Фотография: Дървена къщурка сред снега

Wooden chapel in snowy forest

Фотографията е уловила миг от снежната красота на зимата. На преден план съзираме малка по размер къща, измайсторена изцяло от дърво- груби летви, с прозорец от дървена рамка и красиви отразяващи светлината стъкла.  Къщата е снимана странично, вратата е леко открехната, а отвътре през процепа се вижда светлина в топли жълти тонове. Покрива на къщата е настлан с керемиди обилно затрупани със сняг.

  Изнесената част на покрива се държи на конструкция от широки дървени летви, като осигурява възможност на обитателите да се любуват на прекрасната гледка без да са изложени на снеговалеж. Така се образува нещо като веранда. В основата на дървената постройка, летвите на места са тъмни и почернели, което вероятно се дължи на съприкосновението с мокрия сняг и влагата, променили естествения цвят на дървения материал. Къщата се намира на равна част, може би поляна, а снегът се е разпръснал по верандата.

  Навсякъде плътен сняг покрива земята. Вляво се вижда тънка ограда от сковани клони, която обгражда постройката.    Навред е осеяно с гъсто растящи дървета с  голи корони, вплетени една в друга, а вдясно високи храсти образуват стена от растителност. Всички клони са покрити със сняг, следващ всяка извивка. На места снегът е по-дебел от самите тях, което подсказва за здравината и устойчивостта им.

  В горният край, в близък план, фотографът е уловил клончета, покрити със сняг в причудливи форми, с неизброим брои разклонения и пъпки, всички покрити със сняг. Едва ли не всеки миг ще ни поръсят и ще усетим хладината и нежността на допира с леките снежинки.

  Снежната фотография ни потапя в чистотата и свежестта на зимата. Вдъхваме хладният въздух, той изпълва гърдите ни, а снегът се сипе по косите ни, докато се приближаваме към уютната къща, за да се насладим на топлината идваща отвътре…Сетне, вече в близост до огнището, можем да се насладим на чистотата на зимното творение, завити с одеяло и отпивайки от току що запарения ароматен чай.

Изображение:

https://www.damikanyat.bg/blog/24-%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%80%D0%B0%D1%89%D0%B8-%D0%B4%D1%8A%D1%85%D0%B0-%D0%B7%D0%B8%D0%BC%D0%BD%D0%B8-%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D0%B7%D0%B0%D0%B6%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F.html#/

Описание:
Ивелина Дамянова

Описание на картина: „Снежна приказка“ от Радослава Дамянова /акрил/

Картината изобразява снежна зимна гора с дебели, бели преспи и малка къща скрита в далечината насред пухкавия бял килим. Човек сякаш се потапя в бялата чистота на разкриващият се пред нас пейзаж. Снегът ни се струва пухкав и ефирен. Заглеждайки се по детайлно, виждаме  как клоните на дърветата се накланят под тежестта му.. На преден план, в средата на картината, преминава заледено поточе. От двете му страни извиват снага красиви дървета. Вляво има висок бор, зад който са се сгушили още представители на същия вид, а вдясно други дървеса с  гола корона и покрити със сняг клони. Борът е висок, стъблото му представлява нежна смесица от цветове-кафяво, тъмно кафяво и бели участъци(сняг), които се сливат с естествения му цвят, а по цялата му дължина преминават тънки, тъмни, красиво криволичещи линии, сякаш кората се е напукала и се вижда дълбочината между процепите. Тънки, разкривени клони стърчат странично в основата му – покрити са със сняг, пластът на който изтънява, следвайки дебелината им. Зелената иглолистна корона се извива дъговидно под пухкавата тежест, а цветовете на игличките преливат в различни зелени нюанси – от тъмно, където е най-скритата част на листата, към мастилено зелено и наситено и по-свежо зелено. Белотата по дървесната ефирна корона носи усещането за обединяване на небесните облаци с вечно зеленото дърво. Сякаш то за миг ги  улавя и обвива с тях короната си. Всъщност завивката е от сняг – бял, неравномерно покриващ зеленината, тежък и същевременно и въздушно лек.   В далечината, насред заслепителната белота,  зад бора се вижда още едно дърво. Контрастът е прекрасен.

