Фотография „Залез сгушен в планината“

Пред нас има фотография, уловила красотата на българското плодородно поле, сгушено под покровителството на планината, обагрена в цветовете на залязващото слънце.

На преден план пред нас се разкрива едно широко плодородно поле. От дясно на фотографията виждаме криволичещ асфалтов път, който преминава покрай полето. Точно пред нас се шири дълга тревна ивица с наситено зелени, високи и свежи треви. Тя е като своеобразен разделител на изораното и на места вече засято поле в ляво на изображението и пътя от дясно на снимката. Полето пред нас е на правоъгълни участъци-едни изорани със сипкава, кафява и вероятно мокра почва и други вече озеленили се от новопокълналите житни растения. Полето е равно и широко, а  напред в далечината виждаме бели сгради, леко прикрити зад силуетите на растящите широколистни дървета в близост. Короните им са големи и гъсто озеленени. Цялото поле е заобиколено от дълга планинска верига с полегати върхове в синкаво сиви цветове. Небето над полето и планината е в различни окраски. Сякаш феерични воали се носят из небесното пространство и се сливат от наситено жълти към бледо розови и бели, сетне в сивкаво сини, а отгоре им като пазители се реят големи сиво бели облаци.  Те изтъняват на места, някъде изгубили части от себе си, продължаващи своето плаване из висините. Прекрасно е! А слънцето се спуска зад полите на планината… Жълто червен лазур над свежо зелено, безкрайност, красота, път, вечност…

  От дясно на изображението виждаме едно високо дърво с огромна и царствена корона. То сякаш тихо зове преминаващия да спре и да се полюбува на родната ни благодатна природа…

Изображение:
личен архив

Описание:
Ивелина Дамянова

Фотография чешма село Комщица

На фотографията е заснето едно прекрасно момиченце, което се е пресегнало към красива и солидна каменна чешма на фона на обагрени в есенни цветове поляна и гора.

Малката принцеса на снимката е около две годишна. Има прекрасни руси букли, спускащи се до рамената. Косите и светят със слънчеви отблясъци. Има хубави пълнички бузки и снежнобяла кожа. Момиченцето е облечено с червена памучна блузка и мастилено синьо панталонче от същата материя. На крачетата си носи красиви бели обувки, нашарени отстрани с мънички златисти сърчица. Госпожицата се е хванала с едната си мъничка ръчичка за коритото на чешмата, докато с другата се пресяга, разперила пръстчета, към течащата над него вода. Толкова е голямо желанието й да достигне струята, че дори се е повдигнала на пръсти. Прекрасно, слънчево ангелче! Чешмата пред нея е много красива. Голяма, с широко и дълбоко корито. Изцяло е изработена от плоски червени камъни. Лицевата й част е от по-висока стена, от която в центъра излиза тръба, с кранче накрая. То е изнесено по-напред за да може свободно човек да борави под течащата струя или пък да пие. По ширината на коритото също има по една висока стена. Всяка от тях в най-горната си част е с височината на надлъжната стена и се спуска косо надолу, докато достигне края на коритото по ширина. Стените обграждащи коритото са солидни и здрави, като върху тях са поставени гладки каменни плочи по цялата им дължина. Впечатляващи са двата гълъба, кацнали в края на всяка една от двете страни на чешмата и красивия бял кръст, поставен в центъра на надлъжната стена. И двата гълъба са майсторски направени от бял камък или мрамор. Имат елегантни телца с леко спуснати криле и красиви опашки. Сякаш се гледат един друг, или може би наблюдават красивото момиченце… А белият кръст отгоре сякаш придава още по-голяма божественост на иначе неземно красивата гледка. Пред чешмата има площадка изработена от сиви камъни, която изглежда малко неравна. Навсякъде природата изпълва фотографията с разноцветни краски. Зад чешмата има гъсто растящи храсти-някои с оголени клони, други запазили част от листата си в зелени, жълти и червени цветове. Виждат се и червени плодчета по някои от тях, вероятно шипки. На заден план виждаме малък участък неравна поляна, а над нея красива гора. Дърветата са разпръснати на различни места из поляната. Едни по-високи, други по-ниски, с оголени корони или с листа по тях. Жълти, червени, зелени, кафеникави в различни нюанси, дърветата представляват разноцветни петна, сякаш някой художник е разплискал палитрата си с топли и красиви багри. Фотографията ни носи умиление и възхита. Прекрасно съчетание на чистотата и красотата на детенцето и дивата, недокосната природа. Поглеждайки към снимката, човек открива красотата на живота, красотата на сътворението! И едно прекрасно русо слънчице!

