Хан Аспарух

Хан Аспарух е български владетел, основател на Дунавска България. Историческата информация за него е оскъдна, но се предполага, че неговият род е Дуло и е роден около 640 г. Част от племената под контрола на неговия баща Кубрат са водени от Аспарух по време на войната с хазарите и с цел да избегнат пълно изтребление те достигат устието на р. Дунав около 670 г. След преговори с византийското правителство той получава разрешение да премине реката и да се засели около нейното устие. По-късно влиза в конфликт с Византия и след победата му на Онгъла Аспарух сключва примирие с империята през 681 г. когато е и официално призната територията под негов контрол. В последствие влиза в съюз с редица славянски племена и така създава Дунавска България. Започва укрепване на държавата, която в последствие ще се превърне в ключов фактор в европейската и регионална история.
На снимката, вероятно от исторически български филм, виждаме човек с остри черти, на средна възраст. Изразени скули на лицето, гъста черна брада и мустаци. Облечен е в характерна бойна униформа от неговата епоха – метален шлем с конска опашка на върха, ризница и огърлица от злато и скъпоценни камъни.

Описание:
Стоян Досев

Източник за историческите данни: Уикипедия, Гугъл

Асен Йорданов

Асен Йорданов е български изобретател, инженер и авиатор. Той е смятан за основател на авиоинженерството в България, по-късно има и сериозен принос в развитието на американската авиация.
Йорданов е роден в София през 1896 г. като от малък любимото му занимание е да прави хвърчила. По-късно учи във училището за летци във Франция. Участва като доброволец през Балканската война. По времето на войната успешно конструира първия български самолет „Експрес“ през лятото на 1915 г. Награден е с медал за успешно участие във въздушни боеве. В резултат на загубената война и принудителното разпускане на българската авиация Йорданов е силно демотивиран да продължи кариерата си в Родината и решава да участва в американски конкурс за обиколка на Земята със самолет. Той е един от двамата селектирани пилоти, но пътуването така и не се реализира. След това решава да остане в САЩ и основава свое конструкторско авиационно бюро в Ню Йорк, което печели редица конкурси на американските военни. Междувременно написва редица научни трудове и прави много открития сред които са въздушната възглавница, както и прототип на телефон. Много американски астронавти са посочвали Йорданов като техен учител и вдъхновител.
На снимката виждаме човек на средна възраст със замечтан поглед. Облечен е с костюм, риза, вратовръзка. Гладко избръснат е. Косата му е предимно черна, леко прошарена.

Източник на биографичните данни: Уикипедия, Гугъл

Описание:
Стоян Досев

Александър Стамболийски

Александър Стамболийски (1879 – 1923) е български политик от Третото българско царство, лидер на Български земеделски народен съюз (БЗНС) и министър-председател в правителството на БЗНС (1919-1923).
Роден е в с. Славовица, Пазарджишко и получава земеделско образование в Садово и Плевен. След това учи философия и агрономия в Мюнхен. Още с влизането си в политиката той се превръща във фактически водач на БЗНС и под негово влияние съюзът се превръща в политическа партия. Самият той пропагандира, че обществото се дели на съсловия и понеже в българия преобладава земеделското съсловие то според него и властта трябва да е в ръцете на БЗНС. По убеждения той е републиканец и пацифист, което му докарва редица проблеми в Царство България. Стамболийски е категорично против участието на България в Първата световна война на страната на Централните сили. Тогава е изключен от парламента и осъден на доживотен затвор. По време на Войнишкото въстание през септември 1928 г. е използван за преговори с бунтовниците. Вместо това той самия оглавява въстанието и е избран за председател на Радомирската република. След разгрома на бунта, той се укрива, но в последствие е амнистиран.
Като министър председател Стамболийски е силно ограничен във външен план , защото България е губеща след Първата световна война, но все пак се опитва да води позитивна външна политика. Някои дори го обвиняват в съмнително близки връзки с Белград. Във вътрешен план извършва редица реформи като поземлената, въвежда трудова повинност, опростява правописа и др. На практика е наложена земеделска диктатура комбинирана с авторитарно управление. Извършват се редица репресии срещу буржоазията, както и привърженици на БКП.
Губейки позиции в обществото с изключение на земеделското съсловие, срещу Стамболийски е извършен преврат организиран от Военния съюз и подкрепен от двореца в резултат на което е свален от власт. В последствие Стамболийски е убит от членове на ВМРО.
Днес родната му къща в Славовица е музей, а град Стамболийски е кръстен на него.
На снимката Стамболийски е на средна възраст, погледът му е вперен напред. Мустаците му са със завити краища. Косата му е гъста и къдрава. Веждите също. Облечен е в риза, сако и вратовръзка.

