Цар Самуил

Цар Самуил
Той е български владетел, управлявал България от 997 до 1014 г. и е първият такъв от династията на комитопулите. Около 971 г. Самуил управлява България заедно с братята си, а след смъртта им става действителен владетел на българите, въпреки че законният владетел Борис II е във византийски плен. Самуил управлява България в едни от най-трудните времена за страната и в продължение на десетилетия успява да устои на ударите на византийския император Василий II и дори му нанася сериозни поражения. Непрестанните войни за надмощие с Византия продължават през цялото му царуване. Цар Самуил умира на 6 октомври 1014 г. – вероятно от сърдечен удар, който получава, виждайки  войниците си пленени и ослепени след битката при Ключ от 1014 г. След преждевременната смърт на владетеля България не успява да издържи дълго на военния натиск на византийците. Четири години след смъртта на Самуил идва и краят на Първото българско царство.

На картината е изобразен като мъж на средна възраст. С дълбоки, тъмни очи, които носят усещане за личност с решителен характер, но и добра душа, твърдост на владетел, но и справедливост на баща. Чертите на лицето му са хармонични, няма острота в тях. Има плътни вежди, вълниста коса до раменете, средно дълга брада – леко прошарени. Облеклото му се състои от тъмно червено наметало, върху него под формата на буквата „у“ са положени широки златни ленти с контури от перли. В тези ленти са подредени една след друга кръгли и квадратни фигури, в чиято вътрешност са поставени украшения от бели камъчета, подредени в кръгла форма, а в средата кръгли рубини.

На главата му има златна корона, обсипана с перли, наредени вертикално и хоризонтално, ако се погледне отгоре. В долната й част , по средата на челото, има голям рубин. Към двете страни на короната има прикрепени висящи украшения, падащи върху бакенбардите. Представляват два квадрата, в чиято вътрешност има рубини, а между тях четири продълговати златни ленти, които ги съединяват.

Описание:
Елисавета Ангелова-Димитрова

Хан Кубрат

Хан Кубрат
Живял в периода между 605 г. и 655 г.

Израснал във Византия, но след завръщането си през 632 г. чрез верните боили (военачалници)  Кубрат се възкачил на ханския престол. Хан Кубрат успял да отхвърли владичеството  на тюрките  и създал независима държава – същата която византийските хронисти наричали „Стара Велика България”. Тя обхващала огромни територии на изток и на север от Черно море.  Границите на огромната „Стара Велика България” се очертавали приблизително така : на изток до изворите на реката Кубан, на север до степите на река Донец, а на запад- някъде по поречието на река Днепър.  Като столица на  Кубратовата България се сочи Фанагория – на източния бряг на Черно море.  Хан Кубрат създал многобройна войска, която се състояла от лековъоръжени и тежковъоръжени конници.  Имал много добро разузнаване, което знаело много от тайните на чуждите войски и държави.

Българският хан прогонил аварите на запад.  С неговото име се свързва  утвърждаването на Стара Велика България като първа сила в причерноморските степи. Малко преди смъртта си великият хан събрал петимата си сина. Заклел ги по никакъв начин да не се отделят един от друг, тъй като разединението означавало край, разпадане на държавата.  Само заедно един до друг те можели да опазят своите земи и да се противопоставят на всеки завоевател.  Разединението, предрекъл хан Кубрат, означава поробване на българския народ.  Подкрепил думите си със сноп пръчки, който синовете му не успели да пречупят.  Ханът им показал на практика как това може да стане – като пръснал снопа и започнал да чупи лесно пръчките поотделно една по една… Една пръчка всеки можел да пречупи, но снопа – никой.

