Английска овчарка

Историята на породата Английска Овчарка започва в Древен Рим. Тези кучета са били любимци на самия римски император Юлий Цезар. Кучетата от тази порода охранявали огромните стада на императора, като по този начин осигурявали прехраната на многобройната римска армия. След като Юлий Цезар се завърнал в Рим, тези кучета били изхвърлени и желаещите да имат такъв любимец, който да ги охранява и да помага с животните, ги взимали край пътя, където те били изоставяни от войниците. През 1934 година породата Английска Овчарка получила официално утвърден стандарт. Прародителите на съвременната Английска Овчарка са били кръстосвани с Шотландско Коли, Бордър Коли и други породи овчарски кучета. В резултат се получило куче, което има всички добри качества от породите, които са участвали в създаването му.
Мъжките представители на породата достигат до 59 сантиметра височина и тежат до 28 килограма, женските стават високи до 48 сантиметра и тежат до 26 килограма. Това служебно куче е с пропорционално тяло и дълги мускулести крайници, които обаче не са прекалено фини и от това Английската Овчарка има по-едър вид. Муцуната на Английска овчарка е със средна дължина и леко се стеснява към носа. Ушите са разположени високо и са изправени, като краищата им са клепнали. Очите на Английска Овчарка са тъмни на цвят. Зъбите са едри, устата е с тъмни устни и мощни челюсти. Козината на муцуната и предната част на крайниците е къса, докато на тялото и опашката е със средна дължина. Опашката и задната част на крайниците е покрита с украсяваща дълга козина. Английската Овчарка е с черна козина с леки рижави петна, възможни са също така и други оцветявания, сред които черно и бяло, сивкаво и бяло, трицветно – черно, рижаво и бяло.

Изображение:
На изображението се вижда куче от породата Английска овчарка, заснето на бял фон. То е много красиво, с трицветна окраска в черно, бяло и бежаво. Стои изправено срещу нас и ни наблюдава с очакване, като същевременно излъчва закачливост и добродушие. Над тъмно кафявите му очи изпъкват две бежови кръгчета върху черната козина, които приличат на миниатюрни вежди. Ушите му са с нормална дължина, клепнали с мека козина по тях. Отворило е муцунка и е подало език, сякаш се усмихва, а над нея нослето му прилича на черно лъскаво копче. В по-голямата си част е черно, но около носа, по врата и лапите е в кафяво оцветяване. Под врата, непосредствено над предните му лапи е с бяла окраска наподобяваща звезда от която сякаш стърчат два бежови лъча. Под корема на кучето забелязваме бяла козина. Останалата част от този прекрасен представител на породата е в черна лъскава, мека и гъста козина.

Описание:
Ивелина Дамянова

Източник на текста:
https://miau.bg/n32-64184-Английска_Овчарка

Бийтълс

Бийтълс е британска поп/рок група, създадена през 1960 г. в град Ливърпул, Англия. Членовете на групата са Джон Ленън, Пол Маккартни, Джордж Харисън и Ринго Стар, като в момента само двама са все още живи, това са Пол Маккартни и Ринго Стар . Групата е смятана от мнозина за най-популярния музикален акт в историята на музиката, повлияла развитието на поп културата през 60-те години на ХХ век. Бийтълс са най-продаваната музикална група в историята с 600 милиона продадени копия в света. Преди основаването на Бийтълс, Ленън, Маккартни и Харисън свирят в състава „Куоримен“, който след множество промени на имената, се спира на името „Бийтълс“.След като на барабаните се изреждат различни членове. Малко преди записа на първият сингъл се включва Ринго Стар. Корените на Бийтълс започват от скифъл, бийт и рокендрол музиката, популярни във втората половина на 1950-те. Мениджърът Брайън Ъпстейн оформя рок групата като професионален състав, насочен към поп звученето, а продуцента Джордж Мартин разработва студийните им записи. За кратко време бандата пожънва огромна популярност и на острова се заформя така наречената „Бийтълсмания“. Славата им се прехвърля и отвъд океана, където през 1964 г. повеждат „Британската инвазия“ – налагането на английски рок групи на американския поп пазар. Бийтълс прекратяват концертните си участия от 1966 г. и се ориентират към работа в студио, което ражда редица иновативни албуми. През 1970 г., след излизането на последния им албум „Let It Be“, Бийтълс се разпадат и всеки от тях започва успешна солова кариера. Ленън е застрелян през 1980 г. в Ню Йорк от вманиачен фен, а Харисън умира от рак на белия дроб през 2001 г. Останалите живи членове – Маккартни и Стар – продължават музикалните си кариери. „Ливърпулската четворка“ или „Удивителната четворка“, (както често са наричани, притежават най-много номер едно албуми в британските класации и продават повече сингли от който и да е изпълнител от острова. Позовавайки се на „АЗИА“, Бийтълс са най-продаваните музикални изпълнители в Америка с общо 178 мил. продадени копия. През 2008 г. групата оглавява класацията на Билборд за най-успешните изпълнители на всички времена, участвали в листата „Топ 100“, като до 2016 г. държат рекорда за най-много номер едно хитове в „Топ 100“. Съставът заема първо място и в списъка на списание „Ролинг Стоун“ от 2004 г. на „100-те най-добри изпълнители на всички времена“. Бийтълс получава десет награди „Грами“, една награда „Оскар“ за „най-добра оригинална песен от филм“ и 14 награди „Айвър Новело“. Цялата банда е включена в Залата на славата на рокендрола през 1988 г., а всеки от членовете поотделно е приет индивидуално в периода от 1994 до 2015. Също така Бийтълс заемат място и в класацията на списание „Тайм“ „Тайм 100: „Най-важните хора на века“ в категорията „Артисти и шоумени“.

