„Кръщене“ – илюстрация от книгата „Патиланско царство“

 Осем патиланци, изобразени в черно и бяло, са застанали един до друг.
Патилан е малко по-висок. главите на всички са изцяло черни, покрити
неравномерно с тъмна субстанция. На черните лица се белеят само широко
отворените очи и усти на малчуганите. Някои от децата са с по-обемни
бузи. Ръцете на всички са изпъстрени с тъмни петна. Черната маскировка
представлява гъста лепкава кал. Малчуганите са били принудени да се
натрият с нея, за да се предпазят от връхлитащите ги пчели.
  В опита си да бъде достоен и смел другар на патиланците Славчо е
отишъл в близост до пчелния кошер и по невнимание е успял да го събори.
Резултатът: светкавично пчелно нападение. патиланците не са оставили
побратима си сам в борбата с пчелите, а с всеобщи усилия се спасяват и
споделят последиците – болката от ужилванията. Така, с почернели от кал
и подути лица, те “кръщават“ новия си другар.
  Срещу тях е застанала баба Цоцолана. Жената се е привела. Лицето й ни
е показано в профил. Късата й коса се спуска на прави кичури. В едната
си ръка държи малка лопатка, а в другата метла, изработена от тънки
вейки и с дълга дървена дръжка. Отпред по земята има дребни тъмни точки,
различни по големина. Дали това не са пчелите, загинали в юнашката битка
с малчуганите…?
  Баба Цоцолана изглежда разтревожена от поредната детска лудория, а
патиланците като че очакват гнева на жената. Може би той ще бъде
по-страшен от жилата на насекомите.
  В основата на илюстрацията е изписано заглавието на разказа.

Издание:„Патиланско царство“
художник: Вадим Лазаркевич
Описание: Ивелина Дамянова

„Юнаци“ – илюстрации от книгата „Патиланско царство“

Изображение 1:
  Баба Цоцолана, Патиланчо и другарите му(всички изобразени в черно и
бяло)  се отправят към лозето за да стъкмят огън. За да покажат, че са
истински юнаци, те трябва да го прескочат. Това се прави за здраве,
както повелява празникът Благовещение.
  Пейзажът включва тревисто възвишение. В далечината се виждат силуети
на иглолистни дървета, разположени гъсто едно до друго. Най-отпред са
застанали баба Цоцолана и Патиланчо. Зад тях са момичетата и момчетата,
а на опашката – Татунчо и Дебеланко. Показани са ни в гръб – изкачват се
и вървят към лозето. Баба Цоцолана е едра жена с масивно телосложение и
здрави ръце. Носи рокля с къс ръкав на каре и шапка. До нея пристъпва
Патиланчо. Девойките се държат за ръце и крачат зад тях, също и
момчетата, които сякаш маршируват. Татунчо извива гръб и опашка и като
че е готов да скочи към новото приключение, докато Дебеланко се  обръща
в обратна посока и очевидно е доволен – явно има желание да играе с
котарака.
  В основата на илюстрацията е изписано заглавието на разказа.

Илюстрация 2:

    Всички вече са на лозето край напаления огън. Именно той е в
центъра на картината. Пламъците му буйно се извиват и трептят. Някои
разпилени тънки клонки още не са се разпалили. Действието се развива на
поляна с високи треви.
  Художникът ни е показал как Патиланчо пръв прескача горящия огън.
Момчето е над пламъците. Тялото му е изнесено напред, ръцете изпънати
назад, а краката вдигнати и присвити в коленете, докато прелита юнашки
над жаравата. Целият сияе от радост заради извършения смел подвиг.
Отдясно на него са другите малчугани. Момичетата наблюдават с вълнение,
а едно от тях дори размахва ръце. Пред тях момчетата са се затичали към
Патиланчо. В лявата част седи баба Цоцолана. Тя се е подпряла на едно
дърво. Положила е ръце върху полите си и наблюдава детската игра с
блажен поглед. Излъчва спокойствие и доволство. Под едната ѝ отпусната
ръка има затворен островърх чадър, а под него мъничка правоъгълна чанта .
  Най отпред, в левия ъгъл е и Дебеланко, който несъмнено наблюдава
смелият Патиланчо.
  Чрез картината Вадим Лазаркевич умело е пресъздал този традиционен
български празник. Тя успява да ни зарази с ведрото си настроение. Сякаш
след мъничко ще се озовем в гората и ще чуем звънкия смях на малчуганите
и окуражиелните им викове след поредния подвиг…