 

Описание :На картината Хан Кубрат е изобразен като мъж на средна възраст, с големи и тъмни очи. Погледът му е проницателен, но в същото време благ. Има тъмни и плътни вежди, които са сякаш надвиснали над клепачите. Челото му е високо, устните са плътни. Косата му е до раменете, почти изцяло бяла. Вълниста е, като в горната част на главата липсва и така създава впечатление, че очите и челото му са още по-големи. По лицето му се забелязват фини бръчки, които сякаш придават мекота на изражението. Има тъмен мустак, който се съединява с брадата му, чиято дължина е около 10 см. Облечен е с тъмно червено наметало, което има тъмно оранжеви неправилни кръгчета в горната част, а по надолу те се преливат в жълт цвят, подобно на огън. Яката на наметалото е дълга и наподобява козина на мечка. Пада по протежението му надолу, а цветът й е тъмно кафяв. От двете й страни симетрично са разположени два кръга, приличащи на бижу. Запълнени са с жълти топчета симетрично, към краищата на кръга те са най-малки, а колкото по-навътре са разположени се уголемяват. В центъра е най-голямото от тях, а около него в кръг са наредени червени камъни – вероятно рубинени.

Описание:
Елисавета Ангелова-Димитрова

Васил Левски

Петата фотография на Васил Левски

Васил Иванов Кунчев, известен като Васил Левски, е български национален герой. Той е идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО). Известен е и като Апостола на свободата, заради организирането и разработването на революционна мрежа за освобождаване на България от османско владичество. Пътува из страната и създава частни революционни комитети, които да подготвят обща революция. Неговата мечта е чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от своята народност и вероизповедание.

Детството на Левски не е леко. Баща му – Иван Кунчев умира рано и върху 14 годишния Васил паднала отговорността да помага в изхранването на семейството. Започнал учението си в карловското взаимно училище, но под влияние на вуйчо си станал послушник и в продължение на три години обикалял из селата да събира помощи за Хилендарския манастир, учил църковно пеене и богослужение. За кратко време имал възможност да продължи образованието си в Стара Загора, но след това приел монашеството в Сопотския манастир (1858 г.) под името Игнатий.

През пролетта на 1862 г. Васил Левски, по призива на Георги Раковски, се отправил за Белград, за да се включи в Първата българска легия. В Белград получил и бойното си кръщение, и името Левски. След разтурянето на легията се завърнал в Българско и известно време учителствал в с. Войнягово, Карловско, а по-късно в добруджанското село Ени кьой. В началото на 1867 г., привлечен от поредното раздвижване на българската емиграция в Румъния, Левски се отправил за Букурещ и се свързал с Раковски. По негова препоръка бил избран за знаменосец на четата на Панайот Хитов. След тримесечен поход из Стара планина четата преминала в Сърбия, а Левски заминал за Белград. Малко по-късно се записал във Втората българска легия, организирана от дейците на Добродетелната дружина. Изкарал успешно всички изпити, Левски очаквал предстоящата сръбско-турска война, но разтурянето на легията осуетило плановете за вдигане на въоръжено въстание в българските земи. Последвал и неуспехът на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

Подобно на мнозина свои другари, Левски изживял с болка гибелта на Хаджидимитровата чета и несполуките от 1867 и 1868 г. За разлика от повечето емигрантски дейци обаче още през пролетта на 1868 г. той обмислял нови възможности за решаване на българския политически въпрос. Показателни в това отношение били разсъжденията му, споделени в писма до Найден Геров и Панайот Хитов, в които търсел подкрепа за осъществяването на замислите си. Левски осъзнавал, че неуспехите на емиграцията се дължали до голяма степен на политическата апатия вътре в страната. Почти цяло десетилетие емигрантските дейци крояли планове за освобождение на България, организирали и изпращали чети в страната, сформирали легии и доброволчески отряди, но всички усилия отивали напразно. Основната причина Левски виждал в разминаването между представите на политическата емиграция за положението в страната и реалното състояние на обществените настроения. Изходът Левски виждал в целенасочената и последователна революционна агитация вътре в страната и в ангажирането под различни форми на възможно повече слоеве от възраждащото се българско общество. Затова неслучайно, след кратък престой в Букурещ той решил да предприеме обиколка из българските земи.