На снимката се виждат 4 портрета (лица) на членовете от групата Бийтълс. Портретите са разделени на две групи – на първия ред са Ленън и Маккартни, а на втория – Харисън и Стар.
Първата снимка е на Джон Ленън едната част от лицето му е покрита със сянка и само дясното му око се отличава, другата половина е изцяло открита и осветена .Той е с коса до рамото кръгли очила дънкова риза и жълта тениска. Вторият портрет е на Пол Маккартни ,Тъй като е приближен повече се вижда основно само лицето му и съвсем малка част от косата му и лилава тениска. Той е с къса коса и леко набола брада . Долните две снимки са на Джордж Харисън и Ринго Стар, като и двамата имат доста сходни черти. На първата снимка от долния ред е портретът на Харисън . Фонът е бял. Той гледа напред към нас и е с мустаци , кафява коса до рамото с бретон разделен по средата и съвсем леко се показва черна яка от якето му . На снимката до него е Стар . И той като Харисън има мустаци , леко наклонен гледа към камерата със светла коса някъде до долната челюст , показва се бялата му риза с кафяви орнаменти Застанал е на черен фон с две бели пресичащи се линии.
Като цяло членовете на групата имат доста повече прилики в началото на създаването си . Прическите и дрехите им са напълно идентични , но така както стилът им на музика се мени така и техният личен стил започва да се променя индивидуално.

Описание:
Гергана Иванова

Фотография от Cristina Gottardy

Фотографията е много живописна. При вида й бихме си задали въпроса съществува ли такава красота и дали е реалност. Уви, светът е пълен с райски кътчета, които карат зениците ни да се разширяват, докато се стремят да запечатат в съзнанието ни божествени пейзажи и места с които имаме допир нерядко и дълго време ни удивляват.

На преден план пред нас се вижда приказно огледално езеро. То се простира пред погледа ни и достига до висока, гъста иглолистна гора. Тя расте и е обхванала цялата дължина по брега на водоема като висока дъхава жива преграда. Иглолистните дървета са стройни в мастилено зелени цветове, а по тях се стеле ярка слънчева светлина. Те хвърлят тъмните си сенки към тюркоазените води на езерото. Водата, в близък план, е кристално чиста, прозрачна, зеленикаво синя. Толкова е чиста, че ясно забелязваме гладкото дъно на езерото, състоящо се от плоски, широки скални пластове. По-навътре в езерото водата добива мастилено зелен цвят, примесен с небесно син и тюркоазен. Дали заради дълбочината, или е отражение на гъстата гора простираща се зад него, водната повърхност изглежда в различни нюанси и блести подобно коприна. В езерото сякаш се издигат и плуват пухкави бели облаци и като че се носят въздушни по повърхността. Това е отражението на ясното синьо небе и носещите се пухкави облаци по него, както и на високата скална верига, обсипана със сняг в далечината зад боровата гора. А дългата планинска верига, състояща се от високи, отвесни, нащърбени скали блести с белоснежните си върхове достолепно, като хладен пазител на цялата тази красота, докато в пазвите й все още белият сняг е недокоснат от топлината на слънцето. В далечината, непосредствено под извисяващите се скали, следват още гъсто растящи иглолистни гори,издигащи се и снижаващи се, следвайки релефа на планината. В десния ъгъл на фотографията, има висок полегат хълм, без никаква растителност по него. Снимката ни откъсва от ежедневието и за миг ни пренася на това прекрасно място, доказателство за величието и красотата на сътворението.

