Пещерата Алистрати, Гърция

Алистрати

Първите стъпки в един напълно нов, мистичен, скрит от погледа свят- свят, криещ се в недрата на земята, спящ спокойно, оставащ непознат за случайно минаващите над зелената покривка хора, събуждащ се само от стъпките на любопитните посетители. Един свят, потънал в безвремие и все пак продължаващ да диша на пресекулки, все още оформящ нови форми, извивки и вдлъбнатини. Пещерата Алистрати- едно от най- важните и значими за историческото наследство, културата и туризма на южната страна на мрамора и маслините- Гърция.

Линията, отделяща входа на пещерата, бе граница между два свята, между забързаното настояще и потъналото като че ли в дълбок сън минало. Веднага щом прекрачих гостоприемния вход на Алистрати, почувствах влажния и задушен въздух, мокрите стени и под, капещите в точно определени интервали капчици- напомнящи дишането на масивното скално тяло. Гласът ми се изстрелваше напред, обхождащ стените на пещерата, нетърпеливо започващ предварително пътешествие, връщайки се на равни вълни, намаляващ с всяка следваща, разказвайки сам по себе си за вътрешните недра на пещерата.

Нищо от това, обаче, не може да се сравни с изключителността на същинската гледка. Разделена на три главни коридора, пещерата приканваше посетителите да се потопят в магията на тайните, които са били част от нея преди хиляди години. Сталактити и сталагмити в червен цвят, на фона на проблясващ, чист мрамор, подобно на пламъци в тиха бяла нощ, огнени езици на огнедишащ дракон или огнени вадички стичащи се от току-що изригнал вулкан. Всичко това не променяше постоянните ниски температури и кожата ми продължаваше да посинява и настръхва, но топлеше приятно сърцето ми и запечатваше красотата на природното чудо, което съвсем скоро щеше да се превърне в спомен.

Навлизайки навътре в пещерата, червеният и белият цвят непрекъснато играеха, преливаха, изместваха се  един-друг съвсем натурално, правейки обстановката разнообразна, наситена и триумфална.

Скалните форми, издигайки се величествено или надвисващи злокобно, прави и остри като копия, или дисковидни и плоски, тънки, промъкващи се в процепи или масивни, създаващи си път сами – всички те оформяха различни фигури и изображения, които всеки човек, използващ въображението си би видял по различен начин. Дългият тунел водеше през огромна медуза, заплашваща с огромните си сталактични пипала, водопади от хеликтични образования, срещащи се единствено в пещерата Алистрати растящи в различни посоки, създаващи усещането за истинско движение и живост на водата, ангелски крила, които всеки момент биха закръжали, разпънатият Иисус Христос, Отец-пазител, множество замъци, кули, порти, планети – разкриващи тайни за цялата Вселена, част от миналото и бъдещето. Цялата обстановка напомняше царството на Хадес, създаващо усещане за всички герои от гръцката митология, чиито имена ще останат вечно в историята, странстващи из тунелите на пещерата, чиито души са били, а може би и още са част от душния въздух.

Дългата пътека криволичеше, слизайки все по-надълбоко и все по-навътре в недрата на скалното чудовище- напомнящо леговище на всяващата страх и ужас  в митологията, Горгона, вкаменяваща всичко, докоснало се до погледа й. Така й тук, множеството форми, образувания и изображения, напомнящи ни за най- различни неща, може би някога са били жертви на изпепеляващия поглед на змийската жена.

Пред нас се откриха множество други забележителни, изящни и пищни образувания- колони, формирали се от сливането на сталактити и сталагмити, стена, наподобяваща напукани пуканки- забележителност, характерна единствено и само за Алистрати, образувана от кондензацията на капчиците, попаднали в дълбините на пещерата, единственото естествено езеро, на територията на пещерата, чиято история е доста вълнуваща – независимо от количеството валежи и времето, което минава, то поддържа постоянна дълбочина от два сантиметра и половина- факт, който учените все още не могат да изяснят напълно. По време на малкото ни пътешествие, минавахме покрай различни изваяни в скалите човешки фигури- някой път многобройни, като цяло племе, друг път- усамотени мъж и жена, вплетени в любовна прегръдка, трети- единични, самотни, наслаждаващи се на вечната тишина.

Стъпките, които оставяхме върху влажната настилка, гласът, който ехтеше из най- непроходимите и мистериозни участъци на пещерата, въображението, което играеше из скалните образувания – всичко това щеше да избледнее веднага след нашето напускане, но щеше да остане вечен отпечатък в застоялия въздух в пещерата, щяхме да останем запомнени в историята на сякаш остарелия скален град.

Описание:
Патриша Господинова

Далеч от всичко

dalech ot vsichko

Самотна къщичка в гората, заобиколена от високи дървета, обагрени с красиви жълто- оранжеви есенни листа. Между клоните им се прокрадват последните слънчеви лъчи , които огряват дървената къщурка, чийто покрив е покрит с паднали листа, сякаш е завита с шарено одеяло. Къщичката има два големи, бели прозореца, а отвън се виждат два сгъваеми, дървени стола. Картинката вдъхва неописуемо спокойствие.

