Александър Дондуков Корсаков

Княз Александър Донуков е руски княз, офицер и генерал от руската царска кавалерия, който е взел активно участие в Руско-турската война, довела до Освобождението на България.

Роден е през 1820 г. в семейството на дворянин в Санкт Петербург. Завършва юридическо образование, след което се отдава на военна кариера, където достига до генералски чин. Участва в Кримската и Руско-турската война. По-късно е генерал-губернатор на Киевска и други области в рамките на Руската империя.

През 1878 г. пристига в България със задачата да оглави временното управление съгласно договорките от Берлинския договор и да помогне за укрепването на младата българска държава. Активно съдейства на про-българските движения в Източна Румелия, която е останала в пределите на Османската империя. Участва в изработването на Търновската конституция, както и в Учредителното събрание във Велико Търново. Има огромен принос в изграждането на българското образование, медицина, войска и др. След възкачването на трона на Александър Батенберг се завръща обратно в Русия, където умира през 1893 г.

На негово име е кръстен основен булевард в българската столица.

На снимката виждаме княз Дондуков като млад. Фотографията е черно-бяла. Князът е в офицерска униформа, украсена с многобройни ордени. Прическата му е с път, косата му е къдрава, мустаците и брадата са добре оформени. Погледът му  излъчва решителност, но и дружелюбност. Позата му е леко приведена наляво, лицето му е слабо с добре оформени черти.

Източник: Уикипедия България

Описание:
Стоян Досев

Патиланчо на село – Ран Босилек

На път за село

Драги ми Смехурко,

Два месеца с баба на село летувах. И там много патих, но весело беше и си от лудувах. Всичко ще ти пиша. Днеска ще захвана и ще ти разкажа, как пренесох в село баба Цоцолана.

Съседът Захари докара колата с сивото магаре и на баба рече:

— Бабо Цоцолано, ето ти колата. Аз работа имам. Но Патилан лесно ще те натовари. Ще стигнете рано. Сивчо бързо ходи. Не е и далече. На теб, Патилане, Сивчо поверявам. Ума си събирай — пакост да не стане!

Зарадвах се много, че чичо Захари на мене остави своето магаре.

— Хайде, давай, бабо! Що ще се товари?

И баба започна товара да носи, пък аз го нареждах. Намествах, нареждах… ала все принася баба Цоцолана.

— Стига, бабо, стига, че за теб в колата място не остана!

— Слагай, Патилане! Баба ти за втора кола ще остане. Ще идеш с нещата, а после ще върнеш за мене колата.

— Бива, бабо, бива. С кола и магаре сто пъти на село Патилан отива.

И баба наслага възглавки, завивки и постелки меки, корита и менци, и тенджери разни — малки и големи. Сложи и сандъка със летни премени. А като добавка тури Дългобрадко. Дебеланко вмъкна в един от котлите. Най-после донесе квачката с пилците и рече засмяно:

— Дръж я, Патилане! И тя няма тука къде да остане. А на село има просо разпиляно, ечемик, пшеница…

Чу се вик юнашки в близката улица. Мойте патиланци вкупом долетяха.

— И ние ще дойдем, бате Патилане!

Аз с ръка посочих и викнах:

— Не може! Колата е пълна!

— Нека си е пълна. Без нея ще стане. Ще дойдем пешаци. На връщане, после, ще се качим всички!

Аз поведох Сивча. Тръгнаха след мене моите юнаци. Татунчо котакът колата подири, патаран след него важно се заклати.

Баба Цоцолана на прага остана. И с поръка строга оттам ме изпрати:

— Гледай, Патилане, по-скоро да стигнеш! Бързай да се върнеш и мене да дигнеш! Навреме да дойдеш! Нещо да не стане. Че аз пеш не ходя! Иначе ще има много да си патиш!

Аз подканих Сивча, а Данчо извика:

— Бате Патилане, дай до го поводя!

— Аз ще си го водя, а вие отзаде тикайте колата!

