Айлин Уейд от „Дългото сбогуване”

raymond chandler

Беше стройна, висока, с бял ленен костюм и бяло шалче на черни точки около шията. Косата й бе златисторуса като на приказна фея. На главата си имаше шапчица и златистата й коса се гушеше в нея като птичка в гнездото си. Очите й бяха с цвят на метличина, много необикновен оттенък, а миглите й бяха дълги и малко прекалено светли. Тя се запъти към отсрещната масичка, като си сваляше дългите бели ръкавици, а старият келнер вече бе издърпал масичката, както никой келнер никога няма да я издърпа за мен. Жената седна, пъхна ръкавиците си под каишката на чантичката си и му благодари с такава мила, изумително чиста  усмивка, че той едва не се парализира. После много тихо му каза нещо.

Мечтата на отсрещната маса не спадаше към нито една от изброените категории. Беше ми невъзможно да я класифицирам – неземна и чиста като планински ручей, неуловима като цвета на водата му.

Из „Дългото сбогуване”
Реймънд Чандлър
Анубис, 1992

Описание:
Валерия Вълева