През декември 1868 г., с помощта на „Българското общество” и лично на Димитър Ценович, той заминал за Цариград и оттам преминал в Българско. Целта на тази обиколка била да се набере информация за реалното състояние на политическите настроения в страната. Някои изследователи приемат, че още по време на първата обиколка Левски успял да изгради комитети в отделни селища, но сериозни потвърждения за това все още липсват. Завърнал се в Букурещ през март 1869 г., Левски пристъпил към подготовката на втората си обиколка. С помощта на „Млада България” била отпечатана изготвената от Иван Касабов „Прокламация от името на Привременното правителство в Балкана”, която трябвало да послужи на Левски като доказателство за сериозността на неговата мисия и същевременно да илюстрира идейната близост с делото на Раковски и Тайния комитет.

Втората обиколка на Левски започнала на 1 май 1869 г. и завършила на 26 август същата година. За около четири месеца Левски преминал през редица селища из Дунавския вилает и в Южна България, срещнал се с много от своите стари познати, намерил съмишленици сред изявени млади учители, търговци, читалищни деятели. По време на втората обиколка Левски създал в Плевен, Ловеч, Карлово, Сопот и други селища из вътрешността на страната и първите революционни комитети в България.

След като се завърнал в Букурещ, отново се присъединил към групата на „младите” и взел участие в изграждането на БРЦК, но продължителните и безплодни спорове сред емиграцията го подтикнали за трети пореден път да напусне Румъния и през пролетта на 1870 г. да се прехвърли в Българско. За около година и половина Васил Левски успял да изгради широка нелегална комитетска мрежа, обхващаща цялата територия на страната. Начело на така оформилата се Вътрешна революционна организация стоял Ловешкият комитет, а връзката с емиграцията в Румъния се осъществявала по специално изградени конспиративни канали. Под ръководството на Левски комитетите разгърнали активна пропагандна дейност сред населението и това създало реални предпоставки за пристъпване към подготовката на една действително общонационална революция. Според Левски целта на революционната организация била „с една обща революция да се направи коренно преобразование в сегашната деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република … Да се подигне храм на истината и правата свобода и турският чорбаджилък да даде място на съгласието,братството и съвършеното равенство между всички народности”. С тези си идеи Левски фактически наложил в българското националноосвободително движение ценностите на европейската буржоазно-демократична мисъл от XIX век и отбелязал едно от най-високите идейни постижения в политическото възраждане на българите.

В края на 1871 г. и БРЦК в Букурещ начело с Любен Каравелов, и Вътрешната организация начело с Левски стигнали до убеждението, че за успеха на освободителното движение било нужно обединяване на усилията на комитетската организация в страната с тези на емиграцията. Така постепенно изкристализирала идеята за провеждане на Общо събрание, което да разработи нови програмни документи и да избере единно ръководство. Събранието се организирало в румънската столица от 29 април до 4 май 1872 г. След продължителни дискусии делегатите приели програма и устав и избрали Любен Каравелов за председател на БРЦК. Малко по-късно, в съответствие с новия устав, Л. Каравелов посочил Кириак Цанков за подпредседател на комитета, Олимпи Панов за секретар, Димитър Ценович за касиер, а Васил Левски и Панайот Хитов за членове. Левски получил и специално пълномощно да представлява Централния комитет „навсякъде и във всичко”. Левски заминава за Ловеч, където пристига на 25 декември 1872 година. Положението, което заварва там, е изключително тежко. Комитетът не действа адекватно, а и полицията е на крак. Къщата на председателя на комитата поп Кръстьо е под наблюдение и среща между него и Апостола е невъзможна. Левски тръгва с Никола Цветков на 26 декември за Търново. В самара на коня на Цветков е архивът на организацията. Вечерта остават да пренощуват в Къкринското ханче, чийто съдържател е и член на комитета – Христо Цонев Латинеца. Според общоприетата версия там Левски е трябвало да се срещне с поп Кръстьо, който го предава. Според други версии вината за предателството не бива да се хвърля върху свещеника. Апостолът на свободата е заловен от заптиета, обкръжили ханчето. Дяконът опитва да си пробие път чрез стрелба, но е ранен и хванат. От Къкрина е върнат в Ловеч, а после е закаран в Търново и София, където е съден.

