ХЕНЗЕЛ И ГРЕТЕЛ

henzel-i-gretel

Автор: Братя Грим

Хензел и неговата сестричка Гретел са деца на беден дървар. Мащехата им убеждава баща им да ги изостави в гората. Хензел и Гретел дочули  разговора между двамата и се подготвят като събират малки бели камъчета, които да пускат по пътя, така че да  го намерят отново и да се приберат у дома. Мащехата втори път изпраща децата в гората, но Този път Хензел и Гретел имали  само къшей хляб, който хвърляли зад себе си. Когато опитали да се върнат, не намерили нищо защото птиците го изяли.

Изображение:

Скитайки из гората, децата намират къщичка, направена от хляб и  покрита с козунак. Прозорците са от чиста захар. Хензел и Гретел дори не подозирали, че това е домът на вещицата, която примамва деца с лакомства, за да ги изяде. Чудната картина, която се откривала пред тях ги заслепявала и те не можели дори да си помислят, че нещо не е наред. Слънцето надничащо зад малките облачета, свежата поляна покрита с бели цветове и пътечка от курабийки водеща към входа на къщичката, всичко това им се струвало като сън.

Една стара, много стара жена, с голям крив нос и брадавица на него се  подпира на тояга, в ръката си държи вафлена фунийка със сладолед и черешка на върха. Преструва се на мила и гостоприемна и предлага вкусотии на гладните дечица. Хензел е хванал за ръка малката си русокоса сестричка. Той се пресяга за лакомството подадено му от възрастната жена. Две уплашени катерички наблюдават мълчаливо, но не смеят да предприемат нищо. Дори птичките свили гнездо в клоните на дървото не проронват звук от страхзащото знаят коя е в действителност тази жена.

Описание:
Ирена Янакиева

РАПУНЦЕЛ

rapuntsel

Автор: Братя Грим

Много висока каменна кула, скрита навътре в недостъпната гора. Кулата няма нито стълба, нито врата, а само едно малко прозорче най-горе. На прозореца на кулата стои чудна красавица с дълги, разкошни коси, същински златни нишки. Тя е развързала плитките си, преметнала ги през една кука на прозореца и те се спуснали надолу. Красивият царски син се хванал здраво за косите на Рапунцел и се  катери нагоре по кулата, за да стигне до любимата си. Бели птици летят волно сред пухкави облачета и стават свидетели на срещата. Принцът е облечен с дрехи предназначени за лов, кафяв панталон, синя риза на черни райета, лилав елек, шапка с перо и кафяви кожени ботуши. На колана му виси нож.

Картината е изобразена в рамка от клонки украсени с розови цветя,  а в горната лява част на тази рамка близо до прозореца виси кафез с птичка, долу в дясно сив котарак дебне две бели гълъбчета.

Описание:
Ирена Янакиева

МАЛКИЯТ ПРИНЦ

malkiya-prints         Автор: Антоан дьо Сент-Екзюпери

Книгата е публикувана за първи път през 1943 година. Тя е поетичен и философски разказ, написан под формата на приказка за деца. В същото време съдържа дълбоки и идеалистични мисли за живота, любовта и смъртта.

Малкият принц живее на  астероид, който е голям колкото къща, обвит от кълбета дим излизащи от трите вулкана. Астероида се казва B612. На него освен вулканите има и една роза. Върху планетата на малкия принц имаше страшни семена, семената на баобабите. Почвата на планетата бе поразена от тях. Баобаб задръства цялата планета. Той я продупчва с корените си. И ако планетата е много малка, а баобабите – многобройни,те я пръсват.

Малкия принц, едно русокосо момче, прекарва дните си, грижейки се за астероида и най-вече за розата. Това не е обикновена роза,  а символ на любовта – единствената, истинската, така както розата е единствена на планетата на Малкия принц. Тя е красива, деликатна, трогателна, но в същото време със своите недостатъци – капризна и взискателна.  Розата е червена, красива, очарователна, но с бодли. И когато за последен път поля цветчето и се готвеше да го покрие със стъкления похлупак, принцът усети, че ще заплаче. Стоеше така, объркан, с похлупака в ръце. Той не проумяваше тая кротка нежност.

Цитат от книгата:

„Най-хубавото се вижда само със сърцето.  Най-същественото е невидимо а очите.“

Описание:
Ирена Янакиева

БАРБАРОНИТЕ

barbaronite

През 1970 година, Анет Тизон и Талас Тейлър създават Татко Барба.

Барбароните са девет анимационни герои с различна форма, цвят… и настроение.Те имат причудливи гладки и заоблени тела, които могат да заемат различни форми. В повечето случаи приличат на кегли за боулинг.