Описание:
Ивелина Дамянова

„Плаж Балчик“, северно черноморие/фотография/

Изображение:

Фотографията е уловила красотата на плажната ивица, къпеща се в спокойното море. Гледката ни кара да затаим дъх пред величието на природата. Явно е заснета от високо, което позволява да добием представа за цялата местност разкриваща се пред нас – високи полегати хълмове, осеяни на места с храсти и участъци наподобяващи малки гори. Хълмовете постепенно и плавно се снижават, образувайки стъпаловидни земни тераси, докато достигнат почти до самия пясъчен бряг. На места земната маса се състои от скали и се издига внушително над криволичещия плаж. От ляво в близък план се е наслоила суха скална почва, върху която растат дребни и финни храстовидни растения в сиво-зелени цветове с тънки стъбълца. Много са и толкова нагъсто, че сякаш образуват мек килим. Голите скали, които стърчат отвесно над морето също са окичени с подобни храстовидни растения. Нататък в далечината земната маса се къдри край морето, като ту се извисява, ту се снижава, сякаш отстъпва пред тихото постоянство на морските вълни. В средата на снимката сушата навлиза към водата. За да се отдръпне отново и премине в широк участък, завършващ с изнесено навътре към морето скално възвишение. Това позволява да се обособи мъничък залив.

Накацали отгоре върху високата земна маса, като сгушени, има множество бели къщи, като че опрели една о друга червените си керемидени покриви. Колко ли е приятно да се съзерцават спокойните вълни, разплискващи се в здравата, скална основа, надвесила мощната си снага над морето…Оттатък къщите, далеч на хоризонта се вижда дълга земна ивица. Тя навлиза много навътре в ширналото се море, сякаш желае да разграничи земното от небесното. Но те се сливат в далечината. Над цялото крайбрежие върху скалите и голите земни тераси растат множество дребни храсти, а на места гъсти зелени дървета, опрели корони едни в други. Те са оцветени в  различни нюанси на зеленото. Под тях се къдри широка плажна ивица, следваща формите на изваяната от вълните суша. Сякаш скрит от любопитни очи, плажът  е обсипан с фин кафеникав пясък, като по протежението му са разположени два реда сламени чадъри. Те изглеждат много добре – кръгли и изработени от сухи тесни и дълги сламени стъбла. Подухвани от лекия бриз, подобно на реси падат надолу и вероятно издават специфичен шумолящ звук. В далечината се вижда и друга постройка със същия сламен покрив. Може би това е плажен бар, предлагащ на почиващите сянка и разхладителни питиета… На пясъка има и вече плажуващи хора, които едва се виждат. Морската вода докосваща ситния пясък е с огледална повърхност с едва забележими мънички вълни. В най-плитката си част до самия бряг оцветяването й е в леки оттенъци на бледо кафяво към зеленикаво.  Колкото по-дълбоко става, толкова повече водата придобива сивкаво сини оттенъци. Като точици се забелязват и хората, нагазили в плитките морски води в близост до сушата. Отгоре небето е сиво-синьо и осеяно с купести бели облаци, без слънчева светлина.  Това не е пречка,  както е видно от фотографията, за намиращите се там хора да се насладят на цялата прелест, разкриваща се пред тях…

Описание:
Ивелина Дамянова

„Драги ми господине отива с питане до Цариград“ из „Ние, врабчетата“ от Йордан Радичков

„ Драги ми господине един ден ни разказа за своето пътуване до Цариград. Дали точно така е станало пътуването, или пък не е така, не зная, затуй аз ще разкажа историята, както е, а читателят нека сам да реши кое е истина и кое не в това забележително пътуване на Драги ми господине. Ето и неговия разказ според както съм го запомнил: Един ден си викам: Я да отскоча аз поне до Цариград…Тогава зрееха слънчогледите, избрах си една хубава слънчогледова пита край пътя, седнах кръстато върху питата като турчин, чопля слънчогледови семки и чакам да се зададе някой, за да го питам къде е пътят за Цариград… Нямате си представа що народ, що нещо мина него ден по пътя и аз никого не пропуснах, без да го питам къде е пътят за Цариград…

Един ден Драги ми господине споделя с приятелите си за своето пътуване до Цариград. Той разказва за желанието си да посети Ориента, Божи гроб и Индия за да се запознае с тамошната култура и вярвания. Така се ражда идеята му да посети града, защото е по-близо, но същевременно също тъй екзотичен и загадъчен като самия Ориент. Историята на Драги ми господине става още по-интересна, след като описва начина по който стига до там. Той решава, че за да се отправи на това пътуване, ще му е нужна достатъчно информация относно посоката по която да поеме. По тази причина, врабчето каца на един слънчоглед, откъдето обсипва с въпроси всеки преминаващ. Много хора се изнизват покрай него, всеки тръгнал по своя път, и никой от тях не остава незапитан за Цариград. Врабчето вижда приближаваща се към него шумна свита и търпеливо чака върху слънчогледовия си цвят да го наближи. Бият тъпани, свирят дейрета, танцьорки танцуват, войници крачат заплашително, а носачи носят носилка върху която седи пищен султан. Всичко това вижда врабчето, щом те го застигат. След като се запознава с всички се оказва, че се намира в самия Цариград. Срещата е вълнуваща. Драги ми господине се представя на султана и на великия везир… Така увлекателният разказ е към края си, а врабчето заявява колко полезно и необходимо е на всеки, решил да пътува, да общува с хората които срещне по своя път за да черпи от тяхната мъдрост. Дали е истина и как точно се озовава в Цариград, докато просто си седи на слънчогледа на никого не става ясно, но определено всички са завладяни от историята. Впечатлени, приятелите на Драги ми господине го съветват да посети и Божи гроб, щом това е все още несбъдната негова мечта, както е направил с Цариград. Смрадовранката е на мнение, че това пътуване не би било тъй леко и може би Божи гроб е много по-далеч. Но това разбира се не е причина да бъде прекършен стремежа на пътешественика към нови далечни и интригуващи страни и градове, които да види в бъдеще.