Пред съда Левски се държи изключително твърдо и не издава никакви подробности около организацията, като поема цялата отговорност за дейността върху себе си. Гордо и борбено защитава делото на революцията и правото на България да бъде свободна. Съдиите, сред които е и българинът Иванчо Хаджипенчович, опитват всякакви хитрини, за да накарат Апостола да проговори. Задават му объркващи и подвеждащи въпроси, опитват се да надхитрят този, който дълги години ги е надхитрявал. Като не успяват по този начин, съдиите предприемат друга тактика – изправят пред Левски редица негови бивши съратници: Дидьо Пеев, хаджи Станьо, Петко Милев, братята хаджи Иванови, Атанас Хинов и други. Всички те предават Апостола, но той не трепва. На 8 януари съдът изправя срещу Левски Димитър Общи, виновен за случващото се. Общи също предава Апостола и разказва за делата му. Процесът срещу Левски остава забулен в тайнственост. За него не пише нито турската, нито световната преса. Светът не знае за драмата в софийския конак, където един българин преборва цяла империя с воля и вяра в народното дело.

Осъден на смърт и на 6 февруари (18 нов стил) 1873 г. Апостолът на свободата е обесен на мястото, където днес се издига неговият паметник в столицата. Смъртта му не просто предизвиква потрес и скръб сред революционните среди в България и в Румъния, но бележи началото на криза и сътресения, от които революционното движение никога няма да се възстанови напълно.

Левски оставя на поколенията около 140-150 писма и прокламации, в които  излага идеите си за равноправието на хората, за човешките права и свободи, идеята за демократичното управление, за общуване между народите и съвършеното равенство между тях, идеята за законността и равенството пред законите – идеи, актуални и до днес.

През 2007 г. чрез национално телевизионно допитване на БНТ е избран на първо място в списъка на най-великите българи за всички времена.

 

Описание:  Петата фотография на Васил Левски е направена през пролетта или лятото на 1870 г. Тогава той е бил на 33 г. Косата му е гъста, светла, сресана назад. Очите са дълбоки, големи и сини на цвят. Носът му е правилен, леко широк в долната си част. Устните са широки, но не много плътни. Лицето му е светло, обло като форма. Брадичката му е широка и леко скосена от долу. Облечен е с карирана риза с бяла яка, а върху нея – с елече в светъл цвят. На врата му е завързана тънка връзка, напомняща за днешните папионки. Връхната му дреха е палто, а върху него на раменете му пада шал. Стилът е европейски, аристократичен или може да се каже делови. Цялостното му излъчване е смесица между човек, който е вперил поглед към дела и ценности много по-възвишени от обичайните и ежедневните, и млад мъж с една едва доловима тъга, финост и изтънченост на духа, дълбочинност на душата . Образът му внушава твърдост и непоклатимост във вярата и идеалите, решителност в действията и висока интелигентност. Той е от типа хора, за които можем да кажем, че са в този свят, но не са от него. Някак мистериозни, трудни за вникване и разгадаване, но и точно заради това са толкова впечатляващи и запомнящи се.

Описание:
Елисавета Ангелова-Димитрова

Диляна Попова

diliyna popova

Диляна Попова е една от известните съвременни български актриси. Участва в сериалите „Стъклен дом“, „Революция Z”, филмите „Love.net”, „Още една мечта“, снима се за редица модни списания и видео клипове.

Родена е в гр. Гулянци на 24 септ. 1981 г., където живее до осми клас. След това заминава за Плевен, където учи в техникум по облекло. Висшето си образование завършва в Нов български университет – София и от тогава живее в столицата.

Снимката е портретна, на бледосив фон. Диляна Попова е снимана в близък план, от гърдите нагоре, леко наклонена надясно. Косата ѝ е черна, небрежно прибрана на тила и падаща свободно върху раменете. Един кичур от бретона ѝ закрива леко лявата половина от лицето ѝ. Очите ѝ са светлосиви към сини, гледащи нависоко надясно над обектива. Гримирана е много леко, колкото да се подчертае естествената ѝ красота. Устните са плътни, с червено червило, което ги прави още по-меки и сочни. Носът ѝ е прав и издължен, леко чип накрая. На едното ѝ ухо, което се вижда измежду косата, проблясва малка обечка с камък. Раменете и врата ѝ са голи, и най-вероятно е облечена с бял потник, понеже се вижда само една бяла презрамка.

