„Четящо момиче“ (1893) – картина на Пиер Огюст Ренуар

    Пред нас е близък портрет на малко момиченце. Фонът е по-тъмен в долната част и оранжев в горния край, но размазан и неясен. Единственият обект на художника е образът на детето. То е с къса до раменете, кафява коса на букли, в която е закичена бяла панделка. Облечено е в затворена, светла, синя рокля украсена с едро, червено цвете отпред.

  Сведеното надолу лице притежава типичните детски черти. Наситеният червен цвят на устните контрастира с бледия на роклята. Очите на момичето са насочени към разтворената книга в двете и ръце.

Описание:
Натали Платнарова

„Валеда“ – картина на Жан Батист Камий Коро

  Обичайният стил на художника е спазен и тук чрез използването на тъмни цветове –  предимно сиво и бяло с разнообразие в нюансите. Забуленият тягостен фон също е характерна черта за платната на Камий Коро.

    На преден план е изобразена млада жена, а отвъд нея се виждат очертанията на безрадостна, мъртва гора. Момичето е с дълга права коса, оставена да пада свободно. На главата си носи диадема, но до там се изчерпват детайлите в тоалета и. Роклята и е дълга. Десенът е семпъл, а цветът – мътен. Кройката е права.

  До жената е положена отворена книга, върху предмет който спокойно може да е края на ограда, трудно е да се определи. С лявата си ръка придържа книгата отворена, но погледът и не е насочен към нея, а вторачен в простора. Главата и е наведена леко встрани, сякаш се е замислила или замечтала. С лявата си ръка е обгърнала тялото си.

  Отблъскващата атмосфера и мрачната обстановка са в тон с печалното настроение на момичето.

Описание:
Натали Платнарова

„Писмото“ – картина на Жан Батист Камий Коро

Тази картина в доминиращи тъмни цветове представлява портрет на жена. Художникът е използвал сенчест фон без разпознаваеми обекти. Светлината и светлите цветове са съсредоточени в образа на жената.

  Дамата е разположена в близък план. Седнала е на масивен стол. Фигурата и е сравнително слаба, кожата и е бледа. Косата и е кафява и прибрана назад с червена панделка. На ушите си носи малки обеци. Облечена е в старинна рокля характерна за XIX- ти век с дълбоко изрязано деколте. Ръкавите са средно къси и се стесняват по ръцете. Полите са обемисти, в светъл, бежов цвят. Корсетът и е разтворен и по- тъмен.

  В скута си жената държи писмо, което придържа с лявата си ръка, но не чете. Положила е дясната си ръка на стола. Погледът и е умислен и сведен надолу. Цялостният и облик е меланхоличен и тъжен, вероятно заради прочетеното в писмото.

Описание:
Натали Платнарова

Алберт Чмиеловски, Картина без име

Тази картина представлява образ на жена в цял ръст, която се е зачела в отворена книга. Фонът на произведението е засенчен и неясен – не се долавят други обекти освен жената. Тя е уловена от художника права. Нарисувана е в профил. Облечена е в дълга бяла рокля от XVIII- ти век, която се влачи по земята. Обемистата рокля още повече подчертава деликатността и. Кожата и е бледа и така  силуетът и е още по- контрастиращ с останалата част от картината.

  Косата на дамата е светла и прибрана високо в подреден кок. Чертите на лицето и са нежни, ръцете и – фини и бели. В лявата си ръка държи книга, към която е свела глава. Изглежда напълно погълната от текста.

  Подписът на художника е положен в десния, долен ъгъл на портрета заедно с годината, но надписът е нечетлив.

Описание:
Натали Платнарова

“Чакам го” от Ванта Дейвънпорт

  млада дама е приседнала на перваз на прозорец. Името на тази слънчева картина ни подсказва, че очаква някого, вероятно своя любим. Подът на малката дървена къща е огрян от светлините на деня. Образът на момичето е разположен вдясно. то носи рокля от светло синя пола и тъмен корсет върху бялата риза. Около кръста и е завързана бяла престилка.  Девойката е в профил.  Вперила е очи отвъд отвореният прозорец със заметнати встрани  светло зелени завеси. Косите и са златисти и падат свободно по раменете. В ръцете си, подпрени на перваза, държи букетче от жълти цветя. Пред прозореца е поставена малка саксия с подобно растение. Зад момичето се вижда старинен, жълт стол с положено ръкоделие на подлакътниците, а на земята до него – дървена кутия с конци. Сякаш не е могла да се съсредоточи в работата си и е станала, за  да погледа през прозореца.

