Печатно и ръкописно „О“

Печатна главна буква „О“ се пише като от горната част на реда правим едно кръгово движение по посока на ляво и на долу и към основата, по нея и нагоре отново към горната част. Така се съединяват точката на започване и края на изписване на буквата, като се получава един елипсовиден кръг.
Малката печатна буква се пише по същия начин като главната, но е ½ от размера и.
По същия начин изписваме и ръкописните букви-главна и малка, като отново малката е с височина от ½ от главната.

Описание:
Ивелина Дамянова

Печатно и ръкописно „Н“

Печатната главна буква „Н“ се пише чрез три елемента.
Първо от горната част на реда спускаме една отвесна линия към основата. Това е първият ни елемент. След това на разстояние, колкото ½ от височината му отново повтаряме и изписваме същия елемент. Изписали сме две прави черти една срещу друга. Третия елемент свързва първите два. Точно на половината от височината на първия елемент или това ни е на разделителната линия и плътно до първата ни отвесна линия поставим писеца. След това правим една вертикална линия от тази точка на дясно към вторият елемент. Щом го достигнем спираме писането. Така имаме две отвесни линии свързани по средата с една вертикална. Прилича на стълба, но само с едно стъпало по средата й.
Малката печатна буква се пише по същия начин, но е ½ от височината на главната.
Главна ръкописна буква „Н“ се пише с три свързани елемента.
Първо поставяме писеца в горната част на реда, непосредствено под линията. Изписваме една вълничка като посоката на писане ни е нагоре до самата линия, леко надолу под нея и плавно отново нагоре. Така сме изписали една вълничка. От тази точка в горната част на реда веднага пускаме една права линия към основата, но с лек наклон на дясно. Щом достигнем основата на реда отново правим дъгичка чрез полегата линия, на ляво и нагоре до средата на долната част от разделения ни ред. Прекъсваме писането. Така сме изписали едно обърнато бастунче със закрепена в горната му част и от ляво вълничка. Следващият елемент е една вертикалначерта, която изписваме по самата разделителна линия. Започваме като поставяме писеца точно на разделителната ни линия и плътно до обърнатото ни бастунче, т. е. на половината му височина. Изписваме от тази точка вертикална черта по посока на дясно, с дължина приблизително 1/3 от височината на първия елемент или на реда. Прекъсваме писането и започваме изписването на последния елемент. Отново в горната част на реда и точно над мястото където е края на втория, пускаме една права линия към основата. Щом я достигнем отново правим една дъга по самата основа в дясно и нагоре, като така получаваме отново обърнато бастунче с дръжка сочеща на дясно. Изписали сме главната ръкописна буква „Н“.
Малка ръкописна буква „н“ също се пише чрез три елемента. Две бастунчета, свързани помежду си с една вертикална линия, намираща се на половината от височината им. Започваме да изписваме буквата в долната част на разделения ни ред. Първо поставяме писеца в средата му и правим една дъга по посока нагоре към разделителната линия, точно по нея плавно в дясно и след това пускаме към основата. Така сме изписали бастунче с полукръгла дръжка, полегнала от ляво върху основата на реда. След това, от средата на този елемент правим една вертикална линия с дължина около 1/3 от височината на първия елемент. Прекъсваме писането. Отново в горната част или точно на разделителната ни линия поставяме писеца, като мястото е точно над края на вертикалната ни линия, която изписахме. От тази точка спускаме линия надолу, като отново правим една дъга по посока в дясно и по основата на реда. Така сме изписали още едно бастунче, но обърнато с дръжката надолу.

