ДИВИТЕ ЛЕБЕДИ

divite-lebedi

Автор: Ханс Кристиан Андерсен 

В едно далечно царство живял Цар със своите единадесет сина и една прекрасна дъщеря. Те били много задружни и се обичали безкрайно. Царят се оженил повторно и злата царица прокудила децата  и  омагьосала момчетата да се превърнат в големи птици без глас. Единствено тяхната сестра Елиза можела да ги избави от проклятието.

Единадесетте князе превърнати във великолепни диви лебеди, със златни корони на главите, летят под самите облаци. Протягат дългите си шии и пляскат с криле.

За да развали проклятието, по заръка на добрата фея, Елиза трябва да набере коприва, после да я стъпче с нозе и изпреде от нея прежда, а след това безмълвно да изплете единадесет ризи с дълги ръкави за своите братя.

          Въпреки страха и мъката, които изпитва и макар че ръцете и нозете й са покрити с мехури, Елиза седи сред парещата коприва и плете безмълвно. Обичта, която изпитва към своите братя е по-силна от цялата болка на света.

Описание:
Ирена Янакиева

БОЛЕН ЗДРАВ НОСИ (Народна приказка)

bolen-zdrav-nosi

Един гладен вълк шетал из гората. От глад едва гледал. Отдалеч го видяла лисицата и се усмихнала. Тя познала, че вълкът е гладен, няма много сили, едва върви, и тозчас решила да му отмъсти и за голямата сила, която имал, и за смелостта му, и най-много за здравите му зъби. Тя само с хитрина се опитвала да преживява и винаги, когато можела, показвала на вълка, че тя е по-умна и по-хитра от него и по тоя начин отмъщавала за силата му. И сега, като го видяла такъв гладен и уморен, помислила си да го направи за присмех на другите.

Поканила го да отидат заедно на сватба вкусни гозби и месо да хапнат. Измамила го лисицата и го вкарала през комина право на сватбарската софра.Развикали се сватбарите, разтичали се, грабнали кой дърво, кой вила и погнали вълка. Той, горкият, едва избягал в гората, пребит от бой.

Докато сватбарите гонели Кумчо-вълчо, лисана слязла през комина в стаята. Нахранила се набързо. После видяла едно гърне с кисело мляко и пъхнала главата си в млякото. Невестата я видяла, грабнала машата и тупнала лисицата по гърба. Кума-лиса се измъкнала, но в бързането цялата ѝ глава била омацана с мляко. Видяла вълка, едвам пристъпвал от болки. Тя започнала да пищи и да нарежда, че са и счупили костите, и че мозъка ѝ изкарали. Кумчо-вълчо, като я слушал как рони сълзи и как нарежда, станало му жал и я взел на гръб да я носи.

Изображение: Късната есен се е настанила в гората и е обагрила листата в своите жълто-червени цветове, само високите борове зеленеят. Стара бяла воденица мели житото, задвижвана от бистър поток. На входа на воденицата, пред дървената врата, с навес от керемиди, има струпани чували. Пребитият вълк, със съдрани дрехи едва  пристъпва от болки, а от челото му пот тече, но носи на гърба си хитрата лисица. Кума лиса се е нагласила като за сватба. Облякла е топлото кожухче, забрадила се е с жълта забрадка. Въпреки, че се държи за главата, преструвайки се на пребита, не  може да се сдържи от радост, че болният я носи.

Полската мишка ги наблюдава скрита в шипковия храст. Зайо Байо дългоухи се показва плахо зад едно дърво.

Описание: 
Ирена Янакиева

Снежанка и седемте джуджета

7143_big

Изгонена от злата си мащеха и изоставена от ловеца изпратен да я убие, Снежанка намира своя нов дом насред гората, в дома на  седем малки, трудолюбиви джуджета. Добросърдечна и работна, девойката привързва към себе си хора, животни и приказни създания.

Над зелената гора обсипана с пролетни цветя и малки гъбки, наднича копринено синьо небе. Подпряна на бял мраморен кладенец на сред цветната поляна стои  приказната красавица, с кожа бяла като сняг, с бузи алено червени като кръв, с коси черни като абанос.  Облечена е с прекрасна  рокля, нежно галеща зелената трева. Роклята е широкопола – синя в горната си част и жълта в долната.  На ръката на Снежанка е Кацнало птиче. То пее своята вълшебна песен. Две зайчета, катеричка и сърничка ококорили очи, наблюдават тази красота и слушат песента. Две от седемте джуджета, малки белобради човечета, току що са пристигнали от работа. едното  със замислен поглед се подпира на кирката, с която до скоро е копало в мината, а другото усмихнато, крие зад гърба си кошница с лилави цветя и подава срамежливо  едно от тях на младото момиче.

Рисунката е направена по приказка на Братя Грим.

Описание:
Ирена Янакиева

Пипи дългото чорапче

pipi

Първата книга за Пипи дългото чорапче излиза през ноември 1945 г.

Читателите по цял свят  са израснали с приказните разкази за луничавото момиченце Пипи. Независима, с бунтарски дух, самостоятелна и с чувство за хумор.

Косата ѝ е с цвят на морков,  сплетена на две стегнати, стърчащи плитки. Носът й, като мъничко картофче е обсипан с лунички. Под него аленее голяма широко усмихната уста, изпълнена със здрави бели зъби. Роклята е странна. Ушита е от самата Пипи. Смятала да я направи цялата синя, но синият плат не стигна и Пипи е пришила тук-там по някое червено парче. Дългите й тънки крачета са обути в дълги чорапи — един жълт и един син. Освен това черните й обувки са два пъти по-големи от стъпалата й.