Описание:
Стоян Досев

Източник за историческите данни:
Уикипедия

Александър Цанков

Александър Цанков е професор в Софийски университет, български икономист, юрист, политик, водач на партия Демократически сговор, а по-късно на Народно социално движение. Той е министър-председател в периода 1923-1926 г., председател на парламента (1926-1930) и министър на образованието (1930-1931). По време на своето управление Цанков насърчава извънзаконни и престъпни действия за разправа с политическите опоненти, което редица чужди наблюдатели определят като най-безскруполното правителство в Европа по това време.

Роден е през 1879 г. в гр. Оряхово. Учи право в София и икономика в Мюнхен. Работи в Българска народна банка и Министерство на търговията. Преподава в Софийски университет.
През 1921 г. Ал. Цанков е сред основателите на Народния сговор. Неговото правителство е коалиционно, с ясна цел да успокои напрегнатата политическа обстановка в началото на 1923 г. Трябва да се отбележи, че политическата ситуация в страната е била много тежка по негово време. Избухват Юнското и Септемврийското въстания, които са подбудени от Комунистическата партия. Тази партия прибягва до редица терористични действия включително извършва и един от най-кървавите атентати в европейската история – този в софийската църква „Св. Неделя“, където загиват 135 души и над 500 са ранени. Повечето от засегнатите по време на този атентат са интелектуалци и военни т.е. цвета на нацията по това време. Извършен е и опит за атентат срещу цар Борис Трети в прохода Арабаконак от страна на комунистите. От своя страна Ал. Цанков прокарва Закон за защита на нацията, който се използва за различни репресии срещу инакомислещите. Във външен план правителството е в почти пълна изолация.
Ал. Цанков активно участва в спасяването на българските евреи. След установяване на комунистическата власт в България в края на 1944 г. той емигрира, създава българско правителство в изгнание и се установява в Аржентина, където умира през 1959 г.
На снимката виждаме възрастен мъж със строги черти на лицето, на възраст около петдесет години, с леко смръщени вежди и остър, пронизващ поглед. Леко плешив, широко чело. Остър нос, и добре оформена брада и мустаци. Облечен е официално – тъмен костюм, бяла риза и вратовръзка.

