Александър Дондуков Корсаков

Княз Александър Донуков е руски княз, офицер и генерал от руската царска кавалерия, който е взел активно участие в Руско-турската война, довела до Освобождението на България.

Роден е през 1820 г. в семейството на дворянин в Санкт Петербург. Завършва юридическо образование, след което се отдава на военна кариера, където достига до генералски чин. Участва в Кримската и Руско-турската война. По-късно е генерал-губернатор на Киевска и други области в рамките на Руската империя.

През 1878 г. пристига в България със задачата да оглави временното управление съгласно договорките от Берлинския договор и да помогне за укрепването на младата българска държава. Активно съдейства на про-българските движения в Източна Румелия, която е останала в пределите на Османската империя. Участва в изработването на Търновската конституция, както и в Учредителното събрание във Велико Търново. Има огромен принос в изграждането на българското образование, медицина, войска и др. След възкачването на трона на Александър Батенберг се завръща обратно в Русия, където умира през 1893 г.

На негово име е кръстен основен булевард в българската столица.

На снимката виждаме княз Дондуков като млад. Фотографията е черно-бяла. Князът е в офицерска униформа, украсена с многобройни ордени. Прическата му е с път, косата му е къдрава, мустаците и брадата са добре оформени. Погледът му  излъчва решителност, но и дружелюбност. Позата му е леко приведена наляво, лицето му е слабо с добре оформени черти.

Източник: Уикипедия България

Описание:
Стоян Досев

Паисий Хилендарски

Паисий Хилендарски, често наричан още Отец Паисий, е български народен будител и духовник, автор на „История славянобългарска“. Изразените в труда му идеи за национално възраждане и освобождение на българския народ дават основания на много учени да го сочат за основоположник на Българското възраждане. Канонизиран е за светец с писмен акт на Светия синод на Българската православна църква през 1962 година.

Данните за неговия живот са доста оскъдни. Известно е, че е роден в  Самоковска епархия през 1722 г. и умира през 1773 г. на път за Света гора. През 1745 г. се замонашва в Хилендарския манастир на полуостров Атон, където написва и „История славянобългарска“. Тя се счита за първата по-детайлна писмена история на българския народ.

Паисий Хилендарски е сред най-почитаните дейци на българското Възраждане. Пловдивският университет, Софийската математическа гимназия и други учебни заведения носят неговото име.

На изображението виждаме отец Паисий в неговата монашеска килия в Хилендарския манастир. В ръката си държи бяло перо, с което вероятно пише История славянобългарска, а пред него е нейният ръкопис. Облечен е в монашеско расо. Косата му е гъста, както и брадата. Можем да предположим, че прави важен препис от друг източник, в който е открил  информация за историята на българите.

Описание:
Стоян Досев

Георги Сава Раковски

Г.С. Раковски е роден през 1821 г. във възрожденския град Котел в
сравнително заможно търговско семейство. Семейството му винаги е
подпомагало освободителното движение под различна форма.
Завършва местното килийно училище и по-късно гръцко училище в Цариград.
Включва се активно борбата за независимост на българската църква. Владее
няколко езика и изучава в детайл българските традиции като издава
няколко етнографски труда. Създава различни групи, чиято основна цел е
свободата на Отечеството. Няколко пъти е арестуван, най-вече заради
участието си в различни брожения срещу чорбаджиите по български земи.
Създава и чета, която броди в Източна Стара планина и защитава
българското население. Подгонен от турската власт, Раковски е принуден
да живее в емиграция в Сърбия и Русия. Постоянно създава и се опитва да
прилага своите планове за освобождаване на България най-вече чрез чети
от български емигранти, които трябва да „вдигнат“ народа. На практика,
няколко подобни опита са обречени на неуспех. Раковски мечтае и за
Балкански съюз, където всички страни в региона трябва да се обединят в
една силна конфедерация. Георги Раковски е идеолог на българското
национално-освободително движение. Неговите идеи се използват от Левски,
за при създаването на Български революционен комитет, който поставя
началото на организирани действия на национално ниво. Раковски умира от
туберкулоза през 1867 г. в Букурещ.

На портрета виждаме слаб и вероятно висок човек. Чертите му са изпити и
показват издръжливост. Погледът му е насочен напред, към бъдещето на
неговия народ. Косата му е по-скоро рядка, както и оформеният мустак по
тогавашната мода. Облечен е в бяла риза, папионка и палто.

