Йордановден

Йордановден или Богоявление е един от най-древните християнски празници. Празнува се на 6 януари и е посветен на Исус Христос и кръщението му във водите на река Йордан. Православната вяра приема, че при кръщението на Иисус на река Йордан се появява Бог в своята триединна същност: Синът – Христос, Свети дух – във вид на гълъб, който каца върху Христос и Гласът на Небесния Отец (Глас Божи), който оповестява, че Христос е Негов Син.

На този ден навсякъде, където има водоем, се извършва ритуалното хвърляне на кръста от местната църква. След изваждането на кръста се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет. На нея се обновява светената вода в храмовете. От нея всеки носи вкъщи. Тя пази от болести и пречиства душата.

Снимката пресъздава празника Йордановден. Много мъже са се хванали на хоро потопени до кръста във водите на река. Повечето от тях са облечени в традиционни български носии. Белите им ризи са избродирани с червен конец с различни мотиви, на някой по гърдите, на други по ръкавите. Всички мъже в носии са с червени пояси на кръстовете си. Останалите участници в хорото са облечени в традиционни дрехи. Много от хората развяват българското знаме. На брега на реката са се събрали множество зрители, които наблюдават протичането на празника. В средата на тази  прекрасна картина, на брега на реката се вижда дърво, в далечината вдясно започва гората, а вляво се виждат покривите на няколко къщи.

Описание:
Ивайло Димитров

Гергьовден

Гергьовден е официален празник в България (6 май), с който се чества Свети Георги Победоносец и Ден на храбростта и Българската армия. Един от най-големите пролетни празници  отбелязвани през годината. С него започва лятната половина на стопанската година завършваща на Димитровден.

Свети Георги е почитан като покровител на земеделците, пастирите и стадата. Като воин, още от Средновековието той е смятан за закрилник на воините-християни и на християнските армии. На неговата чудотворна помощ се  уповавали и новопокръстените българи.

На 1 януари 1880 г. Княз Александър I учредява първото българско военно отличие ордена „За храброст“ посветен на него, а по-късно княз Фердинант обявява Гергьовден за Празник на всички български офицери и войници, които са отличени с ордена. Празникът става известен като Ден на храбростта и така на 6 май започват да се организират прочутите Гергьовски паради, в които участват всички носители на ордена. От 1926 г. Гергьовден започва да се чества и като Ден на българската армия.

Централно място на празничната гергьовска трапеза заема опеченото агне, принесено за курбан.

Снимката изобразява как по традиция се празнува Гергьовден. Денят е слънчев, ден през ранната пролет. На голяма, широка зелена поляна са се събрали хора, за да празнуват с музика, хапване, песни и танци. Централно място заемат две чевермета, на които се пекат агнетата. Огънят пуши и разнася приятен аромат на печено агне. В страни виждаме струпани нарязани дървета за поддържане на жаравата.

Процесът по печене се наблюдава старателно от двама готвачи облечени в носии, а около тях се е извило голямо хоро под съпровода на гайдар. Хората, нагиздени в носии допринасят за красотата на празника, а двамата момци играещи ръченица извикват гордост в душата ни.

Описание:
Ивайло Димитров

Тодоровден

Тодоровден, Тудорица или наричан още Конски Великден се празнува винаги в съботата от първата седмица на Великия пост. Църквата почита паметта на Св. Теодор Тирон.

Празника се отбелязва с тържествено почитане на коня и с бурни български кушии (надбягване с коне). При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, с пискюли и с венци от цветя. Жените замесват и раздават обредни хлябове като дават от тях и на конете.

На снимката е изобразен състезател на кон по време на самото конно надбягване. Конят, това красиво, силно и величествено животно е накичен с гердан от  сини маниста върху дългата си шия. На главата си има червен пискюл, тялото му е светло кафяво, а краката и опашката – тъмно кафяви. Ездачът също е празнично облечен в носия с бяла риза обшита с червени мотиви в предната си част на гърдите, кафяв панталон и черно елече. На заден план на снимката зад ограждения се виждат много хора насъбрали се, за да наблюдават конните надбягвания.

Описание:
Ивайло Димитров

Цветница

Цветница или Връбница е един от най-красивите пролетни празници. Празнува се винаги в неделя – една седмица преди Великден. Възприема се за празник на цветята, на младостта, на раждането на нов живот.

