„Лудо младо” картина на Йовка Мечкарова

ludo_mlado

Картината изобразява двама влюбени, седнали в двора на къща. Описан е период от възраждането на България.

Двамата влюбени са заобиколени от природа. Седят на дървена, кафява пейка, а пред тях има масивна маса. Зад тях се вижда дувар от камъни и малка част от каменно стълбище- най- вероятно са седнали в задния двор на къща, а тези стълби водят именно към нея. Беседката, в която са седнали се намира по-ниско от къщата, вижда се, че дуварът е обградил своеобразна градина със зелена трева.

От двете им страни има две дървени греди, които служат за подпори на гъста асма. Висят няколко лилави и сочни узрели грозда, а слънчевите лъчи се опитват да си прокарат път през гъстите листа на лозинката. Зад пейката има малка чешмичка, отново направена от камъните. Най- отгоре й има глинена стомна, използвана най-вероятно от стопанката на къщата, за ваза. Подават се многоцветни цветенца от стомната.

В десния ъгъл на картината, наклонено към двамата влюбени, е изобразено гъсто, зелено цвете, с дълги листа и един лилав, разцъфнал цвят. В средата на дървената маса, пред момчето и момичето са поставени току що откъснати грозда.

Момичето е облечено в бяла риза и типична за онова време носия, вълнена черна рокля с червена бродерия по деколтето и червена престилка, с множество бродерии в жълти и оранжеви краски. Момичето има дълга кестенява коса, в която са закичени няколко цветчета, едно по-голямо червено, обградено от няколко по-малки жълти. Обърнала е глава към момчето, като нежно и се усмихва. Между двете си ръце е хванала лявата му ръка. Момчето е поставило другата си ръка на облегалката на пейката, като леко е прегърнало момичето. Той има къса черна коса, сресана назад. Също е облечен в бяла риза, която има червени и сини бродерии по деколтето. На кръста си носи червена препаска. Застанал е леко приведен напред, като гледа в момичето и се усмихва.

Автор: Йовка Мечкарова
Описание: Нора Борисова

Венера Урбинска – картина на Тициан

Venera

Известният венециански живописец Тициан Вечелио винаги се е възхищавал от света и е ценил красотата му. Особено трепетно майсторът на четката се е вълнувал от античността. Древните персонажи му се стрували живи, затова той смело премествал митологическите герои в своята епоха.

Така неговото известно платно «Венера» се отъждествява с богинята Венера. Картината е нарисувана за Урбинския херцог, който в 1538 година поръчва на Тициан две работи – свой портрет и изображение на голо тяло. Съществуват две версии за това, кой е бил модел на художника. По едната от тях, Тициан е обрисувал образа на младата девойка Джулия Варано – невеста на Гуидобалдо. По друга версия – своята любима жена. Битувало и такова мнение, че платното имало сходство с друга картина на Тициан – портрет на Елеонора Гонзага, майката на Гуидобалдо.

Независимо как точно е било, но на картината на Тициан е представена млада венецианка, истинска златокоса красавица с игрив поглед и нежно тяло. Девойката изглежда смутена, но уверена в това, че е красива.

Място на действието на картината е стая в богат дом. На преден план, в обстановка на дворцов разкош, в постелята си лежи Венера. Погледа и е устремен към зрителя. С лявата си ръка прикрива  скута си, който е станал своеобразен център на композицията.  В дясната си ръка държи букетче цветя. Близо до краката и е заспало кученце. В далечния план художникът е изобразил две слугини, занимаващи се с обичайните си дела.

Смисълът на картината е умело скрит. Едни го интерпретират като съпружеска вярност, отчитайки това, че на прозорчето стои мирта – символ на брака. Други са уверени, че Тициан е създал портрет на куртизанка, предлагаща себе си на публиката.

Самобитността на почерка на Тициан е намерила своето отражение във Венера Урбинска. Живописецът е изобразил всичко с присъщата му натуралност, демонстрирайки високо ниво на майсторство.