  Отзад на стената е закачено кръгло огледало, но в образа му не се долавят никакви предмети. По- назад, в ниша, е разположено легло покрито с нежни, сини завивки и завеси. Те го отделят от останалата част от стаята, също синя.  По всичко личи, че това е спалнята на младото момиче. Подът е дървен, таванът също, а в десният ъгъл на картината се забелязва част от стълбищен парапет от масивно, по- тъмно дърво.

  Тази на пръв поглед семпла на детайли картина, говори без думи за нетърпението да попаднеш в прегръдките на любимия човек.

Описание:
Натали Платнарова

„Жената на капитана се моли“ – картина на Чарлс Висоцки

  Още от пръв поглед картината ни прави впечатление с мрачния си изглед. Самата обстановка е потискаща. Тежки и черни облаци, предвещаващи бури и беди, са надвиснали над морската шир. Тези предвестници на стихията  още не са достигнали до открояващият се в далечината бряг, към който духа жесток вятър.  Поляна от тъмна трева и мъртви дървета се извиват яростно под напора му. Вихрушка от листа се носи във въздуха.

  На фона на тази студена и всяваща страх обстановка съзираме бяла църква, която сякаш блести сред черните облаци. Дървената ограда на преден план също е бяла, както и вратичката на църковният дом, разделяща пътеката от двора. На колоната до вратичката е завързана голяма камбана, вероятно целта и е да оповестява за посетители.

   По пътеката върви жена облечена с черна старинна рокля, загърната с дебел сив шал и бяла яка на шията. От лявата и ръка виси черна, малка чантичка. Косата и е сплетена на венец отзад на тила, – част от нея е скрита под шапка с черна нишка около периферията. Погледът и е сведен към книга, която държи в ръце.

  Вероятно жената току що е напуснала храма, но все още чете молитви.  Можем да предположим, че съпругът и е морски капитан, който се намира в откритото бурно море. Единственото, което може да направи тя е да се помоли на по висши сили за неговото оцеляване и благополучно завръщане.

Описание:
Натали Платнарова

„Писател до прозореца“ – картина на Робин Вете Алтман

Млада жена, седнала на бюро води кореспонденция. Пейзажът на вън е зимен. Земята е неравна, ниските хълмове са покрити с пухкав сняг. Дърветата са голи. На фона на залязващото слънце по клоните и в  небето се забелязват силуети на птици. Селският път пред дома на жената е пуст. Освен птиците и къщата в далечината не се забелязва никакъв признак на живот, което обаче навява усещане не за самота, а за уединение.

  До прозореца се вижда клон, на който е кацнало врабче. Самият прозорец е обсипан със сняг.

  Вътре обстановката е топла и спокойна. Светлината е мека и златиста и огрява младата жена в профил. Бюрото е в дясната страна на картината. Прозорецът се намира точно срещу нас, а част от друг се вижда на стената срещу бюрото. В дъното на дървеното писалище съзираме редица писма, а пред тях малка лампа, която хвърля светлина върху бели листа подредени в кутия и чаша пълна с химикали.

  Младата жена пише с дясната си ръка. Вниманието и е съсредоточено в писмото. Облечена е в бяла блуза с навити ръкави и закопчан, черен елек. На врата и е заметнат жълт шал, а панталоните и са в червено. Черната и коса е вързана на висок кок, за да не и пречи. Тя седи върху дървен стол с орнаменти по облегалката.

  В близост до нас се вижда част от диван, отстрани на който е заметната дантелена кърпичка. Под прозореца личи нисък, широк шкаф – библиотечка с томове.   Страничният държач за книги до тях, орнаментиран като глава на кон в профил е познат от други две картини на художника, където музата му е същата жена. Върху него има снимка в рамка на която се забелязват силуетите на двама души. В ляво на прозореца, над шкафа е изобразено закачено за стената малко огледало. Декорирано е с листа и с малка стойка пред него, на която гори свещ. Най- долу вляво се вижда удобно заспала в кош, рижава котка, допълваща представата за комфорт.

