Палатка сред гората

palatka

Хей, бих искала да те пренеса върху едно меко бяло одеялце, което гали дланите ти с власинките, но усещаш и тук таме я някое пънче, или клонче, все пак се намираш на пода на една небесно-синя палатка насред гората. Сутрешният въздух щипе съвсем лекичко бузите ти, колкото да ги събуди и да те усмихне. За да ти е по-мекичко, се наместваш върху едно избледняло електрическо-зелено шалте и решаваш да рисуваш. Пред теб има полу-започната, или полу-завършена рисунка, върху един, мисля че, почти А3 формат тефтер, от онези със спиралите, и черните корици, сигурно от “Слънчоглед”, а хартията е твърда, идеална за рисуване. Рисунката прелива от цветове, и заема лявата част на листа, така че за теб остава дясната да се развихряш. Както го усетиш. До тефтера са скупчени моливи, кои подострени, кои със затъпял връх, но чакат да бъдат използвани, а след което грижливо прибрани, да се сгушат, в черния мек несесер с плавно затварящ се сив цип.

А пред теб…. пред теб се шири събуждащата се гора с високи, тънки като игли дървета с буйни корони от тъмнозелени листа, но сега изглеждат меки, заради слънцето, което щипе и тях по клоните и ги усмихва… Пред палатката, върху свежо ухаещата шума, е разстелена една голяма бяла мушама, ама наистина голяма, краят й не се вижда от входа на палатката – кой знае, сигурно цяла нощ са танцували или са се разменяли приказки на пукащия огън. (който също е някъде извън идиличната снимка). По бялата мушама има приятни гънки, които образуват плавни сенки в играта със слънцето, почти като вълни на полу-спокойно, полу-разбудено море.

Спокойствие, тишина, споделеност.

Само теб те чака тази сутрин.

Описание:
Полета Янева

Врабчета, кацнали върху клонка

Врабчета, кацнали на клонка

Централно на снимката е фокусирана една клонка, леко покрита със сняг. Тъничка е, но е достатъчно издържлива, щом на нея са кацнали около 20 врабчета.  Сгушени са едно в друго  и са леко  покрити със снежинки.  От тази клонка, излиза една по-малка, на която има само две врабчета. Фона е синьо- зелен, със снежинки.

Описание:
Васалена Атанасова

Вечерна снимка от автобус

Вечерна снимка от автобус

Снимката, която ще опиша е моя – аз я правих преди две години, връщайки се от морето и поради скуката, която ме бе обзела, снимах през прозореца на автобуса, който се движеше по магистралата. Може би поради това, че снимах от скука, снимката е диагонална, тоест ако снимката е правоъгълна, то линията, която разделя небето и земята е по диагонал на правоъгълника, като частта на небето е повече от тази на земята.

Времето е преди смрачаване, небето има този характерен цвят за това време на деня, а именно тъмно с червеникави оттенъци, но те тепърва се появяват, още е сравнително чист син цвят. Има 3-4 малки облачета  на небето сякаш разкъсани малки парчета памук. Линията, която разделя небето от земята е вълнообразна, защото се виждат  леки хълмисти райони, а там –  на тази линия се вижда слънцето, което леко се прибира зад хълмистите части и се готви да залезе. Около него небето вече е порозовяло и колкото и свежи да са описаните цветове, снимката навява мисъл за самота. Но не тази, която изпълва с тъга, а такава, която оставя усещане за красота, тишина, спокойствие и вътрешен мир.

Описание:
Илияна Кръчмарова

Пътека в гората

Пътека в гората

Пейзажът представлява широка асфалтирана пътека в гората. Краят й не се вижда, защото се спуска надолу към неизвестното. От двете страни на пътеката има широколистни дървета,  които нежно сливат светлозелени корони едно в друго.  Високата трева е статична, нейното спокойствие не е нарушено от вятъра. Лято е, слънцето е започнало да залязва, светлината е мека и златиста, едва успяваща да пробие през гъстите клони на дърветата. Лъчите  създават възможност сенките на дърветата да играят по пътеката. Цялата картина излъчва спокойствие, топлина и носталгичност към отминали детски лета.

Описание:
Мария-Антоанета

Извор „Живата вода“ край с. Боснек

Извор

Село Боснек се намира близо до Перник. От края му се тръгва по маркиран с лентова маркировка и метални колове път. Самия извор представлява глава на змей, от чиято уста с непостоянна сила извира вода. Казват, че ако грешен човек застане пред извора – водата спира. При извора има заслон и място за палене на огън.

Описание: 
Илияна Узунова

Слънчоглед

slunchogled

Палитра от цветност се оглежда в тази картина! Един слънчоглед – една вселена! Сапунени мехури от нежност обикалят пространството! Ведрина! Чиста и широка!

Описание: Яница Маринова

Пролет: Четене сред природата

prolet chetene sred prirodata

Между стръкчетата пролетна трева младеж чете книга. Буквите удрят мисълта. Красиво е! Слънцето се е спряло нейде в небосклона! Струя от красиви помисли обикаля всичко наоколо! Някак ведро се носи вятъра! Тишина и спокойствие. Такава хармония може да постигне само четящият човек.

Описание: Яница Маринова