Малък гладен мечтател

Мечтател в Барселона

Ще опиша снимка, която е направена на плажа в Барселона – красив и живописен град в североизточна Испания. На преден план има момченце на около 4-5 години, което е издълбало малка дупка в пясъка. Момченцето се е настанило в самата дупка, хапва сандвич и се е загледало замечтано в безкрайното синьо Средиземно море. В пясъка се виждат стъпки на много плажуващи, но около момченцето няма други хора.

На заден план в дясно има двама сърфисти, които не се виждат ясно. Кеят е в близост до тях, виждат се разхождащи хора по него. В далечината отново в дясно има висока административна сграда, чиято форма наподобява платно на лодка. В далечината, в ляво на снимката има голям кораб, но не се вижда ясно дали е пътнически или товарен.

Снимката носи усещане за спокойствие, лято, хубаво топло време и ваканция.

 

Описание:
Лиана Захаринова
Снимка:
Александрина Цонева

Плажът Навагио на остров Закинтос – Гърция

Navagio_beach_in_Zakynthos

Това е снимка на красивия и спокоен плаж Навагио. Навагио е част от гръцкия остров Закинтос (Занте). Снимката е направена от много високо – от скалите, които са във формата на полумесец и заобикалят красивия плаж.

Вдясно се вижда морето – кристално, бистро, небесносиньо. На места морската вода има по-тъмни петна – най-вероятно, заради камъни и скали по дъното.

В лявата част се намира плажът. Плажната ивица не е дълга, но изглежда перфектно права, без отклонения, няма и помен от вълни. Сякаш времето е спряло.

До водата има много хора, които са като малки точки. Виждат се два акостирали кораба, както и десетина лодки. Част от тях са в близост до плажа, може би спрели, а други се отдалечават.

В морето има къпещи се хора.

Във вътрешната страна на плажа също има кораб, по-точно останки от него. Изглежда, че корабът е бил голям. Кафявите му останки са наобиколени от любопитни хора.

Навагио е заобиколен от много високи скали, които следобед най-вероятно хвърлят сянка на плажната ивица. Снимката може би е направена в по-ранната част от деня, защото исполинските скали хвърлят много малка сянка, едва забележима.

В долния ляв ъгъл се вижда голямо иглолистно дърво или храст, което се намира върху скалата, близо до фотоапарата, направил снимката. По стените на скалите вляво има малко растителност – най-вероятно малки храстчета.

Зелената растителност, на фона на бледия пясък и кристално синята морска вода оставят усещане за спокойствие, а внушителните размери на скалите ни напомнят за силата и устойчивостта на природата.

 

Описание:
Християна Павлова

Анонимният Герой


Историята се развива в забързан, шумен и космополитен град. Главният герой е един обикновен човек кореец който живее в нормалното и сиво ежедневие и създава щастие около себе си.
Обикновена забързана сутрин в големият град и както винаги от някоя си тераса започва да тече вода в този момент под тази тераса се оказва и нашият Герой който поглежда нагоре и след секунда до него забелязва едно изхвърлено, почти умряло дръвченце в начупена саксия ей така
на пътя. Той се усмихва и с умиление придърпва саксията под струята с вода и продължава пътя си. На поредната улица която трябва да премине отсреща, вижда стара жена която се мъчи да избута на бордюра натоварена с плодове и зеленчуци количка. Той с притичване пресича улицата и заедно с изморената жена избутват количката. Изражението на лицето и струва повече от хиляда благодарности, изражението което всеки от нас има когато към нас най-милите жестове са неочаквани и изненадват всяка една част от нас. Жестовете, които ни карат седмици наред да се усмихваме без причина и дълго след това да си ги  спомняме. Нашият Герой продължава напред. В една от всичките си обедни почивки както всеки ден, както всички хора от нормалната средна класа и той седнал на най-обикновена дървена пейка, четейки вестник  похапва бързо приготвените евтини вкусотиики от крайпътните баракички. Неочаквано до него застава улично куче, с надежда да получи малко храна. Повечето хора се преструват, че то не е там и игнорирайки го продължават  да се хранят или по-лошо гонят животното, за да не ги смущава. Той радвайки се на животинката споделя обяда си. На заден кадър се забелязва готвачът от барачката, който поклаща неодобрително глава. На следващия ден Героят забелязва просеща жена с дъщеричката си на табелата пред тях до кофичката за подаяния е изписано ‘‘за обучение‘‘ той разгръща окъсаното си портмоне и вади повечето си парички и ги оставя с усмивка в кофичката на детенцето което е на възраст около 6 годинки. То със срам свежда глава в благодарност тиха и чиста, каквато може да бъде само детската. Отново на заден кадър се забелязва продавач, наблюдаващ от съседния ъгъл. Той също се мръщи неодобрително. Може би хората се чувстват по-добре като мислят че всичко е една лъжа, може би това облекчава съвестта им и изтрива  усещането им за съпричастност и разбиране и може би така е по-лесно за тях и затова не трябва да ги виним.

