Къща „Недкович” – Пловдив

kashta nedkovich

В сърцето на Стария Пловдив, зад каменни дувари и спомени за минали времена е притихнала една от съкровищниците на българската родова памет – къщата на богатия карловски търговец на тъкани Никола Недкович. Тя е жълта на цвят с изключително богата външна декоративна украса и три огромни арки стоящи преди стълбището водещо към входната врата. Интерес будят многобройните композиции с изящни архитектурни сюжети над всеки един от прозорците на фасадата. Това е една от малкото къщи, в които е съхранена част от оригинални предмети на фамилията. На снимката, отляво, се забелязва  стар кладенец, а отдясно бели маса и столове от ковано желязо.

Дворният комплекс привлича интереса на посетителите с функционалните си архитектурни решения – присъствие на подземен тунел, който свързва избата с улицата, и наличието на топла връзка между кухнята и централната жилищна част. Малкият клюкарник, снабден с прозорци към улицата, е давал идеалния контакт с живота навън.

Къщата е една от своеобразните културни сцени в Стария град, където се организират множество творчески прояви и инициативи.

Описание:
Капка Милчова

“ЦЕЛУВКАТА”

целувката

“Целувката“  е най-известната скулптура на френския майстор Огюст Роден, направена е от бял мрамор, първоначалното й име е Франческа де Римини. Тя изобразява две прегърнати голи тела. Двамата целуващи се любовници са персонажи от Божествената комедия на Данте. Франческа е дама, живяла през тринадесети век, която е била омъжена за Джовани Малатеста, и се влюбила в брата на мъжа си – Паоло. Двамата се влюбили, докато четели заедно историята на Ланселот и Гуинивиър. Джовани убил и двамата, след като разкрил аферата им. В лявата си ръка Паоло държи книга. Влюбените не са докоснали мраморните си устни, което е намек от страна на Роден, че са били убити, без да са съгрешили.

Целувката е била представена на Световното изложение в Париж през 1889 година. През 1893 година реплика на скулптурата била изпратена на Световното изложение в Чикаго, но тя била преценена като неприемлива за излагане на показ заедно с другите експонати и била преместена в отделна малка стая, където не всеки можел да влиза.

Подбор на текста:
Ирена Янакиева

Източник:
http://idi.bg/blogs/view/blog/1690

Статуята „Хермес с детето Дионис” на Праксител

хермес с детето дионис

“Хермес с детето Дионис“, се датира около 343 пр.н.е. Съхранява се в Археологическия музей в с. Древна Олимпия, Гърция.

Изработена е от пароски мрамор. Тя е единствената оцеляла оригинална творба на Праксител. Намерена е край село Древна Олимпия, сред руините от древногръцкия град Олимпия, непокътната на фундамента си, няколко метра под земята. Височината и е 2,10 м. Посветена е на свещения Алтис от елейците и аркадците, за да отбележи мирния им договор. По-късно е преместена в храма на Хера, където е намерена през 1877 година.

Творението е повлияно от образа на гръцкия пътешественик Павзаний и има основен принос в сформирането на творческия стил на Праксител.

Статуята изобразява голото мъжко тяло на бог Хермес. Хермес е изправен с леко наклонено тяло в ляво и глава вдясно. Дясната му ръка е вдигната в хоризонтално положение и е счупена над лакътя. Лявата му ръка е свита в лакътя и на нея седи детето Дионис който се опитва да вземе нещо от ръката му. Хермес изглежда уморен, но мъжествен, почиващ си на стъблото на дърво. По устните му, които имат светлосянка,  може да се забележи началото на усмивка. Деликатната уста е в контраст с големия нос. Косите на Хермес са разбъркани и контрастират с кожата му, която изглежда гладка. Ненадминатото изкуство на Праксител се проявява в твърдостта на мрамора, прави го да изглежда като плът. Това се дължи на големия му талант в използването на светлината и сянката. За да даде живот на статуята, Праксител умишлено не оставя симетрията. Ако някой погледне лицето отляво, то е тъжно, отдясно се усмихва, а в анфас е спокойно.

Подбор на текста:
Ирена Янакиева

Източник:
http://idi.bg/blogs/view/blog/1690

Статуята на Юстиция

Статуята на Юстиция

Статуята на Юстиция е една от най-великите скулптури в света. Създаването й не се приписва на нито един творец, но е факт, че образът й украсява много сгради на съдилища по света, което и допринася за нейната популярност. Статуята има много имена, сред които и “Везните на справедливостта“ и “Сляпата справедливост“. Скулптурата датира от далечни времена на Древна Гърция и Рим. Тя е събирателен образ на древногръцките богини Дике (на правото, справедливостта и истината) и Темида (на правосъдието).