  Пред бора скрити под снега , сякаш искат да се измъкнат навън, се подават свежи зелени треви. С бледата си зеленина, прозираща под дебелия слой сняг,  те финно загатват за своето съществуване. В близост до боровите дървета са изобразени ниски храстовидни растения. Храстите са  с голи тънички  клончета по които има жълто-кафеникави участъци, отново покрити със сняг. Навсякъде из снежната белота са изобразени и снопчета с тревисти растения с дълги и тънки листа, гъсто растящи. От другата страна на поточето, скрито зад голите дървесни корони и на по-заден план се вижда отново зелено иглолистно дърво с неясни очертания. Зад него по белия сняг има  малки тъмни следи, сякаш някой е вървял към къщичката в далечината на картината. Художникът я е изобразил в перспектива, вижда се че е малка, с кафяви стени и червен покрив, два бели прозореца сякаш надничат към пътеката от следи, а под тях има наредени дълги дървета отново посипани със сняг. Красивото заледено поточе, изглежда тясно в далечината и се разширява идвайки към нас, а под ледената му покривка се виждат зелени водни растения усукани около три едри камъка с обла форма. Растенията сякаш нашепват, че снежната приказка за миг дава почивка и отмора на природата, но и че животът и процесите продължават, както тече и водата по естествения си път, скрита под прозрачния леден слой.  Творбата носи усещане за чистота, покой, нежност и игра на пролетните и зимни нюанси-зелената свежест и бялата хлад.

Описание:
Ивелина Дамянова

Рождество Христово

На 25 декември, в България, а и в по-голямата част от християнския свят се чества един от най-големите църковни празници – Рождество Христово или Коледа.

На този ден се ражда Иисус Христос, а на небето изгрява Витлеемската звезда. С появата на звездата се явява и ангел, който съобщава на пастирите за чудото на раждането на  Спасителя. Необикновеното събитие е описано в евангелията на Лука и Матей. Там е разказано за родителите на Иисус – Мария и дърводелеца Йосиф, потомък на самия цар Давид. Те пътували от град Назарет към град Витлеем, родното място на Йосиф. Опитали се да отседнат в странноприемница, но не могли да намерят място и били принудени да пренощуват в една пещера край града, в която по онова време пастирите затваряли своите овце. Именно в тази нощ бил роден и младенецът Иисус. Според религиозните вярвания идването на Христос на земята поставя началото на една нова ера в историята на човечеството. В нощта на Рождество почитта си към младенеца показали и трима източни мъдреци, привлечени от изгряла на небосклона звезда, която светела по-силно и по-ярко от всички други.

Този ден е свят в християнската религия и култура.

Изображението пресъздава чудото на раждането на  Спасителя- Синът на Бога

Акцентът на илюстрацията са Дева Мария и новороденият Иисус. Близо до тях са Йосиф и тримата източни мъдреци, дошли да се поклонят на Сина божи. Около святото семейство и влъхвите има много животни. Всички са се побрали в кухината на широка скална пещера с куполовидна форма. В центъра й, върху меката кафява почва е поставена ясла, изработена от груби сковани двойки дървени крака, поддържащи широка част помежду си. Яслата е засипана с  дебел слой златиста слама. В самия и край е приседнала божията майка, поставила на гърдите си сгушения из диплите на падащата и роба Младенец. Дева Мария е облечена в дълга бяла свободна дреха, спускаща се около й и образуваща обемни дипли. Косите и са покрити от светлосиня наметка. Над главата  на  Богородица блести бял ореол от светлина. От небето се сипе  водопад от светлина, осветяващ майката и новороденото.     Иисус е повит в бели пелени, лежи по гръб, вдигнал бели малки ръчички към майка си. Светли коси обрамчват челото му. . Погледът му е насочен към приведеното над него майчино лице. Около бебето се стеле силен светлинен ореол.

