Категория: Животни

Паун

Паунът е една от най-красивите птици на планетата и от векове се смята за символ на царственост и величие. Днес тя често се среща в големи имения и не се притеснява да дефилира пред публика в зоопарковете по света. Паунът е разпространен в Непал, Пакистан, Бангладеш, Индия и Шри Ланка. Той се среща на места, разположени на до 2000 метра надморска височина. Естествената му среда са гористи местности, джунгли, обработваеми земи, в близост до селища. Любими за него места са храстите и речните брегове. Смята се че прародината му е Индия. Там е бил почитан като символ на Слънцето заради разкошния кръг, който образуват украсяващите го пера. Дължината на тялото му е около 125 сантиметра. Теглото му може да достигне до 4.5 килограма. Опашката му е дълга около 50 сантиметра, кафява е на цвят и се състои от около 20 пера. Над тях обаче има други, около 200 разкошни пера, които покриват опашката и погрешно се смятат за част от същинската такава. Те са дълги около 160 сантиметра и могат да се разперят широко – когато Паунът иска да покаже красотата си пред съперника за дамата на сърцето си по време на брачния период. Всяко от украсяващите пера на Пауна завършва с приличен на око кръг.

Главата, шията и гърдите на мъжкия Паун са покрити с пера в искрящо син цвят, гърбът му е покрит със зелени пера, а долната част на тялото е почти черна. Женският Паун е в по-умерени цветове и няма украсяващи пера над опашката. Перата му може да са обагрени в различни цветове, съществуват различни цветови мутации. Той е тревопасна птица, храни се с плодове, зърна, млади стръкове и кълнове.

  Паунът е полигамен – един мъжкар винаги живее с харем от 3 до 5 женски. Той е доста страхлив и при най-малката опасност се опитва да се скрие в храстите. Може би това му позволява да живее до доста преклонните за повечето птици 20 години.

Описание:

На изображението се вижда невероятно красив паун с голяма, като отворено ветрило,разперена опашка. Тялото му е издължено, с дълга шия в наситено син цвят. Главата му е малка и завършва с остър клюн. Паунът стои изправен на двете си тънки и дълги крачета. От цялата картина най-голямо впечатление прави необикновената му разперена опашка. Тя се състои от множество големи пера в зелен цвят, с кръгли окраски по тях, приличащи на искрящо синьо око.

Застанал наперено на зелена поляна, с фон от зелени дървета, паунът излъчва прелест и величие.

Описание:
Мирослава Панталеева

Източници:

https://miau.bg/n33-73438-%D0%9F%D0%B0%D1%83%D0%BD

Изображение:
Photo by Vivek Doshi on Unsplash

Хамстер

Хамстерът е сред популярните домашни любимци. Малкият му размер и симпатичната муцунка го правят един от най-предпочитаните приятели на четири лапи за хората, които нямат достатъчно място в жилището си, или са алергични към котки или кучета. Най-едрите хамстери достигат до 34 сантиметра дължина. Те са с дълги опашки, които са около 5 сантиметра. Хамстерите са различни по размер и цвят. Кожухчето им може да бъде златистожълто , бяло, шарено, сиво и дори черно.

  Лапите на тези  пухкави топки са много мънички, с добре развити нокти. Повечето хамстери достигат до 10 сантиметра дължина и всички имат специални торбички в бузите си, които им позволяват да събират в тях храна. Хамстерът живее от година и половина до три години, затова се препоръчва да се купува животно, което е най-много на два месеца. Така лесно може да бъде научено на хигиенни навици и да се социализира. Основната му храна са твърди зърна – овес, пшеница, просо. Повечето течности си осигурява от консумацията на плодове и зеленчуци. Храни се два пъти дневно – сутрин и вечер.

  Хамстерът се плаши от силни звуци и е  щастлив, когато стопанинът му разговаря с него с тих и спокоен глас.

Описание:

На снимката, на преден план е изобразен много сладък хамстер със златисто жълт цвят. Застанал е на задните си лапички, върху бял мраморен плот. Предните си е събрал една до друга и е приближил до муцунката си. Козината му е много пухкава и мека. На лапичките си има по-пет розови пръстчета и остри бели нокти. Главата на хамстера е леко издължена с къса муцуна и малки щръкнали продълговати уши. От малкото му розово носле излизат дълги бели мустачки. Очичките му са кръгли, изпъкнали и черни на цвят.

