Простреляният – герой от романа на Дашил Хамет «Малтийският сокол»

dashil hamet - maltiiskiat sokol

Външната врата се отвори. Спейд млъкна. Ефи скочи от бюрото, но човекът бе стигнал вътрешната врата, преди тя да успее да я отвори.

— Къде е Спейд? — попита влезлият.

Гласът му накара детектива да се изправи рязко в стола си. Беше остър, стържеш от болка и от нечовешкото усилие тези думи да не бъдат заглушени от течността, която бълбукаше и течеше под и зад тях.

Изплашена, Ефи се дръпна и му направи място да мине.

Човекът застана на прага, а меката му шапка се смачка от горната част на рамката: беше над два метра висок. Черното палто, скроено дълго и право като калъф и закопчано от коленете до шията, подсилваше внушителния му ръст. Раменете му бяха високи, слаби, ъгловати. Костеливото лице — обрулено от ветровете и набраздено от годините — беше с цвета на мокър пясък и лъщеше по бузите и брадичката от пот. Очите му бяха тъмни, кръвясали и гневни, долните клепачи висяха леко отпуснати, така че се виждаше розовата им вътрешна мембрана. Лявата му ръка, с жълтеникави и остри като на граблива птица пръсти, притискаше силно към гърдите пакет, увит в кафява амбалажна хартия и завързан с тънка връвчица. Пакетът беше елипсовиден, малко по-голям от топка за ръгби.

Високият стоеше на прага и с нищо не показваше, че се е обърнал към Спейд.

— Вижте какво… — започна той, но в съшия миг бълбукащата течност се качи в гърлото му и удави следващите му думи. Той постави и другата си ръка върху елипсовидния пакет и тогава, прав като стълб, без да протегне ръце, за да смекчи удара от падането, се строполи напред като отсечено дърво.

Спейд, със сковано лице, но чевръсто, скочи от стола и подхвана мъжа, преди да се е ударил в пода. В мига, в който го хвана, устата на високия се отвори, от нея бликна кръв, увития в кафява хартия пакет падна от ръцете му и се претърколи през стаята, докато не го спря кракът на бюрото. Коленете на мъжа се подгънаха, той се прекърши в кръста, тънкото му тяло се отпусна в палтото-калъф и натежа в ръцете на Спейд, който не можа да го задържи.

Леко го отпусна и го сложи да легне на лявата страна. Очите на мъжа — тъмни, кръвясали, но вече без гняв — бяха изцъклени, неподвижни. Устата му бе отворена, както когато от нея бликна кръв, но кръвта бе спряла. Дългото му тяло беше неподвижно като дъсчения под, върху който лежеше.

— Заключи вратата — нареди Спейд.

Докато Ефи — с тракащи зъби и треперещи ръце — се опитваше да заключи външната врата, Спейд коленичи до високия мъж, обърна го по гръб и опипа вътрешната страна на палтото му. Когато си извади ръката, тя беше цялата в кръв. Тази гледка не предизвика никаква промяна в израза на лицето му. Като държеше ръката си високо, за да не докосва нищо с нея, той извади с другата запалката от джоба си. Щракна я и поднесе пламъка първо към едното, сетне към другото око на високия мъж. И двете — клепачи, ириси и зеници — останаха замръзнали, неподвижни.

Спейд изгаси пламъка и върна запалката в джоба си. Обиколи мъртвия на колене и с чистата си ръка разкопча цилиндричното палто. Вътрешността му бе мокра от кръв, а двуредното сако беше цялото подгизнало. Там, където реверите на сакото се кръстосваха, а също така отстрани и малко по-долу, платът бе целият в неравни, пропити с кръв дупки.

Спейд стана и отиде до умивалника в стаята на секретарката.

Ефи Перин, пребледняла и разтреперана, се крепеше с ръка върху дръжката на вратата, опряла гръб о стъклото. Тя вдигна поглед и прошепна:

— Той… такова…

— Да. Прострелян е в гърдите поне пет-шест пъти.

Спейд се зае да се мие.

— Не е ли редно да… — започна тя.

Той я прекъсна:

— За лекар е късно, а преди да направим нещо друго, трябва добре да размисля. — Беше се измил и сега плакнеше умивалника. — Не е могъл да върви дълго с толкова куршуми в гърдите. Ако… Защо, по дяволите, не живя колкото да каже нещо? — Той се намръщи, изплакна пак ръцете си и взе пешкира. — Я се стегни! За бога, да не вземеш да ми се разповръщаш! — Захвърли пешкира и прокара пръсти през косите си. — Да видим какво има във вързопа.