След дълъг работен ден разбираме, че нашият Герой живее в онези сгради в лошо състояние с много апартаменти. Минавайки покрай  една от вратите, той закача на дръжката снопче с банани. Влиза в апартамента си не много далеч от  въпросната врата. Малко по-късно вратата се отваря и от нея главата си подава старица, оглежда се кой ги оставя, но без резултат, взима снопчето и затваря старата скърцаща врата.

Ден след ден, минавайки по пътя си за работа героят ни поглежда дръвчето върху което се  лее водата от терасата. После пресича набързо, да помогне на възрастната жена с количката, с усмивка и настроение, заедно да прехвърлят тежката стока на бордюра. Кученцето  също го чака по обяд до бараката за бързо хранене да споделят обяда заедно. Не  подминава без да остави паричка и на  молещата се майка и дъщеря ѝ. Такова е ежедневието на героя – не иска нищо от никого, радвайки се за малкото което може да направи, да дари на заобикалящия го свят . Той не получава нищо, Той няма да бъде богат, Той няма да бъде показван по телевизията, Той е анонимен. И когато нашият анонимен Герой, преминаваше за пореден ден покрай дръвчето, забеляза, че е разлистено, цъфнало и пълно с  живот, ароматът от цветовете му изпълваха цялата околност с натоварени пътища, иначе миришеща на  бензин. Той също така спечели приятел в лицето на жената от улицата, всеки ден разчитаща на  неговата помощ. Един обеден ден кученцето ненадейно тръгна подире му. Той беше вече повече от хранещият го човек, много, много повече. Героят се сдоби не с домашен любимец,  който да разхожда на каишка, подвиквайки му, а с верен спътник който би го последвал навсякъде. В друг от дните на анонимния, на път да остави парички на майката завари само нея на ъгъла, където обикновено всеки ден минаваше, за да ги посети. Там стоеше само тя, както винаги молеща се. Този път малкото момиченце го нямаше. Той я погледна объркано, тъжно и,  като че ли уплашено. И в този момент чу „Мамо” от някъде, извърна се и очите му се насълзиха. Момиченцето, което стоеше и просеше с окъсаните дрехи и рошавата косичка, беше облечено в изгладена училищна униформа и в сресаната му коса беше закачена малка панделка. Усмивката на детето в този момент струваше повече за него от всичките пари, които беше  дал и щеше да дари. Вечерта, прибирайки се от работа, оставяйки  поредната връзка с банани на вратата, жената се показа по-бързо от всякога. Тя толкова искаше да му благодари, да го прегърне най-добрият начин да покажеш признателността си.
Той –  Героят,  част и частица от малкото което трябва на всеки, за да е щастлив и да създава щастие навсякъде,  достига по дълбоко разбиране за света, чувствайки любовта, получавайки това което парите не купуват. Някои герои в тази история се питаха, какво ли получава той в замяна? Той ли, той не получава нищо и той няма да бъде богат, нито известен. Това което получаваше са емоциите, щастието, любовта, приятелството, усмивките споделените моменти и спомените всичко което материално не се купува. Въпросът ми е, какви избори ще направите вие?