Описание:
Ивелина Дамянова

Печатно и ръкописно „М“

Печатна главна буква „М“ се пише с помощта на няколко свързани
елемента. Първо от горната част на реда пускаме към основата една права линия. След това отново в горната част на реда от точката, където сме започнали изписването на първия елемент, пуснем една наклонена линия. Така тази линия е по-скоро напречна на реда, като е плътно прилепена към първия елемент в горната му част, а спускайки се към основата се отдалечава от него. Щом достигнем основата на реда прекъсваме писането и от тази точка отново правим една напречна линия до горната част на реда. От там отново пускаме една права линия до основата на реда. И сме изписали печатната главна буква „М“.
Малката печатна буква се пише по същия начин, но заема половината от височината на реда.
Ръкописна главна буква „М“ изписваме чрез три елемента. Първо правим отново едно обърнато бастунче, но наклонено леко на дясно.
Започваме като поставим писеца в средата на долната част от разделения ни ред и изпишем една дъгичка от тази точка надолу към основата, по самата основа и в дясно. Непосредствено след това продължаваме писането нагоре към края на реда, като леко наклоним пак в дясно. Щом стигнем горния ред, отново пускаме линия към основата, която вече не е толкова наклонена. Достигайки я, отново правим дъговидно движение на писеца на дясно и продължаваме нагоре. Достигнали пак горната част на реда от тази точка спускаме към основата една линия, след което отново правим дъговидно движение по нея, на дясно и нагоре до към средата на долната част от разделения ни ред.
Малката ръкописна буква“м“ се пише по същия начин, но е изцяло в долната част на разделения ни ред.

Описание:
Ивелина Дамянова

Печатно и ръкописно „Л“

Тази буква изписваме посредством три елемента. Първо от основата на реда правим една полегнала дъгичка на дясно и продължаваме нагоре към горната част на реда с права линия. Така отново сме изписали едно обърнато бастунче с дръжка опряна в основата на реда. След това от тази точка или това ни е горната част на реда, пускаме една права линия на дясно, с дължина ½ от първия елемент. Прекъсваме писането. Третият елемент, съставляващ буквата е една отвесна линия от горната част на реда от мястото, където прекъснахме писането на втория елемент до основата на реда. И сме изписали буквата.
Малката печатна буква се пише по същия начин, но заема половината от височината на реда.
Ръкописна главна буква „Л“ се пише с два свързани в една точка в горната част на реда обърнати бастунчета. Изписването е в следния ред: първо поставяме писеца на химикала в средата на долната част от разделения ни ред. Правим една дъга по посока на долу и в ляво и щом тази полегата линия е изписана, веднага продължаваме изписването на права линия до горната част на реда. От тази точка отново спускаме към основата, като щом я достигнем отново правим дъга, полягаща на линията и по посока на дясно и нагоре. Така имаме изписани две бастунчета с дръжки, опрени на основата на реда и сочещи в противоположни посоки.

Описание:
Ивелина Дамянова

Печатно и ръкописно „К“

Тази буква се пише чрез два елемента. Първо от горната част на реда пускаме една права линия до основата му. След това отново от горната част на реда, но отдясно на елемента, който вече сме изписали, поставяме писеца на химикала, като сме се отдалечили на разстояние приблизително половината от височината на първия елемент. От тази точка изписваме една кукичка като посоката на писане ни е от дясно към ляво. Долният край на кукичката се прилепя точно до първия елемент в неговият център. Веднага след това пускаме една леко диагонална линия, която спираме да пишем щом достигнем долната част на реда. Така началото от горната част на реда и края на елемента в долната му част се намират успоредно една на друга , а този елемент се съединява в центъра на първия. И сме изписали печатната главна буква „К“.
Малката печатна буква се пише по същия начин, чрез същите елементи, но височината ѝ е ½ от реда.
Ръкописната главна буква „К“ се пише с помощта на два свързани елемента. Отново пишем на реда с разделителната ни линия, минаваща през средата му. Първо от горната част на реда, плътно под линията изписваме една вълничка. Малко под линията поставяме писеца и започваме писането. Посоката ни е от ляво към дясно. Пишем нагоре към линията на реда, а след това леко надолу и отново към върха. Веднага след това пускаме права линия към основата и щом я достигнем правим дъговидно движение в ляво. Така ние сме изписали една вълничка под горната част на реда, закрепена за едно обърнато с дръжката на долу и сочещо на ляво бастунче. След това трябва да изпишем и втория елемент от буквата. Поставяме писеца на химикала отново в горната част на реда и от дясната страна на първия елемент. Писеца ни е на разстояние от първия елемент приблизително колкото дължината на вълничката, която сме изписали. От тази точка изписваме една скоба като при изписването от горната част правим дъговидно движение навътре към средата на обърнатото ни бастунче или точно на самата ни разделителна линия. От тази точка, без да прекъсваме писането, правим отново дъговидно движение в дясно малко над разделителната ни линия и след това спускаме към основата на реда. Щом я достигнем отново правим дъговидно движение на дясно и нагоре на височина половината от долната част на разделения ни ред. И сме изписали буквата. Тя прилича на бастунче с две дръжки-в горната му част една с формата на вежда, а в основата на реда като обърната дъга. Формата на другия елемент прилича на контурите на лице с доста гърбав нос подпрял се в центъра на бастунчето.
Малка ръкописна буква „к“. Тази буква заема място в долната ½ част на разделения ни ред. Тук изписваме едно бастунче, като от средата на тази част на реда правим дъговидно движение по посока на горе към разделителната ни линия и на дясно, като непосредствено след това изписваме права линия към основата на реда. Вторият елемент изписваме като от разделителната ни линия в дясно от първия елемент направим едно бастунче с лек наклон в дясно. То се прикрепя плътно до първия елемент в неговата основа. След това от средата на изписаното ни бастунче по посока на долу и в дясно отново изпишем една обърната дъга, подобно на усмивка. И сме изписали буквата.