Подбор на описанието:
Александър Велков

Мистър Гътман(Дебелака) – герой от романа на Дашил Хамет „Малтийският сокол”

dashil hamet - maltiiskiat sokol

Спейд влезе в апартамента. Посрещна го един много дебел мъж с отпуснати тлъстини, издути розови бузи и устни и многобройни бръчки. Цялото му тяло представляваше всъщност огромно яйцеподобно шкембе, от което висяха конусовидни ръце и крака. Когато направи няколко крачки, за да пресрещне частния детектив, тлъстините му се надигнаха, затресоха се и сякаш щяха да се разхвърчат като сапунени мехурчета от върха на тръбичката, през която са ги издухали. Очичките му, които изглеждаха още по-малки поради тлъстите подутини около тях, бяха черни и лъскави. Тънък пласт тъмни къдрици покриваше широкия му череп. Беше облечен с черно сако, скроено като редингот, с черна жилетка и официална черна вратовръзка с карфица с розова перла, сиви вълнени панталони на райета и лачени обувки. Гласът му беше гърлен, мъркащ.

— А, мистър Спейд — възкликна възторжено и протегна ръка, която приличаше на тлъста розова звезда.

Спейд я пое, усмихна се и рече:

— Много ми е приятно, мистър Гътман.

Без да пуска ръката на детектива, дебелият се извърна, застана до него, сложи другата си ръка на лакътя на Спейд и го поведе през зеления килим към зеленото плюшено кресло, до което имаше масичка със сифон, чаши и бутилка „Джони Уокър“ върху поднос, кутия пури „Коронас дел Риц“, два вестника и една малка, съвсем обикновена кутийка от жълт стеатит.

Подбор на описанието:
Александър Велков

Брайън – районен прокурор – герой от романа на Дашил Хамет „Малтийският сокол”

dashil hamet - maltiiskiat sokol

Младо дългунесто момче с изпъкнали очи вкара Спейд в кабинета на прокурора. Частният детектив влезе със спокойна усмивка и поздрави:

— Здравей, Брайън.

Прокурорът Брайън стана и му протегна ръка през бюрото си. Беше рус, среден на ръст, около четирийсет и пет годишен, с агресивни сини очи зад пенсне, от което се спускаше черна връвчица, възголяма уста, като на оратор, и широка брадичка с трапчинка.

— Как си, Спейд? — попита. Гласът му вибрираше от сдържана сила.

Подбор на описанието:
Александър Велков

Джоел Кайро – герой от романа на Дашил Хамет „Малтийският сокол”

dashil hamet - maltiiskiat sokol

Спейд се усмихна накриво. После се намръщи. Също накриво. Отвори уста да каже нещо, но откъм коридора се чу щракането на бравата. Ефи стана и отиде в приемната. Спейд си свали шапката и седна зад бюрото. Момичето се върна с луксозна визитна картичка „Мистър Джоуел Кайро“ и съобщи:

— Много особен тип.

— Тогава го вкарай, съкровище.

Мистър Джоуел Кайро беше мургав, с дребен кокал, среден на ръст. Косата му бе черна, гладка и много лъскава. Чертите на лицето му бяха левантински. Едър рубин, обкръжен от четири диаманта, блестеше на широката му наситенозелена връзка. Черното сако, скроено тясно — според раменете, леко се разтваряше около закръглените очертания на бедрата. Панталоните се увиваха около пълните му крака по-плътно, отколкото го изискваше модата на деня. Горнищата на лачените му обувки се криеха под бежови гети. Облечената му в тънка ръкавица ръка стискаше черна филцова шапка, а стъпката, с която се приближи до Спейд, бе ситна, танцуваща и леко скоклива. Лъхаше на френски одеколон „Шипр“.

Спейд кимна първо към посетителя, сетне към един стол и рече:

— Седнете, мистър Кайро.

Кайро се поклони изискано над шапката си, благодари също тъй изискано с високо, пресекливо гласче и седна, като кръстоса превзето крака и сложи шапка върху коленете си. После започна да сваля жълтите си ръкавици.

Подбор на описанието:
Александър Велков

Айва Арчър – героиня от романа на Дашил Хамет „Малтийският сокол”

dashil hamet - maltiiskiat sokol

Беше блондинка, трийсет и няколко годишна. Хубостта на лицето ? бе попрехвърлила е около пет години най-добрия си период. Макар и яко, тялото ? бе добре оформено и изящно. От шапката до обувките бе облечена в черно. Траурът ? имаше набързо скалъпен вид. След като проговори, отстъпи назад към стаята и зачака Спейд да я последва.

