„Полският мишок и градският мишок“ /басня/ Лафонтен

„Един ден градският мишок, който беше много изтънчен и любезен, каза на полският мишок:
-Приятелю, искам да ми дойдеш на обед в града. За да те накарам да дойдеш, ще ти кажа, че ще можеш да си хапнеш от най-вкусните храни, за които един полски мишок може само да си мечтае.
Полският мишок отвърна:
-Благодаря ти за поканата. Утре ще те споходя.
И тъй, на следния ден двамата приятели се намерили в града пред редица чинии, пълни с какви ли не вкусни неща…“
Полското мишле отива на гости на градското. То го посреща с вкусни и изтънчени ястия. Видно е, че градското мишле се радва на богат и охолен живот. Когато решават да опитат така съблазнителните и вкусни ястия, мишлетата чуват шум и се налага да бягат. Скриват се, а щом опасността отминава, градското мишле подканя госта си да продължат с храненето. Полското мишле отказва и споделя, че ще се върне на село, където въпреки скромния си живот и не така богатата трапеза, има най-важното -спокойствие. Мишлето разбира, че богатството на градският представител на вида няма стойност и че неговият простичък живот е много по-истински. Дали и градското мишле осъзнава, че е в плен на луксозното съществуване, което води и че заплаща с цената на истинската си свобода за него? Би ли могло то да свикне с простотата на полския си събрат? Вероятно не. Всяко едно от тях е свикнало със своя начин на живот. Градското мишле не вижда недостатъците на живота си, а полското мишле пък не придава такава важност на богатството на приятеля си.

Изображение:
На графичната рисунка има две мишлета, които разговарят. Мишлето от ляво е по-високо и стройно, с изтънчен вид и елегантно елече на райе, закопчано с две големи кръгли копчета и папионка. Има малка глава с издължена муцунка и носле като маслинка, на което от двете страни стърчат мустачета. Вдигнало е уши и е насочило кръглите си очи към своя събеседник отсреща, през малки очила които се крепят само върху издължената част на муцунката, придавайки му интелигентен и малко професорски вид. Мишлето е подпряло ръце на кръста си и е изпънало гръд, за да подчертае още повече своята важност. Крачетата му са с три пръста, а опашката тънка и извита. То е с гъста козина, съдейки от множеството къси и удебелени щрихи на художника, само лицето, стъпалата и опашката са не така гъсто окосмени. Градското мишле излъчва надменност и сякаш изпитва снизхождение към по-скромното мишле от село. Другото мишле изглежда някак закачливо и добронамерено, в същото време като че и леко се стеснява от приятеля си. То е по-дребно на ръст и по-пълничко. На върха на главата си, между двете му рошави уши има красив каскет. Полското мишле също е с елече, но с по-скромна кройка. В едната си ръка държи кръгъл плод, а другата е изпънало и явно жестикулира, докато обяснява нещо на приятеля си. Градското мишле е стъпило върху красив килим с дълги реси и вълнообразни шарки, докато полското мишле стои върху голата почва. Така художникът навярно е изобразил материалните различия между гризачите.

