Сайт с описания на изображения в помощ на незрящите
Категория: Букви, цифри, символи
Изписването на букви и цифри е начин да преобразуваме устната
информация, да я обработваме допълнително и да я запазим, за да може ние
или някой друг да се върнем по-късно към нея.
Символите се използват както в писменото общуване, като
пунктуационни/препинателни/ знаци, така и в множество сфери на науката.
Те изразяват съотношение, различни величини и т. н. Символи срещаме и в
ежедневието си – върху клавиатурата на всеки компютър на мобилните
устройства, на знаци, табели и т.н.
Печатна буква „З“ се пише чрез един елемент. Под горната част на реда поставяме писеца и изписваме един полу кръг като посоката ни е нагоре в дясно и надолу до средата на реда към вътрешната му част. След това без да прекъсваме писането отново правим същото движение, но посоката ни е от тази точка навън и на долу до основата на реда. Прекъсваме писането. Малката печатна буква се пише по същия начин, но заема ½ от височината на реда. Ръкописна главна печатна буква „З“ се пише с едно движение без да прекъсваме писането. Малко под горната част на реда поставяме химикалката и правим едно кръгово движение по посока на горе и дясно, след това към вътрешната част на реда. Така изписваме един полу кръг. Продължаваме и отново изписваме един полу кръг по посока навън, на дясно и надолу към основата на реда, а щом го достигнем отново правим една дъговидна линия на ляво върху основата на реда. Така получаваме два взаимно свързани полукръга. Отворената им част е от ляво на реда, а те са съединени един за друг малко над разделителната линия. Така долната част от буквата е малко по-голяма от тази над нея. Може да си представим буквата като свием лявата и дясната си ръка в юмрук. Левият ни юмрук сочи на долу, а десният нагоре, прилепен към левия. Отваряме палеца и показалеца на двата юмрука, като пръстите ни са леко присвити. Показалците на двете ни ръце прилепяме плътно един до друг. Контурите на така присвитите пръсти от вътрешната част наподобяват формата на буквата. Малка ръкописна буква „з“ Тази буква се пише в долната част на разделения ни ред, но част от нея се изписва и в разстоянието под него. Ако ние имаме ред с разделителна линия по средата му, то под него има разстояние, което е приблизително колкото още една половина/или това са три еднакви части/. Такова разстояние между редовете има в упражнителните тетрадки в които учим буквите и техните елементи. Щом сме усвоили писането, някои части от буквите попадат в следващия ред при изписването им. Малката ръкописна буква „з“ изписваме като правим отново едно дъговидно движение с писеца от средата на долната половина на разделения ни ред по посока нагоре и щом достигнем разделителната ни линия плавно отново на дясно като движението ни е на долу и на вътре. Щом стигнем основата на реда отново правим съвсем малка дъга по посока на дясно и едновременно с това пускаме линия на долу към края на третата част на реда. Достигайки го, отново плавно изписваме по тази линия дъга в ляво и повтаряме движението на писане, но нагоре или към основата на реда. При изписването на тази част леко стесняваме и накланяме линията в дясно, докато пресечем малко под основата на реда тази част от елемента, която пуснахме в началото. Продължаваме писането на линията, като спираме щом стигнем до половината от долната част на реда. Така изписаната част от буквата прилича на една половина от панделка или пък опашка.
Печатната главна буква „Ж“ се пише като на реда от горе на долу пуснем една отвесна линия. След това от лявата страна елемента в горната част на реда поставим писеца на химикалката на разстояние около половината от него. От тази точка пускаме една диагонална линия на дясно или към средата на първия елемент, докато го достигнем. Непосредствено след това правим същото движение, но посоката ни е от центъра на елемента към основата и на ляво. Така се получават две еднакви диагонални линии, съединени в точка в центъра на първият елемент. След това правим отново две диагонални линии към центъра на първия елемент като посоката на писане е от горната част на реда, на разстояние отново около половината на първия елемент пуснем диагонална линия към средата на елемента и отново към основата. Така сме написали печатната главна буква „Ж“.
