Главно и малко ръкописно и печатно „Г“

От горната част на реда пускаме една права линия до основата му. След това в горната част на реда, там откъдето сме започнали писането на линията правим също една права черта вдясно. Тази черта е приблизително ½ от дължината на първата. И сме изписали главната печатна буква „Г“.
Може да си я представим като вземем кутия с правоъгълна форма, например кибритена. Ако тя е изправена и лежи на по-късата си страна, то лявата й височина ще ни е първия елемент, а горната по-къса страна-вторият.
Малката печатна буква „Г“ се пише по същия начин, но размерът й е ½ от голямата буква и заема половината от реда.
Ръкописна главна буква „Г“.
Ръкописната буква се пише чрез два елемента. Първият елемент е едно бастунче, обърнато с дръжката към основата на реда и сочещо на ляво. Редът отново ни е разделен на две равни части посредством разделителна линия. От горната част на реда, съвсем мъничко под линията започваме изписването на първия елемент или това ни е обърнатото бастунче. С писеца на химикала пускаме една права линия от горната част към основата, като точно преди да я докоснем правим лека дъга в ляво и издигаме малко над реда. Прекъсваме писането. Вторият елемент е също едно бастунче, което виси над първия и се намира точно под горната част на реда, като правата му част е почти плътно прилепена към него. Изписваме го като поставим писеца на химикала в горната половина на разделения ни с линия ред, точно в средата му и от ляво на първия елемент. Изписваме един полукръг от долу на горе към горната част на реда, а посоката на писане ни е от вътре на вън или от дясно на ляво. Щом изпишем полу кръгчето и вече сме докоснали горната част на реда, продължаваме писането без да прекъсваме, като правим една права черта на дясно, която минава над първия елемент и продължава в същата посока. Така този елемент, наподобяващ обърнато висящо бастунче стои над първия, който като че е разположен точно под средата на правата част на висящото ни над него бастунче. И сме изписали ръкописната буква „Г“.
Малка ръкописна буква „г“
Малката ръкописна буква „г“ заема мястото в долната половина на разделения ни ред. Прилича на бастун, но с две противоположно сочещи дръжки или подобно на риболовна кука. Поставяме писеца на химикала в средата на долната част от разделения ни ред и започваме писането, а посоката ни е на горе и дясно. Щом докоснем разделителната ни линия правим дъговидно движение в дясно и веднага пускаме линия по посока основата на реда. Щом я достигнем отново правим дъговидно движение от основата на горе до средата на тази половинка от реда. И така ние сме изписали нашата малка ръкописна буква „г“.

Описание:
Ивелина Дамянова

Печатна главна буква „Е“

Печатната буква „Е“ се пише чрез четири елемента. Първо спускаме една права линия от горната част на реда до основата му. След това очертаваме три равни хоризонтални линии в следния ред: първо една по линията на горната част на реда, след това по линията, която дели реда ни на две части и една по основата на реда. И трите изписваме като поставяме писеца на химикала до първия елемент и по посока на дясно, а дължините им са еднакви – малко над половината от дължината на първия елемент. И сме готови с изобразяването на печатната буква „Е“.
Малка печатна буква „е“ изписваме като в долната част на разделения ни ред , точно в неговата среда пуснем една права линия от вътре на вън, след това правим една дъга по посока нагоре и в ляво, която достига до линията деляща нашия ред. Непосредствено след това продължаваме като пускаме една линия към основата като и нея правим пак чрез дъговидно движение от вътре навън. Щом достигнем долната част на реда отново правим дъга, която поляга на самия ред, а края й остава да стърчи над него достигащ средата му. Изписаната буква наподобява кръгла отворена скоба, към горната част на която от към вътрешната й част е закрепена една половина от кръг.
Ръкописна главна буква „Е“
В горната част на реда поставяме химикалката и правим едно движение в полукръг по посока на ляво или от вътре на вън, като прекъсваме изписването на кръга малко над разделителната ни линия. От тази точка отново извършваме същото движение до основата на реда. Правим плавно една дъга по него и издигаме края и на горе докато достигне половината от долната част на разделения ни ред. Така ние сме изписали Малка ръкописна буква „е“
Малката буква „е“ изписваме поставяйки писеца на химикала в средата на долната половина от разделения ни ред. След това правим едно дъговидно движение с химикала от вътре навън от ляво към дясно и щом достигнем до разделителната ни линия продължаваме писането с леко кръгово движение към ляво и веднага спускаме на долу към основата на реда. Щом докоснем основата отново правим дъговидно движение към средата на долната половина от разделения ни ред, а посоката на писане ни е на дясно и на горе.