ИК „ПАН“
Илюстрации: Мирослава Николова

Описание:
Ивелина Дамянова

Фотография „Коледно вълшебство“ Лондон

Фотографията е от Лондон – Великобритания. Заснет е голям площад с красиво и високо, богато украсено коледно дърво, обсипано от разноцветни светлинки и лъскави играчки, които проблясват сред кичестите му и гъсти, зелени клони. Гледката е прекрасна и изпълва сетивата и мислите ни с очакване на вълшебния празник. Коледното дърво е с огромни размери и е поставено в голяма дървена основа, която прилича на каца. Изработена е от лакирани, кафяви летви, наредени в кръг и пристегнати плътно една до друга с два здрави, черни метални обръча, а на височина е приблизително два пъти по-висока от среден на ръст човек. Бляскавото коледно дърво, съдейки по снимката, издигащо се величествено е не по-малко от пет метра високо. Самият площад е облицован изцяло от каменни павета в светло сиви и по-тъмно сиви цветове. Навсякъде има хора, преминаващи покрай него или спрели се за миг, завладени от красивата гледка. Въпреки че още е светло, ясно се виждат множеството мънички разноцветни светлини- бели и червени, които светят като рой светулчици или пък се сипят като водопад по зелените клони на иглолистното дърво. Освен цветните лампи, по клоните на елхата са наредени грижливо и големи, сиви, кръгли топки. От ляво на дървото има привързана табела с голяма червена панделка. Жените и мъжете стоящи край дървото са насочили поглед в ляво, където са се струпали повече хора и явно се провежда някакво мероприятие. Всички са облечени в топли зимни якета, някои са с шапки, други не. Има и такива с раници на гърба, което ни подсказва, че има много туристи в Лондон, дори през тази по-студена част от годината. Вероятно времето е приятно, съдейки по свободно разкопчаните якета на някои от тях и далеч не е с температури за зимния период. Зад коледното дърво се виждат високи стабилни сгради. В дясната половина на снимката виждаме част от изнесени маси и столове зад заграждение, състоящо се от тънки метални колчета с привързани въжета към тях. Масите са правоъгълни, от метал в жълти и черни цветове,а край тях са подредени и столове в същия цвят. Зад тях се вижда широк тротоар, а по-натам висока розова сграда облицована с бели камъни. Входът на зданието е от камък. Сградата е четири етажна. Прозорците са високи и тесни, наредени на равно разстояние един от друг, с бяла дограма. От външната част на сградата, етажите са разделени с дълги бели колони, което придава още по-изящен и красив вид на зданието. Едно вълшебно съчетание на бели и розови цветове, колони и каменни орнаменти. Покрай централния вход на сградата се извисяват високи вертикални каменни колони с изящни орнаменти. Точно над централния вход на всеки един от етажите има красиви тераси, с изнесени здрави каменни колони и черни метални парапети. Входът е широк, с големи остъклени врати, а пред него в дясно има манекен, облечен в яке с шал и чанта. Явно това е административна сграда с магазини и кафене. Прозорците са от бели дървени рамки, подобни на решетки със стъкла и са много красиви със своето излъчване на архитектурния стил от миналото. На върха си, сградата има равен покрив и високи каменни комини, а също и купол. Цялата сграда е украсена с цветни лампи и вдъхва у наблюдателя коледно настроение. Пред нея има красива ограда – наполовина изградена от каменни плочи, а останалата й част е от тънки метални колчета от ковано желязо. На площада непосредствено пред входа на зданието виждаме елегантна дървена каруца, цялата покрита с гъсто нацъфтели бели саксийни цветя и наситено зелени пълзящи храсти. Право пред нас се вижда останалата част от площада и широка алея по вертикал. Има висока бяла каменна порта с надпис „St. Paul’s Church“, наподобяваща на къща с остър покрив. Надниквайки зад нея се виждат още плътно подредени масивни сгради. Те приличат на блокове, изцяло облицовани с камък или мрамор в кафява разцветка и розова облицовка около прозорците. По продължение на цялата алея от ляво и дясно на портата има красива метална ограда с множество орнаменти от ковано желязо, а върху нея са опънати широки транспаранти в сини и бели цветове. Хората намиращи се на площада явно са заинтригувани от някакво събитие, други са се отдали на съзерцаване на един от вълшебните коледни моменти в края на годината.

