиците от вида черен щъркел. Намират  се на красив пясъчен плаж по който на места растат високи треви с наситенозелени свежи листа. В центъра на фотографията единият от  щъркелите, обърнат към нас, сякаш ни приближава, а зад него другият стои гордо изправен. Птицата е много изящна с издължено и стройно тяло, дълги тънки като пръчка червени крака, по средата на височината на които има овално образование кожа, там, където се сгъват крайниците при ходене. Десният крак е изпънат, а левият зад него е леко повдигнат, с прибрани плътно един до друг три пръста. Тялото е стройно, малка глава, тъмни очи в бадемовидна форма, с обрамчваща ги червена кожа. Човката на щъркела е дълга и видимо изключително здрава, леко отворена по-широка в основата си и изтъняваща към островърхия си край. Оперението е черно, а под гушата, гърдите и вътрешната част на опашката снежнобяло. По шията са разпръснати малки участъци от бели перца. Другият щъркел, на по-заден план, стои изправен, а тялото му е обърнато настрани. Главата е прибрана, шията свита, като формата й е геобразна, подобно на кука. Дългият червен клюн е плътно затворен. Окраската на перата по шията има леко зеленикави оттенъци, а самите пера изглеждат повече като пух, леко разрошени от вятъра. Под плътно прибраните към тялото черни крила се откроява бялото оперение. Птиците изглеждат спокойни. Излъчват елегантност, крехкост, но и сила…

Описание:
Ивелина Дамянова