Хамстерът е изобразен на много светъл фон, само в далечината се открояват по-тъмни неясни отблясъци. Тялото му прилича на малка златиста пухкава топчица.

Описание:
Мирослава Панталеева

Източници:

https://miau.bg/n35-60258-%D0%A5%D0%B0%D0%BC%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%80

Изображение:
Photo by Ricky Kharawala on Unsplash

Хамелеон

Хамелеоните са невероятни същества, които владеят до съвършенство майсторството на мимикрията. Те умеят да променят цвета си и така да се сливат с околната среда. Това е израз на физическото им състояние, начин за общуване и им служи като защита срещу хищници. Смяната на цвета им отнема от 20 до 30 секунди. Спящият хамелеон не може да променя цвета си. Има около 160 вида хамелеони, като почти половината от тях живеят на остров Мадагаскар. Най-големите видове достигат дължина 60 см, най-малките – около 2-3 см. Очите на хамелеоните могат да се въртят независимо едно от друго и да гледат едновременно в две различни посоки. Смята се, че притежават отлично зрение. За сметка на това слухът им е доста слаб. Езикът  на това колоритно животно може да достигне дължина по-голяма от тази на тялото му. Чрез него той улавя плячка за стотни от секундата. Когато са развълнувани или уплашени хамелеоните реагират като се подуват, за да увеличат размера си и да изглеждат по-големи. Думата „хамелеон“ се превежда от гръцки като „земен лъв“.

Описание:

На снимката е изобразен хамелеон, застанал в профил, върху клон на дърво. Цветът на цялото му тяло е зелен. Само по върха на главата и гърба му се забелязват няколко кафяви ивици, завършващи по корема му в светло зелено. Главата му е продълговата и прилича на качулка. Окото на хамелеона е зелено, кръгло и доста изпъкнало. Тялото му е издължено, с четири крака с  по-три пръста. Завършва с дълга зелена опашка. Цялата му кожа е грапава,леко набръчкана, без козина. Върху нея блестят, като скъпоценни прозрачни малки камъчета, капчици дъжд. Животното се е хванало здраво за тъмнокафяв клон на дърво със зелени продълговати и тесни листа. Заедно с частта от дървото, на заден план виждаме голяма сива скала – камък.

Описание:
Мирослава Панталеева

Източници:

https://www.manager.bg/lyubopitno/lyubopitni-fakti-za-hameleona

Изображение:
Photo by rigel on Unsplash

Носорог

Носорогът е едро животно, което дължи наименованието си на завършващият си с рог странен нос. Това е едно от нещата, които го отличават от другите му рогати колеги, чийто израстъци са на главата. Самият рог е не по-малко необикновен – той не е изграден от костно вещество, а от много тънки слоеве кератин. Състои се от същите вещества, от които и космите, но въпреки това е много твърд. Животното с лекота чупи клони с него или при нужда нанася смъртоносен удар на противника. Някои носорози имат не един, а два рога. Когато носорогът е с два рога, единият рог винаги е по-малък. Основният рог може да достигне до 60 сантиметра дължина. Най-дългият рог, измерван някога, на главата на бял носорог, е бил с дължина 158 сантиметра.Съществуват пет вида носорози – явански, суматренски, индийски, черен и бял. Всички видове се хранят с тревисти растения и само черният предпочита да похапва от клоните на храсти и малки дървета. Този наглед симпатичен ленив шишко много обича да пие вода и да си похапва –  понякога до 70 килограма растителност дневно. Твърдо заема второто място в класацията за най-едри сухоземни животни – първенци разбира се са слоновете. Според вида, теглото им варира между 900 килограма до 4 тона. Малките тежат до 65 килограма. Дължината на възрастните може да достигне до 4 метра, а височината – до впечатляващите 180 см. Много от нас човеците в изправено положение си мечтаят за такава. Макар че са едри животни, противно на очакванията, носорозите  са много пъргави. Развиват завидната скорост от 64 километра в час.

  Може да си мислим, че са едва ли не несъкрушими животни, но всъщност носорозите са доста чувствителни, най-вече по отношение на кожата. Тя лесно се разранява и страда от ухапвания от насекоми. За да я пази, носорогът често се въргаля в калта. Предполагаме че са чувствителни и по душа, така че препоръчваме да не ги наранявате, наричайки ги в очите „дундьовци“.