Малката печатна буква се пише по същия начин, но заема ½ от височината на реда.
Ръкописна главна буква „Ж“
Тази буква се пише с помощта на три елемента. Отново пишем на разделения ни на две части ред. Първо изписваме една голяма обърната скоба. Поставяме писеца на химикала в средата на горната половина на реда и правим едно полу кръгово движение. Посоката на писане ни е от тази точка нагоре до горния край на реда след което правим дъговидно движение точно под линията му в дясно и пускаме към основата на реда. Щом я достигнем отново правим дъговидно движение , но посоката ни е навън или в ляво и нагоре. Спираме писането щом достигнем средата на долната половина от разделения ни ред. Следващият елемент на буквата започваме от средата на реда или от разделителната ни линия. Точно там, но плътно до първия елемент поставяме писеца на химикалката и изписваме без прекъсване втория елемент. От тази точка правим една линия с лек наклон в дясно към горната част на реда, веднага след това пускаме права линия до основата му. От тази точка без да прекъсваме писането правим още една права линия отново с лек наклон вдясно докато достигнем разделителната линия. Прекъсваме писането. Третия елемент от буквата отново е скоба, като посоката на писане ни е от дясно към ляво или отвън на вътре към втория елемент и заема като първия изцяло реда. Изписваме така че да се прилепи към втория елемент. И сме изписали буквата.
Малка ръкописна буква „ж“. Тази буква пишем само в долната половина на разделения ни ред. Малко под разделителната ни линия поставяме химикалката и отново правим полу кръгово движение по посока нагоре и в дясно, надолу и в ляво. Получаваме обърната скоба. От средата на този елемент отново правим права и леко наклонена линия в дясно до самата разделителна линия, пускаме към основата на реда, а след това отново посоката на писане ни е нагоре и с лек наклон. Прекъсваме писането щом стигнем средата на тази част от реда в която изписваме буквата. След това от разделителната ни линия отново изписваме скоба, а посоката ни е от вън към втория елемент, като тази скоба заема изцяло височината на тази част от реда. И сме изписали буквата.
Тази буква се пише чрез четири елемента. Първо правим една линия от горната част на реда към основата му, като при изписването й леко я накланяме към вътрешната част. Така линията не е съвсем права а леко хлътнала навътре. След това в горната част на реда, точно по линията правим една черта по посока на дясно. Започваме изписването й от точката откъдето сме започнали първия елемент. Тази черта не е толкова дълга, колкото първия елемент, вероятно е малко над половината му по размер. Щом я изпишем прекъсваме писането и започваме третия елемент от точката, където прекъснахме писането на втория елемент. Отново пускаме една права черта от горната част на реда до основата му. Прекъсваме писането. Последният елемент от буквата е една права черта по дължината на реда откъм долната му част, на която от двете страни има по една къса чертичка и прилича на скоба. Изписваме правата вертикална черта точно по долната част на реда като посоката на писане ни е от ляво на дясно. Дължината на този елемент ни е колкото разстоянието от първия до втория. Така този последен елемент сякаш държи останалите. След като го изпишем правим по една къса вертикална линия от ляво и от дясно на вертикалната ни черта. Така сме изписали печатната буква „Д“.
Малката печатна буква „д“ се пише по сходен начин и е ½ по големина.
