Тетри

Тетрите са риби от семейство Харацинови и са аквариумни рибки.
Те обитават предимно тропическите води на Южна Америка, а някои видове се срещат и в Африка. Тетрите са дребни, игриви и красиво оцветени.
На снимката е показана една тетра.Тя има ярко оцветена светеща синя ивица, която започва от носа и стига до опашния плавник. Под нея се намира ярък червен участък, който започва от средата на тялото и свършва до опашката. Гърбът на рибата е в маслинено зелен цвят и там е разположена една перка. Плавниците са ефирни и почти прозрачни.
Най-известният вид е неоновата тетра (това е рибата от снимката).

Описание:
Донна Неделева

Гибон

Гибонът е примат и единствената човекоподобна маймуна в Софийския зоопарк. Обитават Азия и са изключително интересни. Имат малко тяло и двойно по-дълги крайници. Тялото им  е с големината на горе-долу една човешка глава, а ръцете им са дълги, колкото човешките. Окраската им е бледобежова, светла, като мръсно бяло. Имат черна муцунка, черни пръсти и стъпала. Изключително пухкави са, все едно галите коремчето на котка. Козината им е много гъста, а кожата нежна. За това и често получават мазоли или рани на ръцете и започват да кървят.

На снимката е гибонът Гиби от зоопарка в София. Той има  партньорка, която се казва Ява, но тяхното събиране е било неуспешно, защото Ява нападнала Гиби и дори му отхапала част от пръста. И двамата са изключително умни и много  дружелюбни към хората. Най-любимите им  лакомства са сушени плодове и ядки (бадеми, макадамия). Също така много харесват и грозде. Тези маймуни са много красиви и не приличат на никой друг вид.

Описал:
Калина Младенова

Ринопитек

Ринопитекът е вид чипоноса маймуна. Има черни и златисти ринопитеци. Те са изключително красиви, но са изчезващ вид. Срещат се предимно в централна Азия, на много голяма надморска височина. Живеят на групи, в това което е останало от хималайската джунгла. Хората прогресивно завземат територията на тези маймуни и ги изтласкват все по-високо в планината. Плътната им козина ги пази от студа през зимата. При златистите, козината е златиста, а лицето им – синьо. При черните – дългата опашка, гърба и крайниците са черни, а лицето, раменете и корема – бели. Някои екземпляри имат бяла козина и по бедрата. Мъжките имат по-дълги крайници от женските. Средната дължина на тялото е около 0,55см. , 0,65см. Заради изключително чипия си нос – ноздрите са обърнати нагоре; и бялата си кожа, тези маймуни са оприличавани  на шега, на Майкъл Джаксън. Имат черни очи с бадемова форма и големи изпъкнали розови устни – като след несполучлива пластична операция. Може би звучи странно, защото чертите на лицето им са силно гротескни, но хармонират перфектно. Това прави тези маймуни да изглеждат изключително нежни и екзотични.

Описание:
Ана-Мария

Слънчева котка

Пред теб е снимката на една щастлива дворна маца, която се радва на хубаво време в градината. Тя е в оранжево-бели краски, със средно дълга козина. Застанала е в лек полупрофил, така че белите й мустачки изпъкват много добре на тъмния фон в далечината.

Притворила кротко очи, котараната очевидно се наслаждава на слънчевата топлина, галеща малкото й нежно носле и бяла муцунка.

От снимката струи светлина и спокойствие.

Описание:
Радина Балканска

Кокер шпаньол

Шпаньол или спаньол е общо наименование на няколко породи кучета, произлезли от Испания, но навлезли и в Англия, САЩ, Франция. Най-известни са американски кокер шпаньол и английски кокер шпаньол, но има и други видове, например бретон шпаньол, кингс чарлз шпаньол, пикардийски шпаньол, уелш шпрингер и други. Кокер шпаньолите някога са били основно ловни кучета, но понастоящем са по-скоро домашни любимци, известни с игривия си характер и палав, а на моменти и  доста пакостлив темперамент.

На избраната снимка има два английски кокер шпаньола, седнали един до друг пред ниска рехава дървена оградка, зад която се вижда хубава зелена ниско окосена трева. И двете кучета изглеждат както е характерно за породата – имат дълги провиснали уши с къдрава козина по тях, лапите и телата им също са с гъсто вълнисто окосмяване, единствено муцунките им са с по-къс косъм. Носовете  им са черни и сравнително големи за ръста им. Кокер шпаньолите обикновено достигат до около 40 см. височина, а като тегло – около 12 кг. Кучето отляво е черно като само долната част на лапичките, бузите на муцуната и топчестите вежди над очите са бежаво-кафеви. То гледа надолу и изглежда сякаш е малко тъжно или гузно, сякаш не би искало да позира за снимката или нещо го тревожи. Дясното куче пък тъкмо напротив – преданият му поглед е насочен в обектива и сякаш изразява “готов съм за игра, снимки, всичко каквото кажеш, човеко!“ Отворило е уста, леко изплезило розовия си език и изглежда сякаш се усмихва. То е бежаво-кафяво, което е по-разпространената окраска на породата.

Описание:
Ясна Минковска

ЛЕМУР

Лемурите са примати със средни размери:  дължина на тялото (без опашката) от 32 до 56 см. и тегло от 0,7 до 5 кг. Опашката им е много дълга и рунтава, служи за баланс при движение по клоните и при скокове от дърво на дърво. Задните им крака са по-дълги от предните, но това не затруднява движението им на четири крака.