Те се разпъхтяха отзад зад колата. А пък Гана, Дана и малката Мика дигнаха на рамо по една възглавка, бързат редом с Сивчо, смеят се и викат:

— Тичай, Дългоушко! И ний ти отнехме малко от товара. Ала после ти сам всички ще ни караш!

Вървяхме, вървяхме — облак дъждоносен изведнъж съзряхме. Облакът порасна. Почерня небето. И дъжд се изсипа над нас сред полето.

Постресна се множко моята дружина. А малката Мика взе дори да плаче. Но аз им извиках:

— Дръжте се, юнаци! Не е патиланец, кой от дъжд се плаши! А летният дъжд е също като баба — ей сега те бие, а след миг се смее. Потърпете малко и лятното слънце пак ще ни огрее!

Потърпяхме множко. Ала дъжд се лее, лее, не престава. И нещо по-страшно се случи тогава.

Сивчо насред пътя изведнъж запря се. И не мръдна вече. Ни напред отива, ни назад се връща. Смаяхме се всички, какво да направим. А той глава дигна, погледна небето и гласът му ясен далеч се разнесе. Данчо тогаз рече:

— Няма да останем тука сред полето. Чухте ли тръбача? Той даде знак вече. Дръжте се, другари! Помощ ще пристигне! И ний ще се върнем и живи, и здрави!

Аз тогаз добавих:

— Котлите снемете, връз тях под колата на сухо седнете. Аз ще ви разказвам приказки и смешки. И леко ще минат тез часове тежки!

И ний се събрахме всички под колата. Сгушихме си една до друга главите. И квачката мокра разпери крилата, та край нас на сухо си прибра пилците. И аз заразправях приказки и смешки. И гръмнаха скоро смехове лудешки…

Така ний стояхме ни малко, ни много… Изведнъж колата над нас се разклати. Дългоушко ревна. И наблизо чухме гласове познати. И пред нас застана баба Цоцолана. И бащи, и майки, и чичо Захари, и кола голяма със друго магаре. Баба Цоцолана отдалеч захвана:

— А, бе, Патилане, ти какво направи?

— Нищо, бабо, нищо. Всички сме си тука весели и здрави. Пък и ти богата разходка направи. Няма да се връщам сега да те вземам. Ето кола празна, качи се във нея! А чичо Захари на ум ще научи нашето магаре, дето насред пътя тука ни остави. И после ще върне моята дружина…

Разсмяха се всички — и бащи, и майки, та без бой се мина. После ще ти пиша какво в село стана. Как се настанихме с баба Цоцолана.

Поздрав най-сърдечен!

Твой приятел вечен:
Весел Патиланчо

Изображение: На картинката се вижда интересна компания. Русокосо момченце с лилави панталони, зелена блуза с дълъг ръкав и син шал на врата. Обуто е с кафяви високи боти. Зад ухото си има красиво червено цвете. С лявата си ръка държи  на  повод  бял козел с  черни окраски, рогата му са вирнати доволно на горе. На врата си има медно звънче.

Пред тях ходи малко жълто пате с червена човка.  Зад тази весела компания се вижда кръгло, ярко жълто слънце. В краката на козлето има красив зелен храст.

Издание:
Ран Босилек. Патиланци
ИК „Хермес“, София, 2009

Описание:
Малинка Александрова

Патиланци – Ран Босилек

В книгата е представен незабравимият герой на Ран Босилек Патиланчо. Чрез неговите изпълнени със заразителен хумор писма до Смехурко писателят рисува неповторимия детски свят, в който забавните игри и смехът, често са последвани от сълзи, а лудориите на малките палавници водят до наказания от страна на възрастните. Веселите приключения на любопитните, находчиви и жизнерадостни патиланци неизбежно са свързани с тяхната строга, но любяща баба Цоцолана