Изображение: личен архив


Описание:
Ивелина Дамянова

Буква „В“

Главна печатна буква „В“

Главната буква „В“ се пише посредством два елемента. Първо пускаме права черта от горната част на реда до основата. Прекъсваме писането. След това изписваме втория елемент на буквата. Прилепяме писеца на химикалката до началото на първия елемент или това е в горната част на реда, там откъдето сме започнали писането на правата черта. От там правим въртеливо движение по посока на дясно, като свиваме нашия полукръг към средата на първия елемент и го допираме плътно към него в самата му половина. Прекъсваме писането и отново непосредствено под получилия се полукръг започваме да изписваме следващ също надясно. Прекъсваме писането щом го съединим с първия елемент, но в основата на реда. Така се получава една права черта пред която стърчат две приблизително еднакви коремчета. И сме изписали главната печатна буква „В“. Може да си я представим като седнем и допрем двата си крака един до друг. Щом докоснем коленете си това са двете полукръгчета едно до друго, които може да си представим как стоят изправени и закрепени към една права линия зад тях.
Малка печатна буква „в“
Малката печатна буква „в“ се пише по идентичен начин като главната. Разликата е в размерите на буквата, която е ½ по- малка от главната и достига до средата на реда.

Ръкописна главна буква „В“
Започваме писането върху реда с мислено разчертаната ни права линия, която го дели на две равни части. Първо ще изпишем едно бастунче с дръжката надолу, сочеща в ляво. Поставяме писеца на химикалката точно под горната част на реда, но не плътно прилепен, а малко под него. Пускаме права черта към основата, като при изписването леко я накланяме от дясно към ляво и щом стигнем до основата на реда правим дъга в ляво, която се издига съвсем малко над реда. Прекъсваме писането. Вторият елемент започва от горната част на реда. Поставяме писеца на химикалката точно в средата на горната половина от мислено разделения ни ред от дясно на бастунчето ни. Не сме плътно до бастунчето, а малко от страни. Започваме да пишем като от долу на горе от ляво към дясно правим една дъга. Тя стои като разпънато чадърче над бастунчето. Изписали сме я до средата на първия елемент от вътрешната му част. Непосредствено след това продължаваме изписването, като отново правим една дъга от вътре на вън с размерите на горната. Спускаме я към основата на реда и стесняваме щом го достигнем, но не съединяваме с бастунчето. Спираме изписването малко преди това. Така получаваме едно обърнато бастунче, с дръжката надолу, която сочи на ляво. Над него има две дъгички. Едната стои като шапка, а за десния й край е закачена друга, която се опитва да се прилепи към бастунчето. И сме изписали ръкописната главна буква В.
Малко ръкописно „в“
Малко ръкописно в се пише чрез два свързани елемента. Поставяме писеца на химикала точно под линията, която дели реда ни на две части. Започваме да пишем леко наклонена в дясно линия, която издигаме до горната част на реда. Щом го докоснем правим събрана дъга по посока на ляво и спускаме надолу към мислената ни разделителна линия на реда и към точката от която сме започнали писането. Трябва да съединим малко над точката на започване на писането /получаваме нещо подобно на една половина от панделка/ и непосредствено продължаваме изписването на елемента към основата на реда. Щом го докоснем продължаваме писането като правим кръг от долу на реда към мислената ни линия в дясно, като при изписването горната част на образувалото се кръгче се прилепя под горната част на буквата, която сме започнали в началото. Така ние сме изписали малката буква „в“. Тя прилича на една половина от панделка с прикрепено под нея кръгче. Може да си я представим като вържем връзките на обувките си. Едната панделка ще изпънем на горе, а другата ще прилепим под нея и ще я съберем към изпънатата. Така едната ще стои изправена нагоре, по фина и събрана, а другата ще стои под нея като кръгче. И имаме изписана буквата.

Описание:
Ивелина Дамянова

„Свиня под дъб“ /басня/ от Иван Крилов

„Свинята под вековен дъб зелен,

до ситост яде жълъди цял ден.

Наяде се, наспа се сън блажен,

подир се дигна и сънлива,

започна корените да подрива.“

Изображение:

Картинката е графична в черно-бели цветове. Изобразено е едно красиво, достолепно дърво с широко разклонена корона. Клоните му са дебели и обсипани с гъсти кичести листа. Веднага прави впечатление, че художникът е нарисувал дървото с лице, а от изражението му личи, че страда. Очите на дълголетното растение са присвити, дългият му нос е клюмнал към земята, а устните му са с извити надолу крайчета. Вековният дъб изпитва мъка! Широкият ствол е изобразен с много прави, пресечени и успоредни щрихи. Това е кората-стара, напукана и дебела, а корените които лазят по повърхността на почвата преди да се спуснат към земните дълбини, са дебели и здрави.