Описание:
Авторът не е посочен.
Описанието е преведено от Краси Василев
От сайта:
opisanie-kartin.com

„Райна Княгиня“ картина на Кръстьо Руйнеков

Райна Княгиня

Картината на художника Кръстьо Руйнеков , наречена „Райна Княгиня“ изобразява именно тази велика българска учителка, ушила главното въстаническо знаме на Панагюрския революционен окръг за Априлското въстание.

На заден план, се виждат върховете на Средна гора. В дясно е изобразена църквата „Свето въведение Богородично“- бяла църква с две големи звънарници от двете й страни, в които се намират камбаните й.

В центъра на картината е изобразена Райна Княгиня, върху тъмно кафяв кон, държаща знамето, извезано с думите „Свобода или смърт“.  Конят е вдигнал леко десният си крак, нетърпелив да се втурне напред. Райна е облечена в тъмно синя дълга пола, бяла риза и сюртук. На глава си носи тъмно синя калпак, под която се вижда светло русата й, къдрава коса. В ляво на колана си е препасала сабя, а с дясната си ръка е вдигнала високо знамето.

От дясната й страна са се струпали предимно жените и деца от града. Най-отпред е застанало усмихнато русо момиченце, облечено в бяла риза и дълга кафява пола. Протегнало е ръка към Райна Княгиня, като й подава букет с червени цветя.

От лявата страна са застанали хайдути и революционери. Най-отзад е изобразен млад революционер, най- вероятно Георги Бенковски. Той е облечен в червена униформа, вдигнал е меч с дясната си ръка, като обявява началото на Априлското въстание в Панагюрище. На по-преден план, до Райна Княгиня, е застанал млад мъж, в обичайните дрехи за българите в онова време кафяви широки панталони и вълнено кафяво елече. Бялата му риза е препасана от червен, широк пояс. Обърнат е с лице към Райна, като е стиснал десния си юмрук, а в лявата си ръка държи черен револвер.

Всички образи в тази картина са представени в унисон – неспокойни и нетърпеливи, смели, готови да се впуснат в неравен бой за освобождението на родината си.

Описание:
Нора Борисова
художник:
Кръстьо Руйнеков

„Раждането на Венера“ – картина на Сандро Ботичели

Раждането на Венера

Известната картина на флорентинския живописец Сандро Ботичели «Раждането на Венера» е шедьовър от епохата на Ренесанса. Тя се намира в галерия Уфици, Флоренция. Картината е била нарисувана около 1484 год. с маслени бои върху платно.

Пред зрителя се открива пространство, море и небе, при което художникът е изобразил ранно утро, когата нощната мъгла вече се е разсеяла и светът вижда прекрасната Венера, която току що се е родила от морската пяна. Тази богиня на Красотата стои върху морска раковина, която самият бог на ветровете Зефир поддържа върху вълните и и помага да доплува до брега.

Появяването на тази богиня на земята е триумфално – към нейните нозе летят рози, а богинята Ора поднася на младата богиня на Красотата драгоценен плащ, за да я покрие. Плащът е украсен с нежни бродирани цветя.

Образът на героинята е представен от живописеца с идеално красиви черти, поразяващи със своята безупречност и хармония. Лицето на богинята, сякаш е обвито със сянката на кротост и печал, на раменете и падат дълги кичури прекрасни златисти коси, развявани от вятъра.

В картината присъства ясна и точна композиция. Позата в която богинята се явява пред нас напомня на античната статуя на Венера Пудика ( от латински – целомъдрена, скромна, свелива), която знаем също и под названието Венера Медичи.

