Холи – Фестивал на цветовете в Индия

Забравете за правилата! Забравете за нормите! Порядките! Съветите! Критиките! Злото! Негативизма! Забравете за всичко! Върнете се към детството си и се отпуснете…. Представете си много цветове и много хора на едно място! Представете си как всички тези хора са много широко усмихнати, как навсякъде се чува индийска музика, как всички те пеят в един глас. Представете си също големи тъпани, боси женски и мъжки крака, танцуващи в ритъм, под звуците на опияняваща музика. Представете си вълшебен прах! Прах във всякакви цветове! Жълто, розово, синьо, зелено, червено, лилаво, бяло…Представете си камили, слонове, бижута и деца…много, много деца…които тичат, смеят се, подскачат. А сега си представете, че едно от тези деца сте вие – малки, непринудени, весели, безгрижни…, усмихнати и любопитни към света. Игриви! Тайнствени! Или с две думи – Себе си!

Готови ли сте? …. Да се пренесете на едно различно място! Място на усмивките, танците, музиката, цветовете….мястото на доброто, равенството, прямотата, искреността, приятелството. Мястото, което ще ви хареса! И ще Ви накара да се усмихнете! Ще ви зареди с позитивна енергия и ще ви изцели. Мястото, познато още като Холи – един от най-цветните и атрактивни празници по света. Не е нужно да присъствате на него! Но определено трябва да го почувствате! … И така…

Холи е древен индийски празник, известен още като „Фестивал на цветовете” или „Фестивалът на любовта”.  В буквален превод, Холи означава „изгарям“ и символизира победата на доброто над злото, бодростта над умората, идването на пролетта и  края на зимата. Той се отбелязва в Индия и Непал през февруари и март и се чества като Ден на благодарността. Ден, в който хиляди търговци, занаятчии и обикновени семейства, благодарят на Висшите сили за добрата и плодородна реколта и отправят т.нар. молитва Хола следващата да е още по-добра. Ден, който жителите на Индия и Непал очакват с нетърпение, за да могат да се срещнат със своите близки, да се посмеят и позабавляват заедно. Ден, в който се дава прошка! На близките и на самия себе си!

В началото, Холи се появява като ритуал, с който се пожелава щастие и късмет на новоомъжилите се девойки. С течение на времето, се превръща в празник на пролетта, плодородието и цветовете. Празненствата започват в нощта преди Холи. Хората се подготвят като първо изчистват основно къщите си, след което се събират в центъра на града, палят огньове и извършват редица религиозни ритуали. Някои от тях са прескачане или обикаляне на огън и люлеене на люлки, съпроводени от ритуални песни и танци. Изключително интересно е и изгарянето на сламена кукла, наречена Холика – Тя е олицетворение на злото и демоничните сили, което също бива изгорено.

По време на фестивала, под ритъма на барабани и традиционни ритуални песни, хората се усмихват широко и искрено,вярвайки, че по този начин гонят злото далеч от себе си. Празненствата са съпътствани още с много игри и състезания, песни, танци, както и с шествия на богато украсени камили и слонове.

На следващият ден, още от рано сутринта всички излизат по улиците, за да се включат в карнавала на цветовете. Той представлява поръсване на хората с различни цветни прахове и мастила, направени от билки, които предпазват от  вируси и болести през сезона. Представете си само! Излизате на улицата и поръсвате непознат със син, жълт, розов, бял или какъвто се сетите прах и той ви отвръща със същото…При това с усмивка! Причината за този интересен и цветен ритуал е, че индийците вярват, че замерянето с цветни прахчета укрепва йоните в организма и съдейства за възстановяването му след зимният период, както и за подобряването на имунната система и психологическата нагласа на хората. Освен това, се смята, че веселието и ярките цветове, събуждат тялото и ума за нов живот и го зареждат с позитивна енергия. След поръсването с цветни прахчета, вечер хората посещават семействата си, приятели и врагове, за да си разкажат весели случки, да се посмеят, а след това да похапнат заедно деликатеси.

