Категория: Растения

Люляк

Люляк, Обикновен люляк (Syringa vulgaris) представлява многостволен, листопаден храст, цъфтящ в изключително ароматни цветове. Отнася се към семейство Маслинови (Oleaceae). Имена с които още се нарича са Аргафан, Оргон, Слабинки. Известни са 30 вида люляк. В някои страни по света люлякът е символ на младостта, любовта и природната виталност, а в други на тъгата и несподелената любов. За пръв път в Европа люлякът е донесен през 16-ти век като подарък за Фердинанд, първите люлякови храсти е Европа са прорасли в замъка на кралица Елизабет. Във Великобритания люлякът се приема като символ на несподелената любов и разочарование, както и поднесен на един от бъдещите съпрузи за тактично отказване на бракосъчетанието. За разлика от британците, за руснаците и французите цветето е онова, което събужда и вещае любов. Градът на люляците в България е Ловеч.

Люлякът достига до 6-7 метра височина. Оформя се като храст, а понякога бива поддържан като малко дърво. Кората на младите стволове и клони е гладка и оцветена в сиво-кафяво. При стареене на дървото тя става надлъжно набраздена и лющеща се. Листата на вида са прости, сърцевидни, с дълги дръжки. Имат дължина от 4 до 12 см и ширина от 3 до 8 см, а дръжката им е около 4 см дълга. Върхът им е заострен, а листният ръб непрекъснат. Разположени са срещуположно на клончетата. Растението има дребни цветове, събрани в дълги 20 см терминални съцветия. Те могат да бъдат бели, лилави в различни нюанси или тъмновиолетови, розови, сини, а понякога и жълти.

Изображението разкрива пред нас прекрасен букет от люляк, потопен в прозрачна стъклена ваза, която се вижда отчасти. Цветовете са гъсти и свежи, като тежко се прегъват и накланят към вазата, заради по-слабата част на  дръжката на цветоноса към края си. Ароматното цвете представлява красива и пищна гледка от два тона на лилавото- светло и тъмно. Всяко клонче от люляка е окичено с по няколко вретеновидни цвята, всеки от който е съвкупност от неизброим брой малки цветчета, гъсто наредени едно до друго.  Всяко едно от тях прилича на цилиндър, който се отваря и  завършва с четири или пет капковидни продължения на цветното листо, разположено красиво и симетрично. Между тях от дълбочината на цветния цилиндър наднича красивата жълта тичинка на цветчето.  Така едно гъсто вретеновидно клонче, прилично по форма на захарен памук в бледо лилави цветове сякаш срамежливо се обръща настрани, докато този в по-тъмно лилаво като че по-гордо стои във вазата. Тук -там се подават зелените листа, накичени по клончетата сред  дъхаво лилавата омая. Те са широки в основата на дръжката и се стесняват към края образуващи остър връх, на места прегънати също издават своята нежност и крехкост. Прозрачността на съда в който са потопени позволяват да видим здравото клонче, покрито с тъмна кора. Може би още едно дребно нещо, съобразено от природата – – за да може да се задържи цялото великолепие на гъстите, кичести цветове на цветния храст, докато радва погледа, докосвайки нежно обонянието ни.

Описание:
Ивелина Дамянова

Още за Люляк, Обикновен люляк (Syringa vulgaris) | Ботаника от Framar.bg: https://medpedia.framar.bg/%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D0%BB%D1%8E%D0%BB%D1%8F%D0%BA-%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%BA%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D0%BB%D1%8E%D0%BB%D1%8F%D0%BA

Лале

Лале (Tulipa) е род покритосеменни растения от семейство Кремови (Liliaceae). Включва около 150 вида тревисти растения, разпространени в Южна Европа, Северна Африка, Близкия изток и Централна Азия с най-голямо разнообразие в Памир, Хиндукуш и степните области на Казахстан. Дивите лалета се култивират, за да бъдат отгледани градинските лалета. Родината на лалето е степите, песъчливите и каменисти планински райони на Средна Азия. По-голямата част от съществуващите 140 вида диворастящи лалета произлизат именно оттам. И до днес се срещат в естествената си среда в Иран, Турция, северна Индия, Казахстан, Беларус, някои райони на Русия. В продължение на повече от 400 години са добити няколко хиляди сорта лалета. Първите писмени свидетелства за съществуването им датират от IX век в староперсийската литература. Турците заимстват култивирането на лалета от персите.

