НАЦИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”

nacionalna biblioteka sv. sv. kiril i mitodii

Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий /до 2010г. Народна библиотека/ е най- старият културен институт след Освобождението и най- голямата обществена библиотека в страната. От 1994 год. е обявена за архитектурен и художествен паметник на културата от национално значение. Намира се до Софийския университет „Свети Климент Охридски”. Пред сградата на библиотеката се издига един от най- впечатляващите монументи в София, а именно паметник на светите братя, чието име носи библиотеката. Фигурите на Св.Св. Кирил и Методий са с височина 4.2 м., те са изобразени в цял ръст, стоящи един до друг. Св. Константин-Кирил Философ е по-младия брат, изобразен е с открито чело, мустаци, малка брадичка и подкъсена коса. В дясната си ръка държи перо /за писане/, а с лявата поддържа края на хартиен пергамент. До него стои по- големият му брат Св. Методий, който с дясната си ръка държи горния край на пергамента, а в лявата държи наръч от книги. Св. Методий е с по-дълга и голяма брада от брат си и с мустаци. Косата му стига до края на ушите е сресана назад към тила. И двамата са облечени в дълги до земята тоги. Излъчват мощ, сила и спокойствие. Пред паметника има малка градинка в центъра на която са оформени прекрасни цветни лехи от късостеблени цветя. По периферията на градинката са разположени дървени пейки с красиво извити крака направени от ковано желязо. Зад паметника се намира сградата на библиотеката. Тя представлява двуетажна внушителна сграда в бяло. Дванайсет бели колони се издигат през двата етажа на фасадата и като че ли подържат надписа изписан с кафяви букви върху белия фон, който ако не се лъжа още не е сменен и гласи  НАРОДНА БИБЛИОТЕКА КИРИЛ И МЕТОДИЙ. Десетина стъпала водят до трите дървени двукрили врати. За съжаление в момента дограмата по внушителните прозорци е съвременна, но се съчетава без да „бие” на очи със сградата.

Описание:
Рада Николова

Описание на фасадата на Народния Театър „Иван Вазов”

naroden teatar

Народният театър „Иван Вазов” в гр. София представлява сграда с внушителна фасада.

Театърът е боядисан в керемидено червен цвят, а орнаментите са в бяло и позлата. Погледнато фронтално сградата представлява сграда на три етажа. В центъра е разположен главният вход, който представлява триъгълен фронтон, върху който е изобразен бог Аполон в обкръжението на музите на изкуството. Тази композиция е в бяло със златни орнаменти и се поддържа от шест бели колони. Между колоните и триъгълният фронтон с черни букви върху бял фон е изписано „НАРОДЕН ТЕАТЪР ИВАН ВАЗОВ” , като в началото и края на надписа са поставени виещи се златни орнаменти, които му придават тържественост и се сливат с останалите златни орнаменти по фасадата. Към главния вход  водят десетина стъпала изкачвайки ги се озоваваме пред три масивни дървени двукрили врати очертани с бели рамки, които във висока си част са извити, като арки. Над всяка от трите врати има високи френски прозорци с бяла дограма и малка тераса пред тях. Терасата е изградена от бели мраморни колони, като под всяка тераса има позлатен орнамент представляващ гирлянт. Може да се приеме, че този гирлянт виси от терасата, като в същото време придава тържественост и на вратата, която се намира отдолу. Над всеки от трите прозорци има бели орнаменти с позлата. От двете страни на главния се издига третият етаж, който наподобява кула. Тук отново прозорците са богато украсени с бели орнаменти, а покривът е куполообразен, метален и в зелено, като на върха му са поставени метални композиции представляващи три лъва теглещи двуколка. В двуколката стои изправена жена, която в едната си ръка държи маска, а в другата високо вдигната към небето държи нещо приличащо на остен. Точно между двете метални композиции и зад острия ъгъл на триъгълния фронтон се забелязва зеления метален покрив на театъра, върху който са поставени три кръгли прозореца. От двете страни на фасадата започват южното и северното крило.

Описание:
Рада Николова

Площад „Пуерта дел сол”

Puerta del Sol

Пуерта дел Сол в превод от испански, буквално означава „порта на слънцето“. Нарича се така, защото през 15 век там е била една от портите на крепостните стени на Мадрид. Площадът се счита за абсолютния център на града, недалеч е от основни булеварди и е кръстопът на няколко линии на метрото. Площадът Пуерта дел Сол е едно от най-оживените туристически места в Мадрид, а също и популярна търговска зона.

