Печатно и ръкописно „Т“

Главна печатна буква „Т“ се пише чрез два елемента-две прави черти. Първо поставяме писеца под горната линия и пускаме една права черта до основата на реда. Прекъсваме писането. Точката от която започнахме изписването на този елемент се явява точно в средата на следващия. Другият елемент е отново една права черта по горната част на реда, разположена по вертикал на първия елемент. Дължината й е приблизително колкото на първия елемент. Започваме писането по горната линия на реда от ляво на дясно и ако височината на първия елемент ни е един сантиметър, колкото ни е реда, то и вторият елемент ни е със същата дължина. Като при изписването на втория елемент, началната точка на първия се явява в неговата среда.
Малка печатна буква „т“ се пише по същия начин, но е с височина ½ от главната буква.

Главна ръкописна буква „Т“ се пише чрез четири елемента- две обърнати с дръжката надолу бастунчета с една вертикална линия между тях и едно висящо над трите елемента с дръжката на долу, в лявата страна на първия елемент и с правата си част над тях. Първо поставяме писеца малко под горната част на реда. Пускаме към основата и щом я достигнем по нея и в ляво дъга, после на горе до средата на долната част на разделения ни ред. Прекъсваме писането. До този елемент, но не плътно, а на разстояние отново пускаме една вертикална линия от горната част на реда до основата. Третия елемент изписваме като първия, но щом достигнем основата правим дъга по посока на дясно или обратно на първия елемент. Така ние сме изписали две бастунчета с дръжките на долу, сякаш сърдити едно на друго и обърнали се в различни посоки, а между тях има една права черта със същата височина. Всички са на еднакво разстояние едно от друго. Над тях изписваме и последния. Поставяме писеца в средата на горната част на реда и от ляво на първия елемент, но на разстояние от него. Правим една дъга към горната част на реда, а посоката ни е на ляво и нагоре до линията, а след това продължаваме писането по нея на правата част от елемента, като прекъсваме щом подминем третия елемент. Точката на започване на писането на третия елемент и точката на края му са успоредни на извивката на дъгичката на първия и третия елемент. Всички елементи на буквата са с еднаква височина, като само при третия дъгичката ни е по-събрана, докато при първия по-полегата. И сме изписали ръкописната главна буква „Т“
Малка ръкописна буква „т“ се пише посредством три елемента-две бастунчета с дъговидни дръжки опрени в разделителната линия. Дръжката на второто бастунче е закрепена за правата част на първото, а за второто бастунче се е закачила една кукичка. Пишем по следния начин. От средата на долната част на разделения ни ред правим една дъга към линията като посоката ни е нагоре по линията,надясно и надолу до основата на реда. Прекъсваме писането. След това поставяме писеца на правата част от първия ни елемент малко под разделителната ни линия и отново правим едно бастунче, а посоката на изписването му е същата като при първия. Прекъсваме писането. Третият елемент се пише по същия начин и е плътно до втория, но щом стигнем основата на реда правим дъга по посока на дясно и нагоре до средата на половинката от разделения ни ред. И сме изписали буквата.

Описание:
Ивелина Дамянова

Печатно и ръкописно „С“

Печатна главна буква „С“ се пише само с един елемент, подобен на скоба или полумесец. От горната част на реда, малко под него правим едно дъговидно или кръгово движение, а посоката ни е нагоре до линията и наляво, след това надолу към основата и достигайки я отново дъговидно движение по нея, на дясно и нагоре. Прекъсваме писането. Може да си представим буквата като свием лявата си ръка в юмрук. След това изправим палеца и показалеца си, но не докрай, а леко присвити. Получаваме полукръг- пръстите са леко присвити, върха на показалеца ни е точно над върха на палеца, а прокарвайки другият си показалец от присвития ни към палеца ще придобием представа за формата на буквата.
Малката печатна буква се пише по същия начин, но е с височина ½ от главната и заема долната половина на реда.

Ръкописна главна буква „С“ се пише по идентичен начин. Поставяме писеца в средата на горната част на разделения ни ред. Правим дъговидно движение от тази точка на дясно, нагоре до горната част на реда, отново дъгичка по него и в ляво, спускаме към основата, достигайки я отново дъга и в дясно и нагоре. Прекъсваме писането на елемента щом достигнем средата на долната част от разделения ни ред.
Малката ръкописна буква се пише по същия начин, но е разположена в долната част на разделения ни ред.

