Ординарецът от „Крадецът на праскови”

Емилиян СтаневТоя ординарец беше висок, мършав селянин, отскоро останал вдовец, с мижави очи, които напомняха очите на светец, с кафяви мустаци, увиснали като царевични бради над тънките му устни.

Емилиян Станев
„Крадецът на праскови”

Цитатът е изпратен от:
Александър Велков

Нено Чорбаджи

Любен КаравеловПод една кичеста круша в една от трендафиловите градини било постлано черно-жълто китено чбрдже, на което седели две лебеници или, както ги наричат казанлъчени, две дини, които представляват едносъщност и неразделност, или, да кажа по-понаятно, едната лебеница, която била твърде голяма и малко продълговата, седяла на черджето, а другата, която била малка и туплеста, седяла на първата лебеница, така щото от тия две разновидни лебеници произходило едно неразделно мазно тяло, което се наричало Нено чорбаджи. Но аз заборавих да ви кажа, че голямата лебеница е била облечена в копринена риза, в ленени гащи и в бяло копринено, с червени пръчици елеченце, и че малката лебеница е била покрита с бял фес. Голямата лебеница се повдигала нагоре и отпускала се надоле твърде затруднително, а когато произходило това, то на малката лебеница се отваряла някаква си дупка, над която стърчели две дълги бяло-черни урезалки козина, поимала и изпускала воздух и клокала така поетично, чегато в голямата лебеница се намира цял вулкан. Но малката лебеница имала още две приемущества: на нея стърчели три червени подлоги, които носили название уши и нос, и две черни точки, които в общежитието се наричат очи, а по манастирите — светила. Изведнаж черните точки, които до това време били сънливи, шавнали насам-нататък, и издупката изскокнали няколко потока лава, между които се зачули следующите думи:
— Иване бре, ела сам!

Любен Каравелов
„Маминото детенце”

Цитатът е изпратен от:
Александър Велков

Костов

Димитър Димов

Той беше висок петдесетгодишен ерген с продълговато розово лице, със сини очи и сребърнобяла коса. Носеше сако от кафява панама, светъл голф и великолепни спортни обувки.

Димитър Димов
„Тютюн”

Цитатът е изпратен от:
Александър Велков

Фон Гайер

Димитър Димов

Той бе нисък, широкоплещест и набит, с прибран корем и здрави мускули, които бяха потъмнели от слънцето с оранжев оттенък както у всички руси хора. Единият му крак беше значително по-къс от другия, но тази дисхармония в тялото придаваше на външността му нещо драматично. Човек свързваше веднага недостатъка с миналото му на летец от бойната ескадрила на Рихтхофен. Той имаше сурови очи с цвят на бледа стомана.

Димитър Димов
„Тютюн”

Цитатът е изпратен от:
Александър Велков

Добрият ученик на Веселин Ханчев

Веселин Ханчев
беше нисък на ръст,
с коса като пламък,
червена и права,
с цяло съзвездие лунички
върху двете страни.

Веселин Ханчев
„Добрият ученик”

Цитатът е предложен от:
Александър Велков

Христо Ботев

Христо БотевТой беше висок, едър – почти исполин, – с черни пламенни очи, с нос дълъг, римски, малко кривичък към лявата буза, челото му широко, благородно, на двата края на което, под бялата кожа, постоянно трепереха сини жилчици, косата му черна, щръкнала. Умната му физиономия, необикновено високият му стан, гърлестият му говор и смях, гордият му смел и разкрачест ход го отличаваха и туряха по-горе от множеството, всред което вървеше замислен.

Иван вазов
„Неотдавна”