«Нима не е странно това, че даже до преди 50 години Ботичели е бил считан за «тъмен» художник на преходното време, който се явил на света само за това, да подготви път за Рафаел.» – писал в «Образите на Италия» знаменития историк на изкуствата Павел Муратов. Това което се сторило странно на Муратов в началото на ХХ век е още по-малко разбираемо за нас: ние виждаме гениалността на Ботичели, и даже не можем да си представим, че в течение почти на три века, някъде от средата на 16-ти до средата на 19-ти век, светът е бил равнодушен към шедьоврите му. Но това е истина. Ботичели ( 1445 – 1510) е живял в една епоха с Леонардо да Винчи, бил е съвременник на поставянето на Давид – творбата на младия Микеланджело във Флоренция, умира само 10 години по-рано от Рафаел – но между тези майстори и него била цяла епоха.

Описание:
Авторът не е посочен.
Описанието е преведено от Краси Василев
От сайта:
opisanie-kartin.com

Сикстинската мадона от Рафаел

Сикстинската мадона

На картината са изобразени жена с дете, но това не е просто жена – това е дева, държаща в ръце благословенното дете. Нейният нежен и едновременно с това тъжен поглед сякаш знае за това, какво неблагодарно бъдеще очаква нейния син. Детето, напротив, е пълно с живот, сила и енергия, което много добре се вижда по телосложението му.

Майката трепетно и нежно държи сина си на ръце, притискайки голото телце близко до себе си, сякаш стараейки се да го защити от всички беди, които ни носи животът. На картината жената е изобразена стояща в небесата, защото нали тя е родила на този свят Спасителя, тя е донесла Благословение на земята на грешните.

На пръв поглед катрината е проста и понятна, но Рафаел винаги е внасял повече смисъл в картините, отколкото това може да се осъзнае от обикновения, непосветен в тайните чудеса на рисуването зрител. Хората могат дълго да се задържат пред тази картина, любувайки се на прекрасния лик на майката и още съвсем детското, но вече обвито с разум, личице на детето.

Тяхната цялост като, че ли ни говори за това, че мисията им на земята едва сега започва и подготвените от съдбата лишения само ще подчертаят значимостта на действията им. Защото все пак това е Божественото дете, подарено на света, а може би и принесено в жертва, за това, да се покаже, че всички са родени еднакво, и хората, и синовете Господни, но само преследващите праведни цели, могат да намерят място сред белите облаци.

Сикстинската Мадона е шедьовър, защото съчетава в себе си несъчетаеми явления – както тленното човешко тяло и свещенноста на духа, така и свойственото за обикновените хора рождение на децата и изкупление на греховете по пътя на убийството.

Всичко се е смесило, всичко спори помежду си, но в същото време, се допълва едно с друго. Без тяло би било невъзможно да се изобрази жената, подарила на света Божественото дете, без духа няма живот в тялото, без естественото появяване на детето хората не биха разбрали, че също така са способни от рождението си да вървят по праведния път и, че без изкуплението на греха не могат да станат безгрешни.

Много емоции са се вместили на едно платно, и много човешки умове и мисли са полегнали на ложето на познанието на истината, но само авторът може с увереност и без съмнение да каже какво конкретно е имал предвид, обединявайки несъвместими неща.

Описание:
Авторът не е посочен.
Описанието е преведено от Краси Василев
От сайта:
opisanie-kartin.com

„Цар Калоян и Целгуба“ – картина на васил Горанов

цар калоян и целгуба Васил Горанов

Картината е озаглавена „Цар Калоян и Целгуба“, а неин автор е художникът Васил Горанов. Това е един невероятен портрет на царя и неговата куманска съпруга, показващ величието на нашите царе от онова време.

Цар Калоян е изобразен удобно седнал на своя трон – трон направен от злато и желязо, обсипан със скъпоценни камъни в зелен и червен цвят. Целгуба е застанала права до него, от лявата му страна, като едната й ръка е подпряна на облегалката на трона му.

Дори и седнал, великият българин изглежда внушителен и едър мъж. Изражението на лицето му е сериозно и сурово, но въпреки това кафявите му очи излъчват топлина и сигурност. Има поддържана, не много дълга брата и стигаща до рамената коса. Тъмно кафявият цвят на косата и, брадата му подчертават тъмния тен на лицето , придобит по бойните полета, под жаркото слънце. На главата си има златна корона, на която ярко се открояват три червени скъпоценни камъка. От двете страни на короната висят типичните украшения за онова време – нанизи от перли, злато и скъпоценни камъни.

