Един гладен вълк шетал из гората. От глад едва гледал. Отдалеч го видяла лисицата и се усмихнала. Тя познала, че вълкът е гладен, няма много сили, едва върви, и тозчас решила да му отмъсти и за голямата сила, която имал, и за смелостта му, и най-много за здравите му зъби. Тя само с хитрина се опитвала да преживява и винаги, когато можела, показвала на вълка, че тя е по-умна и по-хитра от него и по тоя начин отмъщавала за силата му. И сега, като го видяла такъв гладен и уморен, помислила си да го направи за присмех на другите.
Поканила го да отидат заедно на сватба вкусни гозби и месо да хапнат. Измамила го лисицата и го вкарала през комина право на сватбарската софра.Развикали се сватбарите, разтичали се, грабнали кой дърво, кой вила и погнали вълка. Той, горкият, едва избягал в гората, пребит от бой.
Докато сватбарите гонели Кумчо-вълчо, лисана слязла през комина в стаята. Нахранила се набързо. После видяла едно гърне с кисело мляко и пъхнала главата си в млякото. Невестата я видяла, грабнала машата и тупнала лисицата по гърба. Кума-лиса се измъкнала, но в бързането цялата ѝ глава била омацана с мляко. Видяла вълка, едвам пристъпвал от болки. Тя започнала да пищи и да нарежда, че са и счупили костите, и че мозъка ѝ изкарали. Кумчо-вълчо, като я слушал как рони сълзи и как нарежда, станало му жал и я взел на гръб да я носи.
Изображение: Късната есен се е настанила в гората и е обагрила листата в своите жълто-червени цветове, само високите борове зеленеят. Стара бяла воденица мели житото, задвижвана от бистър поток. На входа на воденицата, пред дървената врата, с навес от керемиди, има струпани чували. Пребитият вълк, със съдрани дрехи едва пристъпва от болки, а от челото му пот тече, но носи на гърба си хитрата лисица. Кума лиса се е нагласила като за сватба. Облякла е топлото кожухче, забрадила се е с жълта забрадка. Въпреки, че се държи за главата, преструвайки се на пребита, не може да се сдържи от радост, че болният я носи.
Полската мишка ги наблюдава скрита в шипковия храст. Зайо Байо дългоухи се показва плахо зад едно дърво.
Описание:
Ирена Янакиева