Бета

Бетите са вид дребни тропически рибки, които се отглеждат като декоративни. Акваристите ги наричат Бойни рибки заради агресивното им поведение. Достигат дължина до 5-6 см. Оцветяването им е доста пъстро. Интересен факт е, че този вид рибки още в древен Китай са се смятали за рибите на късмета и спокойствието, а по-късно и за фън-шуй риби. Те извличат въздух от водата и нямат нужда от помпа при отглеждането и развъждането си.

На снимката са заснети два буркана (тип аквариуми) пълни само с вода без растителност, във всеки от които има по една рибка Бета. В този от ляво е изцяло червена рибка, а в другият рибката е изпъстрена в синьо с червени окраски като предната й перка е изцяло червена. Рибките се чувстват най-спокойни когато са сами в аквариум.

Надявам се, че ще донесът късмет на всеки.

Описание:
Ивайло Димитров

Сова

По външен вид совата напомня за бухала, но е значително по-дребна. Размахът на крилете ѝ е около 86 – 98 см., дължината на тялото – 31 – 37 и тежи между 220 и 650 гр. Женските са по-едри и тъмно оцветени. Совата е активна предимно нощем, а денем стои неподвижна и добре прикрита със защитната си окраска на някои дънер или дебел клон. Подобно на бухала има „уши“ от пера и очите ѝ са с ръждиво, жълто или оранжево-червен цвят. Общия тон на оперението ѝ е кафеникав, изпъстрен с по-тъмни петънца и резки, краката са покрити с пера почти до ноктите. Гласът ѝ е по-слаб от този на бухала, но с характерните за совите тонове.

На снимката е показан представител на семейство совови – Ушата сова. Птицата се е прикрила много добре сред клоните и листата на дърво. Греещото слънце допринася за красивото отразяване на цветовете от оперението й. Стои неподвижно с вперен напред поглед.

Описание:
Ивайло Димитров

Сврака

Свраката е лесно  отличаваща се от другите видове птици с контрастно черно-бяло оперение и дълга (20-30 см.) насечена опашка, както и със силните си резки крясъци, които издава. Тя е немигриращ вид, разпространен в Европа, Азия и Африка.

На снимката   се вижда сврака кацнала на полянка покрита със сняг. Главата, шията и гръдната област на птицата са лъскаво черни с метално зелен и виолетов блясък. Раменната и коремната област са чисто бели. Крилата и опашката са черни със зеленикав блясък. Клюнът и краката също са черни.

Цялостното усещане е за студ и самота през един зимен снежен ден.

Описание:
Ивайло Димитров

Мишелов

Мишеловите са дневни грабливи птици. Срещат се в Европа, Азия, Африка, Северна Америка и Хавайските острови. В България  познаваме следните три вида: Обикновен, Северен и Белоопашат мишелов.

На снимката е изобразена изключително красива рееща се в небето птица с разперени крила – обикновен мишелов. Окраската на оперението на мишелова е изключително разнообразна, сякаш е бродирана. Варира от светло кафяво в горната част на крилата и главата, и преминава към бяло и бежаво на петна по коремчето, средната част на крилата и опашката. В края оперението на крилата стига до тъмно кафяво.

Снимката ти спира дъха. Изразява усещане за свобода, сила и недостижимост.

Описание:
Ивайло Димитров

Чучулига

Чучулигите са дребни птички, които не подскачат по земята, а ходят. Дължината на тялото им е около 17 см, размаха на крилете 35 см и тегло около 37 гр. Нокъта на задния пръст на краката им е дълъг и заострен. Най-често чучулигите се виждат в полет изпълняващи мелодични и опияняващи песни. Разпознаваеми са и по тъмната опашка, която има бели надлъжни пера по страните си. Имат светли подкрилия и често държат главата си вдигната нагоре. Когато е кацнала пък, на красивата пойна птичка се забелязва слабо изразена „качулка“.

На снимката е изобразена полска чучулига кацнала спокойно сред зелени растения с широки листа. Оперението и е кафеникаво, като гърбът и страните на гърдите и са напетнени, а коремът е бял. Напетняването по гърдите има рязка граница със светлия корем.

Снимката  ни потапя в слънчев пролетен ден наситен с ярки цветове, както заради оперението на птичката, така и заради зеленината около нея.

Описание:
Ивайло Димитров

Лешояд

Лешоядите са дневни грабливи птици. Хранят се предимно с мърша. Външните белези и при двата пола са идентични като женската е по-едра. Притежават здрави крака и остри нокти, така необходими им, за да си набавят храна.