Празникът Холи вдъхновява много хора по целия свят да пресъздават традицията. Той учи на доброта, смирение, честност. Учи на  взаимно уважение, състрадание и справяне с житейските проблеми, пропъждайки злото от всеки. Празникът утвърждава равенството между хората, като по този начин не се обръща внимание на финансовото състояние на човек или заеманият от него статус в обществото. През последните години фестивалът се е разпространил в някои части на Европа и Северна Америка като пролетен празник на любовта, веселието и цветовете. Почита се най-силно в градовете Махтура и Вриндаван, които са свързани с раждането и  младежките години на бог Кришна и се чества цели седем дни. През този период, хората също се поръсват с цветни прахчета и посещават различни храмове в чест на своят бог.

А сега, затворете очи и си представете всичко това отново! 🙂

Описание:
Венелина Асенова

СНЕЖЕН ЧОВЕК

На снимката е изобразен снежен човек на фона на чисто бяла поляна. Снегът върху поляната е на вълни и изглежда мек. Снежният човек представлява скулптура от две големи бели снежни топки, поставени една върху друга. Горната представлява главата. Върху нея е сложена кафява шапка. На лицето му са поставени две големи и черни копчета, – неговите очи.  Вместо нос нашият снежен човек има забоден морков на лицето. Устата му е направена от 5 малки черни копчета, подредени сякаш се усмихва. На врата му е вързан жълт шал. Върху долната снежна топка са подредени в последователна колона 4 големи черни копчета, които имитират палто.

Описание:
Гюлтен Исуф

Фестивал „Сурва” в Перник

Фестивалът в Перник се провежда всяка година в края на януари. Идват групи от различни краища на страната. Те разиграват своите сценка и танц в средата на градския площад. Пред тях има сцена, където седи журито. Отляво и отдясно са скупчени зрителите. Пространството, където дефилират кукерските групи, е с форма на голям правоъгълник, така че има достатъчно място отстрани и хората са в три-четири редици. Кукерите влизат от улицата, която е тоно срещу сцената на журито. По продължение на улицата групите чакат реда си. 

Тази група е от село в Казанлъшко. Излизат на площада, подредени в две редици. На главите си имат високи шапки с конусовидна форма. Явно шапката се държи от някаква летва, за да седи изправена. По конуса са зашити пайети в различен цвят. Самата шапка е бяла, така че различните цветове изпъкват. Лицата на кукерите също са покрити от шапката. Има дупки за очите и устата, около които също са зашити пайети и мъниста в различни цветове. Така придобиват очертания на човешко лице като от детска рисунка. Облечени са с бели ризи с червени арки по раменете. На кръста си всички имат колани със закачени по тях големи хлопки (звънци). Когато кукерите подскачат, те звънят силно. От колана висят и въженца със закачени по тях пискюли в различни цветове- розови, зелени, червени, сини, жълти, някои много ярки, други-матови. Изпълнителите от тази група се разделят в две редици. Така ги наблюдават зрителите и от двете страни. Подскачат и обикалят из импровизираната сцена. Понякога правят фигури, а понякога се движат без видим ред. Около тях обикалят фотографи, които ги снимат постоянно. След няколко минути танцуване полицаи отварят проход между тълпата зрители от едната страна като откачат въженцето, което очертава пространството за дефилиране и молят зрителите да направят път, групата се изтегля и на площада излиза следващата.

Описание:
Гергана Кичева

Снимка:
Гергана Кичева

Лазаруване – Лазарки

lazarki

Лазаруването е  български обичай, който по традиция се практикува на  Лазаровден – в събота  преди Връбница*. Основен обред на празника е лазаруването – обичай с любовно-женитбен характер. Първи тръгват из селото рано сутринта на Лазаровден малките лазарки. Събрани на групи по 4-5 момиченца, те обикалят домовете из своята махала. Едно или две от по-малките  момиченца са облечени в булченски дрехи и са пребулени с червена кърпа. Булката играе, а останалите лазарки пеят. Стопанката ги дарява с яйца и по-рядко с дребни пари. Групата на малките лазарки ходи до около обяд, докато децата се изморят. След тях тръгват големите лазарки, които продължават обхождането и на следващия ден – Връбница.

