Емил от Льонеберя – поредица от Астрид Линдгрен

Емил от Льонеберя – така наричаха едно момче, което живееше в село Льонеберя. Той беше палаво и упорито хлапе, далеч не толкова добър като вас. Въпреки че изглеждаше добричък, честна дума. Когато не крещеше. Имаше кръгли сини очи. Всичко заедно изглеждаше някак много добродушно и човек би помислил, че Емил е същинско ангелче. Но това би било най-голямата заблуда. Той беше на пет години и силен като биче и живееше в стопанството Катхулт в село Льонеберя в областта Смоланд. И, разбира се, говореше на смоландско наречие нашият малчуган, но това не беше негова грешка. Така си говорят в Смоланд. Когато искаше шапката си, той не казваше както вие: „Искам си шапката.“ Вместо това казваше: „Искъм я шапкътъ.“ А неговата „шапкъ“ беше нещо като фуражка, с черна козирка и синьо дъно – доста грозна. Беше му я купил татко му, когато отиде веднъж в града. Емил много се зарадва на шапката и вечерта, когато щеше да си легне, каза: — Искъм я шапкътъ! Майка му реши, че Емил не бива да отнесе шапката в леглото и понечи да я сложи върху полицата в преддверието, но Емил се разкрещя, та оглуши цяла Льонеберя: — Искъм я шапкътъ!

И така Емил спа с шапка на главата всяка нощ в продължение на три седмици. То, че можеше – можеше. Макар че доста му убиваше. Но главното беше Емил да наложи своето – той на това държеше. По никакъв начин не биваше майка му да наложи своето. Веднъж, на Коледа, тя се опита да накара Емил да яде задушен зелен фасул, защото зеленчуците са толкова полезни, но Емил каза не.

— Да не смяташ НИКОГА да не ядеш зеленчуци? — попита майка му.

— Как не — рече Емил. — Но ИСТИНСКИ зеленчуци.

След което тихомълком отиде зад елхата и започна да я гризка. Но бързо му омръзна, защото боцкаше в устата.

Такъв инат беше Емил. Искаше той да се разпорежда с мама и татко, с цялото стопанство Катхулт, а най-добре и с цяла Льонеберя, само че жителите на Льонеберя не бяха съгласни с това.

— Горките Свенсонови от Катхулт, какъв пакостник е синът им! — казваха те. — От него нищо няма да излезе.

Така си мислеха жителите на Льонеберя, да! Ако знаеха какво ще излезе от Емил, сигурно нямаше да говорят тъй! Само да знаеха, че като порасне ще стане председател на общинския съвет! Вие сигурно още не знаете какво е това да си председател на общинския съвет, но то е нещо много изискано, уверявам ви и ето това стана Емил с течение на времето.

Но сега нека се придържаме към онова, което се случи когато Емил беше малък и живееше в стопанството Катхулт в село Льонеберя в областта Смоланд заедно със своя татко, който се казваше Антон Свенсон, с майка си, която се казваше Алма Свенсон, и със сестра си Ида. В Катхулт имаха и ратай на име Алфред и слугиня наречена Лина. Защото по онова време, когато Емил беше малък, още имаше слугини и ратаи в Льонеберя и навсякъде. Ратаите оряха, грижеха се за конете и воловете, докарваха сеното и садяха картофи, а слугините дояха кравите и миеха, и търкаха, и пееха на децата.

Сега вече знаете кой живееше в Катхулт — татко Антон, мама Алма, малката Ида, Алфред и Лина. А освен това два коня, чифт волове, осем крави, три прасета, десет овце, петнайсет кокошки, един петел, една котка и едно куче. А най-сетне — и Емил.

Катхулт беше хубаво малко стопанство с червено боядисана къща, която се издигаше на едно хълмче сред ябълкови дървета и люляци. А наоколо се простираха ниви, ливади, пасища и едно езеро и една голяма, голяма гора.

Всичко можеше да е мирно, тихо и спокойно в Катхулт — стига да го нямаше там Емил.

— Това момче само пакости прави — казваше Лина. — Пък ако самият той не прави пакост, вечно нещо ще му се случи. Никога не съм виждала такова хлапе.

Но майката на Емил го защищаваше.