Описание:
Ивелина Дамянова

Печатно и ръкописно „Р“

Тази буква изписваме чрез два елемента-една линия от горната част на реда до основата и един полукръг прилепен към нея с диаметър ½ от височината на правата ни линия и намиращ се в горната част на чертата. Първо правим една права черта от горната част на реда до основата. Прекъсваме писането. След това поставяме писеца в началната точка откъдето започнахме писането на първия елемент. Правим едно движение в полукръг от тази точка на дясно, на долу и към ляво, достигайки средата на първия елемент и съединявайки се с него. Така нашият полукръг се прилепя до правата черта и сме изписали буквата.
Малка печатна буква „р“ се пише като изпишем една права линия, която започва от разделителната линия на реда до края на разстоянието под реда. Това разстояние под реда ни е с височина около ½ от самия ред и там попадат частите от буквите, които излизат извън основния ни ред. Когато пишем в тетрадки тези елементи от буквите просто заемат част от следващия ред, защото там няма разстояние в междуредието, каквото има например в тетрадките от начален етап на обучение при децата. След като сме изписали правата ни черта правим отново един полукръг от дясната страна. Поставяме писеца на правата ни линия в горната и най-висока част и правим полукръг, съответно на горе, дясно, на долу и на ляво. Този елемент се намира изцяло в долната половина на разделения ни ред и е плътно прилепена към правата ни черта. Така сме изписали печатната малка буква „р“.

Главна ръкописна буква „Р“ се пише чрез два елемента. Първо правим едно обърнато бастунче. Поставяме писеца малко под горната част на реда, пускаме права линия към основата и щом я достигнем изписваме дъга по нея, в ляво и нагоре до средата на долната част от разделения ни с линия ред. Прекъсваме писането и правим следващия елемент. Поставяме писеца близо до първия ни елемент от лявата му страна, но не плътно до него. Точката на писане е малко над разделителната ни линия. Правим лека дъга надолу по разделителната ни линия и нагоре до горната част на реда, по него и отново на дясно и на долу към разделителната ни линия, а щом я достигнем пак чрез лека дъга към първия елемент, като посоката ни е на вътре или в ляво. Прекъсваме писането. Буквата прилича на отворен чадър с дълга и закръглена дръжка или пък на гъбка с леко изкривено пънче сочещо наляво в основата си.
Ръкописна малка буква „р“ се пише като от средата на долната половина на реда направим една диагонална линия наклонена на дясно и достигаща до разделителната ни черта. От тази точка пускаме една права линия до края на разстоянието между редовете/това ни е още един път дължина, колкото едната половинка от реда. Следващият елемент от буквата ни е една кукичка, закачена за първия елемент от дясната му страна и намираща се изцяло в долната половина на реда. Поставяме писеца от дясно на първия елемент, върху него, на височина малко под разделителната ни линия. Пишем нагоре към разделителната ни линия дъгичка, опираща се по нея и в дясно, надолу към основата. Щом я опрем отново по нея и пак на дясно, след това движението на писеца е нагоре до средата на тази половинка от реда. Прекъсваме писането. И сме изписали буквата.

Описание:
Ивелина Дамянова

Печатно и ръкописно „П“

Печатна главна буква „П“ се пише по следния начин: първо от горната част на реда до основата му спускаме една вертикална линия. След това поставяме писеца на самата линия в горната част на реда и по нея изписваме една права черта по посока на дясно, като тя е приблизително ½ от дължината на първата. След това от тази точка пускаме отново една права линия към основата. И сме изписали печатната главна буква „П“. Може да си я представим като поставим изправена на по-късата си страна една кибритена кутия или друг предмет с правоъгълна форма. Ако прокараме пръст по външните стени на кутията ще си представим и формата на буквата.
Малката печатна буква се пише по идентичен начин, но е с размер ½ от височината на главната.
Главна ръкописна буква „П“ пишем на нашия разделен с линия ред. Тази буква се състои от три елемента. Две обърнати бастунчета с дръжките опрени в основата и едно висящо над тях, чиято дръжка сочи надолу към основата и отгоре и от ляво на първия елемент. Първо правим едно бастунче. Поставяме писеца съвсем малко под горната линия на реда и пускаме права линия към основата, като щом я достигнем отново правим дъга по посока на ляво и нагоре до средата на долната половина от разделения ни ред. Така сме изписали първия елемент. Втория отново пишем по същия начин, но щом достигнем основата изписваме дъгичката по посока на дясно. При третия елемент поставяме писеца от ляво на първия и в средата на горната ни половина от разделения ред. След това правим една дъгичка на горе към горната част на реда и щом я опрем на дясно и по самата линия продължаваме писането на правата част от елемента. Прекъсваме писането и сме изписали обърнато, висящо бастунче над другите две.
Ръкописна малка буква „п“ се пише посредством два елемента. Буквата заема място в долната половина на разделения ни ред. Първо изписваме едно бастунче, като от средата на тази част от реда пишем по посока на горе до разделителната линия и правим дъгичка по нея и в дясно, след което изписваме и правата черта до основата на реда. Прекъсваме писането. Следващия елемент от буквата прилича на кукичка закачена за нашето бастунче. Поставяме писеца плътно до първия елемент, точно на мястото откъдето сме спуснали правата му част. От тази точка пишем нагоре и в дясно като се получава една дъгичка. Веднага продължаваме писането на елемента като правим права линия към основата на реда и щом я достигнем отново изписваме дъга по нея и на дясно. Така ние сме изписали буква, наподобяваща бастунче със закачена кука към него.