Описание:
Стоян Досев

Иван Вазов

Иван Вазов е български поет, писател и драматург, който е наричан „патриарх на българската литература“. Неговото творчество е отражение на две исторически епохи – Възраждането и следосвобожденска България. Иван Вазов е академик на БАН и министър на народното  просвещение в периода 1897 – 1899 г.

Пред нас виждаме възрастен човек с осанка на истински патриарх (вероятно на около 60 год.). Погледът му е замечтан и вперен в бъдещето, но  говори и за много опит. Косата му е гъста, също и веждите, които са много изразителни. Носът му е остър и също добре изразен. Характерни мустаци, гъсти и добре оформени. Брадичката му има признаци на двойна. Носи бяла риза, черна папийонка и палто в крак с тогавашната мода. Очевидно позира за тази снимка, която се превръща в характерна за личността му. Наистина фотографията показва човек с голям интелект, който с право се нарича Патриарх на българската литература.

Иван Вазов е роден на 9 юли 1850 г. в Сопот в семейството на средно заможен търговец, Брат е на военните генерали Георги Вазов и Владимир Вазов, както и на общественика Борис Вазов. Негов учител в началното училище в Калофер е Ботьо Петков, който е баща на Христо Ботев. След това учи в Пловдивската гимназия, където овладява гръцки, турски и френски език. Въпреки желанието на баща си той не проявява никакъв интерес към търговията, а се увлича по поезията и литературата. Скоро след завършването на образованието си става политически емигрант в Румъния, където живее с българските хъшове. Активно участва в освободителното движение на България като след Освобождението е част от политическия живот в Пловдив (Източна Румелия), а по-късно и в обединена България. Издава първото литературно списание „Зора“, както и първото научно „Наука“. Пловдивският му авторски период е изключително активен – през него написва „Епопея на забравените“ и много други стихотворения. След провала на проруски преврат през 1886 г. се преселва за кратко в Одеса. Там написва романа „Под игото“. По-късно се установява  в София, където е избран за народен представител, а в последствие и за министър. Много тежко преживява съдбата на България след Първата световна война, но въпреки това не загубва вярата си в бъдещето на Родината. Умира през 1921 г. в София.

Народният театър в София е кръстен на него.  Къщите му в София и Сопот са превърнати в музеи, които се посещават от хиляди гости. Награждаван е с редица ордени и държавни награди.

Източник:
„Уикипедия“, Интернет

Описание:
Стоян Досев

Алеко Константинов

Алеко Константинов (1863 – 1897) е български писател и общественик, основател на организираното туристическо движение в България. Използва иронията по съвършен начин и успява да я превърне в перфектно оръжие срещу аморалния лик на обществото. Създава безсмъртния образ на Бай Ганьо, който и днес над 100 години по-късно остава болезнено актуален.

Алеко Константинов е роден в гр. Свищов на 13.01.1863 г. в семейството на виден български търговец. Учи в известната Априловска гимназия, завършва право в Одеса и се завръща в родината. Много често защитава безплатно свои клиенти, които не могат да си позволят високите адвокатски хонорари. През целия си живот е отдаден на Родината и по време на безбройните си задгранични пътешествия в Европа и Америка винаги търси да възприеме добри примери и да ги приложи у дома.

Неговите творби (пътеписът  „До Чикаго и назад“, книгата „ Бай Ганьо“ и много други) са сред най-известните произведения в българската литература. Творчеството на Алеко е посветено най-вече на не дотам приятните черти на българина, които той осмива доста сполучливо.

През 1895 г. поставя началото на организираното туристическо движение в страната като организира групово изкачване на Черни връх в планината Витоша. В негова чест са кръстени нос Алеко в Антарктика, връх Алеко в Рила, както и хижа „Алеко“ на Витоша.

Алеко Константинов умира на 23.05.1897 г. при неуспешен опит за атентат срещу негови съпартиец  Михаил Такев.

На снимката виждаме човек на средна възраст с очи вперили поглед напред. Лицето е в анфас с добре оформени брада и мустаци. Погледът му е вперен напред, сякаш гледа в бъдещето. Има характерен нос и широко чело. Осанката му напомня на благородник и сякаш се откроява от типичния българин за онова време. Перчемът му издава уклон към модерността и търсене на нови изяви. Облечен в бяла риза и сако според модата на 19ти век. Представям си го как влиза в някое от модерните кафенета от онова време в София и започва дълга беседа по  актуалните за времето теми.

