Есен край езерото

Очевидно денят е към края си, тъй като слънцето скоро ще залезе. Пред
него се виждат високите иглолистни дървета, а малко по-вляво
широколистни с разредени жълти листа. В далечината се вижда гъста гора, а в центъра на картината  е разположено красиво езеро, отразяващо
синьото небе. В езерцето са паднали листа от дърветата. Вдясно от него
има жълто-червени храсти с папури,  огрени от слънцето. Целият пейзаж е в много топли жълто-оранжеви цветове, типични за есента.

Описание:
Десислава Джолова

Залез край Никити

Това не е просто кадър, това е усещане. Снимката е на Егейско море. То е
полузатворено и е част от Средиземно море. Бреговете му са силно
разчленени и
ето затова са се образували редица заливи, полуострови и острови. Там
някъде образувано е и градчето Никити, разположено на полуостров
Ситония, Гърция.
Всъщност част от снимката е заело и крайбрежието на Никити. В кадър е
морето, така безкрайно и бурно, обливащо чистия и мокър пясък. Моментът
на заснемане
е хванал една вълна, която се разлива по затопления пясък, а в
далечинката вълна се връща обратно в морето, което пък разкрива
отражението на залеза върху
самия пясък. Морето има много нюанси по себе си, които само те карат да
усещаш свобода и да мечтаеш. Най-вече то преобладава в тъмносиньо и
отразения прасковен
цвят от залеза. Небето сякаш се слива с морето и с вълните му, и придава
безкрайност и на двете, но същевременно някъде далеч все едно се сливат
и продължават
като едно цяло по пътя на безкрайността. Залезът прави небето преливащо
от светлосин цвят към прасковен, а след това в жълт. Залезът дава
усещане за спокойствие.
Потапяйки се в него всички проблеми и тревоги биват „отмити от вълните“.
А мокрият тъмен пясък, който няма никакво движение, но приема
отражението на залеза
върху себе си, сякаш чака следващата вълна с нетърпение да се разлее по
брега, прегръщайки го.

Описание:
Александра Костадинова

Гледка от Исландия

И там накрая на града има едно хълмисто възвишение и когато се изкачиш отгоре му, се открива тази гледка. О, каква гледка! Слънцето залязва и оставя дълга златна (светла) пътека по студената вода, която леко потрепва от вятъра. В самия океан има три малки островчета, които са толкова големи, че да послужат единствено за отдих на прелитащите птици или патиците, които плуват в него. В далечината се вижда верига от планини, които се извиват и стигат до нашия хълм. Така те образуват един много голям залив на северноатлантическия океан.  Някои от планините са покрити със сняг, други чернеят от вулканичните натрупвания, а трети са  толкова далеч, че само се вижда очертанието им. Не са много високи тези планини, но са много красиви. Дори минаващата над водата ивица мъгла не може да засенчи красотата им.

Макар че слънцето залязва, то не бърза да затъмни тази гледка. Силните, все още слънчеви лъчи огряват синьото небе и не се спират от няколкото сиви облачета, които минават успоредно над планините. Сякаш излизат от залива и се приготвят за голямо презокеанско пътуване. Личи си, че тези облаци преминават и няма да се задържат за дълго в тази картина. Тези облаци макар сиви и тъмни  изглеждат пухкави като памук. Напречно над тях, много по нависоко бяха чистите бели облаци. Те са повече от сивите и приличат  на ленти от ленен плат – дълги и непрекъснати, но в същото време рехави. Сякаш са се наговорили със слънцето да придадат повече дълбочина на тази красива гледка. Не ме разбирайте погрешно, сивите облаци също са красиви и помагат на природата да покаже пълния си блясък, като създават контраст. Те позволяват на тези слънчеви лъчи да се разграничат от синьото небе и да се отразят подобаващо във водата. Тя, водата от своя страна действа като огледало и удвоява тази неповторима природна красота.

Описание:
Десислава Рогачева

Снимка:
Личен архив

Гора

Ако трябва да  опиша снимката с една дума – бих казал магическа! Гора с път по средата, в който цветовете изглеждат взети от приказка. Пътят  е постлан с различни малки  камъчета и в далечината изчезва в светло-синкава мъгла, която изглежда като място, където живеят духове. Листата на дърветата светят като малки лампички или миниатюрни светулки, които летят. Дърветата са високи, леко огънати и светлината по тях е мека и топла.

Снимка на  Lars van de Goor

Описание:
Антон Десов

Заледено планинско езеро

Стъпили сме върху заледено езеро. Пред нас то се простира на още няколко метра като стърчат различни камъни. По-нататък има каменен плаж с  разнообразни високи и облени в слънце иглолистни дървета. Зад тях се простира красива планинска верига с един малък водопад, който се стеле от високо. Не стига най-долу, само към средата на самата верига, създавайки лека мъгла. Дърветата  са разположени така, сякаш казват “трябва да минеш през нас, ако искаш да продължиш!”