— Не е чак толкова страшен — казваше тя. — Днес само веднъж ощипа Ида и разля сметаната за кафето — това е всичко… а да, вярно — и подгони котката около курника! Но както и да е, струва ми се, че започва да се укротява и да става по-добричък.

И всъщност не може да се каже, че Емил беше лош. Той много обичаше както Ида, така и котката. Но просто беше принуден да ощипе Ида, иначе нямаше да му даде своята филийка със сладко, а котката подгони съвсем приятелски, само за да види дали може да тича толкова бързо като котка. Обаче котката не можеше да разбере това, нали!

Изображение: На картинката е изобразена  интересна сцена. Момченце и момиченце  пристъпват бавно и тихо по тясна пътечка, след една бяла наперена кокошка с червен гребен на главата. Върху лицата  на децата е изписана уплаха. Момчето е облечено със светло син панталон, синя риза, а на русата си главичка  – синя шапка. Той върви една крачка пред момичето, което плахо  пристъпва зад него. Малката русокоса госпожица е облечена с червена рокля, а на кръста  си носи бяла престилка на червени черти. И двамата са обути с кафяви обувки с връзки. От едната страна на пътя  се вижда зелена полянка с храсти дървета. От другата в далечината  – каменна ограда, а зад нея зелена гора. А още по на далече синее ясното небе.

Издание:
Астрид Линдгрен. Емил от Льонеберя

Повести
Издателство „Отечество“, София, 1980

Описание:
Малинка Александрова

Кубът на Рубик

Кубът на Рубик, по-известен като Кубчето на Рубик, е механична главоблъсканица (игра-куб), изобретена през 1974 година от унгарския скулптор и професор по архитектура Ерньо Рубик. Той печели немската награда „Игра на годината“ за най-добра главоблъсканица през 1980 г. Смята се за най-добре продаваната играчка в света с над 350 милиона куба на Рубик и техни имитации, продадени по света. Кубът на Рубик оказва въздействие върху човешкото мислене. След усвояване на специални алгоритми, и постоянни занимания с подреждането на кубчето, се постига т. нар. пространствено мислене – термин заимстван от психолозите, подсказващ способността да се „гледа отстрани“ на дадено събитие и да се предвиждат следващи такива.

На снимката е изобразен шестостен , стереометрична фигура с шест еднакви повърхности (стени) с формата на квадрат.Квадратът е изработен от пластмаса или дърво. 3×3×3 е класическият Рубик куб които е и на снимката и неговата версия е най-разпространена. Тя има девет квадратни полета на всяка стена – общо 54 и заема обем от 26 единични кубченца. Полетата на куба са покрити с лепенки в шест цвята – червен , оранжев, жълт, зелен , син и бял,по един за всяка стена на куба. Стените на кубчето както казахме са 6 и всяка страна може да се движи както на ляво и дясно ,така и задната страна, долната страна , предната и горната могат да се завъртат. Когато главоблъсканицата е решена, всяка стена трябва да бъде в един цвят. Съществуват специални алгоритми за правилното нареждане на всяка стена и слой на куба, които са сложни за заучаване.Когато те обаче бъдат заучени 3х3х3  кубът  може да се реши с 20 движения (завъртания).

Описание:
Гергана Иванова

Изумруд

Изумрудът е един от скъпоценните камъни на „Голямата четворка“, включваща още диамант, рубин и сапфир. Известен е на хората поне от около 4 хиляди години. Името изумруд произхожда от персийското „зумуруд“ (на арабски „замород“) и от там до нас достига през руското си название „изумруд“. Смарагд, другото име с което е известен, произлиза от гръцкото „смарагдос“ – зелен камък, което също през ред трансформации произлиза от санскритското название „мараката“.

Изображение: На бял фон е изобразен непрозрачен, наситено зелен камък. Формата му наподобява капка.

В някои култури изумрудът е символ на даряващия живот дъжд. В християнството е символ на вярата и на надеждата.

Описание:
Малинка Александрова

Сапфир

Сапфирът е скъпоценен камък, разновидност на корунда. Характерният му син цвят се дължи на това, че на някои места в кристалната структура алуминиевите йони са заменени от железни или титаниеви такива.

