Усмихнат делфин

делфин_

Ще опиша една снимка, на делфин, публикувана в сайта zoosviat.com.

Делфинът е заснет близо до морското  дъно, но в плитчините на някое море, защото през морската вода слънчевите лъчи успяват да осветят всичко. Златистият пясък по дъното блещука, като тук- там се виждат по някое камъче или по- голяма мида. Водата е с типичния, средиземноморски синьо- зелен цвят. Толкова е бистра, че сякаш делфинът не е във водата, а се рее из въздуха.

Морският бозайник е сив, като в по- тъмен нюанс са гърбът и опашката му. Има продълговато, вретеновидно тяло ,напомнящо това на рибите, но перката на края на опашката му е хоризонтална. Опашката и перките му сочат надолу- знак, че се движи в момента на кадъра, за да се доближи до камерата и да я разучи внимателно, като  задоволи любопитството си. Зад него има малки балончета, предизвикани от движението му. Фотографът го е уловил по такъв начин, че сякаш делфинът широко се е усмихнал на папарака.

Описание: Нора Борисова

Семейство щъркели

семейство щъркели

Пролетта вече чука на вратата ни, а първият щъркел се завърна от Африка и усърдно свива гнездо в санданското село Струма, в очакване на своята половинка. Скоро, ще създаде поколение, с което ще прекарат топлите пролетни и летни дни в България.

На снимка от миналата година, взета от сайта dariknews.bg  са заснети семейство щъркели с трите им малки щъркелчета. Фонът, естествено, са  раззеленили се дръвчета, наскоро пробудени след зимния си сън.

Семейството е застанало в гнездото си, което е изградено от всевъзможни клонки, вплетени помежду си. За по- голяма мекота и удобство, бащата щъркел е донесъл суха трева, върху която всички ще могат спокойно да си лежат. Заснет в профил, като един истински пазител, гордият татко се е изправил и е вперил поглед в далечината на запад. Има дълги и тънки червени крака и продълговато тяло. Перата на главата, шията и част от крилата му са чисто бели. По края на големите си крила има дълги, катранено черни пера. Клюнът му е червен и дълъг, създаден точно по този начин, за да може с лекота да улавя жаби, малки рибки и всичко, което му се хапва.

Зад него, обърнала се в противоположна посока и леко приведена напред е майката, чийто размер е по-малък. Може би е кацнала точно след поредния полет за лов на обяд. Навела се е към малките, за да им подава с клюна си уловената храна. Тримата малчугани са се настанили удобно в средата на гнездото, протегнали глави високо нагоре. Те са все още със сиви клюнове и по-тъмно бяло оперение. Две от тях сякаш спорят, за кого да бъде следващата хапка, защото са насочили клюнове по-скоро едно срещу друго, отколкото към майка си. Третото щъркелче  използва  този удобен момент и се е приближило най-много към „доставчика на обяд“, и с широко отворена малка човчица ѝ подсказва, колко е гладно и настоява именно за него да бъде тази порция.

Родителите ще трябва да сложат ред в разбунтувалите се редици, защото и трите щъркелчета имат нужда от храната, тъй като съвсем скоро им предстоят първите уроци по летене.

Описание:
Нора Борисова

Градински охлюв

охлюв

Това малко създание винаги ме кара да се усмихвам. Толкова бавно, не бърза за никъде, все едно стресът за него не съществува. В България можете да го срещнете в залесени места и градини. Рядко ще попаднете на охлюв по-висок от 2-3 пръста.

Охлювът може да се каже, че има две основно части – тяло и черупка. Черупката  е леко грапава на допир и спираловидно навита. Нейният размер определя възрастта му и неговите хранителни навици. Колкото по-голяма е,  толкова по-възрастен е екземплярът и толкова по-добре се е хранил. Той има твърдо, мускулесто, продълговато телце. В предния  му край,  където е главата има две двойки „рогчета” или пипала. Едните, които са разположени по-горе и са по-дълги са неговите очи. Под тях са разположени по-къси пипала, които служат като обонятелен орган. Когато посегнете да пипнете охлюва обикновено той свива своите рогца. И може да го прави независимо за всяко пипало. Тези тънки и дълги пипала могат да се движат във всичко посоки самостоятелно. Задната част на тялото или опашката почти не се различава от предната.  Разликата е, че  не е толкова обла, дори е леко заострена и няма пипала.  Ако охлювът се чувства застрашен той може да свие цялото си тяло, което никак не е толкова бързо, но за него е постижение спрямо скоростта, с която се придвижва.