Изображение:

Картинката е черно-бяла. В центъра има една висока табела, като стрелка, сочеща надясно, прикрепена чрез здрава и дълга тръба. Вероятно е от дърво и доста стара, защото едната й страна е пропукана. Отгоре е кацнало едно врабче и е напълно възможно това да е Драги ми господине. Той е вдигнал наперено опашка и съсредоточено гледа пътя пред себе си. Отляво до знака стоят Запетайчето и Смрадовранката. Тя е разперила крилца и гледа към стоящата крава срещу й. Тревопасното животно е много красиво. Има голяма глава с две дълги, извити като куки рога, чифт вирнати уши, голяма муцуна, едро тяло и дълга опашка. Наблюдава ни с дълбоките си очи. Между рогата на кравата има гъст сноп козина приличащ на бретон и по-обемна козина по края на опашката й. Това явно е необикновена крава, защото на четирите си крайника носи обувки и сякаш им е надянала жартиери, също като румънските врабкини. Дали това значи, че е по-изискана или специална от останалите представители на вида й? Възможно ли е да е от Индия, където е свещенна и на почит? До нея стои едно врабче и явно разговарят. Четири пернати се спускат към мястото, където се намират Драги ми господине и кравата, докато други две са готови вече да кацнат в близост. Колко ли още пътувания предстоят на нашите врабчета? Пред тях е огромният свят, който ги очаква, изпълнен с вълнения, а крилата им трептят от нетърпението да го превземат.

Издание:“Ние, врабчетата“
ИК. „ НИКЕ“
Художник: Йордан Радичков, Виктор Паунов
Описание: Ивелина Дамянова

„Шпионите дебнат и слушат“ из „Ние, врабчетата“ от Йордан Радичков

„Ние сме постоянно сред птичия свят, мушим се навсякъде, всичко виждаме и от всичко гледаме да вземем поука…Та от много наблюдения окото ни е набито, сетивата ни са изострени и ако е работата до гяволлък, всички птици ще турим в джоба си. Така си мислехме ние, но човек нали докато е жив, все се учи. За съсед ни дойде една сврака, бъбрива като сврака, почна да прави гнездо…Най-после тя завърши обзавеждането на това пусто свраче гнездо, снесе яйца и легна да мъти… Та тя легна да мъти, а ние подфъркаме наоколо и я шпионираме….“

Врабчетата си имат нова съседка сврака, която свива гнездо в близост.Тя е бъбрива и припряна и с усърдие прави и обзавежда гнездото си, а нашите герои през цялото време я наблюдават. Всъщност да си шпионин не е чак толкова забавно, защото не се случва нищо интересно, но все пак всички продължават разузнаването на сврачето ежедневие. Дори Смрадавранката и врабчето пешеходец не спират да бъдат тайни шпиони. Така един ден те стават свидетели на много интересна случка. Докато свраката мъти яйцата си до нея се приближават двойка кукувици. Хитрите птици са решени да оставят своето яйце в гнездото на свраката, тяхна запазена марка, от както свят съществува. Неканените посетители вдигат шум, започват да кукат, а мъжкият се приближава към чуждото гнездо и усърдно дразни свраката. Тя от своя страна решава, че това е женската кукувица и притеснено се опитва да я пропъди, а след като не успява хуква подир нея в опит да я отдалечи. И докато свраката гони мъжката кукувица, женската снася тайно яйцето си и бързо го слага в чуждото гнездо. Зорките и бдителни очи на врабчетата виждат всичко и разбират, че не само те са шпионирали, а също и подлите кукувици. Така без свраката да знае ще измъти кукувичето, а врабчетата осъзнават колко важно е да си разумен, наблюдателен и разсъдлив. Свраката заета с бъбрене и импулсивна в действията си, подхожда прибързано и необмислено. Така оставя гнездото си без надзор и неосъзнато дава възможност на кукувиците да изпълнят хитрия си план. Виждайки всичко случващо се, врабчетата разбират че има още много да се учат из птичия свят. И въпреки знанията усвоени в училище те ще трябва да придобият още много нови, които ще им поднесе самия изживян живот.

