Кубът на Рубик

Кубът на Рубик, по-известен като Кубчето на Рубик, е механична главоблъсканица (игра-куб), изобретена през 1974 година от унгарския скулптор и професор по архитектура Ерньо Рубик. Той печели немската награда „Игра на годината“ за най-добра главоблъсканица през 1980 г. Смята се за най-добре продаваната играчка в света с над 350 милиона куба на Рубик и техни имитации, продадени по света. Кубът на Рубик оказва въздействие върху човешкото мислене. След усвояване на специални алгоритми, и постоянни занимания с подреждането на кубчето, се постига т. нар. пространствено мислене – термин заимстван от психолозите, подсказващ способността да се „гледа отстрани“ на дадено събитие и да се предвиждат следващи такива.

На снимката е изобразен шестостен , стереометрична фигура с шест еднакви повърхности (стени) с формата на квадрат.Квадратът е изработен от пластмаса или дърво. 3×3×3 е класическият Рубик куб които е и на снимката и неговата версия е най-разпространена. Тя има девет квадратни полета на всяка стена – общо 54 и заема обем от 26 единични кубченца. Полетата на куба са покрити с лепенки в шест цвята – червен , оранжев, жълт, зелен , син и бял,по един за всяка стена на куба. Стените на кубчето както казахме са 6 и всяка страна може да се движи както на ляво и дясно ,така и задната страна, долната страна , предната и горната могат да се завъртат. Когато главоблъсканицата е решена, всяка стена трябва да бъде в един цвят. Съществуват специални алгоритми за правилното нареждане на всяка стена и слой на куба, които са сложни за заучаване.Когато те обаче бъдат заучени 3х3х3  кубът  може да се реши с 20 движения (завъртания).

Описание:
Гергана Иванова

Изумруд

Изумрудът е един от скъпоценните камъни на „Голямата четворка“, включваща още диамант, рубин и сапфир. Известен е на хората поне от около 4 хиляди години. Името изумруд произхожда от персийското „зумуруд“ (на арабски „замород“) и от там до нас достига през руското си название „изумруд“. Смарагд, другото име с което е известен, произлиза от гръцкото „смарагдос“ – зелен камък, което също през ред трансформации произлиза от санскритското название „мараката“.

Изображение: На бял фон е изобразен непрозрачен, наситено зелен камък. Формата му наподобява капка.

В някои култури изумрудът е символ на даряващия живот дъжд. В християнството е символ на вярата и на надеждата.

Описание:
Малинка Александрова

Сапфир

Сапфирът е скъпоценен камък, разновидност на корунда. Характерният му син цвят се дължи на това, че на някои места в кристалната структура алуминиевите йони са заменени от железни или титаниеви такива.

Името на сапфира произлиза от гръцката дума sappherios – син. Цветовата гамата на сапфирите поразява с разнообразието си – има пурпурносинкави, зелени, жълти, безцветни, оранжеви и розово оранжеви.

Смятало се, че сапфирът символизира властта, верността, целомъдрието и скромността, а през Средновековието го наричали “епископ на камъните”, тъй като считали, че олицетворява висшите духовни ценности. Приписвали му и способността да намалява болката, да примирява разногласията, а също – да дава вечен живот на този, който го притежава.

Изображение: На бял фон е изобразен красив  кръгъл камък. Цветът му е от пурпурно син в средата преливащ към тъмно син по краищата. Формата му предполага, че е обработен и подготвен за да се превърне в бижу.

Описание:
Малинка Александрова

Каубойска шапка

Шапката е характерна за каубойте в САЩ, Канада и Мексико. Изработва се от кожа, слама или филц.

На снимката е изобразена шапка от черна лъскава кожа, която направо блести. Широката ѝ периферия извита от двете си страни нагоре е обшита с орнаменти от черен конец наподобяващи назъбени ивици. Вътрешната част на шапката в горния си край образува лек триъгълник със заоблени краища. Характерни са обшитите орнаменти и в долния и в горния край като в лявата част има зашити три кръгли капси. Каубойската шапка е снабдена и с връвчица за по-лесно прикрепяне към ездача.

Ездачите изглеждат прекрасно с такъв аксесоар.