Ръкописна буква „Д“
Ръкописната буква „Д“ изписваме само с едно движение, без да прекъсваме писането. Отново пишем в реда, разделен посредством линия на две равни части. Започваме писането от горната част на реда. Поставяме писеца на химикала малко под него. Пускаме отново една права линия от върха към основата, която също има лек наклон на дясно. Пишем плавно и щом докоснем долната част на реда изписваме леко дъга по посока на ляво, която поляга на основата на реда, след което издигаме малко на горе и отново правим дъга, но този път на долу. Като изписваме плавно тази част от елемента и от основата на реда направим дъговидно движение в ляво от долу на горе, а след това от горе на долу, началото и края на тази така образувала се полу осмица се съединяват в една точка в правата ни, но леко наклонена линия с която започнахме писането. Тази част от елемента заема приблизително една трета от половинката на разделения ни ред и се намира в долната част. Непосредствено щом направим това движение на писеца, продължаваме като отново плавно изписваме подобно на дъга линия, която поляга на долната част на реда. Щом го докоснем допълваме изписването на буквата, с една голяма дъга от вътре на вън по посока на дясно. Изписваме я от долната част на реда до горната му част /на целия ред/, като тя се намира от дясната страна на правата ни черта с която започнахме писането. Щом достигнем горната част на реда плавно правим дъга към ляво, след което на долу до средата на горната половина на разделения ни ред. Така точката от която сме започнали изписването на буквата или началото на правата ни черта се намира точно в средата и под края на дъговидната линия на буквата. Изписали сме ръкописната буква „Д“.
Малка ръкописна „д“.
Малката буква „д“ се пише посредством два елемента. Нека си представим нашия ред, който е разделен с една мислена линия, която е в наша помощ при изписването на буквите и съответните им елементи. Когато започваме да усвояваме писането в предучилищна възраст, ние работим в обособени за тази цел тетрадки. Например в упражнителните тетрадки по писане, освен реда ни който е разделен, между него и следващия има разстояние, колкото едната половина на реда. Това разстояние се оставя с цел да се изпишат елементите на буквите, които са извън реда или под него. Такава е и малката буква „д“. Така че ние ще я изпишем в основния ред, но и ще използваме разстоянието под него за долния й елемент. Може да си представим реда като три равни части-две, които по същество са ни ред и една под него за тези елементи. Малката буква „д“ пишем чрез два елемента. Първо правим един елипсовиден кръг. Поставяме писеца на химикала точно на линията, която дели реда на две части или това е в средата му. От точката, където сме поставили писеца започваме изписването на нашия кръг, като посоката на писане е на ляво, правейки дъговидно движение и на вън, след което пускаме на долу към основата на реда като щом я достигнем отново правим дъговидно движение, но посоката ни е на дясно и от долу на горе докато достигнем точката на започване на писането. Така ние сме изписали един събран кръг. Следващия елемент пишем като поставим писеца на химикала от дясно на нашия вече изписан кръг в горната му част или това е точно под линията деляща реда ни на две половини. Пускаме една права линия, която изписваме прилепена към първия ни елемент и продължаваме писането по посока на долу докато достигнем края на разстоянието под реда и непосредствено след това правим дъговидно движение по посока на ляво. Без да прекъсваме писането веднага продължаваме на горе с една линия, която пишем от вън на вътре, като стесняваме и пишем на дясно, докато линията ни стигне точката откъдето сме започнали писането на втория елемент. Продължаваме писането на линията, до средата на долната част на разделения ни ред. Така ние сме изписали едно събрано кръгче, под дясната страна на което има един подобен на панделка елемент.
От горната част на реда пускаме една права линия до основата му. След това в горната част на реда, там откъдето сме започнали писането на линията правим също една права черта вдясно. Тази черта е приблизително ½ от дължината на първата. И сме изписали главната печатна буква „Г“.
Може да си я представим като вземем кутия с правоъгълна форма, например кибритена. Ако тя е изправена и лежи на по-късата си страна, то лявата й височина ще ни е първия елемент, а горната по-къса страна-вторият.
Малката печатна буква „Г“ се пише по същия начин, но размерът й е ½ от голямата буква и заема половината от реда.
Ръкописна главна буква „Г“.