Описание:
Ивелина Дамянова

Буква „З“

Печатна буква „З“ се пише чрез един елемент. Под горната част на реда поставяме писеца и изписваме един полу кръг като посоката ни е нагоре в дясно и надолу до средата на реда към вътрешната му част. След това без да прекъсваме писането отново правим същото движение, но посоката ни е от тази точка навън и на долу до основата на реда. Прекъсваме писането.
Малката печатна буква се пише по същия начин, но заема ½ от височината на реда.
Ръкописна главна печатна буква „З“ се пише с едно движение без да прекъсваме писането. Малко под горната част на реда поставяме химикалката и правим едно кръгово движение по посока на горе и дясно, след това към вътрешната част на реда. Така изписваме един полу кръг. Продължаваме и отново изписваме един полу кръг по посока навън, на дясно и надолу към основата на реда, а щом го достигнем отново правим една дъговидна линия на ляво върху основата на реда. Така получаваме два взаимно свързани полукръга. Отворената им част е от ляво на реда, а те са съединени един за друг малко над разделителната линия. Така долната част от буквата е малко по-голяма от тази над нея. Може да си представим буквата като свием лявата и дясната си ръка в юмрук. Левият ни юмрук сочи на долу, а десният нагоре, прилепен към левия. Отваряме палеца и показалеца на двата юмрука, като пръстите ни са леко присвити. Показалците на двете ни ръце прилепяме плътно един до друг. Контурите на така присвитите пръсти от вътрешната част наподобяват формата на буквата.
Малка ръкописна буква „з“
Тази буква се пише в долната част на разделения ни ред, но част от нея се изписва и в разстоянието под него. Ако ние имаме ред с разделителна линия по средата му, то под него има разстояние, което е приблизително колкото още една половина/или това са три еднакви части/. Такова разстояние между редовете има в упражнителните тетрадки в които учим буквите и техните елементи. Щом сме усвоили писането, някои части от буквите попадат в следващия ред при изписването им. Малката ръкописна буква „з“ изписваме като правим отново едно дъговидно движение с писеца от средата на долната половина на разделения ни ред по посока нагоре и щом достигнем разделителната ни линия плавно отново на дясно като движението ни е на долу и на вътре. Щом стигнем основата на реда отново правим съвсем малка дъга по посока на дясно и едновременно с това пускаме линия на долу към края на третата част на реда. Достигайки го, отново плавно изписваме по тази линия дъга в ляво и повтаряме движението на писане, но нагоре или към основата на реда. При изписването на тази част леко стесняваме и накланяме линията в дясно, докато пресечем малко под основата на реда тази част от елемента, която пуснахме в началото. Продължаваме писането на линията, като спираме щом стигнем до половината от долната част на реда. Така изписаната част от буквата прилича на една половина от панделка или пък опашка.

