Езеро

Езерото е воден басейн, обграден от суша. Според начина си на образуване езерата се делят на два вида: тектонски, образувани от вътрешните земни сили и екзогенни – от външните земни сили. Екзогенните се делят на Крайморски (лагуни и лимани), Ледникови (такива езера има в големите планини – Рила, Пирин, Алпи, Хималаи), Крайречни (най-известното в България е Сребърна), Свлачищни (Смолянските езера), Карстови и изкуствени езера.

Най-голямото езеро в света е Каспийско море, а най-дълбоко – езерото Байкал в Сибир.

Финландия е известна като Страна на хилядите езера (всъщност те са около 188 хиляди), а щатът Минесота (САЩ) – като Земя на десетте хиляди езера (там те са около 11 хиляди). Белорусия има около 10 800 езера. Около 60% от езерата в света са разположени в Канада.

На снимката са изобразени Седемте рилски езера. Всяко от тях с различна форма и големина e сгушенo сред възвишенията и падините на планината. Синьо-зелената вода в езерата рязко контрастира със зеленината на склоновете, сивотата на скалите и кафеникавата почва, с които изобилства планината. Слънцето приятно е огряло цялата тази природна картина, което придава чувството, че съществуват феномени и това е един от тях. Толкова високо в планината и тази невероятна природна шир вдъхват свобода, красота, величие и необятен простор. Предават усещането, че всичко е възможно.

Езерата се намират в Дамгския дял на Северозападна Рила и са разположени стъпаловидно между 2095 и 2535 м н.в. като отделните езера са свързани помежду си чрез малки поточета. При преминаването на водата по тези поточета са образувани малки водоскоци и водопади. Първите три езера – Сълзата, Окото и Бъбрека – се оттичат всяко поотделно в Близнака, от който водата преминава последователно през Трилистника, Рибното и Долното езеро. През последните две езера минава един вече по-мощен поток, който, изтичайки от най-долното езеро, дава началото на река Джерман.

Описание:
Ивайло Димитров

Блато

Блато (или мочурище, мочур, батак) се нарича типът воден ландшафт, зает от плитка вода и ниска растителност. Блатата могат да бъдат сладководни и солени. Образуват се най-често от запълване на езерната котловина с утайките, които реките или пороите внасят в езерото. Те са най-широко разпространени в екваториалните райони и около северната полярна окръжност. Водата в блатата е почти неподвижна, бързо се затопля и е бедна на кислород.

Съществуват Мангрови блата – образувани в близост до закътани морски брегове от приливите и отливите, които отлагат тиня. Те са почти постоянно наводнени и обраснали с различни видове растителност. Най-големите в света се намират в Южна Азия; Крайречни блата – образувани около езера и бавно течащи реки, покрити са с гъста растителност, папури, тръстики, водна лилия и др., а в тях живеят насекоми, жаби,змии и др.

На снимката е изобразено Алдомировското блато, което е защитена местност в България. Блатото се намира в най-западната част на Софийската котловина, на около 5 км северозападно от град Сливница и на около 1 км северно от жп. гара Алдомировци, близо до международния път Е80, до южното подножие на планинския рид Три уши. Площта му е 129,40 хектара.

На преден план на снимката в зелено-синята вода се вижда растителност от папури, а в далечината високи планини.  Блатото е голямо и пълноводно, огряно от слънчевата светлина.

Описание:
Ивайло Димитров

Море

Море се нарича голямо водно пространство, което е свързано с някои от океаните и е разположено край континенти, между континенти и вътре в континенти. Моретата са доста по-малки от океаните. Морета наричат и някои големи езера (Каспийско, Аралско, Мъртво), а други пък наричат заливи (Мексикански, Персийски и др.). В зависимост от мястото, където се намират, моретата биват: крайбрежни и вътрешни. Крайбрежните са край континент и са отделени от океана с острови или подводни ридове. Такива са Норвежко, Японско, Тасманово море. Вътрешните морета са сред сушата и имат тясна връзка с океана чрез протоци, както Черно море.

Моретата и океаните са дом на разнообразни форми на живот, които го използват като местообитание. Тъй като слънчевата светлина осветява само горните слоеве, по-голямата част от водите се намират в постоянен мрак. Така  различните дълбочини и температурни зони осигуряват местообитание за огромно разнообразие от живи организми – от китове с дължина до 30 м до микроскопични фитопланктон и зоопланктон, гъби, бактерии и вируси, включително наскоро откритите морски бактериофаги, които живеят паразитно в друга бактерия. Морският живот играе важна роля в кръговрата на въглерода.