Обширният площад събира множество улични артисти изявяващи се в най-различни изкуства и жанрове. Хип-хоп танцьори, факир стъпващ и лежащ върху натрошени стъкла, фокусници, музиканти, актьори изпълняващи забавни скечове–всичко за радост и забавление на случайно преминаващата публика, но разбира се и за да припечелят някое евро.

В южната страна на площада е разположен паметник на крал Карлос Трети – крал на Испания от осемнадесети век, станал известен с дейностите си по благоустройството на града. В източната част на Пуерта дел Сол се намира символът на Мадрид – статуята Мечката и ягодовото дърво. Статуята е поставена през 1967 година и е вдъхновена от средновековен герб на щитовете на армията от тринадесети век, както и настоящ герб на Мадрид.

Снимката е направена в слънчев пролетен ден. В центъра на кадъра е статуята на мечката и ягодовото дърво.Небето е ясно, чисто и яркосиньо, а като фон зад статуята се виждат красиви сгради на по четири или пет етажа, огрени от следобедното слънце. Скулптурата е изработена от бронз и камък, висока е около 2 метра, като е разположена върху правоъгълен гранитен постамент с височина също„ около два метра.Теглото ѝ е около двадесет тона. Дървото има висок оребрен ствол, аоколо средата на ствола има чвор от отрязан дебел клон. Короната на дървото представлява сравнително малък храст с ягоди.Мечката е изправена, но все пак малко по-ниска от дървото.Стъпила е на задните си лапи и е подпряла предните си на ствола му, душейки с муцуната си ягодите. Тялото й е напрегнато, мускулите ѝ са релефни от позатаи стремежаѝ да хапне от плодовете. Цялата е покрита с резки и набраздявания имитиращи козината на истинска мечка.

Кадърът е опитал да улови само статуята, но все пакможе да се долови оживлението на площада. Върху постамента се виждат сенките на двама души – вероятно позиращи за снимка, по-назад и друг човек, който може би наблюдава улично представление, наоколо също се забелязват случайно попаднали в кадъра хора. Разбираемо е – като емблематичен символ на Мадрид, статуята е винаги заобиколена от желаещи да я пипнат и да се снимат край нея за спомен.

Описание:
Ясна Минковска

Тадж Махал

34661_650_

Тадж Махал се намира в Индия. Владетелят Шах Джахан го построява в тогавашната столица Агра, на брега на река Ямуна, в памет на любимата му съпруга Мумтаз Махал. Мавзолеят е един от символите на Индия и e привлекателна туристическа дестинация.

Тадж Махал е огромна и внушителна сграда, проектирана така, че е красива откъдето и да я погледнеш. Той наподобява храм с три кръгли купола. Единият от които по-голям от другите два и разположен в центъра между тях. Изграден е на четириъгълна платформа, като във всеки ъгъл се издига по една висока кула. Мавзолеят може дори и да променя цвета си.Белият мрамор от който е изграден отразява небето и така сутрин паметникът на любовта е розов, през деня – бял, а на лунна светлина – златист. Впечатляващ е отдалеч, а отблизо още повече! Около 28 скъпоценни и полускъпоценни камъка от цял свят са инкрустирани в мрамора. В това число – син камък от Тибет, изумруди от Шри Ланка и кристали от Китай. Точно пред мавзолея има правоъгълен фонтан с множество дръвчета около него. Пътищата към сградата са в страни от фонтана, а в средата му има красиви фигури продължаващи по цялата му дължина. Помислено е и за опасности като земетресения – четирите кули са построени под наклон от главната структура, така че ако някога се сринат, да не повредят основната сграда.

По изграждането на Тадж Махал работели 20 000 души – работници, каменоделци, художници и други специалисти. Както и 1 000 слонове, които помогнали в преноса на тежките товари като камъни, скъпоценни камъни и други материали.

Комплексът има порта висока 30 метра, целта на която е да закрива гробницата докато не се мине през нея. Върху й има калиграфски надписи изглеждащи еднакви по размер, а това е постигнато като буквите са изписани все по-големи отдолу нагоре.

