Тоцки – герой от романа „Идиот” от Фьодор Достоевски

Достоевски

Тук му е мястото да кажем, че той беше хубав, представителен човек, висок, малко оплешивял, малко побелял, доста дебел, с меки, румени и малко увиснали бузи и с изкуствени зъби. Носеше широки, елегантни дрехи и чудесно бельо. Закръглените му бели ръце привличаха погледите. На показалеца на дясната му ръка имаше скъп брилянтен пръстен.)

Фьодор Достоевски
„Идиот”

Цитатът е изпратен от:
Александър Велков

Палатка сред гората

palatka

Хей, бих искала да те пренеса върху едно меко бяло одеялце, което гали дланите ти с власинките, но усещаш и тук таме я някое пънче, или клонче, все пак се намираш на пода на една небесно-синя палатка насред гората. Сутрешният въздух щипе съвсем лекичко бузите ти, колкото да ги събуди и да те усмихне. За да ти е по-мекичко, се наместваш върху едно избледняло електрическо-зелено шалте и решаваш да рисуваш. Пред теб има полу-започната, или полу-завършена рисунка, върху един, мисля че, почти А3 формат тефтер, от онези със спиралите, и черните корици, сигурно от “Слънчоглед”, а хартията е твърда, идеална за рисуване. Рисунката прелива от цветове, и заема лявата част на листа, така че за теб остава дясната да се развихряш. Както го усетиш. До тефтера са скупчени моливи, кои подострени, кои със затъпял връх, но чакат да бъдат използвани, а след което грижливо прибрани, да се сгушат, в черния мек несесер с плавно затварящ се сив цип.

А пред теб…. пред теб се шири събуждащата се гора с високи, тънки като игли дървета с буйни корони от тъмнозелени листа, но сега изглеждат меки, заради слънцето, което щипе и тях по клоните и ги усмихва… Пред палатката, върху свежо ухаещата шума, е разстелена една голяма бяла мушама, ама наистина голяма, краят й не се вижда от входа на палатката – кой знае, сигурно цяла нощ са танцували или са се разменяли приказки на пукащия огън. (който също е някъде извън идиличната снимка). По бялата мушама има приятни гънки, които образуват плавни сенки в играта със слънцето, почти като вълни на полу-спокойно, полу-разбудено море.

Спокойствие, тишина, споделеност.

Само теб те чака тази сутрин.

Описание:
Полета Янева

Маса в къща на село

masa

Може би си в ролята на някое момиче, което ще постави последния красив детайл на дървената маса, или на малко момченце, което иска да разтури всичко, или на някоя щастлива възрастна баба, която се наслаждава на подправките. Каквото и да избереш да си, знай, че следната картинка е пред теб. Погледнато отгоре, се вижда горната част на дървен стол, от онези старите, с една напречна, овална, светлокафява рамка и шест дървени линийки, вертикално слизащи надолу към основата му. Столът е прилежно прибран към дървената маса, правоъгълна, създадена от широки дъски, заковани една до друга, точно като на село,  която е още по-светла, заради играта на слънцето с нея – само леко, в долния десен ъгъл, е по-тъмна и по-захабена – виждат се резки, я от усърдното рязане на някой лук, или домат, или каквато и гозба да се е раждала в умовете на хората. На захабената по-тъмна част, към чистото светлокафяво, леко лежат красиви цветове на лавандула, изсушени може би в някой тефтер. До тях търпеливо чака да бъде използван един молив, и той в светлия тон на кафявото, със сив графит, от старите – с розовата, почти изчезнала, гумичка, обвита в желязце. Моливчето, пък, танцува с малката извита лъжичка до него, еднакви на ръст, докосващи се само в две точки – графитът на моливчето и кръглата част на лъжичката и гумичката и края на дръжката. Лъжичката, на свой ред, лежи, изгаряйки от желание да разбърка пясъчно цветната течност, може би черен чай с мляко и мед,  в светло тюркоазената като океан чашка, почиваща си в същия цвят чинийка. Качваме се вече към светлата част на дървената маса, където две вази си почиват. Едната, цвят виненочервена, отиваща към лилаво, е дом на крехко стръкче с бяло листенце като цвят. Другата, дори не се вижда, от трите големи цветя в нея – едното, синьо като нощното небе около луната, другото бяло като облак близо до слънцето и третият – красиво лале със смесица от отенъци на розовото.