Юстиция като почтена жена е със завързани очи, която в дясната си ръка държи меч, а в лявата – везните на Темида. Везните мерят вината, а мечът показва какво очаква пристъпилите закона – наказание.

Подбор на текста:
Ирена Янакиева

Източник:
http://idi.bg/blogs/view/blog/1690

„Пиета” – скулптура на Микеланджело

Пиета

Пиета е шедьовър на ренесансовата скулптура от Микеланджело, днес разположена в базиликата Свети Петър във Ватикана. Това е първата от поредица творби на тази тема от Микеланджело. Изработена е по поръчка на френския кардинал Жан Билер, който е бил представител в Рим, за гробницата му, но през 18 век скулптурата е преместена на сегашното си местоположение. Това е единствената творба на Микеланджело, която е подписана от него.

Темата (пиета в изобразителното изкуство) е популярна по това време във Франция, но все още не в Италия. Творбата изобразява тялото на Исус в скута на майка си Мария след свалянето му от кръста. Фигурите са в естествени размери. Скулптурата е висока 174 см, а на ширина е 195 см. Създадена е в чест на 1500 годишния юбилей от рождението на Христос. Скулптурата е важно произведение на изкуството, тъй като балансира между ренесансовите идеали за класическа красота и натурализма. Двете статуи са едни от най-завършените произведения на Микеланджело.

През 18 век статуята е пренесена в една от капелите на базиликата „Свети Петър“ в Рим. При транспортирането ѝ е повреден палеца на лявата ръка на Дева Мария.

В нея Микеланджело изобразява и противопоставя мъжкото на женското, живото на мъртвото, голото на прикритото, вертикалното на хоризонталното, което внася в композицията елемент на напрежение.

През 1972 г. статуята е атакувана от австралийския геолог от унгарски произход Ласло Тот, крещящ, че той е Христос. След реставрация, статуята е поставена зад непробиваемо стъкло, вдясно от входа на базиликата

Подбор на текста:
Ирена Янакиева

Източник:
http://idi.bg/blogs/view/blog/1690

“Мислителят“ – скулптура на Огюст Роден

мислителят

Известната скулптура “Мислителят“ е творение на Огюст Роден. Първоначално тя е носила наименованието “ Поетът“ и е била част от Музея на декоративните изкуства, Париж. Началната идея е била статуята да бъде поставена близо до входната врата. Роден, вдъхновен от “Божествената комедия“ на Данте е нарекъл вратите на музея “Портите към ада“. Всяко едно от изложените произведения на изкуството е характеризирало определен персонаж от епическата поема. Замисълът на позиционирането на статуята пред входните врати е целял “Мислителят“ да е  олицетворение на Данте, който седи пред “Портите към ада“, обмисляйки своята велика поема. В крайна сметка, умален макет на статуята е разположен на върха на портите, размишляващ върху адските съдби на минаващите отдолу. Скулптурата изобразява гол мъж със силно изразено мускулесто тяло, в седнало положение. Едната му ръка е свита в юмрук и с нея е  подпрял брадата си, а другата е отпуснал на лявото си коляно. Статуята е със свъсени вежди и замислено изражение.

Подбор на описанието:
Ирена Янакиева

Източник:
http://idi.bg/blogs/view/blog/1690

„Раждането на Венера“ – картина от Сандро Ботичели

Sandro_Botticelli_-_La_nascita_di_Venere_

„Раждането на Венера“ е картина на италианския художник от тосканската школа Сандро Ботичели. Картината представлява живопис, с темперни бои върху платно. Картината представя мита за раждането на Венера, римската богиня на любовта.

Фонът е морският бряг.Богинята се носи към брега в отворена раковина, подухвана от вятъра. Венера е висока, не много слаба, с малки гърди и дълга медноруса коса, вързана на опашка, от която са се измъкнали няколко кичура и се веят от вятъра. Тя стои изправена в раковината напълно гола. Дясната й ръка е свита към тялото, прикривайки едната й гърда, а с лявата прикрива слабините си, държейки косата си. Отляво на картината е изобразен Зефир, богът на западния вятър. Висок и строен, с дълга къдрава кестенява коса, големи кафяви криле на гърба си и синьо наметало увито около кръста и ръката му, той е наклонен към богинята, а бузите му са издути – той е вятърът изпълнен с цветя, който движи раковината. Зефир е в обятията  на съпругата си – Флора, нимфа на пролетта, цветята и пробуждането на природата. Тя седи на левия хълбок на съпруга си  и го е прегърнала, като ръцете й са сключени на кръста му. Флора също е с дълга медноруса коса, която се вее на вятъра, през тялото й е наметнато кафяво наметало, а устните й са леко притворени, все едно вдъхва живот на новата богиня Венера. Вдясно от Венера на брега стои една от грациите, която посреща богинята. Тя също е висока, с дълга чуплива медноруса коса , боса, облечена в дълга бяла рокля на сини цветчета. В ръцете си държи червено наметало, което се вее на вятъра и с което трябва да покрие голата богиня. Зад грацията се виждат дървета, които са се раззеленили и сякаш и те приветстват новата богиня.