Историята е базирана на късометражният филм
Създаден през 2014 година от застрахователна компания  ‘‘Тхай лифе‘‘ в Североизточна Корея.

Описание:
Велина Димитрова

Целувка от първото агънце

d573e919875dc3ac0b7f60a9f58241db

Снимката, която ще се опитам да ви опиша е направена през 1939 година. На нея малко момиченце евакуирано от Лондон във ферма в Съсекс в началото на Втората Световна война, получава новогодишна целувка от първото за годината агънце.

Снимката е черно бяла. В левия й край е заснет възрастен мъж, който държи мъничкото агънце, а в десния е детето. Мъжът носи широкопола, стара шапка. Има мустаци, веждите му са смръщени, но не е сърдит, по-скоро изглежда съсредоточен и внимателен да не изтърве агънцето. Облечен е с плетена жилетка, а върху нея с работна куртка. Панталоните му като че ли са от джинсов плат и изглеждат прашни. Той държи здраво, но нежно агънцето, което се чувства спокойно в ръцете му. То е пухкаво, крачетата му висят свободно надолу. Проточило е шия и действително изглежда така сякаш съзнателно целува устните на детето.

Момиченцето носи плетена шапка, която е вързана под брадичката му. Под шапката се показват кичури от косата му. Облечено е в палтенце вталено в кръста и разкроено надолу. Едната му ръка е пусната надолу, а другата е повдигната, с леко присвити пръсти, може би хваната от фотографа точно в момент, когато   я вдига, за да погали новия си приятел. Очите на детето са затворени, веждите повдигнати, устните целуват муцунката на агънцето и леко се усмихват.

Описание:
Стефка Проданова

Одри Хепбърн

97c50416494b557c4f92660d55980ef7

Одри Хепбърн е английска филмова и театрална актриса родена през 1929 година в Белгия, починала през 1993 година.

На настоящия портрет тя е снимана в гръб, но лицето й е обърнато назад към обектива. Косата й е много тъмна, почти черна, прическата й е къса и закачлива. Бретонът й е сресан на една страна. Един кичур се е отделил от него и пада немирно върху свободната част от челото й. Веждите й са дълги и тъмни, добре оформени, малко повдигнати във външния си край. Усмихва се леко, но очите й не се смеят. Широко отворени, гледат право към нас, изглеждат черни, миглите й са гъсти и извити, има кафеникави сенки върху клепачите си. Погледът й е игрив и любопитен като на малко момиче. Устните й са плътни в тъмно цикламен цвят. Облечена е може би в рокля в красив тъмно розов цвят, с дълги ръкави и вдигната яка. Цялостното й излъчване е женствено, нежно и крехко, а в очите й проблясва добре запазена детска впечатлителност.

На заден план се вижда стена, на която са закачени две големи дървени къщи за птици. На покрива на едната са кацнали два бели гълъба.

Описание:
Стефка Проданова 

Семейство щъркели

семейство щъркели

Пролетта вече чука на вратата ни, а първият щъркел се завърна от Африка и усърдно свива гнездо в санданското село Струма, в очакване на своята половинка. Скоро, ще създаде поколение, с което ще прекарат топлите пролетни и летни дни в България.

На снимка от миналата година, взета от сайта dariknews.bg  са заснети семейство щъркели с трите им малки щъркелчета. Фонът, естествено, са  раззеленили се дръвчета, наскоро пробудени след зимния си сън.

Семейството е застанало в гнездото си, което е изградено от всевъзможни клонки, вплетени помежду си. За по- голяма мекота и удобство, бащата щъркел е донесъл суха трева, върху която всички ще могат спокойно да си лежат. Заснет в профил, като един истински пазител, гордият татко се е изправил и е вперил поглед в далечината на запад. Има дълги и тънки червени крака и продълговато тяло. Перата на главата, шията и част от крилата му са чисто бели. По края на големите си крила има дълги, катранено черни пера. Клюнът му е червен и дълъг, създаден точно по този начин, за да може с лекота да улавя жаби, малки рибки и всичко, което му се хапва.

