Васильовден (Сурваки)

На 1 януари в народната традиция се празнуват няколко празника – Васильовден, Сурваки, Нова година.

Народът вярва, че Свети Василий предпазва от зли сили, магии, уроки и душевни заболявания. Помага да надмогнем скръбта и отчаянието, да се противопоставим на грешните желания.

Васильовден се нарича и Сурваки заради обичая сурвакане. В ранните часове на 1 януари, още преди зазоряване, тръгват сурвакарите – деца на възраст между 5 и 12 години. Те обхождат домовете на всички близки и съседи и ги благославят със сурвакницата – сурова дрянова пръчка, огъната под формата на буквата Ф и украсена с пуканки, кравайчета, сушени плодове, преплетени бели и червени конци. За благодарност стопаните даряват децата със сушени плодове, сладки и дребни пари. Този ритуал е магия за здраве, плодородие и богатство.

На снимката са изобразени три сурвачки. Дряновите пръчки, от които са направени са под формата на буквата Ф. Обвити са в усукани бели и червени конци и навсякъде са поставени червени и зелени цветенца. В по-големите кръгчета на сурвачките са изобразени украшения под формата на момиче и момче, а в по малките пък има други красиви апликации. Колкото по-шарена и богато украсена е сурвачката, толкова повече лакомства ще получи сурвакарят.

Описание:
Ивайло Димитров

Еньовден

Еньовден е празник в българския народен календар и с него са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения. Смята се, че на този ден ”слънцето играе“, когато изгрява.

Народните лечители твърдят, че събраните в ранно утро на Еньовден билки са най-лековити и по тази причина хората стават сутрин рано и се изкачват по високите хълмове, за да наберат от лековитите растения.

Повсеместно е разпространена вярата, че преди да „тръгне към зима“, слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада от него е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве. Също така започне ли да се показва слънчевият диск, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува.

Снимката изобразява едно слънчево утро в планината. Прекрасното синьо небе е осеяно с бели пухкави облачета. Тревата е окосена и е събрана на големи кръгли бали. В далечината са се сгушили зелените дървета, а на преден план виждаме голям, пъстър букет от набрани билки. Растенията в него са най-различни – жълти, бели, зелени, лилави, розови, сини и др. Билки събрани с лековита цел както казват преданията.

Описание:
Ивайло Димитров

Великден

В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Иисус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Всяка година в полунощ на Великден в църквата на Божи гроб се спуска небесен пламък, който запалва свещите на Йерусалимския патриарх. Във всички православни църкви се повтаря символично този обред, като свещениците предават пламъка на своите свещи на множеството вярващи. Хората занасят горящите свещи вкъщи, за да запалят кандилата си. Те се поздравяват с „Христос Воскресе“ и си разменят козунаци и червени яйца.

Великденските яйца са един от основните символи на празника, защото напомнят за възкресението на Христос. Те са специално боядисани или нарисувани. Най-важният цвят е червеният, но яйцата могат да бъдат боядисани и в други цветове и украсени с различни орнаменти, лепенки и др.

Другият символ на Великден е козунакът. Той е сладък обреден хляб и символизира тялото на Иисус Христос, така както боядисаните в червено яйца символизират кръвта му. Върху козунака се поставя едно червено яйце.

Празникът продължава цели три дни и на него не се работи.

На снимката върху червена традиционна покривка с избродирани орнаменти са подредени четири козунака – един кръгъл, а останалите в продълговата  форма. Сладките хлебчета са прясно изпечени, леко хванали приятен кафяв загар. Наблюдавайки ги направо може да се усети ароматът. В лявата страна има поставен бял поднос пълен с боядисани в различни ярки цветове яйца – червени, жълти, зелени, сини, шарени.

Описание:
Ивайло Димитров

Коледа

Рождество Христово или Коледа е един от най-големите християнски празници отбелязван от милиарди хора по целия свят. На него се чества раждането на Сина Божий Иисус Христос, който е роден във Витлеем и  неговата поява на бял свят слага начало на новото летоброене.

