Лиза от романа „Бесове” от Фьодор Достоевски

Dostoevski

Сега, гледайки назад, вече не ще кажа, че бе красавица, както ми се струваше тогава. Беше може би дори грозновата. Висока, тънка, но гъвкава и силна, тя дори поразяваше с неправилните си черти. Очите й бяха някак по калмикски дръпнати, стояха косо; беше бледа и скулеста, мургава и с мършаво лице; но в това лице имаше нещо, което покоряваше и привличаше! Някакво могъщество прозираше в пламналия поглед на тъмните очи; явяваше се „като победителка и за да победи“. Изглеждаше горделива, а понякога дори и дръзка;

Фьодор Достоевски
„Бесове”

Цитатът е изпратен от:
Александър Велков

Капитан Лебядкин – герой от романа „Бесове“ от Фьодор Достоевски

Dostoevski

Аз май разказвах вече за външността на този господин: висок, къдрокос, набит мъж, около четирийсетте, мораво, малко подпухнало и отпуснато лице, бузи, които се тресяха при всяко движение на главата, малки, кървясали, понякога доста хитри очички, мустаци, бакенбарди и започнала вече да изскача месеста адамова ябълка, твърде неприятен на вид.

Фьодор Достоевски
„Бесове”

Цитатът е изпратен от:
Александър Велков

Спасуна от „Тютюн”

Димитър ДимовСпасуна имаше заплашителна външност и не можеше да се похвали с любезен нрав. Тя беше висока, едра, петдесетгодишна вдовица с басов глас и черни, пламтящи очи. Приличаше едновременно на мъж и на жена.

Димитър Димов
„Тютюн”

Цитатът е изпратен от:
Александър Велков

Ординарецът от „Крадецът на праскови”

Емилиян СтаневТоя ординарец беше висок, мършав селянин, отскоро останал вдовец, с мижави очи, които напомняха очите на светец, с кафяви мустаци, увиснали като царевични бради над тънките му устни.

Емилиян Станев
„Крадецът на праскови”

Цитатът е изпратен от:
Александър Велков

Нено Чорбаджи

Любен КаравеловПод една кичеста круша в една от трендафиловите градини било постлано черно-жълто китено чбрдже, на което седели две лебеници или, както ги наричат казанлъчени, две дини, които представляват едносъщност и неразделност, или, да кажа по-понаятно, едната лебеница, която била твърде голяма и малко продълговата, седяла на черджето, а другата, която била малка и туплеста, седяла на първата лебеница, така щото от тия две разновидни лебеници произходило едно неразделно мазно тяло, което се наричало Нено чорбаджи. Но аз заборавих да ви кажа, че голямата лебеница е била облечена в копринена риза, в ленени гащи и в бяло копринено, с червени пръчици елеченце, и че малката лебеница е била покрита с бял фес. Голямата лебеница се повдигала нагоре и отпускала се надоле твърде затруднително, а когато произходило това, то на малката лебеница се отваряла някаква си дупка, над която стърчели две дълги бяло-черни урезалки козина, поимала и изпускала воздух и клокала така поетично, чегато в голямата лебеница се намира цял вулкан. Но малката лебеница имала още две приемущества: на нея стърчели три червени подлоги, които носили название уши и нос, и две черни точки, които в общежитието се наричат очи, а по манастирите — светила. Изведнаж черните точки, които до това време били сънливи, шавнали насам-нататък, и издупката изскокнали няколко потока лава, между които се зачули следующите думи:
— Иване бре, ела сам!

Любен Каравелов
„Маминото детенце”

Цитатът е изпратен от:
Александър Велков

Костов

Димитър Димов

Той беше висок петдесетгодишен ерген с продълговато розово лице, със сини очи и сребърнобяла коса. Носеше сако от кафява панама, светъл голф и великолепни спортни обувки.

Димитър Димов
„Тютюн”

Цитатът е изпратен от:
Александър Велков

Фон Гайер

Димитър Димов

Той бе нисък, широкоплещест и набит, с прибран корем и здрави мускули, които бяха потъмнели от слънцето с оранжев оттенък както у всички руси хора. Единият му крак беше значително по-къс от другия, но тази дисхармония в тялото придаваше на външността му нещо драматично. Човек свързваше веднага недостатъка с миналото му на летец от бойната ескадрила на Рихтхофен. Той имаше сурови очи с цвят на бледа стомана.