 Лалето е пренесено от Мала Азия в Европа през XVI век. Българското название „лале“ произлиза от турски и персийски, а латинската „tulipa“ – от турската дума „тюрбан“. По късно, през 1593 г., французинът Шарл дьо Леклюз разпространява лалетата в Холандия. Към края на XVI век Холандия се превръща в център за отглеждане на луковични растения, най-вече лалета. В наши дни лалето е национален символ на тази страна.

На фотографията са заснети цъфнали червени лалета, които приличат на кичеста, криволичеста ароматна пътека през която преминават и играят слънчевите лъчи. Червените им, нежни цветове са широко отворени и имат сферична форма. Цветът им представлява наредени в окръжност цветни листенца, застъпващи се едно друго, края на всяко едно от тях е гладко и с контурите на горната ни устна. Цветът- изящно червен, но не ярък. Там, където слънцето ги огрява приличат на жълто-оранжева сплав, подобно на лава. Ефирни и елегантни, с гладка и бляскава повърхност и мекота, тези цветя са изключително нежни. Във вътрешността на отворения цвят на чашката им има черно оцветяване подобно по форма на ирис. Прилича на  пламтяща звезда, заобиколена от тънка жълта ивица, която плътно следва формата й, а в средата се извисява жълтата тичинка на цвета. Дръжките на цветята са гладки и тънки с цилиндрична форма, а листата маслено зелени, крехки, с остър връх и разширяващи се към стъблото. На всяко едно от стръкчетата лалета има по две успоредно разположени листа и на места по още едно по-високо. На изображението има поне дузина цъфнали лалета. От дясно на тях се вижда пътека, а край тях още зелени треви и растения с прави и остри листа в същото оцветяване.

Описание:
Ивелина Дамянова

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B0%D0%BB%D0%B5
https://botanika.bg/article/laleto-koga-se-sadi-i-kak-se-gleda-124

Дъб

Big, old oak tree still with green leaves in the fall in a winter crops field.

Дъбът е от рода на широколистни дървета и храсти разпространени в Северното полукълбо. Среща се от студените ширини до тропичните райони на Азия и Северна Америка и включва както листопадни, така и вечнозелени видове. Достига височина от 25 до 35 метра и живее до над 1000 години. Плодовете му се наричат жълъди, които падат през есента и служат за храна на дивите свине. Дървесината пък съдържа много танин и се използва за направа на бъчви за съхранение на вино. Държаните в такива бъчви вина получават особено приятен аромат.

В България се срещат между 10 и 18 вида.

Интересен факт е, че в село Гранит, област Стара Загора се намира най-старото дърво в България и най-дълголетното в света наречено „Стария дъб“. През март 1982 г. е установена неговата възраст – 1637г., височината му е 23,4 м., дебелината на ствола е 2,38 м, проекция на короната е 1017,36 м², обиколката на стъблото е 7,46 м на височина от земята 1,3 м.

На снимката е изобразен обикновен дъб наричан още летен дъб. Под сивото небе, на зелената поляна е разперил огромната си корона. Тя прилича на голяма шапка захлупила кафявото стебло на дървото. Изключително много разклонена със зелени листа, но тук там и леко пожълтели. Дървото стои величествено изправено и красиво. В основата му има леко пожълтяла тревичка. На заден план се виждат други дървета също обагрени в зелен цвят и на места с жълтеникави листа.

