Ахат

Ахатът е познат под много форми. Той е нескъпоценен камък, който е много оцветен и шарен, формира се в концентрични слоеве в широка гама от цветове и текстури. Всяка отделна форма на Ахат се образува при запълване на кухината на скалата. В резултат на това често има кръгла форма с концентрични линии, като пръстените на ствола на дърво. От дълбока древност Ахата е високо ценен като талисман или амулет, използва се също и да утоли жаждата и предпазва от трески. Има легенди които разказват, че персийските магьосници са използвали Ахат, за да отклоняват бури. Купите от Ахат са били много популярни във Византийската империя. Купите от Ахат са нещо обичайно сред европейските кралски особи по време на средновековието и много музеи в европа имат невероятни експонати.

Изображение:  На снимката се вижда кръгъл обработен камък, върху бледо син фон. Краищата му са заоблени. Формата му е неправилна и леко наподобява бобено зърно. Цветът на не скъпоценният камък е наситено тъмно син. В средата му се вижда преливаща от много светло син, към по тъмно син цвят  окраска, приличаща на течаща река.

Описание:
Малинка Александрова

Иван Вазов

Иван Вазов е български поет, писател и драматург, който е наричан „патриарх на българската литература“. Неговото творчество е отражение на две исторически епохи – Възраждането и следосвобожденска България. Иван Вазов е академик на БАН и министър на народното  просвещение в периода 1897 – 1899 г.

Пред нас виждаме възрастен човек с осанка на истински патриарх (вероятно на около 60 год.). Погледът му е замечтан и вперен в бъдещето, но  говори и за много опит. Косата му е гъста, също и веждите, които са много изразителни. Носът му е остър и също добре изразен. Характерни мустаци, гъсти и добре оформени. Брадичката му има признаци на двойна. Носи бяла риза, черна папийонка и палто в крак с тогавашната мода. Очевидно позира за тази снимка, която се превръща в характерна за личността му. Наистина фотографията показва човек с голям интелект, който с право се нарича Патриарх на българската литература.

Иван Вазов е роден на 9 юли 1850 г. в Сопот в семейството на средно заможен търговец, Брат е на военните генерали Георги Вазов и Владимир Вазов, както и на общественика Борис Вазов. Негов учител в началното училище в Калофер е Ботьо Петков, който е баща на Христо Ботев. След това учи в Пловдивската гимназия, където овладява гръцки, турски и френски език. Въпреки желанието на баща си той не проявява никакъв интерес към търговията, а се увлича по поезията и литературата. Скоро след завършването на образованието си става политически емигрант в Румъния, където живее с българските хъшове. Активно участва в освободителното движение на България като след Освобождението е част от политическия живот в Пловдив (Източна Румелия), а по-късно и в обединена България. Издава първото литературно списание „Зора“, както и първото научно „Наука“. Пловдивският му авторски период е изключително активен – през него написва „Епопея на забравените“ и много други стихотворения. След провала на проруски преврат през 1886 г. се преселва за кратко в Одеса. Там написва романа „Под игото“. По-късно се установява  в София, където е избран за народен представител, а в последствие и за министър. Много тежко преживява съдбата на България след Първата световна война, но въпреки това не загубва вярата си в бъдещето на Родината. Умира през 1921 г. в София.

Народният театър в София е кръстен на него.  Къщите му в София и Сопот са превърнати в музеи, които се посещават от хиляди гости. Награждаван е с редица ордени и държавни награди.

Източник:
„Уикипедия“, Интернет

Описание:
Стоян Досев

Алеко Константинов

Алеко Константинов (1863 – 1897) е български писател и общественик, основател на организираното туристическо движение в България. Използва иронията по съвършен начин и успява да я превърне в перфектно оръжие срещу аморалния лик на обществото. Създава безсмъртния образ на Бай Ганьо, който и днес над 100 години по-късно остава болезнено актуален.

Алеко Константинов е роден в гр. Свищов на 13.01.1863 г. в семейството на виден български търговец. Учи в известната Априловска гимназия, завършва право в Одеса и се завръща в родината. Много често защитава безплатно свои клиенти, които не могат да си позволят високите адвокатски хонорари. През целия си живот е отдаден на Родината и по време на безбройните си задгранични пътешествия в Европа и Америка винаги търси да възприеме добри примери и да ги приложи у дома.

Неговите творби (пътеписът  „До Чикаго и назад“, книгата „ Бай Ганьо“ и много други) са сред най-известните произведения в българската литература. Творчеството на Алеко е посветено най-вече на не дотам приятните черти на българина, които той осмива доста сполучливо.

