Дъб

Big, old oak tree still with green leaves in the fall in a winter crops field.

Дъбът е от рода на широколистни дървета и храсти разпространени в Северното полукълбо. Среща се от студените ширини до тропичните райони на Азия и Северна Америка и включва както листопадни, така и вечнозелени видове. Достига височина от 25 до 35 метра и живее до над 1000 години. Плодовете му се наричат жълъди, които падат през есента и служат за храна на дивите свине. Дървесината пък съдържа много танин и се използва за направа на бъчви за съхранение на вино. Държаните в такива бъчви вина получават особено приятен аромат.

В България се срещат между 10 и 18 вида.

Интересен факт е, че в село Гранит, област Стара Загора се намира най-старото дърво в България и най-дълголетното в света наречено „Стария дъб“. През март 1982 г. е установена неговата възраст – 1637г., височината му е 23,4 м., дебелината на ствола е 2,38 м, проекция на короната е 1017,36 м², обиколката на стъблото е 7,46 м на височина от земята 1,3 м.

На снимката е изобразен обикновен дъб наричан още летен дъб. Под сивото небе, на зелената поляна е разперил огромната си корона. Тя прилича на голяма шапка захлупила кафявото стебло на дървото. Изключително много разклонена със зелени листа, но тук там и леко пожълтели. Дървото стои величествено изправено и красиво. В основата му има леко пожълтяла тревичка. На заден план се виждат други дървета също обагрени в зелен цвят и на места с жълтеникави листа.

Цялостната картина вдъхва свежест и желание за поне един ден прекаран сред природата.

Описание:
Ивайло Димитров

Топола

Тополите се срещат в умерените региони на северното полукълбо, от субтропичните райони на Китай, откъдето произхождат, до бореалните зони. В Северна Америка са разпространени на юг до Мексико. В Африка се срещат в източните части на континента.

В България са разпространени в ниските и топли части на страната, близо до реки.

Тези дървета са бързорастящи и влаголюбиви със сравнително мека дървесина. Листата им са овални, назъбени по краищата и имат заострени връхчета. Държат се за клонките на дълга, сплескана дръжка. На височина дърветата достигат около 25 м и са с широко разперена корона. Дървесината им е мека и намира широко приложение в строителството, за направа на щайги, сандъци, клечки за кибрит и др. Листата се използват за фураж на добитъка. С кората и клонките боядисват вълната в тъмнокафяв цвят. Пъпките и листата се използват в народната медицина. Като дърво за украса на парковете и за укрепване на бреговете край реките. Тополите осигуряват богата паша за пчелите.

На снимката са изобразени подредени в редица няколко на брой тополи. Разположени са в парк на зелена морава и сред други растения. Високо извисяващите се дървета са леко наклонени на ляво от духащия силен вятър. Изпъстрени в зелено под синьото небе изглеждат величествени и непоклатими.

Описание:
Ивайло Димитров

Кестен

Кестените живеят естествено в райони с топъл умерен климат на Северното полукълбо. Кестени се наричат и плодовете, които тези дървета дават. Съществуват различни видове като повечето от тях са големи дървета, достигащи 20 – 40 м височина, но някои видове са по-малки, често храстообразни.

От векове хората познават хранителните и лечебните свойства на кестените. Сред тях се срещат ядливи видове и видове, които се използват само за лечение като билка.

В България най-популярният начин за консумация е под формата на прясно изпечени кестени. В Япония и Китай кестените са една от най-важните култури, защото в тях се съдържа 2 пъти повече нишесте, отколкото в картофите. Някои народи наричат кестените дървото – хляб, тъй като от него са приготвяли брашно за хляб, каши и палачинки. Във Франция кестените са задължителни за всяка Коледна трапеза.

Естественото му разпространение е ограничено само на Балканския полуостров – България, Гърция, Албания и в страните от бивша Югославия. Като декоративно дърво се отглежда в цяла Европа и другаде по света.

Височината му достига до 25 м., короната е голяма, добре облистена. Листата са сложни, дланевидно перести, до 25 см. дълги и 20 см. широки, разположени на дълги дръжки. Отделните листчета са заострени и назъбени. Цъфти от април до юни. Видът не е близък с ядливия кестен макар и плодовете им външно да си приличат.

На снимката е изобразен обикновен (конски) кестен на централната алея на градски парк. Толкова сме свикнали с него, че дори не го забелязваме разхождайки се. То има своите върли врагове – хората със сенна хрема, заради едрите кичести цветове и свои верни приятели – децата, които обожават играта с лъскавите кестенчета.

Описание:
Ивайло Димитров

Явор

Дървесината на явора или наричан още клен се е използвала в миналото за изработване на копия. Характерното за това дърво е срещуположното разположение на листата, които обикновено са длановидно нарязани, въпреки че някои видове имат перести или ненарязани листа.  Достига височина до 40 метра, а диаметърът на ствола му до 2,5 метра. Има гъста, широка, мощна корона.

Яворът цъфти в края на зимата или началото на пролетта. Цветовете са малки и непривличащи вниманието. Плодовете са характерни двойни крилатки, оформени така, че да се въртят, докато падат, и да отнасят семената на значителни разстояния.