Издание:„Патиланско царство“
художник: Вадим Лазаркевич
Описание: Ивелина Дамянова

„Заговезни“ – илюстрация от книгата „Патиланско царство“

В центъра на илюстрацията е изобразен Патиланчо. Момчето е най-високо и
видимо най-голямо на години. Облечено е в блуза с дълги ръкави и яка.
Носи панталонки до над коляното и обувки.
  Изглежда главатарят държи реч. Вдигнал е високо едната си ръка, а
другата е свил близо до тялото, като леко докосва с изпънатата длан таза
си. Отдясно на Патиланчо едно до друго са наредени Дана, Гана и Мика. От
другата страна са момчетата-Данчо, Панчо и Ганчо. Всички те са дребни на
ръст, гологлави и несъмнено омаяни от сладкодумието на по-големия си
приятел.
  Момичетата носят свободни рокли с къс ръкав и дължина до над
коляното, а едно от тях – рокля до коленете на красиви райета. Девойката
в средата държи зад гърба си книга. И трите гледат към говорещия
Патиланчо, дори леко са привели стойката си напред към момчето, вероятно
за да го чуват добре докато говори. По същия начин изглеждат и момчетата
отсреща. Малчуганът в средата е по-висок от останалите двама. Носи
свободен гащеризон, а на главата си островърха шапка. Момчето вдясно на
него е с блузка с дълъг ръкав и панталони. То изглежда съсредоточено –
слуша Патиланчо и дори подпира със сгънатия си юмрук и изправен палец
брадичка, за да е още по-концентриран в говорещия.  Другото, най-дребно
на ръст момче е с дълга свободна блуза, почти до обувките, като едва се
вижда част от панталона му. На главата си също носи шапка на райе и с
пискюл. До него има играчка -вероятно дървена количка с привързана тънка
връв, която очевидно в момента не представлява интерес за никое от
децата. Пред тях се е разположил удобно и Дебеланко.
  В основата на илюстрацията е изписано името на разказа, а под
нарисуваната детска играчка са инициалите на художника.

Издание:„Патиланско царство“
художник: Вадим Лазаркевич
Описание: Ивелина Дамянова

„Болен“ – илюстрации от книгата „Патиланско царство“

Илюстрация 1
Черно-бялата илюстрация визуализира момент от боледуването на Патиланчо.
Грижовната, в този разказ, баба Цоцолана, бди над него. Патиланчо лежи
завит с мека завивка. Подпрял е гръб на обемна възглавница. Ръцете му са
отпуснати до тялото. Главата му е леко повдигната към седящата срещу му
Цоцолана, в ролята на медицинска сестра.  Лицето му е измъчено, устните
му – увиснали в тъжна гримаса. Слабичките му ръце сякаш се губят из
надиплените ръкави на блузата.
  Баба Цоцолана е приседнала на стол до долния край на леглото. Тя също
има измъчен вид. С кръстосани пред гърдите си ръце, жената тревожно
гледа към болното момче. Лицето й носи белезите на умората-кръгове около
очите, отпуснати устни и бръчки. Късите й прави коси също падат
неугледно и й придават небрежен вид. Ясно е, че дългите и непрекъснати
грижи и притеснения по болното дете са изтощили едрата, но пълна с
енергия жена.
  На кръглата масичка, между Патилан и баба Цоцолана, е сложена чаша с
течност от която стърчи тънка дръжка, вероятно на лъжица. До чашата –
стъклена бутилка с високо тясно гърло. Няма съмнение, че това е сиропът,
предписан от лекаря, чрез който Цоцолана грижовно лекува момчето.
  Отдясно, до леглото на Патиланчо се е свил, сгушил глава към тялото,
котаракът Татунчо. От притворените му очи се ронят сълзи. Може би
причината за тях е, че тъгува за положението на иначе жизнения си
стопанин. Оптимистът в тази картина е дебеланко – застанал в другия край
на леглото. Той сякаш се усмихва, може би предчувствайки скорошното
оздравяване на Патиланчо. Много е забавен и закачлив- с вперен поглед
към момчето, дръпнати назад уши, а под носа му окраската е с тъмен цвят.
Създава се впечатление, че сякаш има дебел извит мустак.
  В долния край на илюстрацията е изписано заглавието на разказа.