През 1895 г. поставя началото на организираното туристическо движение в страната като организира групово изкачване на Черни връх в планината Витоша. В негова чест са кръстени нос Алеко в Антарктика, връх Алеко в Рила, както и хижа „Алеко“ на Витоша.

Алеко Константинов умира на 23.05.1897 г. при неуспешен опит за атентат срещу негови съпартиец  Михаил Такев.

На снимката виждаме човек на средна възраст с очи вперили поглед напред. Лицето е в анфас с добре оформени брада и мустаци. Погледът му е вперен напред, сякаш гледа в бъдещето. Има характерен нос и широко чело. Осанката му напомня на благородник и сякаш се откроява от типичния българин за онова време. Перчемът му издава уклон към модерността и търсене на нови изяви. Облечен в бяла риза и сако според модата на 19ти век. Представям си го как влиза в някое от модерните кафенета от онова време в София и започва дълга беседа по  актуалните за времето теми.

Източник на текста:
„Уикипедия“

Описание:
Стоян Досев

„Отишла баба за дренки“ – Ран Босилек

Отишла баба за дренки.

Тъкмо баба на дряна, и Мецана под дряна.

— Бабо-о! Слез да те изям!

— Не ме, баба, изядай! Аз съм дърта дъртуша. Ела нощес у дома. Имам внучки хубави. Едната е Мекушка. Другата е Здравушка. Най-малката — Разумка. Ще избереш от трите, която ти хареса.

Отишла си Мецана. Слязла баба от дряна. Като млада хукнала. Чак в къщи се запряла. Прибрала си внучките. Подлостила вратата.

Среднощ дошла Мецана. Захлопала отвънка:

— Бабо-о, дай ми Мекушка!

— Мекушка ме-еко постлала и сладичко си заспала.

— Бабо-о, дай ми Здравушка!

— Здравушка здраво подпряла и при Мекушка заспала.

— Бабо-о, дай ми Разумка!

— Разумка умна, разумна. Тя на ум баба научи да си подлости вратата и да не ходи за дренки сама-самичка в гората.

Изображение:  На снимката е изобразена интересна  сцена. Кафява мечка с  гердан от розови перли  на врата наднича през прозореца на малка подредена къща. Стаята изглежда  уютна.  До прозореца от вътре са застанали баба облечена в с червен сукман, а под него с бяла риза. На кръста си носи синя престилка.  До нея стои малко русокосо момиченце с бяла риза скръстила ръцете пред гърдите си.  Зад гърба на бабата и момичето се виждат още две русокоси момиченца. Едното от тях  носи син сукман, бяла риза и червена престилка. В ръцете си държи горяща свещичка. Третото момиче е заспало сладко в топлото си легло –    завито с шарено одеяло и бяла възглавница под русата главичка.

Описание:
Малинка Александрова

Аметист

Аметистът е вид виолетов или синьо-лилав кварц. Той е полупрозрачен или прозрачен, а виолетовата му окраска често е неравномерно разпределена, поради което камъкът понякога се подлага на термична обработка, за да се оцвети равномерно. При продължително излагане на слънчева светлина или силна топлина постепенно губи цвета си или придобива жълта, кафява или зелена окраска. Виолетовият цвят се дължи на примесите от манган или на съдържанието на желязо от трета валентност. Използва се в бижутерията и е класиран в разред полускъпоценни камъни.

В България има малки находища на аметистови геоди, друзи и отделни кристали има около родопските села Латинка, Горна кула, Маджарово, Звездел, Карамфил, Глухар, Костино и други.

Изображение:  На снимката се вижда необработен  с  неправилна форма  камък. . По краищата е прозрачен и сякаш очертан с  черна ивица.  От горната страна има наситено красив синьо-лилав  цвят. Виолетовата му окраска е неравномерно разпределена. Заради неправилната си и грапава форма, на места цветовете преливат от тъмно лилаво към черно.

Описание:
Малинка Александрова

Работна мецана

Леда Милева е родена в София и е дъщеря на Гео Милев. Творчеството на писателката пленява децата с лекота, носи енергия, ведрост и същевременно е изпълнено с огромна обич, насочена към малките читатели.

Забавни, мъдри и поучителни, произведенията на Леда Милева са неизменна част от детството на всяко българче.