На снимката е изобразено Черно море. То е вътрешно море между Югоизточна Европа и Мала Азия и е едно от най-изолираните от Световния океан. Свързано е със Средиземно море чрез Босфора, Мраморно море и Дарданелите, а с Азовско море – чрез Керченския проток.

Морето е бурно, виждат се белите, пенести ръбове на образувалите се вълни, които се разбиват в пясъчния жълт бряг. Вглеждайки се в далечината се забелязва тази необятна синя шир – небе и море. Вълшебно, успокояващо и тонизиращо.

Описание:
Ивайло Димитров

Язовир

Язовирът, наричан и водохранилище, е изкуствен воден басейн, създаден чрез изграждане на язовирна стена. Язовирите се създават, за да осигурят питейна вода на населението, да подсигурят вода за поливане в селското стопанство, да се използват за енергийни нужди и други.

Човекът строи язовири от хилядолетия насам. Счита се, че първите язовири са били строени в Близкия Изток, като те са имали доста ниски стени.

Три клисури е най-големият язовир в света, разположен в средното течение на най-дългата река в Китай Яндзъ. Благодарение на него се извършва не само производство на електроенергия, но и водно регулиране и увеличаване на възможностите за корабоплаване по реката. Язовирът Три клисури е с приблизителна дължина от 660 км., ширина около 1.12 км, площта му е 1 045 км². При запълване на басейна до максимално ниво водата достига 175 м над морското равнище или 110 м над нивото на реката под язовирната стена. Известно е, че за изграждането на стената и съоръженията към нея са били необходими внушителните 27.2 млн. тона бетон, 463 хил. тона стомана и извозени близо 102.6 млн. пръст. Дължината на язовирната стена е около 2 309 м, ширината 115 м, а височината от основата до короната е 181 м.

В България има много красиви и много на брой язовири, различни по-големина.

На снимката е изобразен язовир Въча. Разположен в Южна България, в района на Родопите, по поречието на р. Въча, на границата между Област Пловдив, Област Смолян и Област Пазарджик и е част от каскадата Доспат-Въча. Осигурява част от питейната вода за Пловдив и се използва за напояване на Пловдивското поле. Синьо-зеленикавата вода в язовира криволичи между прекрасните зелени планини под синьото небе осеяно с малки пухкави бели облачета. Язовирът притежава най-високата язовирна стена в България – 144,5 м и има голям брой понтони.

В язовир Въча вирее голямо разнообразие от риба – бял амур, платика, бяла риба, бабушка, каракуда, кефал и др. Поради това той е много известна дестинация за риболов.

Описание:
Ивайло Димитров

Хубав слънчев ден в гората

Края на април е, защото дърветата са се раззеленили, но не напълно.
Земята е застлана с миналогодишните листа, сухи и покафенели, а между
тях към слънцето вече протяга стъбълца новия живот – младите фиданки са
подали първите си 2-3 листа, и се протягат към светлината.
На преден план са стволовете на два стари дъба с напукана сива кора,
обрасли с мъх в основите. Дърветата са близо едно до друго, а между тях
са застанали две момичета, около 10 годишни. С едната си ръка, почти
изпъната момичетата се държат за ръце, а с другата прегръщат дървото до
което стоят. Децата са усмихнати, изглеждат щастливи. Облечени са с
клинове и тениски. Момичето отляво е малко по – високо, с дълга спусната
черна коса, а момичето отдясно също е чернокосо, на опашка. Децата са
имали занимание в гората (на заден план се виждат и други), и са се
опитали да дадат лице на избрано от тях дърво. Стъблата, които
момичетата прегръщат са тези, на които са дали образ. Направили са го,
като са закрепили с глина всяка част от лицето. Устата е хоризонтално
поставена клечка, носът е също клечка, но стърчаща както е редно за нос,
отгоре са изпъкнали очите – от жълъди, има и вежди – два зелени листа от
габър, и разбира се над веждите коса – от сухи и от зелени дъбови листа.
Момичетата са радостни от това, което са успели да направят с ръцете си.
Дърветата, децата и гората са в хармония, спокойни и ведри.