Източник на текста:
„Уикипедия“

Описание:
Стоян Досев

Куйин

Куийн не случайно е наричана една от най-великите групи на всички времена. Създадена в началото на седемдесетте години, британската банда налага свое неповторимо звучене и стил, разпознаваеми и актуални и до днес – десетилетия по-късно. Състои се от Фреди Меркюри, чието рождено име е Фарук Булсара и е емблематичният вокал и лидер на групата, Брайън Мей – соло китара и вокали, Джон Дийкън – бас китара, Роджър Тейлър – ударни инструменти.

На снимката, рок групата е заснета по време на концерт.  На черния фон се отличават четиримата музиканти – увлечени в изпълнението си. В лявата част на снимката е вокалът – Фреди Меркюри. Съблечен до кръста, с яркочервени кожени панталони, Фреди е застанал в предизвикателна поза държейки стойката с микрофона си в лявата си ръка, а с дясната заглажда косата си, насочвайки сгънатия си лакът напред. Главата му е обърната леко настрани, демонстрирайки характерния му профил – къса черна коса, прав нос, средно дълги прави мустаци и изнесена напред брадичка. В средата на кадъра, един зад друг са двамата китаристи на групата. Солистът Брайън Мей е застанал по-напред и свири на китарата си, гледайки съсредоточено в нея, леко отворил уста. Облечен е в тъмни дрехи, а отличителната му гъста къдрава кафеникава грива е обградена от сиянието на прожекторите. Зад него се намира Джон Дийкън – басист на бандата. Облечен е в светла риза, зелена вратовръзка, черно кожено яке и ярко червени панталони, подобно на тези на Фреди, но съвсем не така предизвикателни като неговите. Може да се каже, че е най-неотличителен измежду музикантите в групата – обикновена прическа, без специфични черти на лицето. Свири на китарата си и гледа небрежно встрани. Дясната част на снимката е заета от множеството барабани и чинели, сред които се крие и барабанистът Роджър Тейлър. Вижда се разрошената му бяло-руса коса, както и палка в едната му ръка. На един от големите барабани е принтирано стилизирано изображение на лицето му.

В горния ляв ъгъл на снимката със златисти букви на латиница е изписано куийн до логото на групата, състоящо се от корона, птица феникс и зодиакалните знаци на четиримата изпълнители – два лъва, рак и дева.

Описание:
Ясна Минковска

Фреди Меркюри

Пред себе си виждаме замислен човек,седящ над пианото, Това не е просто обикновен човек,а Фреди Меркюри – рок легендата на ХХ век. Не обаче Фреди Меркюри, когото всички си представяме първоначално. Това е съвсем различен Фреди, около двайсет и пет годишен, в разцвета на своята младост. Гъстата му, черна и лъскава коса едва достига раменете му. От мустака няма и следа. С лека усмивка на лице, но същевременно и свъсени вежди, той композира поредната мелодия, която по-късно ще се превърне в следващия хит на британската рок група Queen.

Пръстите му, накичени със сребърни пръстени, съвсем леко докосват белите клавиши на чисто белия роял. Изпод ръкава на лявата му ръка тайно се прокрадва тънка сребърна гривна. Кръстосал крака върху черното столче, Фреди изсвирва тихо няколко тона. На няколко сантиметра над рояла виси сребрист микрофон, готов да улови композираната мелодия. Зад тихия певец е разположен усилвател, висок около метър.

Вероятно Фреди  не е на тихо място у дома, а прекарва поредния си ден в звукозаписното студио, посветен на единствената си мисия в живота – да твори музика, способна да докосне всяка душа.

Наоколо няма никого. Цари тишина. Единственият шум, който се долавя, е лекият ангелски глас на пианото. Връзката с външния свят липсва. Само малкото прозорче, разположено в горния десен ъгъл на малката стаичка, пропуска слънчевите лъчи в тъмната тиха стая.

Соня Йончева

На снимката се вижда Соня Йончева на белезникав фон. Стената зад нея вероятно е бяла, но не е силно осветена и затова изглежда по-сива. Соня Йончева се вижда в портрет, обхващащ почти до кръста. Облечена е в елегантно черно сако без копчета, с много изчистена линия. Сакото е леко разтворено и под него е облечена със семпла много светло бежова блуза. Блузата е с доста голямо деколте, което е предизвикателно, но въпреки това не изглежда пошло.

Главата й е наклонена леко настрани към лявото рамо, така че десният мускул на врата й е във вертикално положение и се очертава от лека сянка. На ушите си има красиви висящи обеци от сребрист метал. Те се състоят от едно топче на самото ухо и закачена за него окръжност с грапава повърхност и вълнообразни плоскости, които я запълват. Дясната обеца е полегнала върху врата под ухото й, заради наклона на главата.