Изображение:
личен архив

Описание:
Ивелина Дамянова

Устието на река Велека/фотография/

Велека се влива в Черно море на север от село Синеморец. Устието на реката е едно от най-красивите места по нашето Черноморие. То попада в Природен парк Странджа и е защитена местност. Тук природата е съхранила своята красота и уникален ландшафт. Реката придава приказен вид на околността – зелени гори, достигащи до самия бряг, тъмни скали с причудливи форми, изваяни от природата и златисти пясъци. Достигайки до Синеморец, Велека образува красива лагуна и се просмуква към морето под пясъчна коса. На нея е един от най-красивите плажове по Южното черноморие. Лагуната често мени мястото на устието си. Сега устието е в най-северната част, но преди е било на юг. На мястото на старото легло на реката има езеро с тръстики на единия бряг. Около езерото пасат коне и много щъркели намират прехраната си.

Снимката е много красива. Заснета е от високо, което позволява да се видят множество образували се дюни, плажът, устието на река Велека, готова да се влее в Черно море, и красиви планини надничащи над гористи склонове спускащи се към водите му. Всеки един детайл от гледката заслужава да бъде докоснат от взора ни и описан – от кафеникавите издигащи и снижаващи се пясъци, окичени с дребни, сухи, кафеникави храсти, растящи по дюните из нашето черноморие, до наситено зелената гъста гора, изсечените скални късове надвесени над пенещите се вълни и искрящата синева на морето. Пред нас се издига висока дюна от кафяви пясъци осеяна с дребни храсти. В дясно на нея има пътека, вероятно образувала се от честото преминаване на почиващите. Върху нея крачи висок мъж. Облечен е в бяла риза на черно каре с дълги и леко подвити ръкави. На главата си има бяла шапка с широка периферия. Обут е с дълги сиви панталони и черни спортни обувки. Фотографът го е запечатал застанал с гръб към нас. Навярно е решил да се наслади на гледката пред себе си. Пред него има съоражение(парапет), чиято роля вероятно е да предпази от падане желаещите да погледат към морето от тази височина. В средата на снимката на снимката се виждат две дюни с различна височина, между които се забелязват плажуващи. В по-високата си част са по -рядко озеленени, докато в по-ниските части са изпъстрени с жълто зеленикави ниски растения. В средата на дюните в ляво има езерце, заобиколено от наситено зелена растителност. Малко по-нагоре се виждат части от самата река.  Зад него има равен  тревист участък с жълтеникава растителност, в центъра на който се издигат множество гъсто растящи широколистни дървета, чието струпване наподобява гора. Зад пясъчните дюни в далечината по хоризонтал на снимката, плавно се извива ръкава на река Велека. Той се разширява с приближаването си към морето и се слива с него. Водите на реката са спокойни и сини. Оттатък речния ръкав се простира дълга планинска ивица по дължината на притока, осеяна  с гъсти широколистни гори. В далечината те отстъпват пред насечените, голи скали, спускащи се към морето. А то е в прекрасни наситени сини цветове с множество вълни прииждащи към пясъчния морски бряг и образуващи бели къдрици, докато се разплискват за да се върнат отново към него. Над цялата тази изумителна картина се шири също тъй лазурно синьо небе с носещи се из него пухкави бели облаци. По дължината на цялата плажна ивица има наредени множество чадъри, предлагащи сянка на плажуващите, докато лекият бриз играе около им. Възможно е е и чадърите  да са към кафене, разположено на плажа.