Зад него, обърнала се в противоположна посока и леко приведена напред е майката, чийто размер е по-малък. Може би е кацнала точно след поредния полет за лов на обяд. Навела се е към малките, за да им подава с клюна си уловената храна. Тримата малчугани са се настанили удобно в средата на гнездото, протегнали глави високо нагоре. Те са все още със сиви клюнове и по-тъмно бяло оперение. Две от тях сякаш спорят, за кого да бъде следващата хапка, защото са насочили клюнове по-скоро едно срещу друго, отколкото към майка си. Третото щъркелче  използва  този удобен момент и се е приближило най-много към „доставчика на обяд“, и с широко отворена малка човчица ѝ подсказва, колко е гладно и настоява именно за него да бъде тази порция.

Родителите ще трябва да сложат ред в разбунтувалите се редици, защото и трите щъркелчета имат нужда от храната, тъй като съвсем скоро им предстоят първите уроци по летене.

Описание:
Нора Борисова

Чарли Чаплин

charlie_chaplin

Чарли Чаплин е гениален актьор и режисьор известен най-вече с филмите си от ерата на нямото кино. Роден е през 1889 година,  починал през 1977.

Снимката е черно бяла. Чарли Чаплин се намира в помещения приличащо на чакалня на гара. Седнал е на пейка с дървена облегалка и мека долна част. Облечен е в костюм от дънков плат. Сакото му е закопчано, отдолу се подава дънкова риза. Краката му са прибрани един до друг, а в скута си държи красива порцеланова чаша за чай с чинийка. В чинийката има лъжичка. Раменете му са отпуснати. Главата му е наклонена леко настрани. Косата му е гъста, късо подстригана, черна, с вълнисти къдрици. Черният цвят на извитите му вежди сякаш е подсилен с грим. Очите му са очертани с черна очна линия. Има малки, смешни, също много черни мустачки. Ъгълчетата на устните му са извити едва забележимо надолу. Замислен е. Очите му са големи, черни, а погледът тъжен.

До него на пейката има малко кученце. Пухкаво, рошаво, с къси крачка. Езичето му е изплезено. Кученцето не обръща внимание на Чаплин и гледа в противоположната посока.

Описание: Стефка Проданова

Плакат на филма „Титаник“

titanic

Представете си палубата на един кораб. Да, тази островърха част. Сега си представете, че сте долу във водата и тази точно остра част се е насочила право към вас. Едва ли не, сякаш корабът се е запътил да излезе от корицата и да ни потопи, ако сме в една малка лодчица.
Цветовете на кораба са скромни, но пък размерите му са далеч от тази характеристика. Дори само от предната част, която се забелязва на корицата подсказва, че корабът е наистина със впечатляващи размери. Почти целият е черен, но когато се стигне към по-високата част, преминава една жълта линия, а след това – последните три-четири метра са само бяло. В тази бяла секция вече се мъждеят тук и от двете страни кръгли прозорчета. Навярно тук са някои от стаите на пасажерите. А над прозорчетата се намира самата палуба, която е заобиколена разбира се със перила. Или така наречените прегради за сигурността на пътниците. Палубата на тази снимка е пуста и няма никого. Но пък там горе  в небето са отразени силуетите на двамата главни герои във филмът – Джак и Роуз.  Джак е младеж с руса права и леко дълга коса, която пада на нивото на очите му. Той е прегърнал със затворени очи нежно Роуз, която пък е с гръб към нас, но е нежно извила глава надясно.  Може би хем за да я видим, хем за да се облегне на своят любим. Роуз е девойка със пусната дълга коса на къдрици. А колкото до цветът и – чудновата смесица. Човек би казал в началото червена, после пък като се загледа някак си всъщност оранжавее, а после пък е кафява. Може би е по-точно кафява с оранжев оттенък.. 🙂  Тя гледа всъщност надолу, а не е със затворени очи като Джак. Някак си е сериозна…някак си като човек, който е преминал през много и някак си ни подготвя за краят на този филм.
Заглавието е посредата, а над него с малко по ситен шрифт е изписано на английски „Нищо на земята не би могло да застане между тях“