Описание:

На снимката е изобразен голям сив на цвят носорог, застанал на четири крака в профил. Тялото му е голямо, издължено и кръгло, шията му е едра и мощна, на нея се вижда голяма гънка. Крайниците му са масивни, но сравнително къси и завършват с три пръста, като на края на всеки пръст има широко копито. По кожата няма козина, тя изглежда много дебела и груба и е покрита с различни по размер гънки. Главата му е голяма и продълговата по-форма. На върха на муцуната, над носа си, носорогът има дълъг и остър рог, а над него има втори, наполовина по-къс от първия. Цветът на двата рога е сиво-бял. Очите му са малки, кръгли и черни. Двете му продълговати уши на върха на главата са клюмнали на две страни. 

  Носорогът е сниман на фона на тъмна и студена гора от дървета без листа, с прехвърчащ ситен снежец, приличащ на блестящи едва забележими бели точици. Той изглежда спокоен и дружелюбен, а в погледа му личи мъничко тъга. Но последното е само предположение.

Описание:
Мирослава Панталеева

Източници:

https://miau.bg/n36-107961

Изображение:
Photo by Ronald Gijezen on Unsplash

Лъвове

Лъвът е едър хищник от семейство Коткови и един от четирите представители на род Пантери. С достигащото си до 250 кг. тегло, той твърдо заема втората позиция тигъра в класацията за най-тежка котка. Имайки предвид, че наричат лъва Цар на животните, за първата по популярност едва ли може да се спори. Днес лъвове се срещат само на едно място в Западна Индия и в разпокъсани райони на Субсахарска Африка. През последните 2 – 3 хилядолетия лъвът си е заплювал и територии в Северна Африка и Югозападна Азия, но поради дейността на човека влиянието му постепенно е ограничавано.

  В дивата природа лъвовете живеят 10 – 14 години, а в плен – и повече. от двадесет. Образуват групи, наречени прайдове, състоящи се от женски с малки и малък брой възрастни мъжки. Ловуват заедно, като плячката им се състои предимно от големокопитни животни. Благодарение на пищната си грива мъжките лъвове са лесно разпознаваеми. Най-съществената разлика между мъжките и женските лъвове е липсата на грива и пискюл на опашката при лъвиците. Представителите на двата пола допълнително са се специализирали и в изпълнението на различни роли в прайда. Лъвиците например, наистина любопитно,  са ловците в семейството и осигуряват храната. Мъжките са по-тромави. Тази толкова красива царствена грива допълнително ги затруднява при лов. Цветът й варира от жълтеникава до черна като обикновено потъмнява с напредване на възрастта. Максималната скорост, с която лъвът преследва плячката си може да достигне шестдесет км/ч. С мощните си  крака, силните си  челюсти и дългите си до 8 см кучешки зъби може да повали и убие доста едра плячка. Средното тегло на мъжките достига между 150 и 260 кг, докато при женските то варира между 120 и 182 кг. Дължината на тялото им достига 170 – 250 см, а при лъвиците – 140 – 175 см. Опашката им, макар че е впечатляваща не толкова големината, колкото формата й,  е дълга около 90 – 105 см при мъжките и 70 – 100 см при женските.

Описание:

На изображението, в близък план,  е благоволила да ни се покаже царствена златистожълта  лъвица. Тя е застанала с лице към нас – в анфас. Лъвицата има къса и мека козина. Главата и е широка, леко издължена с равна муцуна и щръкнали продълговати уши. Носът й е във формата на сърце, а цветът му е розов и по-краищата си има черно очертание. Под него стърчат дълги и бели мустачки, а под устата – по брадичката излиза бяла средно дълга козина.   Очите на тази горда женска са забележителни, леко притворени и издължени на страни, със светлокафяв цвят. Виждаме най-вече главата и част от гърба й. Приседнала е. По-голямата част от тялото й е скрита в красиви зелени средно-високи храсти, разцъфнали по-върховете си в розово-червен цвят.