Изображение:

На рисунката героите са се подредили за семеен портрет на фона на прекрасна паркова градина. Отзад са татко Барба, изключително дружелюбен, розов и пълничък, който не се страхува да помага на другите, в каквато и беда да са изпаднали. До него от дясната му страна е черната мама Барба, с букет от червени цветя и с венче на главата си от същите цветя. Пред тях се усмихват зелената Барбалала с венче от розови цветя. Тя се отличава с това, че обича музиката и често заема формата на арфа на която свири. От лявата й страна е червения  Барбадан –  спортиста в семейството, а от дясно жълтия Барбарири. Той обича животните и познава времето. Пред тях са по-малките, в ляво оранжевата Барбалена любителка на книгите, тя носи очила, а на главата си венче от сини цветчета, до нея  синия  Барбадей. Той обича науката: химия, астрономия, физика, Барбарела е лилава и обича да се гизди, тя има венче от жълти цветя и бяла перлена огърлица. Барбалячо е черен и рошав. Негова отличителна черта е, че обича да рисува. Всички барбарони са с широки усмивки и дълги мигли, а нослетата им са нарисувани като две точици.

Описание:
Ирена Янакиева

БАМБИ

bambi

Автор: Феликс Залтен

„Бамби” е трогателна книга за едно сърненце, което още след първата майчина милувка трябва да стъпи здраво на краката си. Животът го учи на съобразителност и му дава сили да се справя с враговете, най-страшният от които е ловецът.

Изображение:

Прекрасна горска поляна, отрупана с пъстри цветя и  гъби, цветни храсти и много дървета, иглолистни и широколистни. На поляната щастливо и безгрижно си играят Бамби,  Тропчо и Цвете. Сладкопойни птички пригласят игрите им и летят с разперени крилца, а една лилава пеперуда е кацнала на късата опашка на Бамби. Дори и една дъга се е заиграла с тях.

Бамби е малка сърничка с жълтеникаво-червена козина с пъcтpa, пeтниcтa oкpacкa-мacииpoвĸa, която гo пpикpивa cpeд пъcтpaтa cянкa нa paзpeдeния гopcки лиcтaк. Главата й е малка, широка към големите кадифени очи и силно стеснена към муцуната. Предните крака са малко по-къси от задните готови за скок.

Цвете е скункс – дребен с издължено и набито тяло, къси, силни крака и дълга рунтава опашка. Дългата му и гъста козина има черно-бяла окраска.

Тропчо е малко сиво пухкаво зайче, бяло на гърдите.

Описание:
Ирена Янакиева

ПОД ГЪБАТА (приказки в картинки)

pod-gabata

Изображение: Вали силен дъжд, сред зелените треви една гъба е разтворила червено чадърче на бели петънца и подслонява всеки, който мине покрай нея.

Мравка работливка първа е видяла на поляната малката гъбка, скрила    се  е под нея и  чака да спре дъждът. А дъждът валял все по-силно и по-силно… Допълзя мокра пеперуда с подгизнали крилца и тя се скрила при мравката. Дотичала полската мишка облечена в бяла риза и червена пола, запретнала бяла престилка, цялата вир вода, държи в ръце кошница с ягоди, които скоро е набрала.  Подскочил с плач врабчо, помолил и него да пуснат под гъбата да си изсуши крилцата и да си почине. Уплашен заек се примолил и него от лисицата да скрият. Малката гъбка не спира да расте от дъжда и така  е побрала всички.

Описание:
Ирена Янакиева

МАША И МЕЧОКА (Руска приказка)

masha-i-mechoka

Живели едно време дядо и баба. Имали си внучка – Машенка. Един ден дружките ѝ тръгнали да събират гъби и ягоди в гората. Повикали и Машенка да отиде с тях. И ето Машенка от дръвче на дръвче, от плод на плод – се изгубила. Видяла къщичка и влязла в нея. В тази къщичка живеел най-големият мечок.

Мечокът не искал да пусне Машенка да си ходи и тя се чудела как да се върне при любимите си баба и дядо. Наоколо гора, накъде да върви – не знае, да попита – няма кого… Мислила тя, мислила и измислила. Изпекла пирожки, сложила ги в голям плетен кош, заръчала на мечока да ги занеси на баба и дядо, но го предупредила да не отваря коша по пътя и да не взима пирожки.

Изображение: В далечината е къщичката на Мечока. Дървена къщичка с три светещи прозорчета и здрава дървена врата, а на покрива комин като гъбка.Наоколо има само гора. В клоните на дърветата птичета са свили своите гнезда и отглеждат малките си. Зелените  поляни са обагрени с лилави теменужки. На пътеката, тръгнал към селото се е спрял един голям кафяв мечок с огромни лапи. Облизва се лакомо надушил аромата на пирожки. Леко е отворил капака на коша. А в коша е Машенка, която е сложила на главата си тавата с пирожките.