Описание:
Натали Платнарова

„Тя живее в Сан Франциско“ – картина на Робин Алтман

И в тази картина личи стила на художничката – издържана е в ярки и пъстри цветове в комбинация с  множество детайли. Както подсказва името на творбата ставаме свидетели на млада жена в домашна обстановка. Жената е заспала на диван пред отворен прозорец. Вглеждайки се по- внимателно забелязваме издайнически следи на забързано ежедневие, присъщо на големия град. Обитателката на стаята е облечена в бяла блуза и черно горнище без ръкави. Носи дълга до глезените, жълта пола, а на краката и все още са обути черни обувки.

  Жената е заспала с лице към нас, главата и е в наше ляво. Поставила е лявата си ръка под главата, черната и коса е или вързана, или къса, трудно е да се определи. Платът под главата и е в светъл бежов цвят,, вероятно е одеяло. Дясната и ръка е паднала пред тялото. До нея е сложена отворена книга, сякаш е заспала четейки.

  Червеният диван е със златни орнаменти и десен на листа. На облегалката е заметнато светло, розово одеяло. До него лежи черна котка, загледала се през белия прозорец.

  В левия край, на преден план виждаме част от ниска, дървена, холна маса. Върху нея гори жълта, интериорна свещ. Вдясно, от кафява, платнена торба със зелени дръжки, се подава книга. 

  Стените на стаята са зелени. В левия горен ъгъл се отличава част от картина, представляваща морски пейзаж, в златиста рамка. Под нея по стената има дървена етажерка с книги и страничен държач за книги, орнаментиран като глава на кон в профил. Върху шкафа е поставен стъклен буркан с четки за рисуване, което ни подсказва, че жената е художник, а до буркана дими ароматна пръчка. Отдясно на прозореца има включена настолна лампа с жълт абажур, която хвърля топла светлина. Зад лампата, на стената е подпряна цигулка.

  Завесите около прозореца са тежки, дълги до долу, в червен цвят. Те са вързани със златни колани и това ни позволява да видим огрените в светлини в ранната вечер мост Голдън гейт и Сан Франциско.

Описание:
Натали Платнарова

„Четяща жена“ – картина на Робин Алтман

Тази весела, цветна картина показва артистичност типична за стила на художничката, известна с пъстрите си картини. Ставаме свидетели на симбиоза от багри в гамата на залеза.

  Първият обект, който забелязваме  е млада жена седнала на перваза на прозорец. Момичето се е настанило на голяма удобна пухкава възглавница. Тя заема цялата площ на перваза, а яркият и жълт цвят идеално подхожда на останалата част от картината. Четящата се е облегнала на подобна възглавница, но в по-малък размер. Свитите и в коленете крака са завити с червено, меко одеяло. От ръба се подават пръстите на десният и крак обут в сив чорап.

  Жената е облечена в бяла блуза с дълъг ръкав и разкопчано, черно елече. Косите и са дълги и свободно падат на кафяви къдрици до кръста. Профилът на лицето и е правилен, а чертите- фини. В скута и,  върху червената завивка е отворена книга. В краката и лежи малко черно куче със зелена каишка. То се е загледало през отворения прозорец.

  Стаята е с шарен интериор и интересни детайли. Лявата стена е светло зелена, а дясната червена. Под перваза има шкафове пълни с книги, кутии, празна ваза и държач за книги под формата на конска глава. Отдясно на тях има празно платно за рисуване върху дървен статив. На стената зад него се забелязва закачена светло синя престилка, още един детайл, който ни подсказва, че жената е художник. В десният ъгъл на преден план се вижда част от дървено бюро, на ръба му е поставена червена чаша с четки за рисуване. В отворен шкаф са напъхани бои и парцал, нацапан в различни цветове. Между бюрото и платното се виждат листа от стайно цвете.