Описание:
Ивелина Дамянова

Буква „В“

Главна печатна буква „В“

Главната буква „В“ се пише посредством два елемента. Първо пускаме права черта от горната част на реда до основата. Прекъсваме писането. След това изписваме втория елемент на буквата. Прилепяме писеца на химикалката до началото на първия елемент или това е в горната част на реда, там откъдето сме започнали писането на правата черта. От там правим въртеливо движение по посока на дясно, като свиваме нашия полукръг към средата на първия елемент и го допираме плътно към него в самата му половина. Прекъсваме писането и отново непосредствено под получилия се полукръг започваме да изписваме следващ също надясно. Прекъсваме писането щом го съединим с първия елемент, но в основата на реда. Така се получава една права черта пред която стърчат две приблизително еднакви коремчета. И сме изписали главната печатна буква „В“. Може да си я представим като седнем и допрем двата си крака един до друг. Щом докоснем коленете си това са двете полукръгчета едно до друго, които може да си представим как стоят изправени и закрепени към една права линия зад тях.
Малка печатна буква „в“
Малката печатна буква „в“ се пише по идентичен начин като главната. Разликата е в размерите на буквата, която е ½ по- малка от главната и достига до средата на реда.

Ръкописна главна буква „В“
Започваме писането върху реда с мислено разчертаната ни права линия, която го дели на две равни части. Първо ще изпишем едно бастунче с дръжката надолу, сочеща в ляво. Поставяме писеца на химикалката точно под горната част на реда, но не плътно прилепен, а малко под него. Пускаме права черта към основата, като при изписването леко я накланяме от дясно към ляво и щом стигнем до основата на реда правим дъга в ляво, която се издига съвсем малко над реда. Прекъсваме писането. Вторият елемент започва от горната част на реда. Поставяме писеца на химикалката точно в средата на горната половина от мислено разделения ни ред от дясно на бастунчето ни. Не сме плътно до бастунчето, а малко от страни. Започваме да пишем като от долу на горе от ляво към дясно правим една дъга. Тя стои като разпънато чадърче над бастунчето. Изписали сме я до средата на първия елемент от вътрешната му част. Непосредствено след това продължаваме изписването, като отново правим една дъга от вътре на вън с размерите на горната. Спускаме я към основата на реда и стесняваме щом го достигнем, но не съединяваме с бастунчето. Спираме изписването малко преди това. Така получаваме едно обърнато бастунче, с дръжката надолу, която сочи на ляво. Над него има две дъгички. Едната стои като шапка, а за десния й край е закачена друга, която се опитва да се прилепи към бастунчето. И сме изписали ръкописната главна буква В.
Малко ръкописно „в“
Малко ръкописно в се пише чрез два свързани елемента. Поставяме писеца на химикала точно под линията, която дели реда ни на две части. Започваме да пишем леко наклонена в дясно линия, която издигаме до горната част на реда. Щом го докоснем правим събрана дъга по посока на ляво и спускаме надолу към мислената ни разделителна линия на реда и към точката от която сме започнали писането. Трябва да съединим малко над точката на започване на писането /получаваме нещо подобно на една половина от панделка/ и непосредствено продължаваме изписването на елемента към основата на реда. Щом го докоснем продължаваме писането като правим кръг от долу на реда към мислената ни линия в дясно, като при изписването горната част на образувалото се кръгче се прилепя под горната част на буквата, която сме започнали в началото. Така ние сме изписали малката буква „в“. Тя прилича на една половина от панделка с прикрепено под нея кръгче. Може да си я представим като вържем връзките на обувките си. Едната панделка ще изпънем на горе, а другата ще прилепим под нея и ще я съберем към изпънатата. Така едната ще стои изправена нагоре, по фина и събрана, а другата ще стои под нея като кръгче. И имаме изписана буквата.