Цитатът е изпратен от:
Александър Велков

Исмаил ага

cani ginchev

Един от тях беше едър, снажен и плещест. Лицето му беше дълголико, носът – голям и правилен, челото – високо, с големи бадемени очи, с черни гъсти вежди, с прошарена брада, засукани каврък като ченгели, мустаци (въси) и малка уста с пресни червени устни. Цялото му лице беше румено, челото – замислено. На главата си имаше бял, мек, дълъг и горе остър багдатски кюляф; около кюляфа завито пъстро шалче, шито на дребни цветя с клаподан. От кюляфа му се спущаше един дебел, до една педя дълъг копринен гайтан; на гайтана висеше като пискюл една дебела, червена кадифена чушка, дълга до една педя, която се търкаляше по рамената му, когато си повиеше главата. Чушката го показваше, че е от бостанджиите. На гърба си имаше едно късо зелено, до пояса дълго фермене, обшито наоколо с три ката клаподанен гайтан, а на ръкавите, на колчаците и на умуза (плещите) – изработено ишлеме със златни цветя. Кръста му обвиваше широк, бял със златни цветя касан (персийски (аджемски) тарабулуз. Върху тарабулуза беше опасан от алена мешина, обшит със злато силяхлък, от който се подаваше една кама с филдишани черени, под която лъщяха тепетата (челата) на два сирмени пищова; под пищовите се подаваше харбия със сребърна дръжка и на дръжката на провезлото червена ремъчка. На ремъчката беше вързано едно писано огнило с две дупки за пръстите, а в средата един петел за развивание и завивание бурмите на чакмаците на пищовите и пушките. Край человека беше изправена една дълга каранфилка пушка, на която кондакът беше обшарен с бял седеф и теллии цветя чак до устата. Долнята страна на кондака – дипчика, беше облечен с червен сукнен калец, обшит с черно битме и клапуданени цветя, а от калеца висеше един копринен червен гайтан, на края на когото се държеше един голям пискюл от червена коприна, присукана със сирмени конци. На цялата цев на пушката бяха съразмерно осем бадемовидни сребърни белезици, а най-долният беше голям кез, позлатен.
На краката си имаше червени, широки, с остри носове, ковани ботуши, на които отгоре висяха две сирмени пискюлчета. Над ботушите му бяха сини сукнени шалвари, обшити със сирмени гайтани и с цветя около крачолите и около джебовете.
Той си бе запретнал ръкавите до лактите и копринената му тънка риза тук се видеше завита около ферменето. Дясната му ръка беше гола от лакътя до края на пръстите и всичката отгоре, чак додето се разделят пръстите, беше описана със сини цветя и турски букви, дупкани с игла и с барут, които никога не избеляваха, нито се измиваха.
Облегнат на пармаклъка на чардака, той често теглеше в устата си дима от голямото си кехлибарено меме (цица) и подир няколко минути го изпущаше из устата и носа си, който се издигаше и се кълбеше в тихия въздух над високия му кюляф. Той беше седнал в кьошето на източната страна на чардака на нова рогозка.

Цани Гинчев
„Зиналата стена”

Цитатът е изпратен от:
Александър Велков

Халил ага

cani ginchev

Той беше дълъг-висок, дълголик, сух, чернозелен с длъг гърбав нос, с черна късо подстрижена брада, с черни мустаци, увиснали надолу от двете страни на брадата му. Очите му бяха черни, лъскави и потънали в главата; веждите – тънки, черни, устата средня големина, с бледозелени тънки устни. Всичкото му лице и навъсеният поглед го показваха, че е афионлия.
На главата си и той имаше дълъг остър кюляф, обвит над ушите му с голяма бяла чалма от бял тънък астар – той беше от Астарджиите. Неговите дрехи малко се отличаваха от първия – отличаваха се с това, че не бяха толкова обкичени със сирма и силяхлъкът му беше зелен. На силяхлъка си той имаше един белочерен сомкабзалия ятаган, два демиртепелии кобура, желязна харбия и едно малко филдишено цариградско белочеренче ножче под тях, за рязание. Над пищовите висеше бяло, с клабодан обшито по краищата джевре. Неговите ботуши бяха жълти. Над главата му на един кукест гвоздей, на един стълб на чардака, беше окачено едно шишане сирмадемири, седефлиено без калец. Белезниците на шишането бяха сребърни-позлатени и обшарени с цветя. Под шишането висеше една паласка, пълна с яалии фишеци и теллии куршуми. И той се беше облегнал на пармаклъка, но не пушеше, а държеше в ръката си сребърна кутия с два капака: под едина – емфие, а под другия – афион. Гърдите му бяха разгърдени и от двете страни около вълната се видеха краищата на цветята, както на първия на ръката – той беше шарен с барут и по гърдите; ръцете му не бяха запретнати и затова не се знае какво е било писано по тях.