Около Тадж Махал има много легенди. Една от които разказва как императорът Шах Джахан е планирал да построи втори мавзолей от черен мрамор, на отсрещният бряг на река Ямуна. Но това така и не се осъществило поради конфликт между императора и синовете му.

Друга легенда гласи, че мавзолеят е стар храм на Шива. Тъй като изследваните скали и материали показват, че сградата е построена столетия преди управлението на императора. Твърди се, че Шах Джахан е направил основен ремонт на храма, за да го превърне в мавзолей на съпругата си.

Тадж Махал е познат в цял свят, но не всеки може да си позволи да го посети. И така един режисьор от Бангладеш се вдъхновява да направи реплика на храма в своята страна, за да могат повече хора да се насладят на красотата му.

През 19в. мавзолеят бил застрашен, тъй като британски генерал-губернатор планува да гопродаде на парчета. За щастие поради липсата на купувачи в Англия, Тадж Махал е спасен. Още един интересен факт е, че замърсяващия трафик не е позволен в близост до комплекса на мавзолея и туристите стигат пеша до него или с електрически автобуси.

Тадж Махал завинаги ще остане велика постройка, защото тя изразява безмерната любов на един мъж към своята починала съпруга.

 

Описание:
Ния Кръстева

ТРАКИЙСКАТА ГРОБНИЦА ПРИ с.СВЕЩАРИ

trakiiskata grobnitsa pri sveshtari

Преди около две хиляди и триста години един тракийски племенен владетел поискал да му се приготви приживе вечното жилище. Построили му голяма каменна гробница с три отделни стаички. Докато ги украсявали отвътре с живопис и склуптура, владетелят починал. Затворили гробницата с неговите останки  и всички прекрасни дарове.

Входът на гробницата е украсен със стълбове с йонийски капители. По горния праг са изрязани розети, стилизирани волски глави и гирлянди.

Встрани от входа е помещението, в което навярно са поставени дарове и жертвоприношения.

Срещу входа  се открива самата гробна камера. Тук са поставени две  красиво изваяни каменни легла. До едното от тях е изправена склуптурна фасада на умален храм, това показва обожествяването на покойния владетел.

На белите блокове е изрисувана следната сцена:  владетелят е на кон, следван от двама свой оръженосци. Насреща му пристъпва богиня, която му подава златен венец с благовония, сандъче за скъпоценности, метален съд и трикрака поставка.

Стените на гробната камера са оформени като колонада. Но освен от колони, блоковете под свода се поддържат от девет женски фигури с вдигнати ръце. Те са високи по 1,20м.  Облечени са в изящно ситно надиплени дрехи, чиито краища се извиват като листчета на цвете. Къдравите им коси се спускат по рамената, а на главите им има своеобразна кошншца. Едни от жените са млади,с красиви спокойни лица, други са възрастни и изглеждат скръбни и строги. Но техните пози изразяват участието им в един свещен ритуал. Косите, лицата и дрехите на  женските фигури, още са запазили тъмнокафявата боя –  жълто, синьо, червено и лилаво по някой подробности на лицата и дрехите. Ръцете на някой от женските фигури са грубо одялани, а рисунката е очертана само с черна креда  и се разбира,че не са имали време да завършат работата си, когато господарят, за когото е била предназначена гробницата е починал.

 

Описание:
Илиана Влъчкова

МАДАРСКИЯТ КОННИК

madarski konnik

И като си помисли човек, че той е създаден само четвърт век след образуването на българската държава на Балканския полуостров!

Необикновено е самото място. Сред равнината се издига Мадарското плато. Към запад то се спуска като огромна скална завеса, набраздена с дълбоки гънки. Прилича на вкаменен стометров водопад.

На това величествено място, на 23 метра от земята, е изваян в скалата конник в тържествена стойка. Облечен е с надиплена горна дреха, която пада на гънки до коленете му. Обут е с широк панталон и заострени обувки. Лявата му ръка придържа ремъка на юздата, дясната току-що е отпуснала копието. То е забито в тялото на лъв, който се гърчи пред краката на коня. Конят пристъпва в тържествен ход – церемониален алюр, както се нарича. Зад него подтичва куче.

Това не е обикновена ловна сцена. Представен е българският владетел като победител. Лъвът е победеният неприятел, а кучето е верният народ, който следва владетеля.

