Море

Море се нарича голямо водно пространство, което е свързано с някои от океаните и е разположено край континенти, между континенти и вътре в континенти. Моретата са доста по-малки от океаните. Морета наричат и някои големи езера (Каспийско, Аралско, Мъртво), а други пък наричат заливи (Мексикански, Персийски и др.). В зависимост от мястото, където се намират, моретата биват: крайбрежни и вътрешни. Крайбрежните са край континент и са отделени от океана с острови или подводни ридове. Такива са Норвежко, Японско, Тасманово море. Вътрешните морета са сред сушата и имат тясна връзка с океана чрез протоци, както Черно море.

Моретата и океаните са дом на разнообразни форми на живот, които го използват като местообитание. Тъй като слънчевата светлина осветява само горните слоеве, по-голямата част от водите се намират в постоянен мрак. Така  различните дълбочини и температурни зони осигуряват местообитание за огромно разнообразие от живи организми – от китове с дължина до 30 м до микроскопични фитопланктон и зоопланктон, гъби, бактерии и вируси, включително наскоро откритите морски бактериофаги, които живеят паразитно в друга бактерия. Морският живот играе важна роля в кръговрата на въглерода.

На снимката е изобразено Черно море. То е вътрешно море между Югоизточна Европа и Мала Азия и е едно от най-изолираните от Световния океан. Свързано е със Средиземно море чрез Босфора, Мраморно море и Дарданелите, а с Азовско море – чрез Керченския проток.

Морето е бурно, виждат се белите, пенести ръбове на образувалите се вълни, които се разбиват в пясъчния жълт бряг. Вглеждайки се в далечината се забелязва тази необятна синя шир – небе и море. Вълшебно, успокояващо и тонизиращо.

Описание:
Ивайло Димитров

Язовир

Язовирът, наричан и водохранилище, е изкуствен воден басейн, създаден чрез изграждане на язовирна стена. Язовирите се създават, за да осигурят питейна вода на населението, да подсигурят вода за поливане в селското стопанство, да се използват за енергийни нужди и други.

Човекът строи язовири от хилядолетия насам. Счита се, че първите язовири са били строени в Близкия Изток, като те са имали доста ниски стени.

Три клисури е най-големият язовир в света, разположен в средното течение на най-дългата река в Китай Яндзъ. Благодарение на него се извършва не само производство на електроенергия, но и водно регулиране и увеличаване на възможностите за корабоплаване по реката. Язовирът Три клисури е с приблизителна дължина от 660 км., ширина около 1.12 км, площта му е 1 045 км². При запълване на басейна до максимално ниво водата достига 175 м над морското равнище или 110 м над нивото на реката под язовирната стена. Известно е, че за изграждането на стената и съоръженията към нея са били необходими внушителните 27.2 млн. тона бетон, 463 хил. тона стомана и извозени близо 102.6 млн. пръст. Дължината на язовирната стена е около 2 309 м, ширината 115 м, а височината от основата до короната е 181 м.

В България има много красиви и много на брой язовири, различни по-големина.

На снимката е изобразен язовир Въча. Разположен в Южна България, в района на Родопите, по поречието на р. Въча, на границата между Област Пловдив, Област Смолян и Област Пазарджик и е част от каскадата Доспат-Въча. Осигурява част от питейната вода за Пловдив и се използва за напояване на Пловдивското поле. Синьо-зеленикавата вода в язовира криволичи между прекрасните зелени планини под синьото небе осеяно с малки пухкави бели облачета. Язовирът притежава най-високата язовирна стена в България – 144,5 м и има голям брой понтони.

В язовир Въча вирее голямо разнообразие от риба – бял амур, платика, бяла риба, бабушка, каракуда, кефал и др. Поради това той е много известна дестинация за риболов.

