Дуня от романа „Престъпление и наказание” от Фьодор Достоевски

Dostoevski

Авдотя Романовна беше изключително красива — висока, удивително стройна, силна, самоуверена, което се чувстваше във всеки неин жест и което впрочем ни най-малко не намаляваше мекотата и грацията на движенията й. В лицето тя приличаше на брат си, но можеше да бъде наречена дори красавица. Косата й беше тъмноруса, малко по-светла, отколкото на брат й, очите — почти черни, искрящи, горди и в същото време понякога, в отделни моменти — необикновено добри. Тя беше бледа, но не болезнено; от лицето й лъхаше свежест и здраве. Устата й беше малка, а долната устничка, свежа и алена, беше леко издадена напред заедно с брадичката — единствената неправилност в това прекрасно лице, която обаче му придаваше особена характерност и между впрочем някаква надменност. Изразът на лицето й винаги беше по-скоро сериозен, отколкото весел, замислен; затова пък колко отиваше на това лице усмивката, колко му отиваше смехът — весел, младежки, безгрижен!

Фьодор Достоевски
„Престъпление и наказание”

Цитатът е изпратен от:
Александър Велков

Вечерна снимка от автобус

Вечерна снимка от автобус

Снимката, която ще опиша е моя – аз я правих преди две години, връщайки се от морето и поради скуката, която ме бе обзела, снимах през прозореца на автобуса, който се движеше по магистралата. Може би поради това, че снимах от скука, снимката е диагонална, тоест ако снимката е правоъгълна, то линията, която разделя небето и земята е по диагонал на правоъгълника, като частта на небето е повече от тази на земята.

Времето е преди смрачаване, небето има този характерен цвят за това време на деня, а именно тъмно с червеникави оттенъци, но те тепърва се появяват, още е сравнително чист син цвят. Има 3-4 малки облачета  на небето сякаш разкъсани малки парчета памук. Линията, която разделя небето от земята е вълнообразна, защото се виждат  леки хълмисти райони, а там –  на тази линия се вижда слънцето, което леко се прибира зад хълмистите части и се готви да залезе. Около него небето вече е порозовяло и колкото и свежи да са описаните цветове, снимката навява мисъл за самота. Но не тази, която изпълва с тъга, а такава, която оставя усещане за красота, тишина, спокойствие и вътрешен мир.

Описание:
Илияна Кръчмарова

„Мона Лиза“ (Джоконда) – картина на Леонардо да Винчи

Мона Лиза

На картината в правоъгълен формат е видно изображение на жена в тъмни дрехи, която е изобразена в положение три четвърти към зрителя. Тя седи в кресло, ръцете и са събрани заедно, лявата и ръка се опира на подлакътника на креслото, а дясната е поставена върху лявата.

Жената е изобразена с лице обърнато към зрителя. Прическата на жената е разделена на път и е представена във вид на гладки и равни коси, отчетливо видими през лежащия върху тях прозрачен воал. Роклята на девойката е зеленикава, със ситно плисе и жълти на цвят ръкави, драпирани в ситни гънки. Главата е в леко наклонено положение.

Изкуствоведът Борис Виппер при описанието на картината подчертал, че лицето на Мона Лиза отразява модата кватроченто: веждите на Мона Лиза са избръснати заедно с косата на горната част на челото

Долната част на картината обрязва половина тяло, в резултат на което се е получил поясен портрет. Възможно е в по-ранно време картината да е била по-широка като размер и да е вмествала двойка странични колони на верандата, от които на днешно време са останали само основите на колоните, чийто фрагменти отчетливо се виждат на краищата на парапета. Изгледът от верандата води към пустинна дива местност с извити пътища, потоци и езера, обкръжени от множество снежни планини, видни иззад всички тия фигури.

Художникът е представил Мона Лиза седяща на фона на прекрасен пейзаж и още при първия поглед асоциацията на силно увеличената и фигура със забелязващата се в далечината висока планина и ландшафт, придава на образа присъствие на необикновено величие.

