Тюркоаз

Свещен за народа на ацтеките, камъка Тюркоаз според легендата на Пуебло, е откраднал цвета си от небето и представлява космическия произход на човечеството.

Тюркоазът е син, бял или зелен камък с оттенъци. Цветът му се придава от съдържанието на мед или желязо. Ако в камъка има по-голям примес на мед, той придобива зелен цвят. Ако преобладава желязото, цветът му е син. Тюркоазът се е имитирал още в древността от египтяните. Те са топили стъкло, керамика, вкаменелости, добавяйки им пигменти. Бояли са се да поставят имитации дори в гробниците на фараоните. Стандартният тюркоаз не е по-голям от половин сантиметър. Истинският камък е много плътен, масивен, непрозрачен и матов. Повърхността на натуралния минерал е груба, но без грапавини, напуквания и изпъкналости. При стъклото и фаянса под лупа ще видим включвания като балончета. Пластмасата изглежда гладка, но е равномерно оцветена и много лека. Структурно тюркоазът не е кристал, а агломерат. Полускъпоценен или декоративен камък. Може да е с различни цветове- бял, син, зелен, тъмен, червен тюркоаз, розов. Може да се раздели по категории като  Тибетски тюркоаз, африкански, ирански, аризонски, турски…

Описание на син тюркоаз

На изображението има син камък с гладка повърхност и неправилна форма, уловил светлината. Тази светлинна игра му придава плавност на цвета, сякаш той се разлива в различни оттенъци и се движи. Камъкът на изображението е с елипсовидна форма, но краищата му са вълнообразни. Горната му страна прилича на полегат хълм, под който има още два такива. Цветът му е наситено син с оттенъци на зелено и през цялата му повърхност преминават тъмни кафяво-черни линии в различни посоки, приличащи на пукнатини – на места съвсем тънки, на други по-широки. В края на камъка отляво, където е по-неосветен, синьото е в по-тъмни нюанси, сливащи се с по-светлите тонове. Най-изпъкналите части са в светлосиньо към бяло.

Описание:
Ивелина Дамянова

Изображение: личен архив

https://zenlife.bg/tyurkoaz/

Източник на информацията:

Оникс

Ониксът е полускъпоценен камък и е разновидност на ахата. Може да бъде намерен в най-различни цветове – кафяв, зелен, черен, покрит е с ивици, но най-често срещаната багра е черната. Още от древни времена се е смятало, че ониксът има магически свойства. В древен Рим, например, са го считали за един от най-силните амулети. Наричали го камъка на ораторите – по време на съдебни процеси го слагали под езика, за да бъдат поразителни пледоариите им.

На изображението има красив шлифован оникс, черен на цвят и с неправилна форма. Гледайки лицевата му част, камъкът прилича по форма на трапец, но краищата му са заоблени. Отстрани е сплескан. Две кафяви ивици пресичат едната му страна, едната по-широка, а другата съвсем фина. Повърхността му е гладка и отразява светлината, която в горната му част го прави да изглежда по-светъл.

Описание:
Ивелина Дамянова

Източник на информацията:

https://sanovnik.bg/n4-29830-Оникс_-_значение_и_свойства

Корал

В средновековна Европа, коралът бил символ на скромност и чистота. Вярвало се е, че коралите са в състояние да дарят интелигентност и мъдрост, допринасят за развитието на логиката и интуицията, за подобряване на паметта. Че те пазят от неприятности, помагат в трудни обстоятелства, гръм и мълнии, отблъскват демоните на изкушението. Преди се е смятало, че корала е растение и поради това носи името „Градината на морето”. Древните египтяни са поставяли корал в гробниците си за защита от злите духове, уповавайки се на това че всяко парче корал съдържа капка от божествената кръв.

Според гръцката митология, когато Персей отрязал главата на Горгона Медуза, няколко капки кръв паднали в морето и създали корал. Записки на хиляди години разкриват, че корала се е използвал за изработката на декоративни предмети на изкуството и бижута.

  Според някои легенди че хората по онова време смятали, че Марс е съставен от червени корали.

Коралите символизират радост и щастие и дават възможност на този който ги носи да се радва истински на живота.

Изображение: На снимката има великолепен елипсовиден коралов камък с огледална, шлифована повърхност. Цветът на камъка е плътен-наситено червен, не ярко оцветен, а по-скоро към керемидено червено. Поради елипсовидната си форма около лявата му половина се е образувало подобие на светлинен сърп, докато от другата му страна по-неосветената е в по-тъмно оцветяване. Светлината се отразява и блести върху камъка. Много е красив, симетричен и съвършен.

https://kristali.newage.bg/%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%BB/

Описание:
Ивелина Дамянова

Елмаз, брилянт и диамант

Необработеният елмаз се нарича диамант, а обработеният – брилянт.