Описание: Виктория Василева

„Лудо младо” картина на Йовка Мечкарова

ludo_mlado

Картината изобразява двама влюбени, седнали в двора на къща. Описан е период от възраждането на България.

Двамата влюбени са заобиколени от природа. Седят на дървена, кафява пейка, а пред тях има масивна маса. Зад тях се вижда дувар от камъни и малка част от каменно стълбище- най- вероятно са седнали в задния двор на къща, а тези стълби водят именно към нея. Беседката, в която са седнали се намира по-ниско от къщата, вижда се, че дуварът е обградил своеобразна градина със зелена трева.

От двете им страни има две дървени греди, които служат за подпори на гъста асма. Висят няколко лилави и сочни узрели грозда, а слънчевите лъчи се опитват да си прокарат път през гъстите листа на лозинката. Зад пейката има малка чешмичка, отново направена от камъните. Най- отгоре й има глинена стомна, използвана най-вероятно от стопанката на къщата, за ваза. Подават се многоцветни цветенца от стомната.

В десния ъгъл на картината, наклонено към двамата влюбени, е изобразено гъсто, зелено цвете, с дълги листа и един лилав, разцъфнал цвят. В средата на дървената маса, пред момчето и момичето са поставени току що откъснати грозда.

Момичето е облечено в бяла риза и типична за онова време носия, вълнена черна рокля с червена бродерия по деколтето и червена престилка, с множество бродерии в жълти и оранжеви краски. Момичето има дълга кестенява коса, в която са закичени няколко цветчета, едно по-голямо червено, обградено от няколко по-малки жълти. Обърнала е глава към момчето, като нежно и се усмихва. Между двете си ръце е хванала лявата му ръка. Момчето е поставило другата си ръка на облегалката на пейката, като леко е прегърнало момичето. Той има къса черна коса, сресана назад. Също е облечен в бяла риза, която има червени и сини бродерии по деколтето. На кръста си носи червена препаска. Застанал е леко приведен напред, като гледа в момичето и се усмихва.

Автор: Йовка Мечкарова
Описание: Нора Борисова

Панорама от Холщат – Австрия

Холщат

Здравейте! Това е една снимка от град Халщат-Австрия и по-специално от пазарния площад в града. Халщат е малко градче,което наброява 1000 жители и е една чудесна живописна дестинация.Градът се е сгушил  в подножието на Алпите и  е типичен представител на малките китни  градчета,толкова характерни за Австрия. В центъра на града е площада. В средата има две скулптури, едната от които е направена на фонтан. Около тях са подредени няколко каменни пейки,на които хората имат възможност да поседнат и да си починат от разходката. Навсякъде е пълно с цветя: било в саксии или висящи от балконите: още нещо, много характерно за малките градчета и селца в страната.От дясната страна се вижда редица от къщи, боядисани в най-различни цветове: в охра, розово и бяло-триетажни, с малки дървени прозорчета, фенери и балкони с много цветя. Някои от тях освен жилища са и красиви хотели. Под тях има малки кафенета, в които хората се спират да се стоплят с някое кафе или чай; да хапнат от прословутите австрийски сладкиши. От лявата страна има две къщи: едната в розово, а другата в синьо. Под тях има малки магазинчета за хранителни стоки, кафенета и магазини за сувенири. Къщите са подредени стъпаловидно,като една част от тях са построени в самите Алпи. Над самото градче минава бетонен път, който продължава да се изкачва нагоре в планината.

Описание:
Бояна Шевкенова