Описание:
Ивелина Дамянова

Печатно и ръкописно „Б“-главно и малко

Б е втората буква от нашата азбука.

Главно печатно Б.

 Продължаваме да изписваме буквите в разчертаните редове, следвайки мислената разделителна линия, която дели реда на две части.

 Първият елемент на главната печатна буква Б е една права черта, която пускаме от горната част на реда до основата му. Прекъсваме писането. След това поставяме писеца отново в горната част на реда, точно там откъдето сме започнали писането на първия елемент. Правим една вертикална черта на дясно, точно по реда, която е с размер ½ от дължината на първия елемент. Така и двата елемента са изписани. Третият елемент е едно полу кръгче, приличащо на коремче, което правим и съединяваме с първия елемент. Поставяме писеца на химикала плътно до първия елемент-правата черта, от вътрешната й част, малко над разделителната линия на реда и започваме да изписваме почти затворено кръгче. Посоката на писане е от ляво на дясно, сякаш правим кръгов завой преди да стигнем отново до правата черта, но в нейната основа. Така се получава едно леко изпъкнало кръгче, плътно прилепено към правата черта, а отгоре му има една вертикална черта. И буквата Б е изписана. Може да си я представим като свием пръстите на лявата си ръка в юмрук и сочим надолу. След това изпъваме палеца и показалеца си максимално. Дясната ни ръка също свиваме в юмрук, но да сочи нагоре. След това изпъваме палеца и показалеца. Показалеца го присвиваме, като така се получава нашият полукръг и го прилепяме плътно към другата ни ръка с изпънатите палец и показалец. Изпънатият палец на дясната ни ръка се допира плътно до върха на правия показалец на лявата, сочещ надолу, а присвитият показалец на дясната се прилепя също към показалеца на лявата. И ето я печатната Б.

Ръкописно печатно „б“.

Малка печатна буква „Б“ пишем в реда и следваме разделителната линия. Буквата се състои от два елемента. Първо изписваме едно кръгче, което е леко елипсовидно. Започваме изписването като поставяме писеца точно върху разделителната черта в междуредието. Правим  движение в кръг от горе на долу от ляво към дясно, като прекъсваме писането щом с писеца достигнем точката на започване на писането. Така се получава едно събрано, не много широко кръгче. След това от лявата страна на кръгчето изписваме една дъга. Тя започва от лявата част на кръгчето и се изписва нагоре към горната част на реда, като се опира в него. И малкото печатно „б“ ни е изписано.

Може да си го представим така. Едно яйчице, което стои изправено, а от дясната му страна има залепено едно перце, което седи над него. Перцето е леко спуснато над яйцето, но върхът му е изпънат нагоре.

Ръкописно главно „Б“

Ръкописната буква „Б“ също се състои от три елемента. Пишем и следваме мислената ни разделителна линия, деляща реда на две части. Първият елемент е едно бастунче, обърнато с дръжката надолу, опряна в основата на реда и сочеща на ляво. Поставяме писеца в горната част на реда и пускаме черта със съвсем малък наклон към дясно, от горе надолу към основата на реда. Точно преди да стигнем долната част на реда плавно продължаваме писането и правим една дъга на ляво, която поляга на реда и се издига над него съвсем малко. Първият ни елемент е изписан. След това правим коремчето на буквата по същия начин, както при главната печатна буква. Поставяме писеца на химикалката от вътрешната страна на обърнатото с дръжката на долу бастунче, малко над разделителната черта. Правим въртеливо движение от горе на долу, от дясно към ляво, като достигаме основата на реда и съединяваме с бастунчето. Третият елемент също наподобява бастунче, което сякаш е поставено да лежи почти прилепено под горната част на реда по вертикал. Дръжката му е от лявата страна и сочи надолу към основата на реда, а върха на обърнатото бастунче е под него. Двата елемента не се съединяват. В средата на горната част на разделения ни от мислената линия ред, точно над мястото където сме изписали обърнатата дръжка на бастунчето от първия елемент започваме да пишем последния. Правим едно движение прилично на дъга, по посока на дясно, към горната линия на реда/целия ред/ и щом почти го докоснем изправяме линията и продължаваме писането. Така се изписва и последният елемент. Дръжката му седи спусната към обърнатото бастунче, а правата му част е с дължина, колкото изпъкналото ни коремче на буквата.