Ръкописната буква се пише чрез два елемента. Първият елемент е едно бастунче, обърнато с дръжката към основата на реда и сочещо на ляво. Редът отново ни е разделен на две равни части посредством разделителна линия. От горната част на реда, съвсем мъничко под линията започваме изписването на първия елемент или това ни е обърнатото бастунче. С писеца на химикала пускаме една права линия от горната част към основата, като точно преди да я докоснем правим лека дъга в ляво и издигаме малко над реда. Прекъсваме писането. Вторият елемент е също едно бастунче, което виси над първия и се намира точно под горната част на реда, като правата му част е почти плътно прилепена към него. Изписваме го като поставим писеца на химикала в горната половина на разделения ни с линия ред, точно в средата му и от ляво на първия елемент. Изписваме един полукръг от долу на горе към горната част на реда, а посоката на писане ни е от вътре на вън или от дясно на ляво. Щом изпишем полу кръгчето и вече сме докоснали горната част на реда, продължаваме писането без да прекъсваме, като правим една права черта на дясно, която минава над първия елемент и продължава в същата посока. Така този елемент, наподобяващ обърнато висящо бастунче стои над първия, който като че е разположен точно под средата на правата част на висящото ни над него бастунче. И сме изписали ръкописната буква „Г“.
Малка ръкописна буква „г“
Малката ръкописна буква „г“ заема мястото в долната половина на разделения ни ред. Прилича на бастун, но с две противоположно сочещи дръжки или подобно на риболовна кука. Поставяме писеца на химикала в средата на долната част от разделения ни ред и започваме писането, а посоката ни е на горе и дясно. Щом докоснем разделителната ни линия правим дъговидно движение в дясно и веднага пускаме линия по посока основата на реда. Щом я достигнем отново правим дъговидно движение от основата на горе до средата на тази половинка от реда. И така ние сме изписали нашата малка ръкописна буква „г“.
Печатната буква „Е“ се пише чрез четири елемента. Първо спускаме една права линия от горната част на реда до основата му. След това очертаваме три равни хоризонтални линии в следния ред: първо една по линията на горната част на реда, след това по линията, която дели реда ни на две части и една по основата на реда. И трите изписваме като поставяме писеца на химикала до първия елемент и по посока на дясно, а дължините им са еднакви – малко над половината от дължината на първия елемент. И сме готови с изобразяването на печатната буква „Е“. Малка печатна буква „е“ изписваме като в долната част на разделения ни ред , точно в неговата среда пуснем една права линия от вътре на вън, след това правим една дъга по посока нагоре и в ляво, която достига до линията деляща нашия ред. Непосредствено след това продължаваме като пускаме една линия към основата като и нея правим пак чрез дъговидно движение от вътре навън. Щом достигнем долната част на реда отново правим дъга, която поляга на самия ред, а края й остава да стърчи над него достигащ средата му. Изписаната буква наподобява кръгла отворена скоба, към горната част на която от към вътрешната й част е закрепена една половина от кръг. Ръкописна главна буква „Е“ В горната част на реда поставяме химикалката и правим едно движение в полукръг по посока на ляво или от вътре на вън, като прекъсваме изписването на кръга малко над разделителната ни линия. От тази точка отново извършваме същото движение до основата на реда. Правим плавно една дъга по него и издигаме края и на горе докато достигне половината от долната част на разделения ни ред. Така ние сме изписали Малка ръкописна буква „е“ Малката буква „е“ изписваме поставяйки писеца на химикала в средата на долната половина от разделения ни ред. След това правим едно дъговидно движение с химикала от вътре навън от ляво към дясно и щом достигнем до разделителната ни линия продължаваме писането с леко кръгово движение към ляво и веднага спускаме на долу към основата на реда. Щом докоснем основата отново правим дъговидно движение към средата на долната половина от разделения ни ред, а посоката на писане ни е на дясно и на горе.