Празникът е посветен на тържественото посрещане на Иисус Христос в Йерусалим с маслинови и лаврови клонки. Затова на този ден всички хора отиват на празнична църковна литургия с цветя и върбови клонки символизиращи лавровите. След като бъдат осветени от свещеника, те се отнасят в къщи и се поставят под иконата, сплитат се венци и се поставят на вратите, за да пазят от болести и уроки.

Снимката изобразява осем девойки в планината. Момичетата са облечени в традиционни носии, състоящи се от дълги бели ризи и бели поли. Ризите са бродирани с червени шевици в края на ръкавите и отпред на гърдите. Всички имат червени престилки дълги до земята извезани с най-различни орнаменти от народните традиции. По обичай за празника девойките са сплели венци от пролетни цветя и са ги поставили на главите си.

На преден план на снимката са три от момичетата, които са се излегнали на зелената морава, а останалите са се подредили в полукръг зад тях. В центъра девойката има по-различно облекло, всъщност към носията върху бялата риза е облечена червена блуза без ръкави и на кръста си има колан.

Описание:
Ивайло Димитров

Ла Томатина

Ла Томатина е фестивал, който се провежда ежегодно в последната сряда  на месец август в град Буньол, област Валенсия в Испания. Фестивалът представлява най-големия бой с домати в света. От сутринта на Ла Томатина се пускат кепенците на къщите и магазините, а всички фасади се опаковат с огромни найлони, за да се защитят от изцапване.

Събитието започва точно в 10:00 сутринта в центъра на града.

Много камиони докарват изобилие от развалени и негодни за хранене домати в определеното за целта място. Доматите се докарват от град Естремадура, където са по-евтини и се изсипват върху тръпнещата за „доматена война“ тълпа.

За да се даде старт на голямата битка, някой смел младеж трябва да се изкачи по двуетажен дървен стълб, покрит с мазнина, и да достигне пушен свински бут, закачен на върха на стълба. За да е още по-забавно, организаторите на събитието са направили достигането на бута почти невъзможно. Въпреки това, боят с домати започва. Целта на всеки участник е да се добере до най-много домати и да улучи най-много съперници с тях.

Участниците трябва да носят защитни очила и ръкавици и  да смачкват добре доматите, преди да ги хвърлят срещу своите противници. Друго важно правило е, че никой няма право да хвърля нищо, което може да провокира някого и да възникнат сериозни скандали и ръкопашен бой. Единствените предмети, които участват в играта са доматите! Забранено е да се късат дрехите на противниците, но това правило почти никога не се спазва 🙂

Продължителността на боя е един час, в който всеки  играе за себе си. След точно един час, след специален сигнал сражението спира и никой няма право да хвърля домати по своите противници. Всички участници се отправят към обществените душове в града или използват водите на река Буньол, докато пожарни камиони се заемат с почистването му. С помощта на пожарни маркучи, се пръскат улиците с вода, осигурена от римски акведукт. Веднъж, след като доматите се полеят със силна струя земята остава чиста благодарение на киселинноста на плода.

Приблизително 20 000-40 000 туристи идват на боя с домати и така увеличават неколкократно населението на град Буньол, което е едва 9 000 души. Местата за преспиване са ограничени, което принуждава хората да пропътуват 38 км. от град Валенсия с автобус или с влак.

Описание:
Венелина Асенова

Холи – Фестивал на цветовете в Индия

Забравете за правилата! Забравете за нормите! Порядките! Съветите! Критиките! Злото! Негативизма! Забравете за всичко! Върнете се към детството си и се отпуснете…. Представете си много цветове и много хора на едно място! Представете си как всички тези хора са много широко усмихнати, как навсякъде се чува индийска музика, как всички те пеят в един глас. Представете си също големи тъпани, боси женски и мъжки крака, танцуващи в ритъм, под звуците на опияняваща музика. Представете си вълшебен прах! Прах във всякакви цветове! Жълто, розово, синьо, зелено, червено, лилаво, бяло…Представете си камили, слонове, бижута и деца…много, много деца…които тичат, смеят се, подскачат. А сега си представете, че едно от тези деца сте вие – малки, непринудени, весели, безгрижни…, усмихнати и любопитни към света. Игриви! Тайнствени! Или с две думи – Себе си!