Цялата тази идилия е разположена върху дъсчен под, който вече клони към бялото, но дъските на пода и на масата са перфектно успоредни, и неперфектно срещащи се.

Описание:
Полета Янева

Описание на фреската “Тайната вечеря“ на Леонардо да Винчи

Тайната вечеря

Тайната вечеря е стенопис на Леонардо Да Винчи, представляващ сцена на последната вечеря на Христа в обкръжението на своите ученици. Художникът е създал тази своя творба през 1495-1498 година в манастира »Санта-Мария», намиращ се в Милано. Това е произведение, което е достатъчно традиционно за тази епоха. Фреската е расположена в трапезарията на манастира.

Художникът е започнал работата си през 1495 година, и я завършва след три години, тъй като в процеса на работата е имало прекъсвания. В наши дни са известни три копия на фреската, които по предположение на изкуствоведите са дело на помощник на художника. Тази творба е заслужила почетен статус на истински жалон на епохата на Ренесанса, благодарение на правилно възпроизведената дълбочина на перспективата, което успяло да измени вектора на насоката, свързан с развитието на западната живопис.

По мнението на изкуствоведите на фреската отчетливо е показан моментът, когато Иисус казва думите, отнасящи се към това, че някой от апостолите ще се окаже предател, а така също и реакцията на всеки един от учениците на Иисус на думите му.

Практически всички предишни произведения на художника по същата тема показвали отстраняването на Юда чрез отделното му от другите ученици разположение, където той бил разполаган против тях, или пък Иисус бил изобразяван с всички свои ученици, с изключение на Юда.

Отчетливо се вижда как Юда стиска в ръка малка торбичка, чието значение вероятно се свързва с намиращото се в нея сребро, получено от Юда за това, че предал учителя си. Или пък изобразеното в ръцете му е намек на ключовата му роля сред всичките дванадесет ученици, която той изпълнява в качеството си на най-главния касиер. Той е единствен от дванадесетте апостоли, който е изобразен с поставен на масата лакът. Ножът, пресъздаден в ръката на Петър, най-вероятно насочва зрителя към сцената в Гетсиманската градина при задържането на Христа.

Описание:
Авторът не е посочен.
Описанието е преведено от Краси Василев
От сайта:
opisanie-kartin.com

Скулптурата на Мирон „Дискохвъргач“

Дискохвъргач

«Дискохвъргачът» е една от най-известните скулптури от времето на Античността.Това е и първата статуя, която изобразява човека в движение. Предаването на такива сложни движения в изкуството по онова време било значително по-трудно. Възрастта на тази скулптура е около две хиляди и петстотин години

Оригиналът на статуята не е съхранен, затова ние можем да видим само копия. Те са създадени в периода на съществуването на Римската империя. Известно е, че оригиналната скулптура «Дискохвъргач» е била изгубена през Средновековието

Статуята изобразява хвъргач на диск в момента на размах преди хвърлянето. Фигурата прославя древногръцките дискохвъргачи. Ние виждаме гол юноша, който се е наклонил напред, хвърляйки диск. Неговата ръка, държаща диска, е напрегната и отведена назад до максимален предел. Скулпторът е изобразил във фигурата готовността към действие: сякаш юношата всеки миг ще хвърли с огромна сила диска и той ще полети на голямо разстояние.

Мускулите на юношата са силно напрегнати. Скулпторът е успял да покаже красотата на човешкото тяло, както и впрочем, да предаде в тази красота великолепието на движенията. Мирон е предал цялото разнообразие от движения които извършва човекът. Впрочем, всички тия движения са се сляли в общо единство. Простотата на жестовете на човека, изобразен във фигурата, усилват усещането за лекота и реалистичност.

Мирон много просто е изобразил и съединил в едно цяло напрежението и красотата, а човешкият силует е украсил посредством затворени линии. Така той показал, че всеки човек е способен на активни действия и, че самият човек – преди всичко, е нещо прекрасно.

Копия на «Дискохвъргача», запазени в добро състояние, се съхраняват в много музеи по света. Интересно е, че тази скулптура е приета като символ на съвременното олимпийско движение. По такъв начин е подчертана връзката му с античните времена и традициите.