  Зад яслата е изобразена здрава дървена ограда. Зад левия и край стои изправен Йосиф. Той е с тъмни, къси коси, гъста и оформена тъмна брада, слабо и добре изразено лице, високо чело и поглед отправен към Богородица и Младенеца. Дърводелецът е обвил с длани дълга тояга, която държи пред гърдите си. Слабото му тяло е облечено в свободна кафява роба, с широки ръкави около ръцете. Дължината на  робата достига до обутите му крака. Плащът, увит Около гърдите и покрай раменете му, пада свободно по гърба му. Дрехата образува гънки и дипли. Червеникаво кафявите и цветове изглеждат тъмни, там където се сдиплят и не са така осветени. Йосиф също е озарен от сипещата се от небесния свод светлина.  Близо до него се виждат сиво магаре и кафеникава крава. Магарето е с  къса сива козина с  изправени  дълги  уши, а кроткият му поглед съзерцава новороденото дете. Йосиф и двете животни стоят на самия вход на пещерата. Около Богородица и Младенеца са коленичили тримата мъдреци, в знак на преклонение пред чудото.     Наоколо се виждат множество кози и овце. В дясно на изображението, близо до скалната стена на пещерата един от коленичилите мъдреци е поставил плетена кошница с плодове. Мъжът е възрастен с бели коси и брада. Облечен е в кафява свободна роба и тъмен плащ, а на краката си носи кожени сандали. До него стои куче и сякаш бди, никой да не наруши съкровеността на момента. Близо до по-възрастния си спътник, младо момче, облечено в скромна бяла роба коленичи и  поднася агне в знак на почит към божия син. Няколко овце с гъста бяла козина сякаш искат да се доближат до яслата на Младенеца. От другата страна на пещерата, отново коленичил е и третият мъдрец. Главата му е покрита с бяла кърпа стигаща до раменете. По гърба му се спуска тъмно-кафяво наметало, под което личи по-светла роба. Мъжът свири на тънка дървена свирка.

  Всичко това – на фона на синия небосвод изпълнен с множество ярки звезди, разпръскващи светлина над гъсто разположените къщи по хълма в далечината.

Изображение:

https://news.bg/bulgaria/chestito-rozhdestvo-hristovo-2.html

„Кръщене“ – илюстрация от книгата „Патиланско царство“

 Осем патиланци, изобразени в черно и бяло, са застанали един до друг.
Патилан е малко по-висок. главите на всички са изцяло черни, покрити
неравномерно с тъмна субстанция. На черните лица се белеят само широко
отворените очи и усти на малчуганите. Някои от децата са с по-обемни
бузи. Ръцете на всички са изпъстрени с тъмни петна. Черната маскировка
представлява гъста лепкава кал. Малчуганите са били принудени да се
натрият с нея, за да се предпазят от връхлитащите ги пчели.
  В опита си да бъде достоен и смел другар на патиланците Славчо е
отишъл в близост до пчелния кошер и по невнимание е успял да го събори.
Резултатът: светкавично пчелно нападение. патиланците не са оставили
побратима си сам в борбата с пчелите, а с всеобщи усилия се спасяват и
споделят последиците – болката от ужилванията. Така, с почернели от кал
и подути лица, те “кръщават“ новия си другар.
  Срещу тях е застанала баба Цоцолана. Жената се е привела. Лицето й ни
е показано в профил. Късата й коса се спуска на прави кичури. В едната
си ръка държи малка лопатка, а в другата метла, изработена от тънки
вейки и с дълга дървена дръжка. Отпред по земята има дребни тъмни точки,
различни по големина. Дали това не са пчелите, загинали в юнашката битка
с малчуганите…?
  Баба Цоцолана изглежда разтревожена от поредната детска лудория, а
патиланците като че очакват гнева на жената. Може би той ще бъде
по-страшен от жилата на насекомите.
  В основата на илюстрацията е изписано заглавието на разказа.

