„ КРАЙ СИЛИСТРА“ – картина на Атанас Михов

Едно произведение, което ни кара да чуваме в тишината музиката на щурците и песните на птиците. Платното пресъздава ярко началото на есента. Гледната ни точка е от върха на висок, зелен хълм, под който се извива река Струма. За фокус, най- отпред служат фигурите на две високи, зелени дървета – единствените извисени елементи в картината. В изпълнената със зеленина низина се виждат завоите на широката, спокойна река, която се слива с небето. Заобиколена е от равни поляни в нюансите на зеленото, жълтото и златното. Бели облаци се къдрят, като пяна от морски вълни.  А хоризонтът розовее и жълтее в залез, отразяващ се във водата. Зад облаците небето е чисто и светло синьо, все още необезпокоено от настъпващия залез. На преден план, високо на хълма има ниски цветя, наклонени вляво под силата на вятъра. Като цяло хълмът е застлан с ниска, гъста гора от широколистни дръвчета. Един тих пейзаж на спокойствие и мир.

Описание:
Натали Платнарова

„СЛЕПИЯТ ГЪДУЛАР“ – картина на Илия Петров

В картината преобладават тежки, меланхолични цветове – съчетание на кафяво, тъмно зелено и оранжево. Представлява портрет на музикант. Облеклото му е типично за XVII-XVIII В. в България – бяла риза, потури и навуща на краката. Той е слаб, с издължена фигура и бледа кожа. Възрастта му е около средната. Косата му е къса, а брадата му – едва набола. 

  Мъжът е седнал на пода. До лявото му коляно лежи раирана торба. В лявата си ръка държи гъдулка, а в дясната лъка. Докосва лъка до гъдулката, което предполага, че свири в този момент. Образът на гъдуларя е спокоен и отпуснат, очите му са затворени. Изглежда съсредоточен – от него струи душевен покой. Устата му е леко отворена, сякаш се наслаждава на музиката. Дори да не знаехме наименованието на картината, по вида му бихме се досетили, че е незрящ. Заради цветовете и като цяло с излъчването си, произведението предизвиква тъжни емоции и натрапчиво усещане за самота.

Описание:
Натали Платнарова

„Стара и нова София” – картина на Владимир Мански

Картината представлява поглед от високо към центъра на нашата столица, в който се преливат улиците на стара София и новото строителство. Виждат се много различни сгради от стари къщи, през тухлени, ниски блокове до високи ЕПК-та, куполи на църкви и панелни блокове. Небето е ясно и светло синьо, а слънцето огрява разнообразната и богата софийска архитектура. На преден план са ни показани зелени борове и по- високи дървета стъпили върху тревни площи. В долния десен ъгъл е изобразена улица в завой, на който има спирка, а от спрелия червен трамвай слизат хора. Вижда се пресечката на улиците „Раковски“ и „Иван Вазов“. Както и ресторант-градина „Чайка“, до него-сградата на бившето кафене „Средец“ и срещу него – Народния театър. В дъното е Градската градина, а в ляво – Министерството на транспорта и съобщенията.

Бележки:
Едроплощен кофраж (ЕПК) е технология за строителство на сгради от монолитен стоманобетон, при която се използват едроразмерни вертикални и хоризонтални кофражни платна за многократна употреба – Уикипедия

Подбор на информацията:
Натали Платнарова

Източник:

https://www.europeana.eu

„Пазар на грозде в Евксиноград край Варна“ (1893) – картина на Антон Митов

 Пред нас се разгръща слънчев летен ден с небе посипано с накъсани бели облачета. Далеч назад са разположени ниски, не стръмни планини. Земята е с цвят на глина. Липсва трева. Навярно е утъпкана от минаващите непрестанно търговци и купувачи. Съзерцаваме едно разнолико сборище – някои от хората са облечени цветно и пищно, други – семпло и скромно. Боите са ярки. Дамите са с рокли и забрадки в различни цветове. Поясите на разговарящите на групи мъже също са шарени. На главите си носят калпаци. Наоколо тичат деца. Виждат се отворени карети за по-заможните, а два бивола, които явно са влачили големи бидони и други продукти, сега лежат на слънце. Около тях се забелязват и други товарни животни, като мулета и крави. Най-отпред се разхождат девет патици в сиво и бяло, а в десния долен ъгъл е изобразена кална локва, към която очевидно са се насочили птиците. За център и фокус служи едно високо дърво, което се откроява тъй като пазарът е разположен в долната част на картината, а в горната част са само планини и небето.
Това произведение е пълно с живот и енергия, предава приповдигнатите емоции на хората. Сякаш можеш да чуеш веселите гласове на тълпата, която се надвиква и шума от животните.

