Английска овчарка

Историята на породата Английска Овчарка започва в Древен Рим. Тези кучета са били любимци на самия римски император Юлий Цезар. Кучетата от тази порода охранявали огромните стада на императора, като по този начин осигурявали прехраната на многобройната римска армия. След като Юлий Цезар се завърнал в Рим, тези кучета били изхвърлени и желаещите да имат такъв любимец, който да ги охранява и да помага с животните, ги взимали край пътя, където те били изоставяни от войниците. През 1934 година породата Английска Овчарка получила официално утвърден стандарт. Прародителите на съвременната Английска Овчарка са били кръстосвани с Шотландско Коли, Бордър Коли и други породи овчарски кучета. В резултат се получило куче, което има всички добри качества от породите, които са участвали в създаването му.
Мъжките представители на породата достигат до 59 сантиметра височина и тежат до 28 килограма, женските стават високи до 48 сантиметра и тежат до 26 килограма. Това служебно куче е с пропорционално тяло и дълги мускулести крайници, които обаче не са прекалено фини и от това Английската Овчарка има по-едър вид. Муцуната на Английска овчарка е със средна дължина и леко се стеснява към носа. Ушите са разположени високо и са изправени, като краищата им са клепнали. Очите на Английска Овчарка са тъмни на цвят. Зъбите са едри, устата е с тъмни устни и мощни челюсти. Козината на муцуната и предната част на крайниците е къса, докато на тялото и опашката е със средна дължина. Опашката и задната част на крайниците е покрита с украсяваща дълга козина. Английската Овчарка е с черна козина с леки рижави петна, възможни са също така и други оцветявания, сред които черно и бяло, сивкаво и бяло, трицветно – черно, рижаво и бяло.

Изображение:
На изображението се вижда куче от породата Английска овчарка, заснето на бял фон. То е много красиво, с трицветна окраска в черно, бяло и бежаво. Стои изправено срещу нас и ни наблюдава с очакване, като същевременно излъчва закачливост и добродушие. Над тъмно кафявите му очи изпъкват две бежови кръгчета върху черната козина, които приличат на миниатюрни вежди. Ушите му са с нормална дължина, клепнали с мека козина по тях. Отворило е муцунка и е подало език, сякаш се усмихва, а над нея нослето му прилича на черно лъскаво копче. В по-голямата си част е черно, но около носа, по врата и лапите е в кафяво оцветяване. Под врата, непосредствено над предните му лапи е с бяла окраска наподобяваща звезда от която сякаш стърчат два бежови лъча. Под корема на кучето забелязваме бяла козина. Останалата част от този прекрасен представител на породата е в черна лъскава, мека и гъста козина.

Описание:
Ивелина Дамянова

Източник на текста:
https://miau.bg/n32-64184-Английска_Овчарка

Риба неон

Обикновеният неон, още Неонова тетра (Paracheirodon innesi), е вид сладководна риба от семейство Харациди. Често се бърка с Червения неон, поради почти еднаквото им оцветяване. Този вид произхожда от северните части на Южна Америка. Разпространен е в река Амазонка и нейните притоци. Обитава плитчините на реки с тъмни, меки и кисели води с температура 20 – 26 C. Името идва от брилянтната синя лента, която върви по цялото тяло на тази аквариумна риба. Естественото местообитание на неона е много далечно и загадъчно. Ето защо хрониката на тези риби в аквариумния свят е доста млада. Отправна точка на неона като аквариумни риби е 1935 г., когато французинът А. Рабо открил тези неонови риби във водите на река Путумайо (Източна Перу). Откривателят Огюст Рабо бил очарован и изненадан от красотата на откритата червено-синя риба, която го накарала да доведе няколко души в Съединените щати и в Стара Европа. За една година – 1936 година този вид необикновена риба е изследван и описан от американския ихтиолог С. Майерс. В естествената си среда обикновения неон се храни с растителна маса, малки червеи, ракообразни и ларви на насекоми. В аквариуми достига само до 4 сантиметра.

Описание:

На картинката има рибка от вида неон. Много е красива и сякаш блести, създаваща усещане за плавно движение на  искрящите й цветове. Тя е малка по размер, много елегантна и нежна. Тялото й е във вретеновидна и сплескана форма. Впечатление прави прекрасната й трицветна окраска. По продължение на цялата си дължина, в горната и долната част, има бледо сива към сребристо ивица. В горната част на тялото на неона след тази ивица има друга по-широка в прекрасен, наситен тюркоазено син цвят, който като че се прелива от по-тъмни към по светли тонове. Следва наситено червено оцветяване, достигащо до края на опашката, която изглежда прозрачна, като кристална и улавя цветовете на заобикалящите я водорасли. Страничните перки и тази на гърба на неона са също тъй ефирно загатващи за наличието си. Рибката ни наблюдава с голямото си кръгло черно око, заобиколена от едри зелени водни растения.