Името на сапфира произлиза от гръцката дума sappherios – син. Цветовата гамата на сапфирите поразява с разнообразието си – има пурпурносинкави, зелени, жълти, безцветни, оранжеви и розово оранжеви.

Смятало се, че сапфирът символизира властта, верността, целомъдрието и скромността, а през Средновековието го наричали “епископ на камъните”, тъй като считали, че олицетворява висшите духовни ценности. Приписвали му и способността да намалява болката, да примирява разногласията, а също – да дава вечен живот на този, който го притежава.

Изображение: На бял фон е изобразен красив  кръгъл камък. Цветът му е от пурпурно син в средата преливащ към тъмно син по краищата. Формата му предполага, че е обработен и подготвен за да се превърне в бижу.

Описание:
Малинка Александрова

Йордановден

Йордановден или Богоявление е един от най-древните християнски празници. Празнува се на 6 януари и е посветен на Исус Христос и кръщението му във водите на река Йордан. Православната вяра приема, че при кръщението на Иисус на река Йордан се появява Бог в своята триединна същност: Синът – Христос, Свети дух – във вид на гълъб, който каца върху Христос и Гласът на Небесния Отец (Глас Божи), който оповестява, че Христос е Негов Син.

На този ден навсякъде, където има водоем, се извършва ритуалното хвърляне на кръста от местната църква. След изваждането на кръста се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет. На нея се обновява светената вода в храмовете. От нея всеки носи вкъщи. Тя пази от болести и пречиства душата.

Снимката пресъздава празника Йордановден. Много мъже са се хванали на хоро потопени до кръста във водите на река. Повечето от тях са облечени в традиционни български носии. Белите им ризи са избродирани с червен конец с различни мотиви, на някой по гърдите, на други по ръкавите. Всички мъже в носии са с червени пояси на кръстовете си. Останалите участници в хорото са облечени в традиционни дрехи. Много от хората развяват българското знаме. На брега на реката са се събрали множество зрители, които наблюдават протичането на празника. В средата на тази  прекрасна картина, на брега на реката се вижда дърво, в далечината вдясно започва гората, а вляво се виждат покривите на няколко къщи.

Описание:
Ивайло Димитров

Гергьовден

Гергьовден е официален празник в България (6 май), с който се чества Свети Георги Победоносец и Ден на храбростта и Българската армия. Един от най-големите пролетни празници  отбелязвани през годината. С него започва лятната половина на стопанската година завършваща на Димитровден.

Свети Георги е почитан като покровител на земеделците, пастирите и стадата. Като воин, още от Средновековието той е смятан за закрилник на воините-християни и на християнските армии. На неговата чудотворна помощ се  уповавали и новопокръстените българи.

На 1 януари 1880 г. Княз Александър I учредява първото българско военно отличие ордена „За храброст“ посветен на него, а по-късно княз Фердинант обявява Гергьовден за Празник на всички български офицери и войници, които са отличени с ордена. Празникът става известен като Ден на храбростта и така на 6 май започват да се организират прочутите Гергьовски паради, в които участват всички носители на ордена. От 1926 г. Гергьовден започва да се чества и като Ден на българската армия.

Централно място на празничната гергьовска трапеза заема опеченото агне, принесено за курбан.

Снимката изобразява как по традиция се празнува Гергьовден. Денят е слънчев, ден през ранната пролет. На голяма, широка зелена поляна са се събрали хора, за да празнуват с музика, хапване, песни и танци. Централно място заемат две чевермета, на които се пекат агнетата. Огънят пуши и разнася приятен аромат на печено агне. В страни виждаме струпани нарязани дървета за поддържане на жаравата.

Процесът по печене се наблюдава старателно от двама готвачи облечени в носии, а около тях се е извило голямо хоро под съпровода на гайдар. Хората, нагиздени в носии допринасят за красотата на празника, а двамата момци играещи ръченица извикват гордост в душата ни.

Описание:
Ивайло Димитров

Тодоровден

Тодоровден, Тудорица или наричан още Конски Великден се празнува винаги в съботата от първата седмица на Великия пост. Църквата почита паметта на Св. Теодор Тирон.

Празника се отбелязва с тържествено почитане на коня и с бурни български кушии (надбягване с коне). При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, с пискюли и с венци от цветя. Жените замесват и раздават обредни хлябове като дават от тях и на конете.