Цани Гинчев
„Зиналата стена”

Цитатът е изпратен от:
Александър Велков

Бекир ага

cani ginchev

Той беше млад, с бръсната брада и глава. Лицето му беше кръгло, страните румени, мустаците руси – палабуюклия. Веждите му бяха дебели и гъсти, очите – винени, с дълги клепачи. Носът му среден, с кръгли дупки; уста малки, с румени, доста дебели устни, които го показваха, че трябва да е страстен человек.
На главата си имаше малък кюляф, бяла чалма, която беше гъсто обшита със сирма. Дрехите му бяха от зелено сукно, с бели сирмени гайтани и ишлемета вред по дикишите и по краищата. Тараболузът му беше пъстър, шарен с всякакви бои и не беше много голям.
Силяхлъкът – чер, с бяла сирма обшит, на него беше забоден един възмалък, тънък ятаган с черни колаци, а между колаците се видеха камъни от мержан, в сребро обковани. Капията на ятагана, която се видеше отгоре над силяхлъка до една педя, беше сребърна – ишлеме и отгоре позлатена, около устата й имаше три зелени зюмбюрюдени камъни. Двата му пищова бяха и те възмалки – гюмюштепелии и сирмадемирлии. Желязото на цевите им беше изработено с дълбани цветя; харбията желязна със златни цветя, вбити в желязото на дръжката – тя беше илдъзишлемелия. Елекът на гърдите му беше от зелено кадифе със сирмени плетени петелки, които бяха едри колкото един лешник на големина. От елека се видеха краищата на едно сгънато бяло джевре, вред покрая изработено със златни цветя. На краката му бяха черни меки ботуши от кози лъскав и бръчкав като маракин сафтиян. Край него на рогозката, до коляното му лежеше една лека, хубава дълга пушка, на която желязото беше харе – пъстро като змия. На кондака й дървото се не видеше: то беше обковано със сирма: всичките й белезици бяха златни. Той имаше черничев тънък чибук със зелено меме, но не пушеше. Чибукът му беше изправен край него до един пармак на чардака.

Цани Гинчев
„Зиналата стена”

Цитатът е изпратен от:
Александър Велков

Банкомат със собствено мнение – Видеоклип

Площад, пълен с хора. В единия ъгъл има сграда, а до входа има банкомат. Обикновено банкоматите имат екран с меню, от който се избират опциите за съответното банкиране. Но на този банкомат са му сложили начален, прозрачен от едната страна екран, на който е изписано съобщение, че е с гласови команди, а зад него има скрита камера, както и подслушвател. Участниците са три жени и двама мъже. На известно разстояние има поставен човек, който наблюдава от камерата реакцията на хората, вижда какво са въвели и им отговаря през радиостанцията, която се чува през говорителите на банкомата.

Всеки си поставя картата за да изтегли желана сума пари. Чува се стряскащ глас: „Добре дошли в гласовият контрол. За да продължите вашето действие кажете: „Продължи“.“ Всички гледат и се ослушват учудено, а  гласът продължава: „Не ви чуваме“. Чува се плахо: „Да“, а гласът ги подканя: „Сега кажете вашата парола, моля“. Хората се навеждат и плахо шепнат паролата си. Гласът продължава да ги будалка и им казва да я повторят, но по-високо. Хората се оглеждат изплашено, но я казват. След това гласът ги пита: „Колко пари искате?“. Някой иска 100. „Това са много пари“ – се чува гласът. Мъжът се съгласява на 50. Но гласът казва, че и това са много пари и му предлага да му даде 10, ако той каже, че иска 10. Мъжът се оглежда и видимо смутен се съгласява. Същото се повтаря и при другите, но с различни цифри.

След това гласът ги пита дали са щастливи. Не вярващи на ушите си те питат учудено: „Какво!?“. Очарователните дами са попитани за телефонният им номер.  Те са още по объркани, а гласът продължава: „Харесвате ли поп музиката?“.  Пита и още различни въпроси, като на един от тях мъжът отговаря с: „Не!“. Гласът го кара да се съгласи. Той се съгласява и казва: „Да“. Едно от момичетата е доста объркано и изнервено се провиква, че харесва поп музика. Тогава гласът му съобщава, че и това е грешен код и й казва да започне отначало. Видимо изнервени те започват да викат кода си, но гласът им ка зва да не викат и да не изпадат в паника. На мъжа пък му казва, че паролата на сметката му е била променена току що и ще трябва да му задържат картата. Така съобщава и на останалите, а те са видимо разтревожени и объркани, като жените реагират доста побъркващо.

Най-интересното следва след като гласът ги попита дали си искат картата обратно. Тогава всеки очаква да си я получи от автомата, но гласът се появява отзад и им я връчва, а те са в недоумение. Така завършва камерата –  той им казва, че са участвали в скрита камера и така те се успокояват.

Описанието за Вас направи Петър Станковски