Голяма синя антропометрия – картина на Ив Клайн

Картината „Голяма синя антропометрия“ на френския художник Ив Клайн е рисувана около 1960. Платното е над четири метра в дължина и е високо към три метра. Това, което представлява, е празно платно, върху което има петно син цвят. Петното е неопределимо – не прилича на нещо, разсипано отгоре, нито пък на случайно хвърлена с четката боя. Изглежда така, сякаш художника е намазал дланта си с гъста, тъмносиня боя, и после я е разнесъл по платното – първо нагоре, после надолу, после настрани. После е разтворил пръсти и го е разнесъл на още няколко места. Но, разбира се, за платно, което е толкова голямо, четката също е следвало да бъде по-голяма от длан. Ив Клайн всъщност е използвал цялото тяло на моделите си, за да им прави нов тип портрети – не на лицето или фигурата им, а на усещането, което добиваме за тяхното движение. Забележителни са две неща – първото е именно това усещане за движение, едва ли не за трептене на платното. Можеш да усетиш петното не като петно, а като белег, като знак за нещо, което се е случило там малко преди да го погледнеш. Другото впечатляващо е самото синьо. Ив Клайн е имал специална връзка с този тип синьо и е запълвал с него десетки платна през кариерата си. Синьото е толкова ярко и същевременно тъмно, че почти кара устата ти да се напълни със слюнка – изглежда сочно, или като нещо, което неудържимо искаш да докосваш. Може би заради това често пъти до неговите платна в музеите има големи надписи: „Докосването забранено“. Синьото и усещането за докосване за почти неуловими, почти извън думите.

Описание:
Севда

Серия картини: 10 AM is when you come to me Louise Bourgeois

Серията “В десет сутринта ти идваш при мен“ на френската художничка Луиз Буржоа е съставена от двайсет картини. Наредени в галерия една до друга, те заемат една огромна стена; всяка от картините е близо метър по дългата страна, и близо 40 сантиметра по късата. Всички картини без една показват ръце, които се докосват; върху хартия, начертана като нотен лист, Луиз Буржоа е рисувала с ярко червена, тъмна боя. Една ръка се протяга от края на листа и едва докосва другата ръка в срещуположния ъгъл. Усещането за докосване, което ще се случи след секунда, или което тъкмо се е случило, е много ясно. В някои картини, ръцете се докосват. Първата картина обаче, която е разположена в горния ляв ъгъл, е единствената, в която липсват пръсти – показва двете ръце на часовника; кръгъл циферблат, който сочи 10 часа. На един ред, малко под средата, отново с червено са написани на английски думите: В десет сутринта ти идваш при мен. Тъмночервеното е червеното на кръвта, на матовата повърхност на някои цветя, червеното, с което Луиз Буржоа е рисувала толкова често – защото, както казва тя, „Червеното е потвърждаване на всяка цена – без значение от опасността в битката – на противоречието, на агресията. То е символ на силата на емоциите“. Но чия е ръката, която се протяга към ръцете на художничката, която познаваме по сватбената халка на безименния пръст? Не ръката на съпруга й, на приятел или на роднина – цялата серия е посветена на нейния асистент. За него Луиз Буржоа казва, че всеки път, щом идвал в студиото й, сякаш я спасявал от дълбок кладенец. Пред тези картини, ние усещаме точно това – копнежа за докосване, надеждата да бъдеш спасен от друг човек.

Описание:
Севда

Ползван източник:
http://www.tate.org.uk/art/artworks/bourgeois-10-am-is-when-you-come-to-me-al00345

„Викът“ – картина на Едвард Мунк

Под горещото огнено небе, като морско чудовище се вият тъмните ледени води на фиорда. В средата, между тях, върху дървен мост самотна фигура е извила тялото си, обхванала е главата си с ръце, опулила е очи и е разтегнала уста в непреодолим ужас граничещ с лудост. Два неясни, безразлични силуета се отдалечават зад гърба й, глухи за нечовешкия писък пронизващ хаоса от безнадеждност, меланхолия, самота и страх.