Изображение:

На черно-бялото изображение е пресъздаден момента в който кукувицата се готви да остави яйцето си в сврачето гнездо. От ляво на рисунката има четири врабчета. Те са много развълнувани и сякаш притеснено пърхат с крилца в опит да осуетят намерението на нахалната птица. До тях в гръб е седнала кукувицата. Тя е в десетки пъти по-едра и изглежда гледа концентрирано пред себе си. Птицата е облечена в дълга права рокля с ръкави, през кръста й преминава черна лента като коланче, а на краката си носи черни обувки. В скута си придържа току-що снесеното яйце. То също е много голямо, цялото изпръскано с дребни точки. Над тях кръжат три врабчета и е сигурно, че наблюдават тайно развитието на случая. Колко ли ще се разочарова свраката щом види, че е била надхитрена? Дали ще се грижи и за чуждото пиле както за своите? Дали тази случка ще бъде причина тя да стане по-сдържана в думите си и бдителна в действията на околните? Навярно след като врабчетата стават свидетели на случката ще бъдат по-мъдри и готови за изненадите, които им готви бъдещето под птичото небе.

Издание:“Ние, врабчетата“
ИК. „ НИКЕ“

Художник:
Йордан Радичков, Виктор Паунов

Описание:
Ивелина Дамянова

„По изгрев“ картина от Радослава Дамянова

Изображение:

Картината, нарисувана с акрилни бои, е много красива и романтична. Носи спокойствие и сякаш е притихнала. Нарисуван е изгрев над морето. Но може да ни заприлича и на залез, защото и при двете небето се оцветява в прекрасни, неописуемо красиви цветове. Тук по името на картината е ясно, че слънцето току що се подава над морската повърхност, която като че се слива с небесната някъде в далечината. В центъра е нарисувана една лодка. Носът й е срещу нас, а пред него върху огледалната водна повърхност има тъмна зигзагообразна сянка. Сякаш плавателният съд иска да задържи още малко магията на нощта и не допуска изгрева да се окъпе във водата. Лодката сякаш ни приближава, докато около нея се разплискват леки вълни образувани от морският бриз. Вижда се само предната част на плавателния съд. Корпусът е от дърво, в тъмно кафяви цветове. От носа на лодката, който е най-заострената част към страните й по дървената й основа има леки бели сенки. Явно водата хвърля отблясъци и се отразява върху гладкото дърво.Палубата е заградена с тънки черни парапети, заобикалящи я изцяло, а от средата й се издигат високи платна. Конструкцията на която се закрепят платната, представлява три черни дълги стълба, които започват през средата на лодката, извисяват се високо, стесняват се и се събират в една точка на върха. Те са пресечени хоризонтално с други три по-къси, вероятно за да се постигне по-голяма стабилност и по-здраво прикрепване на платната.  От дясно на лодката платното вече е спуснато и се издува, задвижвайки леко лодката. Много е красиво, обагрено в цветовете на изгрева.То е остро на върха и се разширява постепенно към палубата. В най-горната си част е тъмно кафяво, следва ръждиво към огнено червено, което се слива в жълто-оранжево оцветяване. То сякаш се разплисква по платното и се губи в отново наситеното кафяво в основата му. Цветовете на платното се променят, както се променя и небето с изкачването на слънцето все по-високо по небосвода. Морето заема цялата площ на платното до средата и отстъпва пред магичното небе. В основата на картината художникът е използвал много цветове. Най-ниско на платното, където явно е и най-неосветената част има кафяви и черни неправилни линии, които плавно отстъпват пред жълто оранжеви, бели цветове, смесвайки се и носещи усещане за движение на водата. В близост до лодката в центъра на картината водата добива различни нюанси на зелено, примесено с жълто и бяло, а по далеч, където плавно пълзи светлината има различни сини нюанси-от мастилено синьо към светло синьо до тюркоазено. Около самата лодка сякаш вълничките се надигат, ядосани от неочакваното съпротивление, а сетне се спускат успокоени зад лодката и продължават своето движение. В далечината, където сякаш небето се слива с морето слънцето бавно се издига Нарисувано е в лявата част на картината. Кръгло е и наситено в червено розови, жълти и бели цветове. Самото небе е също тъй красиво. Над водата е в различни нюанси на синьото, смесени с бяло, по-нагоре около изгряващото слънце розовите цветове отстъпват и се насищат в жълто оцветяване. В най-горната част се стеле огнено червено небе. По цялата морска повърхност, намираща се под огненото кълбо се разлива бяла светлина. В десния ъгъл на картината е подписа на художника. Пейзажът ни пренася сред тишината на ранното утро сред тихото плискане на морските вълни и радостните крясъци на чайките, които може би летят някъде сред розовината на новия ден…

