“Мислителят“ – скулптура на Огюст Роден

мислителят

Известната скулптура “Мислителят“ е творение на Огюст Роден. Първоначално тя е носила наименованието “ Поетът“ и е била част от Музея на декоративните изкуства, Париж. Началната идея е била статуята да бъде поставена близо до входната врата. Роден, вдъхновен от “Божествената комедия“ на Данте е нарекъл вратите на музея “Портите към ада“. Всяко едно от изложените произведения на изкуството е характеризирало определен персонаж от епическата поема. Замисълът на позиционирането на статуята пред входните врати е целял “Мислителят“ да е  олицетворение на Данте, който седи пред “Портите към ада“, обмисляйки своята велика поема. В крайна сметка, умален макет на статуята е разположен на върха на портите, размишляващ върху адските съдби на минаващите отдолу. Скулптурата изобразява гол мъж със силно изразено мускулесто тяло, в седнало положение. Едната му ръка е свита в юмрук и с нея е  подпрял брадата си, а другата е отпуснал на лявото си коляно. Статуята е със свъсени вежди и замислено изражение.

Подбор на описанието:
Ирена Янакиева

Източник:
http://idi.bg/blogs/view/blog/1690

„Викът“ от Едвард Мунк

The_Scream

Картината ,,Викът“ е експресионистка творба на норвежкия художник Едвард Мунк от 1893г. Както с повечето си творби, Мунк рисува няколко версии на картината си. Най-известната, която ще бъде представена в това описание, е масленият вариант. Съществуват още живописни варианти и една литография.

Основна фигура на картината е една деформирана човешка фигура. Тя е облечена в черно, но тялото й е изкривено. Изкривяването не е голямо, но стойката на фигурата е неестествена. Субективността на реалното, дисторцията и липсата на пропорции са характерни за експресионизма. Фигурата е обвила ръце около издълженото си  лице. Жест, характерен за хора, които са разтревожени. Образът има неособено дефиниран нос, по-скоро само две ноздри и леки очертания около тях, няма вежди и коса.  Най-силно изпъкват на лицето му широко отворените очи и уста. Има нещо призрачно в начина, по които изглежда, в бледостта на кожата му, овалността на формите му и мистериозността на същността му. Трудно е да се каже от какво е породен викът му.

Образът се намира на кей, който е изобразен под ъгъл, за да може да се остави повече място за представяне на морския пейзаж и небосвода на заден план. Водата е в тъмносиньо с по-светли ивици, изписани отгоре, има и бели участъци, върху които са нанесени и леки щрихи на жълтото, за да се получи ефект на слънчев отблясък. Водата е буйна, кривейки по пътя си.

Небето е една от най-интересните части на творбата. То представлява няколко ивици от оранжево, с малки примеси на бяло и синьо. Има една вълнообразност на линиите. Наситеността на оранжевия цвят е неестесвена и е пример за абстракцията на цветовете, характерна за експресионистите.

Мунк пише за картината: „Вървях по пътя с двама приятели – слънцето залязваше – внезапно небето стана кърваво-червено – спрях, почувствал изнемога и се опрях на парапета – кръв и огнени езици стояха над синьо-черния залив и града – моите приятели отминаха напред, а аз стоях там, треперещ от тревога – и усещах един безкраен вик, пронизващ природата.“

Според някои той е обрисувал реалния вид на залеза по онова време, чиито цветове са били повлияни от изригването на вулкана Каракотоа. А според други цветовете са били използвани, за да се породи едно чувство на тревога и неспокойство, каквито е пораждало мястото, което се смята, че е вдъхновило картината. А именно един път над Осло, близо до който са се намирали касапница и лудница. За някои теоретици Перуванската мумия, със своите изкривени форми и ръце около лицето, е била една от музите на твореца при изграждане на човешката фигура. Образът на картината е даван като пример за символ на няколко заболявания.