Калоян е облечен в царска роба в златно бежов цвят, с дълги ръкави, стигащи до китките. Около самите китки има пришити червени скъпоценни камъни. Върху робата има оранжево наметало, покриващо лявата му страна и закопчано на дясното рамо. Кантовете на наметалото са извезани със златни нишки, оформящи еднакви квадратни форми по цялата му дължина. В средата има изобразен голям грифон – митично същество с глава и тяло на лъв и крила на орел. Това е един от символите на държавността по онова време. Левият крак на грифона е леко повдигнат, сякаш всеки момент ще излети, готов за битка. Наметалото е обсипано със зелени скъпоценни камъни, подобни на тези, поставени на трона.

В двете си ръце, цар Калоян държи още два символа на монархическата власт. Златен жезъл, на чиито горен край има кръст – символ на християнството е в дясната му ръка, а златна топка, с един голям объл червен скъпоценен камък в центъра и златен кръст, поставен върху самата топка е в дясната му ръка. Поредния символ на власт в картината е златния пръстен на показалеца на дясната ръка с царя. Този пръстен е бил използван за печат и удостоверяване на документи.

Застанала от лявата му страна, гордо стои принцеса Целгуба. Въпреки куманския си произход, тя е с доста светъл тен на кожата. Единствената част от тялото й, която е открита всъщност, за да видим този тен ,е нейното лице. На главата си има златна корона инкрустирана с множество малки скъпоценни зелени и червени камъни. Подобно на короната на цар Калоян, от нейната също висят нанизи от перли и скъпоценни камъни, падащи нежно покрай лицето й. Изражението й е сериозно, пъстрите й очи сякаш пронизват невидима цел. Има чип нос и плътни червени устни. Косата й е прибрана, като цялата и глава е покрита от бяла, много фина забрадка.

Облечена е в тъмно червена роба, с множество бродерии, с много широки ръкави. Тъй като е застанала леко обърната с лице към цар Калоян, само единият ръкав на роклята е видим. Има бродерия във формата на ромб, извезана със златни конци. В ромба има бродерии, наподобяващи цветя с по четири листенца. Предната страна на робата е от плат златиста ивица ,наподобяваща по цвят кантовете на наметалото на цар Калоян. Върху тази ивица плат са избродирани вертикално отново ромбове, но в тези няма цветя, имат по- строг вид. Комбинацията между тези бродерии подсказва за сериозността на позицията на една принцеса, като същевременно цветенцата подсказват желанието на принцесата да не бъде обожествявана и всички да знаят, че тя също е човек.

Тя също носи златен пръстен на показалеца на дясната си ръка, но той не е печат, а накит- има голям кръгъл червен камък.

Така изобразени, цар Калоян и съпругата му- Целгуба излъчват увереност, сила и единство- качества характери за тогавашната нашата държава.

Описание:
Нора Борисова
Художник: Васил Горанов

 

След сенокос

Sled_senokos

Картината изобразява типичен селски пейзаж, от времето преди освобождаването на България от турско робство. Действието, което художникът е пресъздал е събирането на сеното от полето – есенно време.

На заден фон са изобразени къщите от селото в далечина. Небето е светло синьо, с малки бели облачета, преминаващи над полето.

В центъра на картината има дървена каруца, пред която са впрегнати един кон и един вол. Конят е кафяв, с бяла ивица на челото. Личи си, че често е използван за теглене на каруци с товар от селяните, тъй краката му са изобразени мускулести и здрави. Волът, впрегнат до него е доста по- малък, но въпреки това също е здраво и набито животно. По-светло кафяво е от коня, като над копитата козината му е бяла. Изглежда сякаш е обул бели ботуши.