На снимката е изобразен явор на слънчева зелена полянка. Дървото се извисява високо в конусовидната си форма. Листата му са обагрени в свеж зелен цвят. На заден план се виждат още дървета и храсти.

Любопитното за този вид дърво е, че кленовият лист е национален символ на Канада. Също така в Канада и Съединените Американски Щати от мъзгата на кленовите дървета се получава сок, който след сгъстяване се използва като подсладител вместо пчелен мед – това е така нареченият кленов сироп.

Описание:
Ивайло Димитров

Хризантема

Хризантемата е един от символите на есента, тя е като последният поздрав от слънцето преди дългите зимни дни. Най-силно това цвете се цени на изток – в Япония и Китай. Тези страни дори водят безкрайни дебати за това къде се е появило цветето за първи път.

В Япония Ордена на хризантемата е най-високата държавна награда, а изображение на цветето е разположено и върху самия императорски печат, върху герба на страната и в паспортите.  Всяка година в Япония се провежда специален фестивал на хризантемите, където посетителите могат да се насладят на цветята, да слушат стихове в тяхна чест, да пеят песни, посветени на тях, и просто да се забавляват.

В Китай също се провежда фестивал на хризантемите, където хризантемата е част и от „Четирите господа“ – другите са бамбука, орхидеята и сливовия цвят. Тя е тема на стотици китайски стихотворения, сред които и такива на един от най-влиятелните китайски поети Тао Чиан, който в своята поезия използва цветето като символ на благородство.

Съществуват много видове хризантеми и всеки един от тях символизира нещо. Например червената е страст, жълтата – отблъсната любовта, бялата – невинност и истина и т.н.

На снимката е изобразена хризантема със зелени стъбла и листа носещи много цветове в червен цвят.

Описание:
Ивайло Димитров

Гербер

Гербера е многогодишно растение, което произхожда от Южна Африка, Мадагаскар и Азия.

Цъфти от май до август с бели, жълти, оранжеви, червени или розови цветове. Често един цвят може да има листенца с различни цветове.

Гербер отглеждан в саксия има свойството да пречиства въздуха в помещението, в което расте.

На снимката е изобразен изключително пъстър и слънчев букет от гербери в най-различни цветове. Има жълти, розови, оранжеви, лилави цветя. Дръжките им са дълги без листа завързани с жълта панделка.

Описание:
Ивайло Димитров

Иглика

Игликата е представител на един от най-големите родове Първоцвети, който обхваща около 500 вида многогодишни тревисти растения. Расте по умерените зони на северното полукълбо. В България е най-разпространеното градинско цвете, но се среща също и в подножието на предбалканските и балканските райони из храсталаци, ливади, гори и поляни. Има над 8 вида иглики в диво състояние като 4 от тях са защитени от закона.

Цъфти от февруари до май в разнообразна цветна палитра. Стеблата му обикновено са изправени и къси, или почти липсващи при някои видове. Листата са назъбени, с леко продълговата до яйцевидна форма, мъхести и набръчкани, захванати в розетка в основата на стеблото на растението.

На снимката сред зелена полянка е изобразена иглика изпъстрена с жълти цветове. Красивото пролетно цвете притежава високи стебла, в края на които са се разлистили жълтите цветчета. Излъчва красота, свежест, пъстрота и извиква в теб усмивка.

Описание:
Ивайло Димитров

Кокиче

Кокичето е най-ранното пролетно цвете. Разпространено е предимно в умереният климатичен пояс, където има снежна и студена зима. Кокичетата са първите растения, които цъфтят през пролетта, още преди да се е стопила снежната покривка.

На снимката са изобразени няколко кокичета проболи снежната покривка и събудили се за живот. Листата им са ципести и нежно зелени. На издълженото им стебло като камбанка са надвиснали снежно белите им цветове. Притежават 6 венчелистчета, но само три са обособени и видими. Това красиво цвете издава нежен и много приятен аромат.

Любопитен факт е, че от стръковете на блатното кокиче се извлича вещество, от което се произвежда българското лекарство Нивалин.

Описание:
Ивайло Димитров

Магнолия

Магнолията включва около 200 вида, разпространени в Азия и Америка. В България се среща като по-ниско, парково дърво. Цветовете ѝ са впечатляващи, ароматни. Биват бели, розови, лилави, а също и червени или жълти.

На снимката се вижда клонче с няколко разтворени цвята. Цветовете са едри, с месести листа, образуващи снопче. Външните листа са подгънати навън. В основата си цветовете са бледо лилави, като постепенно преливат в бяло. Забелязват се жилките на всяко листенце, които остават лилави до самия му край. На заден фон има още цветове, както и зеленина.

Описание:
Дамяна Дачева

ЛАЛЕ

Лалето е градинско цвете, което цъфти през пролетта.  Принадлежи към род Тулипа, като повечето представители на рода , който включва около 120 вида, са азиатски и малка част европейски. Цветовете на лалето са копринено меки и елегантно изтеглени, с цилиндрична форма  и различни багри, украсяващи цветоносно стъбло с височина до 60 см. Листата му са дълги, достигащи до цвета. Размножават се чрез луковички.

Описание:
Гюлтен Исуф