  Точно под дъба, близо до корените му се намира и причинителят на неговата тъга. Отляво на дървото, в полулегнала стойка, се е разположила свинята. Животното е с едро и тлъсто тяло, широк стомах(явно ненаситен) и грозна стърчаща права козина. Отстрани на малката свинска глава висят две клепнали широки уши, под които има тесни и присвити очи. Зурлата с която рие и си търси храна е издължена и всъщност представлява челюстта на свинята. Самата челюст завършва с нос, разположен на самия й край. По форма носът прилича на две големи череши, плътно прилепени една до друга(с дръжките нагоре). От вида на свинята е ясно, че е по-бавен и ленив представител на животинския вид. Тялото й е изцяло окосмено с къса козина- твърда и груба. Краката на които едва държи едрото си туловище са тънки и двукопитни.

  Старият дъб се намира сред широко поле с гъсти треви, а край него от дясно растат кичести горски билки. От другата страна на дървото е свинята, а почвата край нея и в близост до корените е силно защрихована? Дали това не е разринатата земя. Колко ли надълбоко може да рови свинята и да вреди на корените на дървото, което я е нахранило до ситост? Една птица е кацнала на най-ниския клон на дъба. Тя е вдигнала единия си крак и сочи с пръст към дебелото четириного, а човката й е широко зейнала. Вероятно е гарга или сврака и сякаш също негодува срещу неблагодарността на едрия бозайник. Птицата е изцяло черна с плътно затворена човка и поглед насочен към другото животно. Небето над полето е безоблачно, но вертикалните щрихи подсказват, че духа вятър.

Баснята ни кара да се замислим, дали винаги отвръщаме на направеното ни добро по същия начин. Животното заситило глада си не може да промени природата си. То рие в корените на дървото, при все че е охранено и не може да се повдигне от мястото си. Защото е с ненаситна, лакома и неблагодарна същност, отдадена единствено на чревоугодничеството си. Всички знаем старата поговорка, която гласи- „Ти му подадеш пръст, то ти отхапе ръката!“. Е, така се е случило и тук, насред красивото поле…

ИК. „ПАН“
Художник: Мирослава Николова
Описание: Ивелина Дамянова

„Кукувица и петел“ /басня/ от Иван Крилов

„-Как пееш, мили петльо, ясно, сладко!

-А ти пък, моя кукувичице добра,

тъй песните извиваш равно, гладко,

че няма като теб певица в таз гора!

-Ах, кумчо, цял живот съм аз готова

да слушам всяка твоя песен нова.

-Но, хубавице, а пък аз,

кълна се, честно слово,

щом млъкнеш, чакам всеки час,

кога ще почнеш пак отново.

Отгде се взима този глас

тъй чист, висок и плавен?

Та вий не сте от род прославен,

а в песните-какво е славеят пред вас!

-За тез слова- промълви скромната кумица –

от все сърце благодаря,

но, кумчо, аз по съвест ще те уверя,

че пееш по-добре от райска птица-

туй знае цялата гора…

Но чу ги врабчо и им викна:-Разберете,

напразно със хвалби гърла дерете-

и двама ви не бива за пара!“

Аз вярвам, кукувичката че сте разбрали

защо към петля ласките не жали:

защото петльо кукувичката пък хвали…

Изображение:

Картинката е графична в черно-бели цветове. На преден план виждаме един едър и красив петел, кацнал на дървена ограда и гледащ намиращата се срещу него кукувица. Изглеждат като омагьосани един от друг, погълнати от обаянието на ласкателствата, които си разменят взаимно.