Подкрепа на този образ е оказал и наличният контраст от повишената пластична осезателност на персонажа, и неговия плавен силует преминаващ в мъгливата далечина, която напомня на пейзаж с причудливи скали и открояващи се сред тях водни протоци.

Портретът „Джоконда“ с право е успял да заслужи званието на най-добрият образец отнасящ се към портретния жанр от епохата на италианския Зрял Ренесанс.

Описание:
Авторът не е посочен.
Описанието е преведено от Краси Василев
От сайта:
opisanie-kartin.com

„Давид“ – скулптура на Микеланджело Буанароти

Давид

„Давид“ е мраморна скулптура на Микеланджело. Тази мраморна статуя, чиято височина е повече от пет метра, е връх на ренесансовата скулптура. Оригиналът на скулптурата днес се намира във Флоренция, в Академията за изящни изкуства. Между другото, тя се намира там с цел да бъде предпазена от урочасване.

Статуята представлява фигура на голия Давид. Той е съсредоточен върху схватката, в която му предстои да встъпи с Голиат.

Давид се готви за битката. При това врагът чувствително го превъзхожда в силата си. обаче юношата е спокоен, сякаш, нищо не издава безпокойството му. Забелязва се само как се напрягат мускулите му, как са се преместили веждите му. В този поглед има нещо заплашително. Вижда се как е преметнал прашката през рамото си. Такава поза подготвя решаващ удар върху страшният противник.

Вижда се как Давид олицетворява мощта и всесилието на свободния човек. Давид символизира увереността на човека в това, че той може да победи всеки враг. Вниманието на скулптурния герой е максимално напрегнато. По този начин, пред зданието на градското управление на Флоренция се извисявала статуя, призоваваща към мъжество, към защита.

В същото време скулптурата се отличава с простота, ясност и изразителност. В нея няма нищо противоречиво. Всеки детайл служи за изразяване на мъжественост, свобода и максимална концентрация преди схватката със страховития цар.

По света има много копия на тази интересна статуя. Най-известните от тях се намират във Флоренция, в двора на Пушкинския музей в Москва, а също така и в музея на Виктория и Албърт в Лондон. Интересното е, че при случаите на визита на британската кралица, за тази статуя е приготвен смокинов лист.

За отбелязване е, че скулпторът съзнателно е променил анатомическите пропорции с цел да достигне идеална изразителност на произведението си.

Описание:
Авторът не е посочен.
Описанието е преведено от Краси Василев
От сайта:
opisanie-kartin.com

Маги Смит

Маги Смит

Маги Смит е британска актриса, родена на 28-ми декември, 1934 г.

Въпреки преклонната си възраст, Маги притежава дяволитост в големите си, леко изпъкнали сини очи. Лицето й е бледо, леко издължено, а бръчките по него, най-вече наситени около тънките й устни, са знак за живот изпълнен със смях. Изражението й е строго, със свити устни и повдигнати вежди, погледът й може да накара всеки да замръзне и ако не беше актриса, спокойно може да се вземе за строгата учителка по математика.

Косата й е начупена и посребрена, вдигната нагоре, леко подаваща се от едната страна и скрита под голяма кадифена шапка, покрита с тънка, подобна на паяжина черна мрежа, накривена на  една страна и покрита с ред камъни в най-различни размери, в лилавеещи тонове само от едната страна, която е на преден план. На ушите си има деликатни, златни обеци с нежно тъмнолилаво камъче.

Облечена е с тъмнолилаво сако на пречупващи светлината, светлолилави кръгове, наподобяващи лица, които викат за помощ и черно бяла якичка.

Роклята под сакото е от бяла коприна,с бяла дантелена панделка при шията и бели перли,които се намират на леко издължената нагоре яка на роклята. Като финален щрих носи колие с черни камъчета.

Стойката й е изправена, а главата гордо вдигната нагоре както подобава на кралска особа,в чийто образ е на снимката.

