По пътя към виртуалната реалност

Зукърбък

Марк Зукърбърг, основателят на социалната мрежа Фейсбук, върви усмихнат между редовете с посетители по време на конференция. Облечен е в сини дънки и сиви тениска. Светлината в залата е синееща, всички повечето от посетителите са облечени в ризи и панталони. Интересното в снимката е, че всички хора от публиката носят на главите си електронни устройства, представляващи визьори за виртуална реалност. Устройствата приличат на много големи очила. В тях са инсталирани малки екрани, през които се прожектира видео сигнал. Усещането, което потребителят получава, е, че наистина се намира във виртуалната среда, която вижда през очилата.

Описание:
Павел Кунчев

Целувка от първото агънце

d573e919875dc3ac0b7f60a9f58241db

Снимката, която ще се опитам да ви опиша е направена през 1939 година. На нея малко момиченце евакуирано от Лондон във ферма в Съсекс в началото на Втората Световна война, получава новогодишна целувка от първото за годината агънце.

Снимката е черно бяла. В левия й край е заснет възрастен мъж, който държи мъничкото агънце, а в десния е детето. Мъжът носи широкопола, стара шапка. Има мустаци, веждите му са смръщени, но не е сърдит, по-скоро изглежда съсредоточен и внимателен да не изтърве агънцето. Облечен е с плетена жилетка, а върху нея с работна куртка. Панталоните му като че ли са от джинсов плат и изглеждат прашни. Той държи здраво, но нежно агънцето, което се чувства спокойно в ръцете му. То е пухкаво, крачетата му висят свободно надолу. Проточило е шия и действително изглежда така сякаш съзнателно целува устните на детето.

Момиченцето носи плетена шапка, която е вързана под брадичката му. Под шапката се показват кичури от косата му. Облечено е в палтенце вталено в кръста и разкроено надолу. Едната му ръка е пусната надолу, а другата е повдигната, с леко присвити пръсти, може би хваната от фотографа точно в момент, когато   я вдига, за да погали новия си приятел. Очите на детето са затворени, веждите повдигнати, устните целуват муцунката на агънцето и леко се усмихват.

Описание:
Стефка Проданова

Зимно забавление

Зимна игра

Тъй като вече всичко на вън е покрито със сняг и красотата на тази част от зимата е колкото красива, толкова и забавна, ще опиша една снимка, на двама млади хора, които са запазили детското в себе си и не са пропуснали идеалния момент да си припомнят спусканията със шейна от детството.

Най- вероятно се намират на хълм на някоя планина, тъй като наклонът от дясно на ляво на импровизираната им писта лесно се забелязва на снимката. Те са в центъра, а всичко около тях е покрито с бял и пухкав сняг. В по-високата част на терена, намиращ се зад гърбовете им , се виждат млади зелени борчета, разпръснати тук-там в снега. Небето е покрито с типичните за този период бели, леки облачета, приличащи на пелена, което идеално пасва на бялата покривка на земята.

Върху дървената шейна, с червени кантове, е седнал младият мъж, а усмивката му „до ушите“ изразява неговата неподправена детска радост от забавлението. Има къса, кафява коса и съвсем леко набола брада. Носи плетен шал, в различни цветове- редуват се синьо, жълто, червено и зелено. Облечен е с топло бежово яке, което не е закопчал и сива грейка. Обувките му са в жълт цвят „горчица”, с дебели подметки и дебел грайфер. Седнал е на горния край на шейната, като краката си е вдигнал пред тялото, а с ръцете държи червена връвчица, която играе роля на кормило на шейната.

Помощник в пързалянето е млада руса жена, която бута мъжа надолу по хълма. Има същото радостно изражение като него. Леко е приведена, за да достигне с ръце рамената му и да може да го засили повече със шейната. На главата си носи светло синя плетена шапка, като дебелите й ръкавици са в същия цвят. Носи тъмно бежово яке с качулка, цялото в малки квадратчета, очертани с бял цвят. Грейката й е чисто бяла, досущ като снега. Носи дебели зимни черни обувки.

Приличат на едни пораснали деца, които се наслаждават искрено и пълноценно на падналия сняг, загърбвайки сивотата на ежедневието на възрастните.

Описание:
Нора Борисова