Петелът стои изправен на оградата с наперена гръд и леко разтворени крила. Единият си крак е вдигнал нагоре и е свил тънките си пръсти. Само един от четирите му пръста стои изпънат с острия си нокът и наподобява сочещ показалец. Главата си е обърнал настрани в ляво и гледа към кукувицата. Тя пък, като че в очакване, е отворила човка и е извила врат към него. Явно е че се радва на поредната възхвала на изкуството и на певица. Петелът е много красив. На малката си глава има голям килнат гребен започващ от основата на късия му извит клюн. Клюнът стърчи над главата му като корона. От врата към гърдите на птицата се спускат дълги, тънки и красиви пера, падащи едно върху друго. Гърдите и корема му са обсипани с пухкаво оперение, а на крилата и на опашката има дълги красиви пера. Изглежда величав и недостижим…

  Дървената ограда в която петелът е впил здраво нокти е измайсторена от един дълъг ствол на дърво, като преди това то е очистено от страничните си клони. Поставено е да лежи между две къси също дървени колчета, забити в земята. Оградната конструкция е прикрепена със здраво усукани въжета. Под тях има още един ствол на дърво, съставляващ долната част на оградата. Видно е, че това е стволът на бреза- с бяла кора на места изпъстрена с черни къси резки по фината кора. На тази селска ограда е кацнала и кукувицата. Извила врат към петела явно се наслаждава на хвалебствените слова по свой адрес и също му отговаря подобаващо. Тя е в пъти по-дребна по размер. Леко разперила криле, сякаш готова да отлети, но задържана от прекрасния разговор. Птицата е красива, с гъсто тъмно оперение, на места с бели участъци, което подсказва, че не е с изцяло тъмна окраска. Крачетата и са също тъй тънки, с дълги остри пръсти, завършващи с извити нокти.

  В далечината зад двете птици се простира широко поле покрито с гъсти полегати треви, а насред него като змия се извива път. Той води до две къщи, виждащи се на заден план.   Те са с дълги скосени покриви и с комини, кацнали по средата им. По димът излизащ и виещ се като кълбенца е ясно, че е късна есен и огнището вече гори. Небето е изрисувано с множество напречни линии, вероятно изобразяващи посоката на духащия вятър. Един красив купест облак се носи из него, без да се интересува от величественото присъствие на разговарящите птици на оградата.

Баснята ни кара да се замислим над самооценката си, различаваща се доста от реалността, която понякога сме склонни да си поставим. В такъв момент изглеждаме доста нелепо, и дори е възможно да станем обект на присмех. Само можем да си пожелаем, точно тогава около нас да се намира някое  честно и искрено врабче, което да ни спаси от подобна конфузна ситуация, стига да проявим достатъчно разум, за да се вслушаме в думите му… Не бива да приемаме ласкателството и да се възгордяваме от прекомерно хвалебствените думи, а да стоим далеч от лицемерието. Няма нищо по-хубаво от скромността и реалистичността и от простата блага, честна дума. Делата ни определят самите нас и за тях думи не са нужни!

ИК. „ПАН“
Художник: Мирослава Николова
Описание: Ивелина Дамянова

Владимир Вазов

Владимир Вазов е български генерал, водил българските части при успешната отбранителна операция при Дойран по време на Първата световна война.

Ген. Вазов е роден през 1868 г . в гр. Сопот в семейството на Минчо и Съба Вазови. Негови братя са патриархът на родната литература Иван Вазов, ген. Георги Вазов и политикът Борис Вазов. Получава военното си образование в Шумен, а по-късно специализира в Германия. Започва своята армейска кариера в артилерията. Ръководи български военни подразделения през Балканските и Първата световна войни. При Дойран показва изключителна храброст като неговата част успява да запази позицията срещу неколкократно по многочислен английски противник. Няколко години след края на войната е произведен в чин генерал.

По-късно влиза и в политиката на страната на антикомунистически сдружения. В периода 1926 – 1932 г. е кмет на столицата София като големите му постижения са изграждането на рилския и витошкия водопровод, модернизиране на градски транспорт и превръщането на София в един от най-зелените градове в Европа. През 1936 г. английски военни ветерани го канят в Лондон на конгрес на Британския легион в чест на победата на английската армия по време на Първата световна война. Там го посрещат с най-големи почести като водещият на парада генерал Хамилтън дава заповед „Свалете знамената! Минава генерал Вазов – победителят при Дойран!“

Умира в село Рибарица през 1945 г.