Описание:
Nelly Gutzaltska

Пътека в гората

Пътека в гората

Пейзажът представлява широка асфалтирана пътека в гората. Краят й не се вижда, защото се спуска надолу към неизвестното. От двете страни на пътеката има широколистни дървета,  които нежно сливат светлозелени корони едно в друго.  Високата трева е статична, нейното спокойствие не е нарушено от вятъра. Лято е, слънцето е започнало да залязва, светлината е мека и златиста, едва успяваща да пробие през гъстите клони на дърветата. Лъчите  създават възможност сенките на дърветата да играят по пътеката. Цялата картина излъчва спокойствие, топлина и носталгичност към отминали детски лета.

Описание:
Мария-Антоанета

Извор „Живата вода“ край с. Боснек

Извор

Село Боснек се намира близо до Перник. От края му се тръгва по маркиран с лентова маркировка и метални колове път. Самия извор представлява глава на змей, от чиято уста с непостоянна сила извира вода. Казват, че ако грешен човек застане пред извора – водата спира. При извора има заслон и място за палене на огън.

Описание: 
Илияна Узунова

Весело замерване със снежни топки

Весело замерване със снежни топки

На снимката се виждат мъж и жена, която е по напред, биейки се със снежни топки. Облечени са с шушлеково червено и синьо яке, плетени шапки, ръкавици и шал. Мъжът хвърля топка към жената, а тя се пази с лявата си ръка и е усмихната.

Описание:
Габи Станкова

Пьотър от романа „Бесове” от Фьодор Достоевски

Достоевски

Беше млад човек, на двайсет и седем години, или там някъде, малко по-висок от средния ръст, с рядка руса, доста дълга коса и едва наболи тук-там на фъндъци брада и мустаци. Облечен чисто и дори по модата, но не контешки; на пръв поглед сякаш попрегърбен и тромав, но всъщност не беше нито прегърбен, нито тромав, а точно обратното. И уж че чудак, обаче впоследствие всички намираха маниерите му за твърде прилични, а приказките — винаги на място.

Никой не би казал, че е грозен, но лицето му не се хареса на никого. Главата му е удължена към тила и сякаш сплесната отстрани, тъй че лицето му изглежда остро. Челото му е високо и тясно, но чертите на лицето са дребни; остър поглед, носле — малко и заострено, дълги и тънки устни. Изразът на лицето му е сякаш болезнен, но това е само външно. Има някаква суха гънка на бузите и около скулите, което го прави да изглежда като оздравяващ след тежка болест. Той обаче е напълно здрав, силен и дори никога не е боледувал.

Ходи и се движи твърде бързо, но за никъде не бърза. Изглежда, като че ли с нищо не може да бъде смутен; при всички обстоятелства и в какъвто и да било кръг си остава все същият. Самодоволството му е голямо, но самият той просто не го забелязва.

Говори бързо, припряно, но същевременно самоуверено и не си търси думите. Въпреки припрения му вид мислите му са спокойни, ясни и категорични — и това особено бие на очи. Изговорът му е удивително ясен: думите му се ронят като едри, добре заоблени зрънца, винаги подбрани и винаги на услугите ви. Отначало това се харесва, но после почва да отблъсква, и именно заради тоя прекалено ясен изговор, заради тоя низ от вечно готови думи. Започва някак да ви се струва, че самият му език в устата трябва да има някаква особена форма, да е някак необикновено дълъг, тънък, ужасно червен и с изключително остро връхче, което непрестанно и съвсем неволно се върти.

Фьодор Достоевски
„Бесове”

Цитатът е изпратен от:
Александър Велков

Лиза от романа „Бесове” от Фьодор Достоевски

Dostoevski

Сега, гледайки назад, вече не ще кажа, че бе красавица, както ми се струваше тогава. Беше може би дори грозновата. Висока, тънка, но гъвкава и силна, тя дори поразяваше с неправилните си черти. Очите й бяха някак по калмикски дръпнати, стояха косо; беше бледа и скулеста, мургава и с мършаво лице; но в това лице имаше нещо, което покоряваше и привличаше! Някакво могъщество прозираше в пламналия поглед на тъмните очи; явяваше се „като победителка и за да победи“. Изглеждаше горделива, а понякога дори и дръзка;

Фьодор Достоевски
„Бесове”

Цитатът е изпратен от:
Александър Велков