По средата на тялото на охлюва стои черупката. Тя се крепи за тялото чрез това, че в нея са поместени и защитени вътрешните органи на охлюва.  Затова охлювът не може да живее без черупката си.  Той няма крайници и се придвижва чрез едни прекрасни плавни вълнообразни движения на долната част на цялото тяло.  Той произвежда слуз, която му позволява да се пълзи по-лесно. Именно за това е хлъзгавото и леко хладно усещане, когато го държим в ръце.

Описание:
Хариста

Котенце

Коте

Пред теб стои един приятел, малък и пухкав – все още се побира в двете ти шепи. Меката и рехава козина покрива цялото тяло от ушите до дългата опашка. Четирите малки лапички също са покрити с мека топлина. От тях леко се подават малки заострени нокти, разположени в края на  меките топли пръстчета, оформени като полукръг около една по-голяма мека основа. Муцунката е кръгла, нослето не се подава много напред, топло и влажно готово да те подуши. Очите големи и кръгли, широко отворени заемат голяма част от лицето. Изпълнени с любопитство, котешките очи винаги са бляскави,  все едно покрити с роса. В страни от нослето излизат дълги и твърди мустачки. Добро средство за гъделичкане. Ушите са разположени отгоре на главата, отвън покрити с тънък пласт козина, а от вътре с много причудливи извивки на кожата. Почти винаги щръкнали, те се движат независимо едно от друго напред и встрани, улавяйки всеки звук с дългите си косъмчета, които ги покриват по ръбчетата от върха до  основата. Този малък, пухкав приятел обича да издава характерни звуци, предимно когато е щастлив – той мърка. Ако го милваш ще усетиш как по цялото му тяло се разнасят приятни вибрации при всяко вдишване и издишване. Това е малко коте, което все още се побира в двете ти шепи.

Описание:
Хариста

Моите сетери

 Сетер

Реших да ти разкажа за най-прекрасната порода кучета на света – английските сетери. Аз имам привилегията да споделям живота си с цели два. Вкъщи, и не само, компания ни правят Брита (на 6 години) и Драга (на 3 години).
По-голямата е купена от ловец преди 6 години, а по-малката е намерена на улицата. Стопаните така и не я потърсиха, нито пък ние успяхме да ги намерим, и тя стана наша

Сетерите са изключително красиви и нежни кучета. Ловна порода, която заради благия си нрав е подходяща и за отглеждане в домашни условия.  Непопулярни са в България, освен сред ловците. Използват ги за лов на птици. Много обичат водата – реките, морето,язовири, локви. Поради въпросната непопулярност, когато сме навън за разходка и срещнем дечица, те най-често възкликват „Мамо, мамо! Виж! Далматинци!“.

Английският сетер е елегантно и аристократично куче с перфектни пропорции. Козината е гъста, блестяща и на допира е като коприна. Тя може да е права или леко вълниста (най-вече на гърба и гърдите). Цветът е бял с черни, жълти, оранжеви или тъмнокафяви петна. Може да бъде и трицветен, тоест  бяла козина на малки черни и рижи петна, като капчици или точици, но не такаясно изразени като при далматинците, заради по-дългата и чуплива  козина. Моите две кучета са трицветни, като кафявото им е поне четири нюанса – от карамелено до тъмно шоколадово.

Английският сетер е с дълга мускулеста шия, глава с правоъгълна, но не остра муцуна, красиви големи тъмно кафяви очи. Ушите висят и са покрити с козина на леки вълни. Цвета на носната гъба е черен или червеникавокафяв, в зависимост от цвета на козината. Ноздрите са широки. Височината на сетера е от 60 до 68 сантиметра. Женските тежат между   20 – 32кг,а мъжките между 25–36 кг. Опашката е с дълги висящи под нея косми. Кучето я държи на нивото на гърба, без да я извива нагоре.

Сетерът е спокойно и много контактно животно, обикновено силно желае да му се обърне внимание. Тези му качества го правят предпочитано куче за отглеждане вкъщи, но не забравяй, че се нуждае от всекидневни разходки и големи грижи за външния вид, които се състоят най-вече в ресане на козината. Не обичат много да бъдат водени на повод, затова не са подходящи за кучета – водачи, въпреки благия си нрав и интелигентност.

Описание:
Теодора Контева

Човек и акула

акула-и-човек

Снимката представя среща на света на човека с този на животните. На крайна част от водно превозно средство е коленичил мъж. Той носи тъмносини панталони и бяла блуза. В едната си ръка държи въже, на което има окачена тежест, а другата си ръка е  поставил върху муцуната на акула. Животното е с внушителни размери. Отворило е широко своята уста и острите му зъби лесно се забелязват. Разстоянието между акулата и човека е по-малко от половин метър.

Описание:
Моника Митова