Илюстрация 2:
  Патиланчо вече е оздравял. Той е в центъра на изображението, стоящ
зад широко отворен прозорец. Фонът зад него е в тъмно оцветяване, което
подсказва, че е в къщата на баба Цоцолана. В близост до лявото отворено
крило на прозореца има улук. Дълъг, цилиндричен и вероятно метален, той
се спуска от покрива по продължение на стената до най-ниската част на
къщата, малко над основата, като там е извит напред. Крилата на
прозореца са високи и правоъгълни с тесни дървени рамки и стъкла. Под
прозорците и улука се забелязват няколко вълнообразни драскулки на
художника. По тях съдим, че е натрупал сняг, с личащи по него стъпки от
детски крачета.
  Патиланчо е изрисуван от кръста нагоре. В едната си ръка издига някак
тържествуващо малка бутилка с тъмна течност. Другата е скрита зад гърба
му. Веднага може да се досетим, че младостта е победила болестта и
вероятно момчето няма нужда от повече илачи. Излекуваният главатар на
патиланската банда се усмихва широко на застаналите пред него покрай
отворените крила на прозореца деца. Лицето му е красиво, в сърцевидна
форма. Целият му вид излъчва нетърпение да се присъедини към стоящите до
къщата другари.
  Отляво са застанали трите момчета, а до тях трите момичета. Всички са
облечени в топли зимни дрехи и държат в ръце лъжици. Както изглежда
очакват да получат по няколко капки сироп с профилактична цел. 
Момчетата са с шапки с пискюли и козирки, свободни палта с яка, кръгли
копчета и широки панталони. Две от тях са омотали около вратовете си и
плътни шалове. Всички те гледат към Патиланчо и са с гръб, само момчето
от най-ляво се е обърнало с лице, докато се пресяга към Патиланчо, явно
готово да вземе сиропа от него. Момичетата също носят шапки с пискюли.
Облечени са в елегантни, разкроени палта до коляното. В долната си част
са в тъмно оцветяване, по което може да съдим, че са обемни и топло
подплатени за да изолират студа навън.  На краката си имат красиви
ботуши с височина до коленете. До децата, също в гръб към нас, един до
друг седят котаракът Татунчо и кучето Дебеланко. Опашките им са навити
като кравайчета.
  Изглежда всички са нетърпеливи да играят отново с Патиланчо, който
оздравял, вече очаква предстоящите приключения с другарите си.

Издание:„Патиланско царство“
художник: Вадим Лазаркевич
Описание: Ивелина Дамянова

„Патиланска мода“ – илюстрация от книгата „Патиланско царство“

Изображение:
Черно-бялата илюстрация пресъздава моментът, в който Патиланчо
подстригва една от бабините внучки и я превръща в същинско момче.
Начинаещият фризьор е отдясно. Той се е привел над клиентката си и С
едната си ръка държи новата машинка за подстригване на баба Цоцолана, а
с другата изпъва силно сплетените на плитка коси. Изглежда съсредоточен.
Зад ухото си е сложил гребенче, като истински фризьор – професионалист.
  Момичето, изцяло покрито с широк и дълъг плащ,  изглежда стъписано.
Върху изражението й много ясно е изписано недоверието в качествата на
Патиланчо в тази му роля и страха от това, което ще се получи след края
на процедурата. Късите косми на бретона й дори са се изправили като
таралежови бодли, готови да се опазят от настъпващите все по близо резци
на машинката.
  До девойката, с важен вид е приседнал Дебеланко. Главата му е
вдигната високо, а ушите – дръпнати назад. Намигайки, кучето подава
предната си лапа, сякаш иска да поздрави и насърчи момчето в новото му
поприще.

Издание:„Патиланско царство“
художник: Вадим Лазаркевич
Описание: Ивелина Дамянова

Охлюви – илюстрации от книгата „Патиланско царство“

Изображение 1:
На преден план в черно-бялата илюстрация с големи букви е изписано името
на разказа, а от лявата и дясната страна на надписа са изобразени по
един охлюв. Над заглавието наднича и Патиланчо. Много е красив –
сърцевидно лице, пълни бузки, широка усмивка, чаровни и закачливи очи и
повдигнати вежди. Не се вижда изцяло, художникът е акцентирал върху
лицето на момчето и живата, детска игривост. Бузките са леко
защриховани, по което съдим, че здрава червенина играе по тях. Патиланчо
е с добре пригладен гъст бретон, спускащ се покрай високото му чело.
Цялото му изражение излъчва закачливост, доброта и същевременно
миловидност. Вдигнал е дясната си ръка с длан към нас и е раздалечил
леко тънките си дълги пръсти, върху които има още един охлюв.
Животинките имат кръгла, спираловидна черупка от която са подали
месестите си телца. Двете от тях, които виждаме в по-близък план дори се
усмихват. Рогцата им са изправени, а спираловидните им набраздени
черупки са изпъстрени по протежението си с разнообразни цветове.