Готови ли сте? …. Да се пренесете на едно различно място! Място на усмивките, танците, музиката, цветовете….мястото на доброто, равенството, прямотата, искреността, приятелството. Мястото, което ще ви хареса! И ще Ви накара да се усмихнете! Ще ви зареди с позитивна енергия и ще ви изцели. Мястото, познато още като Холи – един от най-цветните и атрактивни празници по света. Не е нужно да присъствате на него! Но определено трябва да го почувствате! … И така…

Холи е древен индийски празник, известен още като „Фестивал на цветовете” или „Фестивалът на любовта”.  В буквален превод, Холи означава „изгарям“ и символизира победата на доброто над злото, бодростта над умората, идването на пролетта и  края на зимата. Той се отбелязва в Индия и Непал през февруари и март и се чества като Ден на благодарността. Ден, в който хиляди търговци, занаятчии и обикновени семейства, благодарят на Висшите сили за добрата и плодородна реколта и отправят т.нар. молитва Хола следващата да е още по-добра. Ден, който жителите на Индия и Непал очакват с нетърпение, за да могат да се срещнат със своите близки, да се посмеят и позабавляват заедно. Ден, в който се дава прошка! На близките и на самия себе си!

В началото, Холи се появява като ритуал, с който се пожелава щастие и късмет на новоомъжилите се девойки. С течение на времето, се превръща в празник на пролетта, плодородието и цветовете. Празненствата започват в нощта преди Холи. Хората се подготвят като първо изчистват основно къщите си, след което се събират в центъра на града, палят огньове и извършват редица религиозни ритуали. Някои от тях са прескачане или обикаляне на огън и люлеене на люлки, съпроводени от ритуални песни и танци. Изключително интересно е и изгарянето на сламена кукла, наречена Холика – Тя е олицетворение на злото и демоничните сили, което също бива изгорено.

По време на фестивала, под ритъма на барабани и традиционни ритуални песни, хората се усмихват широко и искрено,вярвайки, че по този начин гонят злото далеч от себе си. Празненствата са съпътствани още с много игри и състезания, песни, танци, както и с шествия на богато украсени камили и слонове.

На следващият ден, още от рано сутринта всички излизат по улиците, за да се включат в карнавала на цветовете. Той представлява поръсване на хората с различни цветни прахове и мастила, направени от билки, които предпазват от  вируси и болести през сезона. Представете си само! Излизате на улицата и поръсвате непознат със син, жълт, розов, бял или какъвто се сетите прах и той ви отвръща със същото…При това с усмивка! Причината за този интересен и цветен ритуал е, че индийците вярват, че замерянето с цветни прахчета укрепва йоните в организма и съдейства за възстановяването му след зимният период, както и за подобряването на имунната система и психологическата нагласа на хората. Освен това, се смята, че веселието и ярките цветове, събуждат тялото и ума за нов живот и го зареждат с позитивна енергия. След поръсването с цветни прахчета, вечер хората посещават семействата си, приятели и врагове, за да си разкажат весели случки, да се посмеят, а след това да похапнат заедно деликатеси.

Празникът Холи вдъхновява много хора по целия свят да пресъздават традицията. Той учи на доброта, смирение, честност. Учи на  взаимно уважение, състрадание и справяне с житейските проблеми, пропъждайки злото от всеки. Празникът утвърждава равенството между хората, като по този начин не се обръща внимание на финансовото състояние на човек или заеманият от него статус в обществото. През последните години фестивалът се е разпространил в някои части на Европа и Северна Америка като пролетен празник на любовта, веселието и цветовете. Почита се най-силно в градовете Махтура и Вриндаван, които са свързани с раждането и  младежките години на бог Кришна и се чества цели седем дни. През този период, хората също се поръсват с цветни прахчета и посещават различни храмове в чест на своят бог.

А сега, затворете очи и си представете всичко това отново! 🙂

Описание:
Венелина Асенова

СНЕЖЕН ЧОВЕК

На снимката е изобразен снежен човек на фона на чисто бяла поляна. Снегът върху поляната е на вълни и изглежда мек. Снежният човек представлява скулптура от две големи бели снежни топки, поставени една върху друга. Горната представлява главата. Върху нея е сложена кафява шапка. На лицето му са поставени две големи и черни копчета, – неговите очи.  Вместо нос нашият снежен човек има забоден морков на лицето. Устата му е направена от 5 малки черни копчета, подредени сякаш се усмихва. На врата му е вързан жълт шал. Върху долната снежна топка са подредени в последователна колона 4 големи черни копчета, които имитират палто.

Описание:
Гюлтен Исуф

Фестивал „Сурва” в Перник

Фестивалът в Перник се провежда всяка година в края на януари. Идват групи от различни краища на страната. Те разиграват своите сценка и танц в средата на градския площад. Пред тях има сцена, където седи журито. Отляво и отдясно са скупчени зрителите. Пространството, където дефилират кукерските групи, е с форма на голям правоъгълник, така че има достатъчно място отстрани и хората са в три-четири редици. Кукерите влизат от улицата, която е тоно срещу сцената на журито. По продължение на улицата групите чакат реда си. 