Описание:
Димитър Желязков

„Звездна нощ“ – Винсент Ван Гог

„Звездна нощ“, нарисувана през 1889 година, е една от най-известните картини на холандския живописец Винсент Ван Гог. Пейзажът, който от 1941 година се съхранява в Музея за съвременно изкуство в Ню Йорк, е изпълнен с маслени бои върху платно и е с размери 92, 1 см дължина на 73,7 см височина.
На преден план в картината е изобразен тъмен кипарис, чиито изтъняващ връх достига до най-горния край на картинното поле. По форма наподобява стилизиран огън, устремен към нощното небе, а цветовете му преливат от тъмно зелено в тъмно кафяво. До кипариса в далечината на средния план е изрисувано малко селище, с извисяваща се тънка кула на катедрала, повтаряща устременото движение на кипариса. Пейзажът зад селцето преминава от кълбовидни ниски дръвчета към заоблени хълмове, разделящи хоризонта от небето. Ярък лимонено жълт лунен сърп, поставен в ъгъла на картината, осветява нежно селцето, което спи необезпокоявано в морскосинята и тъмнозелената гама.Мастилено синьото нощно небе е приютило пет едри звезди, подобни на слънца в своите златни охри и неаполитански жълти. Около тях се завихрят бледо жълти, спираловидни облаци, които създават усещане за божествено движение в небосклона. Типичният стил на Ван Гог с използването на пунктирни линии и петна и много слоеве боя, засилват съвсем илюзията за вълнение в небето, докато долу в средния план, селцето мирно почива.

Описание:
Адриана Христова

„ЦЕЛУВКАТА“ картина от Густав КЛИМТ

Една от най-известните картини в света.  Работи по нея между 1907 и 1908 г. и представлява платно с перфектни квадратни размери 180 x 180 см, изложено в галерията „Белведере“ в гр. Виена.

Картината изобразява двама влюбени, които се прегръщат силно, а мъжът се навежда да целуне жената. Намират се на едно абстрактно и ефирно място. Това е триумфът на любовта и на нейната сила да създава хармония при конфликтите между мъжа и жената. Това понятие е внушено чрез различните жестове: на сигурната и силна прегръдка на мъжа, на когото се вижда само профила, се противопоставя сладкото отпускане на жената в неговите ръце.

Темата на прегръдката между двама влюбени е засягана и друг път от художника, но само в „Целувката“ успява да обезсмърти този изплъзващ се момент, в който мъжки и женски свят се изпълват.

Описание:
Теодора Батилова

 

„Целувката“ – скулптура на Огюст Роден

целувката

“Целувката“  е най-известната скулптура на френския майстор Огюст Роден, направена е от бял мрамор, първоначалното й име е Франческа де Римини. Тя изобразява две прегърнати голи тела. Двамата целуващи се любовници са персонажи от Божествената комедия на Данте. Франческа е дама, живяла през тринадесети век, която е била омъжена за Джовани Малатеста, и се влюбила в брата на мъжа си – Паоло. Двамата се влюбили, докато четели заедно историята на Ланселот и Гуинивиър. Джовани убил и двамата, след като разкрил аферата им. В лявата си ръка Паоло държи книга. Влюбените не са докоснали мраморните си устни, което е намек от страна на Роден, че са били убити, без да са съгрешили.

Целувката е била представена на Световното изложение в Париж през 1889 година. През 1893 година реплика на скулптурата била изпратена на Световното изложение в Чикаго, но тя била преценена като неприемлива за излагане на показ заедно с другите експонати и била преместена в отделна малка стая, където не всеки можел да влиза.

Подбор на текста:
Ирена Янакиева

Източник:
http://idi.bg/blogs/view/blog/1690

Статуята „Хермес с детето Дионис” на Праксител

хермес с детето дионис

“Хермес с детето Дионис“, се датира около 343 пр.н.е. Съхранява се в Археологическия музей в с. Древна Олимпия, Гърция.

Изработена е от пароски мрамор. Тя е единствената оцеляла оригинална творба на Праксител. Намерена е край село Древна Олимпия, сред руините от древногръцкия град Олимпия, непокътната на фундамента си, няколко метра под земята. Височината и е 2,10 м. Посветена е на свещения Алтис от елейците и аркадците, за да отбележи мирния им договор. По-късно е преместена в храма на Хера, където е намерена през 1877 година.

Творението е повлияно от образа на гръцкия пътешественик Павзаний и има основен принос в сформирането на творческия стил на Праксител.

