В същия миг завесата на вратата се повдигна и едно благородно и красиво, но страшно бледо лице се показа изпод ресните.
…
Този достоен господин беше много мълчалив. Разбира се, става дума за Атос. От пет или шест години, откак живееше в тясна близост с другарите си Портос и Арамис, те често го бяха виждали да се усмихва, но никога не бяха го чували да се смее. Говореше малко, но изразително, казваше винаги само толкова, колкото искаше да каже, нищо повече – никакви празни приказки, измислици и украшения. Казваше само главното, без никакви подробности.
…
При все че Атос беше едва тридесет годишен и притежаваше прекрасна външност и душа, никой не знаеше дали има любовница. Той не говореше никога за жени, но не пречеше на другите да говорят пред него за тях. Не беше трудно да се разбере обаче, че разговори от този род, в които той се намесваше само със злъчни думи и мизантропски забележки, са му много неприятни. Със своята сдържаност, затвореност и мълчаливост, той приличаше на старец.
Из „Тримата мускетари”
Александър Дюма
ИК „Д. Яков” и др., 1992
Подбор на описанието:
Валерия Вълева