Главната буква „В“ се пише посредством два елемента. Първо пускаме права черта от горната част на реда до основата. Прекъсваме писането. След това изписваме втория елемент на буквата. Прилепяме писеца на химикалката до началото на първия елемент или това е в горната част на реда, там откъдето сме започнали писането на правата черта. От там правим въртеливо движение по посока на дясно, като свиваме нашия полукръг към средата на първия елемент и го допираме плътно към него в самата му половина. Прекъсваме писането и отново непосредствено под получилия се полукръг започваме да изписваме следващ също надясно. Прекъсваме писането щом го съединим с първия елемент, но в основата на реда. Така се получава една права черта пред която стърчат две приблизително еднакви коремчета. И сме изписали главната печатна буква „В“. Може да си я представим като седнем и допрем двата си крака един до друг. Щом докоснем коленете си това са двете полукръгчета едно до друго, които може да си представим как стоят изправени и закрепени към една права линия зад тях.
Малка печатна буква „в“
Малката печатна буква „в“ се пише по идентичен начин като главната. Разликата е в размерите на буквата, която е ½ по- малка от главната и достига до средата на реда.
Ръкописна главна буква „В“
Започваме писането върху реда с мислено разчертаната ни права линия, която го дели на две равни части. Първо ще изпишем едно бастунче с дръжката надолу, сочеща в ляво. Поставяме писеца на химикалката точно под горната част на реда, но не плътно прилепен, а малко под него. Пускаме права черта към основата, като при изписването леко я накланяме от дясно към ляво и щом стигнем до основата на реда правим дъга в ляво, която се издига съвсем малко над реда. Прекъсваме писането. Вторият елемент започва от горната част на реда. Поставяме писеца на химикалката точно в средата на горната половина от мислено разделения ни ред от дясно на бастунчето ни. Не сме плътно до бастунчето, а малко от страни. Започваме да пишем като от долу на горе от ляво към дясно правим една дъга. Тя стои като разпънато чадърче над бастунчето. Изписали сме я до средата на първия елемент от вътрешната му част. Непосредствено след това продължаваме изписването, като отново правим една дъга от вътре на вън с размерите на горната. Спускаме я към основата на реда и стесняваме щом го достигнем, но не съединяваме с бастунчето. Спираме изписването малко преди това. Така получаваме едно обърнато бастунче, с дръжката надолу, която сочи на ляво. Над него има две дъгички. Едната стои като шапка, а за десния й край е закачена друга, която се опитва да се прилепи към бастунчето. И сме изписали ръкописната главна буква В.
Малко ръкописно „в“
Малко ръкописно в се пише чрез два свързани елемента. Поставяме писеца на химикала точно под линията, която дели реда ни на две части. Започваме да пишем леко наклонена в дясно линия, която издигаме до горната част на реда. Щом го докоснем правим събрана дъга по посока на ляво и спускаме надолу към мислената ни разделителна линия на реда и към точката от която сме започнали писането. Трябва да съединим малко над точката на започване на писането /получаваме нещо подобно на една половина от панделка/ и непосредствено продължаваме изписването на елемента към основата на реда. Щом го докоснем продължаваме писането като правим кръг от долу на реда към мислената ни линия в дясно, като при изписването горната част на образувалото се кръгче се прилепя под горната част на буквата, която сме започнали в началото. Така ние сме изписали малката буква „в“. Тя прилича на една половина от панделка с прикрепено под нея кръгче. Може да си я представим като вържем връзките на обувките си. Едната панделка ще изпънем на горе, а другата ще прилепим под нея и ще я съберем към изпънатата. Така едната ще стои изправена нагоре, по фина и събрана, а другата ще стои под нея като кръгче. И имаме изписана буквата.
Продължаваме да
изписваме буквите в разчертаните редове, следвайки мислената разделителна
линия, която дели реда на две части.