Описание:
Ивайло Димитров

Хубав слънчев ден в гората

Края на април е, защото дърветата са се раззеленили, но не напълно.
Земята е застлана с миналогодишните листа, сухи и покафенели, а между
тях към слънцето вече протяга стъбълца новия живот – младите фиданки са
подали първите си 2-3 листа, и се протягат към светлината.
На преден план са стволовете на два стари дъба с напукана сива кора,
обрасли с мъх в основите. Дърветата са близо едно до друго, а между тях
са застанали две момичета, около 10 годишни. С едната си ръка, почти
изпъната момичетата се държат за ръце, а с другата прегръщат дървото до
което стоят. Децата са усмихнати, изглеждат щастливи. Облечени са с
клинове и тениски. Момичето отляво е малко по – високо, с дълга спусната
черна коса, а момичето отдясно също е чернокосо, на опашка. Децата са
имали занимание в гората (на заден план се виждат и други), и са се
опитали да дадат лице на избрано от тях дърво. Стъблата, които
момичетата прегръщат са тези, на които са дали образ. Направили са го,
като са закрепили с глина всяка част от лицето. Устата е хоризонтално
поставена клечка, носът е също клечка, но стърчаща както е редно за нос,
отгоре са изпъкнали очите – от жълъди, има и вежди – два зелени листа от
габър, и разбира се над веждите коса – от сухи и от зелени дъбови листа.
Момичетата са радостни от това, което са успели да направят с ръцете си.
Дърветата, децата и гората са в хармония, спокойни и ведри.

Описание:
Надя Иванова

Морска идилия по залез

Наблюдаваме една снимка, която е разделена на две – въздух и вода, а с малко изместен център вдясно, има жена. Изображението е направено по залез, има чисто и топло небе, обляно от последните лъчи на слънцето, а то /слънцето/ е уловено между двете измерения, но централно вляво на снимката в опозиция на женската фигура. То сякаш е тръгнало да се потапя, като стихващ пламък, уморено след жарък ден в хладната вода. Водата сама по себе си е тъмна, мистериозна, но спокойна с леки и нежни вълнички, върху които се отразява меката светлина. По-скоро дори прилича на материя, като сатен, а не на флуид. На жената се вижда тъмния силует, тъй като светлината е отзад и заради това обектът е тъмен и също така леко се отразява във водата. Тя изглежда млада с дълга коса, в добра физическа форма и сякаш седи върху водната повърхност. Човек би си помислил, че е седнала на някоя подводна скала, но съм убедена, че е на сърф след цял ден забава във водата. Тя си прилича с водата – тъмна, мистериозна, но спокойна. Излъчва такава хармония с обкръжаващата я обстановка, че леко й завиждам за постигнатия баланс. Седнала е върху сърфа си, леко обърната и приведена надясно, за да се подпре на дъската, която най-вероятно е на линията на водата, защото не се вижда. Изглежда отмаря и се наслаждава на последните лъчи в мир и спокойствие със себе си и свързвайки се с елементите вода, въздух и огън /Слънцето/. Харесва ми да я наблюдавам, снимката е изчистена и най-вече се забелязва контрастът между светлината и тъмните обекти, но не по рязък, ами по някак преливащ, симбиозен и мек начин. Светлината ги обгръща и стопля с романтична прегръдка на изминалия ден, а жената усеща това в тишина и наслада. Фотографията носи чувство за идилия, свобода и покой на духа.

Описание:
Кали Даскалова

Малка уличка в Рим 2

Лято е. Слънцето огрява щедро павираната улица. Някак си ни се иска да усетим и да вкусим тази негова топлина, да се насладим на комфорта, да поседнем на една пейка и да се отпуснем с разхладителна напитка и сладкиши за кратка почивка. Вече не търсим шумните площади и булеварди. Копнеем за тихия покой с който би могла да ни дари само една от многото  малки улички в старинният Рим, на които като че ли времето е спряло. Оглеждаме се търсейки подходящото място и няма как погледът ни веднага да не бъде привлечен от оранжевата, свежа и не по малко слънчева къща на самият ъгъл на уличка. От покрива и се спуска като водопад зелената пелена на бръшляна, който я обвива в нежна прегръдка, придавайки и очарование и може би малко мистика и тайнственост и някак си ни се иска да разберем, каква история пази тази къща, какви са хората които живеят в нея, кой всяка сутрин отваря белите капаци на прозореца сгушен между бръшляна на горният етаж, поздравявайки новият ден. Всъщност дограмата на прозореца е бяла, а тънка завеса  не ни позволява да надникнем в стаята. Във вътрешността капаците са с  тъмнокафяв цвят, а рамките им са бели. . Точно под прозореца се намира и входа на малко подредено и много добре заредено магазинче за сладки неща. Вратата е отворена широко, светло кафявият дървен плот е отрупан с какви ли не изкушения. Преобладаващият цвят в магазина е близък до оранжевия на фасадата, но по тъмен, създавайки усещане за дълбочина. Свежо, цветно и кокетно магазинче, което  с вида си ни повдига настроението. Над входа му стои неголяма овална табела от дърво  запознаваща ни с името на магазина –NEDERA, а върху малката тента от плат, която го предпазва от силните слънчеви лъчи, прочитаме и името на фирмата – Sweetness&Co Въпреки слънчевият ден от двете страни на нивото на тентата светят лампи със силна и ярка светлина, които правят белият й цвят и  табелата с името на магазина още по открояващи се.  Редките филизи на бръшляна,  спускащи се над  лампите и тентата ни се струват още по зелени. От лявата страна на входа се забелязва прозорче.  То е със затворени капаци и няма как да погледнем през него. Виждаме само бялата рамка очертаваща малък правоъгълник и тъмната решетка на капаците. А отдясно не липсват и табели, които ни информират какво предлага магазинчето. Те са две, тази която е по близо до входа е  поставена хоризонтално, точно над кафявата пейка до стената, а другата  непосредствено до ъгъла на стената, разположена вертикално и над нея около метър по високо има закачена малка керамична саксийка , като че ли кацнала в бръшляна. Не бих се учудила ако в нея наистина има семенца за птички, защото изглежда празна и не виждам цвете в нея.От другата страна на ъгъла къщата е разположена към по голяма улица. И от тази страна, допряна до стената  също е поставена пейка, само че тук вече освен пейката има и масички с по четири стола.