„Работна Мецана“ приказка
Леда Милева

В едно ранно утро на една тучна горска поляна на труд се захвана мама Меца-Мецана, та да сготви чорбица за своите три дечица… Магданозец й липсва, обаче на Меца…

И тъй, уж набързо, за кратко запъти се тя към Лисана, че бе  таз Кумица прибрана, подправка да вземе догдето бе време. Но случи се тъй, че по пътеката росна със Зайо се спря, побърбори и после с безброй обитатели горски и още… Денят си замина, а мечетата мили не манджица яли, а само играли пък сетне и тричките гладни заспали.

И тъй мама Меца със Зайо говори, за зеле, за здраве, за работи горски, а после пак тръгна, но спря при Кълвача и взе да му дума: „Чукаш от тъмно в гората, рано ми будиш децата…“

В туй време мечетата три си играли и вече за гозба мечтали. Но где майка Меца остана?

А Меца- Мецана, бърборана голяма, с две сврачета си приказва, че чу ги да  кряскат. А сетне отиде да види и Ежко, защото той боледуваше често. Заръча му чайче да пие, а после се сети за Лиса и как се с всички залиса, и хукна за таз мерудия, че време за обед настана,а гозбица още тя няма.

Но ето, че срещна кумеца си Вълчо да кърпи кожуха пострадал от тежка овчарска тояга. И тъй поприказва и с него/ измина се време и нещо/ и бързо грижовната Меца остави Кумеца. Тогава сред горска пътека тя срещна една Рунтавелка и с нея си малко побъбри, защото учтива, засмяна бе Меца-любезна съседка.

И тъй неусетно как стана, изгря месечина голяма, па сети се мама Мецана за цветната горска поляна, за своите свидни дечица, останали гладни сред тучна зелена тревица. И хукна тя бързо обратно, завива наляво, надясно… Стигна Мецана на тъмната вече поляна, където заспали децата, където извряла чорбата.

Ех, тази Меца- Мецана, нали бе една бърборана, забрави си гладни децата и смях породи в гората!

Изображение:

На изображението в центъра е нарисувана една изправена мечка с кафява козина. Меца има снежна козина около черното си носле и сякаш леко се усмихва. Майка Мецана е облечена в красива синя пола на големи розови цветя, върху която е поставила бяла престилка на червено каре с голям джоб по средата с изрисувано нежно червено цвете върху него. Обута е в меки червени пантофи, върху които има по едно рошаво зелено топче. Работливата майка е приведена над котле, закачено на една дървена стойка в което бълбука вкусната гозбица, докато огънят танцува около котлето. С лявата си лапа, Меца – Мецана разбърква вкусния обяд с една дървена лъжица, докато в другата държи кръгъл капак, с който вероятно ще захлупи котлето. В дясно на Меца на земята има червен леген със сапунена вода, цялата в мехурчета от която се е подала лилава дреха, готова да бъде изпрана. Зад легена измежду едри зелени листа от горски храсти се подава закачливо едно рошаво мече с бяла муцуна и черно носле, което е покрило главата си със зелените листа, докато леко наднича през тях. Близо до мечето зад един простор, направен от тънко въже, вързано за една красива бяло-черна бреза и един стар бук, се с скрило друго мече. То е облечено в бяла ризка на синьо райе и се крие зад една червена рокля с бяла якичка, закачена с жълти щипки на простора. Зад нежната бреза, третото мече е скрило очите си с лапи и вероятно брои, докато братчетата му се скрият, защото е явно, че играят. В ляво зад Меца на едно мъничко пънче е седнала една мишка с червена рокля и бяла ризка, която е поставила красиви мънички очила на нослето си и плете сръчно плетка с две дълги игли.Зад мишката има една синя гладачна маса, върху която има лилава дреха на бели точки, а върху нея е поставена червена ютия, с която майка Меца ще глади и една черна шевна машина. Зад Меца и мечетата се простира красива поляна с полегати възвишения, обкичена с бели, жълти и червени цветя и мънички червени гъбки с бели пънчета. Зад зелената морава в далечината се вижда гъста борова гора и прекрасно, ясно синьо небе.

По всичко личи, че Меца е отдадена изцяло на грижата за своите мечета, докато те се наслаждават на безгрижното си детство сред дъхавата горска поляна.

Издание: Приказки незабравими в рими. Работна Мецана
ИК. „ Златното пате“
Художник: Галин Георгиев

Описание:
Ивелина Дамянова

Бременските музиканти /приказка/

Приказките на братя Грим – вълнуващи, завладяващи и вечни, пренасят читателя в различен свят изпълнен с вълшебства, приключения и мечти.