Снимката е успяла да улови цялата женственост и красота на Диляна Попова, съчетаваща невинността и предизвикателността й.

Описание:
Емилиана Ангелова

„Серина и Винъс Уилямс в брошура на националната кампания „Got Milk?“ от 1999г.

140224-got-milk-serena-venus-3p_ee5a03e7105b0b24b2a88dec644590e7-nbcnews-ux-2880-1000

На снимката са само те, изправени, леко завъртяни в профил една към друга, прегърнати през кръста с полуотпуснати китки, застанали са плътно една до друга, снимани са до средата на бедрото. Имат кафява кожа и са облечени с черни дрехи, фонът е чист, тъмносив. В наше ляво е Серина – с лявата си ръка е прегърнала през кръста Винъс, а дясната е сложила на кръста си, като с нея държи тенис ракета, с дръжката нагоре. На тази ръка има сребрист часовник и пръстен. Винъс също е прегърнала сестра си през кръста, а лявата си ръка е сложила на кръста, на нея има пръстен. Серина има сребристи неголеми кръгли обеци и верижка с медальонче. И двете са с черни коси, сплетени на плитки, като надолу плитките са украсени с низ от бели топченца. И двете имат мустаци от мляко на горната устна. И двете са облечени в много къси черни клинчета и черни потници, подчертаващи техните широки рамене и мускулести ръце. И двете имат атлетично телосложение. Погледите им са насочени към камерата и имат спокойно, но победоносно излъчване.“

Описание:
Анелия Стефанова

Радина Кърджилова

full

„На тази снимка виждаме едно красиво младо засмяно момиче, с искрена усмивка и добри очи. Момичето е с дълга права кестенява коса, свободно падаща надолу. Погледът е насочен надясно. Облечена е със светло яке и има светло шалче около врата. Очите й са кафяви, кожата на лицето бяла, скулите са добре изразени, носът е добре оформен, леко чип. Веждите са тънки и черни. Лицето е овално. Момичето е в едър план. Светлината е мека, цветовете са топли. Снимката е вертикална.“

Описание:
Анелия Стефанова

Мария Шарапова

640_7c9b9bcbcc38bbd757863bbfeeb2cfe3

На тази снимка виждаме едно усмихнато, младо, слабичко, красиво момиче по бански, на фона на море и небе. Тя тича, а вятърът вее русите й дълги коси. Тича наляво, тялото й е обърнато в профил, а главата й е завъртяна към камерата. Скочила е високо, като левият й крак е изпънат, а десният е с вдигнато коляно. Лявата й ръка (тази, която е от към камерата) е с вдигнат лакът на нивото на брадичката и ръката сочи напред и нагоре. А дясната й ръка сочи назад и надолу. Очите й са зелени, красиви, с форма на бадем. Момичето е усмихнато. Посланието на тази снимка е свобода, устрем, щастие.“

Описание:
Анелия Стефанова

Захари Бахаров

z-b

„Захари Бахаров е един от най-известните съвременни български актьори. Роден е на 12 август 1980 г. в гр. София. Още от ученическите си години се занимава с актьорство, докато през 1997 г. е приет в НАТФИЗ, откъдето започва професионалната му кариера. Смята се за един от най-сексапилните мъже в българското кино, като ролята му на гангстера Иво Андонов в сериала „Под прикритие“ потвърждава тази теория.

Снимката е черно-бяла. Захари Бахаров е сниман в близък план , от гърдите нагоре. Облечен е в класически костюм: черно сако, бяла риза и черна вратовръзка. Лявата половина от лицето му е в полусянка, която загатва и подчертава строгото му изражение. Няма брада, мустаци и коса, но формата на лицето му е с идеален овал, затова този стил му отива много. Устните му са плътни с ясно изразен филтрум (браздата между горната устна и носа). На лявата буза има релефна бенка, която почти не се забелязва на снимката, защото е в сянка. Има изразени скули, придаващи мъжественост на излъчването му. Очите му са кафеви, с леки торбички отдолу, но не от умора, а по-скоро от напрежението в погледа му, който гледа право в обектива на камерата. Въпреки, че няма коса, си личи, че има голямо чело, на което личат няколко леки напречни бръчки.