Изображение:  На картинката виждаме дървена  каруца с две колела   дърпана от малко русокосо момче  на около 10 години. Момчето носи син гащеризон, червена блуза с дълъг ръкав и червени обувки. Каруцата в, която се вижда сиво магаренце е наобиколена от още три деца на същата възраст. От ляво момченце  с кестенява  коса носи блуза на сини и бели райета. До него е застанало друго момченце със зелена блуза и кестенява коса. От дясната страна хванало се за едното колело се вижда момиченце с вързана  на опашка коса. Облечено е с оранжева блуза с дълъг ръкав, пъстра пола до коленете и червени обувки. Децата са оживени и радостни от гледката на сивото магаренце. Около децата безгрижно тичат две малки кученца. Едното е черно, а другото кафяво. Пред каруцата е застанала ядосана пълна жена с черна коса на кок. Носи зелена рокля на точки и бяла престилка. Обута е с черни обувки на висок ток. Видимо е много  раздразнена и се кара на децата. Зад тази сцена се вижда малка оранжева къща с червен керемиден покрив. А в далечината тичащо момче със синя блуза се приближава към веселата компания.

Издателска къща „Пан“

Описание:
Малинка Александрова

Рубин

Рубинът е розов до розовочервен скъпоценен камък, разновидност на минерала корунд (алуминиев оксид), чието оцветяване се дължи преди всичко на примеси от хром.

Цветовете на рубините варират от дълбоко розово до наситено червено с виолетов оттенък. Най-висока стойност имат рубини с цвят, наречен “гълъбова кръв” – червен с леко виолетов оттенък.

Първите сведения за тези прекрасни камъни са от 4 век пр.н.е. и се срещат в индийските и бирманските летописи. В Римската империя рубинът бил на особена почит и се ценял повече от диамантите.

Според древните поверия рубинът е камък на живота.

Изображение: На картинката се вижда изображение на прозрачен  камък с интересна ромбоидна форма. Поставен е върху огледална плоскост. Цветът на камъка е наситено червен, на места има виолетови оттенъци. Във вътрешността му неравномерно разпръснати се виждат черни окраски, в различни форми и различна големина.

Описание:
Малинка Александрова

„През води и гори“ – повест от Емилиян Станев

Емилиян Станев е роден на 28 февруари 1907 г. в град Търново.

Докосвайки се до творчеството на автора, читателят открива трептящата красота на заобикалящия го свят, която е тъй сладкодумно и живо изрисувана, че никак не е трудно да се пренесе в млада дъхава гора, заскрежени върхове и високи житни полета сред хитри лисици, дългоухи зайчета и грациозни, тревожни кошути…

„Всред полето, в една долчинка, обрасла с дребни храсти и тръни, се криеше таралеж-нито много голям, нито много малък. За другар той имаше една костенурка…“

Така започва една история, изпълнена с приключения и опасности през която преминават двамата мънички герои, без колебания или страх, преодолявайки много несгоди и разстояния, сплотени от истинско приятелство, надежда и упоритост.

Неразделни таралежът Бързоходко и костенурката Повлекана живеят спокойно в една долчинка в полето. И въпреки че често са обект на присмех, идващ от високомерните полски птици, заради не дотам бързият си ход, те са истински щастливи, радвайки се на голямото си приятелство. Но един ден слогът, който обитават е изоран от селяните, заради което на другарите се налага да си потърсят нов дом. Така започват вълнуващи и опасни приключения за Бързоходко и Повлекана, които изминават немислими разстояния за скромните си размери и устояват на големи трудности, винаги изпълнени с вяра и отдадени на грижата за своя спътник…

И тъй, таралежът и костенурката си намират нов дом в един слог край полето, където живее една огромна и хищна змия, наречена Червената уста. Змията напада нежеланите заселници, но безстрашният и остроумен Бързоходко я побеждава и с помощта на мравките, които живеят наблизо, змията е убита. На слога настава мир и спокойствие, което е причина за заселването на множество диви патици и един заек. Никой не се вслушва в думите на Бързоходко, който ги моли да бъдат предпазливи, а напротив, всички бързо забравят смелостта му и пренебрегват неговата съобразителна природа. Слогът бързо е забелязан от зоркия орлов поглед…. Един голям орел се спуска над слога, грабва Повлекана и Бързоходко и ги понася стремително из небесните висини, а сетне ги изпуска от здравите си нокти, докато се бие с негов побратим- Брадатия орел.