Диамантът е най-твърдият минерал на Земята. Той е природен осмостенен кристал на въглерода, който се образува при много високи налягания и температури. Обикновено е безцветен или в бледи нюанси на жълто, зелено, синьо или розово, има също така и черни, и кафяви разновидности. Не случайно, гърците го наричали „адамас“ – „несъкрушим”. Диамантите са известни на човечеството от хиляди години, но обработката на тези скъпоценни камъни започнала едва през XIV век. Фасетираните диаманти се наричат брилянти (от френски brilliant – „блестящ“).Най-значимите диамантени находища са в Австралия, Ангола, Бразилия, Заир, Индия, Венецуела, Индонезия, Намибия, САЩ, Танзания, ЮАР, Русия – Урал и Якутия. В древността диамантът символизирал съвършенство, непобедимост, сила, власт, чистота и невинност.

Изображението е на обработен диамант- брилянт. Камъкът на снимката е в неправилна кръгла форма, на места по краищата леко изпъкнала или вдлъбната. Повърхността му е шлифована и огледално бляскава. Много е красив. Цветовете му представляват една богата палитра от преливащи се искрящо бели тонове, различни нюанси на небесносиньо към по-тъмно, а на места е в бледо лилаво оцветяване. В горната част, средата и основата сякаш искри и като че бели пухкави облаци се изкачват и пълзят към един нежно-мистичен небосвод. Светлината играе и се отразява през камъка и му придава нежна и същевременно заслепително ярка красота.

Описание:
Ивелина Дамянова

Аквамарин

Аквамаринът е скъпоценен камък, разновидност на минерала берил с нежно син, синьозелен цвят. Името му произлиза от латинското aqua marina – морска вода, защото цветът на камъка напомня този на морската вода

На изображението се вижда голям аквамарин с неправилна форма. Горната му част е шлифована, със стъпаловидна форма на три нива и с гладка повърхност. Тези участъци са правоъгълни и като че се застъпват. Лицевата част на камъка е с много наръбени и неправилни участъци, сякаш се е отчупил, но това позволява да видим красивите му цветове. Те варират от бяло до различни тонове на небесносиньо към тюркоазено зелено. Сякаш притежава някаква дълбочина. В краищата, от всички страни е почти бял със съвсем леко синьо оцветяване, а по навътре към сърцевината нюансите на синьото преминават към по-наситени – до тюркоазено зелен цвят.

Описание:
Ивелина Дамянова

„Батак“ – картина на Васил Горанов

Масленото платно представлява епизод от кървавата драма в Батак по време на Априлското въстание (1876). Ставаме свидетели на разруха, смърт и опожаряване. По-късно събитията ще станат известни като „Баташкото клане“.

    Преден двор на една от типичните за града възрожденски къщи. Сградата е симетрична, с носещ каменен зид. Фасадата е бяла.  Прозорците и парапетите на стълбите са от дърво.

  Къщата е в пламъци. Те са толкова големи, а димът – толкова гъст, че е трудно да се определи кое време на денонощието е. Вдясно, част от покрив на друга сграда. Тя също гори. Отпред на двора има кладенец, а на каменната пътека млад мъж със светла коса и мустак, лежи мъртъв  по гръб. Над него се е надвесила красива девойка с падаща до кръста черна плитка. Жената  и мъртвия мъж, явно неин близък,  са облечени в бяло, което контрастира силно на фона на пожарището. Роклята на момичето е разкъсана. Тя е гола от кръста нагоре и се опитва отчаяно да избяга от ръцете на един от нападателите. Вероятно турчинът е част от башибозуците (нередовна войска на османската империя). Другият нападател е на кон и е вдигнал високо ятаган. Османлиите са облечени в тъмни обувки и долни дрехи, червени пояси и червени фесове. По тревата се търкаля счупена стомна, а самата тя е обагрена в тъмно червено, сякаш и тя кърви.

  Можем да си представим какво се е случило в този епизод от масовата касапница. Съпругът е бил убит преди да успее да защити жена си. Но тя няма време да го ожали, тъй като извергите се нахвърлят отгоре и, за да я изнасилят и убият.

Описание:
Натали Платнарова

„Стара София“ – картина на Васил Горанов

   този шедьовър на Васил Горанов ни пренася в добре познатата ни градинка пред Народния театър „Иван Вазов“. Различното е, че е обрисувано едно отдавна отминало време.  По улиците се движат карети.  Дамите са облечени в пищни рокли, носят украсени шапки и държат чадъри.

  Централно място заема необароковата сграда във виенски стил на най-известният и реномиран български театър – със своите бели колони, червена фасада и богата на позлатени елементи архитектура. Въпреки че наблюдаваме само изображение на сградата, дъхът ни секва. На покрива, върху кулички от двете страни на входа,  са разположени две огледални колесници, всяка от които теглена от по 3 лъва и управлявана от изправената богиня на победата Нике.