Описание:
Ивелина Дамянова

Печатна буква „Ж“

Печатната главна буква „Ж“ се пише като на реда от горе на долу пуснем една отвесна линия. След това от лявата страна елемента в горната част на реда поставим писеца на химикалката на разстояние около половината от него. От тази точка пускаме една диагонална линия на дясно или към средата на първия елемент, докато го достигнем. Непосредствено след това правим същото движение, но посоката ни е от центъра на елемента към основата и на ляво. Така се получават две еднакви диагонални линии, съединени в точка в центъра на първият елемент. След това правим отново две диагонални линии към центъра на първия елемент като посоката на писане е от горната част на реда, на разстояние отново около половината на първия елемент пуснем диагонална линия към средата на елемента и отново към основата. Така сме написали печатната главна буква „Ж“.
Малката печатна буква се пише по същия начин, но заема ½ от височината на реда.
Ръкописна главна буква „Ж“
Тази буква се пише с помощта на три елемента. Отново пишем на разделения ни на две части ред. Първо изписваме една голяма обърната скоба. Поставяме писеца на химикала в средата на горната половина на реда и правим едно полу кръгово движение. Посоката на писане ни е от тази точка нагоре до горния край на реда след което правим дъговидно движение точно под линията му в дясно и пускаме към основата на реда. Щом я достигнем отново правим дъговидно движение , но посоката ни е навън или в ляво и нагоре. Спираме писането щом достигнем средата на долната половина от разделения ни ред. Следващият елемент на буквата започваме от средата на реда или от разделителната ни линия. Точно там, но плътно до първия елемент поставяме писеца на химикалката и изписваме без прекъсване втория елемент. От тази точка правим една линия с лек наклон в дясно към горната част на реда, веднага след това пускаме права линия до основата му. От тази точка без да прекъсваме писането правим още една права линия отново с лек наклон вдясно докато достигнем разделителната линия. Прекъсваме писането. Третия елемент от буквата отново е скоба, като посоката на писане ни е от дясно към ляво или отвън на вътре към втория елемент и заема като първия изцяло реда. Изписваме така че да се прилепи към втория елемент. И сме изписали буквата.
Малка ръкописна буква „ж“. Тази буква пишем само в долната половина на разделения ни ред. Малко под разделителната ни линия поставяме химикалката и отново правим полу кръгово движение по посока нагоре и в дясно, надолу и в ляво. Получаваме обърната скоба. От средата на този елемент отново правим права и леко наклонена линия в дясно до самата разделителна линия, пускаме към основата на реда, а след това отново посоката на писане ни е нагоре и с лек наклон. Прекъсваме писането щом стигнем средата на тази част от реда в която изписваме буквата. След това от разделителната ни линия отново изписваме скоба, а посоката ни е от вън към втория елемент, като тази скоба заема изцяло височината на тази част от реда. И сме изписали буквата.

Описание:
Ивелина Дамянова

Печатна главна буква „Д“

Тази буква се пише чрез четири елемента. Първо правим една линия от горната част на реда към основата му, като при изписването й леко я накланяме към вътрешната част. Така линията не е съвсем права а леко хлътнала навътре. След това в горната част на реда, точно по линията правим една черта по посока на дясно. Започваме изписването й от точката откъдето сме започнали първия елемент. Тази черта не е толкова дълга, колкото първия елемент, вероятно е малко над половината му по размер. Щом я изпишем прекъсваме писането и започваме третия елемент от точката, където прекъснахме писането на втория елемент. Отново пускаме една права черта от горната част на реда до основата му. Прекъсваме писането. Последният елемент от буквата е една права черта по дължината на реда откъм долната му част, на която от двете страни има по една къса чертичка и прилича на скоба. Изписваме правата вертикална черта точно по долната част на реда като посоката на писане ни е от ляво на дясно. Дължината на този елемент ни е колкото разстоянието от първия до втория. Така този последен елемент сякаш държи останалите. След като го изпишем правим по една къса вертикална линия от ляво и от дясно на вертикалната ни черта. Така сме изписали печатната буква „Д“.
Малката печатна буква „д“ се пише по сходен начин и е ½ по големина.