В каруцата е натоварена една голяма бала сено, като най отгоре й е застанала жена, която в момента поема още сено, подадено й от друга жена, посредством дълга вила. Жената, която е стъпила върху балата със сено е облечена в светло синя пола, дълга до глезените. От горе има светло оранжево елече и забрадка с подобен цвят. Жената, подаваща сеното е облечена в черна жилетка, под която има бяла риза, а на главата си носи черна шапка. Вижда се само до кръста, тъй като пред нея има една събрана и подготвена за товарене жълто-оранжева бала сено. В ляво от тази бала, още една жена е застанала с вила, готова да прехвърля сено от балата в каруцата. Тази жена е облечена в дълга тъмносиня рокля, а върху нея има светло синя престилка. На главата си има червена забрадка, за да я предпазва от яркото слънце.

Ясно се вижда как около тези персонажи цялото сено е предварително събрано от мъжете. Земята е покрита със зелена, прясно покаралата трева, като има малки пътечки, по които са минавали хората, както и две следи от колелата на каруцата. Образувало се е нещо подобно на кръг земя, с окосена трева, който обгражда жените и каруцата.

В далечината дясно зад тях се виждат трима мъже с гребла – те подготвят следващото сено, което жените ще трябва да натоварят в каруцата. Мъжете са млади, облечени в обичайните за времето си дрехи – леки вълнени панталони в тъмни цветове и бели блузи, тип риза.

Картината показва кипящата работа на полето, като оставя впечатление с какво голямо желание тези трудолюбиви българи вършат своята работа.

Описание:
Нора Борисова
Художник – не е посочен

Описание на фреската “Тайната вечеря“ на Леонардо да Винчи

Тайната вечеря

Тайната вечеря е стенопис на Леонардо Да Винчи, представляващ сцена на последната вечеря на Христа в обкръжението на своите ученици. Художникът е създал тази своя творба през 1495-1498 година в манастира »Санта-Мария», намиращ се в Милано. Това е произведение, което е достатъчно традиционно за тази епоха. Фреската е расположена в трапезарията на манастира.

Художникът е започнал работата си през 1495 година, и я завършва след три години, тъй като в процеса на работата е имало прекъсвания. В наши дни са известни три копия на фреската, които по предположение на изкуствоведите са дело на помощник на художника. Тази творба е заслужила почетен статус на истински жалон на епохата на Ренесанса, благодарение на правилно възпроизведената дълбочина на перспективата, което успяло да измени вектора на насоката, свързан с развитието на западната живопис.

По мнението на изкуствоведите на фреската отчетливо е показан моментът, когато Иисус казва думите, отнасящи се към това, че някой от апостолите ще се окаже предател, а така също и реакцията на всеки един от учениците на Иисус на думите му.

Практически всички предишни произведения на художника по същата тема показвали отстраняването на Юда чрез отделното му от другите ученици разположение, където той бил разполаган против тях, или пък Иисус бил изобразяван с всички свои ученици, с изключение на Юда.

Отчетливо се вижда как Юда стиска в ръка малка торбичка, чието значение вероятно се свързва с намиращото се в нея сребро, получено от Юда за това, че предал учителя си. Или пък изобразеното в ръцете му е намек на ключовата му роля сред всичките дванадесет ученици, която той изпълнява в качеството си на най-главния касиер. Той е единствен от дванадесетте апостоли, който е изобразен с поставен на масата лакът. Ножът, пресъздаден в ръката на Петър, най-вероятно насочва зрителя към сцената в Гетсиманската градина при задържането на Христа.