И конникът, и конят са извърнали глава към нас, сякаш съобщават нещо – на всички, на поколенията. А то е врязано с едри букви в скалата пред конника. Надписът пред коня разказва накратко за едно историческо събитие. Той е на гръцки език. В превод на български запазено гласи:”…..Юстилиян императорът направи договор и се опита…българите и при Тервел дойде. На носоострязания император не повярваха чичовците ми в Солунско и в Кисинските селища и си отидоха. Неговият…един…чрез договор Тервел архонтът на императора даде…пет хиляди…императорът с мене победи добре.”

Така през онези далечни времена от скалите на Мадара било отправено посланието на хан Тервел към всички поколения за признаването на българската държава. Релефът представя  триумфът на българския владетел.

Мадарският релеф и надписите около него свидетелстват, че българските владетели от началните времена на българската държава са имали съзнанието, че големите събития от нейната история трябва да се увековечат както подобава на тяхното значение. Замисълът на този паметник е наистина грандиозен. Изпълнението не е било никак леко. Но неизвестния майстор се е справил отлично. Качен на двадесетметровото скеле, той е удълбал  полето около фигурите, очертал е с длето техните контури, а после е изваял и всички подробности.

Описание:
Илиана Влъчкова

КАЗАНЛЪШКАТА ГРОБНИЦА

kazanlashka grobnitsa

Българската земя е осеяна с тракийски надгробни могили.Някои от тях покриват скромни гробове на селяни и войни, други пазят гробниците на знатни, на вождове и владетели.

Най-известната и една от най-интересните открити досега богати гробници е Казанлъшката. Построена е в края на ІV век преди Христа, преди повече от две хиляди  и  триста години. Състои се от преддверие, дълъг тесен коридор и кръгла гробна камера. Отлично запазените и стенописи разказват как един тракийски владетел се разделя със земния живот. На светлината на факли изрисуваните по стените на гробницата образи, сякаш оживява отдавна изчезналия свят на траките.

В дъното на гробницата, точно срещу входа тракийският владетел и жена му са седнали на малка маса, подредена за прощалното погребално угощение. От двете страни на съпрузите приближават близки и прислужници. Те носят, плодове, благоухания, накити, наметало. Млади жени свирят с дълги тръбни инструменти. Накрая на шествието воини и слуги водят колесница с четири коня и личния кон на покойния си господар.

В купола на гробната камера е изобразено надбягване с колесници. Вихрено се носят двуколките, конете сякаш не докосват земята.

В тесния коридор, през който се минава в кръглото помещение, са представени бойни сцени. На едната страна се сражават две войски на племена, както се вижда от различните облекла и оръжия. На другата стена пред войските си са излезли в единоборство двама войни, навярно техните вождове. Може би единият от тези двама вождове е погребаният тук владетел.

Казанлъшката гробница е  рядко свидетелство за строителното майсторство на траките и за живописното изкуство през елинистическата епоха. Големият талант на художника се е проявил особено в представянето на цялото ритуално действие на погребалното угощение.  Златният венец на владетеля е знак на божествено безсмъртие. Такива венци са открити на много тракийски гробници и могат да се видят в музеите. Жената е свела глава в тъжен размисъл. Тя ще последва царствения покойник според обичая на траките. С точното изобразяване  на много подробности, художникът ни е оставил и скъпоценно свидетелство за живота и обичаите на тракийската аристокрация.

Описание:
Илиана Влъчкова

БОЯНСКАТА ЦЪРКВА

Stitched Panorama

Славата си Боянската църква дължи преди всичко на своите стенописи. И днес, повeче от седем века след създаването им, те вълнуват с красотата, изразителността и дълбоката си човечност. Боянските стенописи са признати за едни от шедьоврите на европейското средновековно изкуство.

От стенописите на първата църква са запазени част в олтара. След изграждане на втората църква, двете свързани постройки са били изцяло изписани. Църковната живопис, разказва в сцени образи Светото писание и преди всичко живота на Христос. Изобразени са и светци и мъченици на християнството, а също така и дарителите за построяването и изписването на църквата.

Името на художника е Боянският майстор.Той е високо школуван живописец. Познавал е творбите на други майстори и е спазвал канона на църковната живопис. Изписаните от него образи изразяват различна душевност, имат своя индивидуална характеристика. Сякаш от стената ни гледат съвременници на Боянския майстор.

В първото отделение на църквата са портретите на севастократорската и царската двойка. Представени са и двете в цял ръст.