 

Изображение: Магдалена Симеонова

Описание:
Ивелина Дамянова

Използвана литература: https://www.tsarevo.info/plazhove/ustieto-na-reka-veleka/

Резово/фотография/

Фотографията е много красива и ни пренася край морето в село Резово, община Царево. В централната част на снимката има монумент от мрамор в пирамидна форма, кацнал върху крайбрежна алея облепена с големи сиви и вероятно също мраморни плочи. Върху мраморната пирамида, непосредствено под върха й има изобразен герб и двуезичен надпис, който гласи: „Република България, община Царево, село Резово. Най-югоизточната точка на Европейския съюз в континентална Европа“. Монументът е от сив шлифован мрамор с гладка повърхност. Много е красив. Алеята, върху която е поставен, е заградена по цялата си дължина, както се вижда от снимката, с висок алуминиев парапет, който освен за безопасност за почиващите е и отлично място човек да се спре и да се наслади на гледката. Зад парапета се виждат множество големи каменни и бетонни късове, едни изправени, други полегнали, сякаш нарочно поставени там за да се разбиват и разплискват по-силните и мощни вълни. Зад тях в ниското се вижда и морето. А то сякаш е заспало, без никакво вълнение. Така повърхността му прилича на синьо огледало, отразяващо обагреното в в същите цветове море. Отдясно в далечината се виждат три птици. Изглеждат съвсем дребни, но все пак се забелязва, че две от тях са потопили глави под водата, за да ловят риба.

вдясно на фотографията в далечината се вижда дълга ивица суша, която е по-широка откъм брега и се стеснява, докато сякаш плавно се губи от погледа ни. Снимката е запечатала един прекрасен, съвършен миг край морето.

Изображение: личен архив

Описание:
Ивелина Дамянова

Залез над Балчик

Фотографията е много красива и е уловила един изящен залез над българското черноморие. Небе, стелещи се като пелена из него пухкави сиви облаци, които потъват и се губят в огневото на снижаващото се слънчево кълбо. А слънцето се спуска бавно, пръскащо искряща жълта светлина над простиращите се под него планина, бряг, море… В центъра на планината се извисява една част, прилична на триъгълен връх, който като че пръв ще скрие слънцето от погледа ни. В далечината светлият ден бавно отстъпва пред сумрака на вечерта. Това обаче не пречи да видим красивите сгради, разположени по крайбрежието. Навярно и летуващите в този миг наблюдават красотата на пейзажа около себе си. Морето се шири пред погледа ни със сребристи отблясъци, като надиплено, едва помръдващо от лекия бриз. Спокойно е! Слънцето го милва с последните си лъчи и образува огнен лъч по огледалната му повърхност. Небето бавно се оцветява в жълто-оранжеви цветове, а по-далеч от слънчевото кълбо искрящата му синя шир, бавно потъмнява и сдобива сивкаво сини нюанси. Още миг и слънцето ще се сгуши оттатък планината, небето ще добие мастилни цветове, ще заблестят ясните звезди, а лунният сърп ще разлее бледната си светлина. А морето тихо ще нашепва за себе си, чакайки отново изгрева.
Използвано изображение: личен архив

Описание:
Ивелина Дамянова

Фотография от Cristina Gottardy

Фотографията е много живописна. При вида й бихме си задали въпроса съществува ли такава красота и дали е реалност. Уви, светът е пълен с райски кътчета, които карат зениците ни да се разширяват, докато се стремят да запечатат в съзнанието ни божествени пейзажи и места с които имаме допир нерядко и дълго време ни удивляват.

На преден план пред нас се вижда приказно огледално езеро. То се простира пред погледа ни и достига до висока, гъста иглолистна гора. Тя расте и е обхванала цялата дължина по брега на водоема като висока дъхава жива преграда. Иглолистните дървета са стройни в мастилено зелени цветове, а по тях се стеле ярка слънчева светлина. Те хвърлят тъмните си сенки към тюркоазените води на езерото. Водата, в близък план, е кристално чиста, прозрачна, зеленикаво синя. Толкова е чиста, че ясно забелязваме гладкото дъно на езерото, състоящо се от плоски, широки скални пластове. По-навътре в езерото водата добива мастилено зелен цвят, примесен с небесно син и тюркоазен. Дали заради дълбочината, или е отражение на гъстата гора простираща се зад него, водната повърхност изглежда в различни нюанси и блести подобно коприна. В езерото сякаш се издигат и плуват пухкави бели облаци и като че се носят въздушни по повърхността. Това е отражението на ясното синьо небе и носещите се пухкави облаци по него, както и на високата скална верига, обсипана със сняг в далечината зад боровата гора. А дългата планинска верига, състояща се от високи, отвесни, нащърбени скали блести с белоснежните си върхове достолепно, като хладен пазител на цялата тази красота, докато в пазвите й все още белият сняг е недокоснат от топлината на слънцето. В далечината, непосредствено под извисяващите се скали, следват още гъсто растящи иглолистни гори,издигащи се и снижаващи се, следвайки релефа на планината. В десния ъгъл на фотографията, има висок полегат хълм, без никаква растителност по него. Снимката ни откъсва от ежедневието и за миг ни пренася на това прекрасно място, доказателство за величието и красотата на сътворението.