Описание:
Ивелина Дамянова

Източници:
http://aquaplantfish.ru/fish/xaracinidi/neon/neon.htm
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B1%D0%B8%D0%BA%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%BD%D0%B5%D0%BE%D0%BD

Изображение:
https://images.search.yahoo.com/

Английски Сетер

Английският Сетер е популярна порода ловни кучета, които са перфектни и в ролята си на домашни любимци заради дружелюбния си нрав. Английският Сетер е умно куче, което обича разходките сред природата и е подходящо за хора, които имат достатъчно време за любимеца си.

Историята на Английския Сетер започва през XVI век, когато английски аристократи са се заели със създаването на нова ловна порода. За целта са били кръстосвани представители на породите голям воден шпаньол, английски спрингер шпаньол и испански пойнтер, в резултат на което се получило красиво куче с перфектни работни качества. През XIX в. английският аристократ Едуард Лейврък започва да подобрява качествата на породата. Селектираните от него екземпляри били високо ценени сред английските ловци, а също така сред ловните дружинки в Ирландия и Шотландия. Мъжките представителите на породата достигат до 62 сантиметра височина, а женските – до 60 сантиметра. Теглото на представителите на породата варира в широкия диапазон от 20 до 30 килограма. Дължината на черепа е равна на дължината на муцуната, като при женските муцуната е много по-тясна, отколкото при мъжките. Английският Сетер е уравновесено и умно куче, с голямо предразположение към дресировка. Вродената му интелигентност му помага с лекота да се обучава на нови неща.

Изображение:

На снимката има прекрасно куче от породата английски сетер, намиращо се на свежа зелена морава. Много е красиво и елегантно, в черно-бяла окраска. Бадемовите му кафяви очи излъчват спокойствие, изпод белите клепки, както и самата му стойка. По главата, лапите и врата е с къс бял косъм и кръгли черни петна, досущ като далматинец. Останалата част от красивото и слабо, мускулесто тяло на животното е в същите цветове. Там козината е много гъста и обемна, сипеща се от гърба, врата и опашката, а на места е леко начупена. Бялото оцветяване се смесва с черното, сякаш цветовете се размиват и образуват интересни линии, вълни и кръгове. Ушите са клепнали и дълги, както и опашката на сетера, покрити с обемна, мека козина. Кучето изглежда добре гледано,здраво и спокойно, и навярно освен отличен ловец на птици е и чудесен, верен приятел.

Описание:
Ивелина Дамянова

Източници:
https://miau.bg/n32-77561-%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%A1%D0%B5%D1%82%D0%B5%D1%80

Изображение:
http://ebox.nbu.bg/loventurizam/img/dogs/bur02.jpg

Сладък уестхайлендски териер

На снимката се вижда малко, не по тежко от шест килограма и високо около 25 сантиметра, сладко куче- уестхайлендски бял териер. То е женско и има много гъста, рунтава  и дори бляскава козина. Типичните за породата заострени,  дълги уши, черен нос и тъмни, дълбоки очи са забележими. Кучето спокойно спи върху шарен чаршаф с цветен дизайн.  До него има големи, зелени възглавници. Има нещо в излъчването му и отпуснатата му стойка, което издава  усещане за превъзходство, но и голяма вярност. Кученцето е много деликатно и чаровно.

Описание:
Калина Пеовска

Моето куче Бела

Моето куче и много верен приятел се казва Белла. Тя е много красива и има медено-златиста козина с бели петна. Има много големи и красиви уши. Смеска от различни породи е и е осиновена и избавена от ужасни условия. Белла е среден размер . На почти две години е. Много е жизнерадостна, обича да играе и весело да маха с рунтавата си опашка. Тя е прекрасен домашен любимец и много я обичам.

Описание:
Калина Пеовска

Пинчер

На снимката е изобразено малко кученце, порода пинчер. Кученцето е много светло кафяво, почти бежово на цвят. Легнало е върху две повърхности, допрени една до друга – бял чаршаф и оранжево одеяло. По-голямата част от тялото на кученцето се намира върху оранжевото одеяло с две успоредни една на друга светли ивици. Едното му задно краче намиращо се от вашата лява страна е сгънато под тялото му, а част от лапичката на другото краче – върху една от ивиците на одеялото.

Кученцето е снимано в анфас, т.е. с лице към вас. Гледа в обектива. Очите му са бадемовидни, раздалечени едно от друго и черни на цвят. Муцунката му е остра и има бели мустачки от двете страни. Нослето  му е мъничко и черно на цвят и прилича на малко сърце. Устата му представлява една малка, тънка хоризонтална линийка и е затворена. Ушите са големи и остри, щръкнали на горе, а всяко от тях е с размер на  главата на кучето. Вътрешността на ушите е много светло розова, почти  бежов. На врата на кучето има  каишка, върху която се редуват: метален кръг и черен плат. Броят на металните кръгове, които се виждат е 3. Под тях  личи козинката. Между металните кръгове и черният плат има сини точки. Коремчето е бяло, а върху него има тънка вертикална линия, стигаща до гърдите на животинчето. Предните му лапички са тънки и малки и имат 4 броя остри, черни и извити нокти в краищата. Лапичките са със същият цвят на тялото и са изнесени леко напред, като дясната е малко по-близо до тялото.

