Статуята на Венера Милоска

Венера Милоска

В историята на изкуството не са много скулптурите, моментално завоювали популярност. Широко почитаната статуя на Венера Милоска се отнася към това число.

Венера, която в древноримската митология първоначално е била богиня на пролетта и разцъфването, се числи към най-древните италийски божества. По-късно са започнали да почитат Венера като богиня на любовта и красотата, която гръцкият скулптор Агесандър изобразил в четвърти век преди Христа. Назована Милоска в чест на острова на който била намерена, скулптурата станала любимка на публиката и в началото на деветнадесети век заела почетно място в Лувъра. За намерения шедьовър се наложило да се борят, и докато страните решавали спора си в свадата, статуята се лишила от двете си ръце, но от това не станала по-малко привлекателна. Даже напротив, добила някаква допълнителна обаятелност.

Скулптурата очарова със своята пластика и грация. Майсторът е представил пред нас младата богиня полугола, давайки възможност на зрителя да се наслади на нейното стройно тяло. Плавните телесни линии, съвършенната форма на гърдите, подчертаната талия и закръглените бедра – такава изтънчена красота толкова впечатлява, че е трудно да се отмести поглед от произведението.

Римските скулптори с голяма реалистичност изобразявали в мрамора своите идеали. Култът към красивото тяло ги задължавал да избират безупречни форми. Същевременно, независимо от преклонението пред младостта, скулптурата е достатъчно проста и правдива. Детайлно е пресъздадена прическата, както и падащата върху бедрата тога, която девицата не е успяла да подхване. Миг, и прелестните форми се показват пред света. Чертите на лицето са одухотворени и сякаш са пронизани от лъчите на слънцето. Лицето на Венера е женствено, прекрасно, изпълнено със спокойствие и топлина.

На всеки поклонник Венера дарява вечна младост чрез любов – великата съзидаваща сила. Красотата ѝ очарова, покорява и опиянява. Тя се рее над земята, преобразвайки облачния ден, превръщайки помръкналото езерце в кристален кръговрат, а повяхналите листа мигновено придобиват сила, дарявайки на света благоуханието и опияняващят аромат на ефира.

 

Описание:
Авторът не е посочен.
Описанието е преведено от Краси Василев
От сайта:
opisanie-kartin.com

„Далеч от големия град“ – фотография на Стефан Колев

Далеч от големия град

 Снимката, която искам да ви покажа е на мой много скъп приятел, който наскоро се престраши да направи първата си лентова фотографска изложба в кафето на кино Влайкова. Той се казва Стефан Колев, а любимата ми негова снимка – „Далеч от големия град“.
На нея има много  интересни неща и е трудно човек да избере откъде да започне да я разказва.
На нея има много интерсни неща и е трудно човек да избере откъде да започне да я разказва. Тя е черно–бяла снимка. Цялата й горна част, почти до средата, е запълнена с различно осветени от светлина листа на дърво, което няма плод. Част от листата са на фокус, други не. От дясната страна на снимката листата са по-тъмни, отколкото от лявата и това придава дълбочина в тази й част и ти помага да разбираш, че може би дървото, въпреки че не се вижда цялото, е голямо дърво.
В лявата горна част на снимката също има листа, но те са значително по-светли от листата в дясната част, защото са огрени от слънцето и така онези от тях, които са най-близо до нас, изглеждат почти прозрачни на светлината. Това им придава особено нежност и красота. Човек може да се загуби в тези листа и да реши, че те са главният герой на снимката, но това съвсем не е така.
Под дървото, от лявата страна, се вижда предната част на стар руски бус, марка Газ, със смолянска регистрация. Вътре в буса има момче на около седем–осем години, постригано късо, с коса, която свеетлее над лявото му ухо, може би защото е кестенява. Въпреки, че е само в буса, момчето не стои на шофьорското място, а на това до него. Позата му е малко напрегната, тялото му е обърнато към волана, а лицето и очите му гледат в обратната посока – навън и назад, така сякаш с тях търси позволението на някой извън буса.
Самият бус е много интересен. В горната си част, почти на покрива му, има закрепени големи лампи. Отпред, над самите фарове на буса, се вижда, че предният капак е украсен в камуфлажни краски, които от това, че снимката е черно-бяла, изглеждат, сякаш са в различни от обачайното цветове и правят буса да изглежда по-скоро цирков, отколкото военен.
Пред самия бус има ограда с дървена рамка, която напомня малко на подматрачна рамка на легло с пружина. Видиш ли оградата в предната част на дървото, виждаш и тази в дъното на снимката, някъде под тъмната страна на дървото. Въпреки, че си даваш сметка, че това е двор или пространство, което е оградено, в снимката има простор и прилича на спомен от детство, което си живял или сцена, която си сънувал.