Ръкописна буква „Д“

Ръкописната буква „Д“ изписваме само с едно движение, без да прекъсваме писането. Отново пишем в реда, разделен посредством линия на две равни части. Започваме писането от горната част на реда. Поставяме писеца на химикала малко под него. Пускаме отново една права линия от върха към основата, която също има лек наклон на дясно. Пишем плавно и щом докоснем долната част на реда изписваме леко дъга по посока на ляво, която поляга на основата на реда, след което издигаме малко на горе и отново правим дъга, но този път на долу. Като изписваме плавно тази част от елемента и от основата на реда направим дъговидно движение в ляво от долу на горе, а след това от горе на долу, началото и края на тази така образувала се полу осмица се съединяват в една точка в правата ни, но леко наклонена линия с която започнахме писането. Тази част от елемента заема приблизително една трета от половинката на разделения ни ред и се намира в долната част. Непосредствено щом направим това движение на писеца, продължаваме като отново плавно изписваме подобно на дъга линия, която поляга на долната част на реда. Щом го докоснем допълваме изписването на буквата, с една голяма дъга от вътре на вън по посока на дясно. Изписваме я от долната част на реда до горната му част /на целия ред/, като тя се намира от дясната страна на правата ни черта с която започнахме писането. Щом достигнем горната част на реда плавно правим дъга към ляво, след което на долу до средата на горната половина на разделения ни ред. Така точката от която сме започнали изписването на буквата или началото на правата ни черта се намира точно в средата и под края на дъговидната линия на буквата. Изписали сме ръкописната буква „Д“.
Малка ръкописна „д“.

Малката буква „д“ се пише посредством два елемента. Нека си представим нашия ред, който е разделен с една мислена линия, която е в наша помощ при изписването на буквите и съответните им елементи. Когато започваме да усвояваме писането в предучилищна възраст, ние работим в обособени за тази цел тетрадки. Например в упражнителните тетрадки по писане, освен реда ни който е разделен, между него и следващия има разстояние, колкото едната половина на реда. Това разстояние се оставя с цел да се изпишат елементите на буквите, които са извън реда или под него. Такава е и малката буква „д“. Така че ние ще я изпишем в основния ред, но и ще използваме разстоянието под него за долния й елемент. Може да си представим реда като три равни части-две, които по същество са ни ред и една под него за тези елементи. Малката буква „д“ пишем чрез два елемента. Първо правим един елипсовиден кръг. Поставяме писеца на химикала точно на линията, която дели реда на две части или това е в средата му. От точката, където сме поставили писеца започваме изписването на нашия кръг, като посоката на писане е на ляво, правейки дъговидно движение и на вън, след което пускаме на долу към основата на реда като щом я достигнем отново правим дъговидно движение, но посоката ни е на дясно и от долу на горе докато достигнем точката на започване на писането. Така ние сме изписали един събран кръг. Следващия елемент пишем като поставим писеца на химикала от дясно на нашия вече изписан кръг в горната му част или това е точно под линията деляща реда ни на две половини. Пускаме една права линия, която изписваме прилепена към първия ни елемент и продължаваме писането по посока на долу докато достигнем края на разстоянието под реда и непосредствено след това правим дъговидно движение по посока на ляво. Без да прекъсваме писането веднага продължаваме на горе с една линия, която пишем от вън на вътре, като стесняваме и пишем на дясно, докато линията ни стигне точката откъдето сме започнали писането на втория елемент. Продължаваме писането на линията, до средата на долната част на разделения ни ред. Така ние сме изписали едно събрано кръгче, под дясната страна на което има един подобен на панделка елемент.

Описание:
Ивелина Дамянова
Използвано изображение:
https://images.search.yahoo.com/search/images