Така приятелите попадат в едно страшно и гъсто тръстиково блато изпълнено с причудливи, странни птици и риби, далеч от дома. На това недружелюбно и страшно място, Бързоходко и Повлекана, откриват двама нови приятели – костенурката Желтунка и водният плъх Остроноско. Те им помагат да преминат през високите тъмни тръстики из които живеят диви патици, зеленоноги водни кокошки и хищни щуки. Благодарение на хитростта и разсъдливостта на водния плъх, двамата приятели преминават благополучно през блатото и се отправят към своя дом, от който така жестоко ги откъсва грабливият орел. Една нощ, докато търси храна, Повлекана се губи в гъстата гора и е грабната от една прегладняла лисица. След като не успява да я изяде, лисицата я запраща с един силен удар в едно речно корито, където бедната костенурка отчаяно страда за своя приятел. Разбирайки за липсата на костенурката Бързоходко се изправя пред много предизвикателства, трудности и страховити врагове, докато я открие, но и  намира нови приятелства и помощ в осъществяването на тази трудна задача от семейство катерици и сърдечните пойни птички. Таралежът открива Повлекана и заедно преодоляват една висока планина, където срещат красиви кошути и величествени елени, страшна мечка и пъргави диви кози.

Всички изпитания на двамата, преминават благодарение на безкористната подкрепа на много горски обитатели и така те пристигат в родното си поле. Нито една опасност не е в състояние да раздели Бързоходко и Повлекана, поради силното им приятелство и взаимна подкрепа, а тяхната смелост става причина за почит и уважение сред всички обитатели на полето и гората. Така двамата приятели посрещат зимните снегове, отдадени на сладък сън под топлата снежна покривка, за да посрещнат животворящата и тучна пролет, готови за нови приключения.

Изображение:

В центъра на картината са нарисувани таралежът Бързоходко и неговата приятелка Повлекана.

Бързоходко е красив таралеж с гъсти бодли в цветове от черно-кафяво към ръждиво- жълто. Той е изправен на задните си крачета, и е готов да пристъпи с дясното по ширналата се пред него песъчливо жълта пътека, осеяна с дребни бели камъчета. Бързоходко е навел леко меката си бежова муцунка и е докоснал с показалец черното си носле в жест, който подсказва, че вероятно говори на Повлекана, която стои, до него да бъде тиха. Таралежът е отправил прекрасния си син поглед към пътеката, която се вие пред него. До него е застанала Повлекана с изпънати дебели крака и вирната глава. Тялото на костенурката е в жълто-кафяв цвят, а  корубата й е. здраво, в зеленикаво-кафява окраска. Пред тях, встрани на пътеката има зелен сноп от високи, остри папурови листа и едри, кичести цветя в лилаво-розови цветове. Зад двамата другари се простира гъста растителност и високи зелени стебла над които е синкавото небе, осеяно с пухкави бели облаци.

Издателство “Златно перо“

Художествено оформление на книгата и илюстрации: Борис Николов Стоилов

Описание:
Ивелина Дамянова

Използвано изображение:
https://images.search.yahoo.com/

„Ането“ – разказ от Ангел Каралийчев

Една необикновена история за едно мъничко пате с неподозирана сила, за мъничка и спретната къщичка и за двамата й стопани дядо Иван и неговата внучка Ането.  Животът на двамата герои е изпълнен с простота и естественост, с обич и грижа, за които няма граници и които устояват на всички несполуки и трудности за да бъдат отново заедно…

В една спретната мъничка къщурка на брега на речния бряг живее Ането с дядо си Иван.