Косата на Соня Йончева е тъмно кафява, като кестен, или дори още по-тъмна. Изглежда дълга до раменете и е леко вълнообразна – не точно къдрава, а с едри и плавни извивки, които изглеждат естествено и нежно, и в същото време богато и пищно. Косата е пусната и леко заметната зад дясното ухо, така че открива врата, а от лявата страна пада над рамото на големи вълни, като малък облак.

Кожата й е светла и гладка, но не съвсем бяла. По-скоро е кремава, като с кафе с доста много мляко. Близка е до цвета на блузата. Веждите й са тъмни като косата, но не изпъкват твърде контрастно. Имат лека чупка във външния край, която не е остра, а плавна, като вълничка. Очите ѝ са с формата на бадем и топло кафяви. Върху клепачите си има много блед и нежен грим със светло сиво-сребрист оттенък, който си отива със сребристите обеци и сивкавия фон, но без да има изкуствен или студен вид. Погледът й е насочен директно към обектива (към наблюдателя) и е едновременно предизвикателен, с вътрешна сила, и мек и нежно отпуснат.

Носът е прав и хармоничен, скулите и бузите широки и гладки. Бузите не са пухкави, но не са и вдлъбнати. Имат съвсем лек бледо розов  руж. Устните са с бледо розово червило, съвсем леко разтворени и отпуснати. Плътни са, но без да изпъкват силно. Цялото лице е овално, нежно с класическа красота и хармонично.

Описание:
Венета Донова

Мерилин Монро

Actress Marilyn Monroe.

Мерилин Монро е  една от най-популярните актриси през 50-те години на XX век. Истинското й име е Норма Джийн Мортенсън, родена е в Лос Анджелис на 1 юни 1926 г.

 Участва в десетки филми. Мерилин също така е едно от най-сниманите лица на XX век. Американският филмов институт я нарича шестата по големина легенда от женски пол в американската филмова история.

Монро печели Златен глобус за най-добра актриса, а филмът й „Някои го предпочитат горещо е обявен за „един от най-добрите филми, правени някога“ от анкета на Американския филмов институт.

Тя се бори със злоупотребата с наркотични вещества, с депресия и тревожност. Има общо три брака – с Джеймс  Дохърти ,с бейзболната звезда Джо Димаджо и драматурга Артър Милър,  които завършват с развод. Няма деца въпреки силното си желание за такива. Умира на 36 години от  смъртоносна доза сънотворни в дома си, в Лос Анджелис, на 5 август 1962 г. Въпреки че смъртта е обявена като вероятно самоубийство, множество конспиративни теории го отричат.

На  фотографията Мерилин Монро е на около 30-годишна възраст. Снимката е черно-бяла. Облечена е с черен пуловер с поло яка. Фонът наподобява ограда. Косата й е средно къса, на големи вълни. Има бенка малко над ъгълчето на устните си. С червило е. Устата ѝ е леко притворена. Очите са наполовина затворени и подчертани с очна линия и спирала.

Описание:
Гамзе Ниязиева

Вицепрезидентът и жената на Президента

На снимката са вицепрезидентът на България Илияна Йотова и съпругата на Президента Десислава Радева. Двете са застанали една до друга на
традиционния прием, който се дава всяка година от Президента по случай 3 март. Снимката е в близък план, така че около тях нищо друго не се
вижда. Илияна Йотова е с дълга кестенява коса с руси кичури. Вързана е
на кок, от който тежко падат кичури с едри къдрици. Десислава Радева е с
руса коса до раменете. И двете са с черни очи, леко гримирани и с
червено червило. И двете дами са с почти еднакви рокли – сини, с
дантели. Илияна Йотова е с тъмносиня рокля, без деколте. Дантелите й са
с тъмносини, почти черни фигури. Десислава Радева е със светлосиня рокля с деколте, дантелите й са с тъмносини фигури. Тя е с тъмносиньо колие по врата, докато златното колие на Илиана Йотова почти не се вижда от роклята й. Десислава Радева е с широко отворени очи. Изражението на лицето й излъчва едновременно гордост и страдание. Илияна Йотова, която е по-ниска от Десислава Радева на снимката изглежда, че гледа към нея.
Изражението на лицето й показва злоба и яд. Усеща се негативно отношение на двете дами една към друга, а това, че и двете са в синьо, което е студен цвят, показва силна дистанция помежду им. Снимката набра голяма популярност във фейсбук, именно заради отношението, което се излъчва на двете дами една към друга.

Описание:
Надежда Кехайова