Описание:
Ивелина Дамянова

Печатно и ръкописно „О“

Печатна главна буква „О“ се пише като от горната част на реда правим едно кръгово движение по посока на ляво и на долу и към основата, по нея и нагоре отново към горната част. Така се съединяват точката на започване и края на изписване на буквата, като се получава един елипсовиден кръг.
Малката печатна буква се пише по същия начин като главната, но е ½ от размера и.
По същия начин изписваме и ръкописните букви-главна и малка, като отново малката е с височина от ½ от главната.

Описание:
Ивелина Дамянова

Печатно и ръкописно „Н“

Печатната главна буква „Н“ се пише чрез три елемента.
Първо от горната част на реда спускаме една отвесна линия към основата. Това е първият ни елемент. След това на разстояние, колкото ½ от височината му отново повтаряме и изписваме същия елемент. Изписали сме две прави черти една срещу друга. Третия елемент свързва първите два. Точно на половината от височината на първия елемент или това ни е на разделителната линия и плътно до първата ни отвесна линия поставим писеца. След това правим една вертикална линия от тази точка на дясно към вторият елемент. Щом го достигнем спираме писането. Така имаме две отвесни линии свързани по средата с една вертикална. Прилича на стълба, но само с едно стъпало по средата й.
Малката печатна буква се пише по същия начин, но е ½ от височината на главната.
Главна ръкописна буква „Н“ се пише с три свързани елемента.
Първо поставяме писеца в горната част на реда, непосредствено под линията. Изписваме една вълничка като посоката на писане ни е нагоре до самата линия, леко надолу под нея и плавно отново нагоре. Така сме изписали една вълничка. От тази точка в горната част на реда веднага пускаме една права линия към основата, но с лек наклон на дясно. Щом достигнем основата на реда отново правим дъгичка чрез полегата линия, на ляво и нагоре до средата на долната част от разделения ни ред. Прекъсваме писането. Така сме изписали едно обърнато бастунче със закрепена в горната му част и от ляво вълничка. Следващият елемент е една вертикалначерта, която изписваме по самата разделителна линия. Започваме като поставяме писеца точно на разделителната ни линия и плътно до обърнатото ни бастунче, т. е. на половината му височина. Изписваме от тази точка вертикална черта по посока на дясно, с дължина приблизително 1/3 от височината на първия елемент или на реда. Прекъсваме писането и започваме изписването на последния елемент. Отново в горната част на реда и точно над мястото където е края на втория, пускаме една права линия към основата. Щом я достигнем отново правим една дъга по самата основа в дясно и нагоре, като така получаваме отново обърнато бастунче с дръжка сочеща на дясно. Изписали сме главната ръкописна буква „Н“.
Малка ръкописна буква „н“ също се пише чрез три елемента. Две бастунчета, свързани помежду си с една вертикална линия, намираща се на половината от височината им. Започваме да изписваме буквата в долната част на разделения ни ред. Първо поставяме писеца в средата му и правим една дъга по посока нагоре към разделителната линия, точно по нея плавно в дясно и след това пускаме към основата. Така сме изписали бастунче с полукръгла дръжка, полегнала от ляво върху основата на реда. След това, от средата на този елемент правим една вертикална линия с дължина около 1/3 от височината на първия елемент. Прекъсваме писането. Отново в горната част или точно на разделителната ни линия поставяме писеца, като мястото е точно над края на вертикалната ни линия, която изписахме. От тази точка спускаме линия надолу, като отново правим една дъга по посока в дясно и по основата на реда. Така сме изписали още едно бастунче, но обърнато с дръжката надолу.