Ането е добро и чистосърдечно дете, трудолюбиво, обичливо и грижовно. След като взема решение да напусне родния дом, съдбата я подлага на много изпитания и премеждия, попаднала в плен на циганина Къдрьо. Другар на момичето в тези страшни и тежки изпитания е една мъничка маймунка с която Ането има сходна участ- да живее просешкия живот на циганина, докато забавлява с чудното си гласче непознатите хора, които срещат из пътищата по които минават. Такъв е живота на Къдрьо в който съдбата въвлича доброто девойче и от който я спасява едно смело и безстрашно пате.

И така, Ането е отдадена на грижата за мъничката си белосана къща на брега на реката в село Брегаре. Тя шета чевръсто вкъщи и се грижи с обич за своя дядо с който живеят в разбирателство и отдаденост един към друг. В помощ на момичето във всяка работа е мъничкото синьо кученце съшито на красивата бяла престилчица с която тя шета докато чака дядо си да се прибере от зеленчуковата си градина, в която се труди от ранно утро до мрак. Хубаво и спокойно минават дните на двамата, без да се оплакват от простия и беден живот, защото имат всичко което трябва на всеки един човек – обич.

Ането посреща дядо си с топла гозба и запалено огнище, кърпи вехтите му дрехи, а той дава цялото си безкрайно сърце на своята рожбица. С тях живее едно смело пате и едно врабче, което отглежда своите дечица в клоните на ябълковото дърво в градината на дядо Иван.

Един ден, грижовната къщовница, докато върши чевръсто своята работа, е навестена от съседката си баба Танаска. Старата жена моли Ането за няколко въглена с които да разпали огнището си. В бързината си да услужи, Ането по невнимание изпуска от въгленчетата, които прогарят красивия дървен под в дядовата къща.

Изплашено доброто момиче решава да избяга и попада в плен на един лукав и страшен циганин.

С мъка и страх бяга девойчето докъдето й позволят силите. Нощта заварва изплашеното  момиче насред гората, а страшни и непознати звуци разцепват мастилната нощ. Изплашена, Ането се покатерва на едно високо дърво и заспива уморена, а над нея цяла нощ като страж бди синьото кученце, съшито на престилката. Когато идва утрото, огласено от птичи трели, галещо с топлите си слънчеви лъчи Ането разбира колко е сгрешила, а сърцето й се пръска от мъка, защото знае колко тревога е причинила на дядо си. Решава бързо да се прибере и да помоли за прошка стария човек. В това време край гората минава Къдрьо на своята каруца, теглена от едно старо, нещастно магаре. С него пътува една мъничка маймунка, която танцува и прави номера по пътищата из които минават и тъй припечелва хляба на стопанина си, надявайки се на хорската милост. Къдрьо среща девойчето и когато тя го моли за помощ, за да открие пътя към селото, той предлага да я придружи. Скоро  момичето разбира, че е отвлечено и новата й роля е да живее просешкия живот на циганина и да пее, а маймунката да танцува докато обикалят по прашния и непознат свят.

В това време старият й дядо не спира да търси внучката си. Щом се прибира от зеленчуковата си градина и не открива девойчето, страшна мъка стяга сърцето му. Цяла нощ обикаля добрия човек надлъж и нашир, по съседи из полята… Щом слънцето отстъпва място на сияйната луна в небосвода, дядо Иван споделя тревогата си с нея и я моли за помощ, но луната е безсилна, сетне моли за помощ и мъничката светулчица. Всичко живо страда от неутешимата болка на дядото. Уви, той не успява да открие своето бисерче – Ането и решава да продаде единственото си ценно нещо- своята къщичка, а с парите да тръгне по света за да дири своята рожба.