И вече сме написали буквата.

Малко ръкописно „б“

Малката ръкописна буква „б“ пишем почти по същия начин като печатната, а разликата е само в издигащото се към горната част на реда бастунче. То е прилепено към елипсовидното ни кръгче от дясната му страна. Изписваме първият елемент на буквата отново в долната част на разделения ни ред. От разделителната ни линия правим едно движение в кръг от ляво към основата и надясно, към точката от която сме започнали писането. Така получаваме кръгчето. Щом докоснем точката от която сме започнали писането, кръгчето ни се затваря, а ние продължаваме писането без да спираме и на бастунчето, докато достигнем горната част на реда. При писането му леко го изнасяме към вътрешната част или това е над кръгчето, а преди да достигне до горе го изписваме с лек наклон в дясно. Така имаме вече буква „б“. Може да си я представим така: като една половина от очила с кръгли стъкла и с обърната дръжка на обратно, която е поставена да стои върху стъклото със стърчаща нагоре дръжка, при това обърната на обратно.

Описание:
Ивелина Дамянова

Главно и малко А

През 886 г. България приема глаголическата азбука, създадена от св. Кирил и св. Методий през 60-те години на IX век. Единственият книжовен източник, в който се посочва годината, в която е създадена глаголическата писменост, е съчинението „За буквите“ („О писмєньхъ“) на старобългарския писател Черноризец Храбър, а именно 6363 г. по александрийското летоброене, или 863 г. по сегашното летоброене. Глаголицата постепенно е заменена с кирилица – азбука, създадена в Преславската книжовна школа в началото на X век.

Българската азбука е тази, чрез която се извършва писменото предаване на книжовния български език. Представлява основата на кирилицата и съдържа 30 букви.

 Изписваме буквите печатно и ръкописно. Те са главни и малки. Главните поставяме в началото на изречението, на имена на хора, държави и т.н., а малките се пишат след главната буква. Писането се учи върху тетрадки. След като сме го усвоили бихме могли да пишем навсякъде и на различни носители-на тетрадки с редове тип каре, на обикновен бял лист и др. Но преди това да се случи, първо се учим да изписваме азбуката в печатен и ръкописен шрифт.

За тази цел пишем в редове, разчертани в тетрадките. Различните по размери тетрадки, съдържат различен брой еднакви редове. Например тетрадка формат А4 съдържа двадесет и един реда, всеки от тях с височина от по един сантиметър. За улеснение на децата в ранна възраст, когато започнат изучаването на елементите на буквите, те пишат в тетрадки, в които през всеки ред има прекарана разделителна линия, в помощ на изписването на главните и малки букви и отделните им елементи.

Печатна буква „А“

Първата буква от нашата азбука „А“

Нека първо си представим как изглежда печатното А. Може да свием пръстите на ръката си в юмрук. След това да изпънем само показалеца и средния пръст. Отдалечаваме ги максимално един от друг и изпъваме ръката си, сочейки надолу. Другата ни ръка също е свита в юмрук и изпъваме само показалеца. След това го поставяме напречно върху двата раздалечени, изправени пръсти на другата ръка. Това е и буквата А.

Главно печатно „А“ пишем като от долната част на реда към горната му част изписваме една леко наклонена коса черта. От точката на горната част на реда, където сме прекъснали писането на единия елемент от буквата, веднага спускаме към основата му друга коса черта, която спираме да пишем, щом докосне долната част на реда. Така те се съединяват в една точка в горната част на реда и се равнораздалечават към основата му, като образуват остър триъгълник, но без основа. Точно през средата на получилото се почти триъгълниче изписваме една черта по хоризонтал, от ляво на дясно. Започваме изписването й съвсем малко преди да премине през двете коси черти образуващи буквата. Така и от двете им страни остава малка част от чертата. И буквата е изписана! Главната буква е висока колкото е висок и реда-съответно един сантиметър, а чертата през средата на буквата А се намира приблизително през средата на самата буква или на половин сантиметър от реда.

Малко печатно „а“

Малкото печатно „а“ прилича на мъничка маймунка, свита на кълбо с изправена опашка, подвита в края като дъга.