 

Ключови думи: картина, изгрев, романтика, море

Художник: Радослава Дамянова

Описание: Ивелина Дамянова

Носи спокойствие и сякаш е притихнала. Нарисуван е изгрев над морето. Но може да ни заприлича и на залез, защото и при двете небето се оцветява в прекрасни, неописуемо красиви цветове. Тук по името на картината е ясно, че слънцето току що се подава над морската повърхност, която като че се слива с небесната някъде в далечината. В центъра е нарисувана една лодка. Носът й е срещу нас, а пред него върху огледалната водна повърхност има тъмна зигзагообразна сянка. Сякаш плавателният съд иска да задържи още малко магията на нощта и не допуска изгрева да се окъпе във водата. Лодката сякаш ни приближава, докато около нея се разплискват леки вълни образувани от морският бриз. Вижда се само предната част на плавателния съд. Корпусът е от дърво, в тъмно кафяви цветове. От носа на лодката, който е най-заострената част към страните й по дървената й основа има леки бели сенки. Явно водата хвърля отблясъци и се отразява върху гладкото дърво.Палубата е заградена с тънки черни парапети, заобикалящи я изцяло, а от средата й се издигат високи платна. Конструкцията на която се закрепят платната, представлява три черни дълги стълба, които започват през средата на лодката, извисяват се високо, стесняват се и се събират в една точка на върха. Те са пресечени хоризонтално с други три по-къси, вероятно за да се постигне по-голяма стабилност и по-здраво прикрепване на платната.  От дясно на лодката платното вече е спуснато и се издува, задвижвайки леко лодката. Много е красиво, обагрено в цветовете на изгрева.То е остро на върха и се разширява постепенно към палубата. В най-горната си част е тъмно кафяво, следва ръждиво към огнено червено, което се слива в жълто-оранжево оцветяване. То сякаш се разплисква по платното и се губи в отново наситеното кафяво в основата му. Цветовете на платното се променят, както се променя и небето с изкачването на слънцето все по-високо по небосвода. Морето заема цялата площ на платното до средата и отстъпва пред магичното небе. В основата на картината художникът е използвал много цветове. Най-ниско на платното, където явно е и най-неосветената част има кафяви и черни неправилни линии, които плавно отстъпват пред жълто оранжеви, бели цветове, смесвайки се и носещи усещане за движение на водата. В близост до лодката в центъра на картината водата добива различни нюанси на зелено, примесено с жълто и бяло, а по далеч, където плавно пълзи светлината има различни сини нюанси-от мастилено синьо към светло синьо до тюркоазено. Около самата лодка сякаш вълничките се надигат, ядосани от неочакваното съпротивление, а сетне се спускат успокоени зад лодката и продължават своето движение. В далечината, където сякаш небето се слива с морето слънцето бавно се издига Нарисувано е в лявата част на картината. Кръгло е и наситено в червено розови, жълти и бели цветове. Самото небе е също тъй красиво. Над водата е в различни нюанси на синьото, смесени с бяло, по-нагоре около изгряващото слънце розовите цветове отстъпват и се насищат в жълто оцветяване. В най-горната част се стеле огнено червено небе. По цялата морска повърхност, намираща се под огненото кълбо се разлива бяла светлина. В десния ъгъл на картината е подписа на художника. Пейзажът ни пренася сред тишината на ранното утро сред тихото плискане на морските вълни и радостните крясъци на чайките, които може би летят някъде сред розовината на новия ден…

Художник:
Радослава Дамянова

Описание:
Ивелина Дамянова

Домино

Играта на домино е специфична и се играе само и единствено с типичните правоъгълни домино плочки. Те са точно на  брой и са винаги комплект, ако се изгуби една, играта вече не може да се играе. Традиционният домино комплект се състои от 28 плочки.

Всяка домино плочка представлява правоъгълник с нарисувани точки в двата края, разделени по средата с права линия. Всеки край има определен брой точки, които събрани образуват цифра. Има и плочки, върху които не са изрисувани точки, това са т.нар. празни плочки. Гърбът на всяка плочка е еднакъв, като при тесте карти, за да не може никой играч да разпознава дадени плочки. Както при картите и заровете, самият комплект за домино е основа за множество и различни игри.

Най-ранните данни за възникването на домино датират от 13 век и по-точно от Китай, от династия Сун. Модерното домино се появява за първи път през 18 век в Италия, но как китайското домино се е развило до модерното – не е известно.

Самото име „домино“ вероятно произлиза от дума, описваща вид карнавален костюм, носен през Венецианските карнавали, представляващ черна роба с качулка и бяла маска. Затова и плочките за домино са черни с бели точки.