На снимката са изобразени  седем момичета на възраст  между четири  и седем години. Децата са облечени в пъстри народни носии – зелени и сини престилки, украсени с цветя и различни геометрични фигури, бели ризи с червени шевици на ръкавите. На главите на всички момичета има венци, направени от жълти, оранжеви и розови цветя , между цветята има зелени листа. Всички момичета са усмихнати – някои от тях имат дълги коси , които падат на раменете им. Най – малкото момиченце държи кошница с яйца. Зад лазарките се вижда голям зелен чемшир, а на по заден план има четири жени, които разговарят. Мястото, на което е направена снимката, много наподобява двор на църква.

* Цветница е подвижен християнски, религиозен и народен празник, който се празнува както в православната,така и в католическата и протестантската църква една седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден. Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмова неделя. Пада се в шестата неделя на Великия пост.

Кукери

kukeri

Кукерите са наричани още – бабугери, старци, чауши. Това са мъже, преоблечени като зверове или типични персонажи. Задължително има булка и младоженец, мечка с мечкар, баба, кон или магаре. На главите си имат маски, телата им са облечени в кожи(овчи или кози). На кръста имат червен пояс,  на който са наредени чанове. Кукерските костюми се изработват собственоръчно от притежателите им. За тази цел те използват пера от различни птици,цветни прежди или  кожи от животни. Маската трябва да е грозна и страшна, за да  може с нея да изгонят злото. За най-страшни се смятат маските, приличащи на овен, козел или бик.  Кукерите танцуват по улиците, за да изплашат лошите сили и да пропъдят студа, а за плодородие и здраве извършват обредни (символични) действия като оране, сеитба и други.

На снимката са изобразени петима високи мъже в кукерски костюми. Тези костюми са направени от бели,кафяви и черниовчи  кожи, маските  на главите им са също от овча кожа. Имат големи рога, лицата им са изрисувани с червена, черна и бяла боя. Изражението на лицата е страшно, имат големи носове и широко отворени усти, от които се виждат страшни зъби. На кръста си имат голям брой чанове , които при подскачане звънят и по този начин гонят злото,колкото по-силно звънят, толкова по-далеч бяга злото.

Описание:
Теодора Тодорова

Мъничък сладур в костюм на дядо Коледа

munichuk sladur v kostium na dqdo Koleda

Мъничък сладур на не повече от 2 годинки облечен в традиционният за Дядо Коледа миникостюм, сладко е заспал почти в седнало положение, облегнат върху меко, бяло на цвят одеяло. На черната му блузка е избродиран колан, който бегло се вижда, защото детенцето е облегнало свитата си в юмруче ръка върху него. Сякаш натежали от умора, бузките на детето са се отпуснали върху горната част на червената му блузка, където е пълно с бели мъхчета. На другата си ръчичка, която е почти изправена и отново стисната в юмруче, детето е облегнало главата си, на която се намира коледната шапка. Тази позиция придава леко квадратна форма на сладкото му личице.

Описание:
Михаил Тангаров

Снежен човек

snejen-chovek

На снимката има изобразени няколко типично коледни символа – снежен човек, шейна, коледни топки, сняг и елхички. Композицията е направена от декоративни фигурки и играчки, а под тях снегът е изкуствен. Снимката е с наситени цветове и добавен блясък, който е много подходящ за снежната зима и коледните празници.

На фокус, най-вдясно и една идея по-напред, е снежният човек. Той е декоративна фигурка, боядисана в ярки цветове. Основната част от него е бяла, като по бузите му има лек розов оттенък, все едно се е зачервил от студения зимен вятър. Носът и устата му, разтегната в усмивка, са оранжеви. За очи и копчета на палтото си има черни точки. Като всеки снежен човек, и този си има шапка, шал и ръкавици, които също са нарисувани върху него. Шапката му е червена, с бял понпон и бял кант в основата. Шалът му е тревисто-зелен, преметнат около евентуалния му врат, а единият му край стига почти до земята. На пухкавите си ръчички, които държи пред себе си, има нарисувани две големи червени ръкавици.

Вляво от него, малко по-назад е спряла шейната. Тя е дървена, на места леко изшкурена, което създава впечатление, че много деца са се пързаляли не веднъж и два пъти с нея. В предния й край има завързан канап, който представя въжето, с което се дърпат истинските шейни.

Вместо дете върху шейната, на снимката има поставени червени топки за украса. Едната се е търкулнала встрани, а другата стои върху шейната, със златистата си част за закачане напред. Тъй като само снежният човек е на фокус, не може да се разбере дали топките са стъклени и лъскави или матови.