Описание:
Ивелина Дамянова

„Плаж Балчик“, северно черноморие/фотография/

Изображение:

Фотографията е уловила красотата на плажната ивица, къпеща се в спокойното море. Гледката ни кара да затаим дъх пред величието на природата. Явно е заснета от високо, което позволява да добием представа за цялата местност разкриваща се пред нас – високи полегати хълмове, осеяни на места с храсти и участъци наподобяващи малки гори. Хълмовете постепенно и плавно се снижават, образувайки стъпаловидни земни тераси, докато достигнат почти до самия пясъчен бряг. На места земната маса се състои от скали и се издига внушително над криволичещия плаж. От ляво в близък план се е наслоила суха скална почва, върху която растат дребни и финни храстовидни растения в сиво-зелени цветове с тънки стъбълца. Много са и толкова нагъсто, че сякаш образуват мек килим. Голите скали, които стърчат отвесно над морето също са окичени с подобни храстовидни растения. Нататък в далечината земната маса се къдри край морето, като ту се извисява, ту се снижава, сякаш отстъпва пред тихото постоянство на морските вълни. В средата на снимката сушата навлиза към водата. За да се отдръпне отново и премине в широк участък, завършващ с изнесено навътре към морето скално възвишение. Това позволява да се обособи мъничък залив.

Накацали отгоре върху високата земна маса, като сгушени, има множество бели къщи, като че опрели една о друга червените си керемидени покриви. Колко ли е приятно да се съзерцават спокойните вълни, разплискващи се в здравата, скална основа, надвесила мощната си снага над морето…Оттатък къщите, далеч на хоризонта се вижда дълга земна ивица. Тя навлиза много навътре в ширналото се море, сякаш желае да разграничи земното от небесното. Но те се сливат в далечината. Над цялото крайбрежие върху скалите и голите земни тераси растат множество дребни храсти, а на места гъсти зелени дървета, опрели корони едни в други. Те са оцветени в  различни нюанси на зеленото. Под тях се къдри широка плажна ивица, следваща формите на изваяната от вълните суша. Сякаш скрит от любопитни очи, плажът  е обсипан с фин кафеникав пясък, като по протежението му са разположени два реда сламени чадъри. Те изглеждат много добре – кръгли и изработени от сухи тесни и дълги сламени стъбла. Подухвани от лекия бриз, подобно на реси падат надолу и вероятно издават специфичен шумолящ звук. В далечината се вижда и друга постройка със същия сламен покрив. Може би това е плажен бар, предлагащ на почиващите сянка и разхладителни питиета… На пясъка има и вече плажуващи хора, които едва се виждат. Морската вода докосваща ситния пясък е с огледална повърхност с едва забележими мънички вълни. В най-плитката си част до самия бряг оцветяването й е в леки оттенъци на бледо кафяво към зеленикаво.  Колкото по-дълбоко става, толкова повече водата придобива сивкаво сини оттенъци. Като точици се забелязват и хората, нагазили в плитките морски води в близост до сушата. Отгоре небето е сиво-синьо и осеяно с купести бели облаци, без слънчева светлина.  Това не е пречка,  както е видно от фотографията, за намиращите се там хора да се насладят на цялата прелест, разкриваща се пред тях…

Описание:
Ивелина Дамянова

Езеро

Езерото е воден басейн, обграден от суша. Според начина си на образуване езерата се делят на два вида: тектонски, образувани от вътрешните земни сили и екзогенни – от външните земни сили. Екзогенните се делят на Крайморски (лагуни и лимани), Ледникови (такива езера има в големите планини – Рила, Пирин, Алпи, Хималаи), Крайречни (най-известното в България е Сребърна), Свлачищни (Смолянските езера), Карстови и изкуствени езера.

Най-голямото езеро в света е Каспийско море, а най-дълбоко – езерото Байкал в Сибир.

Финландия е известна като Страна на хилядите езера (всъщност те са около 188 хиляди), а щатът Минесота (САЩ) – като Земя на десетте хиляди езера (там те са около 11 хиляди). Белорусия има около 10 800 езера. Около 60% от езерата в света са разположени в Канада.