Димитър Димов
„Тютюн”

Цитатът е изпратен от:
Александър Велков

Добрият ученик на Веселин Ханчев

Веселин Ханчев
беше нисък на ръст,
с коса като пламък,
червена и права,
с цяло съзвездие лунички
върху двете страни.

Веселин Ханчев
„Добрият ученик”

Цитатът е предложен от:
Александър Велков

Христо Ботев

Христо БотевТой беше висок, едър – почти исполин, – с черни пламенни очи, с нос дълъг, римски, малко кривичък към лявата буза, челото му широко, благородно, на двата края на което, под бялата кожа, постоянно трепереха сини жилчици, косата му черна, щръкнала. Умната му физиономия, необикновено високият му стан, гърлестият му говор и смях, гордият му смел и разкрачест ход го отличаваха и туряха по-горе от множеството, всред което вървеше замислен.

Иван вазов
„Неотдавна”

Цитатът е изпратен от:
Александър Велков

Исмаил ага

cani ginchev

Един от тях беше едър, снажен и плещест. Лицето му беше дълголико, носът – голям и правилен, челото – високо, с големи бадемени очи, с черни гъсти вежди, с прошарена брада, засукани каврък като ченгели, мустаци (въси) и малка уста с пресни червени устни. Цялото му лице беше румено, челото – замислено. На главата си имаше бял, мек, дълъг и горе остър багдатски кюляф; около кюляфа завито пъстро шалче, шито на дребни цветя с клаподан. От кюляфа му се спущаше един дебел, до една педя дълъг копринен гайтан; на гайтана висеше като пискюл една дебела, червена кадифена чушка, дълга до една педя, която се търкаляше по рамената му, когато си повиеше главата. Чушката го показваше, че е от бостанджиите. На гърба си имаше едно късо зелено, до пояса дълго фермене, обшито наоколо с три ката клаподанен гайтан, а на ръкавите, на колчаците и на умуза (плещите) – изработено ишлеме със златни цветя. Кръста му обвиваше широк, бял със златни цветя касан (персийски (аджемски) тарабулуз. Върху тарабулуза беше опасан от алена мешина, обшит със злато силяхлък, от който се подаваше една кама с филдишани черени, под която лъщяха тепетата (челата) на два сирмени пищова; под пищовите се подаваше харбия със сребърна дръжка и на дръжката на провезлото червена ремъчка. На ремъчката беше вързано едно писано огнило с две дупки за пръстите, а в средата един петел за развивание и завивание бурмите на чакмаците на пищовите и пушките. Край человека беше изправена една дълга каранфилка пушка, на която кондакът беше обшарен с бял седеф и теллии цветя чак до устата. Долнята страна на кондака – дипчика, беше облечен с червен сукнен калец, обшит с черно битме и клапуданени цветя, а от калеца висеше един копринен червен гайтан, на края на когото се държеше един голям пискюл от червена коприна, присукана със сирмени конци. На цялата цев на пушката бяха съразмерно осем бадемовидни сребърни белезици, а най-долният беше голям кез, позлатен.
На краката си имаше червени, широки, с остри носове, ковани ботуши, на които отгоре висяха две сирмени пискюлчета. Над ботушите му бяха сини сукнени шалвари, обшити със сирмени гайтани и с цветя около крачолите и около джебовете.
Той си бе запретнал ръкавите до лактите и копринената му тънка риза тук се видеше завита около ферменето. Дясната му ръка беше гола от лакътя до края на пръстите и всичката отгоре, чак додето се разделят пръстите, беше описана със сини цветя и турски букви, дупкани с игла и с барут, които никога не избеляваха, нито се измиваха.
Облегнат на пармаклъка на чардака, той често теглеше в устата си дима от голямото си кехлибарено меме (цица) и подир няколко минути го изпущаше из устата и носа си, който се издигаше и се кълбеше в тихия въздух над високия му кюляф. Той беше седнал в кьошето на източната страна на чардака на нова рогозка.

Цани Гинчев
„Зиналата стена”

Цитатът е изпратен от:
Александър Велков