Коледа е може би най-значимият празник през годината. В различните страни хората следват различни традиции и обичаи, но навсякъде по света Коледа се свързва със събирането на семейството, сплотяване около огнището, желанието да зарадваме най-близките си и любими хора, с подаръци, с надеждата, че предстоящата година ще бъде по-богата и плодородна. Вярата, че доброто тепърва предстои.

Масите са отрупани със специалитети, задължително домовете са празнично украсени и има Коледно дърво. Пеят се Коледни песни, разменят се подаръци и се получават от Дядо Коледа.

Дядо Коледа има различни имена по целия свят. В Германия той се нарича Крис Крингъл, докато в Италия той е Бабо Натале, във Франция – Ноел, а в Русия – Дядо Мраз, в САЩ – Санта Клаус.

В България Коледа се отбелязва на 25 декември и е продължение на Бъдни вечер – последният ден от постите. На Бъдни вечер трапезата задължително е от постни ястия. Най-важна е питата. Колкото повече ястия има на нея, толкова по-богата ще е настъпващата година. Броят им трябва да е нечетен. Преди семейството да започне да вечеря, къщата се прекадява с тамян, за да се прогонят злите духове и сили. Бъдни вечер се празнува традиционно вкъщи в семейна атмосфера, на Коледа вече се консумира месо за първи път.

На снимката е изобразен много уютен дом, празнично украсен. Камината е запалена и хвърля много приятни отблясъци на цялата стая, създаващи топлина. Над нея са закачени четири Коледни чорапчета в очакване да бъдат напълнени с подаръци. Навсякъде има украса с лампички, гирлянди и зелени клонки. В дясно от камината две вази са пълни с червеното прекрасно цвете Коледна звезда. Срещу камината, точно до прозореца е поставен дървен люлеещ се стол в кафяво, а до него грее украсената Коледна елха. Висока почти до тавана тя е изпъстрена с лампички, многоцветни играчки – жълти, бели, червени и гирлянди в различни цветове. На върха ѝ блести в жълто Коледната звезда. Разбира се няма как и под елхата има много подаръци опаковани в красиви кутии и едно малко мече с червена панделка.

Прекрасна, топла и уютна обстановка, приканваща доброто и даваща заявка за сбъднати мечти.

Описание:
Ивайло Димитров

Коледуване

Коледуване е зимен обичай за плодородие, здраве и щастие. Времето за коледуване е строго определено от традицията — от полунощ до изгрев слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджули, вампири, таласъми и други свръхестествени същества. Вярва се, че коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят.

Участниците в този обичай са само мъже – ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже. Всички носят едно общо име, което е различно в различните краища на България – коледари, коладници, коледаре, коледници и пр. Облечени са в традиционно празнично облекло с калпаци накичени с китки, а в ръцете си носят „шарени тояги“. Обхождат домовете на групи, като тръгват винаги в източна посока. Първо се тръгва от къщата на най-личния човек в селището — кмета, попа и даскала. Във всеки дом коледарите изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание. Стопанинът кани около трапезата младите мъже и ги черпи с вино и ракия, а после момата ги дарява с вит кравай. Първата песен обикновено започва с думите:

„Стани нине, господине!
Тебе пеем, домакине!
Добри сме ти гости дошли,
добри гости, Коледари!“

На снимката са изобразени шест момчета Коледари подредени в полукръг и изпълняващи Коледни песни в заснежения двор на къща, която се намира точно зад тях.

Красиво облечени в традиционно за празника облекло състоящо се от дълго до земята кафяво наметало с качулка; кафяви панталони с бели ризи избродирани с червен конец; красиво бродирани червени елеци и червени пояси; на главите си са с черни калпаци. Водачът на групата се отличава мъничко, тъй като калпакът и наметалото му са обшити с бели шевици.