Описание:
Борислава Стефанова

Пикник

piknik

На поляна със свежа зелена трева, заобиколена от високи дървета, е постлана червена покривка на бели квадратчета. Върху нея е поставена кошница за пикник, от която лекичко се подава вкусен хляб. Кошницата е плетена от слама и има капак. До кошницата небрежно е оставена слънчева сламена шапка. В далечината се вижда синьо небе с бели пухкави облаци.

Описание:
Борислава Стефанова

Една от най-големите загадки – розовото езеро Хилиър

Една от най-големите загадки - розовото езеро Хилиър

Въпросното езеро се намира на територията на най-големия австралийски остров Мидъл. Последният е най-големият от архипелага Решерш. Розовият цвят на езерото и до ден днешен си остава загадка за учените.

През 1950 година специален изследователски екип се заема с идеята да установи откъде идва розовият цвят на езерото. Екипът се надявал да открие в солените му води особен вид водорасли Dunaliella salina, образуващи червен пигмент и виреещи в други подобни езера в Австралия. Но пробите с вода от Хилиър не съдържали такива водорасли и причината за цвета на водите му си остава загадка и до днес.

Езерото се намира в непосредствена близост до брега на индийския океан. Наоколо няма сгради или някаква намеса от човека. Блика усещане за хармония между природните творения, топлина и любопитство какво ли е да докоснеш водите на това необикновено езеро. На снимката се преплитат красиво тъмно синия цвят на океана, зеленината на полуострова, която е гъста и в тъмно зелен цвят, тънката ивица в светло бежов цвят около езерото и то със своя светло розов, но плътен и пастелно мек цвят. Формата му е почти правилен правоъгълник, но със заоблени краища.

Описание:
Елисавета Ангелова-Димитрова

Витоша през моя прозорец

Vitosha

Живея близо до планината Витоша и всяка сутрин и се любувам от прозореца си. Обичам просто да я съзерцавам с чаша кафе в ръка. Гледам я и не мисля за нищо, а се опитвам да чуя нейните звуци. Обичам я всякаква – и мрачна, и тучно зелена, и гола и пуста. Просто я обичам.

Обичам я през лятото, когато е тъмно зелена и те приканва да я посетиш и да се насладиш на тишината и прохладните ѝсенки. Дапоседнешна някоя поляна и да се оставиш слънчевите лъчи да те галят.

Обичам я през зимата, когато изглежда като поръсена с пудра захар след първите снегове. Или когато е потънала в мъгли и облаци и е обвита от вихрушки и само от време на време показва заснежените си върхове. Тогава те са силни, стройни и могъщи и те карат да се чувстваш някак малък и незначителен.

Обичам я и през есента, когато сякаш за броени дни тъмно зеленото се сменя с топлата палитра на жълтото, червеното, кафявото и охрата. Тя плъзва по склоновете й и уверено си проправя път към самият връх.

Обичам я и през пролетта, когато от тъмна и посивяла започва да се раззеленява и да се обвива с мирис на нов живот и ново начало.

Описание:
Десислава Боева

Връх Мусала

vruh-musala

Най-високият връх в България на тази снимка е сниман през вечер, от разстояние, така че да се вижда сградата, кацнала на върха му вляво на снимката. Това е метеорологична станция. От сградата излизат антени, железа и комини, които на снимката изглеждат като иглички, тъй като е снимано от далеч. Вдясно се виждат по-ниски върхове и долини. 2/3-ти от снимката е заета от планината отдолу нагоре, а останалото пространство  – от небето.

Това е зимен пейзаж. Планината е покрита със сняг, който на места, поради острите, отвесни скали не може да се задържа и е паднал. В откритите пространства на планината – върховете също няма сняг, най-вероятно защото е ветровито. Там където снегът липсва, в средата на снимката и в дясно, скалите са черни и тъмни. Останалата част от планината е бяла.

Сниман от тази точка върхът прилича на човек, завил се с одеяло, полегнал наляво, който се вижда от гърдите нагоре. Главата е върха, с метеорологичната станция най-отгоре – всичко останало е одеялото на полегналия човек.

Прозорците на станцията светят и е огрята от залязващото слънце, обагрено в златно-жълто.

В дясната част, разположени в планината като малки точки, се виждат още 2 светлинки, може би на хижи или други сгради.

Небето е с многообразни цветове. Над планината цветовата гама прелива в лилаво. Залязващото слънце го оцветява в бежаво, розово, кафяво, оранжево червено. Тъй като слънцето залязва зад метеорологичната станция, точно над нея небето е най-тъмно. Колкото по-надясно се вгледаш се появяват още и още цветове.

Описание:
Ренета Богданова

Пусто шосе

Pusto shose

Снимката, която избрах да опиша показва едно пусто шосе.То навява чувство за самота и тъга. Сезонът, през който е направена е студен и мрачен. Ясно осезаема е мъглата, създаваща усещане за объркване и потисничество.