Изображение 2:
  В черно и бяло е пресъздаден моментът, в който баба Цоцолана е
изтръгната от сладката дрямка, след като освободените от Патиланчо
охлюви са налазили по постелята й. Акцентът е поставен върху жената.
  Баба Цоцолана се е излегнала в голямо, изящно изработено легло.
Изглежда здраво и масивно. На дърворезбата върху таблата му е изобразен
ангел, обграден от цветен венец. До впечатляващото легло се подава
отчасти и нощен шкаф в правоъгълна форма. Върху него е поставена чаша в
чинийка. Подът е застлан с килим, а върху настилката, в близост до
леглото, компания си правят чифт пантофи. Срещу тях пълзи още едно
животинче, навярно в опит да достигне другарите си. А те вече се
изкачват по меките цоцоланови завивки…
  Полуизправена с ръце пред себе си и ужасена гримаса, баба Цоцолана
наблюдава мекото си покривало, декорирано с охлюви. Сякаш всички са се
запътили бавно към нея, вероятно следвайки първопроходника. Той е
стигнал доста по-далеч и е кацнал върху добре сресаните коси на жената.
Стои изправен и сякаш призовава останалите да го последват, а те пълзят
ли, пълзят… Илюстрацията е забавна, сякаш охлювите, които Цоцолана смята
да приготви и изяде са решили да я нападнат на свой ред, след като
незаслужено са били затворени в дълбоката, тъмна тенджера…. Но видели
отново бял свят, след неочаквано отворилият им се шанс за бягство от
затвора, те и не мислят да изчезнат яко дим, а се отправят право към
заспалата Цоцолана за да й дадат урок…

Издание:„Патиланско царство“
художник: Вадим Лазаркевич
Описание: Ивелина Дамянова

„Постноядка“ – илюстрации от книгата „Патиланско царство“

Изображение 1:
Илюстрацията е черно-бяла. Пресъздаден е моментът, в който козелът
Дългобрадко обръща кошница с коприва върху баба Цоцолана. Намираме се на
гъста, тучна поляна, съдейки по тъмните нюанси и неравности. Вляво,
едрата жена спи небрежно по корем. Главната героиня и потърпевша в този
разказ е скръстила ръце и положила глава върху им, явно чувствайки се
удобно върху живата, дъхава постеля. В блаженството си, все още  не
подозира за парещата заплаха, насочваща се към нея. Зад баба Цоцолана
стърчи един самотен пън. Отстрани се е изправил козела. Животното
изглежда готово за битка… От вдигнатите му и подгънати предни крайници,
както и от вирнатата му глава може да се досетим, че с цялата си сила е
нанесло удар върху противника си – пълната с коприва кошница. Резултатът
от този боксов двубой е предрешен. За поколенията е запечатано как
съдината се е издигнала над главата на Дългобрадко и как  цялото й
съдържание е започнало да се изсипва върху спящата жена. От тъмните
нюанси с които художникът е изобразил коша, можем да предположим, че е
доста обемен и дълбок, както и че количеството на  парещото ядивно
растение, явяващо се съдържание на коша,  е приблизително равно на обема
на съдината. Самите ние едва ли не изпитваме неприятно усещане заради
предстоящото болезнено откъсване на баба Цоцолана от сладката й дрямка.
  В основата на илюстрацията е изписано заглавието на разказа.