Първият елемент на
главната печатна буква Б е една права черта, която пускаме от горната част на
реда до основата му. Прекъсваме писането. След това поставяме писеца отново в
горната част на реда, точно там откъдето сме започнали писането на първия
елемент. Правим една вертикална черта на дясно, точно по реда, която е с размер
½ от дължината на първия елемент. Така и двата елемента са изписани. Третият
елемент е едно полу кръгче, приличащо на коремче, което правим и съединяваме с
първия елемент. Поставяме писеца на химикала плътно до първия елемент-правата
черта, от вътрешната й част, малко над разделителната линия на реда и започваме
да изписваме почти затворено кръгче. Посоката на писане е от ляво на дясно,
сякаш правим кръгов завой преди да стигнем отново до правата черта, но в нейната
основа. Така се получава едно леко изпъкнало кръгче, плътно прилепено към
правата черта, а отгоре му има една вертикална черта. И буквата Б е изписана.
Може да си я представим като свием пръстите на лявата си ръка в юмрук и сочим
надолу. След това изпъваме палеца и показалеца си максимално. Дясната ни ръка
също свиваме в юмрук, но да сочи нагоре. След това изпъваме палеца и
показалеца. Показалеца го присвиваме, като така се получава нашият полукръг и
го прилепяме плътно към другата ни ръка с изпънатите палец и показалец.
Изпънатият палец на дясната ни ръка се допира плътно до върха на правия
показалец на лявата, сочещ надолу, а присвитият показалец на дясната се прилепя
също към показалеца на лявата. И ето я печатната Б.
Ръкописно печатно „б“.
Малка печатна буква „Б“ пишем в реда и следваме
разделителната линия. Буквата се състои от два елемента. Първо изписваме едно
кръгче, което е леко елипсовидно. Започваме изписването като поставяме писеца
точно върху разделителната черта в междуредието. Правим движение в кръг от горе на долу от ляво към
дясно, като прекъсваме писането щом с писеца достигнем точката на започване на
писането. Така се получава едно събрано, не много широко кръгче. След това от
лявата страна на кръгчето изписваме една дъга. Тя започва от лявата част на
кръгчето и се изписва нагоре към горната част на реда, като се опира в него. И
малкото печатно „б“ ни е изписано.
Може да си го представим така. Едно яйчице, което стои
изправено, а от дясната му страна има залепено едно перце, което седи над него.
Перцето е леко спуснато над яйцето, но върхът му е изпънат нагоре.
Ръкописно главно „Б“
Ръкописната буква „Б“ също се състои от три елемента. Пишем
и следваме мислената ни разделителна линия, деляща реда на две части. Първият
елемент е едно бастунче, обърнато с дръжката надолу, опряна в основата на реда
и сочеща на ляво. Поставяме писеца в горната част на реда и пускаме черта със
съвсем малък наклон към дясно, от горе надолу към основата на реда. Точно преди
да стигнем долната част на реда плавно продължаваме писането и правим една дъга
на ляво, която поляга на реда и се издига над него съвсем малко. Първият ни
елемент е изписан. След това правим коремчето на буквата по същия начин, както
при главната печатна буква. Поставяме писеца на химикалката от вътрешната
страна на обърнатото с дръжката на долу бастунче, малко над разделителната
черта. Правим въртеливо движение от горе на долу, от дясно към ляво, като
достигаме основата на реда и съединяваме с бастунчето. Третият елемент също
наподобява бастунче, което сякаш е поставено да лежи почти прилепено под
горната част на реда по вертикал. Дръжката му е от лявата страна и сочи надолу
към основата на реда, а върха на обърнатото бастунче е под него. Двата елемента
не се съединяват. В средата на горната част на разделения ни от мислената линия
ред, точно над мястото където сме изписали обърнатата дръжка на бастунчето от
първия елемент започваме да пишем последния. Правим едно движение прилично на
дъга, по посока на дясно, към горната линия на реда/целия ред/ и щом почти го
докоснем изправяме линията и продължаваме писането. Така се изписва и
последният елемент. Дръжката му седи спусната към обърнатото бастунче, а
правата му част е с дължина, колкото изпъкналото ни коремче на буквата.
И вече сме написали буквата.
Малко ръкописно „б“
Малката ръкописна буква „б“ пишем почти по същия начин като
печатната, а разликата е само в издигащото се към горната част на реда
бастунче. То е прилепено към елипсовидното ни кръгче от дясната му страна.
