Самоед

samoed

Самоедите са сладки, бели, пухкави топки и са сравнително големи кучета. На снимката  е изобразен мъжки самоед с тегло от 15-20кг. Има устни с черен цвят и очи с бадемова форма, които са обикновено черни или кафеникави. Най-отличителната им черта е опашката. Тя е дълга и гъсто покрита с козина, обикновено завъртяна на гърба им (особено когато са нащрек). Самоедите   се отличават с гъста козина, издържлива на атмосферни влияния, която има 2 слоя – външният е с по-дълга и по-груба козина, а вътрешният се състои от по-мека и по-къса, чиято основна цел е да задържа топлината. На снимката самоеда е сред зелена поляна тичайки с нагръдник воден от стопанина си. Излъчва много лъчезарно и приповдигнато настроение.

Описание:
Капка Милчова

Снимка:
Капка Милчова

Хелери

heleriНа снимката са показани две оранжеви рибки от вида Хелери. Мъжка и женска.

Хелерите са малки аквариумни рибки, с дължина до около 10-12 сантиметра. Най-често те са оцветени изцяло в ярко оранжево или в комбинация от оранжево и черно.

Други цветове, в които се срещат са например бледо синьо-зелено, черно и др.

Хелерите се наричат още мечоносци, поради това че мъжкият екземпляр в долният край на опашката си има израстък, който представлява тънко и дълго удължение на перката. То се оприличава на меч. Често израстъка е очертан  от тънка черна ивица. Женската рибка е с обикновена опашна перка – къса и симетрична.

Мъжкият екземпляр е с по-дребно и слабо тяло от женският.

Описание:
Цветелина Нанчева

Сибирско хъски

Сибирско хъски

Сибирското хъски е средно на ръст, бързо и пъргаво, със свободни и елегантни движения. Неговото средно компактно и добре окосмено тяло, щръкналите уши и опашка като четка подсказват северния му произход. С твърда и добре развита мускулатура, сибирското хъски няма излишно тегло. В зависимост от краската носът им е черен при сивите, бронзовите и черните кучета, може да бъде и с телесен цвят при чисто белите кучета.
Муцуната им е средно голяма и средно широка, постоянно се стеснява към носа, връхчето нито е заострено, нито затъпено. Очите са с бадемовидна форма, средно раздалечени. Цветът им може да бъде кафяв, син или едновременно едното синьо, а другото кафяво. Изражението на тези любимци е страстно, но дружелюбно, заинтригувано и дори лукаво. Ушите са средни по размер, с триъгълна форма, плътно прилепнали и поставени високо на главата. Те са дебели, добре окосмени с леко заоблени връхчета, сочещи право нагоре.
Гърбът им е прав и силен.Опашката е добре окосмена с форма на четка за прах и е поставена точно под нивото на горната линия. Космите на опашката са приблизително с една и съща дължина отгоре, отстрани и отдолу.Косъмът на сибирското хъски е двоен и средно дълъг. Космите са прави и донякъде прилепнали, но не груби и щръкнали встрани от тялото.

Описание:
Симона Велинова

Ши- тцу

Ши - тцу

В превод от китайски език ши- тцу означава летящ лъв. Малкото и забавно куче е създадено за компаньон и затова принадлежи към групата на кучета- играчки. В миналото то живеело в императорския дворец в Пекин, а днес го има по цял свят.
Главата на ши- тцу е широка с къс, ръбест нос. Муцуната е квадратна и къса, леко чипа, с отворени ноздри. Очите са големи, доста раздалечени и тъмни на цвят. За да се избегнат очни заболявания, дългата козина на челото се връзва високо на темето. Ушите са дълги, увиснали и богато окосмени. На пръв поглед се сливат с врата. Тялото е дълго. Има равен гръб, широк гръден кош, а крайниците са къси, мускулести и много добре окосмени. Лапите са кръгли. Заради окосмяването между възглавничките и покриващата ги козина, изглеждат по- големи отколкото са в действителност. Опашката е високо поставена, извита към гърба, със силно окосмяване, което образува нещо като перчем. Това куче с пъстри цветове има бял кичур на челото и бял край на върха на опашката. Това богато окосмяване на темето и носа наподобява изгледа на хризантема.

Описание:
Симона Велинова

Черен носорог

Черен носорог

Носорогът е едро животно със силно и грубо тяло дълго около пет метра, високо около два метра и достигащо на тегло до два тона. Главата му е удължена, ушите по- големи и леко мъхесто окосмени. Черният носорог има два рога разположени един зад друг. Предният е дълъг един метър, а задният е доста по-къс.Краката му са подобни на стълбове, къси и дебели имат по три пръста и завършват накрая с копита, като средното от тях е по- развито. Шията им е къса, опашката добре окосмена на върха. Тялото му е покрито с дебела кожа, почти лишена от косми. Цвета на кожата им е в сив. Африканският двурог носорог е голям и силен бозайник. Той е разпространен в Източна Африка. Той води заседнал начин на живот. Въпреки това областта, която прекосява се разпростира на около 20км. от водопоя. Предпочита равни местности покрити с храсти и единични дървета. Живее сам или с малкото си. Вижда лошо, но има добро обоняние и остър слух. Реакциите му са непредвидими, когато има нещо подозрително той може да се отдалечи или напротив да нападне яростно.
На здрачаване или нощем той се приближава до блатото, за да утоли жаждата си и използва случая да се изкъпе в калта и да се въргаля в нея, докато възможно най- голяма част от тялото му се покрие с лепкава кал. Тази кал бронира кожата му срещу ухапвания от насекоми.