Всички момци държат в ръка украсена в горния си край със зелено цвете дълга тояга.

Описание:
Ивайло Димитров

Йордановден

Йордановден или Богоявление е един от най-древните християнски празници. Празнува се на 6 януари и е посветен на Исус Христос и кръщението му във водите на река Йордан. Православната вяра приема, че при кръщението на Иисус на река Йордан се появява Бог в своята триединна същност: Синът – Христос, Свети дух – във вид на гълъб, който каца върху Христос и Гласът на Небесния Отец (Глас Божи), който оповестява, че Христос е Негов Син.

На този ден навсякъде, където има водоем, се извършва ритуалното хвърляне на кръста от местната църква. След изваждането на кръста се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет. На нея се обновява светената вода в храмовете. От нея всеки носи вкъщи. Тя пази от болести и пречиства душата.

Снимката пресъздава празника Йордановден. Много мъже са се хванали на хоро потопени до кръста във водите на река. Повечето от тях са облечени в традиционни български носии. Белите им ризи са избродирани с червен конец с различни мотиви, на някой по гърдите, на други по ръкавите. Всички мъже в носии са с червени пояси на кръстовете си. Останалите участници в хорото са облечени в традиционни дрехи. Много от хората развяват българското знаме. На брега на реката са се събрали множество зрители, които наблюдават протичането на празника. В средата на тази  прекрасна картина, на брега на реката се вижда дърво, в далечината вдясно започва гората, а вляво се виждат покривите на няколко къщи.

Описание:
Ивайло Димитров

Гергьовден

Гергьовден е официален празник в България (6 май), с който се чества Свети Георги Победоносец и Ден на храбростта и Българската армия. Един от най-големите пролетни празници  отбелязвани през годината. С него започва лятната половина на стопанската година завършваща на Димитровден.

Свети Георги е почитан като покровител на земеделците, пастирите и стадата. Като воин, още от Средновековието той е смятан за закрилник на воините-християни и на християнските армии. На неговата чудотворна помощ се  уповавали и новопокръстените българи.

На 1 януари 1880 г. Княз Александър I учредява първото българско военно отличие ордена „За храброст“ посветен на него, а по-късно княз Фердинант обявява Гергьовден за Празник на всички български офицери и войници, които са отличени с ордена. Празникът става известен като Ден на храбростта и така на 6 май започват да се организират прочутите Гергьовски паради, в които участват всички носители на ордена. От 1926 г. Гергьовден започва да се чества и като Ден на българската армия.

Централно място на празничната гергьовска трапеза заема опеченото агне, принесено за курбан.

Снимката изобразява как по традиция се празнува Гергьовден. Денят е слънчев, ден през ранната пролет. На голяма, широка зелена поляна са се събрали хора, за да празнуват с музика, хапване, песни и танци. Централно място заемат две чевермета, на които се пекат агнетата. Огънят пуши и разнася приятен аромат на печено агне. В страни виждаме струпани нарязани дървета за поддържане на жаравата.

Процесът по печене се наблюдава старателно от двама готвачи облечени в носии, а около тях се е извило голямо хоро под съпровода на гайдар. Хората, нагиздени в носии допринасят за красотата на празника, а двамата момци играещи ръченица извикват гордост в душата ни.

Описание:
Ивайло Димитров

Тодоровден

Тодоровден, Тудорица или наричан още Конски Великден се празнува винаги в съботата от първата седмица на Великия пост. Църквата почита паметта на Св. Теодор Тирон.

Празника се отбелязва с тържествено почитане на коня и с бурни български кушии (надбягване с коне). При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, с пискюли и с венци от цветя. Жените замесват и раздават обредни хлябове като дават от тях и на конете.