Описание:
Натали Платнарова

„Пиета“ скулптура на Микеланджело

Ренесансовата скулптора представлява седналата Дева Мария, която държи в скута си тялото на сина си, Исус Христос, след свалянето му от разпятието. Скулптурата е изваяна от един-единствен блок, закупен от мраморната кариера в Карара, откъдето се добива мрамор още от времето на Древен Рим. Микеланджело го избрал лично. Образът на Дева Мария е на една много млада, нежна жена. Когато критикуват това, че Дева Мария изглежда твърде млада за майка на 33- годишен мъж Микеланджело отговаря : „Нима не знаете, че целомъдрените жени остават свежи много по-дълго от тези, които не са такива? Колко повече това може да се отнася до Дева Мария, която никога не е изпитвала и най-малкото ласкателно желание, способно да промени тялото и? Дева Мария носи кърпа, подобна на качулка, която покрива косата и, а роклята и е широка и надиплена. Именно там, в дрехата и, се крие и едно практично решение – забелязва се, че главата на Мария изглежда малко по-малка и не съвсем съразмерна спрямо по-широкото и тяло. Това е така, защото Микеланджело си е представял сцена, в която тя сякаш люлее като в люлка порасналия си син. Това е наложило и долната част на тялото и да е по-широко. За прикриването на тази диспропорция спомогнали набраните и дрехи. Погледът и е сведен в печал, лявата и ръка е разположена отстрани на тялото и, сгъната в лакътя и с дланта нагоре. Дясната е под тялото на Исус Христос, поддържайки младия мъж. Исус е представен по познатият ни вече начин,  – с къдрава коса до раменете и брада. Лицето му е издължено и младолико. Тялото му е атлетично и слабо. Около кръста му е завързан плат. Дясната му ръка пада свободно отстрани на тялото. Главата му е отметната назад. Роклята на Дева Мария се стели по пода и така от тялото и се виждат само дланите и лицето, нейната скромност, изразена дори в сведения и поглед контрастира с безжизненото, почти голо тяло на младия мъж. Това е скулптора, свързана не толкова с християнската църква, колкото с огромната трагедия на това родител да надживее детето си.

Описание:
Натали Платнарова

„Зима в Созопол“ – картина на Ангелина Недин

Зимният пейзаж на Ангелина Недин е поглед върху стария град на Созопол, разположен върху отвесните скали над морето. Ъгълът, под който ни е предложена перспектива от художника поставя морето на преден план, а града е отзад и вляво в далечината. Покривите на жълтеникаво- кафявите къщички не се виждат под бялото снежно покритие, скалите също са побелели, небето е обгърнато от сивкава пелена, а под пяната на вълните морето е зелено и пълно с водорасли, донесени от течението. Дръвчетата  са голи, с изключение на вечно зелените борове, разположени в лявата част. Преобладават сивите нюанси и бялото, което ни навява усещане за застиналост, мраз и вкочаненост. Няма признаци за живот, само вълните се движат, а градът сякаш спи своят зимен сън.

Описание:
Натали Платнарова

Крепостта на нос Калиакра- картина на Жаклина Ямелиева

Картината на Жаклина Ямелиева е ярка и слънчева, заредена с положителни емоции. Авторката е наблегнала на топлите, силни и ярки цветове присъщи на лятото. В дясната част е изобразен нос над Черно море, покрит с трева и разноцветни цветя. Контраст представляват скалите – стръмни и отвесни.  Под тях морето, огряно от слънцето, е светло и спокойно. Вълните(разположени в ляво)  са малки, с по- светли и по- тъмни оттенъци на синьото. Във водата се виждат и по-скромни като размер  скали, явно достигнали до там вследствие на свлачища от стръмния рид. В далечината небето е изпъстрено с пухкави, бели, летни облаци. Върху носа са кацнали руините от древна порта и стена, а зад нея на самия ръб се вижда червеният покрив на самотна къща. Цялостното настроение, излъчвано от картината е за топло лято и морски бриз.