Описание:
Авторът не е посочен.
Описанието е преведено от Краси Василев
От сайта:
opisanie-kartin.com

Скулптурата на Мирон „Дискохвъргач“

Дискохвъргач

«Дискохвъргачът» е една от най-известните скулптури от времето на Античността.Това е и първата статуя, която изобразява човека в движение. Предаването на такива сложни движения в изкуството по онова време било значително по-трудно. Възрастта на тази скулптура е около две хиляди и петстотин години

Оригиналът на статуята не е съхранен, затова ние можем да видим само копия. Те са създадени в периода на съществуването на Римската империя. Известно е, че оригиналната скулптура «Дискохвъргач» е била изгубена през Средновековието

Статуята изобразява хвъргач на диск в момента на размах преди хвърлянето. Фигурата прославя древногръцките дискохвъргачи. Ние виждаме гол юноша, който се е наклонил напред, хвърляйки диск. Неговата ръка, държаща диска, е напрегната и отведена назад до максимален предел. Скулпторът е изобразил във фигурата готовността към действие: сякаш юношата всеки миг ще хвърли с огромна сила диска и той ще полети на голямо разстояние.

Мускулите на юношата са силно напрегнати. Скулпторът е успял да покаже красотата на човешкото тяло, както и впрочем, да предаде в тази красота великолепието на движенията. Мирон е предал цялото разнообразие от движения които извършва човекът. Впрочем, всички тия движения са се сляли в общо единство. Простотата на жестовете на човека, изобразен във фигурата, усилват усещането за лекота и реалистичност.

Мирон много просто е изобразил и съединил в едно цяло напрежението и красотата, а човешкият силует е украсил посредством затворени линии. Така той показал, че всеки човек е способен на активни действия и, че самият човек – преди всичко, е нещо прекрасно.

Копия на «Дискохвъргача», запазени в добро състояние, се съхраняват в много музеи по света. Интересно е, че тази скулптура е приета като символ на съвременното олимпийско движение. По такъв начин е подчертана връзката му с античните времена и традициите.

Описание:
Авторът не е посочен.
Описанието е преведено от Краси Василев
От сайта:
opisanie-kartin.com

Статуята на Венера Милоска

Венера Милоска

В историята на изкуството не са много скулптурите, моментално завоювали популярност. Широко почитаната статуя на Венера Милоска се отнася към това число.

Венера, която в древноримската митология първоначално е била богиня на пролетта и разцъфването, се числи към най-древните италийски божества. По-късно са започнали да почитат Венера като богиня на любовта и красотата, която гръцкият скулптор Агесандър изобразил в четвърти век преди Христа. Назована Милоска в чест на острова на който била намерена, скулптурата станала любимка на публиката и в началото на деветнадесети век заела почетно място в Лувъра. За намерения шедьовър се наложило да се борят, и докато страните решавали спора си в свадата, статуята се лишила от двете си ръце, но от това не станала по-малко привлекателна. Даже напротив, добила някаква допълнителна обаятелност.

Скулптурата очарова със своята пластика и грация. Майсторът е представил пред нас младата богиня полугола, давайки възможност на зрителя да се наслади на нейното стройно тяло. Плавните телесни линии, съвършенната форма на гърдите, подчертаната талия и закръглените бедра – такава изтънчена красота толкова впечатлява, че е трудно да се отмести поглед от произведението.

Римските скулптори с голяма реалистичност изобразявали в мрамора своите идеали. Култът към красивото тяло ги задължавал да избират безупречни форми. Същевременно, независимо от преклонението пред младостта, скулптурата е достатъчно проста и правдива. Детайлно е пресъздадена прическата, както и падащата върху бедрата тога, която девицата не е успяла да подхване. Миг, и прелестните форми се показват пред света. Чертите на лицето са одухотворени и сякаш са пронизани от лъчите на слънцето. Лицето на Венера е женствено, прекрасно, изпълнено със спокойствие и топлина.

На всеки поклонник Венера дарява вечна младост чрез любов – великата съзидаваща сила. Красотата ѝ очарова, покорява и опиянява. Тя се рее над земята, преобразвайки облачния ден, превръщайки помръкналото езерце в кристален кръговрат, а повяхналите листа мигновено придобиват сила, дарявайки на света благоуханието и опияняващят аромат на ефира.

 

Описание:
Авторът не е посочен.
Описанието е преведено от Краси Василев
От сайта:
opisanie-kartin.com