Снежанка и седемте джуджета

7143_big

Изгонена от злата си мащеха и изоставена от ловеца изпратен да я убие, Снежанка намира своя нов дом насред гората, в дома на  седем малки, трудолюбиви джуджета. Добросърдечна и работна, девойката привързва към себе си хора, животни и приказни създания.

Над зелената гора обсипана с пролетни цветя и малки гъбки, наднича копринено синьо небе. Подпряна на бял мраморен кладенец на сред цветната поляна стои  приказната красавица, с кожа бяла като сняг, с бузи алено червени като кръв, с коси черни като абанос.  Облечена е с прекрасна  рокля, нежно галеща зелената трева. Роклята е широкопола – синя в горната си част и жълта в долната.  На ръката на Снежанка е Кацнало птиче. То пее своята вълшебна песен. Две зайчета, катеричка и сърничка ококорили очи, наблюдават тази красота и слушат песента. Две от седемте джуджета, малки белобради човечета, току що са пристигнали от работа. едното  със замислен поглед се подпира на кирката, с която до скоро е копало в мината, а другото усмихнато, крие зад гърба си кошница с лилави цветя и подава срамежливо  едно от тях на младото момиче.

Рисунката е направена по приказка на Братя Грим.

Описание:
Ирена Янакиева

Пипи дългото чорапче

pipi

Първата книга за Пипи дългото чорапче излиза през ноември 1945 г.

Читателите по цял свят  са израснали с приказните разкази за луничавото момиченце Пипи. Независима, с бунтарски дух, самостоятелна и с чувство за хумор.

Косата ѝ е с цвят на морков,  сплетена на две стегнати, стърчащи плитки. Носът й, като мъничко картофче е обсипан с лунички. Под него аленее голяма широко усмихната уста, изпълнена със здрави бели зъби. Роклята е странна. Ушита е от самата Пипи. Смятала да я направи цялата синя, но синият плат не стигна и Пипи е пришила тук-там по някое червено парче. Дългите й тънки крачета са обути в дълги чорапи — един жълт и един син. Освен това черните й обувки са два пъти по-големи от стъпалата й.

В малките си но силни ръце е гушнала  любимото си животно – макак, облечен в зелени панталони.

Рисунката е направена по роман на Астрид Линдгрен.

Описание:
Ирена Янакиева

Червената шапчица

chervenata-shapchitsa

Червената шапчица е народна приказка, пресъздадена от Шарл Перо във Франция и братя Грим в Германия.
Приказката е публикувана за първи път през 1697 г. в сборник с приказки на Шарл Перо.
Най-познатият днес вариант принадлежи на Братя Грим, публикуван през 1857 г.
Малко сладко момиченце е облечено в червена рокличка, с бяла тънка дантела в края, бяла престилка вързана на кръста и най-важното червена кадифена шапка, заради която всички го наричат Червената шапчица. Тръгнало е от селото през красивата гора обсипана с цветя и весело подскача с кошница в ръка. В кошницата има козунак, шише вино и плодове, за болната й баба. Момиченцето бере цветя, а лукавия вълк, сивокожият звяр наднича зад едно дърво и крои планове как да го изяде. Малко сиво зайче, подскача игриво в прекрасния слънчев ден. Гората е толкова кичеста, че Червената шапчица не може да устои на цветята, които изникват пред очите й. Селото вече е далеч зад нея, ромоли бистрата рекичка с дървен мост, който прилича на изхода от селото и входа към гората. Слънчевите лъчи се провират игриво между листата на дърветата.

Описание:
Ирена Янакиева

Трите прасенца

trite-prasentsa

Имало едно време една стара свиня, която имала три малки прасенца и понеже нямала достатъчно храна за тях, тя им казала, че е по-добре да тръгнат по света да си търсят щастието, като им заръчала да се пазят от лошия вълк и да си построят домове.

В далечината на картината се виждат, една сламена и една дървена къщички, построени набързо от две от трите прасенца. На преден план едно от прасенцата все още строи своята къщичка. Работи неуморно, Стъпило здраво на стълбичката с чук в ръка. Сламената шапка го предпазва от слънчевите лъчи. Строи я от камъни и тухли, със здрава дървена врата, покрив с керемиди и комин. Пред къщичката има пътечка, в ляво от нея са разхвърляни строителни материали, а количката е пълна с тухли. Зелената морава е обагрена  с  цветя. Приключили със своите къщички двете прасенца седят и наблюдават братчето си. На земята между тях е постлана покривка, а върху нея има сладкиши и  чаша с чай. Едното прасенце е поседнало на пънче и държи своята чаша, а  срещу него другото прасенце сочи братчето, което все още работи и му се присмива. Те дори не подозират, че лошият вълк ги наблюдава зад храстите и крои планове как да ги изяде.

Описание:
Ирена Янакиева

Сливи за смет

slivi-za-smet

Насред селото, на калдаръмената улица под сянката на голямо дърво, един селянин  разменя сливи срещу смет. Облечен е в бяла риза, червен елек и Черни потури. Червен пояс препасва кръста му. Подпрял се е на каруца пълна със сини сливи. Насреща му стои младо, хубаво момиче в традиционна премяна, червена носия с шарена престилка и бяла забрадка.  Притеснената девойка носи скромно малко вързопче. Селянинът изглежда е щастлив, че е намерил снаха. Щом не е имало смет, която да размени за сливи, значи е добра къщовница.

Продавачът се усмихва доволно мислейки си, че такава чиста и работлива мома, което не държи смет в къщи, ще бъде най-добрата  избранница за сина му и снаха за него.

Рисунката е направена по приказка на Ран Босилек.

Описание:
Ирена Янакиева

Приключенията на Пинокио

pinokio         Имало едно време в Италия един бездетен майстор дърводелец на име Джепето, който упорито търсел години наред дърво, което да говори. И когато най-сетне го открил (било зима), прибрал се в тясното си мазе – негов дом и работилница – и започнал да дяла от цепеницата човече. Мечтаел да го направи свой син – макар и от дърво.

На снимката е изобразено весело подскачащо дървено момче, облечено в червена ризка на големи бели цветя и бяла якичка и къси сини панталони. Дрехите на момчето са изработени от хартия, а обувките, които носи са от дърво като самия него, шапката му пък е от средата на хляб. Пинокио имаголям, остър нос, който расте когато изрича лъжа, а под него се е наместила широката му усмивка.  Крайниците на човечето се свиват в лактите и коленете с помощта на дървени клинове.  В ръката си подхвърля пет златни монети, които са му дадени от Огнегълтача да ги занесе на своя баща Джепето.

Рисунката е направена по приказка на Карло Колоди.

Описание:
Ирина Янакиева

Косе Босе

kose-bose

Прекрасен, слънчев, ден в гората.  Билките са нацъфтели, тревата се е раззеленила. Пеперудите летят неуморно, махайки с пъстрите си крилца. Ябълково дърво с натежали червени плодове, а в клоните му един кос си е свил гнездо и  е снесъл яйчица. Косът е с опушенокафява окраска, тъп жълтеникавокафяв клюн, кафеникавобяла гушка и слаба петнистост по гърдите. Има дълга опашка. Тъжен косът стои на тънките си крачета, ококорил поглед от страх. Под дървото стои лакомата лисица с бяла муцунка на която сияе лукава усмивка. Лисана протяга рижата си лапичка към коса и иска да му вземе яйчицата.

Рисунката е по приказка на Ран Босилек.

Описание:
Ирена Янакиева