Изображение 2:
  Черно-белите патиланци и баба Цоцолана преживяват по свой начин
последиците от катастрофата с копривата. На преден план ни е показана
празната кошница. Красива е, с елипсовидна форма и тънка дръжка, но с
едно самотно стръкче коприва на дъното. Останалите са разпръснати
наоколо. Едрата жена се е привела и държи с ръце пламналото си и
измъчено лице. Видно е, че изпитва болка от изгарянето на растението,
нажарило кожата ѝ. До пострадалата, с гръб към нас, е застанал
Патиланчо. В опит да й окаже първа помощ той й подава стомна с вода.
Едно от другите момчета, дребно на ръст, стои до жената и гледа
невярващо към кошницата. Скръстило е малките си ръце като за молитва
пред гърдите. Изглежда е разбрало, че божието наказание може да се скрие
дори и в такава красива кошница. До него се виждат две момичета, които
се пресягат към баба Цоцолана. Облечени са в красиви рокли със свободна
кройка, падащи до коленете и ръкави до лактите в тъмен и светъл цвят.
Едното гледа с уплаха към другото, а то на свой ред към Цоцолана. Чрез
ласките си те се опитват да успокоят разстроената жена. Отдясно на
изображението тича друг малчуган, явно желаещ да се присъедини и да
помогне с каквото може.
  Сцената ни подсказва и за обичта, която всички изпитват към баба
Цоцолана, въпреки къде заслужените, къде не наказания, които налага
често на тях и на главатаря им. В тежка ситуация, когато тя се нуждае от
помощ и успокоение те не се колебаят да ги окажат.

Издание:„Патиланско царство“
художник: Вадим Лазаркевич
Описание: Ивелина Дамянова

Денят на патиланците – илюстрации от книгата „Патиланско царство“

Изображение 1:
Черно-бялата илюстрация пресъздава моментът, в който баба Цоцолана  с
радост и въодушевление оповестява пред малчуганите, че настъпва техният
празник – Деня на детето. Жената е широко усмихната и леко приведена към
стоящите пред нея деца. Баба Цоцолана ни е представена в профил.
Прическата и е къса, с бретон и права коса с дължина покриваща средата
на ухото. То е окичено с красива капковидна перлена обеца. Облечена е в
блуза с дълги ръкави на точки, леко пристегната в кръста и дълга
карирана пола с привързана престилка отпред.
  В дясната си ръка баба Цоцолана държи подарък с кръгла форма и го
подава на Патиланчо, стоящ начело пред останалите малчугани. С другата
си ръка жената милва Дебеланко, застанал плътно до момчето. Всички се
усмихват, дори кучето, а Патиланчо  вдига възторжено двете си ръце
високо с видимо намерение да прегърне жената, която в тази композиция не
изглежда толкова строга. Дебеланко също е заразен от всеобщото вълнение
по повод празника. Зад него в две редици са наредени и патиланците.
Трите момчета- Данчо, Панчо и Ганчо стоят плътно едно до друго. Те носят
свободни светли дрехи с дълги ръкави и са със закичени от лявата си
страна по една кръгла значка, изобразяваща усмихнато лице. Зад тях са и
трите момичета, две от тях с къси коси и едно с коса до врата-права и с
бретон. Това, няма съмнение, са- Дана, Гана и Мика.  В основата на
илюстрацията е изписано името на разказа.

Изображение 2:
Черно-бялата илюстрация пресъздава играта на патиланците. На преден
план, отляво е Дебеланко. Кучето седи и повдига клепналите си уши, а
около врата си има закачен гердан от едри цветя. Зад него на поляната са
и останалите. В центъра е магарето Сивчо. Животното е с тъмно
оцветяване. Много е красиво – с големи, изправени уши, дълги, стройни
крака и вирната опашка. Обърнало е врат настрани с притворен поглед,
явно се радва на детското внимание, докато е окичвано с ароматни, цветни
венци. На врата му се кипри богат, дъхав венец. Виждат се и още три –
закачени на вирнатата му опашка. Трите момчета продължават да нанизват
цветна украса върху нея.
  Патиланчо е заел позиция пред Сивчо. Вдигнал е високо в ръцете си
венец с намерение да го наниже върху главата на магарето. Лицето му е
озарено от широка усмивка. Зад момчето в далечината се вижда и едно от
момичетата, което пристъпва към тях с ръце пълни с нацъфтели цветя.
  Високо в безоблачното небе слънцето грее ярко и се усмихва, радвайки
се и празнувайки с децата този именит ден…

Издание:„Патиланско царство“
художник: Вадим Лазаркевич
Описание: Ивелина Дамянова