Издание:„Патиланско царство“
художник: Вадим Лазаркевич
Описание: Ивелина Дамянова

„Юнаци“ – илюстрации от книгата „Патиланско царство“

Изображение 1:
  Баба Цоцолана, Патиланчо и другарите му(всички изобразени в черно и
бяло)  се отправят към лозето за да стъкмят огън. За да покажат, че са
истински юнаци, те трябва да го прескочат. Това се прави за здраве,
както повелява празникът Благовещение.
  Пейзажът включва тревисто възвишение. В далечината се виждат силуети
на иглолистни дървета, разположени гъсто едно до друго. Най-отпред са
застанали баба Цоцолана и Патиланчо. Зад тях са момичетата и момчетата,
а на опашката – Татунчо и Дебеланко. Показани са ни в гръб – изкачват се
и вървят към лозето. Баба Цоцолана е едра жена с масивно телосложение и
здрави ръце. Носи рокля с къс ръкав на каре и шапка. До нея пристъпва
Патиланчо. Девойките се държат за ръце и крачат зад тях, също и
момчетата, които сякаш маршируват. Татунчо извива гръб и опашка и като
че е готов да скочи към новото приключение, докато Дебеланко се  обръща
в обратна посока и очевидно е доволен – явно има желание да играе с
котарака.
  В основата на илюстрацията е изписано заглавието на разказа.

Илюстрация 2:

    Всички вече са на лозето край напаления огън. Именно той е в
центъра на картината. Пламъците му буйно се извиват и трептят. Някои
разпилени тънки клонки още не са се разпалили. Действието се развива на
поляна с високи треви.
  Художникът ни е показал как Патиланчо пръв прескача горящия огън.
Момчето е над пламъците. Тялото му е изнесено напред, ръцете изпънати
назад, а краката вдигнати и присвити в коленете, докато прелита юнашки
над жаравата. Целият сияе от радост заради извършения смел подвиг.
Отдясно на него са другите малчугани. Момичетата наблюдават с вълнение,
а едно от тях дори размахва ръце. Пред тях момчетата са се затичали към
Патиланчо. В лявата част седи баба Цоцолана. Тя се е подпряла на едно
дърво. Положила е ръце върху полите си и наблюдава детската игра с
блажен поглед. Излъчва спокойствие и доволство. Под едната ѝ отпусната
ръка има затворен островърх чадър, а под него мъничка правоъгълна чанта .
  Най отпред, в левия ъгъл е и Дебеланко, който несъмнено наблюдава
смелият Патиланчо.
  Чрез картината Вадим Лазаркевич умело е пресъздал този традиционен
български празник. Тя успява да ни зарази с ведрото си настроение. Сякаш
след мъничко ще се озовем в гората и ще чуем звънкия смях на малчуганите
и окуражиелните им викове след поредния подвиг…

Издание:„Патиланско царство“
художник: Вадим Лазаркевич
Описание: Ивелина Дамянова

„Заговезни“ – илюстрация от книгата „Патиланско царство“

В центъра на илюстрацията е изобразен Патиланчо. Момчето е най-високо и
видимо най-голямо на години. Облечено е в блуза с дълги ръкави и яка.
Носи панталонки до над коляното и обувки.
  Изглежда главатарят държи реч. Вдигнал е високо едната си ръка, а
другата е свил близо до тялото, като леко докосва с изпънатата длан таза
си. Отдясно на Патиланчо едно до друго са наредени Дана, Гана и Мика. От
другата страна са момчетата-Данчо, Панчо и Ганчо. Всички те са дребни на
ръст, гологлави и несъмнено омаяни от сладкодумието на по-големия си
приятел.
  Момичетата носят свободни рокли с къс ръкав и дължина до над
коляното, а едно от тях – рокля до коленете на красиви райета. Девойката
в средата държи зад гърба си книга. И трите гледат към говорещия
Патиланчо, дори леко са привели стойката си напред към момчето, вероятно
за да го чуват добре докато говори. По същия начин изглеждат и момчетата
отсреща. Малчуганът в средата е по-висок от останалите двама. Носи
свободен гащеризон, а на главата си островърха шапка. Момчето вдясно на
него е с блузка с дълъг ръкав и панталони. То изглежда съсредоточено –
слуша Патиланчо и дори подпира със сгънатия си юмрук и изправен палец
брадичка, за да е още по-концентриран в говорещия.  Другото, най-дребно
на ръст момче е с дълга свободна блуза, почти до обувките, като едва се
вижда част от панталона му. На главата си също носи шапка на райе и с
пискюл. До него има играчка -вероятно дървена количка с привързана тънка
връв, която очевидно в момента не представлява интерес за никое от
децата. Пред тях се е разположил удобно и Дебеланко.
  В основата на илюстрацията е изписано името на разказа, а под
нарисуваната детска играчка са инициалите на художника.