Статуята изобразява голото мъжко тяло на бог Хермес. Хермес е изправен с леко наклонено тяло в ляво и глава вдясно. Дясната му ръка е вдигната в хоризонтално положение и е счупена над лакътя. Лявата му ръка е свита в лакътя и на нея седи детето Дионис който се опитва да вземе нещо от ръката му. Хермес изглежда уморен, но мъжествен, почиващ си на стъблото на дърво. По устните му, които имат светлосянка,  може да се забележи началото на усмивка. Деликатната уста е в контраст с големия нос. Косите на Хермес са разбъркани и контрастират с кожата му, която изглежда гладка. Ненадминатото изкуство на Праксител се проявява в твърдостта на мрамора, прави го да изглежда като плът. Това се дължи на големия му талант в използването на светлината и сянката. За да даде живот на статуята, Праксител умишлено не оставя симетрията. Ако някой погледне лицето отляво, то е тъжно, отдясно се усмихва, а в анфас е спокойно.

Подбор на текста:
Ирена Янакиева

Източник:
http://idi.bg/blogs/view/blog/1690

Статуята на Юстиция

Статуята на Юстиция

Статуята на Юстиция е една от най-великите скулптури в света. Създаването й не се приписва на нито един творец, но е факт, че образът й украсява много сгради на съдилища по света, което и допринася за нейната популярност. Статуята има много имена, сред които и “Везните на справедливостта“ и “Сляпата справедливост“. Скулптурата датира от далечни времена на Древна Гърция и Рим. Тя е събирателен образ на древногръцките богини Дике (на правото, справедливостта и истината) и Темида (на правосъдието).

Юстиция като почтена жена е със завързани очи, която в дясната си ръка държи меч, а в лявата – везните на Темида. Везните мерят вината, а мечът показва какво очаква пристъпилите закона – наказание.

Подбор на текста:
Ирена Янакиева

Източник:
http://idi.bg/blogs/view/blog/1690

„Пиета” – скулптура на Микеланджело

Пиета

Пиета е шедьовър на ренесансовата скулптура от Микеланджело, днес разположена в базиликата Свети Петър във Ватикана. Това е първата от поредица творби на тази тема от Микеланджело. Изработена е по поръчка на френския кардинал Жан Билер, който е бил представител в Рим, за гробницата му, но през 18 век скулптурата е преместена на сегашното си местоположение. Това е единствената творба на Микеланджело, която е подписана от него.

Темата (пиета в изобразителното изкуство) е популярна по това време във Франция, но все още не в Италия. Творбата изобразява тялото на Исус в скута на майка си Мария след свалянето му от кръста. Фигурите са в естествени размери. Скулптурата е висока 174 см, а на ширина е 195 см. Създадена е в чест на 1500 годишния юбилей от рождението на Христос. Скулптурата е важно произведение на изкуството, тъй като балансира между ренесансовите идеали за класическа красота и натурализма. Двете статуи са едни от най-завършените произведения на Микеланджело.

През 18 век статуята е пренесена в една от капелите на базиликата „Свети Петър“ в Рим. При транспортирането ѝ е повреден палеца на лявата ръка на Дева Мария.

В нея Микеланджело изобразява и противопоставя мъжкото на женското, живото на мъртвото, голото на прикритото, вертикалното на хоризонталното, което внася в композицията елемент на напрежение.

През 1972 г. статуята е атакувана от австралийския геолог от унгарски произход Ласло Тот, крещящ, че той е Христос. След реставрация, статуята е поставена зад непробиваемо стъкло, вдясно от входа на базиликата

Подбор на текста:
Ирена Янакиева

Източник:
http://idi.bg/blogs/view/blog/1690

“Мислителят“ – скулптура на Огюст Роден

мислителят

Известната скулптура “Мислителят“ е творение на Огюст Роден. Първоначално тя е носила наименованието “ Поетът“ и е била част от Музея на декоративните изкуства, Париж. Началната идея е била статуята да бъде поставена близо до входната врата. Роден, вдъхновен от “Божествената комедия“ на Данте е нарекъл вратите на музея “Портите към ада“. Всяко едно от изложените произведения на изкуството е характеризирало определен персонаж от епическата поема. Замисълът на позиционирането на статуята пред входните врати е целял “Мислителят“ да е  олицетворение на Данте, който седи пред “Портите към ада“, обмисляйки своята велика поема. В крайна сметка, умален макет на статуята е разположен на върха на портите, размишляващ върху адските съдби на минаващите отдолу. Скулптурата изобразява гол мъж със силно изразено мускулесто тяло, в седнало положение. Едната му ръка е свита в юмрук и с нея е  подпрял брадата си, а другата е отпуснал на лявото си коляно. Статуята е със свъсени вежди и замислено изражение.

Подбор на описанието:
Ирена Янакиева

Източник:
http://idi.bg/blogs/view/blog/1690