Тази група е от село в Казанлъшко. Излизат на площада, подредени в две редици. На главите си имат високи шапки с конусовидна форма. Явно шапката се държи от някаква летва, за да седи изправена. По конуса са зашити пайети в различен цвят. Самата шапка е бяла, така че различните цветове изпъкват. Лицата на кукерите също са покрити от шапката. Има дупки за очите и устата, около които също са зашити пайети и мъниста в различни цветове. Така придобиват очертания на човешко лице като от детска рисунка. Облечени са с бели ризи с червени арки по раменете. На кръста си всички имат колани със закачени по тях големи хлопки (звънци). Когато кукерите подскачат, те звънят силно. От колана висят и въженца със закачени по тях пискюли в различни цветове- розови, зелени, червени, сини, жълти, някои много ярки, други-матови. Изпълнителите от тази група се разделят в две редици. Така ги наблюдават зрителите и от двете страни. Подскачат и обикалят из импровизираната сцена. Понякога правят фигури, а понякога се движат без видим ред. Около тях обикалят фотографи, които ги снимат постоянно. След няколко минути танцуване полицаи отварят проход между тълпата зрители от едната страна като откачат въженцето, което очертава пространството за дефилиране и молят зрителите да направят път, групата се изтегля и на площада излиза следващата.

Описание:
Гергана Кичева

Снимка:
Гергана Кичева

Лазаруване – Лазарки

lazarki

Лазаруването е  български обичай, който по традиция се практикува на  Лазаровден – в събота  преди Връбница*. Основен обред на празника е лазаруването – обичай с любовно-женитбен характер. Първи тръгват из селото рано сутринта на Лазаровден малките лазарки. Събрани на групи по 4-5 момиченца, те обикалят домовете из своята махала. Едно или две от по-малките  момиченца са облечени в булченски дрехи и са пребулени с червена кърпа. Булката играе, а останалите лазарки пеят. Стопанката ги дарява с яйца и по-рядко с дребни пари. Групата на малките лазарки ходи до около обяд, докато децата се изморят. След тях тръгват големите лазарки, които продължават обхождането и на следващия ден – Връбница.

На снимката са изобразени  седем момичета на възраст  между четири  и седем години. Децата са облечени в пъстри народни носии – зелени и сини престилки, украсени с цветя и различни геометрични фигури, бели ризи с червени шевици на ръкавите. На главите на всички момичета има венци, направени от жълти, оранжеви и розови цветя , между цветята има зелени листа. Всички момичета са усмихнати – някои от тях имат дълги коси , които падат на раменете им. Най – малкото момиченце държи кошница с яйца. Зад лазарките се вижда голям зелен чемшир, а на по заден план има четири жени, които разговарят. Мястото, на което е направена снимката, много наподобява двор на църква.

* Цветница е подвижен християнски, религиозен и народен празник, който се празнува както в православната,така и в католическата и протестантската църква една седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден. Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмова неделя. Пада се в шестата неделя на Великия пост.

Кукери

kukeri

Кукерите са наричани още – бабугери, старци, чауши. Това са мъже, преоблечени като зверове или типични персонажи. Задължително има булка и младоженец, мечка с мечкар, баба, кон или магаре. На главите си имат маски, телата им са облечени в кожи(овчи или кози). На кръста имат червен пояс,  на който са наредени чанове. Кукерските костюми се изработват собственоръчно от притежателите им. За тази цел те използват пера от различни птици,цветни прежди или  кожи от животни. Маската трябва да е грозна и страшна, за да  може с нея да изгонят злото. За най-страшни се смятат маските, приличащи на овен, козел или бик.  Кукерите танцуват по улиците, за да изплашат лошите сили и да пропъдят студа, а за плодородие и здраве извършват обредни (символични) действия като оране, сеитба и други.

На снимката са изобразени петима високи мъже в кукерски костюми. Тези костюми са направени от бели,кафяви и черниовчи  кожи, маските  на главите им са също от овча кожа. Имат големи рога, лицата им са изрисувани с червена, черна и бяла боя. Изражението на лицата е страшно, имат големи носове и широко отворени усти, от които се виждат страшни зъби. На кръста си имат голям брой чанове , които при подскачане звънят и по този начин гонят злото,колкото по-силно звънят, толкова по-далеч бяга злото.

Описание:
Теодора Тодорова