Входът на магазина е стъклен, разделен на малки прозорчета . Отдясно до  входа  е монтиран  звънец, явно за всички онези които са закъснели малко повече с пазаруването.

И въпреки, че не се виждат клиенти, ние със сигурност разбираме, че той не е празен. Колелото което стои изправено пред  входа, но не на тротоара, а на улицата ни  подсказва за спокойствието  пространството,  лишено от автомобилен поток и то не само на тази улица, а може би и на целият район от който ние реално опознахме само една малка част. Кошницата отпред на колелото все още е празна, кафявата кожена чанта на задната седалка също. Сигурен знак, че неговият стопанин е вътре и в момента избира с какво да ги напълни. А определено изборът е голям и ще му отнеме време. Фактът, че колелото не е вързано, а просто изправено на степенка и то не покрай бордюра а тротоара, а перпендикулярно на него говори, че  собственикът му определено няма от какво да се притеснява докато пазарува. Въпреки че лично на мен ми се прииска да го яхна, да натисна педалите и да почувствам полъха на вятъра развявайки косите ми и дарявайки ме със свобода.

Описание:
Пенка Влахова

Рилски Манастир

Рилският манастир е един от символите на България и е един от най-големите манастири у нас. Разположен в Рила планина, той е заобиколен от всички страни с горите на една от най-красивите ни планини. Манастирът се намира между реките Рилска и Друшлявица.
Сравнително близо е до София, на 120 км, а тръгнеш ли от Благоевград
няма да пътуваш повече от час, защото разстоянието е само 41 км.
Стените около манастира са високи над 6 метра. Влизайки вътре ще се окажете сред триетажни здания където се помещават килиите на монасите.
Сводовете между етажите са с бял фон и изрисувани с различни библейски сюжети. В центъра е разположена църквата с висок купол боядисан в жълто, оранжево и черно. На входа й можете да се насладите на красиви иконостаси с преобладаващи жълт, син и червен цвят. Атмосферата е невероятна и се допълва с църковните камбани, които бият на всеки кръгъл час.
През 1961 г. Рилският манастир е обявен за Национален музей „Рилски
манастир“, през 1976 г. – за Национален исторически резерват, а през
1983 г. ЮНЕСКО включва манастира в списъка на световното културно
наследство.
Освен църквата и килиите в обителта могат да се видят тъкани и
национални костюми от различни области на България.
В Рилския манастир живеят само мъже. От скоро туристите имат възможност да отседнат в специално приготвени килии срещу заплащане.

Описание:
Елена Машева-Илиева

Малка уличка в Рим

Снимката е направена някъде из уличките на Рим, Италия. Показана е
двуетажна ярко оранжева къща.На вторият етаж, покрит с тъмнозелен
бръшлян, има прозорец с отворени бели капаци. На първият е
разположено магазинче за сладки изделия. Отворено е. Вътре се виждат
много продукти. От двете страни на вратата има лампи, които светят с
ярка светлина, както и различни табели. Горе в дясно на стената на
къщата се вижда малка улична табелка с номер 179, почти покрита от
бръшляна. До вратата от дясната страна е разположена кафява дървена
пейка, без облегалка. Никой не седи на нея. Пред магазина е спряло
колело, подпряно със степенка. То е със златиста рамка и със светло
кафява кожена седалка и дръжки на кормилото в същия цвят. Отпред е
закачена плетена кошница, а отзад – кожена чанта за багаж. В магазина и
на уличката, покрита със сиви павета, не се забелязват хора.