Корица на книгата „Патиланско царство“

Илюстрацията на корицата е цветна, фонът е оранжев. В горният ляв ъгъл е
изписано името на автора, а под него дъговидно и заглавието на книгата.
Акцентът е поставен върху  Патиланчо, изобразен в средата. Момчето седи
на трон, а на двете стъпала под него, близо до краката му са се
настанили Татунчо, Дебеланко и едно мъничко мишле. Татунчо се покланя
стъпил със задните си лапи на първото стъпало, а предните е кръстосал и
изпънал към импровизирания крал и е положил глава върху им. Тялото му е
извито, а опашката вирната. Горната част на главата му е в тъмно
оцветяване, като тъмни петна има и по гърба близо до опашката.
Изражението му е благоговеещо, като на поданик. С предните си лапи държи
мъничко мишле. То е изправено и също наблюдава момчето. Сякаш Татунчо
поднася дар в знак на почит.
  Дебеланко също наблюдава Патиланчо.Тялото му е късо и набито и изцяло
покрито с тъмни петна. Опашката му е извита подобно на кравайче.
  Патиланчо излъчва царственост, както заради позата, която е заел,
така и заради облеклото си – пищен плащ в бели и небесни цветове. 
Дрехата му се спуска покрай раменете и се дипли около трона. Момчето е
кръстосало крака, обути в ботушки. Носи къси панталони. За корона му
служи триъгълна, островърха хартиена шапка. Цар Патилан е положил ръце
върху облегалките на креслото – трон, като едната е отпусната, а с
другата държи голямо перо. Красивото му усмихнато лице, розовите бузки и
притворените очи, обаче говорят не за твърда и недостижима личност, а за
весел, добронамерен и жизнерадостен младеж.
  Покрай трона, зад монарха, са се наредили неотлъчните му другари в
ролята на пажове и придворни дами.  Отляво са трите момчета, плътно
стоящи едно до друго. Те се усмихват и като че ли желанието им е да се
доближат възможно най-близо до владетеля. Облечени са в тъмни дрехи в
контраст с ярко зачервените си бузки. Срещу тях са и трите момичета на
видима възраст около девет години. Те също са се подредили едно до
друго. Изправените им стройни тела и вдигнатите им глави ни вдъхват
усещане за значимостта и величествеността на момента. Момичетата са с
еднакви прически-късо подстригани коси на черта до под ушите. И трите се
усмихват, а бузките им са белязани със същата  червенина, говореща за
здраве. Облечени са в тъмни рокли.
  Несъмнено общото внимание е насочено към Патиланчо, а той се радва на
близостта и уважението на приятелите си.

Издание:„Патиланско царство“
художник: Вадим Лазаркевич
Описание: Ивелина Дамянова

„Петкан и Цена“ – картина на Вера Лукова

Тук са ни представени образите на мъж и жена яздещи през нощта. Художничката ни е разкрила техните имена. Петкан и Цена са изобразени в близък план върху оседлан, бял кон, който поради цвета си изпъква на мрачния фон.

  С лявата си ръка мъжът държи юздите. С дясната си е прегърнал момичето през раменете. Изразът на лицето му е замислен, дори малко тъжен. Очевидно това се дължи на тревогите му за девойката, в която е вперил поглед.

  Младият ездач със стройна фигура е облечен в бяла риза, разтворена до червения му пояс. Кафявата му коса е къса. Приятното му лице е гладко избръснато.

  Седнало пред него, по женски язди младото момиче. Облечено е в черна рокля и бяла блуза. Бялата кърпа върху косата му се е свлякла почти напълно и единственото нещо, което я държи е ръката на младия мъж. Липсата на кърпа/забрадка ни позволява да се насладим на дългата руса коса.

  Лицето на девойката е изящно, очите и са сини, леко притворени,  отличават се дори и в профил. Деколтето на роклята и е изрязано и разкрива светла, ефирна кожа.

    Като че ли тялото на Цена излъчва неохота. Сякаш Петкан я е откраднал тайно в нощта, а тя не е била сигурна дали иска това. Или още не се е съвзела от неочакваното събитие.  С дясната си ръка девойката се придържа за шията на коня. Лявата и  е положена на гърдите на Петкан, сякаш го отблъсква.

  Тази авантюра се развива на фона на тъмното, нощно небе. В горният ляв ъгъл има следа от луна. Сякаш светилото поглежда от любопитство и в същото време не огрява в пълната си сила, за да запази тайната на младите.

Описание:
Натали Платнарова