Описание:
Мирослава Панталеева

Източници:

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D1%8A%D0%B2

Изображение:

Photo by Robert Keane on Unsplash

Кокошки

Кокошките са средно – големи  птици от семейство Фазанови.  С общ брой от повече от 24 милиарда,  те са по-многобройни от всяка друга птица, както и най-многочисленото и широко разпространено одомашнено животно на планетата. Кокошките се отглеждат основно за производство на месо и яйца, но от тях също така се добива пух и перушина. Много породи кокошки са  предназначени да радват стопаните си с чара си, превръщайки се в домашни любимци, без да е необходимо да се отплащат с нещо повече от любов. В някои страни от Югоизточна Азия са застъпени и породи за борба. Кокошките са всеядни и при свободно отглеждане тяхна храна са както семена, треви и листа, така и червеи, охлюви и дори по-едри животни, като гущери и мишки. В условията на интензивното птицевъдство, храната им се състои от специални фуражи, с добавени в тях микроелементи и аминокиселини. Кокошките живеят между пет и единадесет години в зависимост от породата и условията на отглеждане. Представителите на специализираните породи за яйца снасят до 300 яйца годишно, но след 12 месеца добивът намалява и те обикновено също се използват за месо, често в преработен вид. Възрастните домашни кокошки тежат от 1,5 до 5 кг в зависимост от породата. Въпреки че са леки птици, домашните кокошки не могат да летят на дълги разстояния. Обикновено размахват криле като си помагат и със скок, за да прескочат ограда или кацнат на дърво.

  Чрез звуците, които издават мъжките птици (петлите) оповестяват територията си или изразяват притеснението си от външен фактор. Женските използват специфична аларма (кудкудякане) при такива критични ситуации. Те имат и навика да огласяват шумно снасянето на яйце. Кой знае дали това е хвалба или по-скоро се радват, че са се освободили от такава тежест в задните им части. 

Описание:

На снимката са изобразени пет кафяви кокошки, като най-отпред се виждат две, а зад тях има още три. Кокошките са застанали прави на двете си бежови, тънки крачета, на които се виждат по три пръста с остри нокти.

  Тялото на кокошките е леко издължено и овално, с две крила, стоящи плътно по него от двете страни, с къса перната опашка и дълга шия на върха на която стои сравнително малката изострена главичка. Очите им са дребни, кръгли и светлокафяви. Най-отгоре на главите си птиците са окичени с прилични на обърнат гребен алено червени израстъци. Подобни аксесоари (точно два броя)  висят и под острия им бежов клюн, от гушката им. Приличат на продълговати овални, червени обеци. 

  Телата на кокошките са покрити с кафяви, меки и пухкави пера, подредени на редове, едно под друго. Краката им са оголени.

 Петте кокошки  на изображението се намират в курник. от едната страна има плетена ограда, а от другата кафява, дървена постройка. Изглеждат наперени и гледат с учуден и любопитен поглед.

Описание:
Мирослава Панталеева

Източници:

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%

Изображение:
Photo by William Moreland on Unsplash

Зебра

Зебрите са едни от най-разпознаваемите африкански животни. Най-отличителният им белег е кожата, нашарена на черни и бели райета. Зебрите са чести гости на трапезата на лъвовете. Смята се, че са най-древните чифтокопитни животни. Всъщност са близки роднини на конете и се различават от тях предимно по цвета на кожата си.

  Зебрата е дълга до 240 сантиметра, а височината й е 120 до 140 сантиметра. Тя тежи до 350 килограма  има много къса грива, която стои изправена. Това елегантно животно има дълга опашка, която завършва с пискюл от черни косми. Все пак има някаква полза и от красивата й раирана кожа, а именно – да се крие от естествените си врагове. Ивиците, с които е нашарена от природата, са тесни и широки. На места са разположени много гъсто, а на други участъци разстоянието между тях се увеличава поради по-голямата широчина. Както всички пътища достигат до рим, така и тези ивици се срещат по черната линия на гърба й. Зебровите копита са по-големи от магарешките, но по-тесни от конските. Едва ли някой е изчислявал дали болката от един зебров къч е също наполовина болезнен. Не че  госпожа Зеброва е агресивна. Дори е вегетарианка – обича тревисти растения и различни зърнени култури. При нужда не се притеснява да похапва й листа от храсти. Понася много зле липсата на вода и по време на засухата преминава километри, за да достигне до влажни гори.