Снимка на Sam Brockway

Описание:
Антон Десов

Над планината

Намираме се  в планина, но летим леко над върха. Възможно е да е зима, защото е пълно със сняг. Част от него е в тъмнината, а другата е в светлина, която идва от слънцето в далечния хоризонт. То виси над море от облаци и изглежда готово да изгрее. Основният мотив е тишината, създадена от  ефирният вятър, който побутва облаците и нищо друго – прекалено студено е да летят птици тук или да има много животни. Но небето с облаците приканва човек към мистериите, които може би крие.

Снимка на Kilian Schönberger

Описание:
Антон Десов

Параклис „Богородична стъпка“ край Стара Загора

Параклисът „Богородична стъпка” се намира на километър разстояние от с. Старозагорски минерални бани. Селището е на отстояние около12-15 км. от гр. Стара загора в сърцето на Сърнена средна гора. Известно е с минералните си извори. Природата е много красива и достъпна за туристи. Среднея е „кацнал” този малък параклис с размери два на три метра. Около него е чисто и поддържано. Околовръст е облицовано с каменни плочи. В близост до входае поставена дървена пейка върху каменен зид. От едната страна са наредени саксии с цветя, на които тепърва им предстои да цъфнат. Личи си грижата, с която е поддържантози малък храм на християнството. В близост има ламаринен навес за палене на свещите. Прилича на къщичка за птички, но не е …

Параклисът е построенот доброволци и в чест на Богородица. Наименованието му идва от факта, че в непосредствена близост до него, в скалите има вдлъбнатина, подобна на човешкастъпка, но с по-големи размери. Може би около метър. Хората вярват, че стъпката е на Богородица. Интересното е, че вътре в нея има вода, която видях иаз. Казват, че не пресъхвала дори в най-горещото време. Според легендата света Богородица слязла на земята, за да защити от римляните един християнин,който измъчвали. Тихо, спокойно и свято място, за което научих за първи път, когато отидох там. Още колко ли има такива из нашата България?!“

Описание:
Евелина Борисова

Хижа Рилски езера през март

Снимката показва хижа „Рилски езера“ през месец март. Заради голямата надморска височина, над 2100 метра, зимата все още плътно е обгърнала околността. Усещането за твърда земя е измамно и човек лесно може да затъне в снега до колене. Мястото не позволява растеж на високи дървета, но все пак над светлата замръзнала покривка се  наблюдават редки струпвания на ниски, иглолистни храсти. Освен тях се чернеят и очертанията на скали, по чиито ръбове не се е задържал сняг.

На няколко стотин метра зад сградата се издига стръмен, почти отвесен гребен от планината, който се снишава в единия си край и достига почти равните хълмове на билото. Към другия му край се подава заснежения покрив на изоставена сграда.

Самата хижа заема средата на изображението. Приземният и първият кат са облицовани в тъмни камъни, а ръбът насочен към зрителя е покрит с дървесина до покрива. От лявата страна на сградата има стълбище, което води до скрита отзад тераса на нивото на най-ниските прозорци. Следващите два етажа са варосани в бяло, а последният, непосредствено под покрива е облицован с дърво както най-близкия ъгъл на сградата.

Покривът е стръмен и покрит с влажни, тъмни керемиди. От него стърчат няколко покрити, метални комина, а по протежението му са разположени три гръмоотводни пръта. От задната част се подава антена за клетъчни сигнали – три тънки, отвесни части, закачени за още по-тънък отвесен стълб.

Входът на хижата е ниска издатина прикрепена към лицевата страна на сградата и пред него са заснети двама души, които вървят в посока на снимащия. До тях има две табели с надписи и карти описващи местността.

Над всичко това, небето е гъсто мъгливо. Трудно забележимо е, но навсякъде върху снега  личат бледи петна с цвят на ръжда. Това е прах, който южните ветрове са успели да довеят чак до билото на планината.

Описание:
Димитър Николов

Снимка:
Димитър Николов

Слънчева кула

 

Когато  погледнеш снимката виждаш колко изкусно е направена. Виждаш бряг обсипан с камъни. Сиви камъни, осветени от  залязващото слънце, което прилича на огнено топче. Камъните обаче, не са с цвета на това мрачно сиво, а от топлото и меко. Морето изглежда спокойно. Точно пред нас има наредена кула от камъни. Целия фокус на снимката е насочен към нея. Отстрани, – брега е леко размазан, морето не се вижда достатъчно ясно. Кулата не е нещо особено, но като че ли е магическа. Направена е от кръгли, плоски камъни, наредени един върху друг образуващи крива, но и едновременно с това идеална стойка. Стойка за слънцето. Снимката е толкова изкусна, сякаш я е нарисувал най-добрия художник. Снимана е така сякаш слънцето е застанало на кулата. Меката му залезна светлина гали камъните отзад и те изглеждат, сякаш с ореол от светлина. Небето е с цвета на захарен памук. Има малко прасковено оранжево, малко лилавеещо синьо, малко от небесното синьо… От всичко по точно.