Описание:
Христислава Борисова

Есен край езерото

Очевидно денят е към края си, тъй като слънцето скоро ще залезе. Пред
него се виждат високите иглолистни дървета, а малко по-вляво
широколистни с разредени жълти листа. В далечината се вижда гъста гора, а в центъра на картината  е разположено красиво езеро, отразяващо
синьото небе. В езерцето са паднали листа от дърветата. Вдясно от него
има жълто-червени храсти с папури,  огрени от слънцето. Целият пейзаж е в много топли жълто-оранжеви цветове, типични за есента.

Описание:
Десислава Джолова

Залез край Никити

Това не е просто кадър, това е усещане. Снимката е на Егейско море. То е
полузатворено и е част от Средиземно море. Бреговете му са силно
разчленени и
ето затова са се образували редица заливи, полуострови и острови. Там
някъде образувано е и градчето Никити, разположено на полуостров
Ситония, Гърция.
Всъщност част от снимката е заело и крайбрежието на Никити. В кадър е
морето, така безкрайно и бурно, обливащо чистия и мокър пясък. Моментът
на заснемане
е хванал една вълна, която се разлива по затопления пясък, а в
далечинката вълна се връща обратно в морето, което пък разкрива
отражението на залеза върху
самия пясък. Морето има много нюанси по себе си, които само те карат да
усещаш свобода и да мечтаеш. Най-вече то преобладава в тъмносиньо и
отразения прасковен
цвят от залеза. Небето сякаш се слива с морето и с вълните му, и придава
безкрайност и на двете, но същевременно някъде далеч все едно се сливат
и продължават
като едно цяло по пътя на безкрайността. Залезът прави небето преливащо
от светлосин цвят към прасковен, а след това в жълт. Залезът дава
усещане за спокойствие.
Потапяйки се в него всички проблеми и тревоги биват „отмити от вълните“.
А мокрият тъмен пясък, който няма никакво движение, но приема
отражението на залеза
върху себе си, сякаш чака следващата вълна с нетърпение да се разлее по
брега, прегръщайки го.

Описание:
Александра Костадинова

Гледка от Исландия

И там накрая на града има едно хълмисто възвишение и когато се изкачиш отгоре му, се открива тази гледка. О, каква гледка! Слънцето залязва и оставя дълга златна (светла) пътека по студената вода, която леко потрепва от вятъра. В самия океан има три малки островчета, които са толкова големи, че да послужат единствено за отдих на прелитащите птици или патиците, които плуват в него. В далечината се вижда верига от планини, които се извиват и стигат до нашия хълм. Така те образуват един много голям залив на северноатлантическия океан.  Някои от планините са покрити със сняг, други чернеят от вулканичните натрупвания, а трети са  толкова далеч, че само се вижда очертанието им. Не са много високи тези планини, но са много красиви. Дори минаващата над водата ивица мъгла не може да засенчи красотата им.

Макар че слънцето залязва, то не бърза да затъмни тази гледка. Силните, все още слънчеви лъчи огряват синьото небе и не се спират от няколкото сиви облачета, които минават успоредно над планините. Сякаш излизат от залива и се приготвят за голямо презокеанско пътуване. Личи си, че тези облаци преминават и няма да се задържат за дълго в тази картина. Тези облаци макар сиви и тъмни  изглеждат пухкави като памук. Напречно над тях, много по нависоко бяха чистите бели облаци. Те са повече от сивите и приличат  на ленти от ленен плат – дълги и непрекъснати, но в същото време рехави. Сякаш са се наговорили със слънцето да придадат повече дълбочина на тази красива гледка. Не ме разбирайте погрешно, сивите облаци също са красиви и помагат на природата да покаже пълния си блясък, като създават контраст. Те позволяват на тези слънчеви лъчи да се разграничат от синьото небе и да се отразят подобаващо във водата. Тя, водата от своя страна действа като огледало и удвоява тази неповторима природна красота.

Описание:
Десислава Рогачева

Снимка:
Личен архив