Изписваме първият елемент на буквата отново в долната част на разделения ни
ред. От разделителната ни линия правим едно движение в кръг от ляво към
основата и надясно, към точката от която сме започнали писането. Така
получаваме кръгчето. Щом докоснем точката от която сме започнали писането,
кръгчето ни се затваря, а ние продължаваме писането без да спираме и на
бастунчето, докато достигнем горната част на реда. При писането му леко го
изнасяме към вътрешната част или това е над кръгчето, а преди да достигне до горе го изписваме с лек наклон
в дясно. Така имаме вече буква „б“. Може да си я представим така: като една
половина от очила с кръгли стъкла и с обърната дръжка на обратно, която е
поставена да стои върху стъклото със стърчаща нагоре дръжка, при това обърната
на обратно.
През 886 г.
България приема глаголическата азбука, създадена от св. Кирил и св. Методий
през 60-те години на IX век. Единственият книжовен източник, в който се посочва
годината, в която е създадена глаголическата писменост, е съчинението „За
буквите“ („О писмєньхъ“) на старобългарския писател Черноризец Храбър, а именно
6363 г. по александрийското летоброене, или 863 г. по сегашното летоброене.
Глаголицата постепенно е заменена с кирилица – азбука, създадена в Преславската
книжовна школа в началото на X век.
Българската азбука е тази, чрез която се
извършва писменото предаване на книжовния български език. Представлява основата
на кирилицата и съдържа 30 букви.
Изписваме буквите печатно и ръкописно. Те са
главни и малки. Главните поставяме в началото на изречението, на имена на хора,
държави и т.н., а малките се пишат след главната буква. Писането се учи върху
тетрадки. След като сме го усвоили бихме могли да пишем навсякъде и на различни
носители-на тетрадки с редове тип каре, на обикновен бял лист и др. Но преди
това да се случи, първо се учим да изписваме азбуката в печатен и ръкописен
шрифт.
За тази цел пишем в
редове, разчертани в тетрадките. Различните по размери тетрадки, съдържат
различен брой еднакви редове. Например тетрадка формат А4 съдържа двадесет и
един реда, всеки от тях с височина от по един сантиметър. За улеснение на
децата в ранна възраст, когато започнат изучаването на елементите на буквите,
те пишат в тетрадки, в които през всеки ред има прекарана разделителна линия, в
помощ на изписването на главните и малки букви и отделните им елементи.
Печатна буква „А“
Първата буква от
нашата азбука „А“
Нека първо си
представим как изглежда печатното А. Може да свием пръстите на ръката си в
юмрук. След това да изпънем само показалеца и средния пръст. Отдалечаваме ги
максимално един от друг и изпъваме ръката си, сочейки надолу. Другата ни ръка
също е свита в юмрук и изпъваме само показалеца. След това го поставяме
напречно върху двата раздалечени, изправени пръсти на другата ръка. Това е и
буквата А.
Главно печатно „А“ пишем като от долната част на реда към горната му част
изписваме една леко наклонена коса черта. От точката на горната част на реда,
където сме прекъснали писането на единия елемент от буквата, веднага спускаме
към основата му друга коса черта, която спираме да пишем, щом докосне долната
част на реда. Така те се съединяват в една точка в горната част на реда и се
равнораздалечават към основата му, като образуват остър триъгълник, но без
основа. Точно през средата на получилото се почти триъгълниче изписваме една
черта по хоризонтал, от ляво на дясно. Започваме изписването й съвсем малко
преди да премине през двете коси черти образуващи буквата. Така и от двете им
страни остава малка част от чертата. И буквата е изписана! Главната буква е висока
колкото е висок и реда-съответно един сантиметър, а чертата през средата на
буквата А се намира приблизително през средата на самата буква или на половин
сантиметър от реда.
