Шимпанзе

Шимпанзето е човекоподобна маймуна разпространена в Централна Африка – от Сенегал през Нигерия, Камерун, Габон и северната и източната част на Демократична република Конго към западните райони на Уганда и Танзания. Много лесно приспособима е в нейната околна среда в сравнение с други маймуни и може да бъде срещната както в тропически гори и савани, така и в планини до 3 000 метра.

На четири крака шимпанзетата достигат дължина от 64 до 94 см (от носа до задните части) и нямат опашка. Изправени са високи между 1 и 1,7 м. Теглото на мъжките екземпляри достига от 34 до 70 кг., докато женските са доста по-леки и тежат между 26 и 50 кг. Козината им е черна или тъмнокафява. Ръцете са по-дълги от краката, дланите се характеризират с дълги пръсти и сравнително малък палец. Лицето е безкосместо и имат големи кръгли уши.

Шимпанзетата са всеядни, но любимата им и предпочитана храна са растенията. Обичат да похапват също и плодове, ядки, листа, а понякога се хранят със семена, насекоми и месо. Храната си набавят на земята и по дърветата. На земята се придвижват на четири крака, като се опират на пръстите си, а по клоните се катерят с четирите си крайника или се придвижват напред като висят на ръцете си. Активни са през деня, а за нощта си правят гнездо от клонки и листа, което всеки път е на различно място.

На снимката сред зеленина е изобразено шимпанзе, което се придвижва на четири крака. Животното изглежда много съсредоточено, силно и гордо.

Описание:
Ивайло Димитров

Плати

Платите са тропически сладководни рибки, които могат да се отглеждат и в аквариуми.  Социални  и миролюбиви са и обичат да са в група с други видове риби. В природата цвета им варира, в зависимост от водоемите, в които живеят. Има различни видове Плати с различни цветове – жълт, червен, черен, на точки, шарени и т.н.

Платата има странично сплеснато набито тяло, с компактни перки и ветрилоподобна опашка. На дължина мъжките достигат около 3 – 4 см., а женските до 6 – 7 см.

На снимката е изобразена плата в жълто-оранжев цвят. Рибката е заснета в аквариум отрупан със зеленина. На дъното е разположен жълтеникаво- кафяв пясък, за да бъде подсигурен комфорта на животното.

Описание:
Ивайло Димитров

Данио

Рибки Данио се наричат още Рибки Зебра. Те са тропически сладководни риби от семейство Шаранови. Разпространени са в потоците на югоизточния хималайски район и в някой части на Индия, Пакистан, Бангладеш, Непал и Бирма. Тези рибки могат да бъдат отглеждани и в аквариум.

Оцветяването на рибките е златисто или сребристо. От главата до опашната перка са покрити с ярки синьо-лилави линии. Тялото им  е с вретеновидна форма и е странично сплескано, като устата им е насочена нагоре. Мъжките  са със  златисти ивици и са по-тънки от женските, чийто корем е по-голям и белезникав и сребърни ивици вместо златисти.

В природата на дължина израстват до 6,4 см., а в аквариум рядко достигат 4 см.. Също така продължителността им на живот в естествената им среда достига до 5 години, докато в плен най-много 2-3 години.

На снимката са показани два представителя от този вид рибки Зебра в аквариум. Оцветяването им е типично на описаното по нагоре. Рибките са много красиви изрисувани в прекрасни цветове. Чудо на Природата.

Описание:
Ивайло Димитров

Бета

Бетите са вид дребни тропически рибки, които се отглеждат като декоративни. Акваристите ги наричат Бойни рибки заради агресивното им поведение. Достигат дължина до 5-6 см. Оцветяването им е доста пъстро. Интересен факт е, че този вид рибки още в древен Китай са се смятали за рибите на късмета и спокойствието, а по-късно и за фън-шуй риби. Те извличат въздух от водата и нямат нужда от помпа при отглеждането и развъждането си.

На снимката са заснети два буркана (тип аквариуми) пълни само с вода без растителност, във всеки от които има по една рибка Бета. В този от ляво е изцяло червена рибка, а в другият рибката е изпъстрена в синьо с червени окраски като предната й перка е изцяло червена. Рибките се чувстват най-спокойни когато са сами в аквариум.

Надявам се, че ще донесът късмет на всеки.

Описание:
Ивайло Димитров

Сова

По външен вид совата напомня за бухала, но е значително по-дребна. Размахът на крилете ѝ е около 86 – 98 см., дължината на тялото – 31 – 37 и тежи между 220 и 650 гр. Женските са по-едри и тъмно оцветени. Совата е активна предимно нощем, а денем стои неподвижна и добре прикрита със защитната си окраска на някои дънер или дебел клон. Подобно на бухала има „уши“ от пера и очите ѝ са с ръждиво, жълто или оранжево-червен цвят. Общия тон на оперението ѝ е кафеникав, изпъстрен с по-тъмни петънца и резки, краката са покрити с пера почти до ноктите. Гласът ѝ е по-слаб от този на бухала, но с характерните за совите тонове.