Дядо Иван води кръчмаря Радул до дома си за да се спазарят. Щом чува, че къщичката ще се обитава от пияниците из селото, страшно негодувание се издига в гърдите на патето и то решава да вдигне къщурката на силния си гръб и да се понесе в дълбоките води на реката. За другар в това приключение е и мъничкото врабче с неговите дечица. А дядо Иван е поруган от кръчмаря, който си взема парите, след като вижда само четирите белосани камъка на които е била къщичката. С почуда и тъга, бедният старец се отправя по непознатите пътища за да търси своята внучка, своята надежда…

Много дни пътуват порейки речните води смелото пате и мъничкото врабче. По цели нощи врабчето дава насоки на силното пате, което не знае умора, а прекрасната бяла къщичка леко и грациозно поклаща комина си. Докато плават от място на място често пъти предизвикват удивлението на хората, накацали на палубите на преминаващите край тях параходи, защото никой до тогава не бил виждал корабче- къща.  И тъй плават ли плават, а утрин патето оставя скъпоценния си товар на брега или сред ширнало се плодородно поле, сетне  засища глада си с няколко огромни сома за да има сили да продължи в своето приключение. И докато пътуват в едно утро след като патето си хапва обилно, то дава на врабчето един голям, тежък пръстен с прекрасен скъпоценен камък.  Този пръстен пада един ден от ръката на една прекрасна, богата девойка, която пътува с параходче из реката заедно с баща си. След като тежкия пръстен се изхлузва от финия й пръст, той попада в стомаха на един гладен сом, който пък сом изяжда гладното пате- клате. Ценният пръстен патето дава на врабчето, което го пази в своето ново гнездо в дома на дядо Иван.

Дни наред  пътуват Ането и циганина Къдрьо, който  така злополучно се изправя на пътя на девойката, придружени от нещастната маймунка, пеейки и танцувайки, разчитайки на хорската милост. Често пъти циганина заплашва добродушното момиче и изпълва сърцето му с безнадеждност. Добродушната и наивна природа, недокосната от хитрост и лукавство често страда, виждайки как Къдрьо краде от търговците или лъже хората. Така те пътуват от село на село и от град на град, спят под откритото небе и се хранят с каквото намерят.

Един ден циганинът среща един също тъй хитър измамник, който сладкодумно му предлага примамливо бляскави часовници като награда, ако спечели на игра, играна от него. И така заслепен и предвкусващ удоволствието да се сдобие с такава ценна вещ, Къдрьо губи всичко което има- магарето си, парите си и накрая дори откраднатата яка и галоши,  които краде предния ден от един търговец в съседното село. Така циганина решава да се отправи към град Кози крак, където се готви голям панаир и където пресметливата му и алчна душа предчувства лесна печалба. На панаира обаче е и търговецът от който Къдрьо краде галошите. Ядосан, мъжът вика стражар, но хитрата природа на циганина успява да  прехвърли вината на измамника, който предишния ден му отнема всичко.  Така изплашен, Къдрьо решава бързо да напусне панаира и да отиде до една близка воденица в която живее дядо Пъдьо. На път хитрецът вижда един бостан със зрели и сочни дини и доволно пълни каруцата си. Двамата с Ането пристигат във воденицата, ала там няма никой, защото дядо Пъдьо е на риболов.

След време дядото се връща във воденицата, носейки един плъх, който плъх смята ,че е уловената от него мряна, която пък едни палави момчета подменят с плъха. Виждайки големите зрели и сочни дини и гостенина си, Пъдьо предлага да си направят вкусно угощение. Така те изпращат Ането за вино в близкото ханче. По пътя девойчето губи паричката която му дават за виното и сърцето й се изпълва със страх. Решава да бяга накъдето й сварят очите. Докато се лута из замръкващия ден тя вижда родната си къщичка. Щастлива, Ането влиза и заспива на родното си легълце, а патето изпълнено с радост и невиждани сили, понася къщичката из тъмните речни води.