Описание:
Ивелина Дамянова

Печатно и ръкописно „М“

Печатна главна буква „М“ се пише с помощта на няколко свързани
елемента. Първо от горната част на реда пускаме към основата една права линия. След това отново в горната част на реда от точката, където сме започнали изписването на първия елемент, пуснем една наклонена линия. Така тази линия е по-скоро напречна на реда, като е плътно прилепена към първия елемент в горната му част, а спускайки се към основата се отдалечава от него. Щом достигнем основата на реда прекъсваме писането и от тази точка отново правим една напречна линия до горната част на реда. От там отново пускаме една права линия до основата на реда. И сме изписали печатната главна буква „М“.
Малката печатна буква се пише по същия начин, но заема половината от височината на реда.
Ръкописна главна буква „М“ изписваме чрез три елемента. Първо правим отново едно обърнато бастунче, но наклонено леко на дясно.
Започваме като поставим писеца в средата на долната част от разделения ни ред и изпишем една дъгичка от тази точка надолу към основата, по самата основа и в дясно. Непосредствено след това продължаваме писането нагоре към края на реда, като леко наклоним пак в дясно. Щом стигнем горния ред, отново пускаме линия към основата, която вече не е толкова наклонена. Достигайки я, отново правим дъговидно движение на писеца на дясно и продължаваме нагоре. Достигнали пак горната част на реда от тази точка спускаме към основата една линия, след което отново правим дъговидно движение по нея, на дясно и нагоре до към средата на долната част от разделения ни ред.
Малката ръкописна буква“м“ се пише по същия начин, но е изцяло в долната част на разделения ни ред.

Описание:
Ивелина Дамянова

Печатно и ръкописно „Л“

Тази буква изписваме посредством три елемента. Първо от основата на реда правим една полегнала дъгичка на дясно и продължаваме нагоре към горната част на реда с права линия. Така отново сме изписали едно обърнато бастунче с дръжка опряна в основата на реда. След това от тази точка или това ни е горната част на реда, пускаме една права линия на дясно, с дължина ½ от първия елемент. Прекъсваме писането. Третият елемент, съставляващ буквата е една отвесна линия от горната част на реда от мястото, където прекъснахме писането на втория елемент до основата на реда. И сме изписали буквата.
Малката печатна буква се пише по същия начин, но заема половината от височината на реда.
Ръкописна главна буква „Л“ се пише с два свързани в една точка в горната част на реда обърнати бастунчета. Изписването е в следния ред: първо поставяме писеца на химикала в средата на долната част от разделения ни ред. Правим една дъга по посока на долу и в ляво и щом тази полегата линия е изписана, веднага продължаваме изписването на права линия до горната част на реда. От тази точка отново спускаме към основата, като щом я достигнем отново правим дъга, полягаща на линията и по посока на дясно и нагоре. Така имаме изписани две бастунчета с дръжки, опрени на основата на реда и сочещи в противоположни посоки.