Изображението е показано вертикално и е с правоъгълна форма. Снимката е направена от дясното платно на шосето и поради тази причина то заема по голямата част от изображението от колкото лявото. Платната стигат до средата на снимката, където се губят в светлината от слънцето. По средата между двете платна има две непрекъснати бели линии, които започват от най-долния ляв ъгъл и също така са леко извити в далечината, което подсказва за завой. Около пътя е равно и  леко затрупано със сняг. От лявата страна край шосето, пак в  в далечината има малък пътен знак. Зад знака се прокрадват лъчите на слънцето.  Пада се от дясната страна на изображението. Светлината заема горната половина на снимката и всичко над пътя е в светли тонове. Лъчите на слънцето са светло жълти и колкото по-близо са до пътя с толкова по-наситен цвят стават. Слънчевите лъчи в горния край на снимката завършват с ясно небе в светло синьо. Някъде в далечината има и съвсем леки очертания на планини, избледняващи към центъра на снимката.

 

Описание:
Вяра Танева

Планината дъга

TheRainbowMountain-Peru

(Рейнбоу Маунтин) или буквално преведено планината дъга е спираща дъха, многоцветна планинска верига в Перу. Тя е едно от многото места по света изпълнени с магнетизъм и същевременно обвита в дълбока тайнственост. Все още непопулярна за масовите туристи дестинация, за която може да се намери изключително оскъдна информация дори в интернет. Място, на което човек може да преоткрие себе си!

Това, което виждаме на картинката е сам човек, седнал на заоблен скален блок с гръб към нас и разперил широко ръце в еуфория. Човекът е вперил взор към планината, която се простира толкова надалеч, че създава илюзията, че е безкрайна.  Хребетът и е остър и назъбен като гръбна перка на митично, морско чудовище, което сякаш изплува от дълбините току пред нашия герой. Размерът на планинския масив е толкова мащабен, че изпълва целия хоризонт, но не това го прави толкова впечатляващ. Истинското очарование на планината дъга, както подсказва  и името и ,се крие в нейната пъстроцветност. Оскъдната растителност я прави да изглежда гола и набраздена по склоновете от редуващи се в разнообразни пастелни тонове ивици. Започвайки със светло зелен мъх преливащ в охра и аквамарин, цветът изведнъж рязко преминава в керемидено червено, което също така ненадейно се сменя със зелена маслина. Последва нова ивица от шоколадово кафяво и горчица прекъснати на свой ред от мандаринено оранжево и червено бордо. Прелюдията продължава в далечината по върхове и била, създавайки впечатлението за спираща дъха вакханалия на цветове и колорит и единствено светлосините висини и купестите бели облаци чертаят ясната граница между това море от багри и небесния склон.

Човекът от своя страна, изведен на преден план, но облечен изключително подходящо за момента с пуловер и вълнена шапка – и двете на шарени райета, остава почти незабележим и сякаш се слива в перфектна хармония с разстилащия се пред него изумителен пейзаж. Макар, че е сам, присъствието му не създава усещане за самота, а по-скоро за свобода на духа и ума.

Колкото по-дълго съзерцава картината, толкова по-дълбоко човек може да се потопи в магията на планината, да забрави за света, който го заобикаля и сякаш да заеме мястото на щастливеца, седящ на скалата с разперени ръце в опит да прегърне планината.

Подобен на Vinicunca Mountain, както е истинското име на планината дъга в Перу, природен феномен съществува и в провинция Гансу в северозападен Китай.  По  същия начин начин, в продължение на хиляди години, притиснатите един към друг разноцветни слоеве на пясъчни скали и минерали са били изложени на действието на стичащите се дъждовни потоци и силни ветрове. Образувалите се причудливи формации не престават да изумяват посетилите ги, а през 2010 г.  са добавени и в списъка на ЮНЕСКО на световното културно и природно наследство.

Описание:
Атанас Гаджев

Ферма в Тоскана

Тоскана

Тази картина изобразява моята лична представа за Рая. Тоскана. Огромна зелена ливада, прегърната от синевата на небосвода и малка криволичеща пътечка водеща към към усамотена, тухлена къщурка.
В далечината, точно зад двуетажната къщичка се вижда силуетът на планината, който сякаш разделя небето от ливадата.
Около къщурката има заобикалящи я дървета. Те са високи Кипариси – иглолистни с издължени корони, изключително характерни за Тоскана.
Меката следобедна светлина облива тревата, дърветата и къщичката и придава един цялостен уют, топлота и романтика на картината.
По отъпканата трева на криволичещата пътечка се отличават две голи ивици земя. Те следват очертанията на пътечката и подчертават уединеността на къщата.

Описанието направи:
Елена Йовчева

Голф игрище в Банско

Банско

На снимката е изобразено голф – игрище. В центъра на изображението има два самотни бора в красив тъмно зелен цвят. Покрай тях се вижда част от пътечка. Тревата на игрището е зелена. Различават се ивици в по- светло зелен цвят.
В далечината се  забелязват още борове, но те по- скоро приличат на малка борова горичка. Зад тях има няколко еднотипно построени хотела. Покривите им са сиви, а  останалото е дървена. На заден план  може да се види малка част от планината.

Описание:
Борислава Стефанова