Екстравагантно червило

ekstravagantno chervilo

Изображението е разделено на две части. На дясната част е показано парче диня с кората. Динята е кърваво червена, а кората й е зелена на светли ивици. На лявата част от картинката е показано женско лице, на което устните са гримирани като парче диня. Горната устна наподобява кората на динята (светли и тъмни зелени ивици), а долната – сърцевината на плода (кърваво червено с черни точки, имитиращи семената на динята).

Описание:
Борислава Стефанова

Позитивна емоция

pozitivna emociq

На картинката има три жълти балона. И трите имат нарисувани с черен цвят лица, изразяващи положителна емоция. Първият балон има нарисувано усмихнато лице, вторият също е с усмихнато лице, но едното око е намигнало. Третият балон пък показва лице с очила, надигната дясна вежда и лека усмивка.

Описание:
Борислава Стефанова

Стилни обувки

stilni obuvki

Картинката показва стилни обувки на висок ток. Токът е около десет сантиметра висок. Обувките са в тъмно син цвят. Частта около пръстите е изрязана и отгоре има декорация, наподобяваща роза.

Описание:
Борислава Стефанова

Любовта, за която няма прегради

Любовта, за която няма прегради

Снимката, на която се спрях за описание е една от най-въздействащите, които съм срещала. Може би сама по себе си не привлича вниманието, но историята, която носи е колкото красива, толкова и разтърсваща! Кара те да се замислиш на колко глупави правила се подчиняваме, забравяйки човешкото и истинското в отделните ситуации, а именно за тях съществуват изключенията! Като същевременно докосва скритите кътчета в сърцето и душата, дори на най-големият циник, като му доказва, че ако една любов е истинска, то тя може да преодолее преградите!

Фотографията е черно бяла, а историята и е от далечната 1888 година в Холандия, изобразена е тухлена стена, от двете страни, на която се виждат два идентични надгробни камъка, от чиито горен край се протягат  две каменни ръце, които сплитат длани над стената! А за мен е изобразен паметник на любовта, която е над човешкото тесногръдие, над живота и над смъртта! Историята, която носи снимката е на двама съпрузи – жената е католичка, а мъжът протестант. Двамата се женят през 1842 година, тя е на 22, а той на 33 години, споделят живота си за 38 години, но когато през 1880 година съпругът умира не позволяват да бъде погребан в католическото гробище, защото не принадлежи на общността, погребан е в протестантското, непосредствено до стената. Осем години по-късно умира и жена му, по нейно желание не е погребана в семейната гробница, а от другата страна на стената, най-близо до съпруга си!

Описание:
Айлин Рафиева

По пътя към виртуалната реалност

Зукърбък

Марк Зукърбърг, основателят на социалната мрежа Фейсбук, върви усмихнат между редовете с посетители по време на конференция. Облечен е в сини дънки и сиви тениска. Светлината в залата е синееща, всички повечето от посетителите са облечени в ризи и панталони. Интересното в снимката е, че всички хора от публиката носят на главите си електронни устройства, представляващи визьори за виртуална реалност. Устройствата приличат на много големи очила. В тях са инсталирани малки екрани, през които се прожектира видео сигнал. Усещането, което потребителят получава, е, че наистина се намира във виртуалната среда, която вижда през очилата.

Описание:
Павел Кунчев

Целувка от първото агънце

d573e919875dc3ac0b7f60a9f58241db

Снимката, която ще се опитам да ви опиша е направена през 1939 година. На нея малко момиченце евакуирано от Лондон във ферма в Съсекс в началото на Втората Световна война, получава новогодишна целувка от първото за годината агънце.

Снимката е черно бяла. В левия й край е заснет възрастен мъж, който държи мъничкото агънце, а в десния е детето. Мъжът носи широкопола, стара шапка. Има мустаци, веждите му са смръщени, но не е сърдит, по-скоро изглежда съсредоточен и внимателен да не изтърве агънцето. Облечен е с плетена жилетка, а върху нея с работна куртка. Панталоните му като че ли са от джинсов плат и изглеждат прашни. Той държи здраво, но нежно агънцето, което се чувства спокойно в ръцете му. То е пухкаво, крачетата му висят свободно надолу. Проточило е шия и действително изглежда така сякаш съзнателно целува устните на детето.

Момиченцето носи плетена шапка, която е вързана под брадичката му. Под шапката се показват кичури от косата му. Облечено е в палтенце вталено в кръста и разкроено надолу. Едната му ръка е пусната надолу, а другата е повдигната, с леко присвити пръсти, може би хваната от фотографа точно в момент, когато   я вдига, за да погали новия си приятел. Очите на детето са затворени, веждите повдигнати, устните целуват муцунката на агънцето и леко се усмихват.