Издание:„Патиланско царство“
художник: Вадим Лазаркевич
Описание: Ивелина Дамянова

„Болен“ – илюстрации от книгата „Патиланско царство“

Илюстрация 1
Черно-бялата илюстрация визуализира момент от боледуването на Патиланчо.
Грижовната, в този разказ, баба Цоцолана, бди над него. Патиланчо лежи
завит с мека завивка. Подпрял е гръб на обемна възглавница. Ръцете му са
отпуснати до тялото. Главата му е леко повдигната към седящата срещу му
Цоцолана, в ролята на медицинска сестра.  Лицето му е измъчено, устните
му – увиснали в тъжна гримаса. Слабичките му ръце сякаш се губят из
надиплените ръкави на блузата.
  Баба Цоцолана е приседнала на стол до долния край на леглото. Тя също
има измъчен вид. С кръстосани пред гърдите си ръце, жената тревожно
гледа към болното момче. Лицето й носи белезите на умората-кръгове около
очите, отпуснати устни и бръчки. Късите й прави коси също падат
неугледно и й придават небрежен вид. Ясно е, че дългите и непрекъснати
грижи и притеснения по болното дете са изтощили едрата, но пълна с
енергия жена.
  На кръглата масичка, между Патилан и баба Цоцолана, е сложена чаша с
течност от която стърчи тънка дръжка, вероятно на лъжица. До чашата –
стъклена бутилка с високо тясно гърло. Няма съмнение, че това е сиропът,
предписан от лекаря, чрез който Цоцолана грижовно лекува момчето.
  Отдясно, до леглото на Патиланчо се е свил, сгушил глава към тялото,
котаракът Татунчо. От притворените му очи се ронят сълзи. Може би
причината за тях е, че тъгува за положението на иначе жизнения си
стопанин. Оптимистът в тази картина е дебеланко – застанал в другия край
на леглото. Той сякаш се усмихва, може би предчувствайки скорошното
оздравяване на Патиланчо. Много е забавен и закачлив- с вперен поглед
към момчето, дръпнати назад уши, а под носа му окраската е с тъмен цвят.
Създава се впечатление, че сякаш има дебел извит мустак.
  В долния край на илюстрацията е изписано заглавието на разказа.

Илюстрация 2:
  Патиланчо вече е оздравял. Той е в центъра на изображението, стоящ
зад широко отворен прозорец. Фонът зад него е в тъмно оцветяване, което
подсказва, че е в къщата на баба Цоцолана. В близост до лявото отворено
крило на прозореца има улук. Дълъг, цилиндричен и вероятно метален, той
се спуска от покрива по продължение на стената до най-ниската част на
къщата, малко над основата, като там е извит напред. Крилата на
прозореца са високи и правоъгълни с тесни дървени рамки и стъкла. Под
прозорците и улука се забелязват няколко вълнообразни драскулки на
художника. По тях съдим, че е натрупал сняг, с личащи по него стъпки от
детски крачета.
  Патиланчо е изрисуван от кръста нагоре. В едната си ръка издига някак
тържествуващо малка бутилка с тъмна течност. Другата е скрита зад гърба
му. Веднага може да се досетим, че младостта е победила болестта и
вероятно момчето няма нужда от повече илачи. Излекуваният главатар на
патиланската банда се усмихва широко на застаналите пред него покрай
отворените крила на прозореца деца. Лицето му е красиво, в сърцевидна
форма. Целият му вид излъчва нетърпение да се присъедини към стоящите до
къщата другари.
  Отляво са застанали трите момчета, а до тях трите момичета. Всички са
облечени в топли зимни дрехи и държат в ръце лъжици. Както изглежда
очакват да получат по няколко капки сироп с профилактична цел. 
Момчетата са с шапки с пискюли и козирки, свободни палта с яка, кръгли
копчета и широки панталони. Две от тях са омотали около вратовете си и
плътни шалове. Всички те гледат към Патиланчо и са с гръб, само момчето
от най-ляво се е обърнало с лице, докато се пресяга към Патиланчо, явно
готово да вземе сиропа от него. Момичетата също носят шапки с пискюли.
Облечени са в елегантни, разкроени палта до коляното. В долната си част
са в тъмно оцветяване, по което може да съдим, че са обемни и топло
подплатени за да изолират студа навън.  На краката си имат красиви
ботуши с височина до коленете. До децата, също в гръб към нас, един до
друг седят котаракът Татунчо и кучето Дебеланко. Опашките им са навити
като кравайчета.
  Изглежда всички са нетърпеливи да играят отново с Патиланчо, който
оздравял, вече очаква предстоящите приключения с другарите си.