Описание:
Жасмина Трандова(12 г.)

Мелник

До града се стига по път, заобиколен с лозя, който бавно се вие из ниски хълмове. Щом се навлезе в градчето, отправна точка за разходки е малка рекичка, по чийто бряг са разположени къщи в стар стил и множество сергии с местно вино и сувенири. Възрожденските къщите тук са с по два-три ката (етажи изнесени един над друг), много дървени елементи, каменни основи, бели стени, понякога с шарки около прозорците и вратите. Доста от тях обаче са занемарени – прозорците са счупени, вратите – изкривени, праговете – обрасли;  личи си, че не се живее от доста време.

Градчето има чар – старите къщи на по 2-3 етажа са били доста величествени за времето си. Към Кордопуловата къща, най-голямата забележителност, води улица, която е асфалтирана до средата на пътя. Построена е в края на 17. век и е принадлежала на богата търговска фамилия. Отстрани има кръчми, сергии за вино и сувенири, стари къщи със затворени кепенци и ронеща се мазилка. Самата тя е на високо и на края на града – туристите се качват по малък песъчлив баир. Точно в основата му има останки от стара църква. Седят само стените, но в средата е оставена икона.

Кордопуловата къща има четири нива: изба, етаж, на който има малка изложба, етаж със стаи и градина, която е нещо като голяма открита тереса на покрива на къщата. Къщата е огромна дори по днешните схващания. В стаите е запазен автентичен интериор – килими, покривки, миндери за сядане, писалище, сринове. В избата мирише на влага и човек може да се разходи из подземните коридори. До терасата се качва по тесни стълби, а от горе се вижда част от градчето и околните хълмове.

Зад къщата се виждат Мелнишките пирамиди. Те са скални образувания с конусовидна форма. Имат песъчлив, бежовинкав цвят. Отдалеч изглеждат сякаш земята е разчупена на две, като парче мек камък, и частта с  пирамидите е останала да стърчи там, а другото парче го няма. Градът е в подножието им. От делу не се виждат добре, но цялата им красота се открива, когато човек се качи на планинската пътека, която води към Роженския манастир. От нея се виждат пирамидите и покривите на къщичките.

До града се стига по път, заобиколен с лозя, който бавно се вие из ниски хълмове. Щом се навлезе в градчето, отправна точка за разходки е малка рекичка, по чийто бряг са разположени къщи в стар стил и множество сергии с местно вино и сувенири. Възрожденските къщи тук са с по два-три ката (етажи изнесени един над друг), много дървени елементи, каменни основи, бели стени, понякога с шарки около прозорците и вратите. Доста от тях обаче са занемарени – прозорците са счупени, вратите – изкривени, праговете – обрасли;  личи си, че не се живее от доста време.

Градчето има чар – старите къщи на по 2-3 етажа са били доста величествени за времето си. Към Кордопуловата къща, най-голямата забележителност, води улица, която е асфалтирана до средата на пътя. Построена е в края на 17. век и е принадлежала на богата търговска фамилия. Отстрани има кръчми, сергии за вино и сувенири, стари къщи със затворени кепенци и ронеща се мазилка. Самата тя е на високо и на края на града – туристите се качват по малък песъчлив баир. Точно в основата му има останки от стара църква. Седят само стените, но в средата е оставена икона.

Кордопуловата къща има четири нива: изба, етаж, на който има малка изложба, етаж със стаи и градина, която е нещо като голяма открита тераса на покрива на къщата. Къщата е огромна дори по днешните схващания. В стаите е запазен автентичен интериор – килими, покривки, миндери за сядане, писалище, скринове. В избата мирише на влага и човек може да се разходи из подземните коридори. До терасата  може да се стигне по тесни стълби, а от горе  може да се наблюдава част от градчето и околните хълмове.

Зад къщата се виждат Мелнишките пирамиди. Те са скални образувания с конусовидна форма. Цветът им е песъчлив, бежовинкав. Отдалеч изглеждат сякаш земята е разчупена на две, като парче мек камък, и частта с  пирамидите е останала да стърчи там, а другото парче го няма. Градът е в подножието им. От долу не се виждат добре, но цялата им красота се открива, когато човек се качи на планинската пътека,  водеща към Роженския манастир. От нея  се открива гледка към пирамидите и покривите на къщичките.

Описание:
Гергана Кичева

Снимка:
Гергана Кичева