На снимката е изобразен състезател на кон по време на самото конно надбягване. Конят, това красиво, силно и величествено животно е накичен с гердан от  сини маниста върху дългата си шия. На главата си има червен пискюл, тялото му е светло кафяво, а краката и опашката – тъмно кафяви. Ездачът също е празнично облечен в носия с бяла риза обшита с червени мотиви в предната си част на гърдите, кафяв панталон и черно елече. На заден план на снимката зад ограждения се виждат много хора насъбрали се, за да наблюдават конните надбягвания.

Описание:
Ивайло Димитров

Цветница

Цветница или Връбница е един от най-красивите пролетни празници. Празнува се винаги в неделя – една седмица преди Великден. Възприема се за празник на цветята, на младостта, на раждането на нов живот.

Празникът е посветен на тържественото посрещане на Иисус Христос в Йерусалим с маслинови и лаврови клонки. Затова на този ден всички хора отиват на празнична църковна литургия с цветя и върбови клонки символизиращи лавровите. След като бъдат осветени от свещеника, те се отнасят в къщи и се поставят под иконата, сплитат се венци и се поставят на вратите, за да пазят от болести и уроки.

Снимката изобразява осем девойки в планината. Момичетата са облечени в традиционни носии, състоящи се от дълги бели ризи и бели поли. Ризите са бродирани с червени шевици в края на ръкавите и отпред на гърдите. Всички имат червени престилки дълги до земята извезани с най-различни орнаменти от народните традиции. По обичай за празника девойките са сплели венци от пролетни цветя и са ги поставили на главите си.

На преден план на снимката са три от момичетата, които са се излегнали на зелената морава, а останалите са се подредили в полукръг зад тях. В центъра девойката има по-различно облекло, всъщност към носията върху бялата риза е облечена червена блуза без ръкави и на кръста си има колан.

Описание:
Ивайло Димитров

Кунг-фу панда

„Кунг-фу панда“  е американски комедиен компютърно-анимационен филм, продуциран от DreamWorks Animation и се разпространява от Paramount Pictures. Режисиран от Марк Осбърн и Джон Стивънсън по сюжета на Итън Рейф и Сайръс Ворис. Филмът излиза на екран от 6 юни 2008 г. Има и продължение – „Кунг-фу панда 2“

„Кунг-Фу Панда“ е историята на невъзпитана, ленива панда на име По, която е най-големия фен на бойния стил Кунг-фу.

Един ден По разбира, че е избран да изпълни древно предсказание и мечтата му да се бие рамо до рамо със своите легендарни идоли Тигрицата, Жерава, Богомолката, Пепелянката, Маймуната и техния мъдър учител Шифу.

Но докато бойците правят всичко по силите си да въведат безнадеждната мечка в тайнството на древното бойно изкуство, отмъстителният снежен леопард Тай Лунг готви коварен план, срещу който само По може да се опълчи.

Изображение:  На картинката е изобразена сърдита панда застанала на задните си лапи  в кунг-фу поза. Леко е приклекнала с дясното си краче и е готова да удари с дясната си горна лапичка. Гладката и козина е черна на цвят, а коремчето и главата снежно бели. Около сърдитите си очи има тъмна украса наподобяваща очила , а на главата си щръкнали уши в същия цвят. Пандата е облечена в светло кафяви къси панталони. На кръста си има пояс на жълти и кафяви райета. Обута е с обувки, характерни за бойния спорт.

Описание:
Малинка Александрова

Каубойска шапка

Шапката е характерна за каубойте в САЩ, Канада и Мексико. Изработва се от кожа, слама или филц.

На снимката е изобразена шапка от черна лъскава кожа, която направо блести. Широката ѝ периферия извита от двете си страни нагоре е обшита с орнаменти от черен конец наподобяващи назъбени ивици. Вътрешната част на шапката в горния си край образува лек триъгълник със заоблени краища. Характерни са обшитите орнаменти и в долния и в горния край като в лявата част има зашити три кръгли капси. Каубойската шапка е снабдена и с връвчица за по-лесно прикрепяне към ездача.

Ездачите изглеждат прекрасно с такъв аксесоар.

Описание:
Ивайло Димитров