На снимката лемурът е седнал на края на един клон, на фона на дълги, остри и светлозелени листа. Козината му е гъста, в по-голямата част от тялото му е светло-сива, а по лицето, ушите и краката е бяла. Главата му е малка, с остри бели уши. Очите му са малки и ярко жълти, като козината около тях представлява малки черни кръгове. Муцуната му е остра и черна. Обгърнал е шията  си с дългата си опашка, която е на бели и черни райета и изглежда мека. По пръстите  има малки и остри нокти.

Описание:
Гюлтен Исуф

Питбул

Кучето питбул излъчва сила и респект. Изглежда здраво и стегнато. То е средно по размер куче, но заради цялостната му визия хората често го причисляват към големите породи кучета. На снимката е показан типичен екземпляр от тази порода. Тежи около 22-24 кг. Високо е около 40-50 см. Дълго е 70-80 см. Изправено е на четирите си крака, с вдигнати глава и поглед. Намира се сред поляна. Има една от характерните за породата краски – преобладаващо кафяво с бели гърди и бяла ивица в средата на муцуната започваща от темето, продължаваща около цялата уста, свързваща се с белите гърди. Има и бели участъци по краката и лапите, но кафявото преобладава. Под късата и лъскава козина се виждат добре оформени мускули – силни гърди, изправени крака и стегнато тяло. Коремът е прибран. Задницата е стегната, малко по-ниска и слаба от предната част на тялото. Не се забелязва опашка, вероятно е купирана (отрязана). Ушите са купирани, но не изцяло, а стърчат като два малки триъгълника нагоре, като по-високите им части са от вътрешната страна на главата, към темето. Краката са средно високи, но спрямо цялото мощно тяло се създава усещане, че са малко набити. Главата в задната ѝ част е по-широка. Муцуната не е смачкана, леко издължена е, но не е остра. Изглежда има силна захапка и здрава челюст. Скулите са широки, силни. Имат леко набръчкване по дължина на челюстта, което обаче изглежда повече като набраздяване на мускулите, отколкото на козината. Веждите и челото също са леко набръчкани, все едно е малко учудено, но всъщност това е типично за породата. Очите са кафяви, почти с цвета на козината, но слабо жълтеят. Погледът е дълбок, вглъбен. Излъчва премереност и мъдрост. Брадичката е умерено повдигната, напомня за лека гордост. Нослето също е кафяво, но розовее, като розовее и малка част от областта около него и устата. Има къси бели мустачки, няколко косъма. По кожата на муцуната има няколко реда вдлъбнати точки от двете страни, там от където излизат мустачките или има загатъци за такива. Като цяло изглежда достолепно, силно и гордо.

Описание:
Аксения Димова

Самоед

samoed

Самоедите са сладки, бели, пухкави топки и са сравнително големи кучета. На снимката  е изобразен мъжки самоед с тегло от 15-20кг. Има устни с черен цвят и очи с бадемова форма, които са обикновено черни или кафеникави. Най-отличителната им черта е опашката. Тя е дълга и гъсто покрита с козина, обикновено завъртяна на гърба им (особено когато са нащрек). Самоедите   се отличават с гъста козина, издържлива на атмосферни влияния, която има 2 слоя – външният е с по-дълга и по-груба козина, а вътрешният се състои от по-мека и по-къса, чиято основна цел е да задържа топлината. На снимката самоеда е сред зелена поляна тичайки с нагръдник воден от стопанина си. Излъчва много лъчезарно и приповдигнато настроение.

Описание:
Капка Милчова

Снимка:
Капка Милчова

Хелери

heleriНа снимката са показани две оранжеви рибки от вида Хелери. Мъжка и женска.

Хелерите са малки аквариумни рибки, с дължина до около 10-12 сантиметра. Най-често те са оцветени изцяло в ярко оранжево или в комбинация от оранжево и черно.

Други цветове, в които се срещат са например бледо синьо-зелено, черно и др.

Хелерите се наричат още мечоносци, поради това че мъжкият екземпляр в долният край на опашката си има израстък, който представлява тънко и дълго удължение на перката. То се оприличава на меч. Често израстъка е очертан  от тънка черна ивица. Женската рибка е с обикновена опашна перка – къса и симетрична.

Мъжкият екземпляр е с по-дребно и слабо тяло от женският.

Описание:
Цветелина Нанчева

Сибирско хъски

Сибирско хъски

Сибирското хъски е средно на ръст, бързо и пъргаво, със свободни и елегантни движения. Неговото средно компактно и добре окосмено тяло, щръкналите уши и опашка като четка подсказват северния му произход. С твърда и добре развита мускулатура, сибирското хъски няма излишно тегло. В зависимост от краската носът им е черен при сивите, бронзовите и черните кучета, може да бъде и с телесен цвят при чисто белите кучета.
Муцуната им е средно голяма и средно широка, постоянно се стеснява към носа, връхчето нито е заострено, нито затъпено. Очите са с бадемовидна форма, средно раздалечени. Цветът им може да бъде кафяв, син или едновременно едното синьо, а другото кафяво. Изражението на тези любимци е страстно, но дружелюбно, заинтригувано и дори лукаво. Ушите са средни по размер, с триъгълна форма, плътно прилепнали и поставени високо на главата. Те са дебели, добре окосмени с леко заоблени връхчета, сочещи право нагоре.
Гърбът им е прав и силен.Опашката е добре окосмена с форма на четка за прах и е поставена точно под нивото на горната линия. Космите на опашката са приблизително с една и съща дължина отгоре, отстрани и отдолу.Косъмът на сибирското хъски е двоен и средно дълъг. Космите са прави и донякъде прилепнали, но не груби и щръкнали встрани от тялото.

Описание:
Симона Велинова