Описание:
Ирена Янакиева

ДИВИТЕ ЛЕБЕДИ

divite-lebedi

Автор: Ханс Кристиан Андерсен 

В едно далечно царство живял Цар със своите единадесет сина и една прекрасна дъщеря. Те били много задружни и се обичали безкрайно. Царят се оженил повторно и злата царица прокудила децата  и  омагьосала момчетата да се превърнат в големи птици без глас. Единствено тяхната сестра Елиза можела да ги избави от проклятието.

Единадесетте князе превърнати във великолепни диви лебеди, със златни корони на главите, летят под самите облаци. Протягат дългите си шии и пляскат с криле.

За да развали проклятието, по заръка на добрата фея, Елиза трябва да набере коприва, после да я стъпче с нозе и изпреде от нея прежда, а след това безмълвно да изплете единадесет ризи с дълги ръкави за своите братя.

          Въпреки страха и мъката, които изпитва и макар че ръцете и нозете й са покрити с мехури, Елиза седи сред парещата коприва и плете безмълвно. Обичта, която изпитва към своите братя е по-силна от цялата болка на света.

Описание:
Ирена Янакиева

БОЛЕН ЗДРАВ НОСИ (Народна приказка)

bolen-zdrav-nosi

Един гладен вълк шетал из гората. От глад едва гледал. Отдалеч го видяла лисицата и се усмихнала. Тя познала, че вълкът е гладен, няма много сили, едва върви, и тозчас решила да му отмъсти и за голямата сила, която имал, и за смелостта му, и най-много за здравите му зъби. Тя само с хитрина се опитвала да преживява и винаги, когато можела, показвала на вълка, че тя е по-умна и по-хитра от него и по тоя начин отмъщавала за силата му. И сега, като го видяла такъв гладен и уморен, помислила си да го направи за присмех на другите.

Поканила го да отидат заедно на сватба вкусни гозби и месо да хапнат. Измамила го лисицата и го вкарала през комина право на сватбарската софра.Развикали се сватбарите, разтичали се, грабнали кой дърво, кой вила и погнали вълка. Той, горкият, едва избягал в гората, пребит от бой.

Докато сватбарите гонели Кумчо-вълчо, лисана слязла през комина в стаята. Нахранила се набързо. После видяла едно гърне с кисело мляко и пъхнала главата си в млякото. Невестата я видяла, грабнала машата и тупнала лисицата по гърба. Кума-лиса се измъкнала, но в бързането цялата ѝ глава била омацана с мляко. Видяла вълка, едвам пристъпвал от болки. Тя започнала да пищи и да нарежда, че са и счупили костите, и че мозъка ѝ изкарали. Кумчо-вълчо, като я слушал как рони сълзи и как нарежда, станало му жал и я взел на гръб да я носи.

Изображение: Късната есен се е настанила в гората и е обагрила листата в своите жълто-червени цветове, само високите борове зеленеят. Стара бяла воденица мели житото, задвижвана от бистър поток. На входа на воденицата, пред дървената врата, с навес от керемиди, има струпани чували. Пребитият вълк, със съдрани дрехи едва  пристъпва от болки, а от челото му пот тече, но носи на гърба си хитрата лисица. Кума лиса се е нагласила като за сватба. Облякла е топлото кожухче, забрадила се е с жълта забрадка. Въпреки, че се държи за главата, преструвайки се на пребита, не  може да се сдържи от радост, че болният я носи.

Полската мишка ги наблюдава скрита в шипковия храст. Зайо Байо дългоухи се показва плахо зад едно дърво.

Описание: 
Ирена Янакиева

Снежанка и седемте джуджета

7143_big

Изгонена от злата си мащеха и изоставена от ловеца изпратен да я убие, Снежанка намира своя нов дом насред гората, в дома на  седем малки, трудолюбиви джуджета. Добросърдечна и работна, девойката привързва към себе си хора, животни и приказни създания.

Над зелената гора обсипана с пролетни цветя и малки гъбки, наднича копринено синьо небе. Подпряна на бял мраморен кладенец на сред цветната поляна стои  приказната красавица, с кожа бяла като сняг, с бузи алено червени като кръв, с коси черни като абанос.  Облечена е с прекрасна  рокля, нежно галеща зелената трева. Роклята е широкопола – синя в горната си част и жълта в долната.  На ръката на Снежанка е Кацнало птиче. То пее своята вълшебна песен. Две зайчета, катеричка и сърничка ококорили очи, наблюдават тази красота и слушат песента. Две от седемте джуджета, малки белобради човечета, току що са пристигнали от работа. едното  със замислен поглед се подпира на кирката, с която до скоро е копало в мината, а другото усмихнато, крие зад гърба си кошница с лилави цветя и подава срамежливо  едно от тях на младото момиче.

Рисунката е направена по приказка на Братя Грим.

Описание:
Ирена Янакиева