  От лявата страна на стаята има кръгла масичка с две покривки, образуващи два пласта. Долната е дълга и в светлосин цвят, а горната къса и в топло жълто. Върху масата са разположени жълта чаша с кафе, от която се издига пара и ваза със свежи червени цветя. На стената зад вазата е закачена сламена шапка за слънце със широка периферия, обрамчена с по- тъмен колан и бяло цвете.

  Хоризонтът, видим през прозореца, е златен, денят клони към залез. Просторът, на който ставаме свидетели е морски, вълните нежно се разбиват в брега. Слънцето вече почти напълно се е скрило зад далечните планини и оставя диря по водата. Върху скалите се забелязват високи палми, а в далечината – малка кокетна беседка.

Описание:
Натали Платнарова

Люляк

Люляк, Обикновен люляк (Syringa vulgaris) представлява многостволен, листопаден храст, цъфтящ в изключително ароматни цветове. Отнася се към семейство Маслинови (Oleaceae). Имена с които още се нарича са Аргафан, Оргон, Слабинки. Известни са 30 вида люляк. В някои страни по света люлякът е символ на младостта, любовта и природната виталност, а в други на тъгата и несподелената любов. За пръв път в Европа люлякът е донесен през 16-ти век като подарък за Фердинанд, първите люлякови храсти е Европа са прорасли в замъка на кралица Елизабет. Във Великобритания люлякът се приема като символ на несподелената любов и разочарование, както и поднесен на един от бъдещите съпрузи за тактично отказване на бракосъчетанието. За разлика от британците, за руснаците и французите цветето е онова, което събужда и вещае любов. Градът на люляците в България е Ловеч.

Люлякът достига до 6-7 метра височина. Оформя се като храст, а понякога бива поддържан като малко дърво. Кората на младите стволове и клони е гладка и оцветена в сиво-кафяво. При стареене на дървото тя става надлъжно набраздена и лющеща се. Листата на вида са прости, сърцевидни, с дълги дръжки. Имат дължина от 4 до 12 см и ширина от 3 до 8 см, а дръжката им е около 4 см дълга. Върхът им е заострен, а листният ръб непрекъснат. Разположени са срещуположно на клончетата. Растението има дребни цветове, събрани в дълги 20 см терминални съцветия. Те могат да бъдат бели, лилави в различни нюанси или тъмновиолетови, розови, сини, а понякога и жълти.

Изображението разкрива пред нас прекрасен букет от люляк, потопен в прозрачна стъклена ваза, която се вижда отчасти. Цветовете са гъсти и свежи, като тежко се прегъват и накланят към вазата, заради по-слабата част на  дръжката на цветоноса към края си. Ароматното цвете представлява красива и пищна гледка от два тона на лилавото- светло и тъмно. Всяко клонче от люляка е окичено с по няколко вретеновидни цвята, всеки от който е съвкупност от неизброим брой малки цветчета, гъсто наредени едно до друго.  Всяко едно от тях прилича на цилиндър, който се отваря и  завършва с четири или пет капковидни продължения на цветното листо, разположено красиво и симетрично. Между тях от дълбочината на цветния цилиндър наднича красивата жълта тичинка на цветчето.  Така едно гъсто вретеновидно клонче, прилично по форма на захарен памук в бледо лилави цветове сякаш срамежливо се обръща настрани, докато този в по-тъмно лилаво като че по-гордо стои във вазата. Тук -там се подават зелените листа, накичени по клончетата сред  дъхаво лилавата омая. Те са широки в основата на дръжката и се стесняват към края образуващи остър връх, на места прегънати също издават своята нежност и крехкост. Прозрачността на съда в който са потопени позволяват да видим здравото клонче, покрито с тъмна кора. Може би още едно дребно нещо, съобразено от природата – – за да може да се задържи цялото великолепие на гъстите, кичести цветове на цветния храст, докато радва погледа, докосвайки нежно обонянието ни.

Описание:
Ивелина Дамянова

Още за Люляк, Обикновен люляк (Syringa vulgaris) | Ботаника от Framar.bg: https://medpedia.framar.bg/%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D0%BB%D1%8E%D0%BB%D1%8F%D0%BA-%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%BA%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D0%BB%D1%8E%D0%BB%D1%8F%D0%BA