На снимката е изобразен Египетски лешояд секунди преди да кацне на скала на фона на синьото небе. Оперението му е в светли кремави до бели тонове, като краищата на крилете и всички махови пера са тъмни. Главата е с оголени участъци около човката в жълт цвят. Самата човка завършва в черен цвят.

Гледайки снимката човек изпитва респект и дори страхопочитание към този вид птица. Тя  ясно показва своята сила и надмощие.

Описание:
Ивайло Димитров

Кучето Расти

Това е Расти. Осиновен е от приют и няма определена порода. Точно преди една седмица навърши три години. Расти е голямо, стройно и красиво куче. В момента се е излегнал на леглото си в цвят корал (нещо средно между червено и оранжево) и се вижда лек акцент от светло синята му каишка. Снимката е фокусирана върху лицето му, а на заден план е част от тялото му и неговата голяма пухкава опашка. Останалата част от козината му е къса и гладка. Преобладава черния цвят, но всичките му крачета са светло кафеви, а на някой места от тялото му се среща дори и белия цвят. Расти има огромни уши! Те винаги са наострени и стоят перфектно изправени дори когато спи. Очите му са кафеви, дълбоки и на снимката дори бих ги определила като „замислени“. Около тях има черни ивици, които ги правят още по-изразителни. Той има черно носле и дълги мустаци. Окраската на главата му представлява черна обла черта, простираща се от единия край на ухото до другия, а по средата има малка черна черта, която води към дългата му муцунка. Завършвам с описание не на външния му вид, а на вътрешната му красота: Кучето всява уважение при първо запознанство, но скоро след това показва истинската си същност на един голям добродушко.

Благодаря за вниманието!

Описание:
Йоана  Пантелеева

Рибарче

Рибарчето е изключително красива птица. Природата я е оцветила като с боички в пъстри цветове. На снимката са изобразени две птички – едната е кацнала на клонка в гората, а другата е уловена в полет над нея тъкмо секунди преди да  се приземи на клончето. Снимката извиква чувство за спокойствие, уют, красота и умиление към тези същества и величието на майката Природа.

Горната страна на главата на мъжкия е тъмнозелена с напречни сини ивици. „Бузите“ са ръждиви, а зад тях има бяло петно. Гърбът, кръстът и опашката са сини. Гърдите и коремът – ръждиви. Крилата са тъмнозелени със сини капковидни петна. Гръбната страна на женската е със зеленикав оттенък, коремната страна е по-светла, а долната половина на клюна или само основата му е червена. Младите екземпляри имат по-светло оперение без метален блясък и перата по гърдите са с кафяв оттенък. Дължина на тялото: 16 cm. Размах на крилете: 25 см.

Описание:
Ивайло Димитров

Кълвач

Кълвачът е горска птица. Той живее по дърветата и е с продълговато тяло, едра глава и дълъг здрав клюн. Има остри нокти, с помощта на които може да се придвижва по вертикалните стволове на дърветата. Това се улеснява и от разположението на пръстите – два напред и два назад. Опашните пера на кълвача са твърди и се използват за опора, когато се катери по дърветата или дълбае кората им с клюн. Клюнът му е масивен, длетовиден.

Кълвачът се храни с червеи и личинки, които се намират под кората на дърветата. При почукване отвън по звука той разбира дали под кората е здраво дърво, или има кухина. Кухината му подсказва, че там има червейчета. Тогава кълвачът започва да чука упорито на едно място, докато пробие кората и стигне до кухината. Там той промушва своя дълъг, лепкав, кръгъл език, с който изяжда червейчетата. Затова го наричат доктор на гората. Той прочиства дърветата от неприятелите им.

На снимката е изобразен един типичен представител. Птичката е забила своите нокти в кората на дърво. Горната част на тялото и от върха на главата е черна, като около очите, врата и крилата има бели петна. В краищата на крилата и опашката също има капковидни бели петънца. Долната част на тялото – гушката и коремчето са сиво-бели, като около краката и до опашката цветът е червеникаво-оранжев.

Описание:
Ивайло Димитров

Чапла

Чаплите са средни и едри по размери птици, теглото им варира между половин и два и половина килограма. Имат дълги крака, дълги шии и средно дълги до дълги човки, които им помагат при ловуване. Хранят се предимно с риба и по-малко с насекоми, мишки, змии.

На снимката е изобразена сива чапла. Птицата доволно отлита от морето с широко разперени криле – много красива и излъчваща задоволство. В човката си държи уловена риба. Крилете и  са могъщо разперени, дългите и грациозни крака и издължената и шия –  всички са в бяло-сиви цветове. Човката й е червеникава, долната част на краката й са кафеникави –  все едно е обула дълги чорапки.

Описание:
Ивайло Димитров