Описание:
Ивелина Дамянова

Печатно и ръкописно „К“

Тази буква се пише чрез два елемента. Първо от горната част на реда пускаме една права линия до основата му. След това отново от горната част на реда, но отдясно на елемента, който вече сме изписали, поставяме писеца на химикала, като сме се отдалечили на разстояние приблизително половината от височината на първия елемент. От тази точка изписваме една кукичка като посоката на писане ни е от дясно към ляво. Долният край на кукичката се прилепя точно до първия елемент в неговият център. Веднага след това пускаме една леко диагонална линия, която спираме да пишем щом достигнем долната част на реда. Така началото от горната част на реда и края на елемента в долната му част се намират успоредно една на друга , а този елемент се съединява в центъра на първия. И сме изписали печатната главна буква „К“.
Малката печатна буква се пише по същия начин, чрез същите елементи, но височината ѝ е ½ от реда.
Ръкописната главна буква „К“ се пише с помощта на два свързани елемента. Отново пишем на реда с разделителната ни линия, минаваща през средата му. Първо от горната част на реда, плътно под линията изписваме една вълничка. Малко под линията поставяме писеца и започваме писането. Посоката ни е от ляво към дясно. Пишем нагоре към линията на реда, а след това леко надолу и отново към върха. Веднага след това пускаме права линия към основата и щом я достигнем правим дъговидно движение в ляво. Така ние сме изписали една вълничка под горната част на реда, закрепена за едно обърнато с дръжката на долу и сочещо на ляво бастунче. След това трябва да изпишем и втория елемент от буквата. Поставяме писеца на химикала отново в горната част на реда и от дясната страна на първия елемент. Писеца ни е на разстояние от първия елемент приблизително колкото дължината на вълничката, която сме изписали. От тази точка изписваме една скоба като при изписването от горната част правим дъговидно движение навътре към средата на обърнатото ни бастунче или точно на самата ни разделителна линия. От тази точка, без да прекъсваме писането, правим отново дъговидно движение в дясно малко над разделителната ни линия и след това спускаме към основата на реда. Щом я достигнем отново правим дъговидно движение на дясно и нагоре на височина половината от долната част на разделения ни ред. И сме изписали буквата. Тя прилича на бастунче с две дръжки-в горната му част една с формата на вежда, а в основата на реда като обърната дъга. Формата на другия елемент прилича на контурите на лице с доста гърбав нос подпрял се в центъра на бастунчето.
Малка ръкописна буква „к“. Тази буква заема място в долната ½ част на разделения ни ред. Тук изписваме едно бастунче, като от средата на тази част на реда правим дъговидно движение по посока на горе към разделителната ни линия и на дясно, като непосредствено след това изписваме права линия към основата на реда. Вторият елемент изписваме като от разделителната ни линия в дясно от първия елемент направим едно бастунче с лек наклон в дясно. То се прикрепя плътно до първия елемент в неговата основа. След това от средата на изписаното ни бастунче по посока на долу и в дясно отново изпишем една обърната дъга, подобно на усмивка. И сме изписали буквата.

Описание:
Ивелина Дамянова

Буква „З“

Печатна буква „З“ се пише чрез един елемент. Под горната част на реда поставяме писеца и изписваме един полу кръг като посоката ни е нагоре в дясно и надолу до средата на реда към вътрешната му част. След това без да прекъсваме писането отново правим същото движение, но посоката ни е от тази точка навън и на долу до основата на реда. Прекъсваме писането.
Малката печатна буква се пише по същия начин, но заема ½ от височината на реда.
Ръкописна главна печатна буква „З“ се пише с едно движение без да прекъсваме писането. Малко под горната част на реда поставяме химикалката и правим едно кръгово движение по посока на горе и дясно, след това към вътрешната част на реда. Така изписваме един полу кръг. Продължаваме и отново изписваме един полу кръг по посока навън, на дясно и надолу към основата на реда, а щом го достигнем отново правим една дъговидна линия на ляво върху основата на реда. Така получаваме два взаимно свързани полукръга. Отворената им част е от ляво на реда, а те са съединени един за друг малко над разделителната линия. Така долната част от буквата е малко по-голяма от тази над нея. Може да си представим буквата като свием лявата и дясната си ръка в юмрук. Левият ни юмрук сочи на долу, а десният нагоре, прилепен към левия. Отваряме палеца и показалеца на двата юмрука, като пръстите ни са леко присвити. Показалците на двете ни ръце прилепяме плътно един до друг. Контурите на така присвитите пръсти от вътрешната част наподобяват формата на буквата.
Малка ръкописна буква „з“
Тази буква се пише в долната част на разделения ни ред, но част от нея се изписва и в разстоянието под него. Ако ние имаме ред с разделителна линия по средата му, то под него има разстояние, което е приблизително колкото още една половина/или това са три еднакви части/. Такова разстояние между редовете има в упражнителните тетрадки в които учим буквите и техните елементи. Щом сме усвоили писането, някои части от буквите попадат в следващия ред при изписването им. Малката ръкописна буква „з“ изписваме като правим отново едно дъговидно движение с писеца от средата на долната половина на разделения ни ред по посока нагоре и щом достигнем разделителната ни линия плавно отново на дясно като движението ни е на долу и на вътре. Щом стигнем основата на реда отново правим съвсем малка дъга по посока на дясно и едновременно с това пускаме линия на долу към края на третата част на реда. Достигайки го, отново плавно изписваме по тази линия дъга в ляво и повтаряме движението на писане, но нагоре или към основата на реда. При изписването на тази част леко стесняваме и накланяме линията в дясно, докато пресечем малко под основата на реда тази част от елемента, която пуснахме в началото. Продължаваме писането на линията, като спираме щом стигнем до половината от долната част на реда. Така изписаната част от буквата прилича на една половина от панделка или пък опашка.

Описание:
Ивелина Дамянова