Описание:
Авторът не е посочен.
Описанието е преведено от Краси Василев
От сайта:
opisanie-kartin.com

Птицин – герой от романа „Идиот” от Фьодор Достоевски

Достоевски

Той беше още доста млад човек, под тридесет години, скромно, но изящно облечен, с приятни, ала някак вече твърде солидни маниери. По тъмнорусата му брадичка личеше, че не е чиновник*. Той умееше да разговаря умно и интересно, но повечето мълчеше. Изобщо правеше дори приятно впечатление.

Фьодор Достоевски
„Идиот”

Цитатът е изпратен от:
Александър Велков

Нина Александровна – героиня от романа „Идиот” от Фьодор Достоевски

Достоевски

Нина Александровна изглеждаше на около петдесет години, със слабо посърнало лице и с много черни кръгове под очите. Имаше болнав и малко тъжен вид, но лицето и погледът й бяха доста приятни; още от първите й думи се виждаше, че има сериозен и пълен с истинско достойнство характер. Въпреки печалния й вид в нея се чувствуваше твърдост и дори решителност. Тя беше облечена извънредно скромно, в някаква тъмна и съвсем старческа рокля, но държането й, приказките й, всичките й маниери издаваха една жена, която е виждала и по-добро общество.

Фьодор Достоевски
„Идиот”

Цитатът е изпратен от:
Александър Велков

Генерал Иволгин – герой от романа „Идиот” от Фьодор Достоевски

Достоевски

Новодошлият беше висок човек, на около петдесет и пет години, а може би и повече, доста угоен, с пурпурночервено, месесто и подпухнало лице, оградено с гъсти побелели бакенбарди, с мустаци и големи, доста изпъкнали очи. Фигурата му щеше да бъде доста внушителна, ако в нея нямаше нещо отпуснато, извехтяло, дори измърсено. Облечен беше със старо сюртуче, почти скъсано на лактите; долните му дрехи бяха също омазнени — по домашному. Отблизо миришеше малко на водка: ала маниерите му бяха ефектни, донякъде заучени и явно показваха ревнивото му желание да смае с достойнството си.

Фьодор Достоевски
„Идиот”

Цитатът е изпратен от:
Александър Велков

Разумихин

Dostoevski

Той беше изключително весел и общителен младеж, добър до наивност. Впрочем под тази наивност се криеха и задълбоченост, и достойнство. Най-добрите измежду приятелите му разбираха това, всички го обичаха. Беше доста умен, макар и наистина понякога наивен. Външността му беше изразителна — висок, слаб, винаги лошо избръснат, чернокос. Понякога буйстваше и се славеше като много силен. Една нощ, в компания, с един удар повалил някакъв пазител на реда, висок близо два метра. Можеше да пие до безкрайност, но можеше и хич да не пие; понякога вършеше дори непозволени лудории, но можеше и хич да не лудува. Разумихин беше забележителен и с това, че никога никакви несполуки не го смущаваха и никакви тежки обстоятелства като че ли не бяха в състояние да го сломят. Можеше да живее ако ще на покрива, да издържа на адски глад и страшен студ. Беше много беден и съвсем сам, без ничия помощ се издържаше, печелейки от едно-друго. Знаеше безброй начини да спечели пари, разбира се, срещу труд. Веднъж цяла зима изобщо не пали печка и твърдеше, че така е дори по-приятно, защото на студено се спи по-добре.

Фьодор Достоевски
„Престъпление и наказание”

Цитатът е изпратен от:
Александър Велков

Сонечка

Dostoevski

Тя имаше слабичко, съвсем слабичко и бледо личице с твърде неправилни черти, някак острички, с остричък малък нос и брадичка. Не можеше дори да се нарече хубавичка, но затова пък сините й очи бяха такива ясни и когато те се оживяваха, изразът на лицето й ставаше такъв добър и простодушен, че неволно привличаше. В лицето й, пък и в цялата й фигура имаше освен това една особена характерна черта: въпреки своите осемнадесет години тя изглеждаше почти момиченце, много по-млада от годините си, съвсем почти дете, и това понякога дори смешно се проявяваше в някои нейни движения.

Фьодор Достоевски
„Престъпление и наказание”

Цитатът е изпратен от:
Александър Велков