На снимката е изобразен състезател на кон по време на самото конно надбягване. Конят, това красиво, силно и величествено животно е накичен с гердан от  сини маниста върху дългата си шия. На главата си има червен пискюл, тялото му е светло кафяво, а краката и опашката – тъмно кафяви. Ездачът също е празнично облечен в носия с бяла риза обшита с червени мотиви в предната си част на гърдите, кафяв панталон и черно елече. На заден план на снимката зад ограждения се виждат много хора насъбрали се, за да наблюдават конните надбягвания.

Описание:
Ивайло Димитров

Цветница

Цветница или Връбница е един от най-красивите пролетни празници. Празнува се винаги в неделя – една седмица преди Великден. Възприема се за празник на цветята, на младостта, на раждането на нов живот.

Празникът е посветен на тържественото посрещане на Иисус Христос в Йерусалим с маслинови и лаврови клонки. Затова на този ден всички хора отиват на празнична църковна литургия с цветя и върбови клонки символизиращи лавровите. След като бъдат осветени от свещеника, те се отнасят в къщи и се поставят под иконата, сплитат се венци и се поставят на вратите, за да пазят от болести и уроки.

Снимката изобразява осем девойки в планината. Момичетата са облечени в традиционни носии, състоящи се от дълги бели ризи и бели поли. Ризите са бродирани с червени шевици в края на ръкавите и отпред на гърдите. Всички имат червени престилки дълги до земята извезани с най-различни орнаменти от народните традиции. По обичай за празника девойките са сплели венци от пролетни цветя и са ги поставили на главите си.

На преден план на снимката са три от момичетата, които са се излегнали на зелената морава, а останалите са се подредили в полукръг зад тях. В центъра девойката има по-различно облекло, всъщност към носията върху бялата риза е облечена червена блуза без ръкави и на кръста си има колан.

Описание:
Ивайло Димитров

Ла Томатина

Ла Томатина е фестивал, който се провежда ежегодно в последната сряда  на месец август в град Буньол, област Валенсия в Испания. Фестивалът представлява най-големия бой с домати в света. От сутринта на Ла Томатина се пускат кепенците на къщите и магазините, а всички фасади се опаковат с огромни найлони, за да се защитят от изцапване.

Събитието започва точно в 10:00 сутринта в центъра на града.

Много камиони докарват изобилие от развалени и негодни за хранене домати в определеното за целта място. Доматите се докарват от град Естремадура, където са по-евтини и се изсипват върху тръпнещата за „доматена война“ тълпа.

За да се даде старт на голямата битка, някой смел младеж трябва да се изкачи по двуетажен дървен стълб, покрит с мазнина, и да достигне пушен свински бут, закачен на върха на стълба. За да е още по-забавно, организаторите на събитието са направили достигането на бута почти невъзможно. Въпреки това, боят с домати започва. Целта на всеки участник е да се добере до най-много домати и да улучи най-много съперници с тях.

Участниците трябва да носят защитни очила и ръкавици и  да смачкват добре доматите, преди да ги хвърлят срещу своите противници. Друго важно правило е, че никой няма право да хвърля нищо, което може да провокира някого и да възникнат сериозни скандали и ръкопашен бой. Единствените предмети, които участват в играта са доматите! Забранено е да се късат дрехите на противниците, но това правило почти никога не се спазва 🙂

Продължителността на боя е един час, в който всеки  играе за себе си. След точно един час, след специален сигнал сражението спира и никой няма право да хвърля домати по своите противници. Всички участници се отправят към обществените душове в града или използват водите на река Буньол, докато пожарни камиони се заемат с почистването му. С помощта на пожарни маркучи, се пръскат улиците с вода, осигурена от римски акведукт. Веднъж, след като доматите се полеят със силна струя земята остава чиста благодарение на киселинноста на плода.

Приблизително 20 000-40 000 туристи идват на боя с домати и така увеличават неколкократно населението на град Буньол, което е едва 9 000 души. Местата за преспиване са ограничени, което принуждава хората да пропътуват 38 км. от град Валенсия с автобус или с влак.

Описание:
Венелина Асенова