При интерпретацията на творбата, тя често е смятана за символ на страха, универсалния ужас и душевното страдание. Твърди се, че първоначално е била наречена ,,Викът на природата“, име, което носи нови асоциации, но много изкуствоведи смятат, че картината изобразява емоции, характерни единствено за човечеството. А имено самотата на неразбрания интелектуалец, болката от отчуждението и безсилието, което изпитваме, пред мощта на природата и света.

Има много мнения и е трудно да се каже, кое е най-достоверно. Двете черни фигури, които са на заден план, също подлежат на различни интерпретации. Не може да се прецени дали те идват към основния образ на викащия човек и са причина за страха  или се отдалечават от него и засилват чувството на самотност и нещастие.

Картината и до ден днешен вълнува много хора и остава едно от най-значимите произведения на модерното време.

Описание:
Жанин ал-Шаргаби

„Раждането на Венера“ – картина на Сандро Ботичели

Sandro_Botticelli_-_La_nascita_di_Venere_

„Раждането на Венера“ е картина на италианския художник от тосканската школа Сандро Ботичели. Картината представлява живопис, с темперни бои върху платно. Картината представя мита за раждането на Венера, римската богиня на любовта.

Фонът е морският бряг.Богинята се носи към брега в отворена раковина, подухвана от вятъра. Венера е висока, не много слаба, с малки гърди и дълга медноруса коса, вързана на опашка, от която са се измъкнали няколко кичура и се веят от вятъра. Тя стои изправена в раковината напълно гола. Дясната й ръка е свита към тялото, прикривайки едната й гърда, а с лявата прикрива слабините си, държейки косата си. Отляво на картината е изобразен Зефир, богът на западния вятър. Висок и строен, с дълга къдрава кестенява коса, големи кафяви криле на гърба си и синьо наметало увито около кръста и ръката му, той е наклонен към богинята, а бузите му са издути – той е вятърът изпълнен с цветя, който движи раковината. Зефир е в обятията  на съпругата си – Флора, нимфа на пролетта, цветята и пробуждането на природата. Тя седи на левия хълбок на съпруга си  и го е прегърнала, като ръцете й са сключени на кръста му. Флора също е с дълга медноруса коса, която се вее на вятъра, през тялото й е наметнато кафяво наметало, а устните й са леко притворени, все едно вдъхва живот на новата богиня Венера. Вдясно от Венера на брега стои една от грациите, която посреща богинята. Тя също е висока, с дълга чуплива медноруса коса , боса, облечена в дълга бяла рокля на сини цветчета. В ръцете си държи червено наметало, което се вее на вятъра и с което трябва да покрие голата богиня. Зад грацията се виждат дървета, които са се раззеленили и сякаш и те приветстват новата богиня.

Описание:
Вероника Кирилова

„Пиета“ – скулптура на Микеланджело

пиета

Пиетае шедьовър на ренесансовата скулптура от Микеланджело, днес разположена в базиликата Свети Петър във Ватикана. Фигурите са в естествени размери. Скулптурата е висока 174 см, а на ширина е 195 см.В нея Микеланджело изобразява и противопоставя мъжкото на женското, живото на мъртвото, голото на прикритото, вертикалното на хоризонталното, което внася в композицията елемент на напрежение.

Скулптурата изобразява тялото на Исус в скута на майка му Мария, след като е свален от кръста. Мария е изцяло покрита с дълга рокля с ръкави, а на главата си има забрадка. Очите й са затворени, а, лицето й е кротко, смирено без признаци на болка и скръб. С лявата си ръка е прегърнала тялото на сина си, който лежи в скута й, а пръстите на дясната едвам докосват коляното му. Исус е изобразен гол, само с една препаска, която покрива слабините му, безжизненото му тяло е в ръцете на Мария, главата му е отметната назад, ръцете му са отпуснати , а краката са свити в коленете.

Описание:
Вероника Кирилова

Целта на корабоплаването

celta na koraborlavaneto
Картината, която искам да опиша, е на морска тематика. Съдържа и вдъхновяваща мисъл, която гласи „Лодката е в безопасност, хвърлила котва в пристанището, но това не е целта на корабоплаването“.