Описание:
Ивайло Димитров

Фес

Фесът е традиционна мъжка шапка в ислямския свят.

Шапката е изцяло червена във форма на пресечен конус. В горната част е прикрепен черен пискюл, а в долната по цялата периферия черна тънка лента. В предната част на шапката от лявата страна са изобразени в искрящо жълто две звезди и луна.

Описание:
Ивайло Димитров

Цилиндър

Тази шапка е символ на високата класа през 19 век. Тя е твърда и висока във форма приличаща на цилиндър с малка периферия, краищата на която са леко извити нагоре. Изцяло черна е, като в основата на цилиндъра е поставена сатенена лента в черен цвят.

Описание:
Ивайло Димитров

Бомбе

Това е мъжка шапка, но много често се носи и от жени.

На бял фон е изобразено бомбе в красив черен цвят. Шапката е с малка периферия и заоблена отгоре. По вътрешната част на периферията е поставена червена лента кръстосана в края ѝ.

Прекрасна и изключително стилна шапка.

Описание:
Ивайло Димитров

Сомбреро

Сомбрерото е традиционна мексиканска шапка. Идва от думата sombra на испански, което означава сянка. Тя е неизменна част от костюмите в традиционните мексикански обичаи.

На снимката е изобразено много красиво сомбреро изработено от слама в жълт цвят. Вътрешната част на шапката е заострена и е без орнаменти.

Голямата ѝ периферия пък е декорирана с цветен ширит – преобладаващо черно с бели, зелени и червени нотки. Върху него е поставен втори ширит изцяло бял с бели топчета.

Описание:
Ивайло Димитров

Мандолина

Мандолината е малък музикален инструмент, който има разнообразна форма. Най-разпространената е кръгла – с четири двойки струни и овална форма. Съществуват такива с две дупки във формата на буквата f или такива с една кръгла или овална дупка в средата.

Мандолината е малък и красив струнен музикален инструмент, на който някога се е свирело с пръсти или с перо направено от костенуркова черупка, рог, мидена черупка, китова кост. В момента, на нея се свири с помощта на перце (триъгълна пластинка) и така тя издава кратки звуци.

Старинните мандолини са с шест двойни струни, докато съвременните са с четири двойни струни. Дължината и́ е между 70 и 75 сантиметра. Тялото на мандолината прилича на бадем, а дори и по цвят го наподобява.

Появява се в Италия през XVI век и бързо става най-популярният народен инструмент. Постепенно оттам се разпространява и в други страни по света. През XVII и XVIII век мандолината е предпочитан инструмент за серенади, тъй като издава тих и деликатен, нежен тон и дълго време е била използвана като солов инструмент.
В началото на XX век тя е един от най-употребяваните музикални инструменти, преди всичко в сферата на по-леката класическа музика. Малко по-късно в Америка намира нова употреба в кънтримузиката.

Най-известната модерна рок песен, в която е включена мандолина е песента на R.E.M’s “Losing My Religion” от 1991 година. Китаристът на групата Питър Бък никога преди тази песен не бил свирил на мандолина.

Мандолината е влизала и в репертоара на велики композитори като Моцарт, Бетовен, Малер. През последните сто години са написани множество композиции за мандолини и мандолинни оркестри. Такива оркестри се изпълняват и в България, като това придават особен колорит на класическата и фолклорната музикална сцена у нас.

Линк към песента на R.E.M’s “Losing My Religion
R.E.M’s “Losing My Religio
https://www.youtube.com/watch?v=xwtdhWltSIg

Описание:
Татяна Пенчева

ЦВЕТЪТ ЧЕРВЕНО

БАРАБАНИ/……./

Туп..

Туп Туп

Туп туп туп

…усещаш го със стягане в слепоочията,защото някой изкрещя и те ядоса…

…замаяно политаш нависоко – от нежна музика дочута…

…в стомаха като дива котка присвита на кълбо трепереща и дращеща …озъбена – от болка и от страх…

…Сърцето – Огнено,когато го обичат

Треперещо – в очакване да чуе мили думи…

Душащо в  гърлото застанало от вопли и от спомени…

Обливано от сълзи като водопад..

Сърцето – това е червеният ни цвят….

Описание:
Лиляна Тотева