Описание:
Надя Иванова

Морска идилия по залез

Наблюдаваме една снимка, която е разделена на две – въздух и вода, а с малко изместен център вдясно, има жена. Изображението е направено по залез, има чисто и топло небе, обляно от последните лъчи на слънцето, а то /слънцето/ е уловено между двете измерения, но централно вляво на снимката в опозиция на женската фигура. То сякаш е тръгнало да се потапя, като стихващ пламък, уморено след жарък ден в хладната вода. Водата сама по себе си е тъмна, мистериозна, но спокойна с леки и нежни вълнички, върху които се отразява меката светлина. По-скоро дори прилича на материя, като сатен, а не на флуид. На жената се вижда тъмния силует, тъй като светлината е отзад и заради това обектът е тъмен и също така леко се отразява във водата. Тя изглежда млада с дълга коса, в добра физическа форма и сякаш седи върху водната повърхност. Човек би си помислил, че е седнала на някоя подводна скала, но съм убедена, че е на сърф след цял ден забава във водата. Тя си прилича с водата – тъмна, мистериозна, но спокойна. Излъчва такава хармония с обкръжаващата я обстановка, че леко й завиждам за постигнатия баланс. Седнала е върху сърфа си, леко обърната и приведена надясно, за да се подпре на дъската, която най-вероятно е на линията на водата, защото не се вижда. Изглежда отмаря и се наслаждава на последните лъчи в мир и спокойствие със себе си и свързвайки се с елементите вода, въздух и огън /Слънцето/. Харесва ми да я наблюдавам, снимката е изчистена и най-вече се забелязва контрастът между светлината и тъмните обекти, но не по рязък, ами по някак преливащ, симбиозен и мек начин. Светлината ги обгръща и стопля с романтична прегръдка на изминалия ден, а жената усеща това в тишина и наслада. Фотографията носи чувство за идилия, свобода и покой на духа.

Описание:
Кали Даскалова

Малка уличка в Рим 2

Лято е. Слънцето огрява щедро павираната улица. Някак си ни се иска да усетим и да вкусим тази негова топлина, да се насладим на комфорта, да поседнем на една пейка и да се отпуснем с разхладителна напитка и сладкиши за кратка почивка. Вече не търсим шумните площади и булеварди. Копнеем за тихия покой с който би могла да ни дари само една от многото  малки улички в старинният Рим, на които като че ли времето е спряло. Оглеждаме се търсейки подходящото място и няма как погледът ни веднага да не бъде привлечен от оранжевата, свежа и не по малко слънчева къща на самият ъгъл на уличка. От покрива и се спуска като водопад зелената пелена на бръшляна, който я обвива в нежна прегръдка, придавайки и очарование и може би малко мистика и тайнственост и някак си ни се иска да разберем, каква история пази тази къща, какви са хората които живеят в нея, кой всяка сутрин отваря белите капаци на прозореца сгушен между бръшляна на горният етаж, поздравявайки новият ден. Всъщност дограмата на прозореца е бяла, а тънка завеса  не ни позволява да надникнем в стаята. Във вътрешността капаците са с  тъмнокафяв цвят, а рамките им са бели. . Точно под прозореца се намира и входа на малко подредено и много добре заредено магазинче за сладки неща. Вратата е отворена широко, светло кафявият дървен плот е отрупан с какви ли не изкушения. Преобладаващият цвят в магазина е близък до оранжевия на фасадата, но по тъмен, създавайки усещане за дълбочина. Свежо, цветно и кокетно магазинче, което  с вида си ни повдига настроението. Над входа му стои неголяма овална табела от дърво  запознаваща ни с името на магазина –NEDERA, а върху малката тента от плат, която го предпазва от силните слънчеви лъчи, прочитаме и името на фирмата – Sweetness&Co Въпреки слънчевият ден от двете страни на нивото на тентата светят лампи със силна и ярка светлина, които правят белият й цвят и  табелата с името на магазина още по открояващи се.  Редките филизи на бръшляна,  спускащи се над  лампите и тентата ни се струват още по зелени. От лявата страна на входа се забелязва прозорче.  То е със затворени капаци и няма как да погледнем през него. Виждаме само бялата рамка очертаваща малък правоъгълник и тъмната решетка на капаците. А отдясно не липсват и табели, които ни информират какво предлага магазинчето. Те са две, тази която е по близо до входа е  поставена хоризонтално, точно над кафявата пейка до стената, а другата  непосредствено до ъгъла на стената, разположена вертикално и над нея около метър по високо има закачена малка керамична саксийка , като че ли кацнала в бръшляна. Не бих се учудила ако в нея наистина има семенца за птички, защото изглежда празна и не виждам цвете в нея.От другата страна на ъгъла къщата е разположена към по голяма улица. И от тази страна, допряна до стената  също е поставена пейка, само че тук вече освен пейката има и масички с по четири стола.