Изобразен е голям кораб с високи мачти и няколко големи правоъгълни и триъгълни платна. Той е наклонен леко на дясната си страна. Няма хора на палубата, може би са се скрили в трюма поради надвисналата буря. Тя, както и падащата нощ, правят кораба тъмен и карат да изпъкват очертанията на корпуса и платната, без да разкриват детайли по палубата му.

Небето и морето, на чийто фон е изобразен този кораб, са много красиви, страховити и въздействащи. Морето е гладко, с една-две леки вълни все още, тъмносиньо, почти черно на цвят. Със сигурност обаче видът на морето вдъхва идея за затишие пред буря.

За това затишие и предстоящото развълнуване на морската вода и увеличаващата се опасност за кораба предвещава небето, което е представено след залез, към този период от денонощието, когато настъпващата нощ среща все още неохотно отиващия си ден. По небето има големи бяло-сини облаци с чудновати форми, някои от които се издигат нагоре направо от морския хоризонт. Две светкавици пронизват хоризонтално почерняващото небе.

Освен преобладаващите нюанси на тъмносиньо и черно в картината,тя показва и нещо загадъчно и мистериозно, което оставя въображението да го назове. На мен това нещо ми прилича на начеваща лунна пътека. Никъде няма луна, но корабът сякаш е поел по бяла пътека право към хоризонта, там, откъдето може би не след дълго ще се покаже бледа бяло-жълта луна. А може би тази белезникава ивица по морската повърхност не произхожда от луната… може би белият облак, който се издига вертикално в небето в края на тази морска пътека, е толкова светъл именно защото в него назрява буря…Можете ли да си представите буря в облак, със светкавици и гръмотевици, съсредоточени само в този облак и ненапускащи пределите му? Аз съм виждала такива, необикновени са. Защо тогава да не се формира още една буря, „ буря в чаша вода“, която предстои да се сблъска с настоящата буря, вече обхванала небето? Какво ли ще стане и коя от двете ще победи?

Нека се върнем на мисълта, написана на картината, за кораба, който ще оцелее, но няма да види нищо ново, ако остане в пристанището, и който е изправен пред възможна гибел, впусне ли се да изследва необятния океан. Според мен това, към което иска да ни подтикне този вдъхновяващ цитат и илюстриращата го картина, е недвусмислено – тръгни по неотъпканата пътека, съмнявай се в това, което мислиш, че чувстваш и знаеш, и покрай дебнещите опасности ще изградиш характера си, ще намериш непресъхващ източник на вдъхновение и ентусиазъм, ще живееш по-пълноценно, отколкото досега. Опитай.

Описание:
Теодора Дурева

„Викът“ – картина на Едвард Мунк

vikat

На картината е изобразена човешка фигура с широко отворена уста и очи, която е хванала с ръце главата си. Фигурата е позиционирана на кей. Голяма част от фона на картината е зает от неясно очертани контури на морски пейзаж, а над него е надвиснало червено – оранжево небе.

Описание:
Силвия Ангелова

Оригами жеравът или как да си бутилираме надежда за „черни дни”

Origami Jerav

Древна японска легенда разказва, че който направи 1000 жерава от хартия, това, за което истински копнее сърцето му,  ще стане реалност.

Жеравът е вид голяма птица с дълги тънки крака и дълга шия в бял до тъмносив и кафяв цвят с червено петно на темето. Смятан е за символ на късмета и дълголетието и се свързва още с верността, тъй като японският жерав прави двойка за цял живот. Оригами в буквален превод означава прегъната хартия и е японско изкуство, състоящо се в създаването на фигури чрез сгъване на листове хартия без употреба на лепило и ножици. Оригами се наричат и получените по този начин фигури – в случая жеравът. Оригами жеравът буквално е прегъната от хартия фигурка на птицата,  получена чрез прегъване на квадратен лист хартия,  като се следват определени инструкции. Ясно изразени са клюнът, крилете и опашката на жерава. Легендата гласи, че който сгъне хиляда жерава,  получава едно желание от боговете, а болните се излекуват от болестта си.