Издание:„Патиланско царство“
художник: Вадим Лазаркевич
Описание: Ивелина Дамянова

„Патиланска мода“ – илюстрация от книгата „Патиланско царство“

Изображение:
Черно-бялата илюстрация пресъздава моментът, в който Патиланчо
подстригва една от бабините внучки и я превръща в същинско момче.
Начинаещият фризьор е отдясно. Той се е привел над клиентката си и С
едната си ръка държи новата машинка за подстригване на баба Цоцолана, а
с другата изпъва силно сплетените на плитка коси. Изглежда съсредоточен.
Зад ухото си е сложил гребенче, като истински фризьор – професионалист.
  Момичето, изцяло покрито с широк и дълъг плащ,  изглежда стъписано.
Върху изражението й много ясно е изписано недоверието в качествата на
Патиланчо в тази му роля и страха от това, което ще се получи след края
на процедурата. Късите косми на бретона й дори са се изправили като
таралежови бодли, готови да се опазят от настъпващите все по близо резци
на машинката.
  До девойката, с важен вид е приседнал Дебеланко. Главата му е
вдигната високо, а ушите – дръпнати назад. Намигайки, кучето подава
предната си лапа, сякаш иска да поздрави и насърчи момчето в новото му
поприще.

Издание:„Патиланско царство“
художник: Вадим Лазаркевич
Описание: Ивелина Дамянова

Охлюви – илюстрации от книгата „Патиланско царство“

Изображение 1:
На преден план в черно-бялата илюстрация с големи букви е изписано името
на разказа, а от лявата и дясната страна на надписа са изобразени по
един охлюв. Над заглавието наднича и Патиланчо. Много е красив –
сърцевидно лице, пълни бузки, широка усмивка, чаровни и закачливи очи и
повдигнати вежди. Не се вижда изцяло, художникът е акцентирал върху
лицето на момчето и живата, детска игривост. Бузките са леко
защриховани, по което съдим, че здрава червенина играе по тях. Патиланчо
е с добре пригладен гъст бретон, спускащ се покрай високото му чело.
Цялото му изражение излъчва закачливост, доброта и същевременно
миловидност. Вдигнал е дясната си ръка с длан към нас и е раздалечил
леко тънките си дълги пръсти, върху които има още един охлюв.
Животинките имат кръгла, спираловидна черупка от която са подали
месестите си телца. Двете от тях, които виждаме в по-близък план дори се
усмихват. Рогцата им са изправени, а спираловидните им набраздени
черупки са изпъстрени по протежението си с разнообразни цветове.

Изображение 2:
  В черно и бяло е пресъздаден моментът, в който баба Цоцолана е
изтръгната от сладката дрямка, след като освободените от Патиланчо
охлюви са налазили по постелята й. Акцентът е поставен върху жената.
  Баба Цоцолана се е излегнала в голямо, изящно изработено легло.
Изглежда здраво и масивно. На дърворезбата върху таблата му е изобразен
ангел, обграден от цветен венец. До впечатляващото легло се подава
отчасти и нощен шкаф в правоъгълна форма. Върху него е поставена чаша в
чинийка. Подът е застлан с килим, а върху настилката, в близост до
леглото, компания си правят чифт пантофи. Срещу тях пълзи още едно
животинче, навярно в опит да достигне другарите си. А те вече се
изкачват по меките цоцоланови завивки…
  Полуизправена с ръце пред себе си и ужасена гримаса, баба Цоцолана
наблюдава мекото си покривало, декорирано с охлюви. Сякаш всички са се
запътили бавно към нея, вероятно следвайки първопроходника. Той е
стигнал доста по-далеч и е кацнал върху добре сресаните коси на жената.
Стои изправен и сякаш призовава останалите да го последват, а те пълзят
ли, пълзят… Илюстрацията е забавна, сякаш охлювите, които Цоцолана смята
да приготви и изяде са решили да я нападнат на свой ред, след като
незаслужено са били затворени в дълбоката, тъмна тенджера…. Но видели
отново бял свят, след неочаквано отворилият им се шанс за бягство от
затвора, те и не мислят да изчезнат яко дим, а се отправят право към
заспалата Цоцолана за да й дадат урок…