Вървете и чуйте други снимки от Стефан Колев в кафето на кино Влайкова през този февруари.
Източник: http://photo-forum.net/bg/index.php?APP_ACTION=GALLERY_IMAGE&IMAGE_ID=1944464
Описанието е изпратено от:
Стефка Чинчева

„Мона Лиза“ (Джоконда) – картина на Леонардо да Винчи

Мона Лиза

На картината в правоъгълен формат е видно изображение на жена в тъмни дрехи, която е изобразена в положение три четвърти към зрителя. Тя седи в кресло, ръцете и са събрани заедно, лявата и ръка се опира на подлакътника на креслото, а дясната е поставена върху лявата.

Жената е изобразена с лице обърнато към зрителя. Прическата на жената е разделена на път и е представена във вид на гладки и равни коси, отчетливо видими през лежащия върху тях прозрачен воал. Роклята на девойката е зеленикава, със ситно плисе и жълти на цвят ръкави, драпирани в ситни гънки. Главата е в леко наклонено положение.

Изкуствоведът Борис Виппер при описанието на картината подчертал, че лицето на Мона Лиза отразява модата кватроченто: веждите на Мона Лиза са избръснати заедно с косата на горната част на челото

Долната част на картината обрязва половина тяло, в резултат на което се е получил поясен портрет. Възможно е в по-ранно време картината да е била по-широка като размер и да е вмествала двойка странични колони на верандата, от които на днешно време са останали само основите на колоните, чийто фрагменти отчетливо се виждат на краищата на парапета. Изгледът от верандата води към пустинна дива местност с извити пътища, потоци и езера, обкръжени от множество снежни планини, видни иззад всички тия фигури.

Художникът е представил Мона Лиза седяща на фона на прекрасен пейзаж и още при първия поглед асоциацията на силно увеличената и фигура със забелязващата се в далечината висока планина и ландшафт, придава на образа присъствие на необикновено величие.

Подкрепа на този образ е оказал и наличният контраст от повишената пластична осезателност на персонажа, и неговия плавен силует преминаващ в мъгливата далечина, която напомня на пейзаж с причудливи скали и открояващи се сред тях водни протоци.

Портретът „Джоконда“ с право е успял да заслужи званието на най-добрият образец отнасящ се към портретния жанр от епохата на италианския Зрял Ренесанс.

Описание:
Авторът не е посочен.
Описанието е преведено от Краси Василев
От сайта:
opisanie-kartin.com

„Давид“ – скулптура на Микеланджело Буанароти

Давид

„Давид“ е мраморна скулптура на Микеланджело. Тази мраморна статуя, чиято височина е повече от пет метра, е връх на ренесансовата скулптура. Оригиналът на скулптурата днес се намира във Флоренция, в Академията за изящни изкуства. Между другото, тя се намира там с цел да бъде предпазена от урочасване.

Статуята представлява фигура на голия Давид. Той е съсредоточен върху схватката, в която му предстои да встъпи с Голиат.

Давид се готви за битката. При това врагът чувствително го превъзхожда в силата си. обаче юношата е спокоен, сякаш, нищо не издава безпокойството му. Забелязва се само как се напрягат мускулите му, как са се преместили веждите му. В този поглед има нещо заплашително. Вижда се как е преметнал прашката през рамото си. Такава поза подготвя решаващ удар върху страшният противник.

Вижда се как Давид олицетворява мощта и всесилието на свободния човек. Давид символизира увереността на човека в това, че той може да победи всеки враг. Вниманието на скулптурния герой е максимално напрегнато. По този начин, пред зданието на градското управление на Флоренция се извисявала статуя, призоваваща към мъжество, към защита.

В същото време скулптурата се отличава с простота, ясност и изразителност. В нея няма нищо противоречиво. Всеки детайл служи за изразяване на мъжественост, свобода и максимална концентрация преди схватката със страховития цар.

По света има много копия на тази интересна статуя. Най-известните от тях се намират във Флоренция, в двора на Пушкинския музей в Москва, а също така и в музея на Виктория и Албърт в Лондон. Интересното е, че при случаите на визита на британската кралица, за тази статуя е приготвен смокинов лист.

За отбелязване е, че скулпторът съзнателно е променил анатомическите пропорции с цел да достигне идеална изразителност на произведението си.

Описание:
Авторът не е посочен.
Описанието е преведено от Краси Василев
От сайта:
opisanie-kartin.com