Описание:
Стоян Досев

Бийтълс

Бийтълс е британска поп/рок група, създадена през 1960 г. в град Ливърпул, Англия. Членовете на групата са Джон Ленън, Пол Маккартни, Джордж Харисън и Ринго Стар, като в момента само двама са все още живи, това са Пол Маккартни и Ринго Стар . Групата е смятана от мнозина за най-популярния музикален акт в историята на музиката, повлияла развитието на поп културата през 60-те години на ХХ век. Бийтълс са най-продаваната музикална група в историята с 600 милиона продадени копия в света. Преди основаването на Бийтълс, Ленън, Маккартни и Харисън свирят в състава „Куоримен“, който след множество промени на имената, се спира на името „Бийтълс“.След като на барабаните се изреждат различни членове. Малко преди записа на първият сингъл се включва Ринго Стар. Корените на Бийтълс започват от скифъл, бийт и рокендрол музиката, популярни във втората половина на 1950-те. Мениджърът Брайън Ъпстейн оформя рок групата като професионален състав, насочен към поп звученето, а продуцента Джордж Мартин разработва студийните им записи. За кратко време бандата пожънва огромна популярност и на острова се заформя така наречената „Бийтълсмания“. Славата им се прехвърля и отвъд океана, където през 1964 г. повеждат „Британската инвазия“ – налагането на английски рок групи на американския поп пазар. Бийтълс прекратяват концертните си участия от 1966 г. и се ориентират към работа в студио, което ражда редица иновативни албуми. През 1970 г., след излизането на последния им албум „Let It Be“, Бийтълс се разпадат и всеки от тях започва успешна солова кариера. Ленън е застрелян през 1980 г. в Ню Йорк от вманиачен фен, а Харисън умира от рак на белия дроб през 2001 г. Останалите живи членове – Маккартни и Стар – продължават музикалните си кариери. „Ливърпулската четворка“ или „Удивителната четворка“, (както често са наричани, притежават най-много номер едно албуми в британските класации и продават повече сингли от който и да е изпълнител от острова. Позовавайки се на „АЗИА“, Бийтълс са най-продаваните музикални изпълнители в Америка с общо 178 мил. продадени копия. През 2008 г. групата оглавява класацията на Билборд за най-успешните изпълнители на всички времена, участвали в листата „Топ 100“, като до 2016 г. държат рекорда за най-много номер едно хитове в „Топ 100“. Съставът заема първо място и в списъка на списание „Ролинг Стоун“ от 2004 г. на „100-те най-добри изпълнители на всички времена“. Бийтълс получава десет награди „Грами“, една награда „Оскар“ за „най-добра оригинална песен от филм“ и 14 награди „Айвър Новело“. Цялата банда е включена в Залата на славата на рокендрола през 1988 г., а всеки от членовете поотделно е приет индивидуално в периода от 1994 до 2015. Също така Бийтълс заемат място и в класацията на списание „Тайм“ „Тайм 100: „Най-важните хора на века“ в категорията „Артисти и шоумени“.

На снимката се виждат 4 портрета (лица) на членовете от групата Бийтълс. Портретите са разделени на две групи – на първия ред са Ленън и Маккартни, а на втория – Харисън и Стар.
Първата снимка е на Джон Ленън едната част от лицето му е покрита със сянка и само дясното му око се отличава, другата половина е изцяло открита и осветена .Той е с коса до рамото кръгли очила дънкова риза и жълта тениска. Вторият портрет е на Пол Маккартни ,Тъй като е приближен повече се вижда основно само лицето му и съвсем малка част от косата му и лилава тениска. Той е с къса коса и леко набола брада . Долните две снимки са на Джордж Харисън и Ринго Стар, като и двамата имат доста сходни черти. На първата снимка от долния ред е портретът на Харисън . Фонът е бял. Той гледа напред към нас и е с мустаци , кафява коса до рамото с бретон разделен по средата и съвсем леко се показва черна яка от якето му . На снимката до него е Стар . И той като Харисън има мустаци , леко наклонен гледа към камерата със светла коса някъде до долната челюст , показва се бялата му риза с кафяви орнаменти Застанал е на черен фон с две бели пресичащи се линии.
Като цяло членовете на групата имат доста повече прилики в началото на създаването си . Прическите и дрехите им са напълно идентични , но така както стилът им на музика се мени така и техният личен стил започва да се променя индивидуално.

Описание:
Гергана Иванова

Александър Дондуков Корсаков

Княз Александър Донуков е руски княз, офицер и генерал от руската царска кавалерия, който е взел активно участие в Руско-турската война, довела до Освобождението на България.

Роден е през 1820 г. в семейството на дворянин в Санкт Петербург. Завършва юридическо образование, след което се отдава на военна кариера, където достига до генералски чин. Участва в Кримската и Руско-турската война. По-късно е генерал-губернатор на Киевска и други области в рамките на Руската империя.

През 1878 г. пристига в България със задачата да оглави временното управление съгласно договорките от Берлинския договор и да помогне за укрепването на младата българска държава. Активно съдейства на про-българските движения в Източна Румелия, която е останала в пределите на Османската империя. Участва в изработването на Търновската конституция, както и в Учредителното събрание във Велико Търново. Има огромен принос в изграждането на българското образование, медицина, войска и др. След възкачването на трона на Александър Батенберг се завръща обратно в Русия, където умира през 1893 г.