На сутринта щом отваря очи, девойката открива, че е на непознато пристанище, а когато разтребва къщата открива скъпоценния пръстен. Решава да го продаде и да купи гумени цървули на обичния си дядо, които да му даде, щом го открие. Много пари дава златарят на девойчето в замяна на пръстена, които тя грижливо прибира под стария дюшек. На другия ден, Ането се отправя към града, купува така мечтаните дядови ботуши, а за себе си едни сандалки. Огладняла, тя се спира край едни вкусни кравайчета и чува как продавачът пропъжда един беден и стар човек. Истинска радост и изненада обзема девойката щом разбира, че това е дядо й. Двамата се откриват след много премеждия и неволи благодарение на чистата си обич. Ането и дядо й хапват в близката гостилница, докато си споделят мъката и радостта, а сетне девойката води дядо си в тяхната родна къщичка. Безумна радост изпълва старческите гърди на дядо Иван, който не проумява как е възможно да открие изчезналия си дом. Двамата заспиват блажено в прегръдката на родната стряха, а смелото пате-клате поема по обратния път- към дома.

На следващия ден двамата стопани се събуждат в родното си село Брегаре край красивата зеленчукова градина, изпълнени с мечти и радост. Младото девойче извива глас в чудни песни, които подема вятъра, докато работливия дядо се труди в прекрасната, изобилна градина.

Изображение:

На картината е нарисувана Ането, която се е обърнала и гледа зад себе си, а до нея са врабчето и красивата бяла престилка.

Ането е с големи сини очи, мъничко леко вирнато носле и две розови пълни бузки. Косата й е гъста и кестенява, вързана на две опашки отстрани на главата, а край мъничкото ухо се извива къдрица. Момичето е облечено в нежно синя рокля с голяма бяла яка. Ането е вдигнала дясната си ръка и е докоснала с показалец червените си устни. В ляво на момичето се извисява ствола на старо дърво с кафяви, дебели кори и криви клони. За дървото е привързано въже на което е кацнало красиво птиче, а до него вятърът играе със снежнобялата престилка на девойката. Мъничкото птиче, кацнало на въжето над главата на Ането е с мъничка човка, сиво оперена глава, а гърба и крилата му са в огнено оранжеви цветове. Птичето е с мънички и тънки крачета и бял пух по гушката и коремчето. До него под обилните слънчеви лъчи е простряна престилката на момичето с която шета в обичната дядова къща. В центъра на престилката е съшито едно голямо красиво куче  с големи клепнали, сиви уши с черно носле заобиколено от козина, бяла като сняг, която продължава като ивица между черните му очи. По гърба на кучето има големи петна в черен и кафяв цвят. Кученцето е седнало на задните си лапи и сякаш гледа с очакване към своята стопанка. Зад тях се простират храсти с големи зелени листа и изумрудено синьо небе в което блести жаркото слънце.

Издателство “Златно перо“

Описание:
Ивелина Дамянова

Използвано изображение:
http://www.az-deteto.bg/pic/chetene/book/57.jpg

Паисий Хилендарски

Паисий Хилендарски, често наричан още Отец Паисий, е български народен будител и духовник, автор на „История славянобългарска“. Изразените в труда му идеи за национално възраждане и освобождение на българския народ дават основания на много учени да го сочат за основоположник на Българското възраждане. Канонизиран е за светец с писмен акт на Светия синод на Българската православна църква през 1962 година.

Данните за неговия живот са доста оскъдни. Известно е, че е роден в  Самоковска епархия през 1722 г. и умира през 1773 г. на път за Света гора. През 1745 г. се замонашва в Хилендарския манастир на полуостров Атон, където написва и „История славянобългарска“. Тя се счита за първата по-детайлна писмена история на българския народ.

Паисий Хилендарски е сред най-почитаните дейци на българското Възраждане. Пловдивският университет, Софийската математическа гимназия и други учебни заведения носят неговото име.

На изображението виждаме отец Паисий в неговата монашеска килия в Хилендарския манастир. В ръката си държи бяло перо, с което вероятно пише История славянобългарска, а пред него е нейният ръкопис. Облечен е в монашеско расо. Косата му е гъста, както и брадата. Можем да предположим, че прави важен препис от друг източник, в който е открил  информация за историята на българите.