Малко печатно „а“
Малкото печатно „а“
прилича на мъничка маймунка, свита на кълбо с изправена опашка, подвита в края
като дъга.
Височината на
буквата е ½ от реда или половин сантиметър. Може мислено да разделим реда на
две равни части. Децата в първите години на усвояване на писането, учат
отделните елементи на всяка буква, а след това и цялостното й изписване на
предназначени за тази цел тетрадки. В тях през редовете преминава разделителна
линия по която те се водят за да спазват височината на изписване на
буквите-главни и малки. Точно от средата на реда към основата изписваме едно
бастунче, започващо от ляво на дясно. Посоката на писане е от средата на реда,
нагоре, достигайки горната част на половината ред, правим малка дъга в дясна
посока и спускаме права черта докато достигнем основата на реда. Прекъсваме
писането на този елемент от буквата. След това от средата на вътрешната част на
изписаното бастунче правим кръгово движение по посока на ляво, като размера на
кръгчето не трябва излиза по-напред от началото на бастунчето. Така се получава
едно бастунче със стърчащо от средата му към основата кръгче. При изписването на
кръгчето, непосредствено щом задвижим химикалката, докосвайки вътрешната част
на бастунчето, леко го стесняваме, след което изпъква малко, допира се до
долния край на реда, плавно поляга на него и леко се свива към вътрешната му
част, докато се опре в бастунчето. Така се получава неправилен кръг и в
основата на бастунчето и кръгчето, точно преди да се съединят остава мъничко
триъгълно разстояние.
Изписване на ръкописно главно и малко „А“
Главно ръкописно
„А“ се пише посредством три елемента. Две полу дъги и една права черта, преминаваща
през тях. Започваме изписването, като се съобразяваме с мислената разделителна
черта, която дели реда на две равни части. Ако реда ни е разделен на две части,
то започваме писането по следния начин. През средата на половинката от реда
поставяме писеца на химикала и правим плавна дъга по посока на дясно. Тя се
опира на основата на реда, и плавно веднага се издига нагоре, като при писането
й правим лек наклон на дясно, докато достигне горната част на реда /не на
мисления ред, а на целия ред, мисления ред е разделител, който определя
височината на главни и малки букви/. От горната част на реда, там където сме
спрели с писането на единия елемент, веднага спускаме една права линия, която
щом стигне до основата на реда, плавно извиваме в дъга, отново на дясно и
прекъсваме писането в средата на половинката от реда. Така се получават две
дъгички, продължаващи към горната част на реда, леко наклонени, които се
съединяват в точка в горната част на междуредието, а от тази точка се
раздалечават към основата. Последният елемент е правата черта. Започваме
изписването й от ляво на дясно, непосредствено под разделителната линия на
реда. Писането на този елемент започва малко преди да достигне самата дъга,
преминава напречно през нея и следващата и излиза навън от втората дъга. Така
се получава една права черта, пресичаща почти през средата двете дъги, която
стърчи по малко от двете страни на дъгите. Прекъсваме писането и имаме изписано
главно ръкописно „А“
Малко ръкописно „а“
Малко ръкописно „а“
заема място изцяло в половината на реда. Започваме изписването на буквата, като
от разделителната линия на реда/или в средата на самия ред/ правим една дъга,
по посока на дясно, от горе на долу, като при изписването й правим плавно
полукръгово движение и щом докоснем основата на реда, продължаваме отново нагоре.
Така с кръгово движение по посока от горе на долу, от ляво към дясно, ние
правим елипсовиден кръг, леко наклонен в дясно. Това е първият елемент от
буквата. Вторият е права черта, която извиваме дъговидно по посока на дясно,
точно преди да се опре в основата на реда и прекъсваме писането в средата на
половината от разделения ред. Получаваме елипсовиден кръг, леко наклонен в
дясно с прилепена плътно от дясната му страна черта със същата височина като
кръга, завършваща с извита отново в дясна посока дъга. И сме изписали малкото
ръкописно „а“.