На снимката са изобразени Седемте рилски езера. Всяко от тях с различна форма и големина e сгушенo сред възвишенията и падините на планината. Синьо-зелената вода в езерата рязко контрастира със зеленината на склоновете, сивотата на скалите и кафеникавата почва, с които изобилства планината. Слънцето приятно е огряло цялата тази природна картина, което придава чувството, че съществуват феномени и това е един от тях. Толкова високо в планината и тази невероятна природна шир вдъхват свобода, красота, величие и необятен простор. Предават усещането, че всичко е възможно.

Езерата се намират в Дамгския дял на Северозападна Рила и са разположени стъпаловидно между 2095 и 2535 м н.в. като отделните езера са свързани помежду си чрез малки поточета. При преминаването на водата по тези поточета са образувани малки водоскоци и водопади. Първите три езера – Сълзата, Окото и Бъбрека – се оттичат всяко поотделно в Близнака, от който водата преминава последователно през Трилистника, Рибното и Долното езеро. През последните две езера минава един вече по-мощен поток, който, изтичайки от най-долното езеро, дава началото на река Джерман.

Описание:
Ивайло Димитров

Блато

Блато (или мочурище, мочур, батак) се нарича типът воден ландшафт, зает от плитка вода и ниска растителност. Блатата могат да бъдат сладководни и солени. Образуват се най-често от запълване на езерната котловина с утайките, които реките или пороите внасят в езерото. Те са най-широко разпространени в екваториалните райони и около северната полярна окръжност. Водата в блатата е почти неподвижна, бързо се затопля и е бедна на кислород.

Съществуват Мангрови блата – образувани в близост до закътани морски брегове от приливите и отливите, които отлагат тиня. Те са почти постоянно наводнени и обраснали с различни видове растителност. Най-големите в света се намират в Южна Азия; Крайречни блата – образувани около езера и бавно течащи реки, покрити са с гъста растителност, папури, тръстики, водна лилия и др., а в тях живеят насекоми, жаби,змии и др.

На снимката е изобразено Алдомировското блато, което е защитена местност в България. Блатото се намира в най-западната част на Софийската котловина, на около 5 км северозападно от град Сливница и на около 1 км северно от жп. гара Алдомировци, близо до международния път Е80, до южното подножие на планинския рид Три уши. Площта му е 129,40 хектара.

На преден план на снимката в зелено-синята вода се вижда растителност от папури, а в далечината високи планини.  Блатото е голямо и пълноводно, огряно от слънчевата светлина.

Описание:
Ивайло Димитров

Море

Море се нарича голямо водно пространство, което е свързано с някои от океаните и е разположено край континенти, между континенти и вътре в континенти. Моретата са доста по-малки от океаните. Морета наричат и някои големи езера (Каспийско, Аралско, Мъртво), а други пък наричат заливи (Мексикански, Персийски и др.). В зависимост от мястото, където се намират, моретата биват: крайбрежни и вътрешни. Крайбрежните са край континент и са отделени от океана с острови или подводни ридове. Такива са Норвежко, Японско, Тасманово море. Вътрешните морета са сред сушата и имат тясна връзка с океана чрез протоци, както Черно море.

Моретата и океаните са дом на разнообразни форми на живот, които го използват като местообитание. Тъй като слънчевата светлина осветява само горните слоеве, по-голямата част от водите се намират в постоянен мрак. Така  различните дълбочини и температурни зони осигуряват местообитание за огромно разнообразие от живи организми – от китове с дължина до 30 м до микроскопични фитопланктон и зоопланктон, гъби, бактерии и вируси, включително наскоро откритите морски бактериофаги, които живеят паразитно в друга бактерия. Морският живот играе важна роля в кръговрата на въглерода.

На снимката е изобразено Черно море. То е вътрешно море между Югоизточна Европа и Мала Азия и е едно от най-изолираните от Световния океан. Свързано е със Средиземно море чрез Босфора, Мраморно море и Дарданелите, а с Азовско море – чрез Керченския проток.

Морето е бурно, виждат се белите, пенести ръбове на образувалите се вълни, които се разбиват в пясъчния жълт бряг. Вглеждайки се в далечината се забелязва тази необятна синя шир – небе и море. Вълшебно, успокояващо и тонизиращо.

Описание:
Ивайло Димитров