Описание:
Натали Платнаров
а

„Последният полет на доблестния кораб“ – картина на Джоузеф Уилиам Търнър

На фона на пламтящо слънчево небе виждаме ветеран от битката при Трафалгар. Парен влекач изтегля бойният кораб „Смел“. през Темза в посока на пристанището, където да бъде превърнат в скрап. Основната част от платното е заета от образа на залеза над морето. Залязващото слънце оставя диря от топла светлина по водата. Картината е композирана така, че отляво, откъдето идва корабът, все още небето е светло и синьо, а отдясно над пристанището слънцето залязва в силна златисто-червена светлина. Залезът е символичен, с него авторът предизвиква усещане за край и за смърт. В горния ляв ъгъл виждаме и изображението на месеца.  В своето разположение и цветове белият сърп върху синия  небесен фон контрастира ярко на червеното слънце на фона на златния залез, разположено в долния десен ъгъл.
Съвременник на Търнър отбелязва:
„Пламтящият хоризонт поетично загатва, че слънцето на
„Смелите“ залязва в слава“

Описание:
Натали Платнарова

„В сините простори“ – картина на Аркадий Рилов(1918)

Морският пейзаж на Аркадий Рилов е в светли, ярки, слънчеви цветове. Показан е типичен  слънчев зимен морски ден. Морето е спокойно и тихо, огряно от слънчевите лъчи, небето е чисто, с малки, бели облачета пръснати по синия простор. Небесната шир е в различни нюанси на синьото, сякаш художникът иска да покаже течението на вятъра, което издува платната на отплаващият от сушата кораб. Измежду облаците са нарисувани седем бели лебеда в полет, с широко разперени криле и дълги шии, те са на по- преден план. Летят заедно, в лявата посока на картината. В дясно на хоризонта се вижда земя с покрити с лед върхове, които блестят под слънчевите лъчи. От този остров изглежда да е тръгнал кораба, който навлиза навътре в морето с издути бели платна и нос, отправен към дълбочините. Цялостната представа, която картината вдъхва е за свобода и простор. Тя е изградена в нюанси на синьото и бялото. Наблюдавайки я, буквално си представяме как ей сега ще ни докосне морският бриз.

Описание:
Натали Платнарова

„Падането на Икар“ – картина на Питер Брьогел – стари (Прибл. 1558)

Картината на Брьогел представлява паметен момент от митологията на древните гърци.Великият изследовател Дедал успял да направи криле за сина си, с които да полети над морето. Бащата предупредил амбициозният Икар, че е невъзможно да се издигне прекалено високо, защото перата на крилата са  залепени с восък, който лесно може да се стопи под слънчевата топлина. Икар не се съобразил с предупреждението и това довело до смъртта му в дълбините на морето. Именно този момент е Избрал Брьогел за тема на творбата си.
Остров Крит е изобразен през слънчев, летен ден, на преден фон. Първото, което привлича вниманието ни е орач, следващ плуга си. Вдясно от него се вижда овчар със стадото си,  гледащ в небето. Зад него е спокойното море, огряно от топлата, слънчева светлина на изгрева. По водата се носят кораби, някои от тях са по- близо, други се забелязват на хоризонта. В далечината вляво виждаме огреният вече от слънцето град . Но най- важното в композицията е падналият в левият долен ъгъл на картината Икар. Овчарят поглежда нагоре, орачът сваля погледа си, рибарят, намиращ се непосредствено до давещия се, се фокусира върху въдицата. Никой от тях не забелязва крушението. Корабът преминава покрай главния герой. Моряците на палубата не виждат Икар и гледат в съвсем различна посока. Създадено е впечатлението, че никой не се интересува от съдбата му.

Описание:
Натали Платнарова