Главно и малко ръкописно и печатно „Г“

От горната част на реда пускаме една права линия до основата му. След това в горната част на реда, там откъдето сме започнали писането на линията правим също една права черта вдясно. Тази черта е приблизително ½ от дължината на първата. И сме изписали главната печатна буква „Г“.
Може да си я представим като вземем кутия с правоъгълна форма, например кибритена. Ако тя е изправена и лежи на по-късата си страна, то лявата й височина ще ни е първия елемент, а горната по-къса страна-вторият.
Малката печатна буква „Г“ се пише по същия начин, но размерът й е ½ от голямата буква и заема половината от реда.
Ръкописна главна буква „Г“.
Ръкописната буква се пише чрез два елемента. Първият елемент е едно бастунче, обърнато с дръжката към основата на реда и сочещо на ляво. Редът отново ни е разделен на две равни части посредством разделителна линия. От горната част на реда, съвсем мъничко под линията започваме изписването на първия елемент или това ни е обърнатото бастунче. С писеца на химикала пускаме една права линия от горната част към основата, като точно преди да я докоснем правим лека дъга в ляво и издигаме малко над реда. Прекъсваме писането. Вторият елемент е също едно бастунче, което виси над първия и се намира точно под горната част на реда, като правата му част е почти плътно прилепена към него. Изписваме го като поставим писеца на химикала в горната половина на разделения ни с линия ред, точно в средата му и от ляво на първия елемент. Изписваме един полукръг от долу на горе към горната част на реда, а посоката на писане ни е от вътре на вън или от дясно на ляво. Щом изпишем полу кръгчето и вече сме докоснали горната част на реда, продължаваме писането без да прекъсваме, като правим една права черта на дясно, която минава над първия елемент и продължава в същата посока. Така този елемент, наподобяващ обърнато висящо бастунче стои над първия, който като че е разположен точно под средата на правата част на висящото ни над него бастунче. И сме изписали ръкописната буква „Г“.
Малка ръкописна буква „г“
Малката ръкописна буква „г“ заема мястото в долната половина на разделения ни ред. Прилича на бастун, но с две противоположно сочещи дръжки или подобно на риболовна кука. Поставяме писеца на химикала в средата на долната част от разделения ни ред и започваме писането, а посоката ни е на горе и дясно. Щом докоснем разделителната ни линия правим дъговидно движение в дясно и веднага пускаме линия по посока основата на реда. Щом я достигнем отново правим дъговидно движение от основата на горе до средата на тази половинка от реда. И така ние сме изписали нашата малка ръкописна буква „г“.

Описание:
Ивелина Дамянова

Печатна главна буква „Е“

Печатната буква „Е“ се пише чрез четири елемента. Първо спускаме една права линия от горната част на реда до основата му. След това очертаваме три равни хоризонтални линии в следния ред: първо една по линията на горната част на реда, след това по линията, която дели реда ни на две части и една по основата на реда. И трите изписваме като поставяме писеца на химикала до първия елемент и по посока на дясно, а дължините им са еднакви – малко над половината от дължината на първия елемент. И сме готови с изобразяването на печатната буква „Е“.
Малка печатна буква „е“ изписваме като в долната част на разделения ни ред , точно в неговата среда пуснем една права линия от вътре на вън, след това правим една дъга по посока нагоре и в ляво, която достига до линията деляща нашия ред. Непосредствено след това продължаваме като пускаме една линия към основата като и нея правим пак чрез дъговидно движение от вътре навън. Щом достигнем долната част на реда отново правим дъга, която поляга на самия ред, а края й остава да стърчи над него достигащ средата му. Изписаната буква наподобява кръгла отворена скоба, към горната част на която от към вътрешната й част е закрепена една половина от кръг.
Ръкописна главна буква „Е“
В горната част на реда поставяме химикалката и правим едно движение в полукръг по посока на ляво или от вътре на вън, като прекъсваме изписването на кръга малко над разделителната ни линия. От тази точка отново извършваме същото движение до основата на реда. Правим плавно една дъга по него и издигаме края и на горе докато достигне половината от долната част на разделения ни ред. Така ние сме изписали Малка ръкописна буква „е“
Малката буква „е“ изписваме поставяйки писеца на химикала в средата на долната половина от разделения ни ред. След това правим едно дъговидно движение с химикала от вътре навън от ляво към дясно и щом достигнем до разделителната ни линия продължаваме писането с леко кръгово движение към ляво и веднага спускаме на долу към основата на реда. Щом докоснем основата отново правим дъговидно движение към средата на долната половина от разделения ни ред, а посоката на писане ни е на дясно и на горе.

Описание:
Ивелина Дамянова