Описание:
Симона Велинова

Царски орел

Царски орел

Царският орел е едра птица с тегло около 4кг. Дължината на тялото му е около 100см., а размахът на крилете достига 260см. Перата му са кафеникаво- черни, на задната част на главата има златисти пера, както и на шията. Върху раменете си има бели петна. Перата на опашката са жълто- сиви на цвят, които са съчетани с черни и кафеникави нюанси. Долната част на крилете е почти черна. Окончателният си цвят Орела придобива едва към шестата си година, преди това е с пера в златисто и охра, но с всяка година става все по- тъмен, докато охрата не изчезне напълно.
Човката му е синкава в основата си и черна на върха. Краката са жълти, с черни нокти. Когато хване плячката си, Орела я изяжда веднага. Когато я отнесе в гнездото си, тя е предназначена за храна на малките му.

Описание:
Симона Велинова

Санбернар

Санбернар

Породата води началото си от Августинския манастир „Сан Бернар“ в Швейцария. През 17-ти век монасите от манастира развъждали огромни стражеви кучета, които понякога използвали за спасяване на замръзнали в планината пътници.Това куче е отличен спасител и охранител. Не случайно е получил титлата „нежен гигант“. Висок е около 70см. С килограми около 80, има дълга и гъста козина бяла основа на бежови петна по гърба. Главата му е с квадратна форма, къса муцунка и няколко бръчки по челото.Областта около очите е оцветена в черно. Съчетанието на тези три окраски придават на кучето един много мил и благороден вид.Има кафяви очи и носната гъба също е тъмна на цвят. Ушите са средно големи и висящи. Има дълга и пухкава опашка.

Описание:
Симона Велинова

Прилеп

Прилепът използва като летателен орган видоизменените си крайници, които са съединени помежду си и опашката с тънка кожена ципа. Летежът им се подпомага от дребното и леко тяло, нежните тънки костици и от изключително силната мускулатура.Крилото на прилепа много прилича на част от чадър. Само че тук вместо платно между силно удължените пръсти и костици на предните крайници е опъната летателна кожна ципа. Чрез своето кожно крило той изпълнява различни видове летене. Чрез закривените си нокътчета на задните крайници прилепът се окачва из издатините по пещерите и хралупите. Когато е в покой, прилепа се захваща с нокти за някоя пукнатина и увисва с главата надолу. В тази поза прилича на тъмна висяща круша. Реши ли да полети, той отпуска ноктите си, разперва бързо дългите си крила и полита без никакъв шум. Обикновено излиза от своето убежище след залез. През горещите летни месеци най- честото убежище са хладните и тъмни пещери, а през зимата пак там заспива зимен сън. Прилепът издава ултразвук благодарение на видоизменения си като свирка гръклян- издишваният въздух, който излиза от белите дробове, минава през гръкляна и излиза навън като ултразвук. Това става периодично. Задържаният въздух, които е под голямо налягане , се спуска през гръкляна на малки порции. Така получените ултразвукови импулси могат да достигнат до 200 на брой за секунда.

Описание:
Симона Велинова

Корат

Корат

Корат е късокосместа котка. Нейният произход е от Тайланд. Козината на това котенце е синя със сребристи оттенъци, много гъста, блестяща и плътно прилепнала към тялото. Формата на главата е сърцевидна.
Очите на кората не са като тези на другите котки- изразителни и прекалено големи за лицето, взиращи се в далечината по начин , който спира дъха ти, блестящи като капка роса по листата на лотус. В различната възраст коратът има различен цвят на очите- отначало са сини, после стават жълти, кехлибарени, орех, а когато остареят те стават зелени. Ушите са големи със заоблени крайща, широки в основата си. Носът наподобява този на лъв, но по- къс.

Описание:
Симона Велинова

Италиански Грейхаунд

Италиански Грейхаунд

Италианския Грейхаунд е висок и тежи около 5кг. Тялото му е фино и изящно, крайниците са дълги и тънки. Дължината на тялото е равна на височината на кучето. Главата е леко издължена, муцуната е заострена.Носът е черен на цвят. Очите са кръгли и големи, тъмни на цвят и около тях има черен кант. Шията му е дълга и леко извита. Гръдният кош е добре развит, коремът е прибран. Опашката е дълга и е широка в основата си, а към края става по- тънка. Лапите са с овална форма и са малки. Козината е къса и копринено мека.Цветът му е светло сив с леки бели петънца.
Италианският Грейхаунд е пренесен в Европа от финикийците преди хиляда години. В миналото е бил любимец на аристократите и символ на богатство. Това е любимото куче на руската царица Екатерина Велика.

Описание:
Симона Велинова