Визията и излъчването на снимката показват цялата му сериозност, елегантност и мъжество“

 

Описание:
Емилияна Ангелова

Сара Джесика Паркър

Сара Джесика Паркър
Сара Джесика  Паркър е родена на 25 март 1965г. в Нелсънвил, САЩ. Тя е американска актриса и продуцент. Омъжена е за актьора Матю Бродерик и имат три деца. Участва в редица кинопродукции, но е най-известна със сериала “Сексът и градът”, където играе ролята на Кари Брадшоу –  момичето, което е влюбено в Манхатън. Тази роля й носи слава и наградите “Еми” и “Златен глобус”.

Освен с актьорската професия, Сара Джесика Паркър се занимава с дизайн на собствена колекция обувки. Актрисата има неповторим усет към модата, а външният й вид винаги е впечатляващ. Тя няма класическа красота, но чертите й са изразителни. Косата й е дълга и руса. На снимката е разделена по средата и е оставена да пада свободно по страните й. Има малки светлосини очи, гъсти мигли и тънки вежди. Обича да подчертава очите си с черен молив, което ги прави по-изразителни.

На снимката седи на един диван и не гледа в обектива. Облегната е на едната си ръка. Другата, на която е сложила сребърна гривна, е на бедрото й. Облечена е в дълга рокля, чиято горна част се състои от блестящи сиви камъни, а  по-надолу е семпло бяла. Заобиколена е от бели кутии за обувки. Виждат се няколко чифта обувки в различни модели. Задният фон представлява тухлена стена в синьозелен цвят.

Описание:
Биназ Хасан

Алисия Викандер

Алисия Викандер

Алисия Викандер е шведска балерина и актриса родена на 3.10.1988 година. В началото на кариерата си играе в редица шведски филми, а 2015 година се оказва годината, в която с крехката си физика, но със силното си присъствие и страст превзема световното кино. Сред няколкото филма с нейно участие през въпросната година е и „Момичето от Дания” за участието, в който само преди няколко седмици Алисия Викандер получи Оскар за поддържаща женска роля.

Настоящата снимка е от друг неин филм от 2015 година – „Завет на младостта” (The Testament of Youth) създаден по мемоарите на Вера Британ – млада жена, която по време на Първата световна война напуска следването си в Оксфорд, за да стане медицинска сестра. Във войната тя губи своя брат, свой близък приятел и своя годеник, но въпреки огромната загуба съумява да запази силата на духа си. След войната, в която взима дейно участие като сестра, завършва образованието си и става известен пацифист, журналист и писател.

На снимката младата героиня на Алисия Викандер се намира във влак. Току що се е разделила с мъжа, в когото започва да се влюбва силно. В едната си ръка държи розата, която той й е подарил преди секунди. Розата е бяла с бледо розова сърцевина. Седнала е в красиво купе с кожени седалки и дървена ламперия. На облегалката е сложена бяла кувертюра с красиви дантелени цветя по ръба. Алисия е опряла глава на запотения прозорец, изглежда навън вали. Подпряла е ръка на облегалката на седалката си. Пръстите й докосват устните й. Момичето се усмихва. Погледът й е отправен някъде навън, замечтан и блестящ, пълен с живот. Очите й са шоколадови, миглите й тъмни и дълги. Има лека трапчинка на бузата. Кожата й е красива, нежна и по-скоро притежава мургавината на испанка, отколкото на шведка. Кестенявата й коса е почти изцяло скрита под тъмно синя барета, която закрива и челото й. Облечена е в изискан тъмно син костюм от материя със съвсем бегло загатната лъскавина. На яката на костюма е зашит орнамент от тъмно червена дантела. Ръкавите й са малко бухнали в областта на раменете. Лицето й се отразява в стъклото на прозореца.

Тази снимка на героинята на Алисия Викандер е като портрет на влюбването, началото на щастието, очакването….

Описание:
Стефка Проданова