Цялостната картина вдъхва свежест и желание за поне един ден прекаран сред природата.

Описание:
Ивайло Димитров

Топола

Тополите се срещат в умерените региони на северното полукълбо, от субтропичните райони на Китай, откъдето произхождат, до бореалните зони. В Северна Америка са разпространени на юг до Мексико. В Африка се срещат в източните части на континента.

В България са разпространени в ниските и топли части на страната, близо до реки.

Тези дървета са бързорастящи и влаголюбиви със сравнително мека дървесина. Листата им са овални, назъбени по краищата и имат заострени връхчета. Държат се за клонките на дълга, сплескана дръжка. На височина дърветата достигат около 25 м и са с широко разперена корона. Дървесината им е мека и намира широко приложение в строителството, за направа на щайги, сандъци, клечки за кибрит и др. Листата се използват за фураж на добитъка. С кората и клонките боядисват вълната в тъмнокафяв цвят. Пъпките и листата се използват в народната медицина. Като дърво за украса на парковете и за укрепване на бреговете край реките. Тополите осигуряват богата паша за пчелите.

На снимката са изобразени подредени в редица няколко на брой тополи. Разположени са в парк на зелена морава и сред други растения. Високо извисяващите се дървета са леко наклонени на ляво от духащия силен вятър. Изпъстрени в зелено под синьото небе изглеждат величествени и непоклатими.

Описание:
Ивайло Димитров

Кестен

Кестените живеят естествено в райони с топъл умерен климат на Северното полукълбо. Кестени се наричат и плодовете, които тези дървета дават. Съществуват различни видове като повечето от тях са големи дървета, достигащи 20 – 40 м височина, но някои видове са по-малки, често храстообразни.

От векове хората познават хранителните и лечебните свойства на кестените. Сред тях се срещат ядливи видове и видове, които се използват само за лечение като билка.

В България най-популярният начин за консумация е под формата на прясно изпечени кестени. В Япония и Китай кестените са една от най-важните култури, защото в тях се съдържа 2 пъти повече нишесте, отколкото в картофите. Някои народи наричат кестените дървото – хляб, тъй като от него са приготвяли брашно за хляб, каши и палачинки. Във Франция кестените са задължителни за всяка Коледна трапеза.

Естественото му разпространение е ограничено само на Балканския полуостров – България, Гърция, Албания и в страните от бивша Югославия. Като декоративно дърво се отглежда в цяла Европа и другаде по света.

Височината му достига до 25 м., короната е голяма, добре облистена. Листата са сложни, дланевидно перести, до 25 см. дълги и 20 см. широки, разположени на дълги дръжки. Отделните листчета са заострени и назъбени. Цъфти от април до юни. Видът не е близък с ядливия кестен макар и плодовете им външно да си приличат.

На снимката е изобразен обикновен (конски) кестен на централната алея на градски парк. Толкова сме свикнали с него, че дори не го забелязваме разхождайки се. То има своите върли врагове – хората със сенна хрема, заради едрите кичести цветове и свои верни приятели – децата, които обожават играта с лъскавите кестенчета.

Описание:
Ивайло Димитров

Явор

Дървесината на явора или наричан още клен се е използвала в миналото за изработване на копия. Характерното за това дърво е срещуположното разположение на листата, които обикновено са длановидно нарязани, въпреки че някои видове имат перести или ненарязани листа.  Достига височина до 40 метра, а диаметърът на ствола му до 2,5 метра. Има гъста, широка, мощна корона.

Яворът цъфти в края на зимата или началото на пролетта. Цветовете са малки и непривличащи вниманието. Плодовете са характерни двойни крилатки, оформени така, че да се въртят, докато падат, и да отнасят семената на значителни разстояния.

На снимката е изобразен явор на слънчева зелена полянка. Дървото се извисява високо в конусовидната си форма. Листата му са обагрени в свеж зелен цвят. На заден план се виждат още дървета и храсти.

