Тогава Ана Австрийска беше двадесет и шест или двадесет и седем годишна и сияеше с цялата си хубост.
Походката й беше походка на кралица или на богиня. Очите й хвърляха изумрудени отблясъци и бяха много красиви, изпълнени с благост и величие.
Имаше малки алени устни и макар, че долната беше леко издадена над горната – особеност на всички потомци на австрийския кралски род – тя ставаше рядко прелестна, когато се усмихваше, но умееше да изразява и най-дълбоко презрение.
Кожата й бе прочута със своята нежност и кадифена мекота. Имаше чудно красиви ръце и всички поети от онова време ги възпяваха като несравними.
Косите й от руси, каквито бяха в първата й младост, бяха станали кестеняви. Тя ги къдреше и посипваше с много пудра. Те ограждаха по очарователен начин нейното лице, на което и най-строгият критик би пожелал само по-малко червило, а на-взискателният скулптор – малко по-фин нос.
Из „Тримата мускетари”
Александър Дюма
ИК „Д. Яков” и др., 1992
Подбор на описанието:
Валерия Вълева