Той свали ръка от главата на Ефи. Перин, влезе в кабинета си и затвори вратата. Айва бързо: се приближи до него и повдигна, за целувка тъжното си лице. Преди да е протегнал ръце към нея, тя вече го прегръщаше. След като се целунаха, той понечи да я пусне, ала тя притисна лице към рамото му и се разхълца.

Спейд взе да я потупва по гърба и да повтаря: „Горкичката.“ Гласът му беше нежен. Очите му се извиха към бюрото на покойния партньор, разположено в другия край на стаята срещу неговото; гледаше ядосано. Нетърпелива гримаса изопна устните му и извърна брадичка, за да не закачи дъното на шапката.

Подбор на описанието:
Александър Велков

Том Полхос – герой от романа на Дашил Хамет „Малтийският сокол”

dashil hamet - maltiiskiat sokol

Близо три метра от парапета на оградата бяха откъснати от подпората си и висяха в противоположния край. На четири-пет метра от началото на стръмния насип стърчеше голям плосък камък. Майлс Арчър лежеше по гръб във вдлъбнатината между насипа и камъка. Над него се бяха надвесили двама мъже. Единият бе насочил към мъртвеца снопа светлина от електрическото си фенерче. По наклона сновяха още хора с фенерчета в ръце. Един от тях се провикна към Спейд: „Здрасти, Сам!“ и се заизкачва към уличката, а сянката му тичаше по наклона пред него. Беше висок, с огромно шкембе, проницателни очи, дебели устни и небрежно избръснати мургави бузи. Обувките, коленете, ръцете и брадичката му бяха оплескани с глина.

Подбор на описанието:
Александър Велков

Майлс Арчър – герой от романа на Дашил Хамет „Малтийският сокол”

dashil hamet - maltiiskiat sokol

Майлс Арчър отново влезе в кабинета, затвори вратата, сви глава между раменете си, усмихна се на девойката и учтиво махна с шапка в ръка. Беше среден на ръст, набит, с широки рамене, дебел врат, жизнерадостно румено лице с тежки челюсти и прошарена, ниско подстригана коса. Очевидно беше прескочил четирийсетте с толкова години, с колкото Спейд — трийсетте.

Подбор на описанието:
Александър Велков

Мис Уъндърли/Бриджит О”’Шонеси – героиня от романа на Дашил Хамет „Малтийският сокол”

dashil hamet - maltiiskiat sokol

Ефи отвори пак вратата — този път широко и гостоприемно — и каза:

— Заповядайте, мис Уъндърли.

— Благодаря — изрече друг глас, толкова тих, че ако не беше безупречната артикулация, нищо нямаше да се чуе.

И в кабинета на Спейд влезе млада жена. Бавно се приближи, с нерешителна стъпка, и изгледа детектива с кобалтовосините си очи — едновременно плахо и изпитателно.

Беше висока, гъвкава и стройна, със заоблени форми, изправена фигура, стегнат бюст, дълги крака, тесни ръце и ходила. Облеклото ? бе издържано в два оттенъка на синьото, подбрани в тон с очите. Косата, струяща на вълни изпод синята шапка, бе тъмночервеникава, а сочните ? устни — по-ярко червени. Белите зъби блеснаха в полумесеца, образуван от стеснителната ? усмивка.

Подбор на описанието:
Александър Велков

Ефи Перин – героиня от романа на Дашил Хамет „Малтийският сокол”

dashil hamet - maltiiskiat sokol

Ефи беше върлинесто, загоряло момиче, чиято бежова рокля от тънък вълнен плат висеше на тялото от пуснато, като мокра. Имаше закачливи кафяви очи, които грееха на хлапашкото лице.

Подбор на описанието:
Александър Велков

Сам Спейд – герой от романа на Дашил Хамет „Малтийският сокол”

dashil hamet - maltiiskiat sokol

Челюстта на Самюъл Спейд беше издължена и кокалеста, а брадичката му представляваше издадено напред „V“ под по-гъвкавото „V“ на устата му. Жълтеникавосивите очи бяха разположени хоризонтално, „V“-мотивът се подемаше отново от гъстите вежди, чиито косми стърчаха напред от две еднакви гънки над орловия нос, а светлокестенявата коса се спускаше от високи полегати слепоочия към челото и там образуваше още едно „V“. Общо взето, видът му беше приятен — като на русоляв сатана.

Подбор на описанието:
Александър Велков