Издание:„Патиланско царство“
художник: Вадим Лазаркевич
Описание: Ивелина Дамянова

„Постноядка“ – илюстрации от книгата „Патиланско царство“

Изображение 1:
Илюстрацията е черно-бяла. Пресъздаден е моментът, в който козелът
Дългобрадко обръща кошница с коприва върху баба Цоцолана. Намираме се на
гъста, тучна поляна, съдейки по тъмните нюанси и неравности. Вляво,
едрата жена спи небрежно по корем. Главната героиня и потърпевша в този
разказ е скръстила ръце и положила глава върху им, явно чувствайки се
удобно върху живата, дъхава постеля. В блаженството си, все още  не
подозира за парещата заплаха, насочваща се към нея. Зад баба Цоцолана
стърчи един самотен пън. Отстрани се е изправил козела. Животното
изглежда готово за битка… От вдигнатите му и подгънати предни крайници,
както и от вирнатата му глава може да се досетим, че с цялата си сила е
нанесло удар върху противника си – пълната с коприва кошница. Резултатът
от този боксов двубой е предрешен. За поколенията е запечатано как
съдината се е издигнала над главата на Дългобрадко и как  цялото й
съдържание е започнало да се изсипва върху спящата жена. От тъмните
нюанси с които художникът е изобразил коша, можем да предположим, че е
доста обемен и дълбок, както и че количеството на  парещото ядивно
растение, явяващо се съдържание на коша,  е приблизително равно на обема
на съдината. Самите ние едва ли не изпитваме неприятно усещане заради
предстоящото болезнено откъсване на баба Цоцолана от сладката й дрямка.
  В основата на илюстрацията е изписано заглавието на разказа.

Изображение 2:
  Черно-белите патиланци и баба Цоцолана преживяват по свой начин
последиците от катастрофата с копривата. На преден план ни е показана
празната кошница. Красива е, с елипсовидна форма и тънка дръжка, но с
едно самотно стръкче коприва на дъното. Останалите са разпръснати
наоколо. Едрата жена се е привела и държи с ръце пламналото си и
измъчено лице. Видно е, че изпитва болка от изгарянето на растението,
нажарило кожата ѝ. До пострадалата, с гръб към нас, е застанал
Патиланчо. В опит да й окаже първа помощ той й подава стомна с вода.
Едно от другите момчета, дребно на ръст, стои до жената и гледа
невярващо към кошницата. Скръстило е малките си ръце като за молитва
пред гърдите. Изглежда е разбрало, че божието наказание може да се скрие
дори и в такава красива кошница. До него се виждат две момичета, които
се пресягат към баба Цоцолана. Облечени са в красиви рокли със свободна
кройка, падащи до коленете и ръкави до лактите в тъмен и светъл цвят.
Едното гледа с уплаха към другото, а то на свой ред към Цоцолана. Чрез
ласките си те се опитват да успокоят разстроената жена. Отдясно на
изображението тича друг малчуган, явно желаещ да се присъедини и да
помогне с каквото може.
  Сцената ни подсказва и за обичта, която всички изпитват към баба
Цоцолана, въпреки къде заслужените, къде не наказания, които налага
често на тях и на главатаря им. В тежка ситуация, когато тя се нуждае от
помощ и успокоение те не се колебаят да ги окажат.

Издание:„Патиланско царство“
художник: Вадим Лазаркевич
Описание: Ивелина Дамянова