Входът на магазина е стъклен, разделен на малки прозорчета . Отдясно до  входа  е монтиран  звънец, явно за всички онези които са закъснели малко повече с пазаруването.

И въпреки, че не се виждат клиенти, ние със сигурност разбираме, че той не е празен. Колелото което стои изправено пред  входа, но не на тротоара, а на улицата ни  подсказва за спокойствието  пространството,  лишено от автомобилен поток и то не само на тази улица, а може би и на целият район от който ние реално опознахме само една малка част. Кошницата отпред на колелото все още е празна, кафявата кожена чанта на задната седалка също. Сигурен знак, че неговият стопанин е вътре и в момента избира с какво да ги напълни. А определено изборът е голям и ще му отнеме време. Фактът, че колелото не е вързано, а просто изправено на степенка и то не покрай бордюра а тротоара, а перпендикулярно на него говори, че  собственикът му определено няма от какво да се притеснява докато пазарува. Въпреки че лично на мен ми се прииска да го яхна, да натисна педалите и да почувствам полъха на вятъра развявайки косите ми и дарявайки ме със свобода.

Описание:
Пенка Влахова

Рилски Манастир

Рилският манастир е един от символите на България и е един от най-големите манастири у нас. Разположен в Рила планина, той е заобиколен от всички страни с горите на една от най-красивите ни планини. Манастирът се намира между реките Рилска и Друшлявица.
Сравнително близо е до София, на 120 км, а тръгнеш ли от Благоевград
няма да пътуваш повече от час, защото разстоянието е само 41 км.
Стените около манастира са високи над 6 метра. Влизайки вътре ще се окажете сред триетажни здания където се помещават килиите на монасите.
Сводовете между етажите са с бял фон и изрисувани с различни библейски сюжети. В центъра е разположена църквата с висок купол боядисан в жълто, оранжево и черно. На входа й можете да се насладите на красиви иконостаси с преобладаващи жълт, син и червен цвят. Атмосферата е невероятна и се допълва с църковните камбани, които бият на всеки кръгъл час.
През 1961 г. Рилският манастир е обявен за Национален музей „Рилски
манастир“, през 1976 г. – за Национален исторически резерват, а през
1983 г. ЮНЕСКО включва манастира в списъка на световното културно
наследство.
Освен църквата и килиите в обителта могат да се видят тъкани и
национални костюми от различни области на България.
В Рилския манастир живеят само мъже. От скоро туристите имат възможност да отседнат в специално приготвени килии срещу заплащане.

Описание:
Елена Машева-Илиева

Малка уличка в Рим

Снимката е направена някъде из уличките на Рим, Италия. Показана е
двуетажна ярко оранжева къща.На вторият етаж, покрит с тъмнозелен
бръшлян, има прозорец с отворени бели капаци. На първият е
разположено магазинче за сладки изделия. Отворено е. Вътре се виждат
много продукти. От двете страни на вратата има лампи, които светят с
ярка светлина, както и различни табели. Горе в дясно на стената на
къщата се вижда малка улична табелка с номер 179, почти покрита от
бръшляна. До вратата от дясната страна е разположена кафява дървена
пейка, без облегалка. Никой не седи на нея. Пред магазина е спряло
колело, подпряно със степенка. То е със златиста рамка и със светло
кафява кожена седалка и дръжки на кормилото в същия цвят. Отпред е
закачена плетена кошница, а отзад – кожена чанта за багаж. В магазина и
на уличката, покрита със сиви павета, не се забелязват хора.

Описание:
Христислава Борисова

Есен край езерото

Очевидно денят е към края си, тъй като слънцето скоро ще залезе. Пред
него се виждат високите иглолистни дървета, а малко по-вляво
широколистни с разредени жълти листа. В далечината се вижда гъста гора, а в центъра на картината  е разположено красиво езеро, отразяващо
синьото небе. В езерцето са паднали листа от дърветата. Вдясно от него
има жълто-червени храсти с папури,  огрени от слънцето. Целият пейзаж е в много топли жълто-оранжеви цветове, типични за есента.

Описание:
Десислава Джолова