Халил ага

cani ginchev

Той беше дълъг-висок, дълголик, сух, чернозелен с длъг гърбав нос, с черна късо подстрижена брада, с черни мустаци, увиснали надолу от двете страни на брадата му. Очите му бяха черни, лъскави и потънали в главата; веждите – тънки, черни, устата средня големина, с бледозелени тънки устни. Всичкото му лице и навъсеният поглед го показваха, че е афионлия.
На главата си и той имаше дълъг остър кюляф, обвит над ушите му с голяма бяла чалма от бял тънък астар – той беше от Астарджиите. Неговите дрехи малко се отличаваха от първия – отличаваха се с това, че не бяха толкова обкичени със сирма и силяхлъкът му беше зелен. На силяхлъка си той имаше един белочерен сомкабзалия ятаган, два демиртепелии кобура, желязна харбия и едно малко филдишено цариградско белочеренче ножче под тях, за рязание. Над пищовите висеше бяло, с клабодан обшито по краищата джевре. Неговите ботуши бяха жълти. Над главата му на един кукест гвоздей, на един стълб на чардака, беше окачено едно шишане сирмадемири, седефлиено без калец. Белезниците на шишането бяха сребърни-позлатени и обшарени с цветя. Под шишането висеше една паласка, пълна с яалии фишеци и теллии куршуми. И той се беше облегнал на пармаклъка, но не пушеше, а държеше в ръката си сребърна кутия с два капака: под едина – емфие, а под другия – афион. Гърдите му бяха разгърдени и от двете страни около вълната се видеха краищата на цветята, както на първия на ръката – той беше шарен с барут и по гърдите; ръцете му не бяха запретнати и затова не се знае какво е било писано по тях.

Цани Гинчев
„Зиналата стена”

Цитатът е изпратен от:
Александър Велков

Бекир ага

cani ginchev

Той беше млад, с бръсната брада и глава. Лицето му беше кръгло, страните румени, мустаците руси – палабуюклия. Веждите му бяха дебели и гъсти, очите – винени, с дълги клепачи. Носът му среден, с кръгли дупки; уста малки, с румени, доста дебели устни, които го показваха, че трябва да е страстен человек.
На главата си имаше малък кюляф, бяла чалма, която беше гъсто обшита със сирма. Дрехите му бяха от зелено сукно, с бели сирмени гайтани и ишлемета вред по дикишите и по краищата. Тараболузът му беше пъстър, шарен с всякакви бои и не беше много голям.
Силяхлъкът – чер, с бяла сирма обшит, на него беше забоден един възмалък, тънък ятаган с черни колаци, а между колаците се видеха камъни от мержан, в сребро обковани. Капията на ятагана, която се видеше отгоре над силяхлъка до една педя, беше сребърна – ишлеме и отгоре позлатена, около устата й имаше три зелени зюмбюрюдени камъни. Двата му пищова бяха и те възмалки – гюмюштепелии и сирмадемирлии. Желязото на цевите им беше изработено с дълбани цветя; харбията желязна със златни цветя, вбити в желязото на дръжката – тя беше илдъзишлемелия. Елекът на гърдите му беше от зелено кадифе със сирмени плетени петелки, които бяха едри колкото един лешник на големина. От елека се видеха краищата на едно сгънато бяло джевре, вред покрая изработено със златни цветя. На краката му бяха черни меки ботуши от кози лъскав и бръчкав като маракин сафтиян. Край него на рогозката, до коляното му лежеше една лека, хубава дълга пушка, на която желязото беше харе – пъстро като змия. На кондака й дървото се не видеше: то беше обковано със сирма: всичките й белезици бяха златни. Той имаше черничев тънък чибук със зелено меме, но не пушеше. Чибукът му беше изправен край него до един пармак на чардака.

Цани Гинчев
„Зиналата стена”

Цитатът е изпратен от:
Александър Велков

Васил Левски

Vasil Levski

Левски имаше ръст среден, тънък и строен; очи сиви, почти сини; мустаци червеникави, коса руса, лице бяло, околчесто и изпито от непрестанната мисъл и бдение, но което се оживяваше от една постоянна и естествена веселост! Странно! Тоя момък, който проповядваше опасната мисъл за свобода, за смърт, който се излагаше всеки ден на опасности; тоя син на нощта, на пустинята, на премеждията имаше весел нрав! Той беше като Тотя войвода голям песнопоец; и не един път букаците на Стара планина са еквали от гласа му.

Иван Вазов
„Немили недраги”

Цитатът е изпратен от:
Александър Велков