Височината на буквата е ½ от реда или половин сантиметър. Може мислено да разделим реда на две равни части. Децата в първите години на усвояване на писането, учат отделните елементи на всяка буква, а след това и цялостното й изписване на предназначени за тази цел тетрадки. В тях през редовете преминава разделителна линия по която те се водят за да спазват височината на изписване на буквите-главни и малки. Точно от средата на реда към основата изписваме едно бастунче, започващо от ляво на дясно. Посоката на писане е от средата на реда, нагоре, достигайки горната част на половината ред, правим малка дъга в дясна посока и спускаме права черта докато достигнем основата на реда. Прекъсваме писането на този елемент от буквата. След това от средата на вътрешната част на изписаното бастунче правим кръгово движение по посока на ляво, като размера на кръгчето не трябва излиза по-напред от началото на бастунчето. Така се получава едно бастунче със стърчащо от средата му към основата кръгче. При изписването на кръгчето, непосредствено щом задвижим химикалката, докосвайки вътрешната част на бастунчето, леко го стесняваме, след което изпъква малко, допира се до долния край на реда, плавно поляга на него и леко се свива към вътрешната му част, докато се опре в бастунчето. Така се получава неправилен кръг и в основата на бастунчето и кръгчето, точно преди да се съединят остава мъничко триъгълно разстояние.

Изписване на ръкописно главно и малко „А“

Главно ръкописно „А“ се пише посредством три елемента. Две полу дъги и една права черта, преминаваща през тях. Започваме изписването, като се съобразяваме с мислената разделителна черта, която дели реда на две равни части. Ако реда ни е разделен на две части, то започваме писането по следния начин. През средата на половинката от реда поставяме писеца на химикала и правим плавна дъга по посока на дясно. Тя се опира на основата на реда, и плавно веднага се издига нагоре, като при писането й правим лек наклон на дясно, докато достигне горната част на реда /не на мисления ред, а на целия ред, мисления ред е разделител, който определя височината на главни и малки букви/. От горната част на реда, там където сме спрели с писането на единия елемент, веднага спускаме една права линия, която щом стигне до основата на реда, плавно извиваме в дъга, отново на дясно и прекъсваме писането в средата на половинката от реда. Така се получават две дъгички, продължаващи към горната част на реда, леко наклонени, които се съединяват в точка в горната част на междуредието, а от тази точка се раздалечават към основата. Последният елемент е правата черта. Започваме изписването й от ляво на дясно, непосредствено под разделителната линия на реда. Писането на този елемент започва малко преди да достигне самата дъга, преминава напречно през нея и следващата и излиза навън от втората дъга. Така се получава една права черта, пресичаща почти през средата двете дъги, която стърчи по малко от двете страни на дъгите. Прекъсваме писането и имаме изписано главно ръкописно „А“

Малко ръкописно „а“

Малко ръкописно „а“ заема място изцяло в половината на реда. Започваме изписването на буквата, като от разделителната линия на реда/или в средата на самия ред/ правим една дъга, по посока на дясно, от горе на долу, като при изписването й правим плавно полукръгово движение и щом докоснем основата на реда, продължаваме отново нагоре. Така с кръгово движение по посока от горе на долу, от ляво към дясно, ние правим елипсовиден кръг, леко наклонен в дясно. Това е първият елемент от буквата. Вторият е права черта, която извиваме дъговидно по посока на дясно, точно преди да се опре в основата на реда и прекъсваме писането в средата на половината от разделения ред. Получаваме елипсовиден кръг, леко наклонен в дясно с прилепена плътно от дясната му страна черта със същата височина като кръга, завършваща с извита отново в дясна посока дъга. И сме изписали малкото ръкописно „а“.

Описание:
Ивелина Дамянова

Използвана информация:
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B0%D0%B7%D0%B1%D1%83%D0%BA%D0%B0

Използвано изображение:
https://images.search.yahoo.com/search/images;?p=%D0%BF%D0%B5%D1%87%D0%B0%D1%82%D0%BD%D0%BE%20%D0%B8%20%D1%80%D1%8A%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BD%D0%BE%20%D0%90#id=1&iurl=https%3A%2F%2Fimage.slidesharecdn.com%2Frandom-121017150008-phpapp02%2F95%2F-3-638.jpg%3Fcb%3D1350486057&action=click