В малките си но силни ръце е гушнала  любимото си животно – макак, облечен в зелени панталони.

Рисунката е направена по роман на Астрид Линдгрен.

Описание:
Ирена Янакиева

Червената шапчица

chervenata-shapchitsa

Червената шапчица е народна приказка, пресъздадена от Шарл Перо във Франция и братя Грим в Германия.
Приказката е публикувана за първи път през 1697 г. в сборник с приказки на Шарл Перо.
Най-познатият днес вариант принадлежи на Братя Грим, публикуван през 1857 г.
Малко сладко момиченце е облечено в червена рокличка, с бяла тънка дантела в края, бяла престилка вързана на кръста и най-важното червена кадифена шапка, заради която всички го наричат Червената шапчица. Тръгнало е от селото през красивата гора обсипана с цветя и весело подскача с кошница в ръка. В кошницата има козунак, шише вино и плодове, за болната й баба. Момиченцето бере цветя, а лукавия вълк, сивокожият звяр наднича зад едно дърво и крои планове как да го изяде. Малко сиво зайче, подскача игриво в прекрасния слънчев ден. Гората е толкова кичеста, че Червената шапчица не може да устои на цветята, които изникват пред очите й. Селото вече е далеч зад нея, ромоли бистрата рекичка с дървен мост, който прилича на изхода от селото и входа към гората. Слънчевите лъчи се провират игриво между листата на дърветата.

Описание:
Ирена Янакиева

Трите прасенца

trite-prasentsa

Имало едно време една стара свиня, която имала три малки прасенца и понеже нямала достатъчно храна за тях, тя им казала, че е по-добре да тръгнат по света да си търсят щастието, като им заръчала да се пазят от лошия вълк и да си построят домове.

В далечината на картината се виждат, една сламена и една дървена къщички, построени набързо от две от трите прасенца. На преден план едно от прасенцата все още строи своята къщичка. Работи неуморно, Стъпило здраво на стълбичката с чук в ръка. Сламената шапка го предпазва от слънчевите лъчи. Строи я от камъни и тухли, със здрава дървена врата, покрив с керемиди и комин. Пред къщичката има пътечка, в ляво от нея са разхвърляни строителни материали, а количката е пълна с тухли. Зелената морава е обагрена  с  цветя. Приключили със своите къщички двете прасенца седят и наблюдават братчето си. На земята между тях е постлана покривка, а върху нея има сладкиши и  чаша с чай. Едното прасенце е поседнало на пънче и държи своята чаша, а  срещу него другото прасенце сочи братчето, което все още работи и му се присмива. Те дори не подозират, че лошият вълк ги наблюдава зад храстите и крои планове как да ги изяде.

Описание:
Ирена Янакиева

Сливи за смет

slivi-za-smet

Насред селото, на калдаръмената улица под сянката на голямо дърво, един селянин  разменя сливи срещу смет. Облечен е в бяла риза, червен елек и Черни потури. Червен пояс препасва кръста му. Подпрял се е на каруца пълна със сини сливи. Насреща му стои младо, хубаво момиче в традиционна премяна, червена носия с шарена престилка и бяла забрадка.  Притеснената девойка носи скромно малко вързопче. Селянинът изглежда е щастлив, че е намерил снаха. Щом не е имало смет, която да размени за сливи, значи е добра къщовница.

Продавачът се усмихва доволно мислейки си, че такава чиста и работлива мома, което не държи смет в къщи, ще бъде най-добрата  избранница за сина му и снаха за него.

Рисунката е направена по приказка на Ран Босилек.

Описание:
Ирена Янакиева

Приключенията на Пинокио

pinokio         Имало едно време в Италия един бездетен майстор дърводелец на име Джепето, който упорито търсел години наред дърво, което да говори. И когато най-сетне го открил (било зима), прибрал се в тясното си мазе – негов дом и работилница – и започнал да дяла от цепеницата човече. Мечтаел да го направи свой син – макар и от дърво.

На снимката е изобразено весело подскачащо дървено момче, облечено в червена ризка на големи бели цветя и бяла якичка и къси сини панталони. Дрехите на момчето са изработени от хартия, а обувките, които носи са от дърво като самия него, шапката му пък е от средата на хляб. Пинокио имаголям, остър нос, който расте когато изрича лъжа, а под него се е наместила широката му усмивка.  Крайниците на човечето се свиват в лактите и коленете с помощта на дървени клинове.  В ръката си подхвърля пет златни монети, които са му дадени от Огнегълтача да ги занесе на своя баща Джепето.

Рисунката е направена по приказка на Карло Колоди.

Описание:
Ирина Янакиева

Косе Босе

kose-bose

Прекрасен, слънчев, ден в гората.  Билките са нацъфтели, тревата се е раззеленила. Пеперудите летят неуморно, махайки с пъстрите си крилца. Ябълково дърво с натежали червени плодове, а в клоните му един кос си е свил гнездо и  е снесъл яйчица. Косът е с опушенокафява окраска, тъп жълтеникавокафяв клюн, кафеникавобяла гушка и слаба петнистост по гърдите. Има дълга опашка. Тъжен косът стои на тънките си крачета, ококорил поглед от страх. Под дървото стои лакомата лисица с бяла муцунка на която сияе лукава усмивка. Лисана протяга рижата си лапичка към коса и иска да му вземе яйчицата.

Рисунката е по приказка на Ран Босилек.

Описание:
Ирена Янакиева