Описание:
Стефка Проданова

Исус след свалянето от кръста

Сваляне от кръста

Снимката изобразява тялото на Христос ,след като е свалено от кръста на Голгота.Тялото на Исус е положено върху земята ,в основата на разпятието, след  като Йосиф  е помолил да им бъде разрешено да го свалят.

Дева Мария, Мария Магдалина и Йосиф,поддържат безжизненото тяло на Спасителя. Косата на Спасителя е пропита с  кръвта потекла след слагането на трънения венец. Отстрани до оплаквачите се е навел един от римските войници показващ почитта си. Най-вероятно това е Лонгин. Върху лицата на Мария,Мария Магдалина и Йосив е изписана  голямата мъка и болка от загубата на Христос.
Дървеният кръст зад тях е пропит с кръвта,пролята за да изкупи греховете на човеците.
Мария е във черни дрехи,главата и е покрита със черен шал.По ръцете и лицето и има следи от кръвта на Исус .Мария Магдалина е  със разпуснати черни коси. Въпреки, че по тялото на Исус все още стоят белезите от кръстните мъки, на лицето му е изписано спокойствие.Тялото е безжизнено,очите затворени ,лявата му ръка е отпусната на земята.Лицето е обляно в кърви,но той се е освободил от страданията, защото като Спасител на човечеството е приет при Бог Отец.

Източник: Сцена от филма „Страстите Христови“ на Мел Гибсън.

Описание:
Ирена Борисова
Забележка: Текстът няма за цел налагането на религиозни вярвания. 

Маса в къща на село

masa

Може би си в ролята на някое момиче, което ще постави последния красив детайл на дървената маса, или на малко момченце, което иска да разтури всичко, или на някоя щастлива възрастна баба, която се наслаждава на подправките. Каквото и да избереш да си, знай, че следната картинка е пред теб. Погледнато отгоре, се вижда горната част на дървен стол, от онези старите, с една напречна, овална, светлокафява рамка и шест дървени линийки, вертикално слизащи надолу към основата му. Столът е прилежно прибран към дървената маса, правоъгълна, създадена от широки дъски, заковани една до друга, точно като на село,  която е още по-светла, заради играта на слънцето с нея – само леко, в долния десен ъгъл, е по-тъмна и по-захабена – виждат се резки, я от усърдното рязане на някой лук, или домат, или каквато и гозба да се е раждала в умовете на хората. На захабената по-тъмна част, към чистото светлокафяво, леко лежат красиви цветове на лавандула, изсушени може би в някой тефтер. До тях търпеливо чака да бъде използван един молив, и той в светлия тон на кафявото, със сив графит, от старите – с розовата, почти изчезнала, гумичка, обвита в желязце. Моливчето, пък, танцува с малката извита лъжичка до него, еднакви на ръст, докосващи се само в две точки – графитът на моливчето и кръглата част на лъжичката и гумичката и края на дръжката. Лъжичката, на свой ред, лежи, изгаряйки от желание да разбърка пясъчно цветната течност, може би черен чай с мляко и мед,  в светло тюркоазената като океан чашка, почиваща си в същия цвят чинийка. Качваме се вече към светлата част на дървената маса, където две вази си почиват. Едната, цвят виненочервена, отиваща към лилаво, е дом на крехко стръкче с бяло листенце като цвят. Другата, дори не се вижда, от трите големи цветя в нея – едното, синьо като нощното небе около луната, другото бяло като облак близо до слънцето и третият – красиво лале със смесица от отенъци на розовото.

Цялата тази идилия е разположена върху дъсчен под, който вече клони към бялото, но дъските на пода и на масата са перфектно успоредни, и неперфектно срещащи се.

Описание:
Полета Янева

Книга

kniga
Книгата е обемно литературно произведение, отпечатано на хартия. Първата и последната му страница се отличават с по-голяма дебелина в сравнение с останалите страници. Книгата се познава най-лесно по миризмата на хартия, която е сред най-приятните аромати за хората, обичащи да четат.

Разнообразието от книги с различна големина, графично оформление и съдържание е огромно. Най-лесното разделение на книгите е в две категории – „интересни” и „скучни” в зависимост от личната преценка на всеки човек. Книгите от първата категория се пазят ревниво и се четат по няколко пъти. Тези от втората категория имат разнообразно приложение – за подпиране на денивелирани мебели, за разпалване на огън, за създаване на произведения на изкуството. В краен случай – за агресивно нападение на досадни мухи през лятото.