  Може да се каже че зебрата е спортен тип – вече разбрахме че е маратонец, но всъщност може да се пусне и на къси разстояния – развива до 64 километра в час. Доста френдли типаж е, както биха казали по-младите ни читатели. С лекота понася съжителството с други животни и образува големи групи с газели, антилопи, жирафи и дори с щрауси. Де да имаше повече хора като нея.

  Начело на стадото стои мъжкар, който обичайно е навършил 5 години. Когато водачът остарее или се разболее, стадото го прогонва. Ето и първото нещо, което не харесваме у зебрата, но все пак никой не е съвършен.  Щом стане на 3 години, момчетата се отделят от майките си и започват да се влачат барабар Петко с мъжете. Когато стадото отива на водопой, го води най-старата женска. След нея вървят малките зебри, следвани от поотрасналите, след тях вървят женските с новородените и най-накрая са мъжкарите и водачът на стадото.

Как да не адмирираме този водопоен матриархат.

Описание:

На снимката се виждат частично няколко красиви зебри на черно-бели райета, но само една (вървящата най-отпред) е изобразена в цял ръст. Има издължено шарено тяло и продълговата глава в същия десен. Само върха на муцуната и е черна. Няма козина, а само черно-бяла къса грива на тила. Между двата и задни дълги крака се вижда краят на пухкава черна опашка. Зебрата е обърнала глава в страни, наострила е уши, гледа с интерес и изглежда красива и спокойна.

Описание:
Мирослава Панталеева

Източници:

https://miau.bg/n36-58806-%D0%97%D0%B5%D0%B1%D1%80%D0%B0

Изображение:
Photo by Simon Moore on Unsplash

Камила

Камилите са род бозайници от разред Чифтокопитни, които притежават характерни мастни отлагания на гърба, известни като гърбици. Познати са два съвременни вида камили – едногърба и двугърба, както и три изкопаеми вида. Обитават сухите пустинни местности на Северна Африка, както и Западна, Централна и Източна Азия. Двата съвременни вида са опитомени и се използват за добив на мляко и вълна, както и за работни животни.

Името камила, произлиза от думата карамбит свързана с концепцията за красота, въпреки че корените могат да се проследят и в по-древни езици. Средната продължителност на живот на камилите е между 40 и 50 години. Зрелите екземпляри достигат на височина до 1,85 м. при плешката и до 2,15 м. при гърбицата. Самата гърбица е около 30 см. Едногърбата камила може да се движи със скорост до 16 км/ч. Популярността й, освен на нестандартния й външен вид, се дължи и на изключителната й издръжливост на дълги разстояния. Когато намери вода, камилата изпива 123 литра за 10 минути, което е около 2/3 от съдържанието на една вана.

Повечето животни губят вода с изпражненията си. Но изпражненията на камилите са много сухи. Така водата се задържа в организма им и те издържат дни наред без да пият.

В гърбицата на камилата се натрупва голямо количество мазнини (а не вода!), които й вършат доста добра работа, при липса на водоизточник.

  Камилите са защитен вид. Те са вписани в международната Червена книга.

Описание:

На изображението виждаме едногърба кафява възрастна камила, заснета в профил. Козината й е Къса. Гърбицата й е леко по-окосмена с тъмнокафяви косъмчета. Вратът й е дълъг и извит надолу, а главата и е продълговата, с малки ушички.   Четирите й издължени крака, оцветени в по-светло кафяво, завършват с твърди копита. Явно те й позволяват да пристъпва в меките и горещи пясъци не по-малко грациозно от  градска кокона на Витошка или в МОЛ-а. Камилата притежава пухкава тъмнокафява опашка, стигаща почти до средата на задните и крака. Животното е снимано в крачка, предният ляв крак е свит – във въздуха, а задният – по-напред от десния.

Нашата едногърба камила се намира в пустинята и навсякъде около нея се вижда светлокафяв много ситен пясък. А само в далечината на най-заден фон, в бледо светлосиньо е изобразена планина. От снимката лъха горещина.

Описание:
Мирослава Панталеева

Източници:

Камила

Изображение:

Photo by Wolfgang Hasselmann on Unsplash

Сива мишка

Домашната мишка е вид дребен гризач от семейство Мишкови. Живее винаги в близост до човека. Тя е сива или кафеникава на цвят, с по-тъмна горна част на тялото. Лабораторните и декоративните видове могат да бъдат бели, пъстри или с други цветове. Козината на този гризач е къса. Възрастните екземпляри тежат между 12 и 38 гр. Тялото им е дълго 15 – 19 см, като за половината има принос опашката.