Описание:
Венелина Асенова

Бонобо

Бонобо е много интересна маймуна подобна на шимпанзето, но по-малка от него. Известна е още като малкото шимпанзе. Застрашен вид е и се среща единствено в Централна Африка. Дължината й е около 60 см., а теглото достига до 45 – 50 кг. Има изпъкнало чело и черно-кафеникава козина, черно лице, розови бузи и малки уши. Със своите способности се сприятелява много лесно с хората. Забележителното при маймуните бонобо е, че сексът има особено важно място в социалния им живот.

Хранят се предимно с плодове, листа, орехи и т.н. Също ловуват жаби, мухи, гущери и др.

На снимката са изобразени двама много впечатляващи представители на Бонобо в момента, в който си почиват. Маймуните се намират сред дебели клони на дървета разположени много ниско на земята сред зеленината на тревата. Едната е заспала излегната със скръстени ръце точно като човек, а другата стои на няколко сантиметра поседнала на същото дърво, но с вперен в пространството поглед. Предполагам, че това са семейство Бонобо. Изглеждат по начин, по който биха изглеждали и двойка хора заснети при следобедната им почивка.

Светът ни изненадва ежедневно.

Описание:
Ивайло Димитров

Мармозетка

Обикновените мармозетки са дребни бозайници от семейство Остроноктести маймуни. Срещат се в гористите местности на североизточните части на Бразилия. Достигат височина 188 мм и маса 250 г, като женските са малко по-дребни. Имат заострени и закривени нокти, които им помагат при катеренето по дърветата и за получаването на основната им храна от януари до април – дървесни сокове и смоли. Хранят се също с плодове, насекоми и други дребни животни, включително малки на бозайници.

На снимката мармозетката се е излегнала спокойно на клон в гориста месност. Около нея се виждат други клони на дървета, зелени листа и кафяви лиани. Цялото тяло и опашката на животинчето са покрити с гъста сиво-бяла козина с черни петънца на места. Главата и вратът са черни, по лицето няма козина, а малките му ушички са скрити под снопове бяла вълна.

Снимката изразява замисления вид, умния поглед и спокойствието на един екземпляр от дивата природа.

Описание:
Ивайло Димитров

Макак

Макаците са много широко разпространен вид. Срещат се в Европа, Северна Африка, цяла Южна и Югоизточна Азия и Япония. Също така се отглеждат в зоопаркове, като домашни любимци и се използват като лабораторни животни. Има над 20 отделни представители. Отличават се с дълга опашка за разлика от човекоподобните маймуни, при които е закърняла. Живеят на групи, в които има изградена йерархия.

На снимката са показани представители на Японския макак наричани още Снежните маймуни. Типично за тях е груповото им къпане в горещи извори като начин за оцеляване при минусовите температури, където живеят. Населяват предимно северната част на Япония, където снегът се задържа около 4 месеца в годината. Също така обичат да играят със снежни топки.

На преден план са три маймуни подпрели лактите си на скала във водата, зад тях са останалите къпещи се животни. Притежават червена кожа и гъста тъмносива козина с кафеникави оттенъци, които покриват цялото тяло, с изключение на муцуната, ръцете и седалището. Опашката им е къса, не повече от 25,4 см.

Снежните маймуни обичат да си похапват плодове, листа, семена, корени на растения, гъби, както и насекоми, малки гръбначни животни, риба, птици и яйца.

Интересен факт е, че освен човека тези примати единствено живеят на толкова студено място и само човека, миещите мечки и те мият храната си преди да я изядат.

Снимката изразява спокойствието и задоволството на Снежните маймуни. Начинът им на живот и подкрепа един към друг  предизвиква уважение.

Описание:
Ивайло Димитров

Орангутан

Орангутаните са под заплаха от изчезване от дивата природа, защото се унищожават местата, които обитават. Населяват предимно дъждовните гори на островите Борнео и Суматра и прекарват почти целия си живот на дърветата, по които се придвижват с помощта на дългите си ръце. Дори пият вода от листата им при дъжд. В редките случай, в които слизат на земята се придвижват на четири крака.

Те са самотници и рядко могат да бъдат видени на групи. Единствено малките се придвижват с майките си.

Това са едри животни. Ръстът им достига до 1,75 м, а теглото – 120 кг. Самките са значително по-малки: височина до 1,30 м и тегло до 45 кг. Главата им е голяма с широко лице, високо чело и изпъкнала муцуна.Телосложението е масивно, със силно развита мускулатура. Задните крайници са къси, дъговидно огънати, предните – силни и много дълги. Имат рядка червеникаво-кафява козина с дълги косми на рамената. Интересен факт е, че големите им пръсти на краката могат да се обръщат и противопоставят на останалите. По този начин захващат предмети и с ръцете, и с краката си еднакво добре.

На снимката е изобразен седнал орангутан сред зеленина. Има замислен и миловиден вид с лека усмивка.

Описание:
Ивайло Димитров