Днес пък се правят състезания и по подреждане на много плочици като контури на някакво изображение, които при бутване на първата да се стигне до плавно постепенно събаряне на най-последната. Точно този вид състезания са много разпространени в страните в Далечния Изток, особено в Япония, и при провеждането им на участниците е забранено да ходят с украшения, пусната коса, обувки и други висящи аксесоари. Също така, не може да се яде, а и трябва да се предотвратява всеки пристъп на кашлица или кихане, както и по-силно дишане. Този тип занятие развива изключително концентрацията и координацията, както и креативността и ума. Интересното е, че подобна игра е намерена и при ескимосите, но се предполага, че е по-скоро имитация на западната игра, отколкото местно изобретение.

На картинката е изобразена дървена кутия, която е леко отворена. В нея се намират подредени малки пластмасови правоъгълни черни плочки с бели точки. На една от плочките са изобразени в едната половина 3 бели точки, а в другата половина 6 бели точки. Извън кутията са поставени 3 плочици една легнала, върху нея поставена още една и една изправена плочка поставена хоризонтално. На всяка една плочка отново има изрисувани точки в бял цвят.

Описание:
Гергана Иванова

„Пешеходецът който си подсвирква с уста“ из „Ние, врабчетата“ от Йордан Радичков

„Да крачиш пешком по света, като си подсвиркваш небрежно с уста-мигар може да има нещо по-красиво от това! И най нехайно можеш да пъхнеш ръце в джобовете си, и с най-нехаен вид да крачиш по полето. Облак смръщи чело, удари гръм и плисне дъжд, а ти вървиш пешком и си подсвиркваш небрежно с уста, нищо че са ти мокри ушите от дъжда… Трън по пътя някъде клечи, клечи и точи зъби, снишава се и-хоп!-петата ще захапе, пешеходецът обаче, куцук-куцук, върви с убодена пета по пътя и си подсвирква най-небрежно… Върви и все върви пешеходецът по древната земя, върви по своя път предначертан и си подсвирква най-небрежно с уста!… Всичко дотук ни го прочете едно от нашите врабчета и доста гръмогласно заяви, че от днес нататък става пешеходец. Чику се смее: Где се е чуло и видяло врабче пешеходец! Ще се види!-заканва се нашият човек…“

Врабчетата слушат в захлас. Думите на четящото врабче се леят като песен и сякаш, че всички за миг изживяват радостта и безгрижието на пешеходеца. И досущ като свободен крачещ човек те се носят леко по света, устремени по своя път, недокоснати от студ, мъка, дъжд, непоколебими, с приповдигнат дух, търсещи… За момент те се потапят в мечтателния и лек живот на пешеходецът, а едно от тях чувства, че вече е такъв. Да, след като привършва увлекателното си четиво, то заявява пред всички, че ще бъде пешеходец. Чувайки това, останалите недоумяват, защо едно врабче би искало да ходи пеш, след като има криле с които да лети? Пиук съветва бъдещия пътешественик да си пее докато изпълнява новото си начинание, Мититаки пък препоръчва да използва велосипед, а Драги ми господине мъдро обяснява, че всеки живее тъй както го съветва сърцето му. И тъй, врабчето слиза от дървото и тръгва по света пристъпвайки, без да хвърчи, осланящо се на двете си нетърпеливи крачета. Нищо не спира неговия ход- ни острите камъни, ни наглед непреодолимите възвишения ширнали се пред него. Докато пътува така, врабчето среща високите щъркели, кацнали на тънките си червени кокили, среща още много животни и хора, които живеят тъй-пешком. След като се завръща от това вълнуващо пътуване, врабчето разказва за чудните неща изобретени от пешеходците, които макар и не истински криле им дават възможност да чувстват че летят. Велосипеди, парни машини, влакове, автомобили, параходи, телефони и всякакви изобретения с които хората да се свързват и общуват помежду си, без разстоянията да са пречка помежду им- всичко това видяло врабчето. Всички били впечатлени от разказаното, а разказвачът им се сторил изключително необикновен и смел. Не минало много време и всички решили да прелетят над река Дунав за да посетят Турну Магуреле в Румъния. И така хвръкнали всички натам заедно със Смрадовранката и Краката му стърчат навън, а врабчето пешеходец крачело бодро подир тях. Стигайки до реката врабчетата пренасят своя пешеходец и стигат до румънския град. Кацайки в чуждата страна, те веднага привличат вниманието на околните. Че как иначе като румънските врабци никога не са виждали летящо на обратно врабче, друго пиещо вода със сламка като Мититаки, певец като Пиук или пък врабче пешеходец. Смрадовранката също привлича интереса към себе си с прекрасните си фльонги и френското си списание от 1903 година. Гостите са посрещнати дружелюбно. Домакините им обаче демонстрират гордо чужди привички като говоренето на френски език и изисканото облекло на тамошните врабкини. След като нашите врабчета отлитат за родината си, румънските им побратими са много впечатлени от тях и остават с топли спомени от случилото се познанство. И така врабчетата се връщат в родината си при своите гнезда и отново заживяват простичкия си и щастлив живот. А пешеходецът споделя с Джифф колко леко е на свободната душа, крачеща по своя път, на която не са нужни крила за да лети…