  Домашната мишка обикновено върви, тича или стои на четири крака, но когато се храни или оглежда, се изправя на задните и се подпира на опашката си. Самата опашка има важна функция – Когато животното тича, може би преследвано от традиционния си враг – котката, то я държи хоризонтално и я използва за баланс. Мишките са своеобразни спортни феномени – те се катерят добре, скачат и плуват. Подобно на своите братовчеди прилепите са Активни най-вече в полумрак и нощем и избягват светлина.

  Домашната мишка произхожда от Азия (вероятно Северна Индия). Ние хората сме успели да я преселим едва ли не по целия свят. Заселва се в близост до хранителните си източници. Режимът й включва основно консумация на растителни продукти, но всъщност не е вегетарианка – в зависимост от предоставеното й меню може да бъде и всеядна. Нуждае се от много малко вода. Продължителността на живота й е около 1 – 2 години.

Изображение:

На снимката е изобразена тъмносива мишка, която позира в профил на четирите си малки светлосиви крачета. Притежава къса, пухкава козина и издължена, остра муцунка. На върха й се кипри тъмносиво носле с дълги, очевидно добре поддържани мустачки. Заради стойката, която е заела се вижда само лявото и малко елипсовидно ухо и лявото и черно кръгло око. Тази мишчица-гризана е навън и е застанала между две каменисти сиви стени – в дупка, върху сива суха пръст – земя, около която има изпопадали няколко пожълтели есенни листа.

Описание:
Мирослава Панталеева

Източници:

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%88%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B8%D1%88%D0%BA%D0%B0

Изображение:

Photo by Yunu Dinata on Unsplash

Американски Енот

Американският енот, наричан още миеща мечка е средноголям бозайник, разпространен в Северна Америка. С дължина на тялото 41 – 72 см и тегло 3,6 – 9 кг, той е най-големият представител на семейство енотови. Гъстият му подкосъм, който служи за изолация при студено време, заема почти 90% от сивата му козина. Двете най-интересни приспособления на енота са неговите свръхчувствителни лапи и лицева маска. Проучвания показват, че енотите могат да запомнят неща за период до три години. Принадлежат към групата на всеядните и са обикновено нощни животни. Храната им се състои от 40% безгръбначни, 33% растения и 27% гръбначни. С предните си лапи Американският Енот може да хваща и задържа предмети и дори да мие храната си, благодарение на което е титулуван и с прозвището „миеща мечка“.

  Енотите притежават дълги нокти. Това им помага да се справят много добре при катерене. Стъпалата им са изключително подвижни и  им дават възможност да се завъртат на 180 градуса. Трудно е да си го представим от човешка гледна точка, но енотите умеят да се придвижват надолу с главата, по клоните на дърветата. Как да не им завиждаме?!

  Енотът може да стои изправен на задните си крака. Нещо, което не е толкова впечатляващо за нас двукраките, но от друга страна би ни дало възможност да се здрависаме с него ако случайно го срещнем и е в добро настроение. 

Описание:

На снимката е изобразен един впечатляващ представител от вида Американски Енот, застанал с лице към нас – в анфас. Козината в повечето части от тялото му е с черен цвят и е много гъста и пухкава, а само по-муцунката и по-предните му крачета се вижда сива окраска. Главата на енота е широка, със заострена къса муцуна и изправени заоблени сиви уши. Предната част на главата му прилича на маска: черен нос – с дълги бели мустачки, заобиколен от бяла козина, последвана от черна лента, която преминава над очите и около тях и по-челото завършва със сива на цвят козина. Очичките на енота са като две черни маслинки, наблюдаващи с дружелюбие и любопитство. Животното се е подпряло на предните си светлосиви лапички на дървена плоскост и около него на черната влажна земя са изпопадали жълти есенни листа, пожълтяла трева и сухи дървени пръчки. С миловидния си поглед е в състояние да развълнува дори и най-безчувствените.

Описание:
Мирослава Панталеева

Източници:

https://miau.bg/n36-77703-%D0%90%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%95%D0%BD%D0%BE%D1%82

Изображение:

Photo by Quinten de Graaf on Unsplash