Едно красиво дългоухо магаре… дълги години на служба при своя стопанин – мелничар и един ден, в който старостта заела своето почетно място в живота на отруденото животно. А то, то било вече неспособно да носи тежки товари, както навремето. Но не заслужена почивка, а непознатият и пуст път се ширнал пред него – така го дарувал стопанинът му.

И тъй, магарето решило да дири препитание по света, а в сърцето му се зародила една мечта – да стане музикант и да отиде в град Бремен.

Докато пътувало към новозародената си надежда, съдбата го срещнала с побратим по участ – едно старо ловджийско куче. И неговото сърце страдало, и неговата съдба била ясна, защото не можело вече да дири дивеч за стопанина си. Сприятелили се бързо и продължили по пътя си към града, докато не срещнали един котарак.

  • Голяма беда!- казал котаракът и разказал за своята несполука.

Същият бил ненужен, защото не успявал веч да улови ни една мишка. Разбрали мъката му, магарето и кучето, го поканили да се присъедини към тях. И тъй те продължили към мечтата си въодушевени докато не ги спряло едно раздрано и измъчено кукуригане, идващо от един петел, кацнал на една висока ограда. Запитали го другарите, защо така неистово кукурига и разбрали, че и на него старостта му отредила незаслужен край – щял да загуби живота си на следващото утро.

  • Избягай!- рекло магарето. Ако дойдеш с нас в Бремен, какъвто си гласовит ще станем чуден оркестър!

Така и станало. Тръгнали всички и вървели ли вървели, докато в гората се смрачило и настанало време за сън. Изморени те спрели и видели в далечината светлина от една къща. Приближили се до къщичката и надникнали вътре, където група страшни разбойници пирували. Бързо решили да прогонят тези бандити и да се настанят в дома им на топло. Тогава магарето се изправило срещу прозореца, на предните си копита, върху му се качило кучето, на свой ред скочил котаракът, а на върха на образувалата се кула кацнал петелът, като разперил крила заплашително. И тъй, всички заревали, залаяли, замяукали и закукуригали, с което предизвикали ужас у разбойниците и те хукнали бързо навън. Смелите другари си намерили топъл дом и без колебание се настанили в него, а сетне заспали.

В това време прогонените обитатели на горската къща умували, какво било това страшно чудовище, което така ужасно нахлуло през прозореца и ги прогонило. Един от тях се осмелил да провери и тихо се вмъкнал в тъмната вече къщурка. Не минало много време и той, отново ужасен, хукнал презглава, след като получил ритник, ухапване, кълване и какво ли още не. И нали все разбойнически живот бил водил, чуло му се- „ Дръжте крадеца! Дръжте крадеца!“ Разказал на останалите за страшното чудовище и таласъма, които според него били в къщата и за страшната вещица, която викала подир него. Никой вече не искал да остава там и бързо се разбягали.

Така бедните животни заживели в мир и спокойствие насред гората в малката къщичка, без да чувстват старостта като неотменима и гибелна присъда.

Изображение:

На изображението в преден план има едно прекрасно кафяво магаре, захапало жълто глухарче. На главата на магарето, между дългите му уши има красива червена шапка със синя панделка и лилаво перо. Магарето е повдигнало дясното си предно копито, готово да продължи по пътеката и е обърнало големите си кафяви очи към гърба си. Върху него, на зелено покривало, са се настанили пъстрият петел и котаракът. Една красива дървена китара с метални струни е закрепена чрез тънко въже отстрани на магарето. Върху китарата е поставил задните си лапи, седналият на магарето котарак. Той е с дълги мустаци и червено носле, а меката му козина прелива от златно жълто към червеникаво бежово, целият изписан с тънки черни ивици. С едната си лапа, котаракът е посегнал към китарата, докато в другата държи красив тромпет. Пред котарака на гърба на магарето е седнал и един пъстроцветен петел с голям, килнат на една страна гребен. Той е с жълта глава и красиво разперена зелена опашка и  държи пред себе си син акордеон. До тях върви едно голямо сиво куче, също вперило поглед напред в далечината. Върху гърба на кучето има оранжево покривало на жълто каре, по края на което има пискюли. Върху гърба на кучето е закрепен красив барабан в син цвят. От двете страни на барабана към вътрешността му има розови триъгълници, съединени чрез три златни халки. Към барабана, с помощта на въже са закрепени две дървени палки. Опашката на кучето е вдигната нагоре и изпъната, както и лявото му ухо. Зад всички тях се простира широка зелена поляна, край пътеката има три червени гъбки, а в далечината храсти и високи, зелени борове.