Изображение:

Картинката е черно-бяла. В центъра е нарисуван един кръстопът. Няколко улици се пресичат и се обединяват в една минаваща през средата. Всяка една от тях се разклонява в още улици на ляво и дясно- едни прави, други криволичещи. В долната част на пътя обединяващ останалите стои Запетайчето. Дали е решило да бъде пешеходец? В горната част на кръстовището в точката където се обединяват две от улиците е кацнало едно врабче. Няма спор че това е пешеходецът, решен да изживее своето приключение. Под кръстовището три врабчета размахват крилца и пърхат с опашки. Изглеждат много развълнувани. Единият от тях навярно е У Фу от Китай, носещ юнашката си фланелка. Може би искат да привлекат вниманието на пешеходеца и да го насочат по обратния на него път. Три врабчета летят и от високо наблюдават случващото се докато се наслаждават на своя летеж.

Изображение:

Картинката е черно-бяла и пресъздава срещата на нашите врабчета с румънските си побратими. В центъра на изображението е нарисуван един висок и елегантен врабец. Той е заобиколен от Дебелачко, Запетайчето и Смрадовранката, а от ляво на тях има една врабкиня. Тя е много красива, закичила голяма панделка, досущ като цвете на главата си и надянала обувки с ток. Срещу нея е седнала Смрадовранката, явно изморена от дългото пътуване. Зад тях в далечината се виждат още трима от домакините, които разговарят с Юнашка фланелка и друго врабче. Дали това е Драги ми господине или пък врабчето което ходи пеш? Всички чужди врабчета са много високи, облечени в красиви блузи с жабо и с дълги ръкави завършващи с къдрици. На краката си носят панталони до коляното също с надиплени краища. Румънските врабчета са много красиви и явно са щастливи от неочакваните си интересни гости. Дали Чир ще ги научи да летят наобратно или Смрадовранката ще им разкаже нещо от прочетеното във френското си списание? Сигурно е, че всички са радостни от новото си познанство и приятелство.

Издание:
“Ние, врабчетата“

ИК. „ НИКЕ“

Художник:
Йордан Радичков, Виктор Паунов

Описание:
Ивелина Дамянова

Риба неон

Обикновеният неон, още Неонова тетра (Paracheirodon innesi), е вид сладководна риба от семейство Харациди. Често се бърка с Червения неон, поради почти еднаквото им оцветяване. Този вид произхожда от северните части на Южна Америка. Разпространен е в река Амазонка и нейните притоци. Обитава плитчините на реки с тъмни, меки и кисели води с температура 20 – 26 C. Името идва от брилянтната синя лента, която върви по цялото тяло на тази аквариумна риба. Естественото местообитание на неона е много далечно и загадъчно. Ето защо хрониката на тези риби в аквариумния свят е доста млада. Отправна точка на неона като аквариумни риби е 1935 г., когато французинът А. Рабо открил тези неонови риби във водите на река Путумайо (Източна Перу). Откривателят Огюст Рабо бил очарован и изненадан от красотата на откритата червено-синя риба, която го накарала да доведе няколко души в Съединените щати и в Стара Европа. За една година – 1936 година този вид необикновена риба е изследван и описан от американския ихтиолог С. Майерс. В естествената си среда обикновения неон се храни с растителна маса, малки червеи, ракообразни и ларви на насекоми. В аквариуми достига само до 4 сантиметра.

Описание:

На картинката има рибка от вида неон. Много е красива и сякаш блести, създаваща усещане за плавно движение на  искрящите й цветове. Тя е малка по размер, много елегантна и нежна. Тялото й е във вретеновидна и сплескана форма. Впечатление прави прекрасната й трицветна окраска. По продължение на цялата си дължина, в горната и долната част, има бледо сива към сребристо ивица. В горната част на тялото на неона след тази ивица има друга по-широка в прекрасен, наситен тюркоазено син цвят, който като че се прелива от по-тъмни към по светли тонове. Следва наситено червено оцветяване, достигащо до края на опашката, която изглежда прозрачна, като кристална и улавя цветовете на заобикалящите я водорасли. Страничните перки и тази на гърба на неона са също тъй ефирно загатващи за наличието си. Рибката ни наблюдава с голямото си кръгло черно око, заобиколена от едри зелени водни растения.

Описание:
Ивелина Дамянова

Източници:
http://aquaplantfish.ru/fish/xaracinidi/neon/neon.htm
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B1%D0%B8%D0%BA%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%BD%D0%B5%D0%BE%D0%BD

Изображение:
https://images.search.yahoo.com/