  Площадът пред театъра е пълен с разхождащи се хора, а земята е мокра сякаш точно е спряло да вали. В потвърждение на това, облаците върху небето вече се разотиват. Най- вляво забелязваме две красиви дами облечени в червени рокли и окичени с цветя шапки да купуват букет от млада цветарка. Между тях е застанало малко момиченце в светла рокля, с подобна на техните шапка, което разхожда куче. Зад двете жени и детето, с гръб седи красиво облечен млад мъж. Облеклото му се състои от   черно палто, бели ръкавици и цилиндър.  Зад гърба си държи затворен чадър. Най- вдясно, явно също на разходка, са излезли мъж и жена. Може би са семейство или влюбени, тъй като лицата им са обърнати едно към друго. Облеклото им е в тон с това на околните. Младата жена носи червена рокля в допълнение с чадър в същия цвят. Тя го придържа отворен с ръка в бяла ръкавица. По този начин може би се предпазва от последните дъждовни капки. Мъжът до нея е с бяла риза, черна жилетка, черно палто и цилиндър. Ръцете му са в бели ръкавици и държи бастун. Такъв е бил ползван не толкова, за да се подпират на него, а като аксесоар към тоалета.  Зад двойката пристъпва по- възрастен мъж, с бяла брада и цилиндър, който  се подпира на затворен чадър.  В лявата си ръка държи книга. В дясно от него минава затворена карета, с впрегнати два кафяви коня управлявани от млад мъж.

Описание:
Натали Платнарова

„Легенда за цар Самуил и Биляна“ – картина на Васил Горанов

  Виждаме млада девойка седнала край извор. По-късно мястото ще бъде наречено „Билянините извори“ в нейна чест. Слънчев летен ден. На заден план вятърът накланя клоните на високо дърво. Красивите, стръмни склонове и гребени на скалистите планини, които заемат хоризонта са без следа от сняг.

   Девойката е изобразена красива и нежна, с мила усмивка и дълги, тъмни и стелещи се свободно до кръста коси. Облечена е в бяла блуза и дълга пола. Около челото си носи украшение.

Ръцете на биляна са събрани около брадичката. Тя се е загледала в плуващите в краката й патици – две в кафяво и една чисто бяла, а около тях пет жълти патета(две от тях плуват между възрастните, а останалите три – по-далеч по течението).  Момичето с ръце под брадичката, чистата река, новородените патета, всички те са символ на чистота, невинност и дори наивност и уязвимост. Зад гърба на Биляна се приближава цар Самуил. Изобразен е като красив, представителен, висок мъж с коса, дълга до раменете и брада. От присъствието му се излъчва респект и сила, и независимо че върху главата си не носи корона, художникът отлично е успял да пресъздаде царствената му осанка. Носи бяла туника под златна ризница, а върху тях- червен плащ. Под дясната си ръка държи сваленият току- що шлем, а лявата подпира на дръжката на меча си. Зад него, оседлан, чака красивият му бял кон. Докато той върви към Биляна, двама от хората му се отдалечават по пътя – отличаваме ги само като размазани фигури. Така до реката остават само Биляна и цар Самуил, а ние ставаме свидетели на момента преди двамата да се запознаят и да започне любовната им история, за която легенди се носят и до днес.

Описание:
Натали Платнарова

„Созополско пристанище“- картина на Александър Мутафов

Основен фокус в произведенията на Александър Мутафов е непреходната красота на Черно море. Художникът предпочита да се фокусира върху неговата спокойна същност. Пейзажът му е пропит с дъха на тихите вълни и усамотения бряг. Водата в картините му е светла, с по-малко пяна. Работи с масло и акварел, а с пастел изпълнява по-интимни мотиви. В „Созополско пристанище“ забелязваме първо чистата, спокойна вода, неподвижна в ранното утро. Картината е в нежни, бледи, пастелни цветове. Виждаме брега, покрит с пясък на ивици от по- тъмен, мокър пясък и сух такъв. На този бряг трима мъже подготвят мрежите за лодките си, а други четирима са седнали по турски на земята и подготвят въдици. Привлича вниманието малко момче, което единствено седи право и е загледано в хоризонта. В далечината още двама мъже вече са седнали в малка лодка и плават към по-голям плавателен съд с платна.

Описание:
Натали Платнарова

„По жътва“ – картина на Васил Горанов

Картината представлява топъл и интимен момент между млада майка и бебето и. Денят е слънчев. ННаоколо се стели златен килим от зърно, люшнал  се наляво под напора на вятъра. На земята върху бяло одеяло красива жена с вързана, тъмна коса, вдигната на кок, е седнала и кърми детето си. Облечена е в традиционна българска носия в бяло и червено, запретната високо по бедрата.   Краката и са боси. На бялото одеяло до жената е сложена една торба, стомна с вода и обувките и, меки и от кафява кожа. 

  Наблюдавайки майката, оставаме с впечатлението,с че нищо от външния свят не достига до нея и детето й.

  На заден план възрастна жена стои права и отпива вода от стомна, а още по-далеч млад мъж, най-вероятно бащата на детето, е понесъл наръч от житни класове. Два чисто бели бивола са  впрегнати в каруца, която в момента стои в покой. Хоризонтът е зает от зелени хълмове и дървета, служещи като граница между златните поля и синьото небе.

Описание:
Натали Платнарова