На снимката виждаме мъж на средна възраст в парадна военна униформа с няколко ордена по нея. Лицето му излъчва строгоста фигурата му – решителност. Косата е прошарена, сресана настрани, очите пронизителни, с добре оформена брада.

Проф. Васил Златарски

Проф. Васил Златарски е български историк и археолог, направил едно от най-детайлните проучвания на българското Средновековие. Най-известното негово произведение е „История на българската държава“.

Роден през 1866 г. в Търново в заможно и будно българско семейство. Завършва история в Санкт Петербург и после специализира в Берлин. Той е един от първите преподаватели в Софийския университет. Много често професорът чете лекции в Русия, Чехия и Хърватска, където получава и почетни научни степени. Умира в София през 1935 г.

На снимката виждаме официално облечен мъж на средна възраст със сако, риза, вратовръзка и балтон. Мустаците му са добре оформени, леко завити нагоре, брадичката е подстригана късо. Косата също е подстригана късо и изглежда много добре поддържана. Изражението на лицето му показва известна строгост, но и висока степен на интелигентност.  

Фотография „Залез сгушен в планината“

Пред нас има фотография, уловила красотата на българското плодородно поле, сгушено под покровителството на планината, обагрена в цветовете на залязващото слънце.

На преден план пред нас се разкрива едно широко плодородно поле. От дясно на фотографията виждаме криволичещ асфалтов път, който преминава покрай полето. Точно пред нас се шири дълга тревна ивица с наситено зелени, високи и свежи треви. Тя е като своеобразен разделител на изораното и на места вече засято поле в ляво на изображението и пътя от дясно на снимката. Полето пред нас е на правоъгълни участъци-едни изорани със сипкава, кафява и вероятно мокра почва и други вече озеленили се от новопокълналите житни растения. Полето е равно и широко, а  напред в далечината виждаме бели сгради, леко прикрити зад силуетите на растящите широколистни дървета в близост. Короните им са големи и гъсто озеленени. Цялото поле е заобиколено от дълга планинска верига с полегати върхове в синкаво сиви цветове. Небето над полето и планината е в различни окраски. Сякаш феерични воали се носят из небесното пространство и се сливат от наситено жълти към бледо розови и бели, сетне в сивкаво сини, а отгоре им като пазители се реят големи сиво бели облаци.  Те изтъняват на места, някъде изгубили части от себе си, продължаващи своето плаване из висините. Прекрасно е! А слънцето се спуска зад полите на планината… Жълто червен лазур над свежо зелено, безкрайност, красота, път, вечност…

  От дясно на изображението виждаме едно високо дърво с огромна и царствена корона. То сякаш тихо зове преминаващия да спре и да се полюбува на родната ни благодатна природа…

Изображение:
личен архив

Описание:
Ивелина Дамянова

Маца в каца /стихотворение/ Асен Разцветников

„Наша маца падна в каца

и към Климе жално мяца:

„Бате Климе с благо име,

моля ти се извади ме,

че е лошо тука зиме,

ще ти хвана на тавана

пет мишлета със гащета,

шест врабченца със звънченца,

седем врани със сукмани!“

Описание:

Изображението е графично и пресъздава комичния момент на изпаднала в беда котка. Пред нас има нарисувана една голяма дървена каца. Тя е от дебели извити като дъга сухи и здрави летви-вероятно дъбови или акациеви, плътно наредени едни до други и пристегнати със здрави и широки метални обръчи. Кацата е кръгла като в горната си отворена част е по-широка и леко се разширява в средата, след което се стеснява към основата. Пълна е с вода, а в средата й пляска с лапи нещастната котка. Главата й е над водата, а с предните си лапи се опитва да намери изход от това положение. Около нея художникът е нарисувал вълнисти линии, което ще рече, че мацата плиска във водата. Гледа с оцъклен поглед, ушите и стърчат, козината й сякаш е сплъстена и сплескана, а мустаците висят безжизнени към водата. До нея над бъчвата наднича момче. То гледа и се смее широко. Косата му е права и добре сресана, с гъст бретон.  Лицето му е пълничко, а нослето – мъничко. Облечено е в риза под яката на която се спуска дълга черна вратовръзка. Носи черни панталони. С дясната си ръка момчето се е хванало за отвора на бъчвата, а лявата е поставило от страни точно под здравия метален обръч. Зад тях има висока колкото малкия зрител дъсчена ограда. Изработена е от широки летви, наредени едни до други. Дъсчената конструкция се държи на две допълнителни греди, през които минава една надлъжна по дължината на цялата ограда. Някои от частите на оградата са по-високи от другите, защото явно не са рязани под размер. По цялата им дължина преминават прави линии-по-дебели и по-тънки, сякаш че дървото е обработено и сковано още докато е било мокро. Затова са се образували и цепнатини по дървените летви щом са изсъхнали. От горе на оградата в дясно има пет мишлета. Видно е, че си умират от радост, виждайки беззащитността на своя враг-котката. Мишлетата са съвсем мънички. Стоят изправени на крачетата си и като че танцуват. Някои от тях са вдигнали радостно ръце и всички са с изправени тънки опашки, приличащи на игли. На крачетата си имат обувки, носят блузки и шорти на райе. От дясно на снимката се вижда един здрав клон на дърво, растящо зад оградата. Там всичко също кипи от забавление. Четири красиви птичета, вероятно врабчета, са надвесени над момчето и котката, а до тях стоят още две свраки. Птичетата са много красиви, с фини перца и изпънати зад тялото крилца. Отворили са човки и чуруликат приповдигнато. До тях и свраките са отворили дълги и остри човки. Те приличат на разтворени ножици. В долната част на човките им виждаме и тънък език. Те са доста по-едри от другите птичета и съвсем черни. Имат по малко бяло оперение на коремчетата си. Три камбанки също са закачени на клона.

Дали момчето ще извади котката, по-скоро, защото всички знаем колко неприятна е водата за представителите на този животински вид? Все пак те поддържат старателно тоалета си и се къпят и решат, докато пригладят всяка частица козина, единствено чрез езика и лапите си. Колко ли са щастливи мишлетата и птичките, ставали обект на нападения от страна на котката? Сега съдбата се е обърнала и техният естествен враг е в беда. И ще трябва да разчита на добротата на своя стопанин…

ИК “ПАН“
Автор: Асен Разцветников
Издание:“Щурчово конче“

Илюстрации:
Вадим Лазаркевич и К. Каменов

Описание:
Ивелина Дамянова

Печатно и ръкописно „Б“-главно и малко

Б е втората буква от нашата азбука.

Главно печатно Б.

 Продължаваме да изписваме буквите в разчертаните редове, следвайки мислената разделителна линия, която дели реда на две части.

 Първият елемент на главната печатна буква Б е една права черта, която пускаме от горната част на реда до основата му. Прекъсваме писането. След това поставяме писеца отново в горната част на реда, точно там откъдето сме започнали писането на първия елемент. Правим една вертикална черта на дясно, точно по реда, която е с размер ½ от дължината на първия елемент. Така и двата елемента са изписани. Третият елемент е едно полу кръгче, приличащо на коремче, което правим и съединяваме с първия елемент. Поставяме писеца на химикала плътно до първия елемент-правата черта, от вътрешната й част, малко над разделителната линия на реда и започваме да изписваме почти затворено кръгче. Посоката на писане е от ляво на дясно, сякаш правим кръгов завой преди да стигнем отново до правата черта, но в нейната основа. Така се получава едно леко изпъкнало кръгче, плътно прилепено към правата черта, а отгоре му има една вертикална черта. И буквата Б е изписана. Може да си я представим като свием пръстите на лявата си ръка в юмрук и сочим надолу. След това изпъваме палеца и показалеца си максимално. Дясната ни ръка също свиваме в юмрук, но да сочи нагоре. След това изпъваме палеца и показалеца. Показалеца го присвиваме, като така се получава нашият полукръг и го прилепяме плътно към другата ни ръка с изпънатите палец и показалец. Изпънатият палец на дясната ни ръка се допира плътно до върха на правия показалец на лявата, сочещ надолу, а присвитият показалец на дясната се прилепя също към показалеца на лявата. И ето я печатната Б.