На заден план има две медно-кафеви елхички. Както всичко останало и те са декоративни, двуизмерни, без украси по тях. Пространството около тях е сияйно, съчетаващо в себе си усещането за обсипано със звезди небе, изкрящи падащи снежинки и празничен блясък.

Целият под е посипан с изкуствен сняг, който отразява светлината и прави снимката още по-светла.

Описание:
Емилияна Ангелова

Фестивал на летящите фенери в Тайланд

фенери

На тази снимка виждаме много топлина. Вечер е, извършва се традиционният фестивал на летящите фенери в Тайланд и стотици хора са се събрали за да пуснат по един или повече, които осветяват цялото небе. Летящите фенери са традиционна част от някои азиатски култури. Произвеждат се от обработена оризова хартия върху бамбукова рамка и съдържат малка свещ или восъчна плочка. Когато летящият фенер се запали, пламъкът нагрява въздуха в хартиеното тяло и той се издига. Фенерът остава във въздуха, само докато пламъкът гори, а след това пада на земята. Легендите гласят, че всеки си намисля желание и пускайки към небето своя хартиен фенер, изпраща цялата си надежда да полети нагоре заедно с него. Силуетите на присъстващите са очертани в тъмнина, тъй като не преден фокус изпъкват светещите в мека оранжева светлина фенери. Освен това, мястото, на което е заснет този кадър е от лодка в езеро, чийто води отразяват случващото се на брега и небето.  Всички хора са отправили погледи нагоре. Голяма част от тях снимат с телефони и фотоапарати, за да запечатат прекрасния момент. Атмосферата на цялата снимка е успокояваща, излъчваща хармония, уют и надежда.

Описание:
Мария-Мина Пейнешка

Зимно забавление

Зимна игра

Тъй като вече всичко на вън е покрито със сняг и красотата на тази част от зимата е колкото красива, толкова и забавна, ще опиша една снимка, на двама млади хора, които са запазили детското в себе си и не са пропуснали идеалния момент да си припомнят спусканията със шейна от детството.

Най- вероятно се намират на хълм на някоя планина, тъй като наклонът от дясно на ляво на импровизираната им писта лесно се забелязва на снимката. Те са в центъра, а всичко около тях е покрито с бял и пухкав сняг. В по-високата част на терена, намиращ се зад гърбовете им , се виждат млади зелени борчета, разпръснати тук-там в снега. Небето е покрито с типичните за този период бели, леки облачета, приличащи на пелена, което идеално пасва на бялата покривка на земята.

Върху дървената шейна, с червени кантове, е седнал младият мъж, а усмивката му „до ушите“ изразява неговата неподправена детска радост от забавлението. Има къса, кафява коса и съвсем леко набола брада. Носи плетен шал, в различни цветове- редуват се синьо, жълто, червено и зелено. Облечен е с топло бежово яке, което не е закопчал и сива грейка. Обувките му са в жълт цвят „горчица”, с дебели подметки и дебел грайфер. Седнал е на горния край на шейната, като краката си е вдигнал пред тялото, а с ръцете държи червена връвчица, която играе роля на кормило на шейната.

Помощник в пързалянето е млада руса жена, която бута мъжа надолу по хълма. Има същото радостно изражение като него. Леко е приведена, за да достигне с ръце рамената му и да може да го засили повече със шейната. На главата си носи светло синя плетена шапка, като дебелите й ръкавици са в същия цвят. Носи тъмно бежово яке с качулка, цялото в малки квадратчета, очертани с бял цвят. Грейката й е чисто бяла, досущ като снега. Носи дебели зимни черни обувки.

Приличат на едни пораснали деца, които се наслаждават искрено и пълноценно на падналия сняг, загърбвайки сивотата на ежедневието на възрастните.

Описание:
Нора Борисова

Весело замерване със снежни топки

Весело замерване със снежни топки

На снимката се виждат мъж и жена, която е по напред, биейки се със снежни топки. Облечени са с шушлеково червено и синьо яке, плетени шапки, ръкавици и шал. Мъжът хвърля топка към жената, а тя се пази с лявата си ръка и е усмихната.

Описание:
Габи Станкова