На негово име е кръстен основен булевард в българската столица.

На снимката виждаме княз Дондуков като млад. Фотографията е черно-бяла. Князът е в офицерска униформа, украсена с многобройни ордени. Прическата му е с път, косата му е къдрава, мустаците и брадата са добре оформени. Погледът му  излъчва решителност, но и дружелюбност. Позата му е леко приведена наляво, лицето му е слабо с добре оформени черти.

Източник: Уикипедия България

Описание:
Стоян Досев

Паисий Хилендарски

Паисий Хилендарски, често наричан още Отец Паисий, е български народен будител и духовник, автор на „История славянобългарска“. Изразените в труда му идеи за национално възраждане и освобождение на българския народ дават основания на много учени да го сочат за основоположник на Българското възраждане. Канонизиран е за светец с писмен акт на Светия синод на Българската православна църква през 1962 година.

Данните за неговия живот са доста оскъдни. Известно е, че е роден в  Самоковска епархия през 1722 г. и умира през 1773 г. на път за Света гора. През 1745 г. се замонашва в Хилендарския манастир на полуостров Атон, където написва и „История славянобългарска“. Тя се счита за първата по-детайлна писмена история на българския народ.

Паисий Хилендарски е сред най-почитаните дейци на българското Възраждане. Пловдивският университет, Софийската математическа гимназия и други учебни заведения носят неговото име.

На изображението виждаме отец Паисий в неговата монашеска килия в Хилендарския манастир. В ръката си държи бяло перо, с което вероятно пише История славянобългарска, а пред него е нейният ръкопис. Облечен е в монашеско расо. Косата му е гъста, както и брадата. Можем да предположим, че прави важен препис от друг източник, в който е открил  информация за историята на българите.

Описание:
Стоян Досев

Георги Сава Раковски

Г.С. Раковски е роден през 1821 г. във възрожденския град Котел в
сравнително заможно търговско семейство. Семейството му винаги е
подпомагало освободителното движение под различна форма.
Завършва местното килийно училище и по-късно гръцко училище в Цариград.
Включва се активно борбата за независимост на българската църква. Владее
няколко езика и изучава в детайл българските традиции като издава
няколко етнографски труда. Създава различни групи, чиято основна цел е
свободата на Отечеството. Няколко пъти е арестуван, най-вече заради
участието си в различни брожения срещу чорбаджиите по български земи.
Създава и чета, която броди в Източна Стара планина и защитава
българското население. Подгонен от турската власт, Раковски е принуден
да живее в емиграция в Сърбия и Русия. Постоянно създава и се опитва да
прилага своите планове за освобождаване на България най-вече чрез чети
от български емигранти, които трябва да „вдигнат“ народа. На практика,
няколко подобни опита са обречени на неуспех. Раковски мечтае и за
Балкански съюз, където всички страни в региона трябва да се обединят в
една силна конфедерация. Георги Раковски е идеолог на българското
национално-освободително движение. Неговите идеи се използват от Левски,
за при създаването на Български революционен комитет, който поставя
началото на организирани действия на национално ниво. Раковски умира от
туберкулоза през 1867 г. в Букурещ.

На портрета виждаме слаб и вероятно висок човек. Чертите му са изпити и
показват издръжливост. Погледът му е насочен напред, към бъдещето на
неговия народ. Косата му е по-скоро рядка, както и оформеният мустак по
тогавашната мода. Облечен е в бяла риза, папионка и палто.

Описание:
Стоян Досев

Иван Вазов

Иван Вазов е български поет, писател и драматург, който е наричан „патриарх на българската литература“. Неговото творчество е отражение на две исторически епохи – Възраждането и следосвобожденска България. Иван Вазов е академик на БАН и министър на народното  просвещение в периода 1897 – 1899 г.