Ръкописно печатно „б“.

Малка печатна буква „Б“ пишем в реда и следваме разделителната линия. Буквата се състои от два елемента. Първо изписваме едно кръгче, което е леко елипсовидно. Започваме изписването като поставяме писеца точно върху разделителната черта в междуредието. Правим  движение в кръг от горе на долу от ляво към дясно, като прекъсваме писането щом с писеца достигнем точката на започване на писането. Така се получава едно събрано, не много широко кръгче. След това от лявата страна на кръгчето изписваме една дъга. Тя започва от лявата част на кръгчето и се изписва нагоре към горната част на реда, като се опира в него. И малкото печатно „б“ ни е изписано.

Може да си го представим така. Едно яйчице, което стои изправено, а от дясната му страна има залепено едно перце, което седи над него. Перцето е леко спуснато над яйцето, но върхът му е изпънат нагоре.

Ръкописно главно „Б“

Ръкописната буква „Б“ също се състои от три елемента. Пишем и следваме мислената ни разделителна линия, деляща реда на две части. Първият елемент е едно бастунче, обърнато с дръжката надолу, опряна в основата на реда и сочеща на ляво. Поставяме писеца в горната част на реда и пускаме черта със съвсем малък наклон към дясно, от горе надолу към основата на реда. Точно преди да стигнем долната част на реда плавно продължаваме писането и правим една дъга на ляво, която поляга на реда и се издига над него съвсем малко. Първият ни елемент е изписан. След това правим коремчето на буквата по същия начин, както при главната печатна буква. Поставяме писеца на химикалката от вътрешната страна на обърнатото с дръжката на долу бастунче, малко над разделителната черта. Правим въртеливо движение от горе на долу, от дясно към ляво, като достигаме основата на реда и съединяваме с бастунчето. Третият елемент също наподобява бастунче, което сякаш е поставено да лежи почти прилепено под горната част на реда по вертикал. Дръжката му е от лявата страна и сочи надолу към основата на реда, а върха на обърнатото бастунче е под него. Двата елемента не се съединяват. В средата на горната част на разделения ни от мислената линия ред, точно над мястото където сме изписали обърнатата дръжка на бастунчето от първия елемент започваме да пишем последния. Правим едно движение прилично на дъга, по посока на дясно, към горната линия на реда/целия ред/ и щом почти го докоснем изправяме линията и продължаваме писането. Така се изписва и последният елемент. Дръжката му седи спусната към обърнатото бастунче, а правата му част е с дължина, колкото изпъкналото ни коремче на буквата.

И вече сме написали буквата.

Малко ръкописно „б“

Малката ръкописна буква „б“ пишем почти по същия начин като печатната, а разликата е само в издигащото се към горната част на реда бастунче. То е прилепено към елипсовидното ни кръгче от дясната му страна. Изписваме първият елемент на буквата отново в долната част на разделения ни ред. От разделителната ни линия правим едно движение в кръг от ляво към основата и надясно, към точката от която сме започнали писането. Така получаваме кръгчето. Щом докоснем точката от която сме започнали писането, кръгчето ни се затваря, а ние продължаваме писането без да спираме и на бастунчето, докато достигнем горната част на реда. При писането му леко го изнасяме към вътрешната част или това е над кръгчето, а преди да достигне до горе го изписваме с лек наклон в дясно. Така имаме вече буква „б“. Може да си я представим така: като една половина от очила с кръгли стъкла и с обърната дръжка на обратно, която е поставена да стои върху стъклото със стърчаща нагоре дръжка, при това обърната на обратно.

Описание:
Ивелина Дамянова