Слънцето бавно се спуска над боровете, готово да даде път на нощта, докато рисува небето в жълто лилави цветове. Настъпващата нощ не тревожи никого, защото е видно, че те продължават към своята мечта – Бремен …

Издателство “Златното пате“

Художествено оформление на книгата и илюстрации: Галин Георгиев, Светлана Князева

Описание:
Ивелина Дамянова

Пъзел

Пъзелът е игра, при която много на брой плочки трябва да бъдат правилно подредени, така че да образуват картина с предварително известно за играещия изображение.

Първите пъзели били направени в Лондон и пуснати за продажба около 1760 г. от Джон Спилсбъри – картограф и дърворезбар, като забавен начин за изучаване на география. Те изобразявали карти на различни държави и били направени от дървени плоскости, разрязвани с трион, откъдето идва и английското име на играта – „jigsaw puzzle“. Всъщност на английски думата „puzzle“ означава всякакъв вид ребус, главоблъсканица.

На картинката е изобразена кутия от пъзел със 100 части 1:1 , на чийто капак е целевото изображение, а вътре в комплектa са разбъркани парченцата за редене. До кутията са извадени 3 от частите  на пъзела . Целевото изображение е на две жабки заобиколени от растителност на фона на залез край морето.

Плочките на пъзела обикновено са направени от пресован картон, върху който е залепена гланцирана хартия с отпечатано изображение. Парченцата имат обикновено за основа правоъгълник с изпъкнали или вдлъбнати „езичета“ с различни форма и големина изработени от пластмаса  или  дърво. Те са стеснени при страната на правоъгълника, така че да осигуряват по-здрав захват помежду си. Тези стеснения понякога нарочно липсват, поради което пъзелът по-лесно се размества при невнимателни движения на редящия. Съществуват и други форми на парченцата от пъзела.

Парченцата на пъзела се изработват, като в началото цялата картина бъде нарязана чрез метална матрица която е със същите размери. Най-често картината е с правоъгълна форма, което означава, че в комплекта се съдържат парченца с по една гладка страна по границите на картината и четири ъглови парченца с по две гладки страни, за четирите ѝ ъгъла.

Изображенията, които се ползват за целеви изображения на пъзелите, са най-разнообразни: репродукции на картини от известни художници, природни пейзажи, изображения на животни, коли, камиони, мотоциклети, старинни географски карти. За по-трудните пъзели традиционно се избират изображения, в които плочките в голяма тяхна област (небе, морска повърхност, поле с цветя) си приличат изключително, и затова пъзели над 1000 части са по-трудни. Счита се, че пъзелите от 3000 и повече парченца са вече „за напреднали“. Най-големият пъзел, който за момента може да се закупи, се състои от 32 256 парченца.

Описание:
Гергана Иванова

Рубин

Рубинът е един от най-редките и ценни минерали и заедно с диаманта, сапфира и изумруда спада към скъпоценните камъни. Още от древността той е използван за направа на бижута и накити, а в Римската империя е бил по-ценен дори от диаманта.

Цветовете на рубините варират от дълбоко розово до наситено червено с виолетов оттенък. Най-висока стойност имат рубини с цвят, наречен “гълъбова кръв” – червен с леко виолетов оттенък.

Според древните поверия рубинът е камък на живота. Считало се, че защитава от чума и от дявола. За основно мистично свойство на рубина се смятала способността му да поражда влечение към великото.

Рубинът винаги е бил високо ценен в Азия – там се намират и основните му находища. На санскрит думата за рубин означава „кралят на скъпоценните камъни“.

На снимката е изобразена златна гривна в кръгла форма. Цялата е обсипана с рубини в тъмно червен цвят с виолетови оттенъци и продълговата форма. Редуват се камък, златна плочка, камък, златна плочка. Блясъкът на гривната и камъните заслепяват с красотата си.

Описание:
Ивайло Димитров

Барета

Баретата е шапка, която се носи още от Средновековието като част от военната униформа. Тя е основен атрибут в много армии по света. Цветът на баретата (зелен, червен, син) е отличителен белег и гордост за съответното подразделение – разузнавателно, антитерористично и др.

Тази шапка в днешно време се използва широко като моден аксесоар. Жените я съчетават еднакво добре както с рокля, така и с панталон. Независимо за кой сезон става въпрос може да се подбере подходяща барета. Има ги изработени от най-различни материи и цветове.

На снимката е изобразена барета в бежов цвят. Личи, че материята ѝ и е мека и пухкава. Подходяща е за пролетно и есенно време. Изцяло мека шапка с кръгла форма подходяща за жени.

Описание:
Ивайло Димитров