Любопитното за този вид дърво е, че кленовият лист е национален символ на Канада. Също така в Канада и Съединените Американски Щати от мъзгата на кленовите дървета се получава сок, който след сгъстяване се използва като подсладител вместо пчелен мед – това е така нареченият кленов сироп.

Описание:
Ивайло Димитров

Хризантема

Хризантемата е един от символите на есента, тя е като последният поздрав от слънцето преди дългите зимни дни. Най-силно това цвете се цени на изток – в Япония и Китай. Тези страни дори водят безкрайни дебати за това къде се е появило цветето за първи път.

В Япония Ордена на хризантемата е най-високата държавна награда, а изображение на цветето е разположено и върху самия императорски печат, върху герба на страната и в паспортите.  Всяка година в Япония се провежда специален фестивал на хризантемите, където посетителите могат да се насладят на цветята, да слушат стихове в тяхна чест, да пеят песни, посветени на тях, и просто да се забавляват.

В Китай също се провежда фестивал на хризантемите, където хризантемата е част и от „Четирите господа“ – другите са бамбука, орхидеята и сливовия цвят. Тя е тема на стотици китайски стихотворения, сред които и такива на един от най-влиятелните китайски поети Тао Чиан, който в своята поезия използва цветето като символ на благородство.

Съществуват много видове хризантеми и всеки един от тях символизира нещо. Например червената е страст, жълтата – отблъсната любовта, бялата – невинност и истина и т.н.

На снимката е изобразена хризантема със зелени стъбла и листа носещи много цветове в червен цвят.

Описание:
Ивайло Димитров

Гербер

Гербера е многогодишно растение, което произхожда от Южна Африка, Мадагаскар и Азия.

Цъфти от май до август с бели, жълти, оранжеви, червени или розови цветове. Често един цвят може да има листенца с различни цветове.

Гербер отглеждан в саксия има свойството да пречиства въздуха в помещението, в което расте.

На снимката е изобразен изключително пъстър и слънчев букет от гербери в най-различни цветове. Има жълти, розови, оранжеви, лилави цветя. Дръжките им са дълги без листа завързани с жълта панделка.

Описание:
Ивайло Димитров

Иглика

Игликата е представител на един от най-големите родове Първоцвети, който обхваща около 500 вида многогодишни тревисти растения. Расте по умерените зони на северното полукълбо. В България е най-разпространеното градинско цвете, но се среща също и в подножието на предбалканските и балканските райони из храсталаци, ливади, гори и поляни. Има над 8 вида иглики в диво състояние като 4 от тях са защитени от закона.

Цъфти от февруари до май в разнообразна цветна палитра. Стеблата му обикновено са изправени и къси, или почти липсващи при някои видове. Листата са назъбени, с леко продълговата до яйцевидна форма, мъхести и набръчкани, захванати в розетка в основата на стеблото на растението.

На снимката сред зелена полянка е изобразена иглика изпъстрена с жълти цветове. Красивото пролетно цвете притежава високи стебла, в края на които са се разлистили жълтите цветчета. Излъчва красота, свежест, пъстрота и извиква в теб усмивка.

Описание:
Ивайло Димитров

Кокиче

Кокичето е най-ранното пролетно цвете. Разпространено е предимно в умереният климатичен пояс, където има снежна и студена зима. Кокичетата са първите растения, които цъфтят през пролетта, още преди да се е стопила снежната покривка.

На снимката са изобразени няколко кокичета проболи снежната покривка и събудили се за живот. Листата им са ципести и нежно зелени. На издълженото им стебло като камбанка са надвиснали снежно белите им цветове. Притежават 6 венчелистчета, но само три са обособени и видими. Това красиво цвете издава нежен и много приятен аромат.

Любопитен факт е, че от стръковете на блатното кокиче се извлича вещество, от което се произвежда българското лекарство Нивалин.

Описание:
Ивайло Димитров