Севастократор Калоян и жена му Десислава са най-старите запазени рисувани от натура портрети в българската живопис. Лицето на Калоян е изтънчено и благородно, а Десислава се смята за най-красивия образ на епохата. И двамата са облечени в тържествени облекла. Калоян поднася модел на църква към изписания до него Свети Никола, комуто тя е посветена. До портрета на Калоян и Десислава има надпис със следното съдържание: „ Въздигна се из основи и се създаде пречистия храм на Светия Христов йерарх Никола и на Свети великославен Христов мъченик Пантелеймон със средствата, с грижите и голямата любов на Калоян севастократор, братовчед царев, внук на Свети Стефан, крал сръбски. Изписа се в българското царство при благоверния и христолюбив цар Константин Асен. Индикт 7 в лето 6767”. Това означава използваното летоброене годината 1259.

На отсрещната стена е изрисуван самия цар Константин Асен, който е братовчед на Калоян, с жена си царица Ирина, по произход византийска принцеса. Те са в златовезани дрехи и корони. Царят държи златен скиптър. Художникът е съумял да съчетае въздействието на одухотворените лица на Калоян и Десислава с точно възпроизвеждане на подробностите на облеклата и накитите. През дългите столетия на турското владичество образите на български цар и болярин са свидетелствали за времената на свободно българско царство.

 

Описание:
Илиана Влъчкова

 

 

 

Статуята на свободата

statuiata na svobodata

Статуята на свободата е паметник, висок повече от 45 метра, и е поставен върху платформа, заобиколена от вода (река Хъдсън). Монументът представлява женска фигура, облечена с тога – дълга дреха без ръкави. С дясната си, вдигната нагоре ръка, държи факел, а с другата – Декларацията за независимостта на САЩ. В краката ѝ са разкъсаните окови на робството. На главата си носи корона със седем лъча, които символизират седемте морета и континенти. А нещо необичайно за статуята? Ами, тя всъщност е синьо-зелена.

Около огромния паметник има обширна зелена площ, заобиколена от алея, по която множество туристи се разхождат и оглеждат огромната забележителност.

Описание:
Божена Върбанова

Паметника на връх Шипка

pametnika Shipka

Това е място с голяма история! В момента се изкачвам по близо 900 стъпала, за да стигна до него. Това е паметника на свободата на връх Шипка! Чувствам се странно тук, усещам духовете на всички загинали и си представям театъра на битките! Паметникът е огромен! Големият лъв разположен над входа, който виждам в момента, и думите на старобългарски език, изписани под него: „На борците за свободата“, ме карат да настръхна. Започвам да обикалям, тръгвам надясно, поглеждам нагоре и виждам изписано с големи главни букви името на едно село – ШЕЙНОВО! Това село е известно със знаменитата Шейновска битка, която е част от Руско-турската освободителна война. Продължавам да обикалям паметника, отново поглеждам нагоре и прочитам друго име, отново изписано с големи главни букви – СТАРА ЗАГОРА. Тогава си спомням за битката при Стара Загора през 1877 година. Отивам от другата страна на паметника и там виждам името ШИПКА. Сърцето ми се разтуптява, но намирам сили да продължа да обикалям. Отново се озовах при гигантския лъв на входа. Решавам да разгледам отвътре. Изкачвам още няколко стъпала и се озовавам под лъва, на портите на паметника. Едната врата е отворена, а другата – не. На вратите има по един орел, който наднича през дупчица, като кукувичка. Продължавам навътре и първото нещо, което виждам е невероятната картина, изобразяваща боя на Шипка. На нея са нарисувани четници, изпопадали на земята , обсипани с кръв и други, които продължават да се бият срещу тогавашните ни поробители. Забелязвам Самарското знаме и портрети на много генерали и майори, участвали във войната на Шипка. Там са част от униформите на някои четници и оръжията им. Пушките са огромни! Окачени са на една стена. Хората им се възхищават! Връщам се, тъй като вече разгледах. Обръщам се на входа при лъва и се прекръствам. Чувствам, че това място е свещено! Оглеждам се, гледката е невероятна! Виждат се възвишенията и зелените хълмове на планините, синьото небе и белите пухкави облаци. Изтръпвам и не мога да помръдна! Ще остана така вечно, остани и ти с мен!

Описание:
Ния Арабова