Оригами жеравът придобива широка популярност с името на Садако Сасаки и става един от официалните символи на надеждата. Садако Сасаки е една от милионите жертви на радиацията, резултат от Втората световна война. Едва 12 годишна страда от тежка форма на левкемия. Научавайки за легендата, Садако решава да направи 1000 хартиени жерава, за да се излекува и да живее. Виждайки обаче, че другите деца в отделението й умират, разбира, че няма да се излекува и си пожелава мир по земята и край на страданията, затова и по-късно е погребана с 1000 жерава в знак на почит към мечтата й. Днес в „Парка на мира” в Хирошима(един от най-силно засегнатите от бомбардировките през войната градове) се издига гранитна статуя на Садако с протегната ръка и излитащ от нея жерав.

Надеждата никога няма да бъде в недостиг, защото на крилете на всеки направен от нас жерав, отлитащ към небето, можем да изпишем своите мечти и дадем свобода на полета им в безкрая!

Описание:
Цветелина Димитрова

ЦЕЛУВКАТА – картина от ГУСТАВ КЛИМТ

gustav-klimt-the-kiss

„Целувката“  е картина, нарисувана от австрийския художник-символист Густав Климт между 1908 и 1909 година, в зенита на неговия „Златен период“, когато той рисува голям брой творби в подобен стил и техника на позлата . Творбата е истински шедьовър от времето на ранния модернизъм, характерен за течението в изкуството наречен  „ар нуво“ . Днес тя е притежание на Австрийската галерия в двореца Белведере, Виена.

Платното с форма на квадрат изобразява двойка прегърнати мъж и жена, облечени в роби и сякаш стъпили на част от поляна с цветя. Фигурите са разположени вертикално, централно и телата им са обвити в туники с геометрични форми, които рязко контрастират с фона. Мъжът е облечен в роба с черни и бели правоъгълници, а жената е с дълга рокля с кръгли и овални мотиви, наподобяващи цветя . Картината е рисувана с маслени бои и наслоени златни люспи , които буквално я позлатяват  / за тази техника се счита, че авторът е почерпил вдъхновение от древните византийски мозайки /.  На преден план се виждат главите и  част от телата на двамата влюбени.  Художникът е обрисувал двойката в момент на интимна почти еротична близост. Мъжът е с буйна, къдрава черна коса и носи венец от лозови листа. Виждат се част от раменете и ръцете му – целува страстно  по бузата любимата си, а дланите му с особена нежност са обхванали лицето и ! Жената е с бяло, изключително красиво лице и червеникава коса, в която са вплетени сини и бели цветчета, подобни на сини мъниста и малки бели маргаритки. Тя притиска главата си до устните на мъжа, притворила  очи и  примряла от блаженство и любовен екстаз! Дясната и ръка е обвила врата на любимия, а лявата е положена нежно и с доверие върху ръката му. Вижда се, че е коленичила и буквално се е впила в тялото на своя обожател. Двамата са стъпили  в цветна поляна, изпълнена с яркожълти, сини и лилави краски от палитрата на пролетта, внушаващи у зрителя радост и вдъхновение от чудото на тази целувка! Сякаш се намираме в приказна градина на Любовта, позлатена и пъстра, каквато е палитрата на любовните чувства… И …. просто трябва да притихнем и се насладим, съпреживявайки този миг на любовна притома!! Защото сме свидетели на едно пълно сливане на мъжа и жената, на онази вълшебна и пълна отдаденост, родена от магията и лудостта на влюбените!