Пред нас виждаме възрастен човек с осанка на истински патриарх (вероятно на около 60 год.). Погледът му е замечтан и вперен в бъдещето, но  говори и за много опит. Косата му е гъста, също и веждите, които са много изразителни. Носът му е остър и също добре изразен. Характерни мустаци, гъсти и добре оформени. Брадичката му има признаци на двойна. Носи бяла риза, черна папийонка и палто в крак с тогавашната мода. Очевидно позира за тази снимка, която се превръща в характерна за личността му. Наистина фотографията показва човек с голям интелект, който с право се нарича Патриарх на българската литература.

Иван Вазов е роден на 9 юли 1850 г. в Сопот в семейството на средно заможен търговец, Брат е на военните генерали Георги Вазов и Владимир Вазов, както и на общественика Борис Вазов. Негов учител в началното училище в Калофер е Ботьо Петков, който е баща на Христо Ботев. След това учи в Пловдивската гимназия, където овладява гръцки, турски и френски език. Въпреки желанието на баща си той не проявява никакъв интерес към търговията, а се увлича по поезията и литературата. Скоро след завършването на образованието си става политически емигрант в Румъния, където живее с българските хъшове. Активно участва в освободителното движение на България като след Освобождението е част от политическия живот в Пловдив (Източна Румелия), а по-късно и в обединена България. Издава първото литературно списание „Зора“, както и първото научно „Наука“. Пловдивският му авторски период е изключително активен – през него написва „Епопея на забравените“ и много други стихотворения. След провала на проруски преврат през 1886 г. се преселва за кратко в Одеса. Там написва романа „Под игото“. По-късно се установява  в София, където е избран за народен представител, а в последствие и за министър. Много тежко преживява съдбата на България след Първата световна война, но въпреки това не загубва вярата си в бъдещето на Родината. Умира през 1921 г. в София.

Народният театър в София е кръстен на него.  Къщите му в София и Сопот са превърнати в музеи, които се посещават от хиляди гости. Награждаван е с редица ордени и държавни награди.

Източник:
„Уикипедия“, Интернет

Описание:
Стоян Досев

Алеко Константинов

Алеко Константинов (1863 – 1897) е български писател и общественик, основател на организираното туристическо движение в България. Използва иронията по съвършен начин и успява да я превърне в перфектно оръжие срещу аморалния лик на обществото. Създава безсмъртния образ на Бай Ганьо, който и днес над 100 години по-късно остава болезнено актуален.

Алеко Константинов е роден в гр. Свищов на 13.01.1863 г. в семейството на виден български търговец. Учи в известната Априловска гимназия, завършва право в Одеса и се завръща в родината. Много често защитава безплатно свои клиенти, които не могат да си позволят високите адвокатски хонорари. През целия си живот е отдаден на Родината и по време на безбройните си задгранични пътешествия в Европа и Америка винаги търси да възприеме добри примери и да ги приложи у дома.

Неговите творби (пътеписът  „До Чикаго и назад“, книгата „ Бай Ганьо“ и много други) са сред най-известните произведения в българската литература. Творчеството на Алеко е посветено най-вече на не дотам приятните черти на българина, които той осмива доста сполучливо.

През 1895 г. поставя началото на организираното туристическо движение в страната като организира групово изкачване на Черни връх в планината Витоша. В негова чест са кръстени нос Алеко в Антарктика, връх Алеко в Рила, както и хижа „Алеко“ на Витоша.

Алеко Константинов умира на 23.05.1897 г. при неуспешен опит за атентат срещу негови съпартиец  Михаил Такев.

На снимката виждаме човек на средна възраст с очи вперили поглед напред. Лицето е в анфас с добре оформени брада и мустаци. Погледът му е вперен напред, сякаш гледа в бъдещето. Има характерен нос и широко чело. Осанката му напомня на благородник и сякаш се откроява от типичния българин за онова време. Перчемът му издава уклон към модерността и търсене на нови изяви. Облечен в бяла риза и сако според модата на 19ти век. Представям си го как влиза в някое от модерните кафенета от онова време в София и започва дълга беседа по  актуалните за времето теми.

Източник на текста:
„Уикипедия“

Описание:
Стоян Досев