Описание:
Стоян Досев

3D пъзели

За разлика от традиционните пъзели, които са съставени от поредица от плоски фигури, които, когато се съберат заедно, създават едно унифицирано изображение, 3D пъзелите са съставени от пластмасова пяна, като част от изображението е представено върху твърда хартиена фасада, залепена към подлежащата пяна и изрязана, за да съответства на размерите на парчето. На гърба на всяка плочка е изписан номер, а в инструкциите на пъзела е обяснен принципът на подредба. Когато парчетата се съберат заедно, те създават триизмерна постоянна структура.

На картинката е изобразен набор от 8 различни 3D пъзела на планетите от слънчевата система. 3D пъзелите са мащабирани , за да представят различните размери на планетите, така че Сатурн и Юпитер са представени като 108pc пъзели, Уран и Нептун като 72pc, Земя и Венера като 54pc и Марс и Меркурий като 27pc пъзели, общо парчетата на целия пъзел са 522. Всеки пъзел има извити, висококачествени пластмасови парчета, които са номерирани отвътре за лесно сглобяване. Всяка „планета“ има собствена стойка и целият комплект стои на звездно небе. На картинката и на самият пъзел са включени факти за всяка от планетите. Всяко парче от пъзела се отпечатва с номер от обратната страна, така че може или да сглобите пъзела на око, или просто като се следват номерата

Описание:
Гергана Иванова

Георги Сава Раковски

Г.С. Раковски е роден през 1821 г. във възрожденския град Котел в
сравнително заможно търговско семейство. Семейството му винаги е
подпомагало освободителното движение под различна форма.
Завършва местното килийно училище и по-късно гръцко училище в Цариград.
Включва се активно борбата за независимост на българската църква. Владее
няколко езика и изучава в детайл българските традиции като издава
няколко етнографски труда. Създава различни групи, чиято основна цел е
свободата на Отечеството. Няколко пъти е арестуван, най-вече заради
участието си в различни брожения срещу чорбаджиите по български земи.
Създава и чета, която броди в Източна Стара планина и защитава
българското население. Подгонен от турската власт, Раковски е принуден
да живее в емиграция в Сърбия и Русия. Постоянно създава и се опитва да
прилага своите планове за освобождаване на България най-вече чрез чети
от български емигранти, които трябва да „вдигнат“ народа. На практика,
няколко подобни опита са обречени на неуспех. Раковски мечтае и за
Балкански съюз, където всички страни в региона трябва да се обединят в
една силна конфедерация. Георги Раковски е идеолог на българското
национално-освободително движение. Неговите идеи се използват от Левски,
за при създаването на Български революционен комитет, който поставя
началото на организирани действия на национално ниво. Раковски умира от
туберкулоза през 1867 г. в Букурещ.

На портрета виждаме слаб и вероятно висок човек. Чертите му са изпити и
показват издръжливост. Погледът му е насочен напред, към бъдещето на
неговия народ. Косата му е по-скоро рядка, както и оформеният мустак по
тогавашната мода. Облечен е в бяла риза, папионка и палто.

Описание:
Стоян Досев

Яспис

Ясписът е вид декоративна кварцова скала или полиминерален агрегат на кварца. Съставен е основно от кварц и халцедон с примеси на манганови и железни окиси и глинести минерали.

Ясписът е непрозрачен, но цветът и рисунъкът му са изключително разнообразни. Среща се в разнообразни тонове поради примесите (пигменти), но най-често е червеникав (примеси от хематит), жълт или кафяв (гьотит) или зелен (хлорит) и различна текстура – ивичеста, петниста, точкова, масивна и др. Ясписите имат разнообразни цветови шарки, които им носят и специфични имена, като пейзажен яспис, картинен яспис, маков яспис, леопардов яспис, океански яспис, брекчиран яспис, ивичест яспис и т.н.

Изображение: На снимката се виждат два камъка с неправилни форми. Камъните са гладки, лъскави и непрозрачни. Цветът им е шоколадово кафяв. Камъкът, който се намира от лявата страна наподобява неправилен квадрат, а другият има  капковидна форма. От дясната му страна се забелязват наранявания, които приличат на черни точки.

Описание:
Малинка Александрова