На снимката е показан представител на семейство совови – Ушата сова. Птицата се е прикрила много добре сред клоните и листата на дърво. Греещото слънце допринася за красивото отразяване на цветовете от оперението й. Стои неподвижно с вперен напред поглед.

Описание:
Ивайло Димитров

Сврака

Свраката е лесно  отличаваща се от другите видове птици с контрастно черно-бяло оперение и дълга (20-30 см.) насечена опашка, както и със силните си резки крясъци, които издава. Тя е немигриращ вид, разпространен в Европа, Азия и Африка.

На снимката   се вижда сврака кацнала на полянка покрита със сняг. Главата, шията и гръдната област на птицата са лъскаво черни с метално зелен и виолетов блясък. Раменната и коремната област са чисто бели. Крилата и опашката са черни със зеленикав блясък. Клюнът и краката също са черни.

Цялостното усещане е за студ и самота през един зимен снежен ден.

Описание:
Ивайло Димитров

Мишелов

Мишеловите са дневни грабливи птици. Срещат се в Европа, Азия, Африка, Северна Америка и Хавайските острови. В България  познаваме следните три вида: Обикновен, Северен и Белоопашат мишелов.

На снимката е изобразена изключително красива рееща се в небето птица с разперени крила – обикновен мишелов. Окраската на оперението на мишелова е изключително разнообразна, сякаш е бродирана. Варира от светло кафяво в горната част на крилата и главата, и преминава към бяло и бежаво на петна по коремчето, средната част на крилата и опашката. В края оперението на крилата стига до тъмно кафяво.

Снимката ти спира дъха. Изразява усещане за свобода, сила и недостижимост.

Описание:
Ивайло Димитров

Чучулига

Чучулигите са дребни птички, които не подскачат по земята, а ходят. Дължината на тялото им е около 17 см, размаха на крилете 35 см и тегло около 37 гр. Нокъта на задния пръст на краката им е дълъг и заострен. Най-често чучулигите се виждат в полет изпълняващи мелодични и опияняващи песни. Разпознаваеми са и по тъмната опашка, която има бели надлъжни пера по страните си. Имат светли подкрилия и често държат главата си вдигната нагоре. Когато е кацнала пък, на красивата пойна птичка се забелязва слабо изразена „качулка“.

На снимката е изобразена полска чучулига кацнала спокойно сред зелени растения с широки листа. Оперението и е кафеникаво, като гърбът и страните на гърдите и са напетнени, а коремът е бял. Напетняването по гърдите има рязка граница със светлия корем.

Снимката  ни потапя в слънчев пролетен ден наситен с ярки цветове, както заради оперението на птичката, така и заради зеленината около нея.

Описание:
Ивайло Димитров

Лешояд

Лешоядите са дневни грабливи птици. Хранят се предимно с мърша. Външните белези и при двата пола са идентични като женската е по-едра. Притежават здрави крака и остри нокти, така необходими им, за да си набавят храна.

На снимката е изобразен Египетски лешояд секунди преди да кацне на скала на фона на синьото небе. Оперението му е в светли кремави до бели тонове, като краищата на крилете и всички махови пера са тъмни. Главата е с оголени участъци около човката в жълт цвят. Самата човка завършва в черен цвят.

Гледайки снимката човек изпитва респект и дори страхопочитание към този вид птица. Тя  ясно показва своята сила и надмощие.

Описание:
Ивайло Димитров

Кучето Расти

Това е Расти. Осиновен е от приют и няма определена порода. Точно преди една седмица навърши три години. Расти е голямо, стройно и красиво куче. В момента се е излегнал на леглото си в цвят корал (нещо средно между червено и оранжево) и се вижда лек акцент от светло синята му каишка. Снимката е фокусирана върху лицето му, а на заден план е част от тялото му и неговата голяма пухкава опашка. Останалата част от козината му е къса и гладка. Преобладава черния цвят, но всичките му крачета са светло кафеви, а на някой места от тялото му се среща дори и белия цвят. Расти има огромни уши! Те винаги са наострени и стоят перфектно изправени дори когато спи. Очите му са кафеви, дълбоки и на снимката дори бих ги определила като „замислени“. Около тях има черни ивици, които ги правят още по-изразителни. Той има черно носле и дълги мустаци. Окраската на главата му представлява черна обла черта, простираща се от единия край на ухото до другия, а по средата има малка черна черта, която води към дългата му муцунка. Завършвам с описание не на външния му вид, а на вътрешната му красота: Кучето всява уважение при първо запознанство, но скоро след това показва истинската си същност на един голям добродушко.

Благодаря за вниманието!

Описание:
Йоана  Пантелеева