Описание:
Вероника Кирилова

„Пиета“ – скулптура на Микеланджело

пиета

Пиетае шедьовър на ренесансовата скулптура от Микеланджело, днес разположена в базиликата Свети Петър във Ватикана. Фигурите са в естествени размери. Скулптурата е висока 174 см, а на ширина е 195 см.В нея Микеланджело изобразява и противопоставя мъжкото на женското, живото на мъртвото, голото на прикритото, вертикалното на хоризонталното, което внася в композицията елемент на напрежение.

Скулптурата изобразява тялото на Исус в скута на майка му Мария, след като е свален от кръста. Мария е изцяло покрита с дълга рокля с ръкави, а на главата си има забрадка. Очите й са затворени, а, лицето й е кротко, смирено без признаци на болка и скръб. С лявата си ръка е прегърнала тялото на сина си, който лежи в скута й, а пръстите на дясната едвам докосват коляното му. Исус е изобразен гол, само с една препаска, която покрива слабините му, безжизненото му тяло е в ръцете на Мария, главата му е отметната назад, ръцете му са отпуснати , а краката са свити в коленете.

Описание:
Вероника Кирилова

Целта на корабоплаването

celta na koraborlavaneto
Картината, която искам да опиша, е на морска тематика. Съдържа и вдъхновяваща мисъл, която гласи „Лодката е в безопасност, хвърлила котва в пристанището, но това не е целта на корабоплаването“.

Изобразен е голям кораб с високи мачти и няколко големи правоъгълни и триъгълни платна. Той е наклонен леко на дясната си страна. Няма хора на палубата, може би са се скрили в трюма поради надвисналата буря. Тя, както и падащата нощ, правят кораба тъмен и карат да изпъкват очертанията на корпуса и платната, без да разкриват детайли по палубата му.

Небето и морето, на чийто фон е изобразен този кораб, са много красиви, страховити и въздействащи. Морето е гладко, с една-две леки вълни все още, тъмносиньо, почти черно на цвят. Със сигурност обаче видът на морето вдъхва идея за затишие пред буря.

За това затишие и предстоящото развълнуване на морската вода и увеличаващата се опасност за кораба предвещава небето, което е представено след залез, към този период от денонощието, когато настъпващата нощ среща все още неохотно отиващия си ден. По небето има големи бяло-сини облаци с чудновати форми, някои от които се издигат нагоре направо от морския хоризонт. Две светкавици пронизват хоризонтално почерняващото небе.

Освен преобладаващите нюанси на тъмносиньо и черно в картината,тя показва и нещо загадъчно и мистериозно, което оставя въображението да го назове. На мен това нещо ми прилича на начеваща лунна пътека. Никъде няма луна, но корабът сякаш е поел по бяла пътека право към хоризонта, там, откъдето може би не след дълго ще се покаже бледа бяло-жълта луна. А може би тази белезникава ивица по морската повърхност не произхожда от луната… може би белият облак, който се издига вертикално в небето в края на тази морска пътека, е толкова светъл именно защото в него назрява буря…Можете ли да си представите буря в облак, със светкавици и гръмотевици, съсредоточени само в този облак и ненапускащи пределите му? Аз съм виждала такива, необикновени са. Защо тогава да не се формира още една буря, „ буря в чаша вода“, която предстои да се сблъска с настоящата буря, вече обхванала небето? Какво ли ще стане и коя от двете ще победи?

Нека се върнем на мисълта, написана на картината, за кораба, който ще оцелее, но няма да види нищо ново, ако остане в пристанището, и който е изправен пред възможна гибел, впусне ли се да изследва необятния океан. Според мен това, към което иска да ни подтикне този вдъхновяващ цитат и илюстриращата го картина, е недвусмислено – тръгни по неотъпканата пътека, съмнявай се в това, което мислиш, че чувстваш и знаеш, и покрай дебнещите опасности ще изградиш характера си, ще намериш непресъхващ източник на вдъхновение и ентусиазъм, ще живееш по-пълноценно, отколкото досега. Опитай.

Описание:
Теодора Дурева

„Викът“ – картина на Едвард Мунк

vikat

На картината е изобразена човешка фигура с широко отворена уста и очи, която е хванала с ръце главата си. Фигурата е позиционирана на кей. Голяма част от фона на картината е зает от неясно очертани контури на морски пейзаж, а над него е надвиснало червено – оранжево небе.

Описание:
Силвия Ангелова