Картината “ Целувката“ на Густав Климт  е символ на пълна хармония между мъжа и жената, на една сладка и безрезервна отдаденост един на друг, каквато съществува единствено в идеалния свят на влюбените! Сякаш светът е застинал и времето е спряло, когато тези двама млади се целуват! Свят миг, напомнящ иконата на Богородица наречена “ Умиление“  –изобразяваща младенеца, притиснал буза до лицето на  Богородица… Толкова силно е въздействието на тези сгушени една до друга глави, на тези преплетени и вкопчени едно в друго тела, на тези две копнеещи една за друга души.

За мен тази картина е една Любовна Икона – свят за двама , които изгубвайки себе си в експлозията на Любовта, създават цяла нова Вселена!

Описание:
Нели Пехливанова

Мона Лиза, картина на Леонардо Да Винчи 2

mona-lisa

Картина на Леонардо Да Винчи, наричана още Джоконда. Изложена в Лувъра – Париж.

Джокондата е най- известният образец в портретния жанр от времето на италианския ренесанс.

Какво изобразява тя?

Млада жена, облечена в тъмни дрехи, която седи в кресло и сякаш е полуобърната, като лявата ръка е облегната на подлакътника на креслото, а дясната е поставена спокойно върху нея. Девойката е обърната с лице към зрителя – косите и са разделени на път по средата и падат свободно покрити с воал. Типично за времето си е представена с обръснато чело и вежди. Дрехата е тъмнозелена на цвят и има гънки /набор / на деколтето.Ръкавите леко жълтеят. Лицето е полуизвърнато и погледът ни следи , откъдето и да погледнем картината!! На устните е изписана полуусмивка – лека, ефирна и загадъчна!

Зад девойката е нарисуван прекрасен пейзаж- отначало пустинен, а после с езера и потоци, зад коите се открива гора , причудливи скали и най- отзад заснежени върхове!

Коя е Мона Лиза? На този въпрос няма еднозначен отговор.

Предполага се, че е Лиза Герардини – младата съпруга на виден флорентински търговец -Франческо дел Джокондо, поръчал картината в далечната 1503 година. Някои по-смели предлагат екстремна версия, че това е самият художник, но в женски образ!

Кое е най – специфично за тази легендарна картина – женската красота? Или по- скоро това, което прави от всяка картина изкуство, а понякога, както в случая и легенда? Това е нейната ОДУХОТВОРЕНОСТ! Величието на Леонардо е в това, че той открива в едно бих казала типично за времето лице на младата жена / с избръснато чело и вежди, защото това се е считало за красиво /цяла вътрешна вселена!

Картината има душа и тя струи от платното /макар и сравнително малко по размери – 77/53см /.Тук огромно значение за нашето възприятие има техниката на великия майстор наречена “Сфумато“. Сфумато е техника в живописта, използвана за първи път от Леонардо да Винчи.При нея всички контурни линии са в лека мъгла- като размити!Това особено смекчава силуетните линии и придава известна нереалност на образа – като в сън…Оттам и прословутата загадъчност на усмивката…. Усмихва ли се Мона Лиза или не?! И ако се усмихва – на кого и какво? Ще остане тайна, но всеки, който има удоволствието да се наслади на произведението, ще намери своето обяснение дълбоко в себе си! В това именно се състои гениалността на тази картина! Тя е пленителна за толкова поколения хора, защото отвежда човек в размисъл за вътрешния мир, ако отидем и по- далеч,в дълбоко себепознание, особено важно за хората, които търсят по- дълбокото и повече от зримото !

Описание:
Нели Пехливанова

„Завръщането на блудния син“

rembrandt_harmensz_van_rijn_return_of_the_prodigal_son

Завръщането на Блудния Син е картина на Рембранд, нарисувана през 1669 год и изложена в Ермитаж /Петербург/. Вдъхновена е от притчата за милостивия Отец и молещия прошка завърнал се Блуден Син, описана в Новия Завет – Евангелието от Лука.

Основните два персонажа в картината се тези на Бащата и Блудния Син. Двата образа са на преден план, осветлени са и контрастират с тъмния фон наоколо. Бащата – старец с посивели коси и брада, радостно и някак кротко – с извънмерна доброта и тъга е приклонил глава надолу към своя син. Върху немощната му фигура е нарисуван червен плащ /наметка, говореща за богатия и благороден произход/, а под нея се виждат ръкавите на дрехата -жълтокафяви на цвят. Особено значим е фактът, че едната ръка на бащата върху раменете на сина изглежда мъжка,а другата – женска, сякаш, за да покаже, че прошката е на Отца, но тя преминава през служението на Църквата.

Вторият по важност персонаж в картината е Блудният Син – човек с неопределена възраст поради изключително окаяния си вид- коленичил и буквално скрил лице в скута на своя баща.Главата му е с окапала напълно коса, дрехите- висящи и безцветни дрипи,от които се подават стъпала – изранени и също така окаяни на вид. Лявото ходило е изцяло босо, а дясното – с полуизута обувка с протрита и полускъсана подметка. Цялата поза на този несретник сякаш говори за състоянието му на пълно съкрушение.

Третият персонаж в картината, който е леко на заден план и чието лице е само осветено,  по моя лична преценка и предположение е Големият Син.Той също е облечен в червена пелерина,кръстосал е ръцете си и леко е наклонил главата си надолу. Най – изразителен е сведеният му поглед – в тази привидна кротост той сякаш чака обяснение и отговор на сцената пред очите му…

Между тези основни фигури и леко на заден план има още две – фигурите на мъж и жена. Интересното при тях е, че те са потънали в мрак! Въпреки това с внимание наблюдават какво се случва и играят ролята на нещо като публика. Мнозина считат, че Рембранд е искал да покаже изключителната важност на събитието именно чрез вмъкването и внимателното присъствие на тези хора.

Като цяло във всяка картина витае дух – емоция, която художникът предава от себе си на този, който съзерцава произведението му! Какво е искал да ни предаде Рембранд чрез този истински шедьовър?!

Изкуствоведите считат, че тази картина е повлияна от личното нещастие на автора претърпял смъртта на втората си съпруга и сина си /от първия брак/. Тя заедно с други картини бележи прелома в творчеството на художника, когато той отхвърля условностите на модните тенденции и в последните години от живота си поема самотния път на твореца, претеглящ сам доброто и злото – така майсторски изразени в драматичните сблъсъци на светлината и мрака. Библейската притча завършва с триумфалната радост от приемането на покаялия се грешник и връщането му при Отца! В картината “Завръщането на Блудния Син” емоциите са преплетени и до голяма степен радостта е сякаш размита,разтворена в тъгата… Налице е и огромно смирение – вече няма болка, а радостта от опрощението е довела до сладостното чувство на благодарност и истинско покаяние – така добре доловени както в лицето на бащата, така и в сведената глава на сина.Сякаш времето е спряло за блудния син и баща му…. Тези два образа – лицето на Отеца и сведената глава на молещия прошка син светят в чудна светлина – светлината на безграничното БОЖИЕ ЧОВЕКОЛЮБИЕ  и светлината на великото човешко смирение / покаяние /. И двете – сякаш НЕПОДВЛАСТНИ НА ВРЕМЕТО! Оттук и  величието на тази картина! Според мен то се състои не само в майсторското претворяване на библейския сюжет,  но така също и в емоционалната сила на ПОКАЯНИЕТО и дълбокия размисъл,който навява това…Размисъл – личен и дълбок – за всеки човек!! Картината всъщност хуманизира библейската притча и затуй е така затрогваща всяко човешко сърце! От нея блика едно вътрешно и възвишено благородство, на което е способна само МЪДРОСТТА! Изразена тъй простичко в думите на Христос чрез едноименната притча в Евангелието на Лука.

Неслучайно тази година на официалния плакет за юбилея на милосърдието във Ватикана е бил отпечатан детайл именно от тази картина.

И накрая – никога не е късно, когато сме изгубили Пътя – да потърсим